Етикет: Емигранти

България не се нуждае от теб

Представете си в някой град от южна България да съществува терористична организация. Представете си Варна да иска да се отдели от България. Представете си в България да има почти 1 милион безработни, от които 60% да са на възраст между 25-34 години. Какво би било настроението на гражданите? Какви биха били перспективите на страната?

Е, всичко това се случва…в Испания. Доскоро съществуваше терористична организация в Страната на Баските. Каталуня преди няколко дена обяви, че започва процес по отделяне от Испания и до 2017 ще обяви независимост. Безработицата е 22%, т.е. около 4 млн и половина, от които 60% са младежи. Не знам, ако подобен сценарий се развива в България каква би била реакцията на хората, но в Испания никой не съм чул да каже „Е*ал съм й майката на тая държава!„.

Прочетете повече „България не се нуждае от теб“

Тенденцията….

Аз съм млад човек, но един от многото в тази страна. Вървя по улиците на моят роден град и си мисля за процесите, развиващи се в многовековна Европа, които несъмнено ще повлекат и малка България в процеса на генезиса си. Говори се усилено за ислямизирането на стара Европа и това е основна тема в сутрешните студия.

Според мен този процес е отдавна завършен и сега просто се затвърждава. Гледал съм клипове с апокалиптични прогнози за бъдещето как в най-скоро време християнското население щяло да изчезне, защото промилите на раждаемостта му били доста ниски, а тенденцията показва, че няма нация запазила се автентична с под 1,7 промила. Доста обезпокоително ми се струва като вземем предвид хилядите бежанци, прииждащи от Африка и Близкия Изток. Но кое е по страшното? Това, че бежанците са разбрали, че България е най- страшното, опасното, бедното и лошо място, на което можеш да попаднеш в Европа. Източна Европа отдавна има славата на заден двор и място за изхвърляне на проблемите на западняците и за пореден път го доказва.

Малка България е на четвърто място в статистиката по прием на бежанци, но пък уверено се е устремила към челната тройка. Бежанците откриха топлата вода и заобикалят нашата татковина и упорито преминават през Гърция, Сърбия, Хърватска, Унгария и после към бленуваните Скандинавски страни или Германия. Дори и тези изстрадали хорица разбраха, че на родна почва властва закона на джунглата, беззаконие, свободия, мутренски барок и чалга. Това те залива, българино! Вулгария е държава, в която на никого не пожелавам да попада.

Интересуваме се от сеира кой бил се изложил по телевизията и кой се биел с вятърни мелници. Вървя и слушам как се водят редица несвойствени разговори за какви ли не идиотски неща. Никой обаче не коментира новите налози и как те ще направят редовия гражданин още по-беден и вече съвсем ще изнемогва. А властимащите – те са все по-вулгарни! Демонстрират елитарните си порядки, лъскавите си коли и правомощията, дадени им от суверена (когото те упорито забравят). Вярвам в доброто и положителното мислене, но не мога да открия нещо, за което да се хвана. Правят се ремонти и се строят площадки, спортни зали и редица на пръв поглед положителни неща, но те са на кредит, а ние знаем, че безплатният обяд е много скъп.

Хората са гладни и немогат да ядат велоалеи или магистрали. Тъжно ми е като си прегледам фейсбука и установя, че 40-50 % от съучениците ми са в чужбина, а са млади хора, в които е инвестирано и са им възлагани надежди. Сега са принудени да слугуват на добрите западняци, които съвсем лицемерно ни карат да приемаме бежанците, нежелани от тях.

Европа дойде времето за твоя крах и, може би, ти си го заслужи!

Автор: Стоян Ангелов
„Гласът на младите хора“
ad

Емиграция от Лондон към дома

AAEAAQAAAAAAAAKdAAAAJGJiM2ViNGUyLTUzNDAtNGE5Yy05NzM0LWRkZWJhZmU5YjU1Mw

„Приятелите ми постоянно ми изпращат съобщения във Фейсбук, но ще изключа звука”, казва 24-годишната Елена в началото на разговора ни за живота й във Великобритания.

