Етикет: Изборен кодекс

Слави Трифонов след протестите: Нищо не е приключило и нито не е свършило

 

2111359065
Слави Трифонов на протест пред Парламента, Снимка: БТВ

 

Днес стана ясно, че Слави Трифонов прекратява седящия си протест, или поне засега.

В открито писмо той коментира, че „днес началото на приемането на волята на 2 милиона и половина българи бе дадено.  И сега ще стане ясно дали това е театър, с цел трупане на народна любов или са реални действия”.

Малко по-рано днес от ГЕРБ внесоха законопроект за въвеждане на мажоритарен избор на депутати и намаляване на партийните субсидии.
Припомняме, че Трифонов протестира близо седмица с голяма част от своя екип. Искането на шоумена и привържениците му беше депутатите да приемат спешно промени в Изборния кодекс. С тях трябва да се въведе изцяло мажоритарен вот у нас.
До момента идеята среща подкрепа единствено от ГЕРБ, които обещаха това да е първият им законопроект. БСП, ДПС и Обединените патриоти вече се обявиха против.
Именно това стана повод инициаторите на референдум по въпроса от „Шоуто на Слави” днес да не се явят на станалия традиционен свой протест пред Народното събрание.

„От действията на депутатите през следващите два месеца ясно ще се види кои са там, за да работят в интерес на хората и кои са там, за да работят за своя собствен интерес”, пише шоуменът.

И приключва с думите: „Нищо не е приключило и нито не е свършило”.

Промените в ИК са до под кривата круша

Обсъжданията по Изборния кодекс продължават.

Вече всички сме уморихме от обсъжданията в парламента. Уморихме се да ги чакаме да се чудят как точно да променят ИК, за да може да е така както те го искат, но и нас да ни залъжат.

Депутатите обсъждат седем законопроекта с предложения за промени в Изборния кодекс (ИК) на първо четене.

7 различни проекта, които ще забавят работата по него още повече.

Вижте още: Мария Спирова: Гласовете от чужбина ужасяват статуквото

Проектът на Цветан Цветанов от ГЕРБ и група е свързан с ревизия на текст за избирателните секции в чужбина. Целта е да се постигане равнопоставеност по териториален признак. Предлага се общият максимален брой на всички секции за всяка държава по света да е не повече от 35.

Предвижда се изискване за 60 избиратели, подали предварително заявление за разкриване на секция в чужбина. Предлага се възстановяване на възможността за участие на организациите на българските граждани в съответното място при образуването на избирателните секции. Предвижда се промяна в Закона за административно-териториалното устройство, с която да се намали прагът от 400 на 350 души за образуване на кметство.

Проектът на Мариана Тодорова от АБВ и група предвижда въвеждане на общ критерий за всички държави и български граждани по света, без да се ограничава броят и мястото на избирателните секции. Въвежда се възможност съдопроизводството по изборните дела да се реализира пред административните съдилища. Предлага се и изменение в Закона за административно-териториалното устройство, където критерият за разкриване на кметство да бъде 250 избиратели.

Вижте оше: Ще отпадне ли електронното гласуване?

Проектът на Корнелия Нинова от „БСП лява България“ и група предвижда промяна на принципни регулации за произвеждането на избори като задължителното гласуване, съвместяването на избори и гласуване по национален референдум, организацията и подготовката на изборите и разпределение на отговорностите и задълженията между избирателните комисии и органите на изпълнителната власт. Предлага се отмяна на електронното дистанционно гласуване, както и промяна в критериите за образуване на кметство.

Проектът на Радан Кънев от Реформаторския блок и група, както и този на независимия депутат Георги Кадиев, предвиждат при избори за народни представители да се създаде 32-ри изборен район извън страната, за да може българите в чужбина да гласуват за кандидатски листи и с преференция, а не само за партии и коалиции. Предвижда се още и възможност за автоматично разкриване на секции в чужбина в зависимост от предходна избирателна активност.

Проектът на Явор Хайтов от „БДЦ-НС“ също предлага създаване на избирателен район „чужбина“. Предвижда се още и въвеждане на изискването обявяването на кандидатите за президент и вицепрезидент да бъде не по-късно от 60 дни преди изборния ден.

Вижте още: Една малка победа за крехката ни ДЕМОКРАЦИЯ!

