Етикет: История

Учебник по Родинознание: Историята, която не преподават в училище

Официално е! Появи се първият учебник по история, в който турското съжителство е робство, а Левски е човекът, благодарение на който робите са станали народ. 

Като цяло може да го определим така – в този учебник децата могат да прочетат историята на България без заобикаляния, излишни коректности и дори изпачаване.

Един директно и конкретно написан учебник, на който целта е децата да знаят истината.

Каъв е този учебник? 

Това помагалото, което излезе вчера. Казва се Учебник по Родинознание за ученици от 1 до 4 клас, състои се от 65 страници и се разпространява безплатно, съобшават от OFFnews.

Негов автор е небезизвестният директор на Регионалния музей в Добрич Костадин Костадинов.

Той  се е вдъхновил да го напише от сина си, когато е започнал да учи с него от Учебника по Човек и общество, който се явява учебник по история за малките ученици.

Докато четял на сина си обаче, Костадинов е видял едно изопачаване на историята, кеото определено не му е понесло. Според него в учебниците в училище, българската история е изопачена и в учебника липсва българското самосъзнание.

Също така Костадинов е категоричен, че учебниците по история за децата целят дезинтерграция на нацията.

Затова той решава да напише учебник, който да е българо-центричен.

Определено помагалато на Костадинов се различава като информация от учебниците.

Примерите са следните:

 

В неговото помагало по Родинознание пише, че българският народ е 10 милиона души, но 3 милиона живеят в Македония, Турция, Сърбия. Също турското робство е написано като турско робство, а не с думите „турско съжителство“, „османско владичество“ или „съвместно културно проникване“, както е в сегашните учебници.

Разбира се, Костадинов не е подминал и Васил Левски. Той е описал великата българска личност с думите на Вазов – човекът, който е помогнал робите да станат народ и като Апостол на Свободата.

В учебника има  история, малко география и гражданско образование, а именно какви са правата и задълженията на един човек, което сега се учи чак в 11 клас.

Реакцията на обществото

Разбира се, трябва да кажем, че новият учебник не е признат от Министерството на образованието, но това не попречи на хората да закупят учебника, който може да се орпедели като истински хит.

Само за два дни родители, директори, учители са поръчали близо 3000 бройки.

Намерението на родителите е да обучават децата си по този учебник вкъщи.

Училищата в чужбина също имат огромен интерес към учебника.

Отново напомняме, че учебникът се разпространява безплатно. Идеята на автора е да се знае коя е България и каква е нейната история.

Тъй като интересът е огромен, Костадин Костадинов е качил учебника си и в блога си kostadin.eu, в секцията „Книги“, откъдето може да бъде изтеглен безплатно.

Изтончик на информация: OFFnews

Да си спомним за героите: 139 години от Шипченската епопея

С различни събития в страната днес се отбелязват 139 години от Шипченската епопея. Сраженията за защита на Шипческия проход, продължили от 21 до 26 август 1877 г., ще бъдат чествани с походи и демонстрации.

Ние обаче ще върнем малко назад историята, за да си припомним героичните действия в този период. 

Шипченска епопея е поредица от 3 ожесточени сражения при Шипченския проход в Шипченската планина (част от Средна Стара планина) по време на Руско-турската война (1877-1878).

Първа битка при Шипка

Шипченска битка от юли 1877 г. е първото сражение в Шипченския проход в хода на Руско-турската война от 1877-1878 г., състояло се на 4 – 7/16 –19 юли 1877 година.

В резултат на битката Руската армия установява контрол над Шипченския проход, най-удобната и пряка връзка между Северна и Южна България. Боевете в прохода имат решаващо значение за развръщане на руските настъпателни действия.

На 4/16 юли малки сили на Габровския отряд изтласкват три османски табура от вр. Голям Бедек, които отстъпват на самия проход. Силите на отряда са разделени на три колони.

Предният отряд, осведомен за боя, атакува от юг на 6/17 юли. Провежда настъплението в две колони. Лявата (две сотни пластуни) настъпва по шосето и поема върху себе си огъня на противниковата пехота. Дясната (полковник Климентович) обхожда прохода от изток по пътека, неизвестна на противника. Около 11,00 часа достига до вр.Демиртепе. Настъпва срещу вр. Свети Никола и вр. Шипка. Противникът е изненадан и заплашен от едновременна атака от север и юг.

На следващия ден 7/19 юли частите на Габровския и Предния отряд се съединяват на билото. Предният отряд се изтегля на юг, а охраната на прохода е поверена на Габровския отряд.

Втора битка при Шипка

Шипченската битка (август 1877) на 9-14 / 21–26 август 1877 г. е решителна в борбата за Шипченския проход в хода на Руско-турската война (1877–1878).

За отбрана на Шипченския проход е сформиран Шипченски отряд – войскова формация с началник, командира наБългарското опълчение генерал-майор Николай Столетов. Общо 7 500 войници и 27 оръдия. Включва:

  • част от Габровския отряд (командир генерал-майор Валериан Дерожински) – Тридесет и шести пехотен орловски полк
  • Българското опълчение (I, II, III, IV и V Опълченска дружина)
  • Тридесет и пети пехотен брянски полк (от 21 август)

Към Шипченския проход с ускорен марш са насочени подкрепления. За тяхното пристигане са необходими три дни. На следващия ден 21 август започва героичната борба за Шипченския проход.

Битката започва още рано сутринта. Първоначалната атака е отбита, но османски подразделения се окопават на 150-200 метра от позицията и водят интензивна стрелба. Създадената обстановка дава основание Полевия щаб на Руската армия да разпрати съобщение до всички части:

Шипка е силно атакувана от армията на Сюлейман паша. Атаката започна сутринта. Боят е в разгара си. Атаката се води по фронта, като се обхождат и двата фланга. Положението е критическо.

На 22 август, Сюлейман паша отменя заповедта за нова атака. Организира подробно разузнаване и изработва план за действие на следващия ден. Османските сили инженерно подготвят заетите изходни позиции. Монтират нови артилерийски батареи на първата площадка под Орлово гнездо. Батареята на връх Малък Бедек е разширена до 8 оръдия. Частите на защитниците от Шипченския отряд се прегрупират и окопават. През целия ден с прекъсвания се води артилерийска престрелка. Затишието дава възможност да се спечели време за похода на руските подкрепления към Шипченския проход.

На 23 авфуст турските атаки започват около 4:00 часа, като направленията на ударите са променени. Расим паша атакува в две колони връх Узункуш и връх Кючюк Йешилтепе. Колоната на Салих паша атакува връх Свети Никола, а общия резерв връх Акри Джебел. Вейсел паша около 9:00 часа изненадващо атакува източната позиция. Към обяд всички атаки са отбити. Обстановка става критична към 16:00 часа когато османските сили превземат връх Кючук Йешилтепе, а връх Узункуш е силно атакуван. Две роти български опълченци отбиват атаката.

До 18:00 часа батальонът се съсредоточава и атакува. Позициите са стабилизирани и към 22:00 часа решителния бой затихва по цялата линия. Сюлейман паша в донесение до Главната квартира заключава:

Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение.

Сутринта на 24 август командването на Шипченския отряд, усилен с нови подкрепления до 14 820 войници, е поето от генерал-лейтенант Фьодор Радецки (командир на Южния отряд). Възнамерява да подобри позициите с действия срещу командните височини заети от османските сили. На Сюлейман паша не е известна промяната на руските сили и подновява атаките, чиято главна цел е техния тилен участък.

В този ден в сраженията се включват и много цивилни граждани.  Към 22:00 часа боят завършва и противниците се връщат на изходните позиции.

На 25 август състава на Шипченския отряд е прегрупиран. Българското опълчение е изтеглено за възстановяване и превъоръжаване в Габрово. С новопристигналия 53-и Волински Пехотен полк руските сили достигат до 14 217 войници и 44 оръдия.

