Етикет: ЕС

10 години от членството на България в ЕС – интервю със Соломон Паси

Прочетете повече „10 години от членството на България в ЕС – интервю със Соломон Паси“

Реклами

Бивш ‘агент’, еврокомисар, а сега шеф на Световната банка

kristalina-georgiewa

Кристалина Георгиева съобщи днес, че напуска Европейската комисия, за да стане главен изпълнителен директор на Световната банка.

„За мен е чест, че през последните седем години работих за Европейския съюз и България като комисар по хуманитарна помощ и като Заместник-председател по бюджет и човешки ресурси“, се казва в официалното ѝ изявление.

В него тя обяснява, че когато през 2010г. е приела номинацията за член на Еврокомисията, е напуснала „не просто работата и организацията, която обичах, но и една цяла сфера на дейност: международното развитие.

„След като внимателно обмислих предложението да стана Главен изпълнителен директор на Световната банка, реших да го приема. Връщам се към работата, която продължава искрено да ме вълнува и която ще ми позволи да помагам и на Европа, и на света.“

В текста на английски се посочва, че Георгиева ще ръководи Международната банка за възстановяване и развитие и Международната асоциация за развитие (IBRD/IDA). Това са две от петте институции, формиращи Групата на Световната банка.

Когато през 2010 г. дойдох в Европейската комисия от Световната банка, оставих след себе си не просто работата и организацията, която обичах, но и една цяла сфера на дейност: международното развитие. След като внимателно обмислих предложението да стана Главен изпълнителен директор на Световната банка, реших да го приема. Връщам се към работата, която продължава искрено да ме вълнува и която ще ми позволи да помагам и на Европа и на света.

Длъжността ѝ в Европейската комисия, когато тя подаде оставка, временно ще се поеме от Гюнтер Йотингер.

За целта той е влязъл във връзка с премиера Бойко Борисов. Йотингер е бивш министър-председател на германската провинция Баден-Вюртемберг.

Припомняме, че журналистическо разследване на сайтае Euractiv, което определено разбуни духовете преди седмица, твърди, че Кристалина Георгиева „крие скелети в гардероба си“. 

Според публикацията ЕС продължава да назначава ръководни фигури, без да е проучило миналото им както трябва.

Швейцарският журналист Ив Кугелман е публикувал вчера статия на интернет страницата на изследователския институт на Foreign Policy озаглавена “Основната грешка в ООН, която едва бе предотвратена”. Американската организация е един от най-престижните мозъчни тръстове, анализиращи външната политика и въпросите на сигурността в САЩ.

Според публикацията на реномирания американски институт „в случая на г-жа Георгиева изплуват сериозни твърдения“, които са свързани с нейното минало и настояще. Тези твърдения са групирани в две категории: миналото ѝ в годините на комунистическия режим в България и нейните контакти с бизнес група с предполагаеми връзки с организираната престъпност.

Статията е обобщение на няколкомесечно разследване по тези обвинения, посочва авторът, което е протекло и по време на кампанията с номинацията на Георгиева за поста генерален секретар на ООН. Изследването е базирано на интервюта с бивши агенти в българските служби за сигурност, политици и „граждани, които имат достъп до съответната информация“. Авторът се е позовал и на архивни материали и открити източници, като е провел и консултации с експерти по работата на тайните служби, в частност в България.

Един от тях – бивш офицер от 6-о управление ДС, който в проучването е посочен под псевдонима Андрей Войнов, твърди, че след като започнала да преподава политическа икономика в института Карл Маркс (сега УНСС, бел. ред.), Георгиева е била вербувана като информатор на службите. Според твърденията това ѝ гарантирало да продължи научната си дейност в лондонското училище по икономика през 1987 г.

Той цитира имената на няколко души от обкръжението на Георгиева, включително и офицер от комунистическите тайни служби, който твърди, че Георгиева е била важна за тях. Посочва се и че Георгиева отрича подобни връзки.

В публикацията премиерът Борисов е цитиран да казва, че Георгиева „има досие“ и се обяснява, че това е термин, който се отнася за информатори или сътрудници на тайната полиция в България.

Авторът цитира и източници, които твърдят, че Георгиева е имала връзки с „Мултигруп“.

Цялото разследване можете да четете ТУК.

ТЪРСИ СЕ: Нов еврокомисар от България

Оттеглянето на Кристалина Георгиева засяга чл. 246 от Договора за функциониране на Европейския съюз и изисква друг български гражданин за доизкара мандата ѝ в Еврокомисията. Юнкер казва, че е готов по най-бърз начин да обсъди с българския премиер Бойко Борисов имена на потенциални кандитати и какъв ресор да им бъде отделен.

Новият български еврокомисар трябва да бъде назначен от Европейския съвет в съгласие с председателя на Еврокомисията и след консултации с Европейския парламент.

Кандидатът от България ще бъде изслушан в Европарламента и председателят на Еврокомисията обикновено се съобразява с оценката на евродепутатите за квалификацията, опита и уменията да поеме пост в Брюксел.

Тони Блеър категоричен: Трябва още едно гласуване за Brexit

618x3463

Бившият премиер на Великобритания Тони Блеър коментира, че на жителите на страната трябва да им бъде даден още един шанс да заявят позицията си трябва ли Обединеното кралство да напусне Европейския съюз или не.

Това може да се случи или чрез гласуване в парламента, или чрез избори, или чрез втори референдум, коментира Блеър пред BBC radio. „Ако стане ясно, че това е сделка, която не си заслужава или сделка, последствията, от които са много сериозни, хората могат да решат, че не искат това да се случи“, заяви той.

В началото на този месец британският министър на международната търговия Лиъм Фокс, заяви, че Великобритания има приоритет да постигне най-доброто споразумение за излизане на страната от Европейския съюз, а не да намери най-бързия път за напускане на Съюза.

