Етикет: Икономика

Управляват ли престъпници, няма никакво значение дали ще има валутен борд, или не

Валутният борд в България е въведен на 1 юли 1997 г., след края на тежката финансова и икономическа криза от 1996-1997 г. Той се прилага по силата на приетия на 10 юни 1997 г. Закон за БНБ.

Днес, 20 години по-късно, бившият министър-председател Иван Костов повдигна темата за излизането на България от валутния борд.

%d0%ba%d0%be%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2
Снимка: БГНЕС

“България трябва да излезе от валутния борд, независимо дали ще влезе в еврозоната или не”. Можете ли да кажете защо сега – 20 години след като България е част от валутния борд, вие правите подобно изказване?

Валутният борд е една система на регулиране на паричната емисия и на забрана да се извършват определени операции по банково кредитиране, почти всички от страна на Централната банка – това е валутният борд, казано с едно изречение.

Той не ни прави част от еврозоната.

Аз считам, че от валутния борд трябва да се влезе в еврозоната, но ако няма еврозона – ако еврозоната се затвори за България, и ако еврозоната започне да се разпада или се разпадне – България трябва да излезе от валутния борд, това е цялата ми теза.

Защото той лишава Българската централна банка от възможността да води политика, насочена към фигуриране на икономическия растеж и запазване, разбира се, на всички баланси и равновесия в икономиката на страната. Защото ние нямаме свободата да извършваме емисии над собствената си валута и Българска народна банка (БНБ) не може да влияе активно върху лихвения процент в страната. Тоест, тя не може да участва в процеса на макроикономическата динамика.

От тази гледна точка валутният борд не може да бъде за България нещо като “спасителен пояс” за безпомощността ѝ да изработва и взима решения. Защото преди 20 години валутният борд беше на хора с визия, които искаха България да напредне и да премине през едни много бурни времена, но днес той се превърна, образно казано, в оправдание на административни служители за собственото им безсилие, и на политиците за тяхната неспособност да работят за нарастване на благосъстоянието на хората.

Валутният борд възпира нарастването на благосъстоянието в България и давам пример с Румъния – през 2000 – 2001 г. имаме почти еднакъв брутен вътрешен продукт на човек от населението с Румъния. През 2015 г. в Румъния имаше с 43% по-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението. А страните са с много близка история и възможности за развитие, което показва, че валутният борд е възпирал икономическото развитие на България.

Доста хора изразиха мнение след това ваше изказване, че подобен ход би могъл да има обратен ефект и БНБ да попадне в корупционни ръце.

И да няма, защо да допускаме, че непременно ще попадне БНБ в корупционни ръце – тя в момента е в чисти ръце, тя се управлява от хора, към които никой не може да отправи упрек за корупция.

Не може една страна да се управлява по презумпция, че ще я управляват престъпници – така не може да се мисли за положителни решения. Ако управляват престъпници, и валутен борд да има, тя пак ще се съсипва, и без валутен борд – също. Тоест, управлява ли се престъпно и зле, няма никакво значение валутен борд има ли, или няма. Пак казвам, той не е спасителен пояс. Защото България в момента е наблюдавана за макроикономически дисбаланси. Макроикономическите дисбаланси задължително се появяват при дълго функциониращ валутен борд. Това показва историята.

Една от тезите е, че ако има подобно развитие с нашия валутен борд, някои от банките в България биха могли да последват примера на Корпоративна търговска банка (КТБ), например Първа инвестиционна банка (ПИБ).

Не, напротив (смее се). Тези макроикономически дисбаланси, които Европейският съюз (ЕС) проверява в България, те до голяма степен какво са? Те са съмнения в качеството на активите на банките, и в способността им да издържат стрес тестовете. Оказа се, че това съмнение е неоснователно, поне при стрес тестовете, проведени миналата година. Имаше огромна атака срещу финансовите институции, пенсионни фондове, застрахователни дружества и прочие, както и срещу комисията за финансов надзор, че не си върши работата. Извършена беше проверка на активите – не се показа, че има токсични активи в тези дружества, а напротив – те са в добра кондиция. Но наблюдението продължава, казва последният доклад на Европейската комисия по този повод. Една от основните причини е огромната междуфирмена задлъжнялост, която вече едва ли може да бъде отречена при каквото и да е наблюдение. В този смисъл икономически дисбаланси от такова естество няма, да речем, в съседната Румъния, защото се води по-гъвкава парична политика от Централната банка и самата банкова система функционира по други правила.