При престрелка на връх Узункуш е убит командирът на руския Габровски отряд генерал-майор Валериан Дерожински.

На 26 август колоната на Шакир паша подновява настъплението срещу връх Йешилтепе. След негово флангово обхващане, руските сили се изтеглят на връх Кючюк Йешилтепе. В края на деня двете страни са изтощили силите си за настъпление и преминават към отбрана.

Завършва шестдневната борба за Шипченския проход.

Трета битка при Шипка

На 5/17 септември Сюлейман паша прави още един безуспешен опит да превземе прохода.

За значението на отбраната на Шипченския проход по-късно генерал-лейтенант Фьодор Радецки ще напише:

Шипка – това е заключена врата. През месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, за да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, за да разкъса руската армия на две части и да ѝ нанесе решително поражение. Следните 4 месеца Шипка приковаваше 40 000 турска армия, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните действия и с това улесни успеха на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка подготви капитулацията на една втора неприятелска армия, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата армия към Цариград„.

Честванията в наши дни

За поредна година на историческият връх ще бъде извършена възстановка на тези важни за нашата история събития. На тях представителите на Национално дружество „Традиция” ще направят пред многобройните гости демонстрация на строеви и стрелкови умения на българското опълченско отделение.

Източник на инфомрация: Wikipedia

Времената, когато Москва ни забрани добива на нефт и газ

Днес ще ви запознаем с документи и факти, които политологът Антон Тодоров предостави на „168“ часа преди време. От тези документи се разбират много интересни неща свързани със Съветския съюз и по-специално това, че той строго е ограничавал България да добива нефт и газ от свои находища.

Публикуваме тези документи, защото  те по категоричен начин говорят, че България не само е изпитвала недостиг на важните суровини, а е била принудена да ги купува по дългосрочни договори.

А и не само, че сме можели да ги купуваме от едно място, а и са ни продавани на  цени по-високи от пазарните в света по онова време. Така в продължение на десетилетия сме страдали от остър дефицит на горива за промишлеността.

Тези документи, които ще прочетете правят на пух и прах всякакви измишльотини за милиардите печелени от режима на Тодор Живков от реекспорт на „безплатен“ съветски нефт и газ.

Ние от „Гласът на младите хора“ публикуваме фактите, които споделя Антон Тодоров пред „168 часа“ без никаква редакторска намеса.

********* 

През целия ли съветски период е имало такива ограничения?

„Нека да обясня, че ще бъде необективно да говорим за ограничения през целия период на съветско господство у нас – споделя Антон Тодоров – Според мен има два периода, свързани с тази тема – до 1964 г. и след това. Работата по оценката на прогнозните запаси от нефт и газ са започнали през 1960 г. и са провеждани в съответствие с решенията на заседанието на Постоянната комисия на СИВ по нефтената и газова промишленост, състояло се през 1959 г. в Букурещ.

Вижте още: Николай Колев – Босия: България се управлява по руски модел

Тази оценка е изпълнена от Постоянна работна група на Комисията по геология, извършена е по единна методика, разработена от същата група и одобрена от комисията. В доклада изрично се подчертава, че цялостната научно-техническа и методическа помощ в организацията и изпълнението на тази оценка е извършена от съветската част в тази комисия

В резултат на това през 1961-1962 г. е подготвен доклад за основните направления на геологопроучвателните и сондажните работи, който е одобрен от Изпълнителния комитет на СИВ през юли 1963 г.

Всичко това се случва в периода, когато на власт в Съветския съюз е Никита Хрушчов. През тези 1-2 години до неговото сваляне е имало определени, макар и ограничени идеи и предложения за изготвянето на национални програми за развитието на нефтената и газова промишленост в държавите от СИВ. През октомври 1964 г. на мястото на сваления Хрушчов идва Брежнев и започва близо двадесетгодишен застоен период, в който страната ни е ограбвана както никога преди. Застойното ръководство на Съветския съюз, в лицето на геронтократи в Политбюро, както се казва висшият партиен орган след 1966 г. (от 1952 г. дотогава се нарича Президиум на ЦК на КПСС), страда от силна конспиративна нагласа и смята, че допускането на възможност държави от Източния блок да започнат сериозни проучвания и развитие на собствени нефтени и газови добивни възможности, ще ги еманципира от контрола на Москва.“

В подкрепа на думите си политологът цитира мемоарите на Горан Готев:

“Хамър току-що се бе завърнал от посещения в Москва и Букурещ и несъмнено искаше да сподели впечатленията си от срещите си с Брежнев и Чаушеску, но започна с главното:

  • Знаете ли, че в Черно море притежавате огромни запаси от нефт? Също като румънците. Доказаха го спътникови снимки… Затова предложих на Чаушеску да създадем смесено американско-румънско дружество, като проектът изцяло ще се финансира от “Оксидентъл петролиъм”…Чаушеску ентусиазирано се съгласи и бяхме почти пред сключване на споразумение, но само след два дни неочаквано даде заден ход. На въпроса му защо се отказват от една толкова изгодна за тях инициатива той без заобикалки ми призна:
  • Заради руснаците. Брежнев категорично се противопостави с аргумента, че това нямало да бъдат морски петролни платформи, а американски военни бази за наблюдение на Съветския съюз и съседните социалистически страни…Хамър ни увери, че възнамерява в най-скоро време да посети и България, за да изложи същия проект и пред Тодор Живков:
  • Вие дори си нямате представа какви големи петролни ресурси имате, а постоянно зависите от вноса на нефт и нефтопродукти.“ (Готев, Г., Живях при диктаторите на ХХ век, С., 2008, изд. Труд, стр. 453-454).

Докладът, който прави на пух и прах теориите за печелените пари от Тодор Живков

В доклада на Постоянната комисия на СИВ по нефтената и газова промишленост изрично е подчертано, че “в България и Полша, както е известно, през последните 3 години са получени значителни резултати от проучвателните дейности, отбелязващи откриването на значителни находища от нефт и газ.

image_5489455_305_0

Проучването сочи и още нещо важно като факти – в диапазона до 3000 м находищата са минимални. 90% от потенциалните находища, които пак подчертавам, са идентифицирани с технологиите на онези години, се намират в диапазона 3000-5000 м. 10 % са в диапазона над 5000 м. Дълбочините, които днес проучва консорциума, съставен от фирмите “Тотал”, “Репсол” и “ОМВ” е точно в този диапазон, който е бил на практика недостъпен за онези технологии. На стр. 26 от доклада на комисията на СИВ откриваме още по-впечатляващи числа.

image_5489456_305_0

Оказва се, че горните запаси от 130 млн. т. за нефта и около 134 млрд. куб. м. за природния газ са извлекаеми дори по възможностите на технологиите преди 50 години запаси. А на стр. 26 виждаме, че геоложките запаси за нефта са още по-големи – 325 млн. т.

image_5489461_305_0

В доклада е направен недвусмисления извод, че “увеличаването на прогнозните резултати за запасите от нефт и газ, пресметнати към 1 януари 1964 г. се случва главно поради увеличаването на дълбочината, която е проучена в редица райони, заради увеличаването на мощността от гледна точка на запасите при някои геологически формации, както и заради включването на нови площи в проучвателния процес.” Докладът прави и още едно важно заключение: “В тясна връзка с горните заключение се намира и увеличаването на плътността на прогнозните запаси. Ако през 1961 г. плътността на запасите (сумарно извлекаемите запаси от нефт и газ) представляваше 3,7 хил. т. на 1 кв.м площ, то към 1 януари 1964 г. тя нараства до 5,3 хил. т. , независимо от увеличаването на площите на перспективни находища.“

Документите правят на пух и прах и всякакви измишльотини за милиардите печелени от режима на Тодор Живков от реекспорт на „безплатен“ съветски нефт и газ.

Източник: 168 часа

Стефка Костадинова – 20 години история!