Преговорите за напускането на ЕС в правителството текат, но не са публични като има различни възможни опции за Brexit.

Премиерът на страната Тереза Мей пък обяви, че до края на март 2017 година Обединеното кралство ще активира член 50 от Лисабонския договор за напускането на ЕС.

Както всички помним и самата Тереза Мей, също не е във възторг от решението

Британската икономика ще пострада от решението за напускане на EС, въпреки признаците в икономическите данни, че отражението няма да е толкова сериозно, колкото предвиждат някои“. Това заяви тя преди около месец

Вижте още: Недоволни от BREXIT: Британци искат да живеят в България

Предстоят ни трудни времена, заяви Мей. Тя се придружава от шефа на Банк ъв Ингланд Марк Карни и от министъра на финансите Филип Хамънд, който се обяви за фискален стимул за опазване на растежа.

Вижте още: По пътя на БРЕКЗИТ: Великобритания остава в ЕС – засега

Попитана за мнението й за нуждата от „фискален рестарт“ – термин, използван от Хамънд по време на негова визита в Китай през юли, Мей каза, че правителственият отговор още не е твърдо определен.

„Ще обмислим въпроса в зависимост от данните през есента.“

Очаква се Хамънд да разхлаби контрола на предшественика си Джордж Озбърн върху държавната кесия, коментира Ройтерс.

Вижте още: Има ли опасност за българите във Великобритания – разговор с Мария Спирова

Притесненията на Тереза Мей не са напразни, но и на самия Европейски съюз няма да му е лесно с напускането на Великобритания.

Вижте още: Какво може да се случи след Brexit & Тръмп?

Изминаха два месеца след гласуването за „Брекзит“, а днес изобщо не е по-ясно, отколкото тогава, как и Великобритания, и ЕС ще се справят с такова важно предизвикателство. Той като никога не е имало ясен сценарий за бъдещето на Великобритания в света след „Брекзит“, останалите 27 страни членки не са добре подготвени за последиците. Много от тези неща са свързани с дълбокия шок от вота, за който много хора се надяваха, че ще протече по друг начин.

Мрачната реалност обаче сега е съчетана с кухи лозунги.

Както е трудно да се преувеличава безразсъдството или откровеното невежество на тези, които обещаваха безболезнен „Брекзит“, така е трудно да бъде пренебрегнат фактът, че европейските партньори се объркват, когато стане дума за планиране на следващите стъпки на континента. С наближаването на лятната пауза тези пукнатини и пропуски излизат на преден план – както донякъде показа неформалната среща в понеделник между лидерите на Германия, Франция и Италия.

Целият анализ относно съдбата на ЕС и Великобритания, четете  ТУК.  

Европейските лидери: Нелегалната миграция трябва да спре

%d0%b5%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%ba%d0%b0-1

Нелегалната миграция трябва да бъде спряна, това трябва да стане цел на ЕС, заяви днес канцлерът на Германия Ангела Меркел в края на срещата на високо равнище „Миграцията през Балканите“, състояла се във Виена. 

По думите й през последната година се наблюдава значителен напредък в борбата с нелегалната миграция, пише БТА.

„Нашата цел трябва да бъде да спрем нелегалната миграция, доколкото това е възможно“, каза Меркел“.

„Необходимо е да сключим споразумения с трети страни, най-вече в Африка, но и с Пакистан и Афганистан, за да стане ясно, че хората, които нямат право да останат в Европа, се връщат в страните, откъдето са дошли“, допълни германският канцлер.

Според Върховния комисариат за бежанците над 300 000 мигранти и бежанци са преминали Средиземно море, за да влязат в Европа, основно в Италия, през първите осем месеца на годината. Това е под регистрираните 520 000 души през същия период на миналата година, но над 216 054-те за цялата 2014 година.

Борисов: Ние в Европа винаги сме били много хуманни. От тази хуманност си изпатихме

„Ние казахме – елате, ще Ви помогнем, виждайки как бедстват хората. Арабският свят каза – не, ние няма да приемаме изобщо емигранти от тези места. САЩ са приели няколко хиляди не знам точно колко, вие може да ги проверите, за Китай не вярвам да е отишъл някой, за Индия също. За Русия не знам. Всички дойдоха в Европа. Сега ние сме принудени заради всичките събития в Африка и Азия да се събираме всяка събота от една година и половина до сега, за да си защитим народите”, даде за пример премиерът Бойко Борисов.

„Аз не мога да говоря от името на другите държави, нито мога да говоря от името на ЕС”, каза премиерът в отговор на въпрос дали има европейска държава, която е заявила, че на нейна територия може да бъде изградена зона за сигурност. По думите му трябва да се действа веднага.

„И споразумението с Турция включва- докато седят там и се изграждат и се договорят с Либия , каквото ръководство има, понеже сме говорили с Матео Ренци, че натискът върху Италия идва най-вече от Либия, затова е и най-близката точка и там може да се направи. Ние искаме тези хора да се върнат по родните места. Не искаме няколко милиона да дойдат трайно да се настанят в Европа”, допълни Борисов и заяви, че е готов да помага на 1200 така както България е поела релокацията.

„Сега вече имаме 7 000, но да знам за колко време и да изляза пред българите и да кажа: за 6 месеца, за една година – тези хора бягат от война, да си отделяме от залъка. И ще видите, че българският народ ще бъде изключително толерантен.“

По думите на Борисов българският народ става нетолерантен, когото не може да му се отговори.

„Не му отговаряме, защото и ние не заем. Ние настояваме, настояваме, настояваме, но от Великите сили зависи това”, добави премиерът.

