Етикет: Ердоган

Бойко на среща с Ердоган – потвърди се връзката Русия – България – Турция

26-ти август.

Това е датата, на която вероятно премиерът Бойко Борисов ще замине за Анкара.

Защо?

Защото има покана от турската държава за срещи на високи ниво.

Това съобщават „Капитал“, които цитират два независими източника от правителството.

Така Борисов се очертава да бъде първият европейски лидер, отиващ в Турция след неуспешния опит за преврат, отворил пропаст между ЕС и управлението на Реджеп Тайип Ердоган.

Каква е целта на тези срещи? Ще се остави ли Борисов „да му вземат главата“ или ще потърси мост между Европа и Турция?

Второто едва ли ще се случи, като се има предвид политиката на премиера спрямо Турция, както и към другия голям и проблемен съсед – Русия.

Докато доскоро притесненията бяха как да не се допусне София да стане територия на сблъсъка между Анкара и Москва, сега се оказва, че подновеният брак по сметка между тях води до това премиерът Бойко Борисов да се задъхва в опитите си как да се поклони едновременно на изток и на юг, пише Светломира Гюрова в „Капитал“.

Още по-странно в тази ситуация е, че София не се държи като част от ЕС и НАТО, а сякаш е сама и беззащитна в света и цивилизационният избор, направен с членството в тях, може бързо да бъде жертван в името на някакви краткосрочни цели.

Определено тази среща потвърди едно:

Връзката Русия – България – Турция е официално закрепена

Димитър Бечев, научен сътрудник в Центъра за университетски изследвания на университета „Харвард“, посочва две причини защо България не успява да има последователна линия към Турция и Русия.

„Първо, мненията в публичното пространство са поляризирани, особено за Русия. Отношенията с Москва и Анкара се експлоатират вътрешнополитически. По-важната причина е, че позицията на Русия и Турция спрямо Запада непрекъснато търпи промени. И България се опитва да се адаптира към средата“, казва Бечев пред „Капитал“.

Примерите само от последните дни показват колко не се получава.

АЕЦ „Белене“ – желания за рестарт, но кой ще я строи?

Единственото възможно обяснение за унизителните коментари на Борисов как Путин не бил сърдит, когато му се обадил да си говорят за възкресяването на „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“, е това да се привижда като някакъв коз в опитите за продажба на скъпите реактори за централата на трета страна.

Тези дни се появи и една нова теория – Бойко Борисов се държи мило към Турция и нейната политика, защото е обещано турско финансиране на проекта с руски реактори и оборудване. Схемата предвиждала като инвеститор да влезе частна турска компания и руско-турски консорциум. В замяна България щяла да получи достъп до размразения след срещата Путин – Ердоган проект „Турски поток”, наричан от Борисов „газов хъб Балкан”.

Вижте още: Турция ли ще строи АЕЦ „Белене“?

Закарването на Абдуллах Бююк на граничния пункт Капъкуле  буквално в чувал и в разрез с няколко български закона и международни конвенции, както и предаването дни по-късно тихомълком на Анкара на двама заподозрени членове на ПКК, за което се разбра само от кратки съобщения в турските медии  също не могат да се обяснят само със сложната международна обстановка.

За България и в по-спокойни времена е трудно да води последователна политика към Турция.

Позицията на Бойко Борисов спрямо случая с Бююк също се обяснява със строежа на АЕЦ „Белене“ и евентуалното турско финансиране. Но дали е така или Борисов просто не иска да се спречква с Ердоган?

Безхарактерната битка на София

Отчаяната позиция на София не може да бъде извинена нито с проклятието на географията, поставила ни в менгемето между два агресивни квазиимперски проекта, нито с това, че докато „големите началници в света“ не вземат да се разберат и решат кризите в Сирия и Украйна, за нас не остава нищо друго, освен да превиваме гръбнак и да правим съмнителни договорки под масата с авторитарните режими в Анкара и Москва.

„Проблемът е, че ние водим безхарактерна политика. Вместо ясно да формулираме и отстояваме целите си, ние гледаме да се скрием зад някой друг. Политиката да се харесаш на всички е обречена – няма решение, особено когато напрежението се увеличава“, казва отново пред „Капитал“ бившият външен министър и бивш вицепремиер Ивайло Калфин.

А резултатът е:

България става непредвидим партньор, на който не може да се разчита и още по-малко може да се уважава.

Ще настъпим ли мина в крайна сметка? 

Определено политиката на България е оримесена с паника да не настъпим руска или турска мина.

За всички анализатори обаче тази политика няма как да мине нито за смислена, нито дори за дипломатическо лавиране.

Бившият посланик на България в Москва Илиан Василев описва линията, която София трябва да следва към Москва и Анкара, като „равнодистанцирана, с уважение и достойнство, но с гръбнак и твърдост“.

Засега обаче изглежда, че премиерът Бойко Борисов е решил да лавира и да бъде непостоянен.

Решил е да не заема позиция, а по-скоро да заздрави връзката межди трите държави.

Тук обаче остават въпросите:

България повече ще спечели или повече ще изгуби от това решение на премиера? 

Докога ще се държим като държава, която е подлога и средство на по-големите?