На днешния ден се навършват точно 20 години от едно паметно, историческо за България събитие. Поводът за българска гордост – олимпийската титла на Стефка Костадинова в Атланта. Датата е 3 август. Годината – 1996 г. Столицата на щата Джорджия става свидетел на една от най-оспорваните битки в скока на височина за жени и победата на нашето момиче. Стефка Костадинова пристига в Атланта отново като фаворит, но и с негативните спомени от предишните две олимпиади. В Сеул 1988 г. и в Барселона 1992 г., тя е сред най-сигурните шампиони, но така и не стига до титлата.

„Знаех, че Олимпиадата в Атланта бе моят последен шанс да стъпя на олимпийския връх. Подготвих се много добре, а и вече имах богат опит, знаех какво трябва и какво не трябва да правя. Едно от най-важните неща бе да бъда спокойна – успях в това, за което благодаря и на хората край мен, на журналисти и близки, които ме „съхраниха“ в един от най-трудните моменти в моя живот, когато трябваше да понеса нов тежък удар на съдбата със загубата на мой много близък човек,“ разказва днес Стефка.

Самият финал остава в историята със своя драматизъм. Въпреки жестоката конкуренция, Стефка печели титлата. Девет жени скачат над 1.96 м, а други пет – над 1.99 м. Но са нужни минимум 2.01 м за медал. Гъркинята Ники Бакояни скача 2.03 м в третия си опит – тази височина и до днес е рекорд заГърция и я поставя на трето място в ранглистата. Костадинова първо изравни с 2.03 м и след това подобри олимпийския рекорд с 2,05 м, като триумфира със златото.

Вече постигнала олимпийската си мечта, Костадинова пробва три пъти да подобри собствения си 9-годишен световен рекорд. Летвата е на 2,10 м. Огромният 90-хиляден Centennial Olympic Stadium чакаше ново чудо в тази знаменита вечер. Целият свят тогава гледаше как една българка – надвила вече своите съпернички, се опитва да прескочи границите на човешките възможности – 2,09 м.

Припомняме височините, през които преминава Стефка, за да стигне до своя най-мечтан триумф:

180 см – пропуска

185 см – от първи опит

190 см – от първи опит

193 см – от първи опит

196 см – от първи опит

199 см – от първи опит

201 см – от първи опит(само тя и Бабакова, Бакояни скача във II опит)

203 см – от първи опит(изравнен ол. рекорд, Бакояни скача в III опит)

205 см – от втори опит(олимпийски рекорд, гъркинята не успява, злато за Стефка)

210 см – три неуспешни опита да подобри собствения си световен рекорд

„Много емоционален спомен. Зад гърба си имам стотици състезания, но някои остават паметни завинаги – като емблема, като символ на кариерата ти. Така е със световните ми рекорди, така е и с олимпийското злато от Атланта… Знаех, че това е последният шанс, след като два пъти по различни причини не стигах до титлата. А и скокът на височина в Атланта се оказа едно от най-силните състезания в историята на олимпийската атлетика,“ спомня си днес

Стефка Костадинова и днес твърди, че Ники Бакояни е била сред силните състезателки, въпреки, че мнозина не я брояха сред топ фаворитите.

„През 1996 г. тя имаше силен сезон, а и успя да „надскочи“ себе си точно на Олимпиадата – с този си опит тя и до днес държи гръцкия рекорд и мисля, че това й остана единственият старт с резултат над 2 м. За мен тогава този неин изключителен скок се оказа допълнителен стимул, но и без това си знаех, че шампион мога да бъда само след като приключат всички останали с опитите. Бях готова на всичко и тази готовност ми помогна да стигна до върха. Наскоро се видяхме с Ники Бакояни, припомнихме си със снимки и приятни спомени нашите преживявания в сектора тогава в Атланта. Казах й, че без нея нямаше да подобря олимпийския рекорд. Оставаме добри приятелки и аз отново и отново й благодаря, че с нейна помощ сътворихме една от най-запомнящите се битки в олимпийската история,“ твърди Стефка.

„Дори когато подобрих олимпийския рекорд за мен по-важно бе да си осигуря златото. Просто рекордът явно ми е бил нужен за да стигна до титлата. Състезанието беше много силно, знаех предварително че така ще бъде и имах готовност да скачам – ако се наложи – дори за световен рекорд. Тъй че, радостта от олимпийския рекорд бе в сянката на очакването за така дълго преследваната олимпийска титла,“ разказва днес Костадинова.

Спортната кариера на Стефка Костадинова продължава удивителните за дисциплината скок на височина 14 години, а всичките 6 поправки на световни рекорди е направила за 20 месеца. В 20 големи първенства има 16 златни и 2 сребърни отличия.Абсолютно всички поправки на световния рекорд са от втори опит. Тя е първата жена, която е избрана за председател на Българския олимпийски комитет.

Източник:24chasa.bg

Чернобил – има ли бъдеще за мъртвия град?

Проект на украинското правителство предвижда изграждане на най-големия в света парк за възобновяема енергия около злополучната АЕЦ. Зeмятa oĸoлo Чepнoбил, ĸoятo cлeд взpивa cтaнa oпacнa зa oбитaвaнe, e нa път дa ce възpoди зa това нoвo пpилoжeниe.

Правителството на Украйна възнамерява да превърне опасната за живеене зона около Чернобилската АЕЦ в огромен парк за слънчева и възобновяема енергия, с площ 1 600 ĸвaдpaтни мили. За реализация на амбициозния проект, властите се надяват да привлекат инвестиции от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), съобщи Блумбърг. Идеята е неизползваната в момента територия да бъде превърната в електростанция с мощност 1400 мегавата, или една трета от тази на АЕЦ Чернобил преди аварията.

Вижте още: Осъдените за престъпно премълчаване на аварията в „Чернобил“

Съгласно проектното предложение, 1000 мегавата от планираната енергия ще се произвеждат от огромна слънчева електростанция, а останалите 400 мегавата възобновяема енергия ще се изработва по други методи.

Cпopeд идeятa нa пpoeĸтa пocтpoявaнeтo нa фoтoвoлтaичнaтa цeнтpaлa, ĸoятo дa cъбиpa eнepгия чpeз cлънчeвитe лъчи, тpябвa дa ce изпълни в нaй-ĸpaтĸи cpoĸoвe. По замисъл, това ще бъде най-голямата в света слънчева електроцентрала. Предвиждат се oĸoлo 6 мeceцa за cтpoитeлcтвo на пapĸa. В момента най-мощната централа на база фотогалванични панели е разположена в Китай и заема площ от 23 квадратни километра и генарира 850 мегавата.

Чернобил действително има голям потенциал за възобновяема енергия, коментира министърът на екологията и природните ресурси на Украйна Остап Семерак.

„Разполагаме с високоволтови електропреносни линии, които по-рано се използваха за атомната електроцентрала, земята е много евтина, имаме и много специалисти, кото могат да работят в електроцентрали”, казва той.

По-рано Европейската банка за възстановяване и развитие задели $500 млн. за построяване на саркофаг около повредената централа, припомня Гардиън. Банката може да разгледа варианти за свое участие в проекта, ако види в него жизнеспособно инвестиционно предложение.

В проектното предложение, обаче липсва конкретна информация за това как ще се изгради и поддържа слънчевата електроцентрала, тъй като територията около Чернобил все още се счита за непригодна за живот.

Припомняме, че през април 1986 г. инженерите на атомната централа в Чернобил решават да изключат реакторите, за да проведат изпитание за сигурност. Грешни решения и нещастни стечения на обстоятелствата довеждат до фатална експлозия, при която е освободено огромно количество радиоактивност.

