Етикет: Корупцията в България

Държавата пада в капана си

img_3884

Може ли един частник да е по-силен от цяла държава?

Може, ако името на държавата е България, а на частника – Величка Минева.

В това са се убедили депутати, министри, полиция, правосъдие и куп административни началници. Тази дама е съпруга на Марио Минев, известен с прякора Човекa-митница. От 1989 г. той започва работа на ГКПП Кулата със заплата от 220 лева, но през 2000-а напуска като милионер.

Имотите му се простират от Петрич до Черноморието, а жена му се впуска в политиката. През 2008-а тя е водач на Съюза на комунистите в България и е избрана за общински съветник в града. Докато се грижи за благото на петричани обаче, госпожа Минева не спира да се занимава с бизнес. Нейната фирма „ЕТНО” през 2011-а сключва договор с Националната спортна академия. Много сладък договор. Благодарение на него наема за 10 години Националната спортна база „Цар Самуил” в Петрич.

Така националната база става частна.

А г-жа Минева става стопанин на: хотел, почивна станция, административна сграда, двуетажна спортна сграда, стадион с лекоатлетическа писта, тренировъчно игрище, тенис корт, спортен салон, баскетболен салон, хандбално игрище, басейн с бар до него, павилион за закуски. И перлата – Специализираната болница за рехабилитация. Срещу доходите, които ще получава от всичко това г-ж Минева обещава, че ще инвестира 2 милиона и 369 000 лева. За този договор петричани разбират едва, когато достъпът им до комплекса е отрязан. Децата и юношите няма къде да играят и тренират.

Съоръженията са занемарени, стадионът е станал негоден за игра, басейнът е разрушен, спортният салон е превърнат в склад. Заради това през 2014-а Министерството на спорта иска договорът да бъде прекратен. Прекратен е обаче толкова, колкото и войната в Сирия.

През 2015-а в Петрич започват протести. Гражданите и ф.к. „Беласица” изпращат писмо до спортния шеф Красен Кралев, че не са допускани до базата.

През февруари 2016-а Националната спортна академия уведомява с нотариална покана „ЕТНО” за прекратяване на договора – поради нарушения и неизпълнени инвестиции. Но: представителите на НСА не са допуснати да влязат – в своята собственост – от наемателя. Изгонени са и придружаващите ги полицаи от РДВР- Благоевград. (Егати полицаите, които изпълняват заповеди не на своите началници, а на съпругата на Човека-митница.)

На 1 март К. Кралев отговаря на петричани: „В „Цар Самуил” има нарушения, ще действаме безкопромисно.” След това обаче тихомълком признава, че не може да реши въпроса и го прехвърля на Петър Москов.

Защо на него?

През август депутати от Пиринско искат проверка на болницата за рехабилитация, която работи незаконно като хотел и източва Здравната каса. Болницата е сключила договор с нея и получава по 300 000 лева годишно.

Къде се разпределят те? Не и в наемодателя. Защото петричката болница има сключен договор не със собственика НСА, а с наемателя – „ЕТНО”. Така фирмата е станала едноличен собственик не само на болницата, но и на нейният капитал.

Петър Москов не е от хората, които си оставят магарето в калта и нарежда пет проверки. Още повече, че според закона, министърът на здравеопазването е принципал на всички здравни заведения. Но не и според д-р Румен Кондев, управител на Болницата за рехабилитация. Той категорично отказва да представи един важен документ, поискан от г-н Москов – договора за наем между болницата и нейния стопанин – Националната спортна база „Цар Самуил”. Защото такъв договор няма, твърдят депутатите от Югозапада, според които болницата е незаконна.

Следва лавина от уведомителни писма за: прекратени договори, преустановяване на болнични дейности, смяна на адреси, процедури за нови наемни отношения… А за какво се използват помещенията на болницата – за хотел, почивна станция или за нещо друго, така и не е ясно. Защото управителят д-р Румен Кондев отказва да даде на министър Москов дори копие от договора между болницата и „ЕТНО”.

В този случай изпъква един от проблемите на демокрацията – че законните процедури трудно могат да докажат незаконното.

Оказва се, че дори министър, търсещ истината и решаването на проблема, като Петър Москов, е безпомощен. Той признава, че държавата няма никакъв инструмент да се намеси в този казус: „Договорните отношения и разнопосочните нормативни актове са такива, че не ми позволяват да предприема други действия.”

Преведено на български това звучи така: човек е безсилен срещу административните капани, създадени от държавата, в които попада самата тя. И ни вкарва и нас.

Автор: Сергей Трайков

Източник: СтършелБрой 3665 от 21 Октомври 2016

Реклами

Сараите на Доган се разрастват: Вече и с пристанище

d094d0bed0b3d0b0d0bd20d0a1d0b0d180d0b0d0b920d0a0d0bed181d0b5d0bdd0b5d18620d180d0b5d0b7d0b8d0b4d0b5d0bdd186d0b8d18f

Още през април месец, сайтът „Биволъ“ разкри, че луксозно имение, зад което стоят обръчите от фирми свързани с почетния председател на ДПС Ахмед Доган, се издига в Бургаския залив. То е построено с лоши кредити от фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ).

С разрешение на община Бургас достъпът до общинския път, държавното пристанище и плаж, който е изключителна държавна собственост, е отрязан. Това е показала проверка на изданието на място и по документи.

