Етикет: Жертви

Голям брой жертви при стрелба в Тексас

Прочетете повече „Голям брой жертви при стрелба в Тексас“

Порои и урагани в Гърция. Има жертви

980x551_1473240686

Отново сме свидетели на бедствие в световен мащаб. Този път в съседна Гърция.

Проливни дъждове и ураганни ветрове предизвикаха наводнения в Западна Гърция, а в Пелопонес загинаха трима души, съобщи телевизионният канал „Скай”.

През последното денонощие времето в цяла Гърция се влоши, но стихията удари най-силно в западните и северните райони.

В района на Каламата в Пелопонес бяха наводнени няколко села.

Жена инвалид загина в дома си в село Пидима, защото не можала да позвъни на пожарната, за да я евакуират. Съобщава се за смъртта на още двама души. Кметът на града съобщи, че нивото на водата е достигнало два метра.

Блокирани остават седем населени места и студентски център, където има 80 деца, но те не са застрашени, предаде БГНЕС.

Торнадо премина над град Катаколо на западния бряг на полуостров Пелопонес и на островите Закинтос и Кефалония.

Ураганният вятър изкорени дървета и прекъсна електроснабдяването. Спряха да работят десетки светофари, което доведе до транспортен хаос.

 

Прогнозата за днес е за дъждове в цяла Гърция.

Припомняме …  

… че само преди около месец подобен ужас преживяха и в Македония.

Неспиращите валежи в страната тогава постепенно се превърнаха в ужасяваща буря.

Валежите на квадратен метър достигнаха 93 литра. Вятърът беше със скорост от 80 км/ч. Температурите се понижиха до 25 градуса. Върху Скопие бяха паднали над 700 мълнии.

И висчко това за една вечер.

Последствията бяха много. Наводнени домове, преобърнати коли, затрупани улици с кал, камъни и отпадъци.

Хората не жеха да пият дори вода от чешмите, защото има огромна опасност от зарази.

Най-тежко пострадали бяха общините Стайковци, Ченто, Смилковци и Арачиново в околностите на Скопие. Македонските власти въведоха днес извънредно положение за две седмици в тези райони.

Италия също преживя истински ужас 

Заметресение със сила 6,4 по Рихтер удари Италия ореди около две седмици.

Трусът наистина беше ужасяващ – в дълбочина 4 км в централните райни на страната на 76 км югоизточно от град Перуджа.

Последван е от много автършокове.

Има много срутени постройки. Първоначално бе съобщено, че стихията е била 6,2 по скалата на Рихтер, но по-късно бе преоценена по-високо. Втори трус 5,4 е бил почувстван най-силно в Норсия.

Чак в Рим сгради са се разклатили в продължение на 20 секунди.

Кметът на град Аматриче Серджо Пероци обяви по телевизия РАИ, че половината град е разрушен.

 

Трагедия във Филипините – взрив на пазар уби граждани (СНИМКИ)

980x551_1472876604

14 убити и 60 ранени при взрив на пазар във Филипините. Експлозия отекна на пазар в Давао, родният град на президента на страната Родриго Дутерте.

Държавният глава е бил в града, когато е станал взривът. Той е в безопасност и се намира в местен полицейски участък, съобщи синът му Паоло Дутерте, който е заместник-кмет на Давао, предаде БТА.

655-402-vzriv-filipini

Първоначалните данни сочат, че става дума за взрив на самоделно взривно устройство. Никой не е поел отговорност за атентата.

Взривът е разтърсил пазар, работещ през нощта и посещаван от много хора в района на скъпия хотел „Марко Поло“.

0000314526-article2

Нападението беше извършено малко след като ислямистката групировка „Абу Саяф“ предупреди, че ще извърши атаки в отговор на военна офанзива срещу нея на южния филипински остров Джоло, предаде ДПА. Военни ликвидираха най-малко 30 бойци на групировката от началото на офанзивата през миналия уикенд.

Стрелба в Мюнхен взе невинни жертви!

Най-малко шестима души се смята, че са били убити в петък вечерта, на 22 юли 2016 г. при стрелба в търговски център в Мюнхен. Нападателите все още са на свобода.

Стрелците открили огън в ресторант на McDonald’s и продължили да стрелят и на улицата, преди да влязат в мола Olympia-Einkaufszentrum OEZ, който се намира на улица Hanauer Strasse 68, край олимпийския стадион в южния германски град.

Нападението започнало преди 18:00ч. българско време и властите очевидци съобщават за трима въоръжени мъже. Най-малко 20 души са ранени, съобщи Петер Бек, говорител на полицията в Мюнхен. Градът остава блокиран и издирването продължава. Според полицията „това е терористичен акт „, съобщи Маркус Да Глория Мартин, говорител на полицията.

В града се провежда мащабна полицейска операция и много райони са блокирани. Жертвите са най-малко 8 души. Властите призоват хората да се приберат по домовете си и да не излизат, както и да не публикуват снимки на силите на реда и нападателите.

Шефът на кабинета на Ангела Меркел, Петер Алтмейер каза по германската телевизия, че не е възможно да се потвърди терористична връзка, но разследването продължава . Не се изключва обаче нито една хипотеза.

Полицията съобщи за девета жертва. Проверява се дали не е на нападател. Много полицейски части са съсредоточени в Мюнхен, където е обявено извънредно положение. Към момента няма данни за пострадали български граждани в града.

Източник: bloombergtv.bg‎

Франция – отново център на терора (ВИДЕО)

Изглежда терорът няма да спре. Изглежда кървавата статистика ще става все по-обемна и страховита. Изглежда ще трябва още невинни хора да загубят живота си, за да се сетим, че нещо не е както трябва.

След Париж, Брюксел, Орландо, Истанбул… сега сойде ред и на Ница да се разпише в черната хроника на тероризма.

Ница е поредният град, който ще бъде белязан със знака на печалния терор.

Какво се случи? 

По време на събиране за Деня на Бастилията – националния празник на Франция,неизвестни лица се врязаха с камион в множество хора по известната „Английска алея“ в Ница. След това започнали да газят и да прострелват хора от множеството, преди да бъдат убити от полицията.

Броят на жертвите на атаката във френския град са най-малко 80 души.

Други 50 са тежко ранени, от които 18 са в критично състояние.