Вижте още: 30 години по-късно: Чернобил все още „Зона на смъртта“

Аварията завинаги променя живота в северната част на Украйна. Колко хора загиват, не може точно да се каже. 400 000 души са изселени от родните им места. Щетите са астрономически – те се оценяват на около 600 милиарда долара. Милиони хора от съседните на Украйна страни също стават жертва на аварията и последиците от нея. Чернобил се превръща в световен символ на опасностите, свързани с ядрената енергия.
“В близо една трета от нейната територия никога повече, даже и след сто хиляди години, няма да могат да живеят хора, защото радиацията е твърде висока”, казва местен експерт.

Вижте още: Как ще изглежда природата, ако ги няма хората?

Някогашната атомна катастрофа почти не се дискутира в днешна Украйна. “Хората имат други грижи – конфликтът с Русия, корупцията, колебливото правителство, бедността”, казва сътрудничка в германското посолство, която е израснала в Чернобил.

Източник: technews.bg

Какво може да се случи след Brexit & Тръмп?

980x551_1472382406

Реших да Ви покажа тук едно становище, въз основа на информацията, която имаме. То може да се окажат правилно, но може и да е погрешно. Предназначено е само, за да Ви накара да се замислите. И да бъдете част от по-широк диалог. Преведох текст на Тобиас Стоун. Виден интелектуалец, предприемач, академик и писател. Благодарение на историята, той разказва, какво може да се случи след Brexit & Тръмп:

По образование съм археолог. Занимавам се също с история и антропология. Това ме кара да гледам в глобален исторически мащаб. Моята теория е, че масовата идея за историята на повечето народи е ограничена до опита на техните родители, баби и дядовци. Това грубо обхваща период от около 50-100 години. С две думи, в университета ще ме скъсат на писмен изпит, ако не сравня най-малко две, ако не и три различни мнения по дадена тема.

Ние, хората, имаме навика да навлизаме в етапи на масово унищожение, обикновено самостоятелно наложено. Това е факт, предвид всички войни, в течение на времето. Войните всъщност са норма за хората, но от време на време ги сполетява и нещо голямо. Например Черната смърт, която опустоши Европа. В “Декамерон” – Бокачо описва Флоренция в хватката на чумата. Тя е отвъд въображението като Хирошима или Холокоста. Вие съвсем буквално не може да се пренесете там и да си представите какво е било. Защото не сте го изпитали.

За нас сега е очевидно, че има живот след Чумата. Но за хората, по онова време е било невероятно, че е просъществувало общество след това бедствие. В заключение: хиляди хора от всички възрасти са убити за изключително кратък период от време. Черната смърт може да са представи като природно бедствие, благодарение на което се прави естествен подбор и се отстраняват най-слабите индивиди в широк мащаб и в рамките на Европа. Освен това, Черната смърт значително променя социалната структура на някои европейски региони. Трагичното обезлюдяване води до недостиг на работещи хора. Но пък заплатите се повишават. Наблюдавало се е спад в цените на продуктите. Така, стандартът на живот се е увеличил. Хората започнали да консумират повече храна с по-високо качество.

Крахът на Римската империя, Черната смърт, Испанската инквизиция, Тридесетгодишната война, Войната на семейство Роуз, Гражданската война в Англия – това е един дълъг списък от събития, довели до масова смърт, от които възстановилото се човечество е продължило напред в по-добра форма.

На местно ниво, във времето, хората си мислят, че нещата са добре. И когато се случи нещо подобно, обществата излизат извън контрол, докато станат неудържими, и не посеят масово унищожение. Години по-късно за историците всичко има смисъл и ние виждаме ясно как едно нещо води до следващо. Битката при Сома е пряк резултат от убийството на един австриец в Босна. Надали хората са мислели, че убийството му би довело до смъртта на 17 милиона души.

А това е един цикъл. Случва се отново и отново, но тъй като повечето хора имат само 50-100 години историческа гледна точка, те реално не виждат, че има такава опасност и сега. Точно както събитията, довели до Първата световна война. Винаги е имало брилянтни умове, които да се съмняват. Точно такива прозорливи хора, започнали да предупреждават, че нещо голямо ще се случи, че мрежата от договори в Европа може да доведе до война, но те са били отхвърлени като луди или глупаци. Но точно такива са и хората, които се чудят какво следва и се безпокоят за идилията с Путин, Brexit и Тръмп.

Когато се появи някой, който да накара хората да чувстват, че са загубили контрол над тяхната страна и съдба, масата започва да търси изкупителни жертви. А един умен и харизматичен лидер умело улавя масовото настроение и сочи с пръст изкупителната жертва. Той говори, но не в деайли, а с гняв и омраза. Скоро обществото започва да се движи като едно цяло, без никаква логика и става неудържимо и гневно.

Примери за такива лидери са Хитлер, Мусолини, Сталин, Путин, Мугабе и много други. Мугабе възцари национален гняв и омраза към бялото малцинство от земеделци, които се занимавали и с ферми, вследствие на което хиляди хора са умрели от глад. Заради глада, в Съветския съюз, както и „благодарение“ на китайските комунисти, през миналия век, умират между 20-40 милиона души. След тези примери изглежда немислимо, че хората биха могли отново да създадат ситуация, в която милиони хора да умират без причина. Но се случва отново и отново.

Лидерите държат пламенни речи, подкрепяни от ядосаните си тълпи. Този своеобразен цикъл съществува от договора от Версай, през възхода на Хитлер, уж приключвайки с Втората световна война. Но има опасност да се случи отново. Но както и преди, повечето хора не могат да видят опасността, защото:

  1. Те гледат само в настоящия момент, а не към миналото или бъдещето;
  2. Те знаят за събития, пряко касаещи тяхната страна, но не свързват събитията от световен мащаб;
  3. Повечето хора дори не четат, не мислят, не се интерсуват, нито чуват различни гледни точки.

Тръмп прави това в Америка. А Русия е диктатура с харизматичен лидер, който с помощта на страх и страст, създаде култ около себе си. В Турция, Ердоган постига същото, особено с последните си действия. Унгария, Полша и Словакия, са на път да постигнат същото и по този начин, в цяла Европа ще се навъдят все повече „Путиновци” и „Тръмповци”.

Виждаме Brexit, Тръмп и Путин и сякаш нямат общо. Но светът не е устроен по този начин – всички неща са свързани.

Brexit е своеобразна група от гневни хора, които печелят една битка. И това лесно може да вдъхнови други групи от гневни хора да започнат подобна борба, с идеята, че и те могат да спечелят. Това само предизвиква верижна реакция.

Ето един пример за това как Brexit може да доведе до ядрена война:

Brexit във Великобритания предизвиква Италия или Франция да имат подобен референдум. Льо Пен печели изборите във Франция. На Европа й бива нанесен пореден удар върху ЕС. ЕС пречи на войната в Европа по-дълго от всякога. ЕС също така е основна сила в потушаването на военните амбиции на Путин. Европейските санкции на Русия наистина се удари в икономиката, и подпомагат Руските атаки над Украйна (има причина лошите винаги да искат по-слаб Европейски съюз). Тръмп побеждава в САЩ. Тръмп отслабва НАТО. Той отдавна заяви, че няма да зачита отдадеността на НАТО в лицето на руската атака срещу Балтика.

С удар върху ЕС, и отслабена роля на НАТО, Путин е изправен пред засилващата се икономическа и социална криза в Русия. А как би се намесила Турция? И как ISIS ще реагира на нова война в Европа? Си остават въпроси без отговор. Поне засега. А кой мислите ще използва ядрено оръжие първи? Защото има опции.

И все пак това е само един сценарий. Броят на възможните варианти за развитие на събитията са безкрайни, поради сложността на движещите света сили.

Историците ще погледнем назад, за да придадем смисъл на всичко това и се чудим как може всички да са били толкова наивни? Как може хората да четат и правят саркастични и пренебрежителни коментари за това как не трябва да обвиняваме за всичко Brexit? Някои ще прочетат този мой текст и ще кажат, че смятам, че Америка е в страхотна форма и че Тръмп е възможен бъдещ Хитлер. Лесно е да бързаме с изводите, които се противопоставят на песимистичните прогнози, на базата на историята. Тръмп спечели срещу други републиканци в дебати, като продължава да ги обижда и пренебрегва. Това е един лесен начин, но много погрешен.