Проектът на Четин Казак и Хамид Хамид от ДПС предвижда възстановяването на правилата за образуване на секции в чужбина, действали преди последните изменения в ИК. Предлага се възможност предизборната кампания да се води и на друг език, като се предвижда осигуряването на превод на български. Проектът предвижда и отпадане на изискването за уседналост на изборите за общински съветници и кметове и изборите за членове на Европейския парламент.

А ние се питаме: Колко време изгуби този парламент с промените в ИК, за да сътвори още по- проблематично законодателство? 

Защо толкова бавят окончателното решение?

За бурки и други, уж големи, проблеми решават бързо. Сега разлгеждат 7 различни проекта.

Всичко правят, само не и да слушат хората.

Такава ни е властта. Решава неща за обществото без да се допита до него.

Източник: dariknews.bg

 

Ще отпадне ли електронното гласуване?

Промените по Изборния кодекс продължават. След като ветето на президента отпадна и се разбра, че за пореден път управляващите няма да се съобразят с мнението на гражданите, сега БСП внесоха нови промени, които тотално ще ограничат всеки да може да даде своя глас. 

На фона на исканията на българи, живеещи в чужбина, да им се осигури достъп за упражняване на конституционното им право на глас и да се върне режимът за разкриване на секции от кодекса на Мая Мановола, социалстите не само не предлагат никаква промяна за гласуването зад граница, но искат да се отмени отмени експерименталното електронното дистанционно гласуване, предвидено от 1 януари 2018 г., като единствена възможност всички българи да могат да гласуват.

Явно управялващите много ги е страх! Страх ги е да чуят истинското мнение на гражданите. Страх ги е да се сблъскат директно с мнението на активните и мислещи граждани. 

Вижте още: Мария Спирова: Гласовете от чужбина ужасяват статуквото

Защо? Защо сте толкова уплашени? Защо искате по всякакъв начин да ограничите правото на българите да гласуват? 

До въвеждането на електронно гласуване се стигна след референдум през октомври 2015 г., когато 1 883 411 души гласуваха с „да“, макар и допитването да не беше валидно съвсем, тъй като не успя да постигне прага от над 3.5 млн. гласулвали.

БСП отново предлага изборите и референдумите да се провеждат в различни дни, но пък е предвидено, че по изключение може и да са в един ден.

Социластите предлагат още гласуването да остане само „обществен дълг“, без да е записано като „задължително“ в закона. За сметка на това обаче не са предложили да отпадне „санкцията“ за заличаване на списъците, ако избирателите не са гласували на два последователни и еднакви по вид избора.

Вижте още: ОФИЦИАЛНО: ОПРАСКАХА ветото на президента

В проекта се предвижда още да се върне старият режим за образуване на кметства, в които се избира пряко кмет – от 400 да се намали отново на 100 жители.

От БСП предлагат да се въведе задължение за Централната избирателна комисия (ЦИК) за периодично оповестяване на избирателната активност в изборния ден. До 22 часа в изборния ден ЦИК трябва да обяви активността в страната и извън нея. Практиката досега е ЦИК да обявява крайната избирателна активност с окончателните резултати от изборите – 3 или 4 дни по-късно.

И така докато отново се занимаваме с незначителни подробности до колко часа трябва да обявяваме активността в изборния ден българите в чужбина, а и не само, остават ограничени и се нарушава тяхното право за глас.

ДОКОГА ще ги търпим? ДОКОГА ще стоим безучастни? ДОКОГА ще сме едно неактивно общество?

Ние от „Гласът на младите хора“ продължаваме да следим развитието с Изборния кодекс и се надяваме в крайна сметка всичко да завърши в полза на българите. Където и да са те. 

 

Доц. Кристиан Таков: Президентът е бяла врана в българската политика

Започнахте с думите, че аз нерядко скандализирам обществото. Мисля си, че е обратното – неща в обществото твърде често скандализират мен. Естествено, не съм аз мерната единица и критерият, но някак не се чувствам виновен, когато назовавам нещата със собствените им имена.

Това каза доц. Кристиан Таков, който е част от Правния съвет към държавния глава, в предаването „Просто Диков“ по повод острата си реакция в социалната мрежа след преодоляването на президентското вето на текстове от Изборния кодекс.

В деня, когато ветото бе отхвърлено, той написа във „Фейсбук”, че мисленето на хората в парламента е сведено до елементарни биологични нужди – усвояване и отделяне.

„Грехът ви ще е вечен. А в много по-обозримо бъдеще – треперете от изборите. Anathema estote („Бъдете проклети“, от старогръцки език – бел.ред.)“, се казваше в статуса на Таков.

Вижте още: Кристиан Таков към депутатите: Бъдете проклети!

