Етикет: Комунисти

Младите поколения трябва да знаят истината за комунистическия режим в България – разговор с Андрей Ковачев

Прочетете повече „Младите поколения трябва да знаят истината за комунистическия режим в България – разговор с Андрей Ковачев“

Реклами

Денят в снимки: Червената Армия и партизаните окупират България

41609_bc3qtnajqycui36jk9pxdavgbqbjyr-560x315-trim001024736

На днешната дата обществото в България се разделя отново на две. Останалите подръжници на комунистическия строй безчинствал в България твърдят, че дешната дата е светла за България.

Тези хора или са с тотално промити мозъци или са част от хибдирна война, която Русия стремглаво води в България от началото на прехода.

Именно това е причината в деня от 72 – годишнината от 9 септември 1944 г да публикуваме уникални снимки, с които разполага сайтът „Изгубената България“.

41609_uabs0lestbum9pd5cwkd4fgb72x95b
На снимката се виждат партизани, които разбиват вратите на варненския окръжен затвор, за да освободят политзатворниците.  Снимката е направена на 7 септември 1944 г.

В комунистическата историография датата 9 септември 1944 г. първоначално се определя като „народно въстание“. После дефиницията се променя – в учебниците и медиите се говори за „социалистическа революция“. Всъщност на 9 септември 1944 г. е извършен военен преврат, свалено е правителството на Константин Муравиев, което управлява едва седмица.

41609_hjply5gqtxwvejcmqioia1sehs15xl
На снимката се виждат партизански отряди, които минават по бул. „Цар Освободител“ в София. Снимката е направена малок след нощта на преврата на 9 септември 1944 г.

От 2 септември 1944 г. в България е на власт правителството на земеделеца Константин Муравиев, обявило война на нациска Германия, освободило политическите затворници, приело оставката на регента Филов и търсещо в Кайро мир със съюзниците. Сталин, обаче има други планове за България и това правителство му пречи. Той бърза с окупацията на страната, на която обявява война на 5 септември.

41609_qecjv7zfvig0i5e9kullghhercn3s0

Комунистите от отряда на Славчо Трънски навлизат в Кюстендил на 9 септември 1944 г.

В същото време военния министър в кабинета на Муравиев, работещ за руснаците, опитва да отложи влизането в сила на акта за състояние на война между Царството и Германския Райх, за да даде формален повод на Сталин да обяви война и окупира България.

41609_idij3v4vs55kgu5fggzejfjewwv8jo

Събитията след това са трагични за нашата Родина – откъсната и изолирана от Европа за десетилетия ние все още не можем да преодолеем последиците от този 9 септември 1944 г и сме най-бедната и нещастна част от отново обединения ни европейски континент. От всеки един от нас зависи колко бързо ще наваксаме загубеното.

41609_1bke6jabqoue9dxhh78dq9hnwh3ja6
Въоръжени партизани в центъра на Пловдив. На заден план се вижда издигнатата тържествена арка за посрещането на Червената армия в града.

Един от най-иронизираните митове, създаден от комунистическата историография, е за огромния брой партизани, включени в съпротивата преди 9 септември. След преврата техният брой е силно преувеличен.

41609_fjw22gwzz2hefctsqrbmnqgq4waqje
Младо момче на пост в партизански кордон при посрещането на Червената армия в Пловдив.
41609_vldegkekuhixkhddzfoca8hlhpu7yz
Студенти в София посрещат Червената армия на 9 септември 1944 г.
41609_o8yqi3syjslsg2fqaeq8bsyjw9eqyt
Въоръжена млада жена, която охранява почетната арка, издигната специално за посрещането на съветските войски в София на 15 септември.
41609_no2e6nyjklfpqrvzxym62kmac8g8pf
Посрещане на Червевната армия на площад „Народно събрание“, София.

 

41609_u85pdzwwou0tkhcdr5pnsaxerb98mo
Манифестация по случай 10 години от 9 септември

Източници: OFFnews.bg / desebg.com
Снимки: „Изгубената България“

Да живеят БКП и другарят Тодор Живков

Комунистическата върхушка изкъпа народа с ядрени отрови, мълчи гузно и днес за престъплението си

Преди дни си спомнихме за 30- годишнината от аварията в „Чернобил“. Но днес също не трябва да останем безразлични към зловещия спомен за пролетния ядрен дъжд на първомайската манифестация за Деня на труда. Народът манифестираше безропотно и скандираше „Да живеят БКП и др. Тодор Живков“. А партията най-цинично го „поля“ с престъпно мълчание и убийствен радиоактивен дъжд.

Комунистът милионер

Коментар Васил Василев публикуван и цитиран от Faktor.bg

След взрива на атомната електроцентрала до Припят в СССР на 26-и април започва да се разнася радиация в цяла Европа. Толкова безшумно и невидимо, колкото е била и новината за ядрената катастрофа. За няколко дни радиационният облак е надвиснал и над България, сякаш за да съобщи за пореден път на българския народ, че измъкване от лапите СССР няма. За да покаже на страната ни, че не е нужно да я окупира отново. Въпреки опасностите Политбюро на БКП, както и голяма част от червените велможи в страната знаят за аварията, както и че радиационният облак вече е нахлул и у нас, крият истината, за да не компрометират

великата страна на Съветите

На Първи май 1986 г. БКП изкарват на манифестация за Деня на труда целият народ, за да се поклони пред портретите на вождовете – Димитър Благоев, Георги Димитров, Тодор Живков, както и на социалистически герои на труда. Тогава червените другари показаха колко струва животът на българите за тях – една безумна манифестация, каквито бяха и всички други. И днес, когато по-младите питат за този ритуал на загубеното време, възрастните им отговорят с ирония „охо, колко сме ходили, вие нищо не знаете“.