„Когато си студент в чужбина светът изглежда напълно различен от този, в който навлизаш след дипломиране. И всеки студент мисли, че трудовият пазар чака него да завърши. Но той разбира, че има и много други квалифицирани хора освен него”, казва Елена, която в настоящето работи като Координатор Специални ефекти в Студио „Бояна”.
По-голямата част от приятелите й от университета в Англия се връщат обратно в България и тя остава почти сама в Лондон.
„Достигнах дъното, когато един ден отидох в супермаркета – не за да си купя нещо, а с идеята просто да отида някъде и да съм сред хора”.
По това време Елена е един от 70-те или 80-те хиляди българи (статистика за 2009 г.), живеещи във Великобритания. След като завършва бакалавърска степен по „Комуникации, култура и медии”, тя започва да кандидатства за позиции и опитът й на трудовия пазар започва.

Прочетете повече „Емиграция от Лондон към дома“

Писмо до България

 

Далечен привет- Българийо мила! Отдавна исках да ти пиша, но все не стигаше ми сила и чувствата не смеех да издишам… Времето си мина откакто заминах повярвай– всеки ден си го броя… Дните ми удобни са в чужбина, а нощите ми пълни са с тъга. Сърцето ми жадува те Родино очите търсят твойте планини, липсва ми „небето от коприна“ и мириса на борови гори.

асд1

С надежда заминах – Ще свикна с мечтания задграница живот… И малко по- малко сякаш привикнах, но останах си „без корени дърво“. Песните слушам, връщам картини в спомените само с теб живея ,
без да виждам другарите си мили с които виртуално през сълзи се смея! 
Заминах оставих и майка и татко да стареят в голямата къща сами. Понякога се чуваме за малко да се оплачем кой и колко го боли! Преди не разбирах що е носталгия някак си звучеше ми фалшиво, но сега я усещам и така ми е жално, че и бедна да си пак изглеждаш ми красиво.

С цялата си болка ти пиша Родино, искам да ти кажа как те обичам за мене прекрасна си цветна градина
и в сънищата нощем твоя въздух дишам!

Автор :Гена Андрова
Статията е споделена от страницата на bgnow.eu
И
зточник: Съюз на българите в чужбина

Великобритания печели от изтичането на мозъци от Източна Европа

В България е популярен следния виц. Трима българи, облечени в традиционни японски носии и въоръжени с мечове, се разхождат по улиците на София. Спира ги един минувач и ги пита какви са и какво правят:

„Ние сме Седемте самураи и искаме да превърнем тази страна в по-добро място за живеене“, отговорят те.

„Но защо сте само трима?“

„А, другите четирима отидоха да работят в чужбина.“

Влиянието на емиграцията от Източна Европа върху Великобритания стана повод за разгорещени дебати през последните години. Но тези спорове често пренебрегват степента, в която миграцията променя обществата, откъдето идват тези имигранти. Наскоро вестник „24 часа“ изчисли, че за последните 23 години страната са напуснали 3 милиона българи – което е драматична демографска промяна за страна с население от малко над 7 млн. души.

robi-uk

Това непознаване на проблема води до няколко повърхностни заключения. Едното е предположението, че емигрантите са предимно хора, които биха останали без работа в собствената си страна: миграцията им позволява да си намерят работа, с която след това подпомагат близките си у дома и по този начин подобряват цялостната макроикономическа ситуация в Източна Европа.