Още веднъж искам да изразя покаянието си, че си позволих да кълна някого. За това наистина съжалявам, каза още веднъж Таков, който преди дни се извини на депутатите.

„Не ме вбеси конкретно Изборния кодекс. При него имаше победи на истерията над здравия разум, имаше пълно тържество на глупостта, безумието като че ли е обхванало хора в Народното събрание, които направиха няколко огромни гряха срещу демокрацията“, категоричен бе Таков.

„Видимо е и ясно, че в ГЕРБ няма само един център на власт. Не съм политолог, но виждам, че Бойко Борисов като министър-председател обещава едно, а парламентарната група на ГЕРБ понякога го следва, а понякога – не. Незнайно е какви са вътрешните отношения на силите в ГЕРБ. Честно казано не ме и интересуват като гражданин. Смущаващо е, че нейното поведение става все по-малко предвидимо“, каза още той.

По думите му цялата неяснота обаче идва от липсата на ясни ценности в партиите.

„Това е безкрайно удобно за тях. И след като могат да вземат каквато си искат позиция по какъвто си искат въпрос, в което си искат време, то това улеснява политическото търгашество. Политиците свикват, че политиката не е нещо принципно, а е долна сделка“, подчерта Кристиан Таков.

По повод заявеното от президента Росен Плевнелиев, че няма да се кандидатира за втори мандат, Таков коментира, че е странното, че никой не е повярвал на личните причини зад това решение.

Той бе категоричен, че държавният глава е „бяла врана в българската политика“ и безкрайно почтен човек.

Мария Спирова: Гласовете от чужбина ужасяват статуквото

Ние от „Гласът на младите хора“ се свързахме с Мария Спирова във връзка с отхвърленото от депутатите президентско вето относно промените в Изборния кодекс (ИК).  Тя е един от първите наши сънардоници в чужбина, които активно защитиха правото на българите зад граница да гласуват. В началото на кампанията против приемането на промените в ИК, тя заяви, че България се превръща в псевдодържава, овладяна от надзаконови лобита.

zx620_2310110

Мария Спирова е родена на 10 януари 1984 г. Тя е завършила Класическата гимназия, учила е културология в СУ и има магистратура по криминология от Оксфорд (спечелила е стипендията Weidenfeld, която дава на хора от много държави, включително и България, пълна издръжка за магистърски и докторантски програми в Оксфорд). Специализирала е 1 година журналистика в САЩ (пак стипендия) и е стажувала в централата на National Geographic във Вашингтон. Докато учи, 2 години работи във в. „Капитал“ (културните притурки „Капител“ и „Капитал Light“), после 3 години е  в Българска телеграфна агенция. Публикувала е стихове и есета в „Литературен вестник“ и други периодични издания. Член е на МЕНСА.

Ето какво каза по горещата тема Мария Спирова:

Какво за мислите за отхвърлянето на ветето на президента?

Падането на ветото е емблематично за будната кома на българската държавност – тя лежи ни жива, ни умряла, превзета от паразитни партии, които са просто формирования по задкулисни интереси и могат да влизат във всякакви безпринципни сношения, за да останат на власт.

Как си обяснявате действията на политиците?

Повечето партии в България са ужасени от свободния и неконтролиран вот, който идва от чужбина – при един либерален избрен кодекс през 2014 изборната активност зад граница скочи  с над 60 % и те внезапно усетиха, че това е опасна тенденция. На диаспората не може да се влияе лесно,тя има опит с други, по-прозрачни политически модели и много от родните политически личности започват да ни изглеждат карикатурно нелепо. Тази тенденция към демократизиране на вота чрез гласове от чужбина ужасява статуквото – то се нуждае от предвидимост на изборите и ниска активност, за да се окопае. Самоорганизацията на българските общности по света и политическата им активност се виждат като заплаха, която да бъде смазана.

Вижте още: ОФИЦИАЛНО: ОПРАСКАХА ветото на президента

Защо според вас те по никакъв начин не се съобразяват с мнението на гражданите, независимо в страната или извън нея?

Защото в представите на депутатите, те не са в политиката, за да се съобразяват с избирателите си, а да консумират власт за лично ползване. Изказвания от рода на „Стига с тази демокрация“ са симптоматични за това самозабравяне и подмяна на дневния ред у невежия ни и нелустриран политически „елит“. Във всички олигархични среди е така. Държавата е пленена от хора с високи амбиции и низки цели.

Какво следва от тук нататък?