Не е ли време да водим самостоятелна и категорична полити, заради която същите тези държави да започнат  да ни уважават?

 

 

Поддържа ли връзки Ахмед Доган с Фетхуллах Гюлен?

Поддържа ли връзки Ахмед Доган с Фетхуллах Гюлен?

Това е въпросът на деня, след като турски медии твърдят, че ДПС има такива отношения с водача на движението.

Статията в турското издание изобщо не е с положителн тон, а напротив – във вестник „Бурса Шехир“ има изложни много подробни обвинения срещу българската партия.

Под заглавие „ФЕТО изскочи от ДПС“, изданието с проправителствена насоченост обяснява, че ДПС се наблюдава за връзки с Гюлен. Цитират се активисти на движението, които според публикацията се радвали на опита за преврат в Турция със статуси във Facebook.

ДПС под наблюдение – причините за това

Освен статусите в социалнита мрежа, за наблюдението се изтъкват още причини.

Като например, че кметовете на ДПС активно работели с вестник „Заман”, който Турция смята за част от мрежата на Гюлен.

От редакцията на „Заман“  категорично отрекоха да имат какъвто и да било политически гръб.

Анадолската държавна агенция също публикува подобна, но значително по-пестелива статия. В нея се казва само, че връзките на ДПС с Гюлен в България са под наблюдение.

Пропаганда или самата истина? 

Любопитна подробност е, че навсякъде официален източник на информацията липсва.

Това може би трябва да притесни ДПС и в частност Ахмед Догам, защото определено не става ясно дали статиите отразяват официалната държавна позиция или са просто журналистически материали.  

От ДПС категорично отказаха да коментират публикациите. Нарекоха ги „пропаганда“, а разпространяването им – „безотговорно“. От ДОСТ също избраха мълчанието.

Интересното обаче е , че материалът е написан така, че от него става недвусмислено ясно, че подозренията са насочени само към ДПС, но не и към техните бивши съпартийци от ДОСТ с лидер Лютви Местан. 

Но ние специлно не мислим, е това е изненада.

Сиракът Ахмед Доган

Както писахме преди време, колегите от Биволъ погледнаха по един по-различен начин имейлите на Wikileaks, в които се казва, че турската управляваща партия много сериозно е коментирала България.

От Биволъ бяха обърнали внимание на едни по-конкретни коментари в тези имейли. Тези откровенни коментари са по адрес на Ахмед Доган, заклеймен като агент на ДС и на Лютви Местан като нов „клон на ПСР“.

В тези имейли ясно си проличава процеса на отхвърляне на Ахдем Доган от турските му донори и насочването на вниманието към Местан и новата му партия.

В статия в едни турси вестник се подчертава, че Доган не е случаен информатор, а е бил идеологически ангажиран и са му възлагани ключови мисии от тогавашния режим. В заключението се изказва пожелание партията на Лютви Местан да стане единственият представител на турските интереси в България.

От всичко това, което се публикува и разпраща, се стига до логичното заключение, че агентурното минало на Доган е сред основните причини той да бъде отритнат от турските си донори, които се насочват към новия „клонинг на ПСР“ – Лютви Местан.

Целият материал може да прочетете ТУК.  

Трябва ли да екстрадират Ахмед Доган?

От цялата тази информация ние се питаме следното:

Има ли дори малка възможнсот, след като е отритнат от управляващата турска партия, Ахмед Доган да е потърсил за съмишленик  Фетхуллах Гюлен? 

Както се разбра още преди един месец Доган е загубил позициите си в Турция, а Местан завзема нови.

Отделно се забелязва, че ДОСТ изобщо не е под съмнение за връзки с Гюлен.

Единсветно ДПС са подложени на това съмнение, дори и то да е единствено журналистическо писание.

 

 

 

„Ердоган приема бежанци, за да ги използва срещу Европа“

„Напоследък взех да си мисля, че турският президент Реджеп Ердоган нарочно ги е приел тези бежанци, за да ги използва като коз срещу Европа. Мисля си, че принципно той няма да ги пусне. Преди опита за преврат каза, че ще им се даде гражданство. Това е много удобен коз за цакане”.

Това каза в „Здравей, България” Мехмед Юмер, гл. редактор на в-к „Заман”.

Политологът от изследователски център „Тренд” Димитър Ганев изрази същата позиция:

„Всяка една договорка с Ердоган е купуване на политическо време. Защото този човек доказа в последните години, че всяко едно негово искане, трябва да бъде изпълнено на всяка цена. Това е един шантаж, защото в момента на територията на Турция има около 3 милиона бежанци. Когато 1 милион навлязоха преди една година на територията на Европа, започнахме да говорим дори за края на ЕС в този вид, в който го познаваме. Ердоган много добре осъзнава своята сила, държейки тези 3 милиона души. Той няма да се спре пред абсолютно нищо”.

Ганев припомни, че съвсем скоро ще се гласува дали да отпаднат визите между Турция и ЕС.

Според него визите няма да паднат и това ще накара Ердоган да покаже своя ресурс.