„Турция е в НАТО и й вярваме, в същото време част от държавите казват, че не могат да пътуват безвизово, но от двете злини тази е в пъти, пъти по-малка“, каза още Борисов.

Два месеца след BREXIT: ЕС се мъчи да съчетае визията с реалността

Изминаха два месеца след гласуването за „Брекзит“, а днес изобщо не е по-ясно, отколкото тогава, как и Великобритания, и ЕС ще се справят с такова важно предизвикателство. Той като никога не е имало ясен сценарий за бъдещето на Великобритания в света след „Брекзит“, останалите 27 страни членки не са добре подготвени за последиците. Много от тези неща са свързани с дълбокия шок от вота, за който много хора се надяваха, че ще протече по друг начин. Мрачната реалност обаче сега е съчетана с кухи лозунги.

Вижте още: Недоволни от BREXIT: Британци искат да живеят в България

Както е трудно да се преувеличава безразсъдството или откровеното невежество на тези, които обещаваха безболезнен „Брекзит“, така е трудно да бъде пренебрегнат фактът, че европейските партньори се объркват, когато стане дума за планиране на следващите стъпки на континента. С наближаването на лятната пауза тези пукнатини и пропуски излизат на преден план – както донякъде показа неформалната среща в понеделник между лидерите на Германия, Франция и Италия.

Вижте още: По пътя на БРЕКЗИТ: Великобритания остава в ЕС – засега

За срещата си с Ангела Меркел и Франсоа Оланд, целяща да прокара пътя към срещата на ЕС идния месец, италианският премиер Матео Ренци избра историческото място Вентотене край бреговете на Неапол. Там тримата лидери от ЕС отдадоха почит на гроба на Алтиеро Спинели – италиански антифашистки активист, който, докато е задържан през 1941 г., започва да пише манифест за федерация от европейски държави. Написан върху парчета цигарена хартия и скрит в тънка кутия, манифестът е изнесен от затвора и разпространен сред италианската съпротива. Той е смятан за един от основополагащите документи на европейското загърбване на конфронтацията и за единство.

Вижте още: Има ли опасност за българите във Великобритания – разговор с Мария Спирова

Тези символични жестове може би са били направени за разсейване на опасенията, че ЕС е с една опасна крачка по-близо до разпадането и резултатът от вота за „Брекзит“ трудно би изненадал. Сега обаче правителствата трябва да произведат не само картина на дипломатическа хореография, но и съдържание.

Веднага след британския вот на континента имаше призиви да се даде „нов тласък“ на ЕС и да се отправи „зов за събуждане“. Дори бе заявено, че с излизането на британците по-нататъшната интеграция ще бъде нещо по-лесно. Но няма да е толкова лесно. „Брекзит“ донесе повече, а не по-малко проблеми на ЕС – най-малкото защото целият процес на раздяла изцежда колективната енергия. Континентална Европа е разделена толкова, колкото бе и преди референдума. Франция и Италия могат да раждат идеи за финансови трансфери и амбициозни европейски инвестиционни планове за стимулиране на растежа, но вече го няма германското желание за това днес, каквото то бе преди британския вот.

Каквато и да е темата – антитероризъм, отбрана или миграция, 27-те страни от ЕС са напълно наясно, че трябва да покажат прагматизъм, а не възвишени идеали, ако искат да убедят ставащите все по-скептични гласоподаватели, че европейският проект може да роди нещо. С предстоящите ключови избори догодина във Франция и Германия и увеличаващия се натиск, упражняван от популистките движения, призивите за „повече“ Европа са осъдени да вървят срещу политическите препятствия, за чието облекчаване „Брекзит“ не допринесе с нищо.

Вижте още: Какво може да се случи след Brexit & Тръмп?

„По-добра“ Европа звучи като добър лозунг, но, както и други лозунги като „Да си върнем контрола“, никой не е в състояние да формулира точно какво означават те, нито как да ги преобразува във факти. Великобритания може би нямаше да гласува за „Брекзит“, ако имаше много ясна идея какво би искала той да означава. Но ЕС също се мъчи да съчетае визията с реалността.

Източник: CLubZ

Бойко Борисов като пощенски гълъб

d091d0bed180d0b8d181d0bed0b220d095d180d0b4d0bed0b3d0b0d0bd

Бойко Борисов има много натоварен график тези дни.

Както всички знаем вчера беше в Истанбул, а днес премиерът с ще се срещне с германския канцлер Ангела Меркел в замъка Мезеберг край Берлин.

За негово нещастие или не чак толкова, Бойко не само посещава тези страни, ами го играе техен личен пощенски гълъб.

Нашият премиер се превърна в един вестоносец, който трябва да предава информация между различните лидери.

Вижте още: Борисов, какви ги говориш, бе?

Посещението му  в Германия е в рамките на едноседмичната дипломатическа совалка на Меркел, която се опитва да договори общи позиции на страните членки на ЕС по най-наболелите въпроси преди предстоящата среща на върха в Братислава.

Вчера обаче Бойко получи „бойна задача“ на тръгване от Истнабул.

Оказа се, че Турция иска България да окаже натиск върху страните от ЕС за безвизов режим за пътуване на турски граждани в шенгенското пространство, за да връща нелегални мигранти.

Пътуването в шенгенското пространство без визи бе едно от ключовите условия на Анкара при подписването на споразумението за връщане на нелегалните мигранти през март. Според Брюксел обаче, за да получи отстъпки, Турция все още трябва да покрие някои условия, включително да внесе изменения в антитерористичните си закони.

Бойко, разбора се, прие задачата с охота и дори заяи, че си е водил записки и ще предаде посланията на лидерите от ЕС.

Как може този човек винаги да върши с такова огормно желание своята работа, не знам. 

И задачите на Бойко не спират дотук.