Следва българските граждани в страната и чужбина да се обединят и да напомнят на народните представители и правителството откъде произлиза властта им и защо им е дадена. Или да се възползват от правата си на свободни граждани и да сменят управляващите с такива, които се вслушват във волята им.

Интервю  на Любен Спасов

Кристиан Таков към депутатите: Бъдете проклети!

Президентското вето даде шанс на разума. Разумът обаче го няма и шансът увисна.

С тези думи започва своя коментар във Фейсбук доц. Кристиан Таков, относно отхвърленото президентско вето от управляващите днес. 

Явно Таков, както голяма част от обществото, е бил на мнение, че случващото се около променте в ИК е недопустимо.

Днес политиците ни наистина доказаха колко малко уважават мнението на гражданите и как не ги интересува какво се случва в обществото.

Кристиан Таков е доцент доктор по гражданско, семейно и търговско право и преподавател в Юридическия факултет на СУ.  Уважаван човек, който винаги има мнение по въпроси, които вълнуват обществото. 

Не, че неговото изказване ще трогне управляващите. Те доказаха, че не слушат.

Ето какво още каза по темата доц. Таков:

Съжалявам да се повторя, но продължава да е вярно – глупостта властва, истерията сочи пътя.

В случая голямата отговорност се носи от големия. В парламентарната група на ГЕРБ демонстрираха ниво на мислене като на дребен мошеник. Дребността им иде от това, че нямат идеали, а принцип за тях е непозната дума.

Мисленето на тези хора в Парламента е като на човек с тежки ментални увреждания. Сведено е до елементарни биологични нужди. Усвояване и отделяне.

Вижте още: ОФИЦИАЛНО: ОПРАСКАХА ветото на президента

А ако се самооблъщават, че играят покер с дявола, да им припомня – сделка с дявола се сключва само ако лукавият ще е прецакан. В случая прецакани са България, разумът и приличието.

Не можем забрани никому да е тъп. Но можем да презирам низостта на мотивите му.

Грехът ви ще е вечен. А в много по-обозримо бъдеще – треперете от изборите.

Anathema estote*.

*- бъдете проклети (лат.)

ОФИЦИАЛНО: ОПРАСКАХА ветото на президента

Със 135 гласа „за“, 27 против“,  и 3-ма „въздържали се  парламентът отхвърли ветото на президента по текстовете от Изборния кодекс, които налагат ограничения за гласуването чв чужбина.. За текстовете и против ветото гласуваха ГЕРБ част от РБ, ПФ БДЦ и Атака.

Така депутатите отново показаха колко малко ги интересува мнението на хората. Как не им пука дали те искат да имат право на избор или не. Те просто си въртят техните схемички и игри. ПатрЕотите си говорят едно и също и оставиха българите в чужбина без избор. 

Че парламентът ще отхвърли ветете се знаеще още преди самото гласуване. Красимир Каракачанов каза следното:

Парламентът най-вероятно ще отхвърли ветото на президента върху текстовете от Изборния кодекс, които поставиха ограничения за гласуването в чужбина. Впоследствие обаче депутатите отново ще отворят кодекса и ще запишат лимит от 20 или 30 секции за държавите извън ЕС.

Каракачанов каза, че имало предложения и за 50 секции, но те не били приети.

Очаква се да бъде намален и броят на заявленията за отваряне на секция – от 100 на 60.

„Ако ветото бъде отхвърлено президентът има два варианта – или да приеме решението на парламента или да продължи да се прави на интересен и да сезира Конституционния съд“, каза Каракачанов.

Парламентът вече запона дебатите по ветото на президента върху Изборния кодекс.

Тези текстове предзвикаха протести сред обществото. Вчера правна комисия прие ветото на президента като единствено от Патриотичния фронт подкрепиха текстовете отново.

Междувременно стана ясно, че вчера парламентарната група на Патриотичния фронт е взела единодушно решение да оттегли подкрепата си за правителството, ако ветото не бъде отхвърлено от парламента.

БСП няма да участва в гласуването по ветото на Изборния кодекс, заяви по време на дебатите Валери Жаблянов от групата на левицата. Въпреки че във вторник в правната комисия представителят на БСП Филип Попов подкрепи ветото, днес социалистите обявиха, че нито ще гласуват за закона, нито ще подкрепят ветото.

Неучастието на БСП във вота обаче няма отношение към крайния резултат, защото управляващите трябва да съберат 121 гласа, за да отхвърлят ветото, без значение колко депутати са участвали в гласуването.