Отрязаният плаж се гуши като анклав между две „руски“ територии – от едната страна е пристанище „Росенец“, което правителството даде на концесия на „Лукойл Нефтохим Бургас“, управлявано от приятеля на премиера Валентин Златев, а от другата страна е новият сарай на Доган.

След разкритията на „Биволъ“, сараите на Доган станаха основна тема в медийното пространство. А и не само това.

Точно тези сараи станаха и повод за скандал, който скоро няма да се забрави, а именно отнемането на наградата за разследваща журналистика от Фондация „Радостина Константинова“ на колегите от „Бивол“. Този случай доведе и до остраняването на Лили Маринкова от БНР, която си позволи свободно да обсъжда тази тема в ефира. 

Вижте още: Ако Радостина Константинова беше жива…

Днес Медиапул ни представят нова инфомрация по темата, а именно, че сараите на Доган бавно, но славно се разрастват. 

Морският сарай е получил претендираната собственост върху вълнолом и яхтено съоръжение край имението. Назначената проверка от областния управител на Бургас Вълчо Чолаков по казуса с документалното несъответствие около имота е приключила в полза на свързваната с Доган фирма „Хермес Солар“.

Ор медията съобщават, че проверката е установила, че 2 декара от земята, върху която е построена бившата спортна база на „Нефтохим“, превърната в имение на Доган, всъщност са частна държавна собственост и е задействана процедура по продажбата й на собственика на останалата част от терена.

Вижте още: Денят в снимки: Догансарай – крепостта на коруцпията

Скандалът избухна преди месец, след като стана ясно, че „Хермес Солар“ смята, че воденият документално като държавен имот е бил вписан грешно в кадастралната карта. Фирмата поиска от бургаската Служба по геодезия и кадастър корекция на данните, тъй като този пристан бил част от придобитите от дружеството активи на бившата водно-спортна база.

Версията на фирмата, подкрепена с нотариални актове, е че вълноломът е неин по силата на покупката на базата от дружеството „Стрейтлайн“, което пък се сдобило с тези активи от „Лукойл Нефтохим“. Имотът бил част от сделката за приватизацията на петролната рафинерия, а пристанът не е бил на Морска администрация.

Проверката на документите в Морската администрация и в „Лукойл Нефтохим“ потвърдила твърденията на „Хермес Солар“. Това става ясно от думите на Чолаков, който е представител на Реформаторския блок и СДС.

Така вече кеят, вълноломът и прилежащите им съоръжения са деактувани като държавна собственост и официално са част от имението на Доган.

Вижте още: Сиракът Ахмед Доган

Документалната инспекция обаче открила, че областната управа притежава идеални части от терена и все още 2 дка от земята, върху която е изградена постройката на имението на Доган, са частна държавна собственост. В такива случаи се предприема процедура по прекратяване на съсобствеността, както наскоро това стана с т.нар. Царски конюшни в центъра на София.

По думите на Чолаков от фирмата „Хермес Солар“ бил проявен интерес към въпросните два декара, оказали се държавна собственост. За да се стигне до сделка обаче, трябва да се избере независим оценител на имота, който да определи стойността й. Установената от него цена трябва да се одобри и от комисия в областната управа, преди да се предприемат действия по договорки със свързваната с Доган фирма, обясни бургаският областен управител.

Предстои ръководената от него управа да вземе необходимите решения в тази посока.

Снимка: Биволъ

Мафиотски игри (ВИДЕО)

Какво става в тая държава, бе!? 

Кажете ми, моля ви!

Тук наистина ли всеки може да си прави каквото му скимне и да не носи никаква отговорност за действията си?

Отдавна са ни описали като мафиотска държава. И то не напразно.

Днес едно видео в мрежата го доказа напъло. 

Мафиотски игри 

Наркобосът Златомир Иванов-Баретата си пусна клип в интернет, на който се вижда как гърми с халосни патрони по жив човек, пише в. „Телеграф“.

За минути видеото беше гледано от над 1000 човека.

„Клипът е сниман в двора ми“, анонсира Баретата в първите секунди, след което започва да гърми като в екшън филм по мъж, оборудван с бронежилетка. Няколко пъти наркобосът сменя оръжия и пълнители, като демонстрира завидна бързина.

В края на записа се вижда как мишената Мирослав Белев споделя, че е бил уцелен в окото и ръката, които били оперирани.

Явно така се забавляват наркобосовете у нас. Стрелят срещи жива мишена и после броят точки. Това нещо, рабзира се, се качва в интернет и се гледа от хиляди хора. Вклщчително и деца.

Ама, разбира се, че на това видео мястото му е в интернет. Децата налиса залепени за компютрите. Ето им една нвоа игра, която може да ги изкара на улицата. 

Впечатление прави, че не толкова бърз и възстановен беше Баретата при последното заседание на съда, в което го обявиха за наркобарон.

Оказа се, че той на практика няма да влиза в затвора, тъй като излежал времето на присъдата си в домашен арест.

Е, вижда се с какво си е запълвал времето – с игрички с пистоелт.

Разбира се, това са халосни патрони, но все пак примерът е страховит.

В крайна сметка се оказа, че клипът е рекламен на определена марка пистолет.

Но това ни се струва, че не е правилният начин. Може и да грешим.

Игрите на наркобосовете са опасни. И по-добре да си остават между тях.