Във връзка с екстрадицията на Абдуллах Бююк, политологът е категоричен: „Недейте да имате съмнение, че решението за екстрадицията му е взето на най-високо ниво. Защото искането за екстрадиция е отправено от трибуната на митинг от външния министър на Турция – това не е юридическо, а политическо искане. Нямаше как този човек да не бъде екстрадиран, ако това решение не беше взето или от Румяна Бъчварова, или от Бойко Борисов”.

„Бююк не е важна фигура, но е важен за вътрешнополитическата пропаганда”, отбеляза и Мехмед Юмер. Той добави: „В Турция има километрични списъци на турски граждани със задгранични паспорти, които са анулирани, тъй като за тези хора има съмнение, че са свързани с опита за преврат. В България много турски граждани с редовни документи бяха притеснени, защото турските медии, които са проправителствени, изопачиха думите на Бойко Борисов от интервюто му в NOVA. Според тях той е казал, че сме готови да дадем главите на всички, свързани с преврата”.

Светла Енчева: На Бююк не е дадено правото да се защити и да обжалва

Светла Енчева е журналист, социолог, блогър (автор на „Неуютен блог“), активист в областта на човешките права. Работи на свободна практика, като посвещава усилията си основно на сайта за човешки права „Маргиналия“. Завършила е специалност „Философия“ през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет „Неофит Рилски“ от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. Свири несистемно на бас китара.

Потърсихме я за коментар относно разразилата ситуация около екстрадацията на Абдуллах Бююк.

Съгласна ли сте, че с екстрадирането на турския гражданин Абдуллах Бююк е „нарушен всеки един закон“, каквато теза изказа адвокат Николай Хаджигенов днес пред  БТВ?

Уважаваният от мен адвокат Хаджигенов се е изразил образно. Едва ли при извеждането на Бююк до границата е нарушен Законът за висшето образование например. Но по-важното е, че е нарушена Конституцията на България, в която се казва, че сме правова държава. В една правова държава структура на МВР, каквато е дирекция „Миграция“, не може да си позволи да действа в противоречие с решенията на съда. Нарушен е и Законът за чужденците в Република България, в чийто чл. 39, ал. 2 пише, че принудителното отвеждане до границата и експулсирането се извършват под „наблюдение от омбудсмана на Република България или от оправомощени служители от неговата администрация, както и от представители на национални или международни неправителствени организации“. В Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи се казва, че всеки има право на справедлив съдебен процес. На Бююк не е дадено правото да се защити и да обжалва, дори адвокатът му не е уведомен за отвеждането му до границата. Още по-важно е, че се поставя на риск и правото на живот на предадения, защото Турция се готви да върне смъртното наказание, за да го използва срещу гюленистите. Нито българското, нито европейското законодателство допускат налагането на смъртно наказание. То не се приема и от Съвета на Европа.

Какви могат да са международните последствия за България? Очаквате ли реакции от ЕС и правозащитни организации?

Правозащитни организации отдавна алармират за различни форми на погазване на човешките права в България, но от това няма ефект. Наскоро дори ООН обърна внимание, че у нас търсещите убежище се третират като престъпници. Ако адвокатът на Бююк заведе дело в Страсбург (не съм убедена обаче, че това може да стане, ако клиентът му няма възможност да го упълномощи), България е много вероятно да бъде осъдена. Но страната ни и от присъдите на Страсбург не се стряска. Надявам се да има реакции от страна на европейски страни и институции, както и на Съвета на Европа.

Приемате ли за достоверно днешното обяснение на премиера Борисов, че екстрадирането на Бююк се е наложило заради заплахата от страна на Турция с нова бежанска вълна?

Премиерът не каза точно това. Той каза, че главната му цел е България да не бъде „залята“ от бежанци, но че не това е причината за предаването на Бююк. Каза също „Трябва да направим така, че Турция да третира България по различен начин от всички страни в Европа“. Ако мога да си позволя да използвам малко черен хумор – това вече е направено. Лично аз съм склонна да мисля, че България толкова панически се страхува да не би в страната ни случайно да припари някой бежанец, който да вземе, че да остане, а не веднага да избяга в Германия, че предаването на Бююк е най-малкото, което държавата би направила, за да си гарантира спокойствието. Отделно, не трябва да пренебрегваме и един друг сюжет – стоплянето на отношенията между Турция и Русия. Прави ли ви впечатление, че националистическите ни партии и коалиции, които преди непрекъснато говореха колко страшен и лош е Ердоган, след опита за преврат си мълчат (като изключим критичните изказване на Красимир Каракачанов и Велизар Енчев по повод на екпулсирането на Бююк)? Защо ли?

За съжаление, сега най-много директорът на „Миграция“ да го отнесе. Макар на всеки, който има и малко понятие от МВР, да му е ясно, че това е толкова строго йерархизирана структура, че граничи с фантастиката решение от такъв мащаб, каквото е предаването на Абдуллах Бююк, да се извърши поради личната воля на директора на една дирекция, била тя и „Миграция“.

Съществува ли подобен случай в последните години  – екстрадиране на чужд гражданин в нарушение на закона?

Нямам данни. За това трябва да питате някой миграционен адвокат, какъвто аз не съм. Директорът на дирекция „Миграция“ обаче сам каза, че само от началото на годината са принудително изведени от страната над 500 души, но той не е уведомявал омбудсмана и неправителствени организации, защото нямал „разписано писмено задължение“. Това е нарушение на Закона за чужденците, в който ясно е указано какво трябва да се прави. За директора на „Миграция“ очевидно да има лична заповед е по-важно от това, какво пише в закона.