Лъчезар Никифоров (АБВ) също заяви, че партията му няма да участва в гласуването.

„Очаквам политически сили, принадлежащи на европейските политически семейства, да спрат да се поддават на натиск от ксенофобски партии, пък били и техни коалиционни партньори“.

Това каза Четин Казак (ДПС). Той припомни, че по време на приемането на промените на Изборния кодекс ДПС са били твърда опозиция на текстовете. Казак изрази съжалението си, че президентът е наложил вето само на чл. 14 от Изборния кодекс, касаещ отварянето на секции в чужбина.

„ГЕРБ в името на властта, разбирана като стабилност, пожертва демократични принципи. Неприемливо е ветото да се отхвърля и после текстовете да се поправят. Има два основни аргумента за тези дискриминационни текстове и те засягат гласуването в Турция. Единственото, което трябеа да се направи, е увеличаването на капацитета на изборната администрация. Тряба да спрем едно фашистко изстъпление, заложено в Изборния кодекс“.

Това каза лидерът на ДОСТ Лютви Местан.

Съпредседателят на парламентарната група на Реформаторския блок Найден Зеленогорски каза, че ще гласува за отхвърляне на ветото. Той поясни, че така ще се отвори възможност за нов дебат по Изборния кодекс, който ще касае повече текстове от тези, които са обект на ветото.

Ние от „Гласът на младите хора“ сме напълно зад сънародниците ни в чужбина. Смятаме, че не е приемливо управляващите да ги ограничават по този начин. Всеки бъгларин, независимо на територията на страната или не, има право да даде своя глас. Колкото и да не им се иска на нашите депутати. 

Ние не вярваме, че българите в чужбина ще се примирят с това решение. Ние смятаме, че всички трябва да се обединим за общата кауза.

Стига трикове. Време е за действия. 

Източник: ClubZ

Българските училища в чужбина обединени срещу ИК

Свикнали сме всеки проблем в България да е обсъждан по медиите и в обществото точно 3 дни. Точно толкова е актулано, точно толкова време някой се опитва да направи неща за разрешаване на даден проблем.

След това се забравя и всичко отминава.

За щастие българите в чужбина изобщо не смятат да се отказват да протестират срещу несправедливостите и своеволията на управляващите.

НАПРОТИВ! 

Темата все още е една от най-актуланите в обществото.

Българите в чужбина все по-активно се организират и изразяват сеоята позиция. Все повече известни личности застават зад техен гръб. Като например Поли Генова, която в нощта на финала на Евровизия отправи апел за правото на всеки да може да гласува.

В предаването „Хоризонт до обед“ Ирина Недева ни запознава с още един случай за обединени българи зад граница.

И българските училища в чужбина излязоха с апел против промените в Изборния кодекс, срещу които възрази и държавният глава със своето вето.

Камелия Конакчиева, представител на училище „Кирил и Методий“ във Франция, което е навършило десет години, сподели, че разрешаването на спорните промени в ИК би било чудесен подарък за 24 май.

„Има голям бум на българските училища в чужбина, доказахме, че българското самосъзнание може да се пази тъкмо през училищата“, сподели Конакчиева и огласи притесненията си, че не могат всички да гласуват в посолствата, а ако искаме повишаване на избирателната активност трябва достъпът да е безпрепятствен. Камелия Конакчиева попита защо България ще създава и поддържа български училища, ако не иска вота на тези хора, които са най-големите посланици на страната в чужбина.

Според Евелина Аврамова, директор на малко българско училище в Саарбрюкен, Германия, държавната политика е длъжник на българите зад граница и не е оправдано те да бъдат принудени заради разстоянията да инвестират половин ден, за да отидат да гласуват:

Ние обединяваме българщината и сме онези светилници, които поддържат тази култура, която зад граница или липсва, или залязва. Там, където няма българщина, няма и училища. Много от хората мечтаят да се върнат в България и работят за това. Нека държавата ни погледне по-сериозно, призова Аврамова.

Българските неделни училища са огнища на българщината, подчерта и Илияна Илиева – Дъбова от българското неделно училище „Свети Седмочисленици“ в Тарагона, Испания, което е едно от трите неделни училища в Каталуния.

За нас ще бъде много проблемно участието ни в избори, ако трябва да гласуваме само в двете дипломатически представителства в Мадрид и Валенсия, декларира тя:

Не разбираме защо трябва да бъдем разделяни, всеки работи според силите си за благото на българската кауза.