Независимо дали са с халосни патрони, дали е реклама, дали е филм …

Превърнали сме мафиотите в звезди. И те се държат като такива.

Кога обаче ще ги наказваме като престъпници?

Видеото можете да видите тук:

Митьо Очите отива в чужбина – целта изпълнена

mitio-ochite-se-vidq-s-jena-si-i-dyshterq-si-381716

Състоянието на Митьо Очите отново се влоши. Или поне това е официалната информация

Въпреки че преди около 10-на дни той беше изписан от УМБАЛ „Софиямед“ и то в добро здраве, явно нещатата не са продължили гладко.  

По желание на близките на Очите той продължава лечението си в чужбина, съобщава „24 часа”.

Вижте още: Изписаха Митьо Очите – започва ли битката за наркопазара?

Той вече е транспортиран до Турция и настанен в клиника там. Преместването се наложило заради проблем с основната травма на Очите, получена при прострелването на 8 юни.

Тогава куршум прониза малкия таз и се наложи поставянето на силиконов уретер. През последните дни обаче се появил излив от уретера и затова е взето решение за преместването на Очите.

След запитване на „24 часа” от УМБАЛ „Софиямед“ съобщиха, че специалисти на болницата са консултирали пациента и след изписването му, без да конкретизират за какво става въпрос.

Повреме на престоя си за лечение в софийската болница Желязков претърпя успешна ендоскопска операция на уретер като проходимостта му бе възстановена чрез поставянето на силиконова протеза.

Беше му проведена и допълнителна терапия за възстановяване на травмите, предизвикани от огнестрелните наранявания.

Вижте още: Дълбоките корени на организираната престъпност

Беше проведено комплексно лечение с множество допълнителни лечебни и диагностични процедури.

Желязков е изписан в подобрено общо здравословно състояние, като му предстои да проведе допълнително лечение в рехабилитационен център.

Вижте още: Бъчварова ли е луда или ние сме тъпи?

Припомняме, че малко преди да бъде изписан, Митьо Очите имаше „гости“ в болница.

И то не случайни.

Валентин Христов е влетя в „Софиямед“ и е искаше да се “саморазправя“ с Очите.

По – късно той беше оставен в ареста, а версиите за влизането му бяха няколко.

Една от по-интересните обаче е, че самият Митьо Очите е инсценирал това влизане в лечебното заведение, с цел да поиска лечение в чужбина, защото чувства застрашен живота си.

Гл. лекар на балнеосанаториума към гранд хотел Поморие д-р Стефан Шишков не беше информиран за преместването.Очите провеждаше рехабилитация при него след като излезе от „Софиямед”.

До събота процедурите са вървели без проблем.

В неделя обаче босът пропуснал. Пътуването до Турция е станало през нощта срещу понеделник.

Вижте още: Какво ли ще ни разкаже Митьо Очите, когато се събуди?

Тук обаче следва въпросът: След като планът с Валенитин Христов не успя, възможно ли е Митьо Очите да намери друг начин да стигне до така желаната от ннго чужбина? 

След като за малко беше на родна земя в Поморие, успя ли да уреди по някакъв начин лечението му да бъде преместено в чужбина или наистина се е наложило заради здравословното му състояние?

От кого се страхува Митьо Очите, та той не иска да остава на родна земя? 

Все въпроси, на които тепърва ще търсим отговорите.

 

Бойко Атанасов – следователят, повел битка срещу статуквото

5defc9afd2bdfba1bcd24e76223aad5f_XL

Днес ви представяме интервю със следователя от Софийската градска прокуратура Бойко Атанасов.

Ще прочете едно интервю, от което ще научите нещо повече за него и работата му.

Един разговор за съдебната система и зависимостите между магистратите.

Обърнахме внимание на Сотир Цацаров и приближените му.

И като за финал една интересна история.

13962573_1534751913217420_8455457677959839280_n

***********

Какво знаем и какво не знаем за Бойко Атанасов?

Казвам се Бойко Атанасов и съм следовател от 2002 година, от 1997 година съм помощник-следовател.

От 2002 година до 2005 година съм заемал длъжността следовател в 04  следствена служба в София. Преместен съм от тази служба заради подаден сигнал срещу ръководителя на службата за оказван натиск при работата ми по наказателни дела и поради тази причина от 13.12.2004г. съм заточен да разследвам ЖП аварии по влаковете до края на 2007 година. От 2007 година до настоящия момент съм преместван многократно от отдел в отдел и сектор в сектор в столичното следствие по неясни критерии — това важи и за повечето от  следователите, които не се вслушват в „съветите” как да решават делата си.

През 2008 година бях преместен за съдия в гр. Дулово без да съм кандидатствал за такава работа. ВСС се бе произнесъл по обстоятелства, които не бях заявил. Съдът отмени този произвол на ВСС.

От 2011 година до настоящия момент съм се явил на четири конкурса за градски прокурор на София. За този период, който обхваща един мандат, на този пост  постоянно се сменят административните ръководители на СГП през около година,   заради записите в Банкя, при които бе записан премиерът с градския прокурор в присъствието на разследвани лица, а това доведе до огромен скандал. При тези обстоятелства градският прокурор бе освободен в началото на 2013г.  Впоследствие градска прокуратура се управляваше на автопилот от различни временно изпълняващи длъжността и така се стигна до избора на нов градски прокурор в началото на 2014г.  като в началото на тази година постът отново бе овакантен, без да са ясни причините.