Реакция на управляващите

Франсоа Оланд, президент на Франция: „За пореден път ужасът удари Франция. Тази вечер в Ница камион се вряза в тълпата, събрала се да гледа зарята по повод 14 юли с намерение да убива, мачка и коли. Към този момент има 77 жертви, много от които деца, както и 20 души в критично състояние. Тази атака има всички отличителни черти на терористичен акт и то такъв на особена жестокост. Вече ни е ясно, че трябва да направим всичко по силите си, за да се преборим с тази чума, наречена „тероризъм“. Шофьорът е бил застрелян на място. Към момента не е ясно дали е имал съучастници.“

Държавният глава, който беше в Авиньон за празника, се върна по спешност в Париж. В рамките на един час беше създаден кризисен щаб и беше насрочено спешно заседание на Съвета за отбрана за по-късно днес. Оланд проведе телефонни разговори с премиера Манюел Валс и вътрешния министър Бернар Казньов. Малко след това министър-председателят заяви, че в момента се провежда спец операция в града и е задействан специален план за действие, предвиден за ситуации с многобройни жертви.

Свидетел: – Накрая чухме експлозии. Видяхме камиона да дава на заден и полицията да стреля по него. Хората започнаха да бягат, да се скупчват и да падат. Страшна паника! Наоколо хората крещяха и плачеха. Опитвах се да разбера какво става, но никой нямаше представа. Чувах мотора на камиона, експлозии, изплашени хора. Това е.

Франк Сидоли, свидетел: – Отнякъде пристигна камион и се вряза в тълпата. Ето там, на алеята. Нямаше охрана, на пожарникарите им отне около 25-30 минути да пристигнат. После се чуха изстрели.

Местната прокуратура съобщи, че в камиона, с който беше извършена атаката срещу мирни граждани, са открити документи на името на френски гражданин от тунизийски произход. Извършителят, убит след клането от полицията, е бил на 31 години. Междувременно ислямската общност във Франция остро осъди деянието, а в същото време властите се въздържат от използването на думата „атентат“ докато не бъдат събрани достатъчно доказателства, които да сочат към версията за планирана терористична атака.

Председателят на съвета на региона и бивш кмет на Ница, Кристиан Естрози заяви, че в камиона са открити оръжия и боеприпаси, „напълно готови за използване“. Друга причина работните тези да клонят към версията за организиран тероризъм е станалият малко по-рано пожар близо до Айфеловата кула в Париж, който се случи малко след празничната заря. Според местните власти, огънят е бил предизвикан от възпламеняване на камион с фойерверки на моста Йена, като не е изключено да става дума за умишлен палеж.

Италия затегна контрола на границата с Франция след атаката в Ница, проверяват се всички автомобили, които влизат в страната. Засилени са и мерките за сигурност по летищата, гарите и на обществените места. Италианският вътрешен министър Анджелино Алфано обяви в страницата си в Туитър, че е свикал за днес сутринта спешно заседание на комитета за борба с тероризма. Властите на италианската област Лигурия, която граничи с френския Лазурен бряг, предложиха убежище на пострадали при трагедията.

Франция – център на тероризма

Сякаш Франция е страната, в която тероризма се чувства най-добре. Да, звучи грозно, но за съжаление статистиката показва точно това.

Всичко започна с кървавата престрелка в редакцията на френското списание „Шарли ебдо“.

След това дойдоха експлозията, която избухва близо до „Стад де Франс“, където френският президент гледаше мач и въоражените атаки с автомат „Калашников“, които атакуваха бар „Лю Карийон“ и ресторант „Малката Камбоджа“. След това нападателите откриха огън срещу хората и по други заведения като най-страшното беше клането в „Батаклан“, където загинаха стотици хора.

В неделя Франция си отдъхна, след като едномесечното европейско първенство по футбол приключи без атентат, от какъвто имаше страхове.

На Ница обаче не й се размина.

За всички тези нападения Ислямска държава е поела отговорност.

В този случай още не се знае, но и това ще стане.

Проблемът обаче тук не е дали ИД ще си признае. Проблемът е, че колкото и мерки да се взимат нищо не може да спре злото.

Злото, което бавно ни убива.

Злото, което изглежда нищо не може да го спре.

Ница е поредното населено място в черната статистика. Ще затегнем мерките или ще чакаме да видим кой ще е следващият град в колекцията на терористите? 

 

Вие сте виновни за инцидента на „Витиня“!

Всички помним верижната катастрофа разиграла се в тунела “Витиня“  посока Варна.

Това се случи миналата година на 8 октомври, когато в този тунел загинаха 3-ма души – двама мъже зад волана и жена пътник в една от колите. 14 бяха ранените, сред които бременна жена и дете. Участниците в този пътен инцидент бяха 51 превозни средства, като 10 от тях тежкотоварни.

Днес една новина потвърди първоначалната цел на МВР –  в казуса с инцидента в тунела „Витиня“ лошите да са гражданите. Тоест ние. Защото видите ли МВР успя да затвърди първоначалната теза, че инцидентът е причинен от несъобразена скорост и къса дистанция.

Днес двама души вече са обвинени за верижната катастрофа в тунела на смъртта. 

На лицето В. Б. З. е било повдигнато и предявено обвинение за причинена по непредпазливост смърт на П. М. Б и причинена средна телесна повреда на М. С.Ф. – престъпление по чл.343, ал.4вр.ал.3, б.“б“,пр.1вр.чл.343, ал.1вр. с чл.342, ал.1 от НК.

На И. Р. И. е повдигнато и предявено обвинение за причинена по непредпазливост смърт на повече от едно лице – Й. Н. Г. и Д. И. С. – престъпление по чл.343, ал.3,б“б“,пр.1вр.чл.343, ал.1вр.чл.342, ал.1 от НК.

На двамата обвиняеми са взети различни по размер мерки за неотклонение „Гаранция в пари“- 1000 лв. и 800 лв.

Разследването по делото обаче продължава.

Материалите по досъдебното производство ще бъдат докладвани от разследващия орган на наблюдаващия прокурор при Окръжна прокуратура – София с оглед произнасяне по връщането на моторни превозни средства, приобщени по делото, на техните собственици, както и за преценка на необходимостта за извършване на други действия по разследването и разделяне на досъдебното производство по отношение на причинени телесни увреждания на други лица, участвали в пътния инцидент и причинени значителни имуществени щети на моторни превозни средства.