Борисов ще занесе на германския канцлер Ангела Меркел карта на конфликтните зони, която е получил от своя турски колега Бинали Йълдъръм.

Как ще премине срещата между Бойко Борисов и Ангела Меркел ще разберем малко по-късно. Как ще се справи Бойко с дадените му задачи и ще успее ли да договори безвизовото пътуване на турски гражданим, след като до момента Брюксел не показва, че е склонен да направи отстъпки относно безвизовия режим?

Вижте още: Бойко на среща с Ердоган – потвърди се връзката Русия – България – Турция

Направи най-доброто или най-лошото в Турция Борисов? 

За визитата на Бойко Борисов в Истнабул се чуха много мнения.

Някои заявиха, че премиерът е направил възможно най-доброто за страната и се е представил изключтелно добре.

Не на това мнение е обаче бившият зам.-посланик на Германия в София Клаус Шрамайер.

Ето как той коментира действията на премиера пред „Дойче веле“:

Във връзка с интервюто на Борисов за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” мога да кажа само това: От встъпването си в длъжност през 2009 година той имаше на разположение седем години, за да приведе в ред държавата си. И сега щеше да разполага с армия, която да заслужава това име, с правосъдие, което не се поддава на външни влияния, с икономика, която да му осигурява необходимите данъци, както и с уважение, каквото едва ли би имал друг премиер на Балканите. Ако всичко това се беше случило, нямаше да е необходимо сега да изпада в унизителната поза на молител.

Жалко – и за България, и за нас – че той пропусна този шанс. Кой, ако не той, би могъл на базата на опита, способностите и популярността си в България, да се справи с тъмните сили, които пречат на процъфтяването на страната? Защо Борисов не залага на гражданското общество, на реформаторските сили и на българите, които олицетворяват най-добрите традиции на страната? Но все още не е много късно! Борисов би могъл да почерпи от опита на балтийските държави, Полша и други страни. В крайна сметка вината за всичко не може вечно да бъде приписвана на турското робство.

Остава неясно и това дали по този начин Борисов ще успее да си „купи” трайното благоразположение на Ердоган. Във всеки случай българският премиер вече ще може да бъде изнудван по-лесно.

Не бих искал да съм на негово място, казва в заключение германският дипломат и добавя: В края на краищата Борисов вече би две последователни дузпи и вкара един гол. Дали ще успее да стори същото и във външната политика? За съжаление има проблеми – като например гръцко- македонският спор за името или проблемът с кюрдите в Турция – които не могат да бъдат решени така лесно и разумно.

Винаги можем да напуснем България, но така й вредим!

Премахането на всички граници винаги се смята за нещо положително. Независимо дали говорим метафорично или буквално.

Откакто сме в ЕС, свободното придвижване и свободният избор на работно място се смятат свещени.

Дали обаче това е така?

Сериозно преоценяване на ситуацията иска от нас журналистът Йохен Битнер.

В интервю за Дойче веле той казва:

„Миграцията на хора вътре в ЕС има и негативни последици, които все още не са ликвидирани от националните закони.”

Битнер припомня, че отворените граници и свободата да си избираш работно място в ЕС са две различни неща. И смята, че при избора на работно място ограничения все пак са нужни.

В своята статия за „Ди Цайт” Битнер пише следното:

Напук на първоначалните очаквания, свободният избор на работно място не доведе до по-бързо сближаване на доходите и условията на живот в Източна и Западна Европа. Вместо да има размяна на ноу-хау, от която печелят и двете части на континента, вътрешната миграция върви само в една посока – от изток на запад.

А когато най-кадърните си заминат завинаги, разликата в благосъстоянието не само че няма да изчезне, а ще се утвърди.

Журналистът нарича  това бързо емигриране „изтичане на мозъци“ и ако се замислите, то наистина е така.

Особено за нашата страна. През последните 25 години толкова много млади и образовани хора напуснаха страната, че буквално може да се сравни с изтичане.

Изтичане на будни, креативни и борбени мозъци, които решиха, че е по-добре за тях е да хвърлят енергията си някъде другаде, далеч от България.

И никой не може да ги обвини в това.

Отварянето на границите – добро за българите, лошо за България

От България в периода 1992-2015 година са си тръгнали три милиона души

За нашата страна това е много. Не, за страна с осем милионно население това е ЧУДОВИЩНО много.

Отварянето на границите беше едновременно и най-доброто и най-лошото, което се случи на българското общество. Да, получихме свободата всеки да прави каквото си поиска, но оставихме една страна, която все още страда за изгубените млади хора.

Масовата емиграция на хора на възраст между 25 и 50 години драматично увреди както българската икономика, така и политическата система.

Особено политическата система.

Защото тук останаха хора, които са идеалисти. Които очакват нещо да се промени или да дойде месията, който да ни спаси

Изтичането на мозъци често пъти е и разхищение на мозъци. Когато икономисти или медицински сестри изкарват на запад повече пари като неквалифицирани сезонни работници, отколкото у дома с професията си, това очевидно не е правилен и устойчив модел, смята още Битнер.

Да навредя ли на България – дилемата на емигранта

Винаги може да напуснем страната си. Никой не може да ни спре. А напоследък забелязваме, че никой няма и желанието.

Политиците у нас определено се стараят да не ни оставят да си тръгнем.

Но трябва да принзаем – колкото повече бягаме, толкова повече „нараняваме“ България. Родината, не държавата.

Защото логиката на емигрантите е ясна – Защо да стоя тук и само да си хабя безсмислено силите в борбата срещу корупцията и клиентелизма? Тоест, става дума за инстинктивен избор между борбата и бягството, в резултат от който страни като България и Румъния губят не само „мозъци”, но и критичното острие на обществото – онези хора, които биха били най-ефикасни в борбата срещу недъзите, смята Битнер.