Елица Йорданова, която ръководи първото българско училище „АБВ“ в Амстердам, обясни, че то има около 100 ученика. Училището разполага и с филиал в Грьонинген. Имаме амбицията да сме не само училище, но и културно-образователен център за българите в Северна Холандия, изтъкна Йорданова и припомни, че на последните избори в училището е имало изборна секция, а тъй като много българи работят и в събота и в неделя, физически ще бъде максимално затруднено упражняването на глас.

Галина Иванова от Никозия, директор на българското училище „Кирил и Методий“ и на българския културен център, е на мнение, че ИК поставя важен проблем пред всички българи като национална общност:

Тази промяна води към зло, което ни дели на по-българи и по-малко българи по един формален признак. Ние принадлежим на България.

Иванова сподели, че от създаването на училището нейно верую е:

Така да живеем и учим, че пътеката към България да е проходима, а вратата – открехната, за да имат своя избор децата, когато пораснат.

Приятлеи, както знаете ние от „Гласът на младите хора“ много стриктно следим събитията, които се случват около промените в Изборния кодекс, които засягат гласуването на българските гласоподаватели в чужбина.

Може би си и спомняте как обяснениято на патрЕотите е , че тези промени са най-вече заради Турция и много гласове от там, купени или не, отиват за ДПС на всяко едно гласуване и нещата трябвало да се ограничат.

ПатрЕотите и в този случай се оправдаха, че го правят в името на България, но ограничиха толкова много българи с това свое решение, че сами не разбраха своята грешка.

За щастие този път никой не замълча. Явно българите в чужбина не са като нас. Те защитатват своите права.

Освен това, решенията на управлявщите породиха буря от негодувание и сред българските ­изселници в Турция. Те определят промените като скандални, антидемократични, неприемливи и крайно националистически. В изселническите дружества постъпват искания за отмяна на изискването за гласуване само в дипломатическите представителства, които са само четири, а в социалните медии се разпространяват призиви за бойкот.

Турция е страната с най-­голям брой български гласоподаватели зад граница.

Дали управляващите ще се съобразят с ветето на президента или всичко ще си остане така както те са казали, само време ще покаже.

Всички гледни точки по проблема, който се разисква в предаването на БНР чуйте ТУК.

Една малка победа за крехката ни ДЕМОКРАЦИЯ!

Зад всяка извоювана промяна стоят личности, готови да се противопоставят на статуквото, което за жалост в България е пуснало дълбоко корени.

В тази публикация ще ви представим кратка хронология на събитията довели до ветото на Росен Плевнелиев над готвените промени в Изборния кодекс (ИК). 

Всичко започна на 21 април с приемането на спорните текстове внесени от Валери Симеонов за ограничаване на местата за гласуване на българите в чужбина.  Народното събрание прие тогава българите в чужбина да могат да гласуват само в дипломатическите и консулските представителства. Решението бе взето със 139 гласа „за“, 35 „против“ и 8 „въздържал се“. 

140377769626534

Припомняме приетите промени тогава: 

  • не допускат създаването на дълго обещавания и приетия с широки граждански консултации от Парламентарната комисия по правни въпроси МИР „Чужбина“
  • отменят досега съществувалата възможност за образуване на избирателни секции извън територията на дипломатическите и консулски представителства на Република България (чл. 14 от Изборния кодекс).
  • предлагат – като заместител на отказаните ни физически секции на удобни за диаспората места – ускорен старт на „експериментално“ електронно гласуване за Президентски избори 2016
  • отменят възможността референдуми да се провеждат съвместно с избори

Това мигновено доведе до ответна реакция на активните българи зад граница.  Сънародниците ни от Брюксел, обявиха, че народните избраници са застанали фронтално срещу демокрацията. 

Те организираха флашмоб пред постоянното представителство на България към ЕС срещу приетите промени в изборния кодекс.

Българите  във Великобритания реагираха остро на промените, като излязоха с отворено писмо.

В него те разкритикуваха управляващите, като заявиха категорично, че предвидените промени  отнемат възможността им за упражняване на правото на глас и възможността да участват в изграждането на нашето общо бъдеще като граждани.

От там се появиха хаштаговете станали символ на недоволството: #стигавечетрИКове #Искамдагласувам.

1.jpg

Малко след това бе направена петиция, в която до момента са се подписали 6097 души.

Протести и флашмобове бяха организирани в много европейски градове, като сънародниците ни там категорично заявяваха, че промените са абсурдни. Тук е мястото да отбележим, че единствената може би телевизия, която отразяваше активно позициите на българите в чужбина е BIT – Bulgarian international television.