Така че, в никакъв случай няма да е по-тежко за поддържането на макроикономическите баланси, по-скоро ще бъде много по-лесно да се поддържа.

Имаше доклади от БНБ за състоянието на ПИБ – можем ли да твърдим, че тя ще последва съдбата на КТБ?

Вижте, не влизайте в тези долнопробни атаки. Това е много долнопробна атака и не ви съветвам да се занимавате с това. Участвате в нещо, което не знаете кой го води, не знаете къде е насочено. Смисъл, знаете само къде е насочено, но не ви съветвам да се занимавате и да мултиплицирате такава теза.

Тя е абсолютно неоснователна. И неоснователността ѝ е доказана от прегледа на активите на ПИБ. Тази банка в продължение на повече от година се управлява от високоавторитетна западна корпорация, която е наложила толкова строги правила вътре и толкова строга дисциплина, която малко банки в Европа имат. И го направиха това, защото банката ползва помощ от страна на правителството с разрешение на Европейската комисия. ПИБ дълго време беше под много строг контрол и тя сама си е извършила операциите по преструктуриране, по оздравяване и т.н.

Много неграмотни и некомпетентни хора се опитват нещо да пишат, и да разкриват, и да коментират, и аз нямам никакво намерение да отговарям повече на такива въпроси, защото това означава да ги считам за легитимни. А точно този подход към нещата е абсолютно нелегитимен.

Как ще коментирате настоящите политически процеси в страната?

Аз не коментирам тия политически процеси. Никъде не съм коментирал, нямам намерение да коментирам тепърва. Това не е моя тема. Аз се занимавам с рисковете за сигурността на България, а риск за сигурността на България са макроикономическите дисбаланси, за които е наблюдавана страната. Риск е, че в последните години страната три пъти излиза в свръхдефицит. Риск е това, което се случи с КТБ. Търся причините как тези рискове да се намалят. Аз не се занимавам с политическите процеси.

Интервю на Веселин Диманов

Реклами

АНКЕТА: Има ли нужда българинът от базов доход?

Базовият доход от 250 лева на дете и 500 на възрастен е възможен у нас.

Това каза пред дни в ефира на Нова телевизия Лидия Делирадева от Българския съюз за директна демокрация.

Изчисленията на Българския съюз за директна демокрация показвали, че у нас това е нещо, което с лекота може да се осъществи, въпреки че в Швейцария на рефенрендум бе отхвърлена идея всеки да получава по 2500 франка, независимо дали работи или не.

Какво всъщност представлява базовият доход?

Базовият доход е сума, която се полага на всеки един български гражданин, който има активна регистрация на територията на България. Колко пари точно ще се получават, ще се изчислява на база на БВП.

Това не е българска идея, а на двама европейски професори. Тези пари се полагат през целия живот на човека.

Г-жа Делирадева подчерта, че базовият доход не е система на равенство, а на стимул за човека да работи, но да не бъде работещ беден.

Възможно ли е въвеждането на базов доход у нас?

Тази идея е абсолютно невъзможна, ако в България продължава да управлява представителната демокрация. Това отново е мнение на Делирадева, която разпалено защитаваше идеята, че базовият доход е нещо нужно за нашата страна.

Но трябва да сме реалисти и да признаем, че ако такова нещо се въведе в България, трябва да сме много внимателни.

Защо?

Защото в момента в България много услуги са ни безплатни – има безплатно образование, безплатна система за социално подпомагане, безплатна бърза помощ. Всичко това са услуги, дейности, които хората получават.

Ако решат да въведат този базов бюджет е напълно възможно тези услуги да станат платени, а ние просто да получаваме сума, която да ни покрива тези разходи.

Друга опасност при такова решение за България е, че не се знае откъде ще се вземат тези пари.

Швейцарците са отхвърлили идеята, защото са помислили, че парите на калпак ще доведат до увеличаване на данъците на работещите. И по принцип това е най-логичният източник на пари в този случай.

Има ли наистина такава опасност? Или както каза в ефира на Нова Лидия Делирадева, средствата могат да се отделят от Брутния вътрешен продукт на страната?  А това не е ли друга безумна идея? 