Но схемата е ясна. Друг вариант не се гледа. Виновни са участниците. Тези, които бяха в капана на тунела с риск за живота си. Виновни са и онези, които загинаха в този ден. 

Виновни сте вие!

Не МВР и това, че нямат силата да си признаят, ако наистина има грешка. Не журналистите, които сдъвкаха темата и след това я оставиха да хваща прах.

Но нас продъжлава да ни човърка онази теория, че е имало нещо разлято по пътната настилка.

Дори  институциите започнаха работа по версията за разлято гориво по пътната настилка, за която много от пострадалите засвидетелстваха, но тя се потули набързо.

Именно тук е моментът да се замислим кой пазят медиите и МВР? Имало ли е такова гориво и на коя фирма е цистерната, която го е разляла? Има ли връзка тя с определени кръгове фирми близки до властта?

Отговор все още няма, но три жертви има.

Свидетели твърдят, че ътят е бил прекалено хлъзгав, дори и спасителните екипи трудно са се придвижвали сред пострадатели, за да им помогнат. Тази теория също някак си не бе интересна за МВР и медиите. Защото тази течност била разлята, вледствие на течове от автомобилите в катастрофата. Колко удобно. Точно толкова, колкото обяснението на МВР, че няма камери, които да докажат друго.

Какво точно причини тази трагедия няма да разберем може би никога.

Защото в България иституцията наречена МВР, никога няма информация, а дори и да има не я дава. Пък журналистите не я и търсят. Или им се казва да не я търсят.

И така накрая виновни за инцидента излязоха участниците в него.

Трима човека намериха смърта си в тунел, а държавта им каза, че това е тяхна грешка. Журналистите потвърждават.

Порочния кръг се затваря, а истината остава някъде там в тунела на смъртта.

Ние от „Гласът на младите хора“ продължаваме да следим случая и отблизо ще ви информираме за всяко едно действие по делото. 

Обвинени вече има. Но дали са правилните хора?

Тунелът на смъртта и късата памет на журналистите…

„Колеги“..

Всички, предполагам, помним верижната катастрофа разиграла се в тунела “Витиня“  посока Варна. Това се случи миналата година на 8 октомври, когато в този тунел загинаха 3-ма души – двама мъже зад волана и жена пътник в една от колите. 14 бяха ранените, сред които бременна жена и дете. Участниците в този пътен инцидент бяха 51 превозни средства, като 10 от тях тежкотоварни.

„Колегите“ журналисти също помнят този „инцидент“. Техните редактори и заместници също са наясно, че този случай така и не се разплете докрай. Дори нямаше категорични изявления от представители на съответните министерства, институции и други такива облечени във власт.

Иначе казано – тотално потулване на случая. Абсолютна цензура на тази тема.

0799789001444369493_big
Снимка: Actualno.com

Естествено, това  поражда много въпроси, на които отговори не се търсят. Защо?

Защото журналистиката е политика, в която липсва последователност. Тя прилича на политиката, която определя бъдещето ни. Като оставим настрана разследващата журналистика, която пък е тотално цензурирана, то останалата е напълно поробена от политическата върхушка и нейните представители. Казано иначе този който плаща, той поръчва музиката. Той определя правилата на играта.

А играта е следната.

Всяка история превърнала се в новина, било то добра или лоша има своите герои. Както  в приказките, така и в реалния живот участниците се разделят на добри и лоши.  Примерно, в случая на Кристиан (студентът със синия костюм) младежът е добрият герой. Поне така медиите го определиха в началото, а неговите съученици бяха изкарани лошите.

В казуса с инцидента в тунела „Витиня“ лошите са гражданите. Тоест ние. Защото видите ли МВР успя да затвърди първоначалната теза, че инцидентът е причинен от несъобразена скорост и къса дистанция.

„Според първоначалните данни на МВР причина за катастрофата е станал сблъсък между микробус и тежкотоварен камион, който е препречил шосето и в него са се нанизали около 50 автомобила, включително и десетина ТИР-а“. Това е първоначалната информация.

Медиите и т.нар. „големи журналисти“ усилено пропагандираха тази теория, като успяха да убедят аудиторията, че хората станали преки свидетели на този инцидент, нещо „нямат връзка с главния мозък“ твърдейки това.

Нали все пак са си ударили главите, потвърдиха пък лекарите.

655-402-katastrofa

И така малко след като институциите започнаха работа по версията за разлято гориво по пътната настилка, за която много от пострадалите засвидетелстваха, тя се потули набързо.

Именно тук е моментът да се замислим кой пазят медиите и МВР? Имало ли е такова гориво и на коя фирма е цистерната, която го е разляла? Има ли връзка тя с определени кръгове фирми близки до властта?

Отговор все още няма, но три жертви има.

След това се появиха и твърдения, че пътят е бил прекалено хлъзгав, дори и спасителните екипи трудно са се придвижвали сред пострадатели, за да им помогнат. Тази теория също някак си не бе интересна за МВР и медиите. Защото тази течност била разлята, вледствие на течове от автомобилите в катастрофата. Колко удобно. Точно толкова, колкото обяснението на МВР, че няма камери, които да докажат друго.

Какво точно причини тази трагедия няма да разберем може би никога.

Защото в България иституцията наречена МВР, никога няма информация, а дори и да има не я дава. Пък журналистите не я и търсят. Или им се казва да не я търсят.

d182d180d0b8-d0b6d0b5d180d182d0b2d0b8-d0bfd180d0b8-d182d0b5d0b6d0bad0b0-d0b2d0b5d180d0b8d0b6d0bdd0b0-d0bad0b0d182d0b0d181d182d180d0bed1

И така накрая виновни за инцидента излязоха участниците в него.

Трима човека намериха смърта си в тунел, а държавта им каза, че това е тяхна грешка. Журналистите потвърждават.

Порочния кръг се затваря, а истината остава някъде там в тунела на смъртта.

