Етикет: Йорданка Фандъкова

Манол Глишев: Трябва да съборим Борисов веднага

Направихме интервюто с Манол Глишев в парка срещу „Кристал“.

Поговорихме за политика, влиянието на Русия и последствията за България. От разговора ни ще научите още: какво мисли за културата и Вежди Рашидов, кмета на София и политиката на Общината.

Има ли институционален натиск срещу граждани?

Не на последно място обсъдихме медийната среда и нивото на журналистиката в България.

Има ли надежда за младите хора в България, според Манол Глишев. Може да прочетете в интервюто.

13690681_631505927018866_3043578975842580716_n

********************

Какво знаем за Манол Глишев?

Прокуратурата знае всичко. (смее се).

Аз съм на 33 години, ако ме питат какъв съм най-често казвам, че съм поет, защото имам една издадена книга и ми предстои да издам втора. Мисля, че това е нещото, което най-много ме интересува и забавлява. Надявам се и някой лев да изкарам. Така че се смятам за поет. В момента пиша и за сайта „Площад Славейков“, което се оказа много приятно занимание.

В предварителния разговор ни каза, че има някакъв натиск на институции срещу ваша организация, която е много активна. Разкажи ни повече.

Последните две-три години бяха време на недоволство и протести. Едно от нещата, които възникнаха от тази активност, беше движението, което направихме с приятели. Казва се „Движение Обществен натиск“ и целта ни е да създаваме дискомфорт на властта, когато тя е корумпирана. В България, и по-специално в София, властта почти винаги е корумпирана и затова ние не спираме да им създаваме дискомфорт, засега по законен начин.

По тази причина в момента към нас тече нещо като целенасочена кампания от страна на районната прокуратурата и СДВР, тъй като ние се занимаваме с изобличаване на незаконността на новата цена на билетите в София. Тя наистина е безобразие. Тази цена от 1.60 лв. е политически, но не и икономически защитена, да не говорим за социални основания. Освен това извадихме наяве неща, свързани със злоупотреби от някои министерства, пускахме сигнали, общо взето това, с което се занимават „Биволъ“, „Протестна мрежа“ – и нашето движение ги прави. Организирали сме митинги. Викали сме приятели да се съберем и да говорим за това, че България все пак е НАТО-вска страна, нация от ЕС. Според нас руското влияние в България е тотално вредно. То унищожава държавата. Унищожава обществото. Корумпира.

За всички тези неща сме си говорили открито.

По тази причина към нас има институционален интерес, който е много глупав. Аз лично поддържам крайно груб език към институциите у нас, защото имам слаб респект към тях и не ги ценя. Те се опитват да сплашват членове на нашето движение, включително и мен, с някакви привиквания, мерки за неотклонение. Неща, които са абсолютно несъстоятелни. Това ни нарушава ежедневието, пречи ни да си гледаме занаятите. Това е чиста форма на институционален тормоз.

Какво е мнението ти за младите в България и тяхното апатично поведение към случващото се в държавата?  Цялото това мълчание от страх ли е?

За да има обществено мнение, което да иска държавата да се управлява по определен начин, хората трябва да са самоуверени. Трябва да са сигурно, че са стопани на своето настояще и бъдеще. Хората трябва да имат собственост, пари и образование. И трябва да не ги е страх.

Обикновено по света хората, които имат тези четири неща, се наричат средна класа. Средната класа е гръбнакът на всяка нормална страна. В България тя е много слаба и застарява. Боя се, че да имаме млада, активна и образована средна класа засега е много далеч от нас. Оттам идва безразличието към всичко. Неразбирането защо корупцията е нещо лошо, защо писаният закон е по-важен от волята на един политик. И оттук повечето млади хора са малко неактивни, тревожни, неориентирани и скептични, точно защото им липсва сигурност и образование. Но младите трябва да разберат, че ако днес не са активни, няма да имат хубаво бъдеще занапред.

Какъв е моделът на управление? Запази ли се този на Пеевски?

