Етикет: журналисти

Медиите и институциите са абдикирали, а Борисов е единственият източник на информация – какво искате от тази държава?

zx620y348_2196340

За нея колегите казват: „Тя е от онази в последно време рядко срещана порода журналисти, които много, ама много обичат работата си и я вършат със страст и решителност.“ 

Нещото, което на нас ни направи впечатление е свободата, с която говори Полина, чувството за хумор и професионалният подход.

Вижте какво сподели с нас Полина Паунова:

img_3629

Полина Паунова сега?

Журналист.  Много е глупаво журналистът да бъде в центъра на вниманието, затова и подобни въпроси са ми странни. Работата на журналиста е да насочва вниманието, а не да се кичи с него.

Да започнем разговора от последното интервю на Цветан Василев – защо според теб прокуратурата не взе под внимание твърденията, които бяха изнесени от него, въпреки че с тях се потвърждават много от разследванията по темите КТБ и Булгартабак?

Отговорът е прост – защото ги доказва.

Затова не го взеха предвид. Прокуратурата може да вземе предвид всяка една тъпотия, съжалявам за грубия език. Но – всяка една глупост може да представлява за прокуратурата, стига тя да е подадена от правилния човек.  Като пример – ако помните как прокуратурата разследваше заговор за убийството на Пеевски.

Колкото до интервюто – Цветан Василев говореше с факти, така обилни за първи път, защото имайте предвид, до този момент той даде доста интервюта, но нито едно от тях не съдържаше толкова имена и факти, колкото последното. Това интервю, разбира се, е много добре премислено. След като го прочете човек се вижда целта му – да се отърси по някакъв начин, или да се отличи от бившите си вече съдружници. Ние нямаме съмнение, че той е бил част от цялата тази ситуация и това, че той няма да се саморазкрие като – „и аз бях във всичко това“. Затова е необходимо да се чете с необходимата скептичност или съмнение, както искате – така го наречете.

Та… когато излезе интервюто, това беше един много добър тест – да проверим дали фактите, които до този момент са изговорени, са верни. С отказа от проверка на твърденията на Василев и имената, които той разкрива – защото той говори за конкретни личности, за хора от службите, всъщност прокуратурата потвърди това, което е казал самият той.

Едва ли има човек в България, който може да се усъмни в това. И пак отварям скоба – говорим през цялото време с уговорката, че Цветан Василев не е сълза от еднорог. Думите му трябва със сигурност да бъдат поставяни под съмнение, но, за да знаем кое е вярно, кое не е вярно, преувеличава ли, прикрива ли, какво преувеличава, кого прикрива, в какво да се съмняваме, и какво да приемаме като база, на която да стъпят разследвания (в това число и журналистически), трябва да има някакви институции в тази държава, на които гражданите да имат доверие.

Но пък я погледнете от друга гледна точка – ако от държавното обвинение бяха съобщили, че ще проверят думите на Василев, а след това излязат и кажат, че няма нищо вярно в тях – дали някой щеше да повярва на това?

Тоест, институциите в тази страна са до такава степен делегитимирани, че каквото и да направят или кажат, всъщност значение няма. Затова и живеем в слухове, тъй като няма кой да ги потвърждава, за да станат факти, или да ги разсее, за да е ясно, че са лъжи. Така че… налага ни се да се ориентираме сами в слуховете и да се опитваме да ги дешифрираме.

Като заговорихме за прокуратура – каква е ролята според теб на Сотир Цацаров в тази цялата схема – можем ли да кажем, че той се опитва да прикрие фактите, или играе ролята на защитник на правото? Тъй като, както видяхме, бившият правосъден министър Христо Иванов също настояваше активно за проверка на твърденията, но в един момент излезе главният прокурор и каза, че няма да се занимават с това…

Не мога да кажа каква е ролята на Сотир Цацаров, защото това би било присъда.  И аз, и вие можем да се ориентираме по публично достъпната информация, или по слуховете. А публично достъпната информация по темата „Цацаров“  започва с онова прословуто изречение „Ти си го избра“.

Имаме един запис, който казва че Борисов си го е избрал, и едни действия, които показват, че това, ако не 100% вярно – то поне е силно вероятно. Видимо е, че прокуратурата има фаворити, любими хора, и врагове. Фаворитите не са разследвани, дори напротив – разследват се мними поръчения за убийствата им, например.

Цацаров до този  момент не е доказал по никакъв начин в публичното пространство, че иска да управлява една реформирана, модернизирана институция, която да не е от посттоталитарен тип.

В България прокуратурата е постсоциалистическа. Тя има всички белези, за да я определим като такава, защото е институция – силно централизирана.

Това не е мое заключение. Това е заключение на Веницианската комисия.

А тук ще цитирам и едно интервю на адвокат Даниела Доковска – прокуратурата представлява артериите на властта в България. Като се напаснат тези пъзел-парчета, ясна ли е ролята на Цацаров?

Вярваш ли в тайната власт, имам предвид масонските ложи и лобито им над политическите решения?  Както видяхме – законопроектът, който трябваше да ги разкрие, отново беше променен в тяхна полза.

Виж, това не е мистичен и задкулисен свят, в който едни хора, преоблечени по карнавален начин взимат решения. Трябва да излезем от тази теория на конспирацията.

Много по-просто изглеждат нещата.

Давам пример – дали ще говорим за ловна дружинка, или ще говорим за масонска организация, в която някакви чичовци се събират – няма голяма разлика. На практика това са неформални контакти. Или иначе казано – едно ядене и пиене (защото дълбоко подозирам, че побалканчените масони правят основно това заедно) да „опрощава грехове“.

И, за да не звучи патетично това с греховете – това са зависимости, взаимни услуги. И тези „услугвания“ варират от това да звъннеш по телефона, когато те спре КАТ и стигат до там, когато те разследват , пак да звъннеш по телефона.

Министър може да се обади на съдия, депутат може да се обади на прокурор… Затова не е допустимо магистрати да членуват в тайни организации.

Не става дума наистина за илюминати, масони, кеймтрейлс и прочие. Става дума за облаги, които едни хора консумират от познанството си един с друг. На колкото по-високо ниво са хората, които се събират тайно, на толкова по-високо равнище са договорките, които те постигат.

Най-просто казано – обвиване в мистика на шуробаджанащината.

Според теб има ли пряка зависимост между трите вида власти в България?

Има пряка зависимост и тя е в парите. Дори между четирите вида власти, ако сложим и журналистиката, те са обединителният фактор. Дори самият Цветан Василев го казва в интервюто си. Там твърди, че няма едър бизнесмен, който да не се отчита пред партии.