По какъв начин този случай е показателен за все по-силното настъпление на диктатури в региона в лицето на путинска Русия и ердоганова Турция? Има ли сили за противодействие България и какви са те ?

Не разбрах съвсем смисъла на въпроса. За връзката с Русия споменах по-горе. Но тази тенденция към диктатури толкова близо до България е плашеща. И тук вече не става дума за ислям, а просто за диктатура. Затова и православна Русия и мюсюлманска Турция толкова се харесват напоследък. Още по-страшно е, че тези диктатури всъщност се позовават на „народа“, като по този начин имитират демокрации. Огромна част от руснаците си искат Путин. Ердоган иска да върне смъртното наказание, защото „народът иска“. Тук се сещам за българския шоумен с политически амбиции Слави Трифонов, който беше казал, че ако народът иска да ходим със зелени гащи, всички ще ходим със зелени гащи – според него това е демокрацията. За съжаление, либерално мислещите хора в България, на които им е ясно, че съвременната демокрация включва и неща като върховенство на закона и права на малцинствата, са критично малко.

Интервю на Александър Малинов

Трогателната история на беглеца – Абдуллах Бююк

Днес Румяна Бъчварова обяви, че при екстрадирането на Абдуллах Бююк България е нарушила закона. Да, но като погледнем по-конкретно не България, а определени хора са го направили.

Около това екстрадиране има много въпросителни. Лошото е, че отново няма да получим отговори.

Кой е  Абдуллах Бююк и защо искат да го върнат в Турция?

Бююк е бизнесмен, който се занимава с търговия с интернет домейни. Наскоро „Капитал“ писа, че още в края на 2015 г. анадолската прокуратурата е повдигнала срещу него обвинение за „пропагандиране на незаконна дейност, политическа, участие и членуване в терористична организация и пране на пари“. Наложена му е забрана да напуска страната, но той успява да избяга в България, където е задържан в края на февруари.

Бююк бе върнат в Турция вчера с мотива, че е изтекъл законовия срок, в който може да пребивава в България, независимо че има издаден отказ за екстрадицията му от български съд.

Друга версия е, че българските власти не са искали да дадат на Бююк политическо убежище. А защо такова му е нужно?

Защото според турските власти Боюк е привържен на опозиционния духовник Фетхуллах Гюлен и е имал участие в опита за преврат от 15 юли.

„В България има един предател, който е избягал там преди това. Ще искаме да ни го предадат, ще изпратим делегация за тази цел в България“, бяха думите на турския външен министър Мевлют Чавушоглу на митинг на площад в Анталия на първи август.

Историята на Абдуллах Бююк

Версията на Бююк за случилото се обаче е малко по-различно. Той я разкава в съда, а част от нея ви я показваме и на вас:

„Аз искам преди всичко да ви дам някоя информация по отношение на това как се стигна до тук и информация лично за мен. Докато ви предавам тази информация, аз ще се възползвам от възможността да ви дам малко подробна информация за движението „Гюлен“, за ситуацията в Турция и за моето участие там.

Искам да започна с това, че аз в Турция съм човек, който притежава търговски дружества и в моите фирми работят около 50 души, т.е. аз съм човек, който плаща своите данъци и уважава законите

Аз искам накратко да ви представя как се запознах с движението „Гюлен“, а също така то е известно на други места по света като движението „Хизмет“, което означава услуга, обслужване.

Аз съм дете на едно бедно селско семейство. След като завърших основното училище, моето семейство нямаше възможност да ми осигури възможност да уча в средното училище и в гимназията и аз получих възможност да получа стипендия и да бъда спонсориран от хора, които вярват в каузата и работят в движението „Гюлен“. Тези хора продължиха да ме подкрепят и по време на висшето ми образование и покриваха всичките ми материални нужди.

Аз не познавам лично тези хора, не знам кои са те, защото те не правят това за своите лични интереси, защото те знаеха и бяха научили от Фетхуллах Гюлен, че основата на лошото винаги е неграмотността и затова вярваха, че трябва да се възпитават добри и хубави хора за бъдещето на Турция и на света. Тези хора, които възпитават, трябваше да уважават законите, тези хора, трябваше да обичат хората само заради това, че са хора и вярват, че страната ни и светът ни можеше да бъде спасен единствено, ако се възпитават такива хора и по този начин биха се възпрепятствали войните.

Изпращах помощи в различни страни по света, в бедни държави по света. Също това бяха неща, които правеха хората от движението „Гюлен“ и хората, които обичат да правят добрини.

Вие ще се съгласите, че хора, които защитават и имат такива принципи, ще бъдат уважавани във всяка една държава. Няма никакъв свидетел или никакво доказателство за това аз лично или някой друг член на движението „Гюлен“ да е участвал в някаква терористична организация или такъв вид деяние. Ние в Турция никога не сме криели своите идеи, винаги сме споделяли това, което сме смятали за вярно. В Турция има множество институции и организации, които са учредени от хора, които вярват и са членове на движението „Гюлен“. Между тези организации и сдружения има частни училища, има курсове за кандидат-студентски изпити, има безплатни курсове за четене, телевизионни канали.

