Етикет: Емигранти

Идвам си в събота

photo_verybig_43954

Когато в първи курс с колегите ми от специалността започнахме да се опознаваме, най-вървежният отговор на въпроса „Откъде си?“ беше „Как така… от кой квартал ли?“. Това, изречено с почти незабележимо презрително присвиване на очите. С привидна изненада. Ама как така ще ме питаш? От София съм, разбира се. Не бих си позволил неблагоразумието и срама да съм обикновен провинциалист. От онези „софиянци“, които сменят гражданството си всеки петък, а в неделя се връщат с наведени глави и куп буркани в сака. Някои им викат „яйчари“ (заради корите с яйца на задното стъкло на колата), а доколкото знам, чужбинската версия е: „Станал си истински европеец, когато не ти се налага да се връщаш в България, за да си оправиш зъбите.“

Пълен фарс.

УЖ ВСИЧКО Е В КРЪГА НА ШЕГАТА, ПЪК В КРАЯ НА СЕДМИЦАТА, КОГАТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОТ НЯКОЛКО МЕСЕЦА СЕ ВЪРНЕШ ПРИ МАМА И Я ГУШНЕШ НА ВХОДНАТА ВРАТА, ВМЕСТО ВКЪЩИ ЗАПОЧВАШ ДА СЕ ЧУВСТВАШ СЯКАШ СИ НА ГОСТИ.

Не си усетил