Ето и някои примерни въпроси, които „големите“ журналисти или т.нар. „колеги“ могат да зададът на институциите:

  1. Как и по какъв начин пострадалите преживяха инцидена?
  2. Гориво или влошена пътна обстановка е причината за тази трагедия?
  • Ако е влошена пътна обстановка, КОЙ понесе отговорност?
  • Ако е горови, къде е цистерната и на коя фирма е?
  1. Семействата на загиналите получиха ли помощ от държавата?
  2. МВР прикрива ли факти около инцидента?
  3. Как институциите ще гарантират на гражданите, че подобно нещо няма да се повтори?
  4. Обезопасени ли са тунелите и имали причини да се притесняваме ?
  5.  Получиха ли обещетения от застрахователите водачите на автомобилите? Ако не са каква е причината?

Това са най-обикновенни въпроси, на които спокойно журналистите могат да пробват поне да намерят отговор. Стига да искат.

Журналистите и медиите трябва да служат на обществото. Ние трябва да помагаме на хората да разрешават проблемите си. Ние трябва да търсим шибаната истина, защото не забравяйте, че медиите са четвъртата власт, която е абсолютно задължително да се разграничава от останалите три.

Тя трябва да е независима!

Колеги  жертвите, които взе този инцидент също си имат имена.  Доц. д-р Десислава Статева е една от тях, а другите имена къде са? Потърсихте ли ги? Разбрахте ли историите им? НЕ! Защото отново сензацията беше най-важното нещо, което търсехте.

Жалки сте.

Автор: Веселин Диманов

Трафик на хора: В капана на неясните обяви

Ние от „Гласът на младите хора“  продължаваме да обръщаме внимание на един проблем, за борбата с който в световен и европейски мащаб се инвестират все повече усилия. Но не и в България! 

В България това е поредният подминавам проблем от институциите, който за съжаление не е толкова на преден план. А трябва.

Преди време „Дневник“ публикува поредица, в която представиха това престъпление и последствията от него от различни гледни точки.

Днес ви представяме историята на един българин завлечен в трафика на хора, но чрез обява за работа. Все повече българи се лъжат по този начин и са въвлечени в кошмара на незнанието.  Това е една история на отчаяния, мизерия и желание за развитие, което завърша ужасяващо.

*****

Българинът Сашо се запознава с украинеца, работещ и живеещ в Чехия, Вася. Вася няма второ име, всъщност сигурно има, но е неизвестно. Има обаче „фирма за подбор на персонал на територията на Чехия“ според данни от проверка на спецслужбите. Сашо си има второ име, но няма много информация за „бизнесмена“.

Вася му е обяснил само, че има нужда от 15 български работници за  магазини за хранителни стоки, на които ще поеме пътните разноски. Договори – няма, може би после, може би в Чехия. Сашо пък няма изисквания към кандидатите за работа. Обяснява пред МВР, че не е взимал пари от украинеца, за да му намери хора. На свои разноски разпечатал своеобразна обява – или по-точно едно изречение, принтирано на А4, с което предлагал добре платената работа в Чехия – 60 крони (около 7 евро) на час .

До заминаване на хора така и не се стига – първо се появяват изисквания за владеене на руски език, условия, неизвестни и на Сашо. Впоследствие и спецслужбите започват проверки, разговори…

Вижте още: Жертвите на трафик нямат ИМЕНА!

И няма потърпевши. Имало е обаче множество кандидати – Сашо разказва, че много хора са му се обадили.

Този случай е истински и е от последните месеци. Един от случаите, предлагащи спасение, препитание за отчаяни и бедни хора из Пазарджик, Перник, Пещера. Сашо може наистина да е имал добри намерения – той твърди, че безкористно помага на хората. Дори е възможно и Вася да предостави работата и условията, които първоначално е обещал.

Евентуално!

Хората, съгласили се на подобни оферти, обаче реално се излагат на един от най-сериозните рискове, водещи до трафик на хора с цел трудова експлоатация. А сега – пролетта, експертите казват, че е една от най-сериозните вълни за набиране на работници.

Най-лесният начин човек да се хване в капана трудова експлоатация е чрез неясните, леко съмнителни, но пък апетитни обяви. Или подлъган, може и неволно, от хора, върнали се за кратко, обясняващи, че искат да подпомогнат българи. В най-невинния случай върналите се не проверяват при кого те пращат. Може самите те да не са станали жертви, но е възможно съседът, при когото теб  пласират, да те експлоатира.

Експертите, работещи със случаи на трафик на хора, подчертават дебело:

абсурдно е човек да се отзовава на разлепени обяви

по стълбове и спирки. Още повече на особено привлекателните – малко работа, нискоквалифицирана, за много пари.

Вижте още: Жертвите на трафик нямат ИМЕНА! (Част 2)

В случаите за трафик с цел работа по-скоро става въпрос за измами и доста рядко се регистрират случаи на чиста форма на експлоатация, на робство. Един от тези неотдавнашни казуси, при който хората са били настанени при невероятно мизерни условия, е бил с работници, набирани за бране на сезонни плодове. Още с пристигането им били събрани документите – привидно, за да ги легализират. Тук хората са специално подбирани, внимава се да са от малцинствата от западнали региони, които лесно биват лъгани, че сега ще им върнат паспортите, че скоро ще им платят или ако не сега, със сигурност накрая.

Подобни примери не са толкова често срещани. От около година и половина повечето засечени случаи са измами – плащане доста под договореното, но все пак плащане, разказват хора, занимаващи се с този вид престъпления. Измамата е и в условията, които са далеч извън договорените, няма осигуровки, настаняването е при мизерни условия, работата е по-тежък вид, няма почивни дни и е с твърде продължителен работен ден.

И макар тези хора да не биха могли да се нарекат роби, то те са жертви, измамени.

Хората нямат елементарна обща култура какво трябва да съдържат договорите и не знаят какво да следят, смятат експертите, сблъскали се с хиляди измамени.

Специалистите казват (виж карето), че е абсурдно и твърде рисковано да се заминава без подписан предварителен договор и то на български език, за да са наясно хората какво подписват. Съветват изрично да се включи клауза, че при възникване на някакви спорове, важи българския текст. Да внимават с изписване на имената на работодателя и мястото, където ще бъдат назначени. Да проверяват адреса, на който отиват, дали съществува. И да внимават парите в бруто или нето са.