Това, което исках да кажа всъщност е, че вестниците и тези медии винаги са пропагандирали това, което смятат за вярно и искам да обърна внимание защо се стигна до днес. Правителството в Турция беше спечелило предишните избори благодарение на подкрепата на членовете и на хората, които вярват на движението „Гюлен“.

Изведнъж правителството започва да осъществява гонения и преследвания срещу нас, заради това, че смята, че сме опозиционно настроени срещу правителството. Започна да закрива фирмите ни, да правят финансови проверки, след което редица бизнесмени бяха задържани с мотив да бъдат участници в терористична организация.

По същия начин се случи с мен и с моята фирма.

Аз не вярвам, че в Турция ще получа възможност за справедлив процес, защото както е видно и от документите, те ме обвиняват в политическа ситуация. Аз дойдох в България, защото вярвам, че в България като европейска държава ще мога да развия своя бизнес, да получа убежище и да защитя своите права.“

Ще има ли справедлив съдебен процес за Бююк?

Две инстанции – Софийският градски съд и Софийският апелативен съд отказват да пратят Бююк в Турция, защото дълбоко се съмняват, че ще има справедлив съдебен процес в своята страна.

Според Закона за чужденците в България е записано, че при отнемане на разрешителното за пребиване може да бъде даден срок за доброволното изпълнение. Това се изключва, когато човекът представлява заплаха за националната сигурност.

Какво е нарушението на България? 

Самата Бъчварова казва, че Бююк е бил предаден „с протокол на турските власти, със спазване на всички процедури, които се изискват“.

Нарушенеито обаче нило, че при предаването му на турските власти не е имало представители на омбудсмана на България и на неправителствени организации, което изрично е указано в Закона за чужденците.

В закона е записано, че „при изпълнението на принудителните административни мерки по ал. 1, т. 2 и 3 (принудително отвеждане до границата или експулсиране – бел. ред.) се осъществява наблюдение от омбудсмана на Република България или от оправомощени служители от неговата администрация, както и от представители на национални или международни неправителствени организации“.

Бъчварова, КОЙ нареди да бъде предаден Бююк на Турция?

Определено предаването на Абдулах Бююк е много странно.

Две инстанции в България не искат този човек да напусне страната ни, защото са сигурни, че той няма да получи адекватен съедебен процес. И това е напълно възможно. В Турция в момента изобщо не е благоприятна среда за него, дори е опасна. Ердоган заговори за връщане на смъртното накание, а Бююк вече е обаявен за предател.

Въпреки това ние го връщаме на турските власти. Защо?

Или въпросът за пореден път е КОЙ?

Кой нареди на властите, въпреки опасенията на съда, този човек да бъде екстрадиран и определено подложен на съд, който няма да отсъди в негова полза, а може да се стигне и до друго?

 

Срещата на диктаторите – Ердоган и Путин

Колкото и да има напрежение между Русия и Турция, техните президенти никога няма да си влошат напълно отношенията. Просто те са толкова еднакви в начина си на управление на народа, че сме сигурни, че тайно даже си симпатизират.

И няма как да е друго яче – двама дикатори, които обичат властта.

Какво по-хубаво приятелство от това?

Днес една от основните новини е, че двамата лидери ще се срещнат за първи път от ноември 2015 г. насам. За последен път те се видяха на срещата на Г-20 в турския курорт Ангалия.

Това е първата среща на двамата в последните месеци, които Анкара и Москва прекараха в обтегнати отношения заради свалянето на руски самолет от турската армия през ноември.

Тази среща определено ще е интересна, заради това, което ще си кажат двамата.

Все пак да не забравяме, че след неуспешния опит за преврат срещу Ердоган на 15 юли Путин лично му се обади и го подкрепи срещу метежниците. И наистина в момента отношенията между двете страни са идеални.

Нас лично обаче ни гложди въпросът: Докога?

Когато Москва и Анкара се карат …

Преди сдобряването между Путин и Ердоган прехвръкнаха неведнъж искри. Всичко започна на 24 ноември 2015 г., когато турски изтребители свалиха руски бомбардировач близо до границата със Сирия.

Путин поиска извинение от Ердоган. Турският президент обаче отговори следното:

„Аз мисля, че ако има някоя държава да се извинява, това не е нашата. Този, който трябва да се извинява, е единствено този, който е нарушил въздушното ни пространство. Нашите пилоти са си свършили работата по опазване на границата.“

След това турският президент на няколко пъти предупреди колегата си да не си играе с огъня. Това бе в отговор на руската заплаха да наложи икономически санкции срещу Турция.

Накрая двете страни си размениха взаимни обвинения, че купуват петрол от територии в Ирак и Сирия, контролирани от „Даеш“ („Ислямска държава“).

Първо Путин обвини за това Турция. В отговор Ердоган заяви, че Анкара разполага с данни на САЩ, че руски компании и „Даеш“ продават петрол на Сирия.

Подобряване на отношенията

Всичко започна с подаване на ръка от страна Ердоган.

