Етикет: Етичен кодекс

Журналист съм, майко – до смърт

55b42bccd8ef086394874bf6880d8620_l

Ей, винаги ми е било странно как, за да се докажат пред някого, колегите журналисти забравят, че са хора. Буквално!

Понякога се плаша дали след време и аз ще започна да не виждам къде е тънката граница между това просто да си вършиш работата и чистото нечовешко търсене на сензация.

Определено лошите примери в родния ефир са много.

Като се започне от въпроси на репортери от сорта на „Как се чувствате?“, отправени към родител, който току-що е загубил детето си, и се стигне до директни изродщини, като това да накараш съученици на убито дете да седнат на пейката, на която е било наръгано.

Родните журналисти все тичат към пустата сензация. Лошото е, че не са на спортния принцип всичко да е честно и коректно.

Дъвчат една тема три дни. След това я захвърлят заради някакви техни логики и причини. Кого обаче са „сдъвкали“ през тези три дни, това не интересува тези труженици. Това са подробности, които те разчитат да бъдат забравени от българина, който се слави с къса памет.

Вижте още: За журналистиката, Кристиан и болното ни общество

И по принцип номерът минава. Но винаги ще се намери някой трудолюбив колега, който да напомни на какво ниво е журналистиката у нас.

Вчера станахме свидетели на поредното безумно включване на репортер. Отново имахме показно как някои хора са забравили какво се учи в университета. Отново се погази там някакъв си смешен Етичен кодекс.

Нова телевизия излъчи репортаж, в който репортерката Екатерина Николова пита в захлас борещия се за живота си еколог Андрей Ковачев: „Можеш ли да кажеш как си и к’во се случи?“. Човекът е в критично състояние. Прегазен от кола. Лежи безжизнен и една мила госпожица иска да си говорят.

Идилия!

Но нека започнем отначало?

Преди два дни екологът Андрей Ковачев и алпинистът Боян Петров са работили по екологичен проект и са броели прегазените животни на главния път Е79, където трябва да мине автомагистрала „Струма“, когато около 11.20 часа били ударени от автомобил с италианска регистрация, управляван от 27-годишна румънка.

Пострадалите са работили извън пътя, на банкета, и са били със светлоотразителни жилетки в район, в който има ограничение на скоростта, заради укрепителни работи.

Първоначално Боян Петров и Андрей Ковачев бяха настанени в реанимацията на болницата в Благоевград, а по-късно през деня, бяха преместени във ВМА. И двамата бяха в много тежко състояние с опасност за живота.

Добрите новини са, че черепно-мозъчната травма на Петров не е нанесла тежки поражения, и прогнозите на лекарите за възстановяването и на двамата пациенти са добри.

По думите на лекарите Петров няма спомени за случилото се, тъй като в момента на инцидента е бил с гръб към колата и пътното платно. Андрей Ковачев си спомнял отделни сцени от случилото се.

Журналист в беда се познава

Да, за щастие в момента и двамата пострадали са контактни и се подобряват. Но точно в най-критичния момент, когато не се е знаело дали тези две души ще оцелеят, репортерката Екатерина Николова жадно е искала да разбере подробности.

Те дори в момента, когато и двамата са по-добре,  не могат да си спомнят какво точно им се е случило, а тя иска няколко минути след инцидента. Но момичето рейтинг гони, тука нещата не стават така. Щом пита – ще отговарят.

И да, може би да навираш микрофона си в лицето на обездвижен човек, привързан на носилка със счупени ребра и мозъчен оток, не е много приятно, ама хайде сега. Нещо българското общество много капризно стана. Не се е усетило момичето в първия момент. Може да ѝ се прости.

Дъното обаче се усети, когато тя не махна уреда си на труда, дори когато в отговор на безумния си въпрос получи нечленоразделната реч на пострадалия, че не си спомня нищо.

Това вече граничи с жестокост.

Този човек се бори за живота си, бе! Остави го да прави по-важната работа от това да отговаря на малоумни въпроси.

Вижте още: Тунелът на смъртта и късата памет на журналистите…

Аз само се чудя – репортеката, ако си мисли, че е свършила работата си добре, то има хора над нея. Редактори, дори по-опитни колеги.

Защо никой не спря това безумие да се появи в родния ефир?

Или логиката е – ШОУ ДА ИМА!