Отчитането означава, че не става дума дори за еднократно даване на пари. Отчитането означава, че си плащаш един вид „наем“. И ако такова е положението за едрия бизнес, представете си какво е то за дребния бизнес. Когато си бизнесмен например в Кърджали, трябва да се отчиташ на местните управници.

Става дума за мащаб.  Местните медии те покриват, когато се отчиташ в Кърджали, но пък същото се случва и на национално ниво.

Преди време се опитах да направя едно проучване колко са зависими регионалните медии, тоест – какво пречи на работата на регионалния журналист. Това, което връзва ръцете на колегите в страната, е същото, което връзва и нашите ръце тук.

Само че там е два пъти по-гадно, защото мащабът е по-малък. Т.е. на дребно е.  Там месният общински съветник държи сайт, друг общински съветник от различна партия държи вестник и са разделени на лагери. Бизнесът също е разделен на лагери по места. Тоест партията Х протектира Пешо, който има птицекланница например, а партия У протектира някоя строителна фирма. Медиите, свързани с париите Х и У пазят хем партиите, хем в едната медията рекламира птицкланница, а в другата – строителна фирма.

Всяко едно нещо, което ви се струва смущаващо в обществено-политическия живот, което е видимо, го има в умален мащаб в различните населени места.

След като заговорихме за журналистика, каква е медийната среда в България? Ето като пример можем да дадем казуса с Лили Маринкова и скандалното  ѝ уволнение, както и решението на фондацията „Радостина Константинова“ да не връчва наградите на „Биволъ“.

Ако се върнем назад и стигнем до 2013 година със скандалното назначаването на Пеевски в ДАНС и след първоначалното общо възмущение, помните – последваха безрадостни дълги дни на протести. Бяха свързани с медийна пропаганда, с атаки срещу хората, които искаха нормализация в държавата. Това противопоставяне се натрупваше и натрупваше, тлееше и клокочеше, за да се превърне един ден от дълбока разделителна линия  в лагери на едните, и лагери на другите.

Освен че в обществен план се разделихме на лагери като агитки на футболни отбори, същото се случи и в журналистиката. Ние се превърнахме във фенове, или в анти фенове. Изчезна голяма част от критичността, появиха се едни „наши „и „ваши“, и тук не правя изключение сред никого. Появиха се  по-приемливи и по-малко приемливи (според критериите на всеки лагер), което убива журналистиката генерално и журналистите един по един.

За да бъдеш журналист, трябва да бъдеш критичен, тоест – не трябва да си губиш способността да се съмняваш във всичко.

Когато си фен това изключва съмнението. От тази гледна точка 2013 година и следващата 2014 година, когато се разви тази „фенщина“ в обществото, са преломни за качеството на журналистиката в България. Всъщност тогава се разкриха доста зависимости – печатните медии започнаха да изчезват все повече и повече, авторитетни български медии доскоро, започнаха да публикуват материали под псевдоними за важни политически събития. Говоря за в. „Труд“, който всеки божи ден докато Христо Иванов беше министър на правосъдието, публикуваше анализи от никому неизвестен журналист срещу правосъдната реформа.  Накрая Блъсков излезе и каза, че под въпросния псевдоним се криел лично той. Това е доста нагледен пример за случващото се.

Какво да кажем повече…

И сега отиваме към Лили Маринкова.

Тя не е от никого, ако мога да се изразя така. Тя е от тези журналисти, които успяха да се запазят еднакво критични и към единия, и към другия лагер. Затова Лили Маринкова спря да е модерна. Агитките си създават свои модни тенденции. Лили Маринкова не се вписа в нито една от тях. Това не е тъга за нея, а е похвала. Но е тъга за обществото. По тази причина никой не я защити.

Най-добро сравнение може да се направи с Волгин и свалянето на предаването му „Деконструкция“. Той продължава да е в ефир – води „12+3“, но получи огромна подкрепа за свалянето на „Деконструкция“. Помните протестите пред БНР, на тях присъстваха функционери и на БСП. Ето това казвам – агитката си подкрепи агиткаджията. Това при положение, че Волгин не бе свален от ефир.

Лили Маринкова беше свалена от ефир и не се случи такова нещо, просто защото няма агитка.

Много малко действащи колеги се подписахме в подписката за подкрепа на Лили Маринкова. В тази подписка има сравнително малко журналисти. Това, че гилдията не се включи активно, говори само едно – вече няма гилдия.

Как ще коментираш невръчването на награда на „Биволъ“ за техни разследвания по темата „Сараите на Доган“?

Тук отговорът ще бъде горе-долу същият. Блъсков излезе от Фондация „Радостина Константинова“. Това не доведе до връчване на наградата, но именно този факт, че „Биволъ“ нямат награда за разследванията си, до голяма степен потвърждава истинността на тези текстове.

Живеем във времена, където отрицанието всъщност е потвърждение.

А това по-добре, или по-зле е за обществото?

Естествено, че е по-зле, защото как предлагате това общество да се ориентира? В момента фактите сами по себе си нямат стойност, защото няма кой да се занимава с тях. Нямаме журналистика, която да ги чопли, нямаме институции, които да ги разследват, когато се налага, нямаме адекватни партии, които да ги обясняват.

За жалост в България отдавна не се говори за политики. Няма идеологически сблъсък. А като няма тези неща – няма здрава основа.

Когато партийната система е пред срив, журналистиката е във фактически срив, а съдът е подчинен на прокуратурата – няма как обществото да разбере какво се случва, защото нищо не си е на мястото.

От 2009 година, с идването на власт на ГЕРБ, се зароди една нова тенденция и това е, че в държавата има само един източник на информация – и това е Бойко Борисов.

Преди това имаше вътрешнополитически живот – имаше идеологически спорове, различни аргументи, а сега няма нищо. Когато липсва вътрешнополитическият сблъсък, няма как да има междупартиен сблъсък. Журналистите също лесно се дадохме. И, ето че това е омагьосан кръг – нямаш факти, имаш само изказвания на Борисов, нямаш критичност, нямаш институционалност. Ориентирането в обществените отношения трябва да се случва пипнешком, а нормалният човек не се вдава чак толкова в това.

Как ще коментираш факта, че много често в България медиите са използвани за отвличане на вниманието? Добър пример е това, когато пред „Биволъ“ министър Бъчварова потвърди, че Георги Костов е бил на тайна вечеря в Поморие, на една маса с мафията и веднага след това стана скандалът с Вежди Рашидов, и всички насочиха вниманието си натам.

Много често сме свидетели на такова замаскиране на очите, но понякога наистина е съвпадение.