В четирите си последователни концепции за работата на СГП, съм представил основните проблеми пред ВСС, които са незаобиколим фактор, и без решаването им най-голямата прокуратура не би била в състояние да се бори с корупцията.

Какво точно представлява професията следовател? 

В момента цялата административна власт по разследване на корупцията е съсредоточена в ръцете на главния прокурор. Тази информация присъства на сайта на ВСС, но трябва да се взима предвид това, че обществото вече не се интересува от работата на съдебната система, заради множеството гафове, фалове и скандали, които възпроизвежда ръководството на прокуратурата — в това число и бившото ръководство на Софийски градски съд, който е единственият съд, разследващ политическата корупция.

Информация, резултати и присъди по тези дела липсват, а те лиспват целенасочено. Не се предприемат никакви действия, за да се въведе някакъв законово действащ  отдел в рамките на Софийска градска прокуратурата, съгласно НПК, който да разследва, а се създават някакви специализирани такива, които са подчинени на главния прокурор.

Там се водят едни разследвания, които се прекратяват и спират. След това се възобновяват и т.н.

Съмнения има, че тези дела се използват за извиване на ръце, когато се цели определен резултат при някакво гласуване, в парламента например.  Но като няма наказани, се получава така, че все едно няма извършители на такива тежки корупционни престъпления. В прокуратурата  има много тайни, а тези тайни кого обслужват?

В Софийска градска прокуратура в момента има 4-ма прокурори, които разследват тежки престъпления, свързани с  разкриване на престъпления  срещу европейския бюджет. Обемът на материали за разследвания е много голям.  Това показва и отношението на ръководството на прокуратурата, че най-вероятно прокуратурата е абдикирала от такъв тип дела.  Надзорът по граждански дела  се осъществява от  тринадесет  прокурори, което ясно показва приоритетите в работата-имитация, в работата по тежки и сложни икономически дела.

Колко опасна е тази професия? Вашата работа е да се изправяте срещу системата, а това няма как да не ви поставя в рискова ситуация.

В момента не е рискова, защото резултати от тази работа липсват. Когато и да се тръгне по някаква следа за разкриване на крупна престъпна схема, било то и от държавни служители, обикновено тези дела се спират и не се разследват. Стига се до мястото, което показва, че наистина е така и повече не се дълбае да се разкрие извършителят на престъплението.   Обратното,  в случай че прокуратурата би си свършила работата, нещо, което липсва  и не се забелязват и най-малки признаци за това, би означавало, че професията може да е опасна. Прокурори, които по всяко време са склонни на споразумение  с подсъдимия, няма от какво да се притесняват, тяхната работа може да им носи само  ползи от каквото си помислите естество.

Корупцията у нас  не се преследва, което  може да означава две неща: или  е напълно изчезнала като явление,  или е считана за нормално поведение. Ако е вярно второто – къде е ролята на прокуратурата  и на чия страна?

Какви са зависимостите в съдебната система?

Зависимостта е във ВСС и начина, по който се назначават магистратите. ВСС е политически орган — една голяма част от членовете са избрани от политически партии, на квотен принцип и то винаги  става много бързо. Така бяха назначени и  инспекторите в инспектората на ВСС от парламента набързо и без обсъждания.

Главният прокурор е назначен по съмнителен начин. Има едни такива тайни, които са видими за всички, но все пак остава тайна как точно се случват нещата. Как едни хора са предпочетени пред други, при наличие на условности и зависимости. Определено мога да кажа, че прокуратурата не функционира в законов порядък и не разследва корупционни престъпления. Това решение е взето навярно при провеждани в сряда срещи в 09:30 часа, между представители на държавното обвинение и изпълнителната власт.

На какво се дължи според вас това?

На зависимости – масонски, партийни, икономически… това няма да се изкорени. Нещата даже се задълбочават. Инспекторатът също е политически орган – той се назначава от парламента, отново на квотен признак. От управляваща коалиция си имат свои хора там. Когато аз исках да проверя главния прокурор, на мен ми беше отговорено, че инспекторатът не може да прави подобни проверки. Просто тези хора стават недосегаеми. Тях никой не може да ги разследва по никакъв повод.

Как ще коментирате темата с подслушванията – доколко са законни?

В последните години, когато съм имал за разследване големи дела, разбрах, че съм бил подслушван незаконно. Това го знам официално от бюрото за контрол на СРС, а преди това, по различни поводи, административни ръководители на прокуратурата и висши магистрати, са се опитвали да изискват от мен определено процесуално поведение по дела, което е било различно от законовото.

Какво означава това?

Да заемам длъжност, която не съществува по закона на съдебната власт.

Прокуратурата все още е в съдебната власт. Като такава, действа по нейния закон.

Административните длъжности на ръководители на съдебната власт са изрично изброени в закона. С едно движение на административния ръководител на градска прокуратура през 2013г. — Николай Николай Кокинов, съобразено с волята на Цацаров, бяха създадени нови длъжности. Такива длъжности не съществуваха до месец март, 2013 г., а ЗСВ отсъстват.