Бъдеще, зависимо от миналото на комунизма

„Обожествяването на друго човешко същество, независимо от неговите качества, е унизяващо предизвикателство спрямо собствената ми личност. Да признаеш и цениш качествата на едного или другиго е нещо в реда на нормалните човешки отношения, но да паднеш на колене пред същество, което, както казва народът, “майка е раждала”, и да скимтиш името му – това е не само унижение, но и отрицание на човешката ти същност, на личността ти, на характера ти, на всичко, което си ти. Това е някакъв вид смърт“, пише в своите „Задочни репортажи“ журналистът-дисидент Георги Марков по повод на манифестациите.

Първомайската от 1986 г. обаче остава като по-специална, тъй като е заредена освен с „народна любов“, и с пролетен радиационен дъжд от СССР. Като на всеки празник, след манифестация е най-нормално човек да отиде на пазар, да си купи зеленчуци за салатка. Това обаче са същите зеленчуци, които ги е валял ядреният дъжд. Простосмъртните българи пазаруват като за Първи май пред погледа на велможите, които мълчат и тайно ядат специални вносни храни и чисти води. За останалите – само български, за да не се появи и капка съмнение за кошмара в Припят, или просто, за да не се губи нито ден за родното производство.

Вторият радиационен пик

е в края на 1986 г., защото „народното стопанство“ не се съобразява с препоръките на експертите да изхвърли първия пролетен откос от зелените фуражи и плодове, и така радионуклидите попадат в месото и млякото, плодовете и зеленчуците в консервите. Чрез храните цезият в орга­низма на хората се увелича­ва силно, като на места достига стойности, по-високи дори от май 1986 г. Това е т.нар. втори Чернобил за България.

Осъдените за престъпно премълчаване на аварията в „Чернобил”

След 1990 г. екип от катедра „Атомна физика“ издава книгата „Истината за чернобилските замърсявания в България“. Изследванията показват, че сумарната радиоактивност, отложена през май 1986 г., е по-висока от стойностите през чист период, както следва – 90 до 1400 пъти в Северна България; 340 до 1700 пъти в Южна България, 1300 до 31 000 пъти в планинските райони. По степен на замърсяване (ако не броим Русия, Украйна и Белорус) България е на пето място в Европа след Швеция, Финландия, Австрия и Норвегия. По ефективна доза облъчване на населението за първата година, обаче, е на първо място на Стария континент – заради липсата на информация, оттам и на предпазни мерки.

Ядрените облаци от СССР идват като поредния бич за държавата ни от съветските братя. Те са само едно от физическите олицетворения на радиоактивния дъжд, който 45 години не спира да вали в България. В момента също се намират „синоптици“ с леви убеждения, които ни плашат с него и искат да ни изведат на поредната облъчваща манифестация. Те обаче останаха без своите кукли на мъчението, с които по времето на Живков можеха да си играят до смърт. Народът видя в наследничката на БКП – БСП и в нейните разцепления милионерите и олигарсите, които още през 90-е години си осигуриха светло бъдеще, както и на своите деца, раздавайки си червени куфарчета. А къде останаха пролетариите, работещите хора, трудоваците, онеправданите, за които БКП-БСП непрекъснато пледира?

30 години по-късно: Чернобил все още „Зона на смъртта“

Провалът днес обаче е налице. 30 години след като изкъпа с радиационен дъжд БКП своите „рожби“, отрочето й БСП е паднала по гръб, объркано в безпътица. Грехът на тази червена клика е не само, че скри опасността от народа си през 1986 г,, но и че три десетилетия не намери сили да се извини и покае за престъплението.

Автор Васил Василе,  цитиран от Faktor.bg

 

Демократично или тоталитарно е управлението на България?

Здравейте, приятели! От известно време се опитвам да разбера какво точно разбират родните ни управници под думата ДЕМОКРАЦИЯ. Всички знаем, че в България демокрацията се прилага и разбива по странен начин, клонящ към налагането на определен диктатор и неговото мнение.  Един вид демокрацията се нуждае от ВОЖД, които да ни води и да ни показва правилната страна на нещата.

заглавна

Преди няколко дни попаднах на един филм „Реджеп Иведик“ – една изключителна комедия, която има единствено и само за цел да забавлява зрителя. Докато гледах филма се забавлявах много и се смях искрено, но нещо силно привлече вниманието ми и това не бяха шегите, а нещото на което се опитвам да намеря отговор от доста време, а, именно, как се прилага демокрацията в България.

П.С Видеото няма за цел да обижда или провокира властимащите, а напротив.
http://vbox7.com/play:e83934c599

Прочетете повече „Демократично или тоталитарно е управлението на България?“