Определено много хора ще се познаят в тези думи, защото наистина е по-лесно да заминеш за Германия, отколкото да работиш за това в България нещата да работят както в Германия.

Но с този начин на мислене ние вредим не само на България, а и на българите, които остават тук.

Никой обаче не може да обвини хората в чужбина в егоизъм. Никой не може да им каже, че не постъпват честно. Никой няма това право.

Защото те не са си тръгнали от добро.

И точно това е проблемът!

Че това е един модел на живеене, който не е ясно дали е най-правилният за Европа.

Едно обаче е ясно – изобщо не е правилен за България.

И всички ние, всички управляващи и изобщо българското общество трябва да се замисли – докога чрез този модел ще нараняваме България и докога тя може да издържи?

 

Недоволни от BREXIT: Британци искат да живеят в България

Както знаете много британците останаха недоволни от рефереднума и това, че Великобритания, независимо кога, трябва да напусне ЕС.

Някои бяха против още от самото начало. Други осъзнаха, че са направили грешка, след самото гласуване.

В крайна сметка обаче решението е взето и всички във Великобритания трябва да търпят.

Оказа се обаче, че не всички са готови да се примирят със ситуацията.

Граждани на Великобритания не искат да се откажат от възможността да живеят и работят в ЕС и правят всичко възможно да получат гражданство на друга членка на общността, включително и от България, съобщава агенция „Блумбърг“, цитирана от БГНЕС.

Вижте още: По пътя на БРЕКЗИТ: Великобритания остава в ЕС – засега

Много посолства в Лондон, анкетирани от Блумбърг, регистрират увеличаване на молбите за получаване на паспорт от страни членки на ЕС, започнало веднага след като станаха известни резултатите от „Брекзит”.

Посолството на България съобщава за 30 молби от британци за получаване на гражданство. „По правило, не получаваме такива молби от британски граждани, тази тенденция започна след референдума”, каза пред Блумбърг вторият секретар на българското представителство Цветин Спасов.

Вижте още: Има ли опасност за българите във Великобритания – разговор с Мария Спирова

Аташе на австрийското посолство казва, че в първите дни след референдума броят на телефонните обаждания и електронните писма за искане на гражданство е бил над 100 на ден. Броят на молбите за получаване на австрийско гражданство или на лична карта от Австрия през юли почти се е удвоил в сравнение с аналогичния период на миналата година.

В шведското посолство молбите за гражданство са нараснали седем пъти, като в седмицата на референдума се стигнало до 150 на ден.

В посолството на Полша обикновено постъпват средно по 100 молби за гражданство годишно, но само за първата половина на 2016 година са били получени 116 молби. След референдума посолството е получило към 600 молби за гражданство.

Консулският отдел на посолството на Холандия е получил 10 пъти повече молби през първия месец след допитването.

Представителството на Ирландия е отчита ръст от 17% на молбите за гражданство.

Вижте още: Какво може да се случи след Brexit & Тръмп?

Повишение на молбите има в консулствата на Финландия, Германия, Португалия, Чехия, Хърватия, Гърция, Словения, Словакия и Латвия.

Посочва се, че британци са подали „значителен” брой молби в посолствата на Унгария, Естония и Литва.

Подготвят излизането на Великобритания от ЕС в … кафене

Британските чиновници, натоварени да подготвят плана за излизане на Обединеното кралство от ЕС, още нямат служебни помещения и по неволя се събират в кафене, съобщава в. „Гардиън”.

Вестникът отбелязва, че след като беше избрана на поста премиер, Тереза Мей трябваше да създаде две нови ведомства: министерство по излизането на страната от ЕС и министерство на международната търговия.

Два месеца по-късно нито едно от тях не е попълнено с кадри и не се работи в пълен обем. В министерството по излизането от ЕС са наети 150 души вместо планираните 250-300. А част от служителите заседават в кафене на Виктория стрийт.

По пътя на БРЕКЗИТ: Великобритания остава в ЕС – засега

Оказва се, че излизането на Великобритания от ЕС няма да бъде толкова лесно, както си мислеше част от обществото. То може да бъде отложено за края на 2019 г. заради трудностите, с които се сблъсква британската администрация и заради изборите във Франция и Германия, пише вестник „Sunday Times“.

Изданието разполага с тази инфомрация, защото има изтоничк, който е говорил директно с двама британска министри.

Кога ще се случи „Brexit“ – в началото или в края на 2019?

Изтончникът на вестника твърди, че британските министри са му съобщили, че ще има разминаваме с официалната инфомрация, кяото хората знаят и всъщност как стоят нещата.

Правителството на Тереза Мей каза, че има намерение да задейства член 50 от Лисабонския договор в началото на 2017 г. Прибягването до този член отваря период от две години на преговори, в края на които страната напуска ЕС. Това означава, че задействане на член 50 в началото на идната година ще означава ефективно напускане на Великобритания от ЕС в началото на 2019 г.

Но се оказва, че това може би няма да се случи точно така.

Според източник, британските министри са предупредили вече висшите ръководители на финансовия сектор в лондонското Сити, че задействането на член 50 може да стане в края на 2017 г, което ще означава и ефективно излизане от ЕС в края на 2019 г.

Министрите мислят, че задействането на член 50 може да се отложи за есента на 2017 г., защото няма необходимата инфраструктура за хората, които ще трябва да бъдат наети с оглед на преговорите за Брекзит. Те казват, че дори не знаят кои са правилните въпроси, които трябва да се зададат, когато най-накрая ще започнат преговорите с Европа.

Проблемите, които са причина за забавянето на излизането от ЕС:

Проблемите, които съпътстват Брекзит са много, но от изданието твърдят, че два са основните, които може да забавят излизането на Великобритания от ЕС.