Тогава, след одобрение на главния прокурор, за завеждащ следствения отдел в Софийска градска прокуратура беше назначен Петьо Петров. Същият ми предложи да заема една длъжност, която не съществува. Аз отказах и след това ми се каза, че срещу мен има заведено дело и има план за моето задържане, но той не бил одобрен. Въпросният план е бил изготвен от тогавашния шеф на ГДБОП. Изненадах се, защото съм работил изключително добре с тях.

Писах до главния прокурор, че съм принуден да заема длъжност, която не съществува, като това ще ми донесе само негативи.

След това обаче трябваше да пиша обяснение защо съм писал до главния прокурор и изведнъж разбрах, че попадам в един омагьосан кръг. Всички те (Петьо Петров, Сотир Цацаров и Николай Кокинов) са като скачени съдове и действат като един. Договорили са се така, че да създадат такива длъжности и сектори, които да не съществуват, които да произвеждат правосъдие по един  извънзаконов начин.

По това време съм бил подслушван и това е предмет на дело, което водя в Софийски градски съд срещу прокуратурата и Окръжния съд, който е дал разрешението това нещо да се случи, като аз не съм извършил никакво престъпление, за да се налага да бъда подслушван.

Също така съм поискал от главния прокурор да се запозная с материали срещу мен от инспектората на ВСС, които са се появили на конкурса за градски прокурор през 2013г. От отговора, който ми беше даден, излиза, че аз съм неизвестен извършител и не мога да ги видя. Но това вече е масова практика в прокуратурата – да се води преписка срещу някого, въпреки че е длъжностно лице. По този начин се мачка въпросният човек.

Смятате ли, че в България има пряка зависимост между трите вида власти?

Беше необходимо още преди време да се приемат законови мерки с ясни и приложими правила, които да бъдат изпълнявани. В момента имаме едно замаскиране на съдебната реформа. Вече е приета стратегия от парламента за намаляване на мандата на главния прокурор, за прозрачност на работата и отчитане на прокуратурата. В момента имаме един закон за съдебната власт, който засили централизацията в прокуратурата. Главният прокурор и хората около него се превърнаха в едно своеобразно политбюро.

Дори промените, които бяха приети онзи ден показаха, че са съобразени изцяло и единствено с неговата воля.

Много неща, които бяха заложени не са изпълниха, като например тестове за лоялност по отношение на инспектората, които да показват кои магистрати не отговарят на нормалните морални изисквания да вземат тази длъжност.

По закона за съдебната власт най-вероятно още след лятната ваканция ще има ремонт. По ремонтирания вече закон ще започнат нови ремонти.

По отношение на взаимодействието на съдебната власт с останалите власти, тя може да има само работно взаимодействие. С изпълнителната власт такова взаимодействие не се вижда. Виждат се някакви срещи, с участието на главния прокурор, премиера и неизвестни лица, които изобщо не влияят по никакъв начин на работата. Поне видимо не се вижда да има подобрение в качеството на  работата.

Ние като обикновени магистрати не присъстваме на тези оперативки и не знаем какви решения се взимат. Обсъждат се неща, които на никого не са известни, а резултати няма! Или по-точно има — отсъстват резултати и работата по  делата, свързани с разкриване на корупция.

Може ли да кажем, че всяко едно управление в България първо покорява съдебната власт?

Не искам да се повтарям, но наистина трябва да уточним, че съдебната власт продължава да не функционира и прокуратурата е един безусловен слуга на всички управления у нас досега.

Когато Делян Пеевски беше избран за председател на ДАНС, първото нещо, което се случи, е главният прокурор да го приеме в кабинета си с карта на ДАНС, а след това решението на Конституционния съд беше, че той така и не е бил постъпил на длъжността председател на ДАНС. Кой лъже?

Получава се една шизофрения на такива високи нива, че е показателно как институциите не работят. Няма как да бъде подчинено нещо, което не работи.

И това не е само при новите управляващи. Това си е отдавна.

Функционират ли все още групировките?

Най-вероятно на този въпрос трябва да отговори г-н Борисов и главният прокурор. Има ли, няма ли СИК? До каква степен я е имало? Имало ли е контрабанда на цигари? Прокуратурата не е на тази вълна и този въпрос не я интересува. Виждаме, че главният прокурор постоянно е в някакво бързане, все нещо работят… какво работят – резултатите са тайна и за съда, и за обществото. Доколкото знам делата срещу Мирослав Найденов са прекратени, а може би в тези сбирки на министерски съвет се обсъждат и делата за авиоотряда, и други такива важни дела, които в миналото са били свързани със СИК и други групировки.

На какво ниво е корупцията в България според вас?

На много добро работно ниво. Мисля, че прокуратурата не може да се оплаче за високото ниво на корупцията. Предпоставка за това е всичко, което изброих до момента.

Румънският модел – възможен ли е в България?

Този модел очевидно работи. Той не се ползва с одобрение в нашата страна, най-вече от някои представители на ВСС, както и от високопоставени  представители в прокуратурата. За какво им е той да влиза в сила у нас и те да започнат да работят качествено? Ако се вгледаме кои са най-големите врагове на този модел у нас, който ще създаде една независима прокуратура, ще ни станат ясни много от зависимостите им в миналото и опасността те да бъдат едни от първите разследвани.