Смятам, че всичко е неизбежно. Аз не знам какво ще се случи, но ние определено навлизаме в лоша фаза. Тя ще бъде неприятна за тези, които живеят, благодарение на нея. Хората ще излязат от нея, ще се възстановяват и ще продължат напред. Човешката раса ще се оправи, променена за добро. Но за хилядите турски учители, които току-що бяха уволнени, за турските журналисти и адвокати в затвора, за руските дисиденти в ГУЛАГ, за хората, постъпили ранени във френските болници след терористичните атаки и за бъдещите жертви, това ще бъде битката при Сома.

Какво можем да направим? Е, пак, поглеждайки назад, вероятно не много. Либералните интелектуалци винаги са малцинство. Хората, които предпочитат отворените общества, които са добри към другите, които не са расисти, не искат да водят войни, те обикновено са от губещите страни.

Ние трябва да се пазим и да сме единни. Ние не трябва да губим битките, чрез факти и логика, а да се противопоставим на популистките гневни послания. Ние трябва да разбираме и да използвате социалните мрежи. Ние трябва осъзнаем съществуването на друг вид страх. Страхът от друга световна война. Трябва да намерим начин да се преодолеем затворените общества, в които живеем, за да достигнем до други такива, в опит да прекъснем ширещото се социално разделение.

Автор: Тобиас Стоун
Превод: Елена Ангелинина

Местата, които няма да посетите!

Любопитството на човек е безгранично. Иска да знае всичко и да отиде навсякъде. Това, разбира се е крайно невъзможно. Затова Ви представяме десет места на Земята, където няма да ви пуснат. По различни причини. Защото всяко едно от тези кътчета крие своите тайни и мистичност. Обектите варират от зловещи до митични, но всички те споделят  една обща черта- странната атмосферата, в която са обгърнати. А ето ги и тях:

lascaux_caves
Пещерите Ласко

Комплексът от пещери в Югозападна Франция е известен със своите палеолитни пещерни рисунки на възраст от 17 300 години. Затворени са за посещение от обществеността през 1963 г. През последните години са застрашени от необяснимо и само частично контролирано гъбично нашествие. Като правило, охраната влиза веднъж седмично за няколко минути.

bad_enter2
Остров Повеглия

Повеглия е малък остров, разположен между Венеция и Лидо – във Венецианската лагуна, в северната част на Италия. В продължение на векове Повеглия е бил  убежище, място на изгнание за болни и умиращи. Когато през 1348 г., бубонната чума застига Венеция, подобно на много други малки острови Повеглия се превръща в колония за карантина. Страхувайки се от ширещата се болест, Венеция заточва тук  хора със симптоми на заболяването. В центъра на острова мъртвите и умиращите били горени на огромни клади. Тези клади са възобновени през 1630 г., когато Черната смърт отново преминава през града. През 20-ти век островът отново се използва като карантинна станция. През 1922 г., съществуващите сгради са превърнати в болница за психично болни. Островът е известен с легенди за призраци – жертви на чумата, както и историята за луд лекар в психиатричната болница, за който се твърди, че измъчвал пациенти. Днес, на острова не се допускат местни жители и туристи.

windowsnikolai-nikolay-nikolov-cherniyat-papa-vatikana-vsevizhdashtoto-oko
Тайните архиви на Ватикана

Те са централно хранилище за всички действия на Светия престол. Входът към сградата е в непосредствена близост до архивите на Ватиканската библиотека на площада Свети Петър. Архивите съдържат държавни документи, кореспонденция, книги, папските сметки и много други документи на църквата, натрупани през вековете. През 17 век, по заповед на папа Павел V, тайните архиви са били отделени от Ватиканската библиотека и учените имат много ограничен достъп до тях. Те били напълно затворени за външни лица до 1881 г., когато папа Лъв XIII ги отворил за изследователите. Мистерията на тайните архиви не е толкова голяма, колкото си мислят почитателите на конспиративните теории. Причината е, че „таен“ на латински е по-близко по значение до съвременната дума „частен“, отколкото до „секретен“, т.е. документите в Тайното хранилище са частни, а не толкова „секретни“.

bad_enter4
Храмът на Дева Мария Богородица от Сион

Храмът на Дева Мария Богородица от Сион се намира в Етиопия. Твърди се, че тук е едно от най-важните библейски места, на което се пази оригиналният Ковчег на Завета. Заради огромната святост и значение на ковчега, само специално избран монах има привилегията да влиза в храма и никой друг няма право дори да се доближи.

bad_enter5
Образователният Музей на националната сигурност на Янгсу, Китай

Той е дом на най-секретните документи в историята на китайския шпионаж. Има широка гама от устройства и документи, датиращи от 1927 г.,  както и колекция от миниатюрни пистолети, оръжия, маскирани като червило, миниатюрни камери, скрити подслушвателни устройства и друго шпионско оборудване. Ако не сте гражданин на Китай, входът за вас е затворен, защото китайците не искат информация за шпионажа им да се излага на чужденци. Там е забранено да се снима всичко, дори и за гражданите на републиката.

bad_enter6
Остров Нийхау

Екзотичният хавайски остров Нийхау е седмият по големина на Хаваите. Но там все още няма павирани пътища, не са открити магазини, ресторанти, няма електричество или течаща вода. На острова се намира единственото училище в Хаваите и може би единственото в страната, което разчита изцяло на слънчева енергия за електричество. Нийхау е частен остров от 1864 г. и собствениците му са затворили достъпа до него, за да запазят автентичната култура и дивата природа. Дори и роднини на жителите могат да посетят острова само със специално разрешение. Днес до острова имат достъп само роднини на собствениците, местните жители, персоналът от ВМС на САЩ, правителствени служители и избрани гости.

bad_enter7
Пайн Гап

Това е името на района, на който е разположена станция за сателитно проследяване. Тя се намира на около 18 км югозападно от „Алис Спрингс“ в Централна Австралия и се управлява от Австралия и Съединените щати. Този голям компютърен комплекс разполага с 14 радара за защита от атентати. В него работят повече от 800 служители. Местоположението на центъра е  стратегически важно, защото контролира американските шпионски сателити, които се намират над една трета от света, включително Китай и региони на Русия, както и петролните полета на Близкия изток. Централна Австралия бе избрана, защото е твърде отдалечена за шпионски кораби, минаващи в международни води. Достъпът за външни лица до Пайн Гап е изключен.

bad_enter8
Центърът за ядрени изследвания в пустинята Негев

Тази ядрена инсталация се намира на около 13 км югоизточно от град Димона, Израел. Изграждането на центъра започва през 1958 г. с френска помощ, а информацията за това място остава строго секретна. Но през 1986 г., Мордехай Венуну, бивш техник, избягал в Обединеното кралство показва пред медиите доказателства за ядрената програма на Израел и обяснява целта на всяка сграда, също показва свръхсекретно подземно съоръжение под инсталацията. През януари 2012 г., Комисията за атомна енергия на Израел временно затваря изследователския център, считайки го за уязвимо място. През октомври и ноември 2012 г., бе съобщено, че Хамас изстрелва ракети в Негев, но данни за щети няма. Разбира се, въздушното пространство над комплекса е затворено за всички въздухоплавателни средства. Взети са и необходимите мерки за предотвратяване на незаконното влизане.

bad_enter9
Великият храм Исе

Исе е най-важният храм в Япония. Той се състои от две основни светилища и около 125 допълнителни светилища, в които се съхраняват най-важните обекти на шинтоистката религия. Достъпът до него е строго ограничен. Единственият човек, който може да влезе е свещеник или жрица, като трябва да бъде член на японската императорска фамилия. За широката общественост не е позволено да види повече от сламените покриви на централните структури, скрити зад четири високи дървени огради.