Единият е трудностите, с които се сблъсква британската администрация.

В резултат на референдума за Брекзит на 23 юни новият британски премиер Тереза Мей създаде поста на министър за Брекзит. Той беше поверен на Дейвид Дейвис, който досега е наел само половината от персонала, от който ще има нужда. Друго министерство, това на международната търговия, ръководено от Лиам Фокс също трябва да наеме бързо опитни експерти, защото сега разполага само с шепа добри преговарящи.

Оказва се, че графикът за изборите във Франция и Германия също поражда известни трудности за плановете за Брекзит на Великобритания.

В преговорите ще участват лидерите на страните членки. Президентските избори във Франция са насрочени за 23 април и 7 май догодина, а федералните избори в Германия ще бъдат догодина през есента.

Това означава, че преговорите за Брекзит, което ще забави и крайният срок за излизане.

Как влияе „Brexit“ на имигрантите във Великобритания?

И въпреки че Великобритания ще излезе много бавно от ЕС и напрактика към момента си остава в съюза, голяма част от британците вече се настройват против хората от други държава, които живеят в страната.

Специално към българи, поляци и румънци има голяма агресия, която няма как да не се отрази на живота им.

По този проблем преди време се свързахме с Мария Спирова, която ни обясни, че положението наистина е напрегнато, а обществото е силно разединено и объркано. Тя е категорична, че Тереза Мей е лоша новина за всички имигранти на Острова.

За напрежението срещу българите Спирова тогава сподели следното:

Напрежение се усеща срещу мигрантски общности от всякакъв произход. Много агресия се заяви срещу поляците, като най-видима група източноевропейци. Има вече документирани случаи на публичен тормоз над българки в Оксфорд, където живея.

Атаките най-често са очи в очи, но по рядко от познати и още по-рядко в работна среда. На работа става дума по-скоро за силно затруднена комуникация между колеги, за които е ясно, че са гласували за Брекзит.

Този жест не е неутрален към мигрантите – за всички бе ясно, че това решение представлява огромна заплаха за европейските граждани и техния живот в Обединеното кралство. Това демонстрира определено отношение – не ме интересува съдбата ти, искам да се махнеш.

Според Спирова ксенофобията в Обединеното кралство не е изненада. Тя назрява от години заради бързата глобализация на един островен народ, несвикнал да се адаптира.

Ние просто не сме лесни за вграждане в класовото общество – вършим тежка работа, но не сме сервилни, а настояваме на правата си и не крием стремежа си към просперитет. Образовани сме, което изглежда неприемливо от британска гледна точка, защото сме бедни – това тук не е възможна комбинация. местни хора,които, научавайки, че съм българка, гневно ме питаха защо не бера ягоди, а упражнявам недопустимо престижна според тях професия.

Цялото интервю с Мария Спирова може да прочтете ТУК.

“Нощните вълци” са част от хибридната война на Кремъл срещу Запада и България

Днес на вашето внимание представяме интервю с Асен Генов.

Темата на разговара ни беше посещението на „Нощните вълци“ и всичко около тях.

Какво се цели с това посещение и можем ли да кажем, че това е провокация? Има ли реална позиция от страна на управляващите и институциите? Говорихме за Хибридната война и разделянето на обществото.

От откровения ни разговар с Асен Генов ще научите още какво смята той за политиката на Кремъл. Има и кратка изненада. Освен темата Русия, ние засегнахме и проблеми в журналистиката и медиите. Ще научите и какво е мнението му относно решението на фондация „Радостина Константинова“ да не връчи заслужената награда на „Биволъ“ за темите „Булгартабак“ и сараите на Доган. Обсъдихме и случая с Лили Маринкова.

Цялото интервю четете тук:

20160628_151821122_iOS

 ******

„Нощните вълци“, какво знаем за тях и каква е целта на тяхното посещение точно в този момент?

Това, което знаем почти сигурно, като това е и мое мнение, се базира на журналистически разследвания и официални данни. „Нощните вълци“ са паравоенна формация, която дори участва в Донбас във военния конфликт между Русия и Украйна. Като пример мога да дам един от лидерите на формацията Виталий Прокурора. В няколко  негови интервюта, той обяснява, че те се сражават на страната на сепаратистите, от страна на руските нашественици в Украйна, на  тези,  които Украинското правителство определи като терористи. Припомням, че в Украйна тече антитерористична операция.

Другото, което знаем за „Нощните вълци“ е, че се финансират от руската държава. Журналистически разследвания също така сочат тяхна връзка с криминалните среди и с руското разузнаване. Тоест, това е противно на логиката на всички рокерски организации, които се определят наистина като свободни и независими по дух, easy riders. „Нощни вълци“ са една проправителствена пропагандна групировка, парамилиция, която освен всичко друго, открито декларира, че защитава руските интереси по отношение на територии, определяни от тях самите като отнети от Русия. Освен това, те и лидерът им са много близки до Путин. Тяхната идеология е открито просъветска и сталинистка. Те веят съвестското знаме със сърп и чук.

В никакъв случай не говорим за една рокерска група или мото клуб. Тук говорим за много могъщ пропаганден инструмент, който също така е много рисков за страната ни, точно заради всички неща, които вече описах.

Какво правят институциите в България и заинтересoвани ли са от това посещение?

„Нощните вълци“, като част от руската пропагандна война, не би трябвало да се приемат еднозначно от българските институции, а те за съжаление мълчат. И вътрешно министерство, и външно министерство. Никой не се е произнесъл…

Пример за недопускането на Вълците на територията на друга държава има. Полша е положителен пример за това как властите там официално се противопоставят на тази част на хибридната война, водена от  Кремъл. “Нощните вълци” бяха спрени и не им бе позволено да минат през Полша. В Чехия гражданите ги посрещнаха много негативно. Освиркаха ги по улиците, освиркаха символиката им и им показваха им среден пръст когато минаваха през Прага. А символиката на “Нощните вълци” са знамената със сърп и чук, въпреки че го крият се афишират като рокери.