Ама това шоу дори не е интересно. Всеки нормално мислещ човек би се подразнил и погнусил от това нещо наречено журналистически материал.

Няма оправдание за такова поведение. Според мен няма и логична причина.

Налице е само липсата на такт и нормално отношение. За професионализъм дори не ми се говори.

Аз по-скоро бих завършил с питане:

И какво постигна, колежке, с този въпрос? Какво ново каза на аудиторията? Освен да притесниш близките на човека, постигна ли някаква друга цел?

И наистина, прочетете най-накрая тоя Етичен кодекс. Полезно четиво е. Особено за такъв тип “репортери”.

Автор: Любен Спасов

Реклами

За журналистиката, Кристиан и болното ни общество

Отново „Колеги“ журналисти,

Онзи ден за пореден път, не знам кой подред вече, вие напълно опорочихте професията.  Признавам, този път много  се постарахте да загърбите абсолютно всички журналистически принципи в името на рейтинга.

Няма какво да се лъжем. Рейтингът в България е първото и най-важно нещо за всяка редакция. В това няма лошо, дори е нормално, но в крайна сметка тази пуста журналистика си има принципи.

„Колеги“ имам чувството, че този Етичен кодекс го нямате за нищо вече. Дори си мисля, че има хора занимаващи се с тази професия, които дори не са го чели. А той (Етичният кодекс) гласи:

На първо място, всяка медия, журналистите, редакторите и прочие работещи в нея трябва да предоставят достоверна информаия на обществото. От Етичния кодекс разбираме още, че информацията, която цитираме и предоставяме на обществото под формата на текст ще бъде точна и проверена.

Второ журналистите трябва да се стремят да проверяват информаията преди нейното публикуване. Естествено в Етичния кодекс е заложена и клауза, според която хората занимаващи се с тази професия трябва да търсят различни източници на информация, контакт с автора и предоставяне на друга гледна точка.

Трето, когато информацията е непотвърдена от първо лице или друг очевидец на дадена ситуация, то ние трябва да опоменем, че информацията, която публикуваме е непотвърдена. При отразяване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция.

Това е много малка част от Етичния кодекс, който за жалост е само лист хартия. Защото, ако върнем лентата назад и погледнем цялата история на Кристиан Неделчев, младежът със сивия или синия костюм (не е ясно) и прословутата абитуриентска, на която той уж отишъл с метрото, то фактите и реалните събития около този случай се разминават с действителността.

Ето какво България научи за него, по първоначална информация

Вчера имаше масов изблик на емпатия на българското общество към един абитуриент.  Потребител във фейсбук на име Vesna Videva разказа история, която буквално за минути започна да набира популярност, лайкове и споделяния. Жената наблюдавала събрали се абитуриенти пред входа. Учениците от Втора английска гимназия “Томас Джеферсън” дошли на гости на класната си малко преди бала, който по-късно бил в столичния хотел “Маринела”. Какво да види обаче – едното момче било отритнато от другите и след като те се качили по колите си той тръгнал пеша към метрото.  Каква гнусна история, нали?

Естествено всички медии с изключение на някои, за които се знае, че се придържат към правилата в журналистиката реагираха и публикуваха тази история. То не бяха завъртени заглавия, то не бяха коментари на автори, „специалисти“ и други такива животни. Абе направо пълен хаос. Естествено, както винаги, имаше и много „оцветяване“ на първоначалната информация, която освен, че е подвеждаща в първоначалният й вид, накрая се оказа и недостоверна.

Ето какво се оказа в крайна сметка..

Момчето не е попитало всичките си съученици, не е казало на класната си, че няма кола, а самият той е закъснял, защото е бил на фризьор. Тук драма няма.  Кристиан е бил в добри отношения с всичките си съученици от класа, и никога те не са тръгвали с неразбиране към него и проблема му.

Тоест …. информацията, която всички научихме е напълно различна от първоначалната, която масово се споделяше и цитираше в интернет пространството. Всичко това се случва именно заради порочната практика на журналистите и на хората, които се имат за такива, тъй като те не знаят или не спазват елементарните правила в журналистиката, които по-горе сме цитирали.

Да, обаче колелото се е завъртяло, а рейтингът скача. Какво правим тогава?