По принцип безкрупулният и не особено мил президент реши, че не иска Русия срещу себе си и през юни се извини с писмо на Путин за сваления самолет.

Последва телефонен разговор между държавните глави на двете страни, след което Владимир Путин отмени забраната за туристически посещения на Турция. Този жест също си е събитие.

Двама диктатори стоплят отношения. Падат забрани. А обществото просто изпълнява и се надява този, който го управлява да е в добро настроение, за да може да отиде на почивка, където си поиска.

Какво ще си говорят на тази среща?

Двамата президенти ще обсъдят въпросите за отмяна на руското ембарго за внос на турски хранителни продукти, възобновяване на чартърните полети, проекта за газопровод „Турски поток“ и за АЕЦ „Аккую“, уреждането на сирийската криза, борбата с тероризма и други теми.

Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган ще разговарят насаме, след което срещата им ще продължи с работна закуска с участието на министри и пресконференция.

Денят ще завърши с разговори за представители на деловите среди на двете страни, като сред тях е предвидено да бъде ръководителят на „Газпром“ Алексей Милер.

Модерните диктатори

Ердоган и Путин определено имат много общо. Затова няма как и постоянно да са в лоши отношения. Много световни медии ги определят като женена двойка, която се кара, но не се и развежда.

Те двамата наистина са двойка, но определено са двойка диктатори.

Които имат сходно управление и искат да си помагат един на друг.

Когато са един срешу друг хвърчат искри и забрани. Когато са заедно – си звънят по телефона и се подрепят в трудните моменти.

От всичко това обаче страда обществото. Общетвото, което е средство за победа, но никога то не печели нищо.

 

Ердоган е ЗА смъртното наказание!

Ердоган продължава със своите скандални изказвания и още по-тревожни закани за евентуални действия.

Днес президентът на Турция, обяви, че ще одобри смъртното наказание, ако парламентът гласува в негова подкрепа. За това предаде „Ройтерс“.

Тревожното в това обещание е, че Ердоган го даде  пред най-масовия митинг в новата история на странта. В него участваха лидерите на всички политически партии, включително и опозиционните, а според първоначалните данни на площад „Йеникапъ“ край Мраморно море е имало над 1 милион души.

Събитието е наистина мащабно, защото всички бяха докарани с безплатни кораби и автобуси от всички райони на Истанбул.

Митингът беше под надслов „Демокрация и герои“. 

Иронично нали? Всичко в управлението на Ердоган е много далече от демокрацията. Героите също не знаем къде са. Но ето това е митинг, който доказва, че явно той е постигнал целта си – да обеди много хора, че положението в страната е такова. 

Митингът започна с минута мълчание и 40 минутна молитва в памет на загиналите при опита за преврат. Първият оратор пък беше мъж, загубил двата си крака при опита за метеж.

Ердоган –  дар от Бога или най-големият кошмар за страната?

Червени плакати с надписи: „Ердоган, Вие сте дар от Бога“, както и „Наредете ни да умрем, и ние ще го направим“. Това се виждаше на митинга при поддръжниците на президента.

Всички получиха шапки и националното знаме, знамена на отделни партии нямаше.

Началникът на генералния щаб на турската армия ген. Хулуси Акар заяви пред множеството, че предателите, стоящи зад опита за преврат, ще бъдат наказани най-строго. Той благодари на хората за ролята им в потушаването на пуча.

Тези кратки извдаки и изказвания от митинга не ви ли стряскат?

Не ви ли звучи сякаш наблюдаваме действията на един диктатор. Диктатор, който контролира изказванията на политици, военни. Диктатор, който обръща нещата винаги в негова полза.

Диктатор, за който някои са готови да умрат.

На този митинг Ердоган говори последен. Сякаш, за да каже последната дума, която всички ще слушат. 

Той говори около 40 минути.

Той обяви, че страната има нужда да продължи да бъде защитавана. Президентът на Турция обяви още, че на 15 юли страната е била защитена от група терористи.

Ердоган обеща, че ръководството на страната ще продължи да се бори срещу всяка група, която заплашва Турция и нейните интереси. Според него страната е единна, въпреки различията по отношение на политическите пристрастия.

Този парад, тези слова, това поведение … напомнят наистина едни друго времена. 

Замисля ли нещо Ердоган? Следващият преврат в страната от негова страна ли ще е? Накъде отива човечеството? 

Все въпроси, на които ни е страх да чуем отговорите.

Източник на инфомрация: Дневник 

Как евтината пропаганда измести терора?

От десетилетия Ница – по-известна с луксозните яхти, закотвени в кобалтово сините води, и с булевардите си с дълги редици от палми – беше входна врата за имигрантите, прииждащи във Франция от бивши колонии като Тунис, Мароко и Алжир. Тя се оказа и районът, изпратил най-много френски бойци на джихад в Сирия – една десета от тях са от средиземноморския град. „Ислямска държава“ загуби тази година значителна част от територията си в Ирак и Сирия и групировката призовава последователите си да извършват зрелищни атентати.

Светът започна да свиква всеки ден да има десетки убити и това да става нормално, а то не е. Днес вече „забравихме“ Ница. Въпросът е защо? Медиите ли са виновни за късата памет на българина? Или пък умишлено се опитват да я скъсят?