И друго – как ви се струва да имаме не малко магистрати, които да са едновременно и пенсионери, които получават заплата? Магистратите са хора, които имат висок морал и високи нравствени качества. Да получавам и заплата, и пенсия не е незаконно. Но на вас как ви се струва да се получават 1000 лева пенсия и 3-4 000 лева заплата? Ние живеем в една европейска и  демократична държава, а това положение в България да имаме действащи магистрати, които да са едновременно и  пенсионери не ми е известно да съществува в друга държава.

Младши следователи не се назначават. Защо? Защо да не може да дойдат нови кадри в тази система? Система, която се е капсоловала за близки и роднини — примерите са безброй.

Може ли да направите коментар за вечерята на Георги Костов и Ясен Тодоров в Поморие?

Най-вероятно това не е единствената вечеря, която се е състояла по подобен начин след избор на административен ръководител, на която видни кадровици да похапнат за сметка на назначения. Просто това е вечеря, която стана публично достояние заради една стрелба. Етичната комисия не се самосезира, за да се провери, а даде сериозен отпор. Прикриването на причините и случилото се изпариха и малкото останало доверие във ВСС отвътре и отвън в системата.

По-важният въпрос за мен е дали това не е дар, който е получаван, защото е извършено нещо, например гласуването. Щом дамата, която е домакин на това събитие, го прави точно в този ресторант, това означава ли, че прокуратурата е замесена с подобни хора и действия? ВСС отказа да се самопровери, за ръководството на прокуратурата.

Това е по-интересният въпрос, а с последните действия на ВСС изобщо не може да се говори за престиж на съдебната власт, защото той беше загубен окончателно. Включително и с тази софра.

Разкажете ни една интересна история от вашата работа, която ви е мотивирила да продължите да се занимавате с това през годините.

Много са нещата. Определено работата, която върша е благодарение на това, че съм бил обучен от магистрати, които са ми показали как да я върша законово. Следователят, прокурорът, наред с останалите правохранителни органи са страж на обществото. Страж, който трябва да го пази. Извършителите да бъдат наказани. Съдът наказва, но следователят и прокурорът поднасят информацията, заради която някой е наказан за извършено престъпление.

Няма да е много далеч моментът, когато ще се откажа от изпълнение на тези функции, защото виждам една огромна съпротива в системата. От колеги, от ръководството на прокуратурата и понякога се учудвам, че намирам сили да отида на другия ден на работа. Просто аз имам виждане как искам да работя, а в момента усещам отпор.

Тоест вие имате кауза, вашата работа да осигурява един по-добър живот на обикновенните граждани?

Целта на съществуването на тази професия е точно това – да има нормално функциониране на обществото.

Ако и последният човек, който има добри намерения в тази система, я напусне, какво остава за обществото? И не е ли важно обществото да застава зад тези хора?

В момента аз го играя нещо като някакъв вид ваксина, в смисъл такъв, че номенклатурните кадри от ръководството на прокуратурата ги обединявам срещу себе си. Може би наистина е по-добре да се махна и да не им преча. Съпротивата, както ви казах, е огромна. Прозрачност в работата на прокуратурата липсва — тайна е какво се случва вътре в прокуратурата, както за работещите, така и за обществото какви са резултатите от работата.

Не мисля, че аз съм единственият, който мисли различно от статуквото, но просто другите не намират сили да го кажат на глас. А това, за съжаление, се дължи на страх. Страх, който се подхранва периодично от административното ръководство с противозаконни заповеди, които се привеждат в изпълнение, а за хора, които са се клели да спазват конституцията и законите в страната при тяхното назначаване, означава едно – началото на един произвол.

Това положение в прокуратурата насажда страх и несигурност в магистратите. Страх за работата и мястото им в прокуратурата, както и страх от това да загубят една добре платена работа. Да не загубят рахата си.

Интервюто взе: Веселин Диманов

 

 

За опасния живот на разследващия журналист – разговор с Димитър Стоянов

Днес ви представяме едно интервю с Димитър Стоянов.

Каквото и да кажем за него ще е малко, но това, което трябва да знаете е, че той е криминален журналист. От тези безстрашните. Гмуркащи се надълбоко, при това все в мръсните води.

От разговора ни ще разберете за най-добрите му разследвания, любовта му към професията, за разследванията му в „Биволъ“.

Какво му е коствало през всичките тези години да ни показва истината, която не винаги се харесва, но пък абсолютно винаги има последствия за тези, които имат топки да я показват?

Ще разберете дали според него има надежда за българската журналистика и една много интересна история около делото „Килърите“. 

13726698_1514478178578127_1575736360453122950_n

**********

Каква журналистика обича да прави Димитър Стоянов?

Това, което обичам и това, което много ми харесва е да работя разследвания, които генерират риск. В сферата на тъмната страна, ъндърграунда. Такова беше разследването по отношение на злоупотребите със средствата на Румънската разплащателна агенция АПИА. Това е разследване, по което в момента се води досъдебно производство в Румъния срещу отговорни фактори в Първа инвестиционна банка. Там имаше последици. Бях преследван, влизаха в дома ми, имаше заплахи от високопоставени служители в съдебната власт. Но общо взето това са разследванията, които обичам и преди да започна да работя за „Биволъ“.

Когато има ответна реакция, тогава може да прецениш до колко сериозно се приема твоята работа и какво точно си свършил. До тук, като си направя равносметка от 10.10.2010 г. съм имал поне 7 пъти директни сблъсъци по време на работа. Като говоря за физическа агресия, отделно няколко пъти съм бил заплашван. Налагало се е няколко пъти да не мога да спя две вечери подред на едно и също място.