Това, което се говори, че Пеевски си е отишъл, изобщо не е вярно. Той си е тук, той се разпорежда с много съдби, богатството му е огромно. Пеевски не е един-единствен. Моделът и системата, които създават хора като Пеевски не само съществуват, но ни и управляват.

На практика обаче България не се управлява, тя само се ограбва. В момента има частни интереси, които контролират страната и си я разпределят. От време на време се скарват, после се помиряват. Това е тип управление, който е много примитивен, дори мафиотски. Тоест писаният закон не е придобил върховна власт в България.

 Как ще коментираш медийната среда у нас? Има ли такава?

Доколкото имаме някакво общество, доколкото има някакви вестници, списания и радиостанции, то има и някаква медийна среда, разбира се. Но каква е тя – това е друг въпрос. Дали има истински журналисти или хора, които правят реклама, това са две различни неща. Журналистика е да напишеш това, което никой не иска да чуе. Всичко останало е реклама. В този смисъл в България въпреки всичко има журналисти. Не са много, но ги има. Те, разбира се, са под натиск, защото нито една престъпна власт не иска да има качествена журналистика. Тя съобщава какво не е наред много преди съда, а понякога и вместо него. А това не е добре, защото съдът би трябвало да служи на обективната истина дори преди журналистите. Съществуването на истински журналисти не в интерес на управляващите у нас.

Журналистите са тези, които би трябвало да изваждат наяве действителността в ежедневието. Не само политическата, а и битовата. Много е трудно да си независим журналист в България, но мисля, че журналисти има. На мен ми се струва, че например „Биволъ“ вършат добра журналистическа работа.

Загубила ли е България зависимостта си от Русия и руските капитали?

Не. България е все по-зависима от Русия и това е много тревожно. В момента покрай неуспеха на турския преврат, руското влияние на Балканите се засили страшно много. Сега предстои да видим как Русия и Турция  търсят пътища за сближаване. А това са нашите най-силни съседи. И те на са силни за добро. Това са вредни съседи. Двата режима на Путин и Ердоган ще действат заедно за засилване на авторитарни тенденции в няколко региона. В много държави авторитаризмът няма бъдеще, но в България, Сърбия, Македония шансовете за засилване на руското влияние против НАТО, ЕС, против властта на писания закон са огромни и човек трябва да се замисли. Според мен в България животът тепърва ще става по-сложен.

Какви са механизмите за защита?

Преди няколко месеца щеше да ми е по-лесно да отговоря. Както вървят нещата в момента, правителството обслужва руските интереси по един все пак мек начин. Ако сега обаче това правителство падне, следващото би обслужвало руските интереси много по-активно. Аз обаче не съм привърженик на т. нар. „по-малко зло“, всичко, което е зло,  трябва да се премахва. Според мен България трябва да следва един път и той е – отхвърляне на всяко управление, което е склонно на търпимост към каквото ще да е руско влияние у нас. Независимо коя от сега съществуващите партии управлява, властта трябва да се отхвърля с последователни вълни от протести. По-голямата част от страната не разбира националните проблеми и е готова да гласува отново за престъпници, твърдейки, че няма друг избор, но това е късогледство.

В момента България върви по спирала, която я доближава все повече до Русия. А това означава повече корупция, по-малко власт на закона, повече престъпност, по-малко Европа, по-малко НАТО.

Къде се крие разковничето да имаме добра средна класа и ангажирано общество?

Парите и образованието – двете неща си вървят заедно. Трябва климатът в България и около България да се подобри. Трябва да забогатеем и да се образоваме, за да имаме самочувствие. Ако някое българско правителство, въпреки всичките си недостатъци, успее да отдалечи България от Ориента, от Изтока, от Русия … България ще започне да забогатява.

Но това е за в бъдеще.

А сега?

Трябва да съборим Борисов веднага. Не трябва да се съобразяваме с фалшиви власти, които не спазват собствените си закони.

Защо спряха протестите срещу Вежди Рашидов?

Самият Вежди Рашидов заслужава да се протестира срещу него и заслужава да не бъде министър. За съжаление обаче нашата интелектуална класа е възпитана да не протестира срещи властта, а да зависи от нея. Намираме се в парадоксално положение, в което най-образованата част от нацията е свикнала, че трябва да стои отстрани на гражданските активности. В този смисъл всяка форма на несъгласие с властта изглежда като отдалечаване от професията. Художникът не иска да протестира, иска само да рисува.