Прочетете повече „Великобритания печели от изтичането на мозъци от Източна Европа“

Мамо, ти отгледа емигранти

Аз съм Мария и през целия си живот се боря да направя крачка напред в пътеката на живота. Израстнах в семейство с работещи родители, на по две работи, за да успяват да свързват двата края. Майка ми, една романтична дъщеря на Дон Кихот, работеше като касиер в банка. Тя освен да работи и да има семейство, мечтаеше, някой ден да напише книга. Дълги години пишеше статии за различни вестници, списания, а по-късно и сайтове…

azsummariq

Мечтата й, си остана завинаги мечта, и без това, хората четат все по-малко. В свободното си време редактираше текстове и доклади, отново за жълти стотинки…Баща ми, преди работеше в завод, а после избра свободна професия, като работа ту имаше, ту нямаше, а парите, които печелеше, стигаха колкото да не затвори. Години не успяваше да изкара печалба, след като плати данъци, заем и осигуровки. Години наред майка ми, имаше страх, дали той ще “успее да събере пари да плати заема за този месец”. Години спореха и се караха за това, кой какво харчи и защо пак не им стигат парите и за разходите за нас с брат ми…На английски ни учеше майка. Не стигаха средства за частни уроци.

Като днес си спомням, когато падна комунизма преди двайсет и шест години. И го помня, независимо, че бях само на седем. Майка непрекъснато говореше по телефона и се мръщеше, а баща ми разговаряше с нея или с леля или с баба, а другата ми леля едва сдържаше сълзите си и не ме изведе на разходка, за да не видя “това положение” в държавата.

Прочетете повече „Мамо, ти отгледа емигранти“

Спомнете си, че някой някъде ви ОБИЧА!

Kaloianchev

Здравейте! Това, което ме провокира да напиша тази статия или по-­скоро коментар, е вчерашната публикация на Елеонора Манева, която работа качихме в нашия блог ­ ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА И НИКОЙ ДА НЕ ТЕ ЧАКА ТАМ…

След като прочетох тази статия, си спомних за дните, в които и аз бях емигрант. Само на 21 години, а взех, може би, решение, което промени изцяло живота ми. Реших да замина, не чак толкова заради икономическата криза или проблемите, пред които е изправена България, а, ако трябва да съм честен, заминах заради момиче, но това не е толкова важно сега. Прекарах една година в Испания, в гр. Барселона като времето прекарано там и хората, с които се запознах ме научиха на много неща. Научих се на последователност в действията си, научих се да нося отговорност, научих, че няма да ме търпят само заради сините ми очи, а трябва да се трудя здраво, за да успея, научих се да ценя малките неща в живота, но най-­вече това, което ме научи емигрантството, е да уважавам и ценя родителите си.

Няма по голяма мъка за един родител от това да не вижда детето си – това осъзнах докато бях там. До преди този момент ги приемах хората, които са се грижили за мен, хората, пред които мога да споделя всичко, хората които винаги ще ме обичат като някаква даденост и нещо, което е напълно обичайно. Но никога до този момент не ми бяха липсвали толкова много! Не си давах сметка както е изпитваш носталгия!

Прочетете повече „Спомнете си, че някой някъде ви ОБИЧА!“

Към всички емигранти, решили да се завърнат за постоянно!

11

Ако имате мечти, планове, носталгия – забравете!
Ако имате здраве – ще ви го вземат.
Ако имате пари – ще ви оберат, възможно е и да ви убият.
Ако имате носталгия – вече не е същото, и никога няма да бъде.
Ако имате надежди – ще ви ги пречупят.
Ако сте оптимисти – ще станете депресирани песимисти.
Ако имате здрави нерви – ще станете доста бързо шизофреници.
Ако имате хъс за успех- родната злоба и завист ще  го прекършат.
Ако имате талант-ще  го смачкат и прегазят.

Забравете химерите! България е, и ще си остане, държавата на хитреците, тарикатите, безделниците, мошениците и безинициативните хора.

Чули ли сте на слепи хора някъде да дават плесенясали  храни, само защото не виждат?

Чули ли сте някъде да убиват старци, за да им вземат 50 -те стотинки от портмонето?

Прочетете повече „Към всички емигранти, решили да се завърнат за постоянно!“