Мария Спирова е една най-активните защитниците на правото на българите зад граница да гласуват. В началото на кампанията против приемането на промените в ИК, тя заяви, че България се превръща в псевдодържава, овладяна от надзаконови лобита. 

“Живеем в една шизофрения – Конституцията казва едно, а законите са напълно разведени с духа и буквата на тази Конституция. Парламентът е ужасен от факта, че е избираем. Това е много по-сериозен проблем от това дали на мен държавата ще ми плати влак донякъде, за да гласувам”.

Неотлъчно до нея застанаха й Десислава Христова, Бела Димова, Димитър Иванов, Стефан Манов, Никола Пенев, Димитър Димитров, Ивайло Яйджиев, Петър Бакалов, Елена Хамбарджиева, Елена Божинова и хиляди други българи из целия свят.

След острото реагиране от страна на обществото и нежеланието на управляващата коалиция да преразгледа предвидените промени, се състоя и първият по-сериозен протест, организиран от „Протестна мрежа“.

99f25267b213aeebba1c040d6023cb58_L.jpg

Протестът бе на 26.04.2016г. пред Народното събрание, като се събраха близо 3000 човека. Въпреки недоволството на гражданите, народните представители не промениха своето мнение по темата. Дори, когато към парламента летяха Яйца в ритъма на песента на Веско Маринов – Родната полиция на пази…

Като заговорихме за Яйца, те влезнаха в употреба и на Великден, под формата на призив за налагане на Вето на приетите промени в ИК.

5-copy

Наглостта на политическия елит дойде в момента, когато Валери Симеонов си позволи да критикува сънародниците ни в чужбина под формата на писма. Националистите от ВМРО и ПФ започнаха да си позволяват да слагат различни етикети на протестиращите. Те заявяват и до ден днешен, че категорично няма да отстъпят и ще докарат предвидените промени до край. Нагли и безочливи коментари направи и Красимир Каракачанов, въпреки Агентурното си минало. Дори и в момента продължават да ни заливат с глупавите си патрЕотични тези и теории, че промените ще ограничат гласовете от Турция. Тях няма да ги коментираме, защото са жалки.

Цялата държавна власт произтича от народа

За първи път от доста време на сам в България хората се обединиха около едно мнение. Журналисти, коментатори, протестиращи и обикновени граждани не позволиха темата за промените в ИК да бъде разводнена и изместена от фокус. Накратко за да не се разводняваме и ние на практика ние се възползвахме от механизмите на демокрацията. В съвременната теория демокрацията се определя като управлението на народа, а според чл. 1, ал. 2 от Конституцията на Република България, цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. Тази разпоредба изразява принципа на народния суверенитет, според който източник и субект на властта в държавата е народът. На него принадлежи върховенството при осъществяването на държавната власт.

Абсолютно е задължително да признаем, че медиите, които застанаха зад този казус също не се отказаха и не изоставиха сънародниците ни и темата беше захваната от самото начало и докарана до днес, когато президентът на Република България Росен Плевнелиев наложи вето на готвените промени в Изборния кодекс.  С това решение държавния глава върна повторно обсъждане в Народното събрание текстовете от Изборния кодекс, ограничаващи избирателните права на българите в чужбина. Това съобщиха от прессекретариата на президенството малко по-рано днес.

Евала, г-н Плевнелиев вие днес ни показахте, че твърдо заставате зад българите в чужбина и правото им да гласуват. Въпреки всичката помия, която се изля от устите на НЕнародни представители от ранга на Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и останалата Агентурна паплач и жълти медии, вие днес показахте, че имате топки да излезете да наложите ВЕТО над тази гнусна реформа, целяща да ограничи правото на всеки български гражданин да гласува.

 Приживе Георги Калоянчев беше казал: „Ний, твоите чеда, където и да се намираме, граничим с България, и на тая граница митничари няма“.

Силата не се крие в Съединението, а в Обединението ни – като общество, като граждани, като свободни хора… Това, което ни липсва е именно усещането ни като едно цяло – българи, турци, цигани, роми, арменци, евреи, помаци. Всички ние живеем под един покрив, под едно небе и едно слънце ни събужда.

Сега представете си, ако за всеки проблем възникнал в обществото ни и всяка политика, която е в ущърб на граждани, ние се обединим по този начин, по който го направиха нашите сънародници в чужбина, а медиите застанат зад нас по същия начин, то тогава няма ли да сме способни да променим статуквото?