Вежди Рашидов не е интелектуалец. Както за един неинтелтуалец е присъщо да се бие с катаджия на пътя, така той задръства ефира с думи. Този неинтелектуалец си е позволил да направи забележка на колега, доста груба, и ние всички се хващаме за това, защото не можем да се хванем за реалните неща, които пречат на журналистите в България да работят.

Защото, ако колегията се хване за по-дълбочинните проблеми, половината колеги ще останат без работа.

Ние като журналисти сме много обидени, че нямаме свобода на словото, но не можем да го кажем, точно защото нямаме тази свобода. И когато ни се появи такъв повод, като този с Рашидов, който е толкова очеизваден, че няма как да не се реагира, ние се хващаме за него като удавник за сламка. Защото в тази ситуация бунтът е лесен. Много е лесно да се съпротивляваш на официално казани думи, защото тогава няма голяма заплаха. А, за да се стигне дотам, че Рашидов да си позволи да ги каже, журналистиката е била унижавана по безброй други начини, срещу които бунт не е имало.

И не говоря само за журналистиката. Виждате какво става в съда.

Случаят със съдия Мирослава Тодорова преди години също е показателен. Когато в ръцете на Цветанов беше целият репресивен апарат, тогава само, Съюзът на съдиите, под ръководството на съдия Тодорова, успяваше да каже нещата, които си мислим всички, при това да ги каже официално и видяхте какво последва – уволнение.

Какво мислиш за предстоящите президентски избори? ГЕРБ все още нямат кандидат…

Според мен най-хубаво е ГЕРБ да си кажат кандидата след изборите. Чиста работа! Така ще може да си го посочат и да се приключи. Специално за мен в тези избори са много по-интересни кандидатите тип Жорж Ганчев, Радо Шишарката от т.нар. сериозни кандидати.

Защото тези по-различни кандидати са със същото в обществото влияние като това на сериозните. Единствената разлика е, че смешните, маргиналните кандидати нямат зад гърба си Пеевски или Цветанов. Ако ги имаха зад гърба си, 300% някой от тях щеше да стане президент.

Мислиш ли, че Борисов ще се кандидатира?

В момента е време, в което каквото и да каже човек, все ще е вярно. Аз смятам, че Борисов не желае да бъде президент, защото реалната власт не се намира в президентството. А и, ако той стане президент, трябва да се откаже да бъде партиен лидер, което означава, че трябва да си упражнява властта в партията през ръка. А колкото и да е силен, по този начин се управлява много по-трудно. Борисов ще се кандидатира, само ако се налага. Ако няма външна сила, той няма да го направи, защото на този етап това не му е необходимо.

Самият отказ на Росен Плевнеливе да се кандидатира за втори мандат, въпреки подкрепата от десни организации, на какво се дължи?

Не съм сигурна дали Росен Плевнелиев не искаше да бъде президент. Не знам какво доведе до този момент. Ако си спомняте, той беше казал, че ще обяви дали ще се кандидатира отново юни месец, а го направи доста по-рано. Не знам дали беше накаран да направи това, или този ход е негово лично решение. Изглеждаше ми по-скоро като кризисен ход, който не бе плод на твърда лична убеденост, а трябваше да направи поради външна намеса.

Наред с достойнствата на Плевнелиев трябва да си дадем сметка, че той позволяваше в целия си мандат вмешателство от страна на Борисов.  Наистина на няколко пъти президентът се опълчи на властта в полза на гражданите, но забележи – това се случваше, когато властта не бе ГЕРБ. Плевнелиев беше много труден за решения срещу ГЕРБ и много лесен за решения срещу Орешарски. Това е човек, който излезе и в интервю за чужда телевизия и обяви – „Аз съм от ГЕРБ“. В което няма кой знае колко лошо, защото той беше избран от тази партия, но смелостта на Плевнелиев срещу Орешарски не може да се сравнява с тази срещу Борисов.

Защо стигаме до време, в което проблемите в страната се трупат, но хора по улиците няма?

Защото се измориха. Има толкова много поводи за протестиране, че ако се протестира срещу всичко, ние няма да можем да се приберем вкъщи. Все пак смятам, че макар и на лагери, макар и силно разделени по някакви теми, извън обществената поляризация, ако има голямо събитие-провокатор, протести ще има. Между другото и предишният и сегашният кабинет Борисов са плашливи от недоволство срещу него.

Борисов се плаши, когато не го харесват. От тази гледна точка, когато протестите са били за нещо много конкретно, са генерирали гражданска енергия, събирало се е недоволство.

Но глобални теми, като реформите в МВР например, или съдебната реформа, не могат да генерират такава гражданска енергия, защото тези теми не се разбират от много хора.

В такъв случай обаче самите гилдии са тези, които трябва да настояват за промяна и да не се отказват. През годините видяхме, че има такива хора, които работят и дават идеи.

Но тук пак идва ролята на журналистиката.

Ако ние не говорим, няма как тези проблеми да станат обществено достояние. Ако не обясним, няма да има разбиране по темата. А ако никой не вникне в темата, няма как да се възмути.

Редовият човек не се вълнува от генералните проблеми на държавата – той се вълнува от това да има сигурно ежедневие.

И, за да обясниш, че за да има нормално образование, трябва да има нормална държава, а за да има нормална държава, трябва да има правов ред, трябва да има журналистика, а не фенове на разните му там отбори.

Какво трябва да се промени, за да има някакъв прогрес в България?

За да се правят крачки напред, трябва всеки да се занимава с това, което умее и да не се скатава. Журналистите например, трябва да казваме нещата такива, каквито са и да им намираме доказателства. Ние се омързеливихме. Занимаваме се с теми с лесно съпротивление, няма ровене, няма търсене. И като го няма това – няма как различните тези да бъдат доказани. Няма как да бъдат правени разкрития и оттам няма как да бъде търсена отговорност. Всичко е много свързано. Критичността ни е проблемна.

Генералният ни проблем е, че няма плътност. В нищо.

Смяташ ли, че журналистиката, наречена 4-та власт, е подчинена?

Генерално погледната е така. Ако почнем от журналистическото образование, което е пълна трагедия, и от него излизат осакатени хора. Те не знаят как се пише репортаж, как се пише дописка, защото не са научени. А като излязат от университета най-често отиват във вестник, който официално не се води на Пеевски, но пък всъщност е. И там се сблъскват с цензура, с понятието, познато в българските медии „за този не пишем лошо, защото ни е приятел“. Там се запознават с редактор, който иска да си избута „работния ден“ и вече е претръпнал, не му пука. Там се доосакатяват.  Тези ненаучени в университета млади хора, влизат директно в машината от зависимости и „приятелски услуги“ и така всъщност се изграждат хора, които са закърмени с изврата на професията.