За случая в Земен какво повече може да ни споделиш?

Земен е един много показателен случай. Това е емблематичен пример за престъпление, което се извършва в България – злоупотребата с Европейски средства.

Случаят в Земен е като представителна извадка за това как се прави тази злоупотреба. Една година живея с този случай, защото той има развитие. Всяко следващо разследване по Държавен фонд „Земеделие“ малко или много може да се свърже с този случай – като практика, като начин на извършване на престъпление, като модели, като схеми … нещата изглеждат по този начин.

Земен е есенция. Отначало големите медии се правеха, че не го виждат. След това започнаха серия репортажи за начина, по който се крадат европейски средства. Истината е, че в „Биволъ“ сме твърде малък екип и много трудно успяваме да обхванем в цялост картината. Затова работим по конкретни случаи, които са показателни .

Как би описал цялостната картина от твоя гледна точка?

Цялостната картина мога да я опиша само с една дума – разочарование. Това е разочарованието на нас българите от Европа. И на Европа от нас.

Ние постоянно искаме да се сравняваме. Ето Румъния, например, върви много напред. Да, нещата и там не са идеални, но има множество магистрати, политици и чиновници, които понасят съдебна отговорност. Имаме осъдени представители на трите власти.

Това са неща, които  у нас липсват, а престъпления определено има. Това е големият ни проблем.

Разочароващо е, че почти 10 години, след като бяхме интегрирани в ЕС, ние по-скоро вървим назад в посоката на прозрачност. Разбира се, това няма да остане без последици. Аз съм убеден, че ще понесем много тежки санкции и корекции, защото друго е немислимо. След излизането на Великобритания от ЕС мерките ще се затегнат.

Ние малко или много се надявахме, че като станем част от ЕС ще сме обект на външна регулация. Това не се случи. От своя страна явно Европа се е надявала, че като има повече средства ще се краде по-малко, но и това не се случи.

Как ще коментирате случая с Георги Костов и Ясен Тодоров, и тяхната вечеря с мафиоти в Поморие?

Това е един много конкретен случай, едно класическо разследване на нашия колега Асен Йорданов, за което той има адмирациите на целия екип и на будната част от обществото. Прекрасен, класически материал – документално доказан, с потвърждение от МВР и ВСС.

Присъствието на Георги Костов и Ясен Тодоров, а и на други магистрати, на една маса с хора от криминалния контингент, не е прецедент. Това е поредният случай.

Още през далечната 1996 г., когато стана поредната престрелка в София, тогавашният министър на вътрешните работи – Любомир Начев беше „засечен“ на последния етаж на НДК, в компанията на елитни манекенки. Пред Севда Шишманова – тогава репортер в БНТ, Начев заяви: „Не сте ме намерили. Не съм тук.“ Телевизията обаче излъчи материала. Любопитен съм как би се разиграла подобна ситуация днес.

В МВР газенето на закона е по-скоро традиция. Това е просто поредното потвърждение, че нищо не е мръднало.

Този материал на Асен Йорданов предизвика истинска буря във ВСС. Ясен Тодоров е човек с много съмнителна биография и определено за него не е изненада, че е бил на тази маса.

Ако се загледаме в миналото на Георги Костов също ще видим, че има черни петна. Той беше шеф в 9-то районно, а то е едно от полицейските управления с най-мрачна слава. За него се твърди, че е много добър професионалист, но има и други слухове. Но и неговото присъствие на тази маса също не е изненада.

Проблем е, че се разбра за това. Проблем е реакцията на прокуратурата и МВР.

Има ли изключително силна връзка между трите вида власти, като те работят, пазейки се взаимно?

Класическата формулировка за мафия е хомогенност на организираната престъпност със съдебната и изпълнителната власт. Силата на мафията се корени във връзките, които тя има и чадъра, който успява да разпъне над свои хора.

Тази връзка е факт. Проблем е, когато излезе един човек, който така или иначе е кадруван и е избран за главен прокурор, и започне да задава въпроси от ефира на една телевизия като „Ваша работа ли е на кого е заведението, в което са яли?“.

Да, моя е! Аз като данъкоплатец плащам заплатите на тези хора и някой казва, че не е моя работа. Напротив!

Голям проблем е тази реакция на главния прокурор. Във всяка една държава, за много по-малки проявления, всеки един магистрат щеше да напусне редиците на съдебната власт за уронване на престижа й.

Проблемът наистина е в реакцията, а не че някой е хванат в нарушение. Навсякъде някой е хващан в крачка. Но и навсякъде, този който нарушава закона е наказан за това.

Тук всички се защитават взаимно.

Аз разбирам поведението на Цацаров, като опит да запази Ясен Тодоров.

Как реагираха медиите на този случай? И има ли някаква връзка между това, че в същия ден, в който бяха пратени официалните отговори на МВР и ВСС по случая, избухна скандалът с Вежди Рашидов?

За съжаление в България понятието за медии се изчерпва с трите национални медии, които достигат най-лесно до хората. За мен проблем е слабата реакция на тези медии, но определено не е неочаквано. Не е прецедент, не е за първи път. Най –вероятно няма да бъде и за последен.

Медиите в България са загубили една от основните си функции – да доставят обективна и адекватна информация за нещо случило се. Да се премълчи един подобен скандал е пагубно.