Припомняме, че камион се вряза в празнично шествие във френския курортен град Ница по време на фойерверките по случай отбелязването на Деня на Бастилията – френския национален празник. 84 души, сред които 10 деца, загинаха, а 202-ма бяха ранени. Няколко часа след атаката френският премиер Валс беше сигурен, че терористът е свързан с радикалния ислям, но министърът на вътрешните работи Казньов е по-сдържан.

„Това е нов вид атака. Сега сме изправени срещу хора, които са чувствителни към посланията на „Ислямска държава“ и се ангажират с крайно жестоки действия, без задължително да са били обучени от групировката“.

Медията на „Ислямска държава“ Amaq Agency обяви, че атаката в Ница е била извършена от „един от войниците“ на „Ислямска държава“. Формулировката, с която ИДИЛ не твърди, че е подготвила атентата, но отбелязва, че нападателят е отговорил на нейните призиви, е сходна с изявлението на групата след нощната стрелба в клуба в Орландо в САЩ от 12 юни.

Атаката в Ница е трети мащабен терористичен атентат в рамките на година и половина, въпреки извънредното положение в страната. Правителството обаче изглежда без идеи как да се справи с това, че Франция е една от страните с най-много джихадисти в „Ислямска държава“. Имиграцията има дълга история в страната, но не и интеграцията, отбелязва BBC в анализ по темата.

 “Бяхме потресени от Ница, а днес вече цялото внимание е към Турция“.

Това коментира премиерът Бойко Борисов на извънредна среща в Министерски съвет, след като военни направиха опит за преврат в Турция. Борисов подчерта, че не подкрепя подобно неспазване на Конституцията и опит за взимане на властта чрез сила.

cc5d0f85-8f31-47b5-8c42-9b54087a193b

Защо трагедията в Ница е по-маловажна от темата с Турция и Ердоган?

Родни и чужди медии гърмят с подробности около опита за преврат, който дойде като кулминация на кипящото напрежение в Турция, заради репресиите срещу опонентите на Ердоган, дълбокото разделение в обществото, преливащия терор от войната в Сирия и отново разпалената битка с кюрдите. По този начин вниманието на обществото бе изместено.

Военният преврат в Турция не успя. Но донесе на президента Реджеп Тайип Ердоган ново оръжие за завземане на още власт. Буквално часове след метежа той се разправи с хиляди военни, съдии и прокурори, нарочи един от основните си политически противници за организатор, демонстрира пред света, че населението го подкрепя.

Резултатът в Турция е, че Ердоган ще спечели, а страната и нейните партньори най-вероятно ще загубят. Манталитетът и начинът на действие на турския президент сочат, че отговорът на неуспешния опит за метеж най-вероятно ще бъде жесток и брутален.

Източници: БТА
                         capital.bg

Сиракът Ахмед Доган

Днес една от основните теми за деня е, че късно снощи Wikileaks публикува близо 300 000 мейла от 762 пощенски кутии на турската управляваща партия ПСР /AKP/. Интересното за българския народ е, че  664 от тях се говори за България.

Това е представено като реакция на часовите чистки в администрацията и държавните органи в страната след опита за преврат на 15 юли.

Публично са достъпни 294 548 писма от 762 електронни пощенски кутии на основния домейн akparti.org.tr. Най-старото е от 2010 г., а най.новото – от 6 юли 2016 г.

България се споменава в съобщения с най-различен характер – от бюджетни статистически данни на ЕС, през исторически годишнини от Балканските войни до потенциални бъдещи коридори за газ от Иран и Ирак към Европа.

Журналистите от разследващия сайт „Биволъ“ обаче наблягат на едни по-конкретни коментари е тези имейли. Тези откровенни коментари са по адрес на Ахмед Доган, заклеймен като агент на ДС и на Лютви Местан като нов „клон на ПСР“.

Голяма част от мейловете са подобни на „опорните точки“ на БСП, разкрити преди две години от Биволъ – компилация от медийни публикации и насоки към партийния актив какво да се чете. Често се публикуват съобщения от затворената дискусионна група под името „Ръка за ръка за Турция“.

Доган – отритнатият заради агентурното си минало

Биволъ проследяват и една друга, много интересна нишка в тези имейли, на които другите медии не наблягат.

Те обръщат внимание на процеса на отхвърляне на Ахдем Доган от турските си донори и насочването на вниманието към Местан и новата му партия.

От изданието ни припомнят, че на 10 февруари турската медия Yeni Akit публикува статия с автор Ayhan Demir, в която много подробно се разглежда агентурната кариера на Доган като дългогодишен агент на българските комунистически секретни служби.

Подчертава се, че той не е случаен информатор, а е бил идеологически ангажиран и са му възлагани ключови мисии от тогавашния режим. В заключението се изказва пожелание партията на Лютви Местан да стане единственият представител на турските интереси в България.

На 11 февруари т.г. статията е разпратена на партийния актив от администратора на циркулационния списък на ПСР.

Две седмици по-късно, на 23 февруари публикация в не много популярното издание İLK KURŞUN (в буквален превод „Първи куршум“) открито посочва Местан като клонинг на ПСР, контролиран от дипломатическите мисии на Турция в България.