Защото друго мнение от седмицата, това на бившия социален министър Христина Христова, напълно контрира това твърдение. В интервю за Bulgaria On AIR тя заяви категроично, че Безусловният базов доход ще гарантира регрес. Според нея целият държавен бюджет от 40 млрд. лева няма да стигне за една година да бъдат изплатени всички пари по този проект.

“Дават се доводи, че този метод ще донесе социалната справедливост. Идеята е, че има достатъчно средства, за да се раздадат поравно на обществото, да не изпадат хората в лишения и да се развият обществените услуги, защото гражданите ще са платежоспособни и ще употребяват всякакви услуги с парите си“, обяснява Христова същината на идеята.

Как тогава ще мотивираме хората да полагат труд и да се стремят към образование и усъвършенстване?“, попита тя.

Също така, към темата дали е нужен Базовият бюджет у нас, задължително трябва да допълним, че  България има справедлива система, която се нарича гарантиран минимален доход. Държавата е поела ангажимент, че никой не може да изпада под този минимален доход.

А как е по света?

На 45 места в света базовият доход е вече реалност.

Първият пример идва от страната на лалетата. В холандския град Утрехт от 1 януари 300 доброволци ще получават месечна заплата в размер на 1100 евро.

Това ще се случва в продължение на три години независимо дали доброволците работят, или не и независимо какви други доходи имат. Експериментът постепенно ще обхване целия град, а ако е успешен, ще се проведе на още 8 места в Холандия като Хага, Тилбург и Грьонинген.

И ако в Холандия се раздават държавни пари, зад океана базовия доход се осигурява от место казино. Примерът е от град в Северна Каролина с население 8000 души. Вяска година жителите на Чероки получават 10 000 долара на човек.

И обратно в Европа, където най-вероятно Финландия ще е първата, която ще въведе официално базовия доход на национално ниво.

Очаква се решението да бъде взето в края на годината.

Ако това се случи, скандинавската страна ще спре всички съществуващи обезщетения и вместо тях ще дава по 800 евро на месец на всеки свой пълнолетен гражданин. Сумата няма да се облага с данъци. 69% от финландците, в това число и премиерът на страната, подкрепят тази идея.

Референдум по темата пък ще има в Швейцария. При това още тази година. Според социологическите проучвания 49% от швейцарците биха подкрепили дохода, въпреки че през септември миналата година парламентът призова населението да отхвърли идеята.

Сега ви питаме вас: Има ли нужда българинът от базов доход?

Смятате ли, че наистина това е въможно на нашата територия? Тази идея изобщо работеща ли е, като не се знае от къде ще се взимат тези пари? 

Очакваме вашите гласове в анкетата ни, а също така и коментарите ви по темата.

 

Нарушват ли данъчните закони печатните медии?

Печатните медии у нас масово нарушават данъчните закони. Такива заключения могат да се направят от справка на Националната агенция по приходите (НАП).

За това ни съобщават от Медиапул, а ние искрено сме изненадани. Как може хората, които трябва да следят изкъсо спазването на законите, самите те да ги нарушават?

Едва 12 от 58 проверени от НАП издания са изрядни. 

Това са българските медии! Разбирате ли, че дори половината не са изрядни. Всеки ден се  сблъскваме с корупция и измами. Самите медии постоянно говорят за това и осъждат на страниците си подобни постъпки.

И накрая кавко се оказва – те самите нарушават закона.

За проверката се разбра на 3 август 2015 г., след като в. „Сега“ съобщи за започналата ревизия към изданието. Тя се случи малко след като премиерът Бойко Борисов публично атакува изданието, че пише за съюза ГЕРБ-ДПС, който блокира ключови реформи за страната.

Тогава НАП съобщи, че проверява не само този вестник, но и всички издатели на централни печатни медии. И посочи, че мотивът за проверките е доклад за данъчните рискове от юни 2015 г., който показал, че има риск от избягване на облагане в сектора на издателите на печатни издания.

От справката, предоставена от НАП, излиза, че ревизията на „Сега“ е възложена две седмици преди публикацията, на която премиерът е реагирал. Според приключилия вече анализ на данъчните, изданието се оказва изрядно.

Ккато казахме по-горе, едва 12 от 58 ревизирани от НАП печатни издания обаче са били изрядни и нямат никакви допълнително установени задължения за данъци или осигуровки.

При 43 издания, или 74% от ревизираните, са разкрити „спестени“ данъци или осигуровки, част от които впоследствие са били внесени в хазната. Не става ясно обаче дали става дума за обичайни нередности и грешки или за умишлено избягване на данъци.