От една страна това е добре, но от друга страна води до тази яловост и до  неспособност да се извърши нещо необходимо.

В случая един човек, който провали Ларгото в София, един човек, който е удрял полицай, един човек, който се е появявал пиян на пресконференции (и го е казвал сам), един човек, който заплаши журналист с писмо –  този човек продължава да е министър на културата. Той трудно говори официално, той злепоставя поста си. Следователно трябва да си иде. Но това е много трудно за разбиране от нашите интелектуалци.

Как виждаш София като културен център? Има ли развитие ?

Много се говори, че България е страна с огромен културен потенциал и мисля, че това донякъде е вярно. Но нашият капитал от хора и идеи се стопанисва ужасно зле.

Първо, големият масов вкус, който се налага от звукозаписни компании например, промотира главно чалга, което е много нисък вкус и отнема на повечето хора идеята, че може да съществува нещо друго.

Но това е само частен аспект на проблема.

Ако трябва да се мисли по някакъв държавнически начин за културата, положението не е различно. За съжаление, Министерството на културата, Националният исторически музей, Националната галерия също промотират нещо, което наподобява чалгата.

България прави огромни разходи с малкия си бюджет за култура за нелепи неща. Това трябва да се спре.

Все още съществува нещо като Съюз на българските писатели, а това няма никакво обяснение. Писателите, които четем днес, не членуват там, следователно няма смисъл да се харчат пари за СБП.

Тоест културното богатство на страната ни трябва да се стопанисва по съвсем друг начин и с минимално участие на държавата.

А и наистина Рашидов трябва да си ходи.

Говорим за София и култура. Какво да кажем за кмета Йорданка Фандъкова?

Ох, горката жена … Мен ми е жал за нея. Тя някога е била симпатична учителка, директорка на училище и може би е трябвало да си остане такава. Щеше да е много полезен кадър в Министерството на образованието.

За съжаление, нашият настоящ министър-председател (условно го наричам така) се е запознал с нея, харесал я е и я направил кмет, а госпожата просто не е подходяща. Не зная дали тя е пряко виновна за случващите се безумия в София, но нещата, които се случват около нея, би трябвало да доведат до съд срещу страшно много хора. Едни и същи ремонти на едни и същи точки в столицата се правят всяка година.

Управлението на Йорданка Фандъкова в София е материал за ежедневна политическа сатира. То е материал за някакъв курс „Как не се управлява град“. В най-добрия случай тя служи хора, които перат пари в града и си измиват ръцете с нея. Нека си върви.

Интервюто взе: Веселин Диманов

Реклами

„Фандъчки“ за столичани, а за Фандъкова кога?

Днес се проведе четвъртият подред протест против увеличението на цената на превозните билети и талони от 1 лв. на 1, 60 лв в София.

Протестът се състоя от 18 : 30 на Орлов мост на Езерото Ариана.

Демонстрация под надслов „Не финансирам крадци“, под този лозунг премина протестът. Организатори са  „Движение Обществен натиск“ – ДОН.

20160510_161007245_iOS

Една част от хората дошли на пртоеста, стартираха инициативата като раздаваха на гражданите т.нар. „Фандъчки“, които са символ на протеста. Друга част бяха опънали плакати под наслов „Кампания за гражданско неподчинение“ – #НеФинансирамКрадци

Малко след 19.00 ч. протестиращите се разделиха на две групи, като обходиха маршрутите на две автобусни линии.

20160510_163027510_iOS

Въпреки че това е четвъртата демонстрация организирана от ДОН, общината категорично отказва да чуе гласа на хората. Дори общинарите не смеят да дойдат да говорят с хората, да пробват поне да обяснят реално каква е нуждата от това увеличение.

Наш екип проследи събитието и много от гражданите изразиха пред нас недоволството си от увеличението, като обявиха хората от общината за измамници и крадци.