И трите национални телевизии получават средства от правителството под една или друга форма. Това също оказва влияние.

Всичко това означава, че ние вървим в една посока на загуба на свобода на слово, към неглижиране на реални проблеми и към едно избирателно представяне на информация. С пълно основание, се чувствам деседент в днешно време. Както и всеки един от екипа ни.

Кое е важно да се запази, за да се спаси журналистиката?

Важно е, когато получиш обективни доказателства, че някой от твоите големи рекламодатели или донори се е издънил, ти да не кажеш „Той ми е рекламодател, не става да го излъчим.“.

Медиите имат социални функции, но тези функции са горе-долу на последно място в списъка с техните задачи. Медиите трябва да информират, алармират и да носят информация за истински важните неща. Да съобщават за деяния подобни на тези на Георги Костов и Ясен Тодоров.

Когато се премълчи подобна информация, ние вървим към автоцензура и квазидиктатура.

С кое най-много се гордееш в своята кариера и какво предстои?

Надявам се, че най-доброто предстои, защото поле за изява и теми за разследване има в изобилие. Малко са хората, които искат да работят това нещо, защото тази работа сякаш повече взема отколкото дава, но все пак някой трябва да я върши.

Като гордост … Аз като се върна назад във времето, от 2006 правя разследвания, все някой ме заплашва, бил съм нападан от действащи магистрати пред камера, бил съм заливан с бензин, но това ме кара да мисля, че в моментите, в които съм работил, съм улучвал правилните за момента теми. Определено мисля, че имам няколко попадения, но и имам да науча много. Мисля си, че едва сега започвам и че този, който си мисли, че е научил всичко, греши много. Това, от което се страхувам, е да не си повярвам твърде много.

Конкретен пример за случай, след който съм бил удовлетворен е един свързан с „Килърите“.

До края на 2010 година бях репортер в PRO.BG. Телевизията вече не съществува, а форматът след моето напускане просъществува още няколко години. За това предаване имах няколко попадения и веднъж достигнах до двама от защитените свидетели по „Килърите“ . Достигнах до едно от момчетата, защото то беше отказало да артикулира удобните за МВР тези в съдебно заседание. Той ми разказа, че тогавашният главен секретар е разпоредил да му бъде свалена охраната.

Момчето имаше родвайлер, живееше на приземен етаж и на втория ден, в който му свалиха охраната някой се опита да влезе в тях, но кучето го е нападнало.

Аз разбрах всичко това и предложих на тогавашния продуцент на това предаване Веселин Иванов и криейтив продуцента Миролюба Бенатова, да интервюирам момчето за нас. И двамата ми казаха, че няма как аз да отида и да запиша това нещо, че никой няма да се навие да ми даде подобно интервю. Но аз им казах, че ще стане.

Няколко дни по-късно възникнаха конфликти между нас, на професионално ниво и те решиха, че нямат нужда от моите услуги.

Още от преди това съм много близък приятел с един от колегите в „Разследване“ – Марин Николов. Тогава се обърнах към него с въпрос дали той е съгласен да направим материал по случая.

След един ден вече имах зелена светлина от тогавашния шеф на новините на Нова телевизия да изработя материал.

По Коледа го излъчихме.

Този случай винаги ще си го спомням с доза задоволство, защото всички ми казваха, че няма как да стане, но то стана. А и не само!

Това беше първият случай по голямо дело, където защитени свидетели, макар и без лице, говорят за него по телевизията. Имахме предупреждения да не излъчваме нищо по темата, но ние го направихме. В момента, в който го излъчихме охраната беше върната на момчето. Разказа обективно пред съда какво се е случило и делото завърши с осъдителни присъди.

Това е случаят, който ми носи удовлетворение и чувствам, че съм бил полезен. Един човек оживя заради моята работа и работата на колегите. Благодаря и на Марин Николов, че тогава ми подаде ръка.

Защо обществото не реагира на проблеми, които трябва да го ядосат?

Гражданското общество в България започна да се развива на 14.06.2013 г. В България то е много младо и крехко. То спечели няколко битки, но тепърва му предстои да изгради рефлекси – че трябва да протестира, да сваля правителства. Ние още нямаме тази зрялост на общество. Трябва да приемем, че спасението е в нашите ръце.

Има една класическа руска теза, която гласи, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.

Българинът има месианско мислене, чака месията. Той вярва, че е избраният народ и за него има избран месия. Да и аз вярвам, че българите сме избраният народ, но вярвам, че избраният месия за България е всеки един български гражданин.

Интервю на Веселин Диманов

Корупцията в България разочарова германските инвеститори

zx450y250-2746433_thumb-large
Германските инвеститори в България са доволни от данъчната система и данъчните ставки, но са разочаровани от професионалната и академичната квалификация на работната ръка, от високите нива на корупция и непредвидимата съдебна система, съобщава „Дневник“.
Проблемите са очертани от поредната анкета сред ръководителите на германски компании в България, организирана от Германско-българската индустриална и търговска камара.
Резултатите показват, нагласите на на германския бизнес в 16 държави от Централна и Източна Европа България е на най-добри позиции – съответно първо и трето място, единствено в категориите „Данъчната тежест“ и „Данъчна система“.

Прочетете повече „Корупцията в България разочарова германските инвеститори“