Проверката на НАП е обхванала издателите на почти всички основни вестници и списания на пазара, включително разпространителски фирми като „Агенция Стрела“ с управляващ главния издател на „24 часа“ Борислав Зюмбюлев и печатници като „Печатница София“ на Венелина Гочева.

Сумата на установените задължения е данъчна тайна

В списъка на проверяваните липсва „Нова българска медийна група холдинг“ (в. „Монитор“, „Телеграф“, „Политика“, „Меридиан мач“, „Борба“), който доскоро бе собственост на Ирина Кръстева, но мина във владение на сина й Делян Пеевски, който стана едноличен собственик на „Балканска медийна компания“, която държи 100% от НМГХ.

Другото изключение от списъка на проверяваните е „Икономедиа“ АД (в. „Капитал“ и „Капитал daily“, сайтът dnevnik.bg), управлявано от Галя Прокопиева и Теодор Захов. „Икономедиа“ обаче беше подложена на пълна данъчна ревизия през 2014 г.

Засега няма коментар от НАП поради каква причина е пропусната „Нова българска медийна група холдинг“.

Сред издателите, при които са засечени допълнителни задължения, са „Медийна група България Холдинг“ („24 часа“), „Медиа холднинг“ АД (в. „Труд“),  „Ню медиа груп“ АД (в. „Уикенд“, „Всеки ден“), „Обединени свободни медии“ ЕАД на Валери Запрянов и Тошо Тошев (в. „Преса“), „Интермедиа“ ООД (в. „Шоу“, „Доктор“, „Над 55“, „Женски тайни“, „Врачка“ и сайта blitz.bg), „България днес“ (в. „България днес“, собственост на „168 часа“ ЕООД), „Обединени български вестници“ (собственик на ИПК „Родина“), „Дума 2008“ ЕООД (в. „Дума“), „Банкер“ ООД и „Финансова информационна агенция“ ООД (в. „Банкер“), „ПМ Прес“ на Петър Манджуков (в. „TV Сага“), „Кроз“ АД на Кристина Патрашкова (в. „Галерия“), „Топ Нюз“ ЕООД (topnovini.bg), „Коопмедия“ ООД (в. „Земя“, „Вестник за дома“), „Тема спорт“ ЕООД (в. „Тема спорт“), „7 дни спорт“ ЕООД (в. „7 дни спорт“), „Класа България“ ЕООД (в. „Класа“), „Южен кръст 2001“ ЕООД на Петьо Блъсков, „Гласове“ ЕООД на Явор Дачков („Гласове“) , „Приятелите на монд дипломатик – България“ („Монд дипломатик“), „Български фермер“ ООД (в. „Български фермер“).

При две от фирмите – „Агенция Стрела“ и „България днес“, освен допълнителните задължения, които са открити, са издадени и наказателни постановления за нарушения на Закона за счетоводството.

Сред нарушителите са и издателите на в. „Русия днес“, в. „Застраховател“, „Търговски вестник“; регионални вестници като дупнишкия в. „Вяра“, пернишките в. „СъПЕРНИК“ и „Градски вести“, също така издания като в. „Гимназист“ и „Рики – кандидат-гимназист“.

Много по-лесно е обаче да ви изброим 12-те издания, които СА спазили законите. Тази бройка май ще се окаже символична, но наистина е трагично щом толкова малко медии смятат, че е редно да спазват правилата.

Сред 12-те изрядни пред данъчните издания най-известните са вестниците „168 часа“, „Сега“ и „Стършел“. Ревизията на НАП не е открила допълнителни задължения и при най-големия издател на списания у нас „СББ Медия“, чийто по-популярни продукти са Cosmopolitan, National Geographic, Elle, Men’s Health, Story, „Блясък“, „Журнал за жената“, „Моето дете“ и др.

И какво излиза – някои жълти медии, които постоянно са критикувани, че пишат лъжи на своите страници са по-изрядни от сериозни медии с име?

Наистина, ние от „Гласът на младите хора“, се чудим как е възможно медии с име да допуснат такова нещо. Определено медийната среда в Бългрия е интересно нещо. Няма да спрем да се учудваме как у нас във всяка една сфера има скътаване.

Нашите медии си позволяват да нарушават данъчните закони, а ние искаме да спазват журналистическите. Сигурно затова и журналистиката ни е на такова ниво.