Достигнала ли си това ниво на удовлетворение от това, което правиш?

Не знам, честно. Ама не знам дали трябва да се работи журналистика в България. Колкото до мен лично – харесвам екипа, с който работя, харесвам си медията.

Но генерално погледнато да работиш като журналист в България не е особено удовлетворително. Всичко е за отбиване на номера. Според мен един млад човек не бива да се занимава с журналистика в България. Няма да забравя Ясен Бояджиев, с когото сега работя в „Медиапул“, преди точно 10 години ми правеше интервю за работа в „Инфорадио“. Та, тогава той ми каза: „Ако искаш ела утре за първи работен ден. Но, ако ме питаш – не идвай, не ходи и другаде, млада си, моментално напусни държавата“.

Тогава не послушах Яшо. Но, ако сега трябва да дам съвет на някого на 20 години, ще му кажа това – бягай оттук.

Какво те мотивира да продължаваш?

На първо място ме мотивира това, че съм успяла да извоювам да казвам точно това, което мисля. Без да се съобразявам с това, че някой на някого е приятел. Тоест, че не работя в среда, в която някой ми се обажда да спирам текст, или се налага да  се автоцензурирам.

Това е щастие – да правиш нещата така, както ги разбираш.

Снимка: Велко Ангелов – Капитал
Интервю на Веселин Диманов

Реклами

Журналист съм, майко – до смърт

55b42bccd8ef086394874bf6880d8620_l

Ей, винаги ми е било странно как, за да се докажат пред някого, колегите журналисти забравят, че са хора. Буквално!

Понякога се плаша дали след време и аз ще започна да не виждам къде е тънката граница между това просто да си вършиш работата и чистото нечовешко търсене на сензация.

Определено лошите примери в родния ефир са много.

Като се започне от въпроси на репортери от сорта на „Как се чувствате?“, отправени към родител, който току-що е загубил детето си, и се стигне до директни изродщини, като това да накараш съученици на убито дете да седнат на пейката, на която е било наръгано.

Родните журналисти все тичат към пустата сензация. Лошото е, че не са на спортния принцип всичко да е честно и коректно.

Дъвчат една тема три дни. След това я захвърлят заради някакви техни логики и причини. Кого обаче са „сдъвкали“ през тези три дни, това не интересува тези труженици. Това са подробности, които те разчитат да бъдат забравени от българина, който се слави с къса памет.

Вижте още: За журналистиката, Кристиан и болното ни общество

И по принцип номерът минава. Но винаги ще се намери някой трудолюбив колега, който да напомни на какво ниво е журналистиката у нас.

Вчера станахме свидетели на поредното безумно включване на репортер. Отново имахме показно как някои хора са забравили какво се учи в университета. Отново се погази там някакъв си смешен Етичен кодекс.

Нова телевизия излъчи репортаж, в който репортерката Екатерина Николова пита в захлас борещия се за живота си еколог Андрей Ковачев: „Можеш ли да кажеш как си и к’во се случи?“. Човекът е в критично състояние. Прегазен от кола. Лежи безжизнен и една мила госпожица иска да си говорят.

Идилия!

Но нека започнем отначало?

Преди два дни екологът Андрей Ковачев и алпинистът Боян Петров са работили по екологичен проект и са броели прегазените животни на главния път Е79, където трябва да мине автомагистрала „Струма“, когато около 11.20 часа били ударени от автомобил с италианска регистрация, управляван от 27-годишна румънка.

Пострадалите са работили извън пътя, на банкета, и са били със светлоотразителни жилетки в район, в който има ограничение на скоростта, заради укрепителни работи.

Първоначално Боян Петров и Андрей Ковачев бяха настанени в реанимацията на болницата в Благоевград, а по-късно през деня, бяха преместени във ВМА. И двамата бяха в много тежко състояние с опасност за живота.

Добрите новини са, че черепно-мозъчната травма на Петров не е нанесла тежки поражения, и прогнозите на лекарите за възстановяването и на двамата пациенти са добри.

По думите на лекарите Петров няма спомени за случилото се, тъй като в момента на инцидента е бил с гръб към колата и пътното платно. Андрей Ковачев си спомнял отделни сцени от случилото се.

Журналист в беда се познава

Да, за щастие в момента и двамата пострадали са контактни и се подобряват. Но точно в най-критичния момент, когато не се е знаело дали тези две души ще оцелеят, репортерката Екатерина Николова жадно е искала да разбере подробности.

Те дори в момента, когато и двамата са по-добре,  не могат да си спомнят какво точно им се е случило, а тя иска няколко минути след инцидента. Но момичето рейтинг гони, тука нещата не стават така. Щом пита – ще отговарят.

И да, може би да навираш микрофона си в лицето на обездвижен човек, привързан на носилка със счупени ребра и мозъчен оток, не е много приятно, ама хайде сега. Нещо българското общество много капризно стана. Не се е усетило момичето в първия момент. Може да ѝ се прости.

Дъното обаче се усети, когато тя не махна уреда си на труда, дори когато в отговор на безумния си въпрос получи нечленоразделната реч на пострадалия, че не си спомня нищо.

Това вече граничи с жестокост.

Този човек се бори за живота си, бе! Остави го да прави по-важната работа от това да отговаря на малоумни въпроси.

Вижте още: Тунелът на смъртта и късата памет на журналистите…

Аз само се чудя – репортеката, ако си мисли, че е свършила работата си добре, то има хора над нея. Редактори, дори по-опитни колеги.

Защо никой не спря това безумие да се появи в родния ефир?

Или логиката е – ШОУ ДА ИМА!

Ама това шоу дори не е интересно. Всеки нормално мислещ човек би се подразнил и погнусил от това нещо наречено журналистически материал.

Няма оправдание за такова поведение. Според мен няма и логична причина.

Налице е само липсата на такт и нормално отношение. За професионализъм дори не ми се говори.

Аз по-скоро бих завършил с питане:

И какво постигна, колежке, с този въпрос? Какво ново каза на аудиторията? Освен да притесниш близките на човека, постигна ли някаква друга цел?

И наистина, прочетете най-накрая тоя Етичен кодекс. Полезно четиво е. Особено за такъв тип “репортери”.

Автор: Любен Спасов

За тайната власт и нейното разобличаване – разговор с Петя Владимирова

Каквото и да кажем за журналистката Петя Владимирова ще е малко.

Тя е редактор в отдел „Анализи и коментари“ на в. „Дневник“ от 2002 г. Преди това десет години съдебен репортер и наблюдател във в. „Демокрация“. Правосъдието и вътрешният ред, историята и невидимите механизми на видимата политика са темите, на които не може да изневери.