А може би най-важното – задължително през лицензирана фирма. Проверена в Агенцията по заетостта. Фирмата посредник би трябвало да даде описание и пълна характеристика на работодателя, информация, която също се препоръчва да бъде проверена. Трябва да се дадат и точни данни за задълженията. Легалните посредници не би трябвало да искат предварително пари за услугите, които извършват.

Вижте още: България – център на трафика на хора

При толкова възможности в интернет е изненадващо, че хора все още се подлъгват. Но се подлъгват, все още се удивляват експертите.

Защото и тези трафиканти, както и набиращите момичета за проституция, са доста добри психолози. И заиграват с най-важното – нуждата.

Автор:  Юлиана Колева

Източник: Дневник

 

Жертвите на трафик нямат ИМЕНА! (Част 2)

Ние от „Гласът на младите хора“  продължаваме да обръщаме внимание на един проблем, за борбата с който в световен и европейски мащаб се инвестират все повече усилия. Но не и в България! 

В България това е поредният подминавам проблем от институциите, който за съжаление не е толкова на преден план. А трябва.

Преди време „Дневник“ публикува поредица, в която представиха това престъпление и последствията от него от различни гледни точки.

Днес ви припомняме един от материалите по темата. Материал, който ни показва, че жертвите нямат имена. Те са просто хора, които губят своята идентичност в мрежата на трафика. 

Тук имената са на заден план. Тук говорим за стока. Тук се продават тела и животи.

Разказвахме ви историята на момиче №2. Ред е да чуете тази на момиче №3. 

*******

Тя е на 28 години, има красиво име и блестящи черни очи. Но в тази история ще бъде просто №3. Защото вече разказахме историята на „Момиче №2“. Защото насилието и унижението лишават от самоличност. А в списъка на жертвите им №1 няма.

„Не разбрах, как се случи“, казва №3. „Той идваше и заминаваше, а аз го чаках. Държеше се така, както никой преди него не се беше държал с мен – мил, внимателен, щедър. Лицето му беше бяло, не приличаше на останалите роми от селото ни. Купуваше ми подаръци, излизахме заедно на вечеря…Бях само на 24, влюбена до ушите… “

Почти всички изречения на №3 са недовършени. Сигурно защото самата тя няма отговор за много от въпросите които си задава. „Никога не съм била лишавана от нищо, казва тя. Майка ми и баща ми са работили цял живот и не са откраднали един лев. Сега имам чувството, че съм била омагьосана. Сводниците са като врачките – знаят точно какво мислиш и какво искаш да чуеш. Знаят как да те накарат да им повярваш“.

Вижте още: Жертвите на трафик нямат ИМЕНА!

Лъжата

След близо година, накъсана от срещи и раздели, №3 и сводникът й, както ще го наричаме от тук нататък, тръгват за Полша. Според легендата, която е разказал на момичето, майка му и баща му се занимават с търговия на дрехи – имат магазин или щандове на някакъв пазар… Брат му и приятелката му помагат.

„Тръгнахме с уговорката, че ще аз ще работя там, че ще печелим добре и ще живеем заедно, макар, че не бяхме женени, разказва №3. Но още щом пристигнахме стана ясно, че работа в магазина за дрехи няма. Започнаха да ме увещава, че мога да изкарам много повече пари като проститутка, че това е нормално занимание за момичетата, които идват от България“.

Сводникът е наследил бизнеса от баща си. Знае, че не трябва да бърза, но и че няма много време. Обяснява на №3, че ако поработи на близките паркинги само три месеца, заедно ще успеят да си купят самостоятелно жилище, за да не живеят с възрастните му родители. След това всичко ще се промени – ще се захванат с бизнес, ще печелят добре, ще бъдат спокойни.

Така №3 се озовава на един от паркингите на международен път №8 край малкото градче Груец. Мястото е на около 50 км. от Варшава. След първите няколко дни сводникът намира повод да подмени личната карта на момичето с копие – „за по-сигурно“. След още няколко се намира и причина за първия побой.

„Удряше ме жестоко по лицето, по цялото тяло. Крещеше, че съм боклук, че вече за нищо не ставам, че съм мръсна, долна и никой повече няма да се занимава с мен, спомня си №3. Бях смазана! Сега вече знам, че така е трябвало да ме накара да забравя коя съм, да ме вкара окончателно в схемата си. Тези неща се учат. В неговото село на 15 – 16 години всяко второ момче е сутеньор. Има хлапаци, които още нямат книжки, но вече са изкарали достатъчно пари за последните модели BMW“.

Нормата

След като влиза „в режим“ №3 е задължена да спазва строг график. Става в 7ч. сутринта, а в 8 вече е на паркинга. Клиентите са 50 – 60 на ден – най-често поляци, италианци, испанци или руснаци. Нормата се задава със 17 кутийки с по три презерватива, които получава преди да излезе на работа. Всеки от тях трябва да „продаде“ за не по-малко от 50 злоти (12 евро). Така заработеното на ден се движи между 450 и 600 евро. За да ги изкара №3 често е принуждавана да остане на паркинга до 2 часа след полунощ. Свърши ли презервативите по-рано – идва допълнителна пратка.

Момичето е под непрекъснато наблюдение. Сводникът се появява ненадейно с колата си, за да провери лично, кака върви работата. Следи я и друга проститутка – тази, която доброволно работи за брат му

„Не биваше да говоря с клиентите, освен докато уговарях цента, нямах право да се бавя в кабината на камиона повече от определеното време, обяснява №3. Всяка вечер сводникът прибираше всичко, което изкарвах през деня. Стана алчен, започна да иска непрекъснато още и още. Понякога, след поредния побой го молех да ме остави на мира поне за ден. Да се съвзема, защото всичко ме болеше. За него обаче това нямаше значение. Не ми позволяваше да пазарувам сама, купуваше ми сам дрехи и бельо, с които можех да ходя само на работа. Единствените дребни пари, които ми беше позволено да нося в себе си стигаха само за хот дог и цигари. Пушех много защото нервите ми бяха напълно изтощени“.

„Екстрите“

Няколко пъти клиентите ограбват всичко спечелено през деня от №3. Вечерта майката и бащата на сводника й я успокояват „Нищо къзъм. Важното е, че ти си жива и здрава, че можеш да работиш. Утре ще изкараш повече!“.