20160510_160949479_iOS

По думите на протестиращите, Столичната община няма нито пазарни, нито социални основания за увеличението. Не е подобрено качеството на транспортната услуга, не са увеличавани заплатите на транспортните служители, а цените на горивата продължават да падат, категорични са те.

Та по този повод, ние питаме – Страх ли ги е общинарите и в часност Фандъкова, от мнението на софианци и защо се крият ? Може би, имат притеснения, че и те ще получат „Фандъчка“.

От предходни изказвания на протестиращите става ясно, че билетите за градския транспорт в столицата би трябвало или да запазят старата си цена от 1 лв., или дори да поевтинеят. Като дават за пример Естония, където в момента се въвежда безплатен публичен транспорт.

Публикуваме без редакторска намеса исканията на организаторите от „Движение Обществен натиск“”

Да предоставят безусловен достъп на гражданите на София до финансовите резултати на общинските дружества – Център за Градска Мобилност, Метрополитен, Софийски Транспорт и Електротранспорт и други.

Да проведат независим външен одит на тези предприятия и резултатите от него да се ПУБЛИКУВАТ.

Да предадат в прокуратурата и да се погрижат да бъдат разследвани резултатно злоупотребите с обществени поръчки, станали обществено достояние в последните седмици, а виновните за тях да понесат НАКАЗАТЕЛНА отговорност.

Да извършат (липсващата до момента) оценка за ефекта от повишението на цената – от икономическа, пазарна, социална и ЕКОЛОГИЧНА гледна точка.

Желаем да получим статут на наблюдаваща организация във всяка една от тези стъпки.

С оглед на горното:

Столичният Общински Съвет да отмени Решението на Общинския Съвет за увеличаване цената -на картата за еднократно пътуване до 1,60 лв., и на преференциалните карти за пътуване от 8,00 на 12,00 лв.

Организаторите подчертават, че кампанията за гражданско неподчинение „Не финансирам крадци“ ще продължи до отмяна на злополучното увеличение на цената на билета.

Повече информация може да откриете относно бъдещите протести може да откриете ТУК.

Снимка: Дневник

Колко трябва да струва билетът за градския транспорт в София?

билет.jpg

Колко трябва да струва билета за градския транспорт в София? 

Според Йорданка Фандъкова, основната цел на увеличението на цената на билета за градски транспорт в София е да се стимулира ползването на карти, които гарантират стабилни приходи на транспортните оператори и имат голям принос в борбата срещу гратиса. Това е европейска практика. Във всички европейски столици цената на единичния билет е висока, за разлика от картите, които поевтиняват чувствително и многократно пътуването. Това заяви кметът на София Йорданка Фандъкова в интервю по БНР по повод подготвяното увеличение на цените на билетите за средствата за обществен транспорт.

По думите й „Центърът за градска мобилност“, е  имал задача да направи точен икономически анализ на дейността на всички транспортни дружества и да предложи промени в тарифната политика.

Това е експертен доклад, който сега тепърва влиза за разглеждане в комисиите на столичния общински съвет“, обясни Фандъкова.

Припомняме, че Фандъкова обяви, че следващите седмици в Столичния общински съвет, който ще вземе окончателното решение, ще има дискусии по въпроса и Центърът за градска мобилност ще трябва да защити пред него всяко число, което са предложили.

От Реформаторския блок обаче не одобряват повишаването на цената на билета за градския транспорт, обявиха депутатът Настимир Ананиев и представителят на реформаторите в Столичния общински съвет Стефан Марков.

„Не одобрявам идеята за повишаване на цената на билета за градски транспорт в София със 60 процента – на 1,60 лева. До момента не съм чул основателни аргументи в полза на увеличението, е коментирал председателят на парламентарната комисия по транспорт Настимир Ананиев от Реформаторския блок. По думите му при намаляваща цена на горивата и на енергоносителите и при увеличаващи се пътници, най-вече в метрото, няма причина за толкова голям скок на цената“, смята той.

Стефан Марков, заяви, че очаква анализ от Центъра за градска мобилност, като настоява, че разумната цена е 1,20 лева.

Автор: Веселин Диманов