Creative_Wallpaper_Moscow_Metro_2_030495_
Метро-2

Това е тайно подземно метро в Русия. Системата се предполага, че е построена или поне започната по времето на Йосиф Сталин с кодовото име D-6 от КГБ. Предполага се, че все още се управлява от Министерството на отбраната. Дължината на Метро-2 според слуховете надвишава дължината на общественото метро. Твърди се, че то има четири линии, които се простират на дълбочина 50-200 метра под земята. Метрото свързва Кремъл с централата на ФСБ, правителственото летище Внуково-2, площад „Раменски“ и други места с национално значение. За съжаление, цялата налична информация е спекулативна и не се потвърждава от документи или снимки. Но има хора, които казват, че са участвали в изграждането на Метро-2, а градски пещерняци казват, че „са виждали“ следи от коридорите му.

Източник: profit.bg

Ах, Българийо, Българийо!

За славното ни минало си спомняме с гордост. Прекланяме се пред личностите, превърнали се в символи на свободата. Нашата свобода. На ден като този, отегчеността от баналното ни ежедневие, бива заменена от възхищение към НЕГО!

Ах, Българийо, Българийо! Защо си толкова заспала! Събуди се, събуди се от дълбок сън! Стига вече, пет века близо! Аз сиромахът, уловен от ловчанец-предател, в село Къкрина на хана на края, уловен от 20 души заптиета и няколко души български изроди. С мене си имах двама верни мои другари решителни и тий мене не оставиха. Ах! — помислих аз на умът си, страшно да извикам, като лев на Балкана:
Елате, мои мили братя българи, решителни юнаци! Мене отървете от 20 заптии! По пътя няма никой и аз бях все в надежда. Събуждайте се, събуждайте! На оръжие ставайте. Сега е време за революция. Турска сила вече пада. На мойто място има друг, но не се е явил още. Никой от вас да не се разпуща, работа вършете, не се плашете!

На днешната дата честваме 179 години от рождението на Васил Иванов Кунчев – Левски! Българският национален герой е роден в град Карлово на 6 юли (18 юли нов стил) 1837 г. През 1845 г. започва образованието си в килийното училище в родния си град, а година по-късно вече учи в местното взаимно училище. Едва на 14 години остава без баща. В периода 1852-1854 г. той живее в местния светогорски метох и учи църковно пеене. През 1858 г. е ръкоположен за йеродякон и става църковен певец в църквата „Света Богородица“ в Карлово. Поради отличния успех на момчето, вуйчо му Василий Караиванов обещава, че един ден ще го изпрати на учение в Русия.

Какво кара този човек със светло бъдеще в духовното дело да се захване с революционна дейност? Тук е мястото да отдадем заслуженото и на друг голям български революционер – Георги Раковски. По това време той разгръща мощна пропагандна дейност, която оказва силно влияние върху българската младеж. През 1861 година като следствие на икономическа криза в Османската империя и провежданата стопанска политика, потискаща българите, в революционните среди настъпва раздвижване. Стоил Попов от Калофер и Левски полагат едни от първите усилия за вдигане народа на борба.

Вместо да се откаже от народното дело, на 3 март 1862 г. Левски напуска родния си град и се отправя към Сърбия, за да се присъедини към Първата Българска легия, организирана от Раковски. Според легендата, по време на военни упражнения, той прави „левски скок“ и така получава своя прякор. Есента на същата 1868 г. съдбата сякаш на шега събира великаните на революционната мисъл – Васил Левски и Христо Ботев. Двамата живеят при изключително тежки условия в изоставена мелница край Букурещ и безспорно оказват влияние един на друг. Ботев е силно впечатлен от личността на Апостола. В писмо до Киро Тулешков, той пише следното:

Приятелят ми Левски, с когото живеем е нечут характер, когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава е такъв весел, както и когато се намира в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от три деня, а той пее и се весели. Вечер додето ще легнем, той пее; сутрин щом си отвори очите пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всички страдания. Приятно е човек да живее с подобни личности.

Според Апостола, докато българите не са напълно готови за самостоятелно въстание, те не трябва да влизат в никакви съюзи със съседни народи и правителства. Василъ Лѣвскій желае самостоятелна българска държава. Той иска българския народ да бъде равен на останалите балкански народи.

Levski-Komiteti

Процесът срещу Левски остава забулен в тайнственост. За него не пише нито турската, нито световната преса. Светът не знае за драмата в софийския конак, където един българин преборва цяла империя с воля и вяра в народното дело.

С днешна дата, Левски оставя на поколенията около 140-150 писма и прокламации, в които излага идеите си за равноправието на хората, за човешките права и свободи, идеята за демократичното управление, за общуване между народите и съвършеното равенство между тях, идеята за законността и равенството пред законите – идеи, актуални и до днес.

Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род. Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля. Без революция сме загубени во веки веков. Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен. Всичко се състои в нашите задружни сили. Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва. Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си!

Източници : bulgarianhistory.org
                         wikiquote.org
Автор: Елена Ангелинина

“Нощните вълци” са част от хибридната война на Кремъл срещу Запада и България

Днес на вашето внимание представяме интервю с Асен Генов.

Темата на разговара ни беше посещението на „Нощните вълци“ и всичко около тях.

Какво се цели с това посещение и можем ли да кажем, че това е провокация? Има ли реална позиция от страна на управляващите и институциите? Говорихме за Хибридната война и разделянето на обществото.

От откровения ни разговар с Асен Генов ще научите още какво смята той за политиката на Кремъл. Има и кратка изненада. Освен темата Русия, ние засегнахме и проблеми в журналистиката и медиите. Ще научите и какво е мнението му относно решението на фондация „Радостина Константинова“ да не връчи заслужената награда на „Биволъ“ за темите „Булгартабак“ и сараите на Доган. Обсъдихме и случая с Лили Маринкова.

Цялото интервю четете тук:

20160628_151821122_iOS

 ******

„Нощните вълци“, какво знаем за тях и каква е целта на тяхното посещение точно в този момент?

Това, което знаем почти сигурно, като това е и мое мнение, се базира на журналистически разследвания и официални данни. „Нощните вълци“ са паравоенна формация, която дори участва в Донбас във военния конфликт между Русия и Украйна. Като пример мога да дам един от лидерите на формацията Виталий Прокурора. В няколко  негови интервюта, той обяснява, че те се сражават на страната на сепаратистите, от страна на руските нашественици в Украйна, на  тези,  които Украинското правителство определи като терористи. Припомням, че в Украйна тече антитерористична операция.

Другото, което знаем за „Нощните вълци“ е, че се финансират от руската държава. Журналистически разследвания също така сочат тяхна връзка с криминалните среди и с руското разузнаване. Тоест, това е противно на логиката на всички рокерски организации, които се определят наистина като свободни и независими по дух, easy riders. „Нощни вълци“ са една проправителствена пропагандна групировка, парамилиция, която освен всичко друго, открито декларира, че защитава руските интереси по отношение на територии, определяни от тях самите като отнети от Русия. Освен това, те и лидерът им са много близки до Путин. Тяхната идеология е открито просъветска и сталинистка. Те веят съвестското знаме със сърп и чук.

В никакъв случай не говорим за една рокерска група или мото клуб. Тук говорим за много могъщ пропаганден инструмент, който също така е много рисков за страната ни, точно заради всички неща, които вече описах.

Какво правят институциите в България и заинтересoвани ли са от това посещение?