Така минават две години – от 2008 до 2010г. През това време №3 се прибира в България няколко пъти, но винаги, придружавана от сводника си. Когато майка й разбира, че работи като проститутка тя отрича. „Страхувах се, обяснява момичето. Братовчеди, братовчедки, всички са свързани в бизнеса, твърди тя. При най-малкият риск да не се прибера обратно в Полша ставаше страшно. Под претекст, че живеем на съпружески начала, а аз искам да избягам, правеха живота на родителите ми невъзможен, вдигаха скандали, които траеха по няколко дни, заплашваха, че ще ми се случат страшни неща. Действаха като по команда. Сигурна съм, че дори полицаите в района, в който живея, бяха подкупени. Всеки опит да се оплача, да потърся помощ пропадаше“.

Без №3 сводникът често пътува до България с брат си. „Идваха си заедно за море, за Нова година, разказва тя. Прибираха се в България, за да си купят коли, лаптопи… Връщаха се за сватби на приятелите и роднините си. Тук можеха да покажат, че имат пари – когато се напиеха късаха по 500 евро. В същото време в Полша аз изпълнявах нормата. За около седмица сумата, която сводникът искаше да завари, когато се прибере, стигаше до 2 – 3 хил. евро“, спомня си още №3.

Понякога сводникът се прибира в България заради делата, на които трябва да се явява като обвиняем за търговия с наркотици, за изнудване, дори за побой над човек в инвалид в количка… Друг път пътува, за да доведе нови момичета.

„Някои от тях имаха психически проблеми, разказва №3. Те му бяха особено „ценни“ защото ги караше да изпълняват т.нар. „екстри“. Заставяше ги да работят без презерватив. Така изкарваха повече пари без изобщо да осъзнават какви могат да бъдат последствията. Търсеше специално момичета от домовете за деца без родители или самотни майки с по 4-5 деца. Имаше семейства, които сами продаваха непълнолетните си момичета. Издаваха му дори пълномощно, за да може да ги изведе през границата“.

Вижте още: България – център на трафика на хора

Телефонът

В Полша сводникът е излежал няколко кратки присъди за притежание на наркотици. Полицията в Груец също е наясно, с какво се занимава №3 и кой я контролира, но не предприема нищо. „Понякога момчетата от патрулната кола, която охраняваше магистралата, спираха при мен, питаха защо съм с копие от личната си карта, а не с оригинала, а аз ги лъжех, че съм настанена в хотел и картата ми е останала там. Записваха данните ми, снимаха ме. Казваха, че е за да могат да ме идентифицират или да ме издирят ако се случи нещо с мен“.

Телефонът, който №3 носи със себе си по време на работа е плътно обвит в черно тиксо. Така тя не може да използвам клавиатурата му. „Когато сводникът ми звънеше отговарях като използвах кибритена клечка, но никога не можех да затворя сама. Той слушаше каква цена уговарям, какво се случва докато съм с клиент, какво си говоря с него“.

Един ден сводникът идва да прибере №3 от работа по-рано от обикновено. Когато се прибират пуска запис на разговора й с клиент, в който тя го разпитва на колко километра е Варшава и знае ли къде се намира българското посолство?

„Би ме в продължение на два дни – сутрин, обед и вечер, спомня си момичето. Почиваше си и започваше отново. Вдигаше ме от сън, за да ме бие. Изкърти ми зъбите, по тялото ми нямаше здраво място, очите ми бяха сини и подпухнали, бъбреците ме боляха непоносимо“.

На третия ден, въпреки вида й, отново я извежда на работа. „Изхвърли ме на пътя като парцал. Едва стоях на краката си!“, спомня си №3.

Същия ден тя моли двама от клиенти си да й разрешат да се обади от телефоните им на майка си в Българя.

Пътят назад

„Беше около 12 на обяд. Поляците, които току-що бях обслужила бяха пияни, но много добри, спомня си №3. Казах на майка си, че съм решила да избягам, независимо от последиците и малко по-късно тя ми позвъни обратно, за да ми даде телефон на българското посолство във Варшава. После помолих клиентите да ме закарат до там“.

Час по-късно №3 е вече в полската столица. Шофьорите, с които пътува, я оставят в китайски ресторант някъде в покрайнините на града. Предлагат й супа, тя отказва. „Имах около 700 злоти (приблизително 200 евро) от оборота си през деня, рязказва тя. От тях около 150 злоти дадох за разговорите, които бях водила от телефоните на клиентите си и за транспорта. Те не искаха парите, но аз настоях. Не исках да съм борчлия на никого“.

Така №3 остава на улицата с всичките си страхове. Наема такси, което да я откара до българското посолство, но вече е късно за среща защото работният ден е приключил. „Помислих си да потърся място, където да прекарам нощта, но почти навсякъде в евтините хотели има български проститутки, казва момичето. Много от тях бяха от селата около моето и можеха лесно да ме познаят. За това помолих шофьора на таксито да ме остави да пренощувам в колата му“.

Навън е хладно и вали, въпреки, че е началото на юни. Срещу 200 злоти №3 прекарва нощта на задната седалка, завита с постелките на колата. Парите трябва да компенсират последните курсове на шофьора, пропуснати заради нея. Сутринта го моли да я закара до близкия пазар, за да си купи панталон и пуловер. „Изведнъж се почувствах неудобно, казва тя. Помислих си, че не мога да отида в посолството във вида, в който бях прекарала последния ден на паркинга край Груец. Сигурно е било някакво предчувствие – в момента, в който влязох в сградата майка ми беше позвънила за пореден път. Беше разтревожена защото не ме беше чувала след последния ни разговор преди ден. Радвах се, че не може да ме види – фон дьо тенът с който криех синините си вече беше изтрит и отоците от последния бой личаха ясно по лицето ми. Така ми направиха снимката за пасавана, с който трябваше да пътувам до България“.

Грешката

От страх, от несигурност, от липса на опит, а и защото е бременна от сводника си, по време на разпита в българското посолство във Варшава №3 категорично отрича, че мъжът, с който е живяла на семейни начала е и неин сутеньор. „Знаех, че хората усещат как ги лъжа, увещаваха ме да не крия нищо, но аз се страхувах, признава момичето. Това беше поредната ми голяма грешка“.