 

Президентът наложи вето на Изборния кодекс

Българите в чужбина успяха! Желанията им най-накрая се чуха и сега остава нещата да се докарат до край.

Нашите сънародници ни показаха, че когато има единство може и да накарат политиците да се съобразят с желанията им.

Какво имаме предвид? 

Президентът Росен Плевнелиев ще върне за повторно обсъждане в Народното събрание текстовете от Изборния кодекс, ограничаващи избирателните права на българите в чужбина, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Изборните правила имат за цел не постигане на баланс между отделните партии в парламента, а създаване на максимална възможност на гражданите да излъчат своите представители, посочва президентът.

Изборния кодекс следва да гарантира честността на изборите както в страната, така и в чужбина и подкрепя всяка демократична промяна в тази посока. Това обаче не трябва да става за сметка на неравното третиране на българските граждани в чужбина, смята президентът.

От съобщението за ветото става известно, че Плевнелиев се надява при новото обсъждане на закона „народните представители да съсредоточат усилията си върху постигане на най-добрият баланс между правата на гражданите и честността и прозрачността на изборите“.

Президентът ще упражни правомощието си да сезира Конституционния съд, ако и след повторното обсъждане бъдат приети разпоредби, „които са противоконституционни и нарушават основни права на българските граждани“.

Изборният кодекс беше приет преди пролетната ваканция на депутатите. Най-спорният въпрос беше именно за изборните секции в чужбина. След гражданското недоволство срещу ограниченията за разкриване на места за гласуване в чужбина управляващите се опитаха да смекчат приетия режим да се гласува само в дипломатическите ни мисии. В милионните градове, в които няма консулство или посолство, в САЩ, Канада, Турция и други страни от ЕС ще се гласува само в една секция, ако има поне 100 заявления за разкриване на секции. В страните от ЕС в населените места без дипломатически мисии също ще се разкриват секции при поне 100 желаещи.

За да бъдат повторно приети текстовете е необходимо мнозинство от 121 депутати. Предложението за секциите в чужбина беше подкрепено само от ГЕРБ и Патриотичния фронт, които заедно нямат толкова гласове.

Президентът връща за повторно обсъждане изменения чл. 14 от Изборния кодекс, „тъй като смята, че се създава неравнопоставеност между българските граждани при упражняване на активното им избирателно право по признак лично положение – в зависимост от място на пребиваване в чужбина. Съгласно чл. 6 от Конституцията на Република България всички граждани са равни пред закона и е недопустимо ограничаване на правата им“, става известно от съобщението за наложеното вето.

„Разпоредбата на чл. 14, ал. 2, предвижда в населени места в държавите членки на Европейския съюз, в които няма дипломатически и консулски представителства, да се разкриват толкова секции, колкото са необходими, при наличие на не по-малко от 100 избиратели, подали заявления. Държавният глава не намира логика в различното третиране на избирателите на база само формален белег – наличие на дипломатическо или консулско представителство“, пише още в мотивите за ветото.

Държавният глава смята, че със записаното ограничение за образуване само на една избирателна секция в населени места с население над 1 млн. жители в държави, които не членуват в Европейския съюз и в които няма дипломатическо или консулско представителство, не се отчита спецификата на българските общности зад граница. А по този начин и не се гарантира равна възможност за активно упражняване на избирателно право.

Според президента опитът да се преборят лошите изборни практики, не трябва да създава национално разединение.

„Демокрацията живее чрез изборите, защото в изборния ден чрез енергията на гражданите, благодарение на тяхната активност, политическите институции получават своята представителност и легитимност. Изборните правила имат за цел не постигане на баланс между отделните партии в парламента, а създаване на максимална възможност на гражданите да излъчат своите представители“, пише в съобщението на президентството.

Плевнелиев приветства промените, с които се въвежда електронно дистанционно гласуване. „Народното събрание даде добър пример за взаимодействие между пряката и представителната демокрация и показа, че служи на хората и зачита волята им след проведения референдум“, става известно от мотивите. Президентът прави уточнението, че с измененията в Изборния кодекс Народното събрание иска да гарантира по-широки възможности на българските граждани в чужбина да участват в избори чрез дистанционно електронно гласуване, но докато това стане реалност, създава ограничения пред тях. Президентът не може да приеме с един законодателен акт да се създават взаимно изключващи се правила, възпроизвеждащи взаимно изключващи се политики“.

Източник: Дневник