Какво бихте казали за официалната причина, която се назовава, а именно „Сплотяване на славянските народи“? Как може да го тълкуваме?

Това е много комплексен въпрос, по който не твърдя, че съм най-компетентният говорител. По този въпрос бих говорил като човек, който се интересува и чете много по темата.  Славянските народи, тези за които руската и кремълската пропаганда говори, вече са се обединили около демократичните ценности. Обединили са се около категоричното отхвърляне на миналото, комунистческото минало, комунистическия режим. Обединили са се около своите ценности, свързани с демокрацията, свързани със свобода на словото, съвестта и убежденията. И в този смисъл кремълската доктрина за руското културно наследство в други държави и съхранението на тези традиции, почива върху остатъците от съветската империя, т.нар. Източен блок и всички страни, в които има следи от съветската сфера на влияние. Ако разгледаме диаметъра на т.нар. страни от Руския свят (Русский мир), на практика, с много малко държави, вкл. и сред тези, които попаднат в групата на славянските народи, Русия има добри отношения. Като говоря за Русия нямам предвид руския народ или руската култура. В рамките на този разговор имам предвид официалната политика на Кремъл. Та, Русия има обтегнати отношения с Украйна, Грузия, Полша, Чехия, със страните от Прибалтика…

По отношение на България руските имперски и съветски геополитчески интереси постоянно са разделяли българското общество и дори и днес нагнетяват социално и политическо напрежение. Така е и с влизането на т.нар. рокери на Путин у нас.  Посещението им определено засилва общественото напрежение.

И в този смисъл събитието „Славянско единство 2016“ по-скоро бих казал, че трябва да бъде обект на особено внимание от страна на специалните служби в България, визирам ДАНС. Визирам външно министерство по отношение на визите и разрешението на влизане на българска територия на тези руски граждани. Те трябва да бъдат проверени внимателно дали не са свързани с криминалните среди или не са участвали в терористични действия срещу Украйна. Ако те все пак бъдат допуснати, Вътрешно министерство много внимателно трябва да следи тяхната дейност и визита у нас именно от тази гледна точка.

Трябва да споменем и една концепция, която е псевдо научна. Един от нейните изразители и основните идеолози е Дугин. Това е идеята за “Цивилизация Русия”. Характерно за подобна идеология е, че Русия се опитва да общува със западния свят, като създава буферни зони. Крим беше завладян с такава цел – да се създаде буферна зона между запада и Русия. България, за съжаление, попада също в тази част. Затова за официална Русия, за Кремъл и проруските партии в България е толкова важно да блокират демократичното развитие на страната ни и да ни държат в сферата на руското влияние, където България да служи именно като буферна зона за руските интереси. Не случайно руски политици са определяли България като Троянски кон на Русия в ЕС. Днес например Първанов и Корнелия Нинова бяха в Русия, като четох, че партиите на Путин и Първанов са се споразумели за съхранение на руската култура у нас. Сидеров редовно се отчита в Москва или в Руското посолство…

Подобни очевидни признаци за хибридни действия на територията на България и срещу България от страна на руската пропаганда и руското правителство, трябва да бъдат наблюдавани и блокирани от институциите. България няма полза от това да бъде жертва на руската политика, защото това ни отдалечава от Европа и ни приближава все повече към азиатските форми на управление, подобни на режима на Путин.

Къде е мястото на България, според вас?

Исторически България безспорно се намира в Европа. Политически ние трябва да принадлежим към Европа и да се придържаме към демократичните приниципи и ценности. И въпреки всички възможни критики към начина, по който функционира ЕС, аз не поставям под съмнение това, че България трябва да продължи да принадлежи към единна европейска общност. Най-малкото, говорим наистина за демократични ценности, които се изповядват на Стария континент. Ние трябва да се отърсим от нашето недалечно минало, което за нещастие не познаваме добре, свързано с комунистическия режим, свързано с наследството, което имаме от тогава и свързано с всички тези остатъци и зависимости, произтичащи от факта, че България беше комунистическа страна и най-верен сателит на Съветския съюз по онова време.

Вие сте един от най-активните граждани по темата с „Нощните вълци“. Какво успяхте да направите дотук, за да информирате службите?

Единственото, което направих по отношение на институциите в България е, че подадох едно заявление за достъп до общестена информация до МВР, за да ми предоставят информация за публичните действия на „нощните вълци“ у нас. Дали знаят техния маршрут, дали са информирани за това къде ще бъдат, дали ще имат поклонения, дали ще поднасят цветя. Проявих интерес по простата причина, че според мен обществото трябва да знае, особено ако имаме предвид проруския пропаганден елемент във всичко това.

Писал съм до МВР и чакам отговор. Надявам се,  че г-жа Бъчварова ще отговори преди края на юли, когато изтича крайният срок, предвиден по закон за отговор.

Освен това следя активно публикациите в българките и чуждите медии и съм част от групата, която организира едно събитие по посрещането им в София. Знам, че хора се органзират и в други градове, през които те ще преминат, например Бургас. Около Шипченския проход “вълците” също ще бъдат посрещнати. Под посрещнати нямам предвид с хляб и сол, а с достатъчно категорични протестни отрицателни послания. Много българските граждани разбират и се противопоставят на пропагандната цел, с която тази групировка ще премине в България.

Така ще е и в София. Засега знаем, че те планират да посетят катедралата „Александър Невски“, но и там ще има хора, които ще покажат, че имат негативно отношение към тях и ще се противопоставят на пропагандата, на която България е жертва.