Днес ви представяме едно интервю с нея, в което говорим за уволнението на Лили Маринкова от БНР и мръсните политически ходове.

Коментираме и решението на Фондация „Радостина Константинова“, която скандално реши да не връчва награда на „Биволъ“ за доказани разследвания по темите „Булгартабак“ и сараите на Ахмед Доган.

От разговора ни ще научите за масонските ложи на властта и тайното управление на държавата. Както и защо точно тези тайни кръгове във властта се опитват да смачкат и малкото качествена журналистика.

Един разговор за принципи и устояване на позиции. 

13900063_1520760057949939_5698525124536387825_n

**********

Какво не знаем за Петя Владимирова?

Не знаете например, че понеже речта ми е по-бърза от съобразителността, изразявам високо и ясно мнението си, преди да съм чула главния редактор и издателя, независимо къде съм работила. Късно е да се отуча от неприличния навик. Уверявам ви, помага.

От 2002 г. работя като пишещ журналист в „Дневник“, преди това в „Демокрация“ и за кратко в „Отечествен вестник“, заедно с покойната Констанца Анчева, чиято енергия и всеотдайност към професията ми е давала кураж. А още по-преди – доста години като коректор в „Труд“ и „Народна култура“, пописвала съм и тогава, но по-рядко.

Има ли свобода на словото в българската журналистика днес?

Свободата на словото  я дава и отнема на първо място самият журналист. После следват другите бариери – интересите на собствениците на медиите, които невинаги съвпадат с търсенето на истината, каквото е задължението на журналистиката. Свобода на словото според мен означава абсолютната  коректност към фактите, без робуване на идеологии, на филство и фобство, еднакъв аршин и към Путин, и към… Виктория Нюланд – употребих името й като метафора.

С две думи, свободна съм, ако търся истината единствено чрез фактите. В този смисъл е по-точно да кажа, че в България се води борба срещу свободата на словото, тъй като  у нас управлява тайната власт, а тя може да съществува само ако игнорира фактите, които я разобличават. Свободното слово в този смисъл е разобличител, не само информатор.

За какво е пример тогава уволнението на  Лили Маринкова – за това, че в българските медии истината не се толерира или…?

Случаят с Лили Маринкова е много драстичен, защото става дума за журналист, доказал обективност през строгите правила на обществената медия, а не в частна, за която можем да разсъждаваме над проблема за волята и интересите на собственика. Лили Маринкова за толкова години в ефир, като водещ на сериозно седмично предаване „Неделя 150“, показа, че е „ничия“. Истината се търси от журналист, който не си позволява да принадлежи на кръгове и прочие. Нейното уволнение е наказание за журналиста, който не може да бъде ползван, употребяван.

Как ще коментирате тогава незаемането на позиция от страна на колегията в радиото?

Допускам и такава причина –  че живеем в атмосфера, в която все повече угасват енергия и активност за съпротива.

Но се появиха няколко подписки в интернет за връщането на Лили Маринкова в ефира на „Неделя 150“, сред подписалите се има известни с независимостта си журналисти от всички поколения и от медии с различна насоченост, а това е лъч надежда, че не всичко е изгубено и случаят няма да отшуми лесно.

Какво е мнението Ви за отказа на Фондация „Радостина Константинова“да бъде присъдена наградата на сайта„Биволъ“ за техните разследвания? Все пак и Лили Маринкова даде трибуна на този проблем в своето предаване. Можем ли да свържем двете неща?

Това, че Лили Маринкова даде трибуна на този проблем в „Неделя 150“ е само един щрих от цялото, възможно е да има връзка, въпреки че тя  винаги е давала трибуна на всички мнения. Дочувам, че вече ги няма по „Хоризонт“ и предаванията на Румен Леонидов, а той също даде трибуна на „Биволъ“. Ако е вярно, значи става дума за целенасочена стратегия за заглушаване на сериозни аналитични предавания за сметка на развлекателни, което ще бъде  представено благовидно като реформа, но най-вероятно има предизборни цели. Не е изключено тази стратегия да се пренесе и върху БНТ чрез избора на бъдещия директор. Не е изключено и да е дългосрочна стратегия с корпоративна насоченост, а не само предизборна  – за добро разполагане на пазара на фирмите, продуциращи развлекателни проекти.

И все пак – защо „Биволъ“ беше елиминиран?

Този сайт разкри с поредица разследвания най-нежеланите истини за властовия модел (грабежите „Булгартабак“ и „КТБ“), в който прокуратурата и Върховният административен съд играха на терена, вместо да бъдат надзирател на законността и генерален безпристрастен арбитър, което е абсолютно недопустимо в никоя нормална страна с разделени власти. Или записите на разговорите Янева – Ченалова, от които се видя, че разделението на властите в България днес е фикция, и то с участието на най-високите фактори във ВСС и премиера. Да не забравяме, че именно след разкритията по „Яневагейт“ бе даден сигналът за „открит бой“ срещу всички, който искат осветляване на зависимостите и тайните обвързаности, били те медии, магистрати, граждани, всякакви.

Казахте  тайната власт – в какъв смисъл тайна?

Не са тайни лицата, тях ги виждаме всеки ден по телевизията. Тайни, и затова неправомерни, са методите, с които вземат решенията –  с договорки, които не виждаме.

Всеки опит да бъде пробит от медиите мракът, в който се вземат решенията, получава в отговор не опровержения на фактите, които се изнасят, а залп от обвинения и заклеймяване – на медии, на магистрати, на принципа „като не мога да те опровергая, обявявам те за враг и рушител на стабилността и държавата.“

Тайната власт се осъщестява чрез взаимоспасявящата прегръдка на висшия апарат на съдебната власт с политическата, тъй като  олигархичната държава не може да си осигури стабилност без такава прегръдка. Затова и реална реформа на съдебната власт в тези обстоятелства е невъзможна. Независимият съд е смъртоносна опасност  за олигархичната политическа власт.

Имате ли предвид и  масонските ложи в съдебната власт?

Имам предвид и тях. Понеже ги споменавате, да напомня, че само преди 2-3 дни, при гласуването на Закона за съдебната власт в парламента, беше извършено покушение над проекта на Министерството на правосъдието, и се отхвърли разпоредба, която обявяваше за несъвместимо членството в организации с тайни правила и взаимоотношения с длъжностите в съдебната власт. А вместо това се вкара в закона задължението да декларират членство в легалните професионални сдружения, като е визиран Съюзът на съдиите.

Защо Съюзът на съдиите?