В Полша сводникът е излежал две присъди. Една за притежание на наркотици и втора – защото бил заловен с фалшиви пари. Опитал се да плати с тях глоба за превишена скорост. При разпита на №3 в българското посолство полската полиция открива, че по едно от делата му е наложена пробация, която е нарушил.

„Историята беше друга, казва момичето. С брат му платиха доста пари на лекар в България, който да му издаде фалшив документ. Според него във времето, когато е трябвало да се явява за подпис в полицията е лежал у нас в психиатрична клиника, за да бъде лекуван от наркотична зависимост. И въпреки, че знаех толкова много все пак излъгах. Съчиних цялата онази история, че не се разбирам с майката на мъжа си, че тя ме тормози, че заради нея ме е бил. Казах, че съм загубила личната си карта… Сигурно не са ми повярвали, но нямаше какво друга да направят. Ако по време на разговора с полските полицаи бях признала всичко, сводникът можеше да бъде арестуван още там. Щяха да намерят у тях и парите, които ми беше взел и наркотиците му… всичко!“.

Около седмица №3 прекарва в защитен приют във Варшава. За това време е уреден самолетният й билет до София. Още след пристигането си тя е настанена в жилище на неправителствена организация за работа с жени, жертви на трафик и сексуално насилие, но остава там само ден.

„Бях изтормозена до краен предел, разказва тя. Исках да си отида час по-скоро, да видя с майка си, да спя в леглото си“. Но още с пристигането й у дома тормозът започва отново. Роднините на сводника са активирани дистанционно и кошмарът, от който се е страхувала през цялото време е на път да се сбъдне. Едва тогава решава да разкаже цялата истина.

Сега животът на №3 изглежда като чернова, която трябва да пренапише. От тук нататък тя има план, в който всичко трябва да се случи бързо – да завърши 8 клас, да си намери работа, да има семейство и дете.

Трябва да обърне страницата.

Автор: Спас Спасов

Източник: Дневник

Жертвите на трафик нямат ИМЕНА!

Ние от „Гласът на младите хора“  продължаваме да обръщаме внимание на един проблем, за борбата с който в световен и европейски мащаб се инвестират все повече усилия. Но не и в България! 

В България това е поредният подминавам проблем от институциите, който за съжаление не е толкова на преден план. А трябва.

Преди време „Дневник“ публикува поредица, в която представиха това престъпление и последствията от него от различни гледни точки.

Днес ви припомняме един от материалите по темата. Материал, който ни показва, че жертвите нямат имена. Те са просто хора, които губят своята идентичност в мрежата на трафика. 

Тук имената са на заден план. Тук говорим за стока. Тук се продават тела и животи.

Представяме ви историята на момиче №2: 

*****

Момиче №2 няма име. Не и в тази история. В живота си тя никога не е била №1, защото винаги е била жертва. Отказът от самоличност е част от цената, която плаща за свободата си. В друг, по-жесток смисъл, това е цената, че я има. За да оцелее, е заличила всички следи на женствеността си. Подстригала е косата си по момчешки, а ноктите си е изрязала почти до дъно. По мургавото й лице няма и следа от грим.

За повечето от редовните клиенти на автомивката, където работи, №2 е момче. Понякога й дават големи бакшиши. Чака времето, когато „ще се постопли“, за да си потърси работа с по-висока заплата. И другото време – когато ще получи справедливост.

Спомени от дома…

Момиче №2 няма име, защото е настанена в едно от защитените жилища за жени – жертви на трафик и сексуална експлоатация.

Първите 18 години от живота си прекарва в приюти за деца без родители. Изоставена е веднага след раждането си, а първият дом, в който се озовава, е в гр. Омуртаг. Вторият – домът за деца за предучилищна възраст „Христо Ботев“ в с. Посабина. Оттам е останал споменът за ужасен глад, за хляб и сол от време на време и нищо друго.

От дома в с. Брестовица има други спомени. „Нямаше вода да се къпем“, спомня си №2. „А зимата – ужасен студ. Едно дърво нямахме да се стоплим…“

После разказва за систематичния бой, заради който редовно бягала. Има си обяснение за това: „Не слушах…“

Последните две години от 2005 до 2007 прекарва в един от домовете за деца без родители в Русе. Докато разказва за тях, гледа някъде нагоре: „Най-хубавото време… В детството се върнах… Учителите се държаха добре, водиха ни на цирк… Не бяхме виждали дотогава.“

Цитираните реплики не са буквални цитати. Редактирани са сериозно. След 18 години в българските домове за деца, лишени от родителски грижи, №2 едва говори на родния си език. Толкова едва, че трудно я разбирам.

Въпреки това е завършила 10 клас в Професионалната гимназия по промишлени технологии в Русе. След това започва другият й живот.

Приятелките

Първата работа на №2 е в Русенската корабостроителница – едновременно чистачка и заварчик на половин бройка. За това получава 180 лв. През няколко запознанства с различни жени в завода момичето най-сетне получава предложение, което звучи като истински шанс. Една от новите й приятелки я кани да се настани в жилището й. Малко по-късно й казва, че познава жена във Велико Търново, която може да й намери работа като камериерка.

За №2 това звучи като спасение от мизерията. Тя все още не знае, че адресът, на който трябва да отиде за среща, е жилище на една от известните сводници в града.

На пръв поглед жената изглежда грижовна и приветлива. Дава й стая в дома си, който дели с още четири момичета. Те също уж чакат за работа. Първите дни след пристигането минават в пълна и неочаквана безметежност.

Внезапното признание, че №2 е излъгана, идва в присъствието на няколко от биячите на сводницата. Спокойно, дори рутинно тя обяснява, че е платила за момичето 500 евро, които някак си трябва да избие. Вариантът – работа като проститутка на повикване в няколко от градските хотели. Обещава й, че ако не създава проблеми и прави, каквото трябва, ще успее да спести пари за малък апартамент. За него №2 мечтае от момента, в който напуска социалния дом в Русе.

Сводницата има собствена фирма за таксиметрови услуги. Приема поръчките на личния си телефон, след което на адреса, посочен от клиента, пристигат и петте момичета. Срещу 100 лв. избраната прекарва с него час и получава половината от сумата. Цената на всеки следващ час договаря сама в зависимост от желанията на клиента си. Тази сума също се дели наполовина, а бакшишите остават за момичетата.