Сигурно изобщо няма да се изненадате, че на следващия ден статията веднага е сведена до знанието на партийния актив.

От всичко това, което се публикува и разпраща, се стига до логичното заключение, че агентурното минало на Доган е сред основните причини той да бъде отритнат от турските си донори, които се насочват към новия „клонинг на ПСР“ – Лютви Местан.

Ердоган и България

След всичко случило се в Турция, всички се чудят обаче как събитията в съседната ни страната ще повлияят на България. Чуха се и мнения за това, че Бойко Борисов и Ердоган са приятели и затова ние сме в благоприятна позиция.

Факт е обаче, че всички тези имейли свързани с нашата страна и по-специлано тези с Доган и Местан, доказват, че има едно голямо препозициониране на режима на Ердоган спрямо марионетките му в България.

Източник: bivol.bg

Ердоган – ‘УБИЕЦЪТ’ на Вежди Рашидов

Копелета, убийството е акт на отнемане на живота на живо същество – човек, животно или растение. В резултат на този грозен акт – настъпва смърт.

Убийствата се разделят на предумишлени и умишлени. И двата вида се наказват съобразно законите. Във всяка държава е различно. За да съм максимално точен, ще ви дам най-простата дефиниция на убийството – при извършването на убийство е налице – посягане към най-ценното благо на тази земя – животът.

Иначе, както сами виждате, тази публикация е озаглавена „Ердоган – ‘УБИЕЦЪТ’ на Вежди Рашидов“.

Естествено Ердоган не е посягал на живота на Рашидов. Той си е жив и здрав и все още е министър на културата на Република България.

В тази публикация искам да засегна отново големия проблем с хибридността на българските медии и липсата изобщо на последователност.

Темата за преврата срещу Ердоган „уби“ или по-скоро измести отново фокуса на обществото от скандалите около Вежди Рашидов. А те уж бяха големи, оставки се искаха, имаше подписки и други такива атракциони. Медиите и цялата общественост се побъркаха по тази тема и спряха работа по всичко друго единствено и само заради сензацията, а тя е „Преврат в Турция“.

Оказа се обаче, че това е една проста инсценировка, която се превърна в сензация и главна новина в България вече втори ден. Други теми няма, а вчера беше съборът на Рожен. Ако си спомняте миналата година каква истерия беше, то ще ме разберете на къде бия.

Това се случва защото българските медии (телевизия, радио, онлайн платформи) са се превърнали в хибридни.

Кога една медия става хибридна?

Тогава, когато няма никаква последователност в темите, когато започнат да се наблюдават сериозно заглушавания на определени казуси и разкрития, които са пряко свързани с политици и икономически фактори. Съответно както би трябвало да знаете, журналистиката си служи с атракциони, за да привлича вниманието на читателите, но когато се прекалява с тях, те губят своята тежест и се превръщат в нещо средно между сериозна журналистика и жълта.

Това определение важи за почти всички медии, които публикуват много теми с почти еднаква информация, но с различни заглавия. Без да цитирам сайтове и колеги, всеки един прочел тази публикация може да провери в най-тиражираните медии информация, която се предоставя по темата около случващото се в Турция.

По същата темата ще ви попитам само – Знаете ли какво реално се случва днес там? Предполагам, че не! Същото е и по темата с #Brexit. Тя беше също основна, по която медиите в България изписаха толкова много редове, че История Славянобългарска прилича на една книжка за оцветяване.

Липсата на последователност води до медийни „убийства“ (на теми) . Ердоган „уби“ Рашидов, а той „уби“ Георги Костов и Ясен Тодоров. Схващате ли?

Ако не – припомням: „В политиката нищо не става случайно. Ако нещо се е случило, значи така е било замислено“.

Скандалите около Вежди Рашидов изместиха фокуса от нагнетилото се гражданско недоволство, след като стана ясно, че висши магистрати са били на „скромна“ вечеря организирана от престъпници. Това се разбра след разследване на „Биволъ“. Малко след това, последва и официалното признание на МВР и ВСС, че са командировали Георги Костов (Главен секретар на МВР) и Ясен Тодоров (Председател на Етичната комисия във ВСС) на купон в Слънчев бряг, няколко дни преди стрелбата по Митьо Очите.

Сега Ердоган измества фокуса от Вежди Рашидов, на който една група активни граждани искаха оставката, която все още не е разписана. Може би няма и да я получим, не защото обществото греши, а защото така е било замислено.

Накрая, като за финал ще ви кажа, че докато сме толкова лесно манипулируеми и използваме атракционите за собствена облага, ще живеем в тази грозна реалност, която можем единствено да променим с последователност.

А такава липсва другари и другарки.

ПРИПОМНЯМ ОТНОВО: Темата – МВР и вечерята с мафията на една маса, е ТАБУ за българските медии и журналисти, защото идват избори, а родните „свободни“ медии винаги са се борили за по-големи субсидии. Доколкото знам, колкото по четен е един сайт, толкова по-голямо е парчето от баницата. Амин.

Автор: Веселин Диманов
Заглавието в публикацията служи като атракцион на Автора за привличане на аудитория. То няма за цел да предизвика смут или да обижда министъра на културата.