Защото сред професионалните сдружения този съюз най-вече изнася фактите, които разрушиха доверието в съда и прокуратурата. И понеже фактите не могат да бъдат опровергани – от една страна; и от друга – понеже нито един от досегашните шест председатели на този съюз, нито някой от управителните им съвети и другите им органи, нито дори от публично известните членове можа да бъде свързан за толкова години дори с най-незначителен корупционен скандал, остана единственото средство – да се обяви от парламентарната трибуна поход за унищожението на този съюз.

Как?

Силово –  по българския тертип на силата.  Ще бъде това, което ние кажем, фактите нямат значение, ние решаваме, помислете дали ще бъдете с нас или с онези лудите, които ще бъдат унищожени.

А как ще коментирате случая, изнесен от „Биволъ“,  че главният секретар на МВР Георги Костов и Ясен Тодоров от ВСС са били на вечеря в ресторант на хора от организираната престъпност?

О, добре, че попитахте –  ще използвам въпроса ви с една молба – да ми позволите да го коментирам по-подробно, защото бе направено всичко възможно да бъде заглушен този въпрос с пикантериите около менюто и т.н., и да бъде впоследствие забравен, а това в никакъв случай не трябва да бъде позволено – да бъде забравен!

Аз разделям скандала на три акцента.

На заседанието на ВСС по повод  тази вечеря, дадена от новоизбрания районен прокурор на Несебър, главният прокурор Сотир Цацаров нарече „изсипване на помия“ информациите и въпросите на журналистите и нападна поименно медиите, които ги задаваха, включително и медията, в която работя. Разделям условно на три скандала и за повече яснота го разглеждам извън хронологията:

След стрелбата в Слънчев бряг г-н Цацаров сам призна, че този крайморски район е „държава в държавата“. Това изказване на главния прокурор е проблематично само по себе си – той не е журналист, който да коментира събитията отстрани, а би трябвало да даде отчет за „явлението“ – как е възможно, как се е стигнало дотук, в какво не е успял –той и неговите предшественици. Ако няма такъв разказ, възникват тежки  съмнения и въпроси и само един от тях е  дали  компетентността му е съответна на най-високата служебна позиция, която заема.

Проблемът със съмненията обаче се задълбочава още повече, защото се оказва, че малко преди тези събития се е състоял изборът за районен прокурор на Несебър, в чиято териториална компетентност попада Слънчев бряг – „държава в държавата“, а нито една дума не бе казана за това по време на избора във ВСС. Този е истинският  скандал, защото означава или че главният прокурор  не е знаел за него, или че е мълчал, докато „не гръмне“. А ако не беше „гръмнало“, нямаше и да разберем.

А с вечерята в Поморие съмненията още повече се сгъстяват и ситуацията  става още по-мътна, защото поставя допълнителни тежки въпроси към проблема на главния прокурор, които ВСС не само не иска да обсъди, а  дори не дава и  вид, че ги разпознава.

Например – каква е тази банкетна култура, при която избраният районен прокурор на смутния район черпи членовете на ВСС, които са го избрали, а отгоре на всичко е поканен и  министърът на правосъдието (Екатерина Захариева не е отишла) – това не е ли пълно размиване на граници и благоприличие? На какъв ли принцип е съставен списъкът на гостите?

Г-н Цацаров  призна, че вечерята е била съгласувана с него, може би списъкът – също. Единственият въпрос, който той задал на домакинята, по негово признание, е кой ще плати сметката. Интересен въпрос е задал наистина – сякаш допуска, че районната прокурорка няма да си плати лично?!

А съмненията, че банкетът е станал в заведение, свързано с хората, които са установили собствена „държава в нашата държава“, и че това никак не безпокои главния прокурор, вече мултиплицират скандала. Защото става ослепително ясно, че няма никаква критичност, всичко е лицемерие, и то на обидно ниско ниво.  Кръгът се затваря – проверка няма да бъде направена, защото гост е бил председателят на Етичната комисия, който би трябвало да извърши проверката, а вечерята е консултирана със самия главен прокурор.

Затова е тъй безогледна атаката на главния прокурор към медиите, които си позволяват да повдигат тези въпроси.

Защо обществото като че ли вече не реагира на разкритията на журналистиката?

Хората са обезверени, защото виждат, че каквото и да се случи, никой не поема отговорност. Институциите са блокирани, те са заложници на тайната власт, и съществуват проформа. Обезверяването, резигнацията, отказът от обществено действие е голямото постижение на безскрупулната власт над обществото в неин собствен интерес – гарантира й спокойствие и стабилност.

Разкажете ни някоя история от вашата кариера, която ви дава стимул да продължите да се занимавате с това.

Последната ми история – че не се разпадна нашата инициативна  група за връщането на Лили Маринкова в „Неделя 150“ след многото срещи и разочарования от отговорните фактори. Въпреки различията ни по някои въпроси, ние продължаваме напред.

Другата история, също от тази година, е за участието ми в журито на фондацията „Радостина Константинова“ и съгласието, с което мнозинството избрахме разследванията на „Биволъ“, и най-вече това,  че впоследствие успяхме да подпишем обща петиция седем души от различни медии, с имената си, в качеството си на журналисти със свободна воля.

А отпреди 15 години – пак група журналисти атакувахме в съда закритите заседания на ВСС с настояване да бъдат публични и успяхме.

Журналистическа  солидарност за добра кауза – това зарежда изтощения акумулатор…

Интервюто взе Веселин Диманов

Бай Ганьо вдига тост, че Веждито е министър…

Един приятел ми викаше преди време – „Положението вместо да се влошава, братле, става все по-зле”. Сега вече осъзнавам какво е имал точно предвид.

Една седмица мина от скандала в ефир между Георги Ангелов и Вежди Рашидов, който прерастна в „битова свада”, протести с искане на оставка, много обиди и други типични за нашите ширини байганьовщини.

Според мен, цялата тази дилема мирише много на опит за умишлено прикриване на друг скандал, който не само ще разтресе държавата, но и ще гръмне в ЕС, а това ще доведе до много оставки и червени бузки (по лицата на политиците, визирам Борисов).

Иначе казано: „В политиката нищо не става случайно. Ако нещо се е случило, значи така е било замислено“, мисъл на Франклин Рузвелт.

Оставка от  Вежди Рашидов все още няма, а може би няма и да я получим, не защото обществото греши, а защото така е било замислено

Какво имам предвид?

Имам предвид, че ни правят на глупаци и ни разиграват сценарий, който цели да измести важни теми, които свързват организараната престъпност с МВР и ВСС. Иначе казано използват методи и механизми познати на „Хибридната война” и най-вече информационната такава.