„Нощните вълци“, като част от руската пропагандна война, не би трябвало да се приемат еднозначно от българските институции, а те за съжаление мълчат. И вътрешно министерство, и външно министерство. Никой не се е произнесъл…

Пример за недопускането на Вълците на територията на друга държава има. Полша е положителен пример за това как властите там официално се противопоставят на тази част на хибридната война, водена от  Кремъл. “Нощните вълци” бяха спрени и не им бе позволено да минат през Полша. В Чехия гражданите ги посрещнаха много негативно. Освиркаха ги по улиците, освиркаха символиката им и им показваха им среден пръст когато минаваха през Прага. А символиката на “Нощните вълци” са знамената със сърп и чук, въпреки че го крият се афишират като рокери.

Какво бихте казали за официалната причина, която се назовава, а именно „Сплотяване на славянските народи“? Как може да го тълкуваме?

Това е много комплексен въпрос, по който не твърдя, че съм най-компетентният говорител. По този въпрос бих говорил като човек, който се интересува и чете много по темата.  Славянските народи, тези за които руската и кремълската пропаганда говори, вече са се обединили около демократичните ценности. Обединили са се около категоричното отхвърляне на миналото, комунистческото минало, комунистическия режим. Обединили са се около своите ценности, свързани с демокрацията, свързани със свобода на словото, съвестта и убежденията. И в този смисъл кремълската доктрина за руското културно наследство в други държави и съхранението на тези традиции, почива върху остатъците от съветската империя, т.нар. Източен блок и всички страни, в които има следи от съветската сфера на влияние. Ако разгледаме диаметъра на т.нар. страни от Руския свят (Русский мир), на практика, с много малко държави, вкл. и сред тези, които попаднат в групата на славянските народи, Русия има добри отношения. Като говоря за Русия нямам предвид руския народ или руската култура. В рамките на този разговор имам предвид официалната политика на Кремъл. Та, Русия има обтегнати отношения с Украйна, Грузия, Полша, Чехия, със страните от Прибалтика…

По отношение на България руските имперски и съветски геополитчески интереси постоянно са разделяли българското общество и дори и днес нагнетяват социално и политическо напрежение. Така е и с влизането на т.нар. рокери на Путин у нас.  Посещението им определено засилва общественото напрежение.

И в този смисъл събитието „Славянско единство 2016“ по-скоро бих казал, че трябва да бъде обект на особено внимание от страна на специалните служби в България, визирам ДАНС. Визирам външно министерство по отношение на визите и разрешението на влизане на българска територия на тези руски граждани. Те трябва да бъдат проверени внимателно дали не са свързани с криминалните среди или не са участвали в терористични действия срещу Украйна. Ако те все пак бъдат допуснати, Вътрешно министерство много внимателно трябва да следи тяхната дейност и визита у нас именно от тази гледна точка.

Трябва да споменем и една концепция, която е псевдо научна. Един от нейните изразители и основните идеолози е Дугин. Това е идеята за “Цивилизация Русия”. Характерно за подобна идеология е, че Русия се опитва да общува със западния свят, като създава буферни зони. Крим беше завладян с такава цел – да се създаде буферна зона между запада и Русия. България, за съжаление, попада също в тази част. Затова за официална Русия, за Кремъл и проруските партии в България е толкова важно да блокират демократичното развитие на страната ни и да ни държат в сферата на руското влияние, където България да служи именно като буферна зона за руските интереси. Не случайно руски политици са определяли България като Троянски кон на Русия в ЕС. Днес например Първанов и Корнелия Нинова бяха в Русия, като четох, че партиите на Путин и Първанов са се споразумели за съхранение на руската култура у нас. Сидеров редовно се отчита в Москва или в Руското посолство…

Подобни очевидни признаци за хибридни действия на територията на България и срещу България от страна на руската пропаганда и руското правителство, трябва да бъдат наблюдавани и блокирани от институциите. България няма полза от това да бъде жертва на руската политика, защото това ни отдалечава от Европа и ни приближава все повече към азиатските форми на управление, подобни на режима на Путин.

Къде е мястото на България, според вас?

Исторически България безспорно се намира в Европа. Политически ние трябва да принадлежим към Европа и да се придържаме към демократичните приниципи и ценности. И въпреки всички възможни критики към начина, по който функционира ЕС, аз не поставям под съмнение това, че България трябва да продължи да принадлежи към единна европейска общност. Най-малкото, говорим наистина за демократични ценности, които се изповядват на Стария континент. Ние трябва да се отърсим от нашето недалечно минало, което за нещастие не познаваме добре, свързано с комунистическия режим, свързано с наследството, което имаме от тогава и свързано с всички тези остатъци и зависимости, произтичащи от факта, че България беше комунистическа страна и най-верен сателит на Съветския съюз по онова време.

Вие сте един от най-активните граждани по темата с „Нощните вълци“. Какво успяхте да направите дотук, за да информирате службите?

Единственото, което направих по отношение на институциите в България е, че подадох едно заявление за достъп до общестена информация до МВР, за да ми предоставят информация за публичните действия на „нощните вълци“ у нас. Дали знаят техния маршрут, дали са информирани за това къде ще бъдат, дали ще имат поклонения, дали ще поднасят цветя. Проявих интерес по простата причина, че според мен обществото трябва да знае, особено ако имаме предвид проруския пропаганден елемент във всичко това.

Писал съм до МВР и чакам отговор. Надявам се,  че г-жа Бъчварова ще отговори преди края на юли, когато изтича крайният срок, предвиден по закон за отговор.

Освен това следя активно публикациите в българките и чуждите медии и съм част от групата, която организира едно събитие по посрещането им в София. Знам, че хора се органзират и в други градове, през които те ще преминат, например Бургас. Около Шипченския проход “вълците” също ще бъдат посрещнати. Под посрещнати нямам предвид с хляб и сол, а с достатъчно категорични протестни отрицателни послания. Много българските граждани разбират и се противопоставят на пропагандната цел, с която тази групировка ще премине в България.

Така ще е и в София. Засега знаем, че те планират да посетят катедралата „Александър Невски“, но и там ще има хора, които ще покажат, че имат негативно отношение към тях и ще се противопоставят на пропагандата, на която България е жертва.

Тук ще отворя една скоба. Храм-паметник „Александър Невски“, в далечната 1916 година, е бил прекръстен на „Св. Св. Кирил и Методий“. Руската православна църква изразява крайно негативна оценка за тази смяна на името и определя това като “най-големия грях на България”. Е, това ли ни е най-големият грях, че сме сменили името на катедралата с имена на светците Кирил и Методий?

Има ли някакъв страх на българската държава от това да не нарани Русия като не допусне рокерите?

Забраната на някой да посещава дадена държава не трябва да бъде политическа самоцел. Без да има никакъв основателен мотив. Такова нещо не бих подкрепил. Но, ако тази забрана се налага заради реални заплахи за националната сигурност, не трябва да има политически страх. Българските политици не трябва да си позволяват да обиждат нито една държава просто така. Но в същото време мисля, че руската държава трябва да ни се извини за това, че 44-та г. ни окупира, а след това е установена 45-годишна комунистическа диктатура. Първите няколко години са били изключитлено кървави, а репресиите и терорът  продължават и до края на режима.

Да ни се извинят и заради това, че вероятно първата в Европа форма на въоръжена антикомустическа съпротива, тази на Горяните, е удавена буквално в кръв от комунистите, със съдействието на Съветската армия. За съжаление много малко се знае за това.

Не казвам, че българските политици трябва да обиждат Русия, но те трябва да защитават българския национален интерес, включително, ако е необходимо да се противопоставят на официалната руска доктрина. Един добър български държавник ще може да балансира между интересите на великите сили и да защитава българския интерес, включително и с цената на това, да изрази неудобна позиция.

Такава неудобна позиция в момента би било всяко политическо действие срещу хибридната война на Кремъл в България. Не би трябвало да се страхуваме да заемем позиция в защитата на България, дори това да ни струва недоволството на официална Русия.

За съжаление, ние в България имаме много руски политически тролове (политици и партии), които отчаяно, със зъби и нокти защитават да речем руските енергийни интереси, което на практика означава, че защитават геополитическите интереси на Русия.