Е тогава, вече влиза в сила неписаното правило в  родната журналистика „да търсим под вола теле“. Това винаги служи за авариен изход, след като първоначалната инфорамация, която не сме провелили, не се потвърди.

И както при много другуи подобни случаи,  журналистите търсят нова история, а каква по-добра от личната или социалното положение на момчето и семейството му.

Тя се оказа най-достоверна от всичко написано и изречено, тъй като идва от първоизточника, което в първият случай го нямахме.

Кристиан е останал без баща на 8 години. Той е бил офицер, завършил е военноморското училище във Варна. Майката на Кристиан е завършила икономика и журналистика. Едва успяват да купят костюма за бала. Преди е работила в НОИ и Агенцията по заетостта. От няколко месеца е без работа.

След всичко казано от медиите и от самия Кристиан, аз не разбрах къде е проблемът? В това, че момчето отива с метро на бала си или в това, че в момента попада в онази гадна и гнусна, но реална статистика за много от българите?

Знаете ли колко хора в България са като Кристиан, че и по зле?

В момента над 2.5 млн. души в България живеят на прага на бедността. На месец разполагат за прехрана със скромните 295 лв. Знаете ли, че за нормален живот държавата е определила – 561 лв. С тези пари разполагат 1.5 млн. души.

Тази статистика е реална, стряскаща, но умишлино прикривана от медиите и журналистите. Съжалявам, че го казвам, но този случай „гръмна“ в медиите, защото журналистите намериха в тази история СЕНЗАЦИЯ.

Сега питам ви „колеги“ – тези 2,5 млн души защо нямат трибуна, през която да изразят своята болка?

Отново се връщаме на думата сензация. Тя е в основата на жалкото ни подобие на журналистика. Без да има сензация редактрорите, същите тези, които сложиха под прожекторите историята на Кристиан, я режат или изобщо не я публикуват.

Това до голяма степен е и проблемът с мястото, на което се намира България по свобода на словото, а то за жалост е 113-то в света. Именно фактът, че масово се публикува недостоверна информация, лъжлива и манипулативна отдръпва читателите от въпросните медии.

Дори смея да твърдя, че гореспоменатото е в основата на размитата ни представа за реално случващото се в България.

Примерите за това са много. Ако бяхме наистина толкова загрижени за хората живеещи бедно в България, а не търсихме рейтинга и сензацията, то тогава защо не разберем къде се корени този проблем. КОЙ е в основата на сегашното икономическо робство, в което живеят българите?

Защо не търсим виновните, като по този начин ще намалим броя на тези бедни?

Може би проблемът се крие в зависимостите на родната журналистика. А тя най-просто казано зависи от парите.

Колкото до болното ни общество…

В интерес на истината от опит го казвам личните истории се четат най-много, особено тези, които са тъжни. Тези които показват грозната и мръсна действителност в България. За жалост.

Обществото ни не чете книги, ни клюкарските сайтове в България са едни от най-предпочитаните сред масата българи. Поне засега.

От всички теми, които пряко ни засягат като граждани на тази държава ние се интересуваме само и единствено от тези, които засягат другите около нас.

И тук примерите са много.

Когато опраскаха ветото наложено от президента Росен Плевнелиев относно Изборния кодекс, масово споделяне и реакции от страна на обществото нямаше. Видяхме колко хора бяха на протеста.

Когато излязоха официалните доклади на ЕК за България, които изобщо не бяха положителни също нямаше реакция от страна на обществото. Дори протест нямаше.

Помните ли когато фалира КТБ? Ако така скачахте, както сега то може би и журналистите щяха да се разровят в темата малко по-дълбоко.

Разследванията на „Биволъ“ относно „Булгартабак“ и „Сараите на Доган“, които бяха цензурирани? Знаете ли изобщо за тях? Пита ли ли сте се някога от къде човек без един работен ден има толкова много пари? Защо техните разследвания и тези на „Капитал“ винаги са или подминавани, или цензурирани? ЗАЩО?

Последен пример, всички оправдани престъпници в България и липсата справедливост, тема ли е на живеещите в България?

Вижте, не искам по никакъв начин да обиждам Кристиан, той просто зае главна действаща роля в пародийния сериал наречен българската журналистика. Това което искам да кажа, е че проблемите в България са много, но реално ние нищо не правим. Интересно ми е защо?

Автор: Веселин Диманов

Снимка: Алексей Димитров; 24 часа