Вижте още: България – център на трафика на хора

В апартамента на сводницата е весело. Има изобилие от храна, пиене и наркотици. Има чести купони и благосклонни полицаи, на които се плаща, за да не притесняват никого в нелегалния публичен дом въпреки сигналите на съседите.

Сметките са чисти, отношенията коректни, а сигурността гарантирана. Няколко пъти в селата около Търново №2 попада на пияни клиенти, които я бият. Тогава вика момчетата от охраната. Те раздават  правосъдие веднага и на място.

Сега №2 говори за сводницата си като за благодетелка. Вероятно защото сравнява времето, прекарано при нея, с всичко, което се е случило по-късно.

Предложението

В края на лятото през 2010 г. работата в Търново намалява и момичето трябва да се прибере обратно в Русе. Сумата, срещу която е продадена, отдавна е възстановена, но тя така и не е спестила за апартамент.

Оттук нататък разказът става объркан, превъртян на бързи обороти и някак размит във времето. Мътен.

Зимата на 2011 г. минава в поредното неуспешно търсене на работа и жилище. След Търново №2 не желае да се занимава повече с проституция. Затова, когато пак чрез обща позната се запознава с Ангел, предложението му да гледа възрастна жена в Полша срещу добро заплащане й се струва нов невероятен шанс. На свой ред той също експлоатира успешно мечтата за собствено жилище и дори прави предварителна сметка, че за около година парите за него ще бъдат спестени.

Така на 29 юни 2011 г. №2 тръгва за Полша с Ангел. Пътуват с личния му автомобил, без да бързат, и три дни по-късно пристигат в малко село край Варшава. Там е подготвена нова изненада.

В къщата ги посреща жена, с която Ангел и още няколко момичета живеят от години. Всички работят като проститутки на близките паркинги. На един от тях №2 се озовава още на следващата сутрин след заплахи, които звучат убедително. Без пари, без документи, без телефон, но винаги следена отблизо.

На паркингите се печели добре, защото потокът от клиенти е гарантиран – основно руски и украински шофьори на тежкотоварни камиони.

„Смените“ продължават по едно денонощие с два часа почивка за баня и вечеря – от 7 до 7, от сутрин до сутрин. Следват два часа сън, а след него „почивен ден“ на магистралата. Там работата е по-лека, защото клиентите са по-малко. Останалите момичета преодоляват безсънието и изтощението с наркотици. №2 отказва въпреки заплахите на Ангел: „Това не ти е България. Тук няма кой да ти помогне“, предупреждава той.

Под ключ

Сводникът прибира всички пари на №2 и останалите момичета – трябвали за лечението на болната му майка. Пребърква чантите им след всяка смяна, не им позволява да си купуват допълнително храна, нито дрехи. Така минават две мъчителни летни седмици, в които клиентите непрекъснато намаляват. Изнервен и след нова серия заплахи Ангел иска от момичето да краде като джебчийка. Категоричния отказ тя плаща с няколко предупредителни шамара. Жестокият побой следва няколко часа по-късно, когато е хваната от жената на Ангел, докато се опитва да вземе от портфейла му парите, които смята, че той й дължи.

От ударите в главата №2 припада и така е откарана в близката болница. Бъбреците й са натъртени от ритниците, а състоянието й е толкова сериозно, че се налага да бъде хоспитализирана. Въпреки това повиканите полицаи губят интерес към разпита й, след като установяват, че не говори полски. Вместо нея на въпросите им отговаря едно от момичетата на Ангел. То обяснява, че става дума за нелеп инцидент. Останала сама, през нощта №2 решава да избяга.

„Нямах лична карта, само картонче с адресната си регистрация, разказва тя. Не говорех и не разбирах дума полски, беше тъмно, не познавах мястото…“ Когато все пак успява да се добере до полицията, незнанието на езика й изиграва нова трагична шега.

„Поискаха ми лична карта, а аз подадох картончето“, обяснява №2. Полицаите решават, че се е загубила, и затова услужливо я откарват до дома на Ангел. Там жена му, която говори добре полски, разказва версията, че №2 е психично болна и любезно благодари за оказаното съдействие. След като полицаите си заминават, Ангел я предупреждава кратко и ясно: „Сега ще те убия!“ Докато изчаква това да се случи, момичето остава заключено в една от стаите на къщата.

Бягството

„Вечерта Ангел и жена му заспаха пияни“, разказва №2. „От прозореца на стаята, в която бях затворена, до земята имаше няколко метра. Приготвих си малко багаж, взех нож и скочих.“ При падането от първия етаж момичето навяхва крака си, но въпреки това решава да влезе през друг отворен прозорец в стаята, където спят Ангел и жена му. „Исках да го убия, преди да си тръгна. Трябваше да си отмъстя по някакъв начин за всичко, което ми беше причинил, но се отказах в последния момент. Реших, че няма защо да цапам ръцете си с него.“ От устата на №2 клишето не звучи банално. Разказът е хладен и от дистанция. Сякаш историята се е случило другиму.

Пияни, сводникът и жена му спят дълбоко, затова не усещат как момичето тършува за личната си карта. След като я открива, отново скача през прозореца и едва не вика от болка, но страхът явно е по-силен от нея.

Магистралата, на която №2 е изпращана да проституира, е близо – зад гората. Шофьорът на първата кола, спряла на стоп, звъни в полицията и така историята тръгва към края си.

„Прекарах няколко часа в ареста на управлението, докато решат какво да правят с мен“, спомня си момичето. „Питаха ме дали имам пари.“

Всичко, с което разполага, са 80 евро, скрити от Ангел. „Половината ми бяха подарък, бакшиш от един клиент. Май беше украинец“, разказва №2.

С парите момичето се качва на микробус, който вози турски работници и семействата им от Германия през България.

Около 23 ч. на 19 юли м.г. пристига в Русе. Нощта прекарва под балконите на един от блоковете край автогарата в града. На следващата сутрин сама отива до полицията. В първите четири дни след връщането си в България №2 е настанена в русенския център „Надя“ за жени и деца, пострадали от домашно насилие или трафик. След това е насочена към друг център във вътрешността на страната. За да изчезне. Сега върши момчешката си работа и чака лятото.

Автор: Спас Спасов

Източник: Дневник