Тук ще отворя една скоба. Храм-паметник „Александър Невски“, в далечната 1916 година, е бил прекръстен на „Св. Св. Кирил и Методий“. Руската православна църква изразява крайно негативна оценка за тази смяна на името и определя това като “най-големия грях на България”. Е, това ли ни е най-големият грях, че сме сменили името на катедралата с имена на светците Кирил и Методий?

Има ли някакъв страх на българската държава от това да не нарани Русия като не допусне рокерите?

Забраната на някой да посещава дадена държава не трябва да бъде политическа самоцел. Без да има никакъв основателен мотив. Такова нещо не бих подкрепил. Но, ако тази забрана се налага заради реални заплахи за националната сигурност, не трябва да има политически страх. Българските политици не трябва да си позволяват да обиждат нито една държава просто така. Но в същото време мисля, че руската държава трябва да ни се извини за това, че 44-та г. ни окупира, а след това е установена 45-годишна комунистическа диктатура. Първите няколко години са били изключитлено кървави, а репресиите и терорът  продължават и до края на режима.

Да ни се извинят и заради това, че вероятно първата в Европа форма на въоръжена антикомустическа съпротива, тази на Горяните, е удавена буквално в кръв от комунистите, със съдействието на Съветската армия. За съжаление много малко се знае за това.

Не казвам, че българските политици трябва да обиждат Русия, но те трябва да защитават българския национален интерес, включително, ако е необходимо да се противопоставят на официалната руска доктрина. Един добър български държавник ще може да балансира между интересите на великите сили и да защитава българския интерес, включително и с цената на това, да изрази неудобна позиция.

Такава неудобна позиция в момента би било всяко политическо действие срещу хибридната война на Кремъл в България. Не би трябвало да се страхуваме да заемем позиция в защитата на България, дори това да ни струва недоволството на официална Русия.

За съжаление, ние в България имаме много руски политически тролове (политици и партии), които отчаяно, със зъби и нокти защитават да речем руските енергийни интереси, което на практика означава, че защитават геополитическите интереси на Русия.

Това не е ли на теория хибридната война?

Това и на практика е хибридна война и тя е заплаха за националната сигурност. И българските медии трябва да си дават сметка за това, да са по-отговорни и да спират всякакви такива опити за пропаганда.

Ако трябва да обобщим – трябва или не трябва „Нощните вълци“ да влизат в България?

Ако зависеше от мен смятам, че имаме достатъчно основания и данни по отношение на идеологията и дейността на „Нощните вълци“ за това, българкото правителство да откаже провеждането на мото похода им у нас. По този начин, то ще защити българските ценности и интересите на България.

Тоест, българските власти трябва да реагират ясно и еднозначно, да се противопостяват на тази форма на пропагандна война срещу демократичните ценности и демократична България.

Като финал, как ще коментирате ситуацията с отнемането на наградата на „Биволъ“ за разследванията на Сараите на Доган и „Булгартабак“?

Това е категорично доказателство, че българските медии  не са независими и в България т.нар. модел КОЙ, а именно порочната обвързаност между политическа власт, криминални и олигархични икономически интереси, и тотално подчинени и зависими медии, още съществува. Този модел е толкова  силен, че едни абсолютно проверими факти, свързани с разследванията на Биволъ, които обаче застрашават модела КОЙ, могат да доведат до отнемане на журналистическа награда.

За мен обаче още по-впечатляващо е мълчанието на огромния процент български медии. Почти никой не коментира тази ситуация. Върху Биволъ е наложено като че ли информационно ембарго. Много малко медии си позволяват да цитират информация от там. Като цяло Биволъ са заглушени, а с времето те все повече се доказват като един наистина ценностен сайт, който е насочен основно към разследваща журналистика. Те спазват абсолютно всички правила, като проверяват своите източници, проверяват фактите и в никакъв случай не могат да бъдат обвинени в жълтина. Напротив!

Отнемането на наградата показа, че олигархията и организираната престъпност контролират инфомрационното пространство в България и имат силата да задават публичния дневен ред.

Според вас, целенасочени ли бяха действията срещу Лили Маринкова?

Това е един добър български журналист – къдърен, популярен, който наистина в своето предаване в много голяма степен се води от професионализъм, спазвайки правилата на качествената журналистика.

И тук отново стигаме до по-големия и важен въпрос – мълчанието на журналистическите среди. Такъв е и случаят с Биволъ. Във всяка една демократична държава той щеше да предизвика сътресение най-малкото в медиите. В България обаче се мълчи. Гилдията мълчи. И това мълчание е заради зависимостите в медиите. Мълчи се за това, че в медиите има забранителни списъци, има теми и личности табу, на които не се дава думата. Тя се дава само, за да се популязират определени мнения и политици, само на базата на икономическия интерес. Мълчи се и за това, че в медиите има цензура. Факт е, че има един не малък брой журналисти, които приемат да вършат тези неща, само защото трябва да си плащат сметките. Когато си зависим, ще направиш почти всичко без да се интересуваш от истината или дори прикривайки я.

Това за мен е недопустимо.

А още по-недопустимо е, че журналистическата гилдия мълчи за нередностите в професията и не се противопоставя на това. Но силните личности взимат решения дори и да е в тяхна вреда, когато това е необходимо. Иска ми се журналситиката у нас да е пълна именно с такива силни личности, а не с хора, които броят стотинките и изчисляват кога ще си платят сметката. Сведеш ли призванието да си журналист до въпроса как да удовлетвориш ежедневните си потребности, за мен това вече не призвание, а занаятчийство в отрицателния смисъл на думата. Редиш едни думички и не влагаш нищо от себе си.

Журналистът трябва да изразява позиция и да провокира в положителния смисъл на думата.

Интервюто взе: Веселин Диманов