Това не е ли на теория хибридната война?

Това и на практика е хибридна война и тя е заплаха за националната сигурност. И българските медии трябва да си дават сметка за това, да са по-отговорни и да спират всякакви такива опити за пропаганда.

Ако трябва да обобщим – трябва или не трябва „Нощните вълци“ да влизат в България?

Ако зависеше от мен смятам, че имаме достатъчно основания и данни по отношение на идеологията и дейността на „Нощните вълци“ за това, българкото правителство да откаже провеждането на мото похода им у нас. По този начин, то ще защити българските ценности и интересите на България.

Тоест, българските власти трябва да реагират ясно и еднозначно, да се противопостяват на тази форма на пропагандна война срещу демократичните ценности и демократична България.

Като финал, как ще коментирате ситуацията с отнемането на наградата на „Биволъ“ за разследванията на Сараите на Доган и „Булгартабак“?

Това е категорично доказателство, че българските медии  не са независими и в България т.нар. модел КОЙ, а именно порочната обвързаност между политическа власт, криминални и олигархични икономически интереси, и тотално подчинени и зависими медии, още съществува. Този модел е толкова  силен, че едни абсолютно проверими факти, свързани с разследванията на Биволъ, които обаче застрашават модела КОЙ, могат да доведат до отнемане на журналистическа награда.

За мен обаче още по-впечатляващо е мълчанието на огромния процент български медии. Почти никой не коментира тази ситуация. Върху Биволъ е наложено като че ли информационно ембарго. Много малко медии си позволяват да цитират информация от там. Като цяло Биволъ са заглушени, а с времето те все повече се доказват като един наистина ценностен сайт, който е насочен основно към разследваща журналистика. Те спазват абсолютно всички правила, като проверяват своите източници, проверяват фактите и в никакъв случай не могат да бъдат обвинени в жълтина. Напротив!

Отнемането на наградата показа, че олигархията и организираната престъпност контролират инфомрационното пространство в България и имат силата да задават публичния дневен ред.

Според вас, целенасочени ли бяха действията срещу Лили Маринкова?

Това е един добър български журналист – къдърен, популярен, който наистина в своето предаване в много голяма степен се води от професионализъм, спазвайки правилата на качествената журналистика.

И тук отново стигаме до по-големия и важен въпрос – мълчанието на журналистическите среди. Такъв е и случаят с Биволъ. Във всяка една демократична държава той щеше да предизвика сътресение най-малкото в медиите. В България обаче се мълчи. Гилдията мълчи. И това мълчание е заради зависимостите в медиите. Мълчи се за това, че в медиите има забранителни списъци, има теми и личности табу, на които не се дава думата. Тя се дава само, за да се популязират определени мнения и политици, само на базата на икономическия интерес. Мълчи се и за това, че в медиите има цензура. Факт е, че има един не малък брой журналисти, които приемат да вършат тези неща, само защото трябва да си плащат сметките. Когато си зависим, ще направиш почти всичко без да се интересуваш от истината или дори прикривайки я.

Това за мен е недопустимо.

А още по-недопустимо е, че журналистическата гилдия мълчи за нередностите в професията и не се противопоставя на това. Но силните личности взимат решения дори и да е в тяхна вреда, когато това е необходимо. Иска ми се журналситиката у нас да е пълна именно с такива силни личности, а не с хора, които броят стотинките и изчисляват кога ще си платят сметката. Сведеш ли призванието да си журналист до въпроса как да удовлетвориш ежедневните си потребности, за мен това вече не призвание, а занаятчийство в отрицателния смисъл на думата. Редиш едни думички и не влагаш нищо от себе си.

Журналистът трябва да изразява позиция и да провокира в положителния смисъл на думата.

Интервюто взе: Веселин Диманов

Ботев – расист!?

Това е текст на три години.  Минал е през различни медии и винаги, когато си го припомням се стряскам от абсурдната му актуалност. 

Преди три години го написах, защото се възмутих от нас. Българите. Обществото.  

Първоначално бе публикуван на страниците на регионалния вестник „Самоков 365“, а по-късно  и за сайта Lentata.com. 

Възмутих се как уж всички сме патриоти, ама за ден. Възмутих се, че помним историята, само когато ни е удобно. Възмутих се колко сме лицемерни като граждани. 

Днес, три години по-късно от написването на текста, смятам, че е идеалното време да ви го припомня пак.

Да се стреснете и вие. Да видите как не сме мръднали като мислене и действия. Да се ядосате. Да напсувате. 

Днес в деня, в който почитаме паметта на Ботев, ще ви припомним, че не е важно какво „поствате“ във Фейсбук, а е важно какво носите в умовете и сърцата си. 

Замислете се!  Дано поне за ден успоките съвестта си! 

*******

 

„Тежко брате се живее

 между глупци неразбрани“

Тези думи на Ботев са написани преди около 147 години. Стряскащо актуални…

Сигурно днес Ботев се срамува от нас. От народа, за който проляха кръвта си героите ни. Народ, възпят в стихове и песни, онзи със славното минало и …. късата памет.

Народът, който днес говори за пет века османско „присъствие”. И се чуди как да се подмаже я на европейците, я на американците, абе…на чуждите.

Днес някак с лека ръка задраскваме моменти от историята си, докато други народи си я измислят, за да съществуват и за да се индентифицират пред света.

Не сме готови да защитаваме интересите си. Неудобно ни е да сме патриоти. И така е вече дълги години…

Ще ви припомня твърденията, че Ботев „насажда расистки виждания и че не бива да бъде изучаван в училище“. Помните ли… През 2013-та…

Как може да наречеш творчестовто на Ботев расистко?

Разбирам, че живеем в „модерно” време и, че вече не е популярно хората да се делят на раса, нации, езици, пол….

Но да обвиниш Ботев в расизъм е равно на това да се откажеш от цялата си история, да плюеш срещу всичко, което той е направил и най-вече да плюеш срещу себе си.

И се чудя…

За кого днес Ботев и другите велики са неудобни?

Кой има изгода от това ние българите да останем без кумири, да обезценим големите си личности?

На кого е угодно българите да нямаме национално съзнание?

Естествено, че на управляващите.

На точно тези управляващи не им трябват хора като Ботев. Не им трябват хора, които да се борят. На тях им трябват хора, които дори и недоволни от положението само да мрънкат, но да продължават да чакат.

Да чакат друг да им защитава правата.

Да чакат новия  Ботев.

Но как да се появи този Ботев, като постепенно ние го изтриваме?

Първо от учебниците, а така – от паметта.

Днес се пишат лозунги, особено във Фейсбук, а се трие историята.

Жалко.

А знаете ли какво се случва с един народ, ако не уважава историята си? Отговорът е прозаичен: няма да има бъдеще.

Ще се оставим да бъдем управлявани от хора, които не мислят за нас и за нашите искания, а само за собствените си облаги.

Защото днешните управляващи не са държавници. Те биха се отървали от Ботев, за да не рискуват тази нация да има идеята за свобода и битки…За да няма опасност у този народ да се роди съпротива срещу…лъжата, наречена  БГ демокрация. (а всъщност – олигархия, мракобесие, корупция и непочтеност в едно).

Така че, когато ви се псува срещу живота днес, мислете си за Ботев.

Не оставяйте историята ни… Така обезсмисляте страданията на всичките ни герои.

А когато историята ни изостави, ще ни изсотавят и те – всичките ни национални символи, победи и непленени бойни знамена. Ще ни изостави българският дух, защото нацията не е територия. Нацията е идея, която постоянно трябва да гори в съърцата на хората. А в нашите сърца тя за съжаление отдавна е угаснала.

Историята е спомен и гордост, но не я вече я няма.

Има ни само нас. Нейни продължители, но е и нейни еднозначни автори.

 

Автор: Любен Спасов