Целта е да изместят фокуса от важните за обществото новини и разкрития, като умишлено предизвикват скандали, на които всички медии и журналисти се връзват. Знаем, че българските медии търсят под вола теле, а скандалите са в основата на съществуването им (на повечето). Знаем също, че „сензации” и „битови свади” са винаги на първите страници не само по вестниците, а й на електронните медии (от скоро).

Не на последно място искам да припомня, че МВР и ВСС изпращат официална информация, която потвърждава разследванията на „Биволъ“, че висши магистрати са присъствали на въпросното парти. Замислете се защо МВР и ВСС дават официална информация относно това събитие, което въпреки минималното медийно отразяване успя да достигне до много хора. Не трябваше ли тези официални данни да предизивкат скандал или най-малкото да има поискани оставки?

Можете да видите отговорите на институциите тук: МВР / ВСС  

Да не забравяме, че в седмицата от 27-ми юни до 3-ти юли България бе проверена от европейски прокорори по 6 дела.

Когато датите говорят …

Цялата дъндания започна след като водещият на „Денят започва с култура“ по БНТ Георги Ангелов  даде трибуна на скулптора проф. Велислав Минеков, арх. Дафина Барфончовска и художникът Владимир Руменов. Това се случи на 30.06.2016 година.

„Тримата критикуват новоприетият Закон за културното наследство, който отнема част от функциите на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и ги прехвърля на общински комисии на местно ниво”, цитирано от WEBCAFE.

Сега забележете –  на 04.07.2016 година министър Вежди Рашидов РЕШИ да използва БНТ за 3-минутно „задочно“ право на отговор, в което обвини Георги Ангелов в „услужлива помощ за предоставяне на екран на хора, които по презумпция обичат да плюят държавата“ и дори го посъветва „да не иронизира непрестанно държавата, на чиято ясла е и неговата заплата“, пише WEBCAFE в хронологична публикация отразяваща „скандала”.

На 5 юли, ръководството на БНТ излиза с официална позиция по спора, като заявява, че дебатът за спорния закон е отразяван многократно в ефира на „Денят започва с култура“  и то, с гледните точки на НИНКН, Столична община, Форум „Културно наследство“, Комисията по културата и медиите в Народното събрание, експерти и общественици.

Цели 4 дни след излъчването на въпросното предаване, Вежди Рашидов решава да търси право на отговор, който отговор не е изобщо типичен за Министър. Повярвайте, в парламента не са чак такива ИДИОТИ, че да си позволят такъв груб език срещу журналисти.

И друго – не смятате ли, че е странно, че на 4-ти юли скандалът не е толкова застъпен в медиита, а на 5-ти юли всичко толкова бързо ескалира и притъпи всяка една друга тема, независмо от проблемите, които засяга. 

Припомням, че Лили Маринкова беше уволнена скандално, а това предизвика също толкова голям скандал, но с една разлика. При Маринкова говорим за целенасочено уволнение, а тук имаме друга цел. Изместване на вниманието на аудиторията от други много по-важни теми.

Да се върнем на темата какво друго се случи на 05.07.2016 година?

Сайтът за разследваща журналистика „Биволъ” публикува официалното признание на МВР и ВСС, в което се посочва, че Георги Костов и Ясен Тодоров са били на купон при шефа на Кравата при това командировани от държавата. Не къде да е, а в Слънчев бряг.

Новината може да проверите (ТУК) https://bivol.bg/mvr-vss-pomorie.html

Както предполагам всички сте запознати и помните, че броени дни преди мафиотската вендета между Димитър Желязков – Митьо Очите и Божидар Кузмоанов – Божо Козела, ръководни фигури и магистрати в държавата са купонясвали в едно от заведенията за сочения за шеф на станалата международно известна мутренска бригада на Божидар Кузманов /по прякор Кравата или Козела/.

Според разкритията на „Биволъ” (преди официалното изявление на МВР и ВСС) е  ставало въпрос за Георги Костов и Ясен Тодоров, както и други държавни служители.

Те са били в компанията на бившия СИК-аджия и съдружник на Бай Миле – Пламен Петков, а охраната се е извършвала, според вътрешни източници на Биволъ, от прикрити полицаи и мутри едновременно.

Партито е било частно, като гореспоменатите се събират в ресторант-клуб „24“ в Поморие. Сбирката е по повод назначението на районния прокурор на Несебър Радост Бошнакова, която е отговорна да работи и да следи именно за противозаконната активност във взривоопасния район.

Т.нар. ( от Б.Борисов и Р. Бъчварова) „битова свада” се разигра на 8-ми юни тази година в Слънчев бряг и по точно пред ресторант “4 YOU”. Последваха масови медийни истерии и проверки от НАП, ДАНС и други такива подобия на институции.

Всички медии подминаха тази новина, която в други (цивилизовани) държави щеше мигновенно да доведе до оставки в МВР и ВСС, но тук цивилизацията ни е подминала.

Накрая само ще кажа, че всеки има право да мисли и пише това, което иска, но моята теза се базира на медийната среда и продажната журналистика.

Може и да бъркам, но темата с присъствието на главния секретар на МВР Георги Костов и шефа на етичната комисия Ясен Тодоров на купон организиран от престъпна група се превърна в ТАБУ за българските медии.

Имам един въпрос:  Ще се намери ли медия (освен първоизточника), която да се разрови по тези разкрития?

Оп, обърках се.  Идват избори, не може точно сега да се ровим.

И  пак ви връщам в началото на публикацията.

Вярвате ли, че в политкиката нещата се случват просто така?

Смятате ли, че Вежди Рашидов е луд дотолкова, че да си позволи да скача срещу БНТ? Само при мисълта, че идват президентски избори, това отпада моментално.

Истината е че медиите много бързо ни продават за жълти стотинки. Не за друго…

Автор: Веселин Диманов

 

 

 

 

 

 

 

Мъртвите души на ИЗВЕСТНИТЕ личности

Известни личности. Какво значи това?

Ако прегледаме в тълковния речник, ни излиза, че това е човек, който е прочут, прославен и са ни дадени примери с известен учен, известен артист.

Ако попитаме хората в обществото, ще ни кажат, че това е човек, който всички познават в дадена област и знаят неговото име.

Ако попитаме тийнейджърите – ще ни се каже, че това е най-важният човек след мама и каквото и да направи или каже тази личност, то е закон за тях!

В България известните са много. Не обичам клишетата, ама наистина са под път и над път.

Певци, актьори, журналисти, модели … може да избирате от всякакъв вид.

Но не това е темата на моя коментар. Щом България може да си позволи толкова известни на едно място – няма лошо.

Всяко общество има нужда от герои. Нашият е Николета Лозанова. И да Ви кажа напоследък като наблюдавам колко сме разединени като граждани май си я заслужаваме.

Заслужаваме си всички наши незаинтересовани известни личности. Хора, които веднъж не са застанали зад някаква кауза. Хора, които предпочитат да ни говорят за малки котета, а не да заемат някаква позиция в обществото.

Повечето популярни личности в света застават зад каузи. Борят се за промени в обществото. За правата на гражданите, на малцинствата и на животните. Застават с името си и влиянието си, защото няма какво да се лъжем – хората в шоубизнеса имат огромно влияние в обществото. По-голямо от много политици дори.

Тези хора имат последователи, които ги слушат какво говорят, следят изявите им и им се възхищават. Нормално е всяка една популярна личност да иска да помогне на дадена кауза или за решаването на някой проблем чрез своите последователи.

Но явно това е нормално в целия свят, освен в България.

При нас да видиш известна личност с гражданска позиция е като да вярваш, че Бойко Борисов ще каже нещо умно по телевизията – разочароващо и много рядко случващо се.

Нашите известни личности парадират с колите си и обичта на феновете си. Показват ни новите си гаджета (бройки), снимат се от Дубай, Ню Йорк, Париж и пият скъпо шампанско.

Нашите известни личности се опитват да имитират световните си колеги, но не в успехите им или в участието им в различни каузи. А в кратките бракове и скандалните разводи. Имитират ги с арестите им заради побой, скандал с новия любовник или защото са се надрусали.

Нашите известни личности се ядосват, ако някой жълт вестник напише лъжа за тях, но не се ядосват, че управляващите вече 26 години ни правят на маймуни.

Как веднъж някой не излезе и не каза нещо, БЕ!

Коментират жалките клюки по свой адрес във Фейсбук, а никой не се сети да защити сънародниците ни в чужбина.

Никой не застана против безумното решение на патрЕотите да ограничат правото им на глас, но иначе пеят по света „ Елате в България! Върнете се българи!“. Как да се върнат? Вместо да ги призовавате с песни, подкрепете ги. Застанете като граждани срещу статуквото. Покажете, че имате мнение.

Как една чалга певица не застана и не подкрепи студентите в техния протест? Лесно се пълни чалготеката в Студентски град, но е трудно да изкажеш мнението си за това дали хората, на които пееш е правилно да се делят на приоритетни и неприоритетни.

Защо нашите популярни лица не смеят да изказват своята гражданска позиция? Защо не подкрепят хората, от които изобщо зависи дали те ще са успешни или не?

Защо докато има протест пред Народно събрание се прави конецерт на 100 метра от него в същия час?

Страшно ще е ако това мълчание е защото нашите известни личности нямат мнение. Нямат гражданска позиция.

Още по-страшно ще е, ако и те до такава степен са оплетени в политически игри, че печелят от нещастието на народа.

Но не са ли и те част от този народ? Не трябва ли с влиянието, което имат да променят нещо?

Защото на нас в момента ни липсва точно това – обединението. А как един народ да е обединен, когато героите на деня не се интересуват от неговите проблеми. Когато героите на деня го приканват на концерт, вместо да отиде да се бори за правата си пред парламента.

Знаете ли колко е грозно, след като си тръгнеш от един пореден протест, който е показал как обществото не е готово да накаже виновниците за положението си, да минеш покрай въпросния концерт и да чуеш – „Събудих се в райска държава. А дано, ама надали!“.

Ами скоро няма да се събудите!

Докато е по-важно да си пеете песничките, пред това да застанете като граждани на тази страна, да защитите своите фенове, да се борите всички да сме много по-добре, ще живеем заедно в този кошмар.

И той скоро няма да свърши.

Напротив! Ще си продълава! Защото хората имат нужда от лидери, а нашите лидери са или корумпирани или незаинтересовани.  

И за финал пак трябва да похвалим Поли Генова.

Повярвайте ми не исках! Не исках и тук да я споменавам, защото след Евровизия само от чешмата ми не е потекла, но се опасвам, че докато пия вода чувам „О, дай ми любовта“.

Но това момиче направи точно това, за което говорим. Това момиче, в деня на финала на конкурса, чрез видео помоли всички политици да не ограничават правото на глас на българите в чужбина. Използва вниманието върху нея, използва силата на гласа си, използва, че в момента тя е герой за всички нас и изказа мнението си.

Знаете ли колко ми беше странно докато я слушам. Странно, защото съм свикнал „звездите“ на България да говорят скучни, малоумни неща, от които се интересуват определени хора и когато това момиче застана сериозно и заговори за проблема, се запитах: „Леле, ако всички направят по едно видео, какво ли ще стане?“.

Но и Поли беше сама! Никой след това не я подкрепи!

Тя и Иван Ласкин! Той Ласкин говори много, получава много лайкове, ама сам революция не прави. Една Поли за подкрепа не е достатъчна.

Управляващите, разбира се, не я послушаха! Но така се прави! Това е начинът да променим нещо!

Когато всички мислим, живеем и дишаме за една кауза, в един ритъм. Когато всички надигнем глас срещу несправедливостите, няма как нещо да не стане. Няма как онези да не могат да се свалят.

И скъпи известни личности в България, искам да ви кажа едно:

Никой няма нужда от мълчаливи герои. Ако смятате да сте такива по-добре слезте от пиедестала, на който сте се качили. За 26 години ни омръзна от фалшиви кумири.

Автор: Любен Спасов, редакция Елена Ангелинина

 

 

Журналистите обичат ли Бойко Борисов?

Вие сте премиер, арестуват ваши подчинени за корупция, или просто народът е настръхнал от  простотиите, които  не можете да спрете да ръсите. Няма никакъв проблем, ако сте премиер на България. Най-гледаните предавания са задръстени от бездарници, мечтаещи да се отъркат във вас, да ви зададат тъповат въпрос, който да звучи  сякаш са остри и сериозни публицисти. След половин  час в ефира на някой от тези благородни евнуси, пазители на публичния ви образ, вие ще сте излязъл като интелектуално превъзхождаща, волева личност. Без значение, че половината  от нещата, които сте казал отново са били комбинация от  лъжи и пълни глупости.

IMG_0215-645x429

Най-трудното нещо след вчерашния гастрол на Бойко Борисов при Цветанка Ризова е да се прецени дали неговата наглост, или безгръбначното подлизурство на водещата са по-възмутителни. Сервилността на тази дама стигна дотам, че не посмя да зададе нито един неудобен въпрос, а при всяко подобие на трудно питане бързаше  да го отдаде на някой зрител.

Прочетете повече „Журналистите обичат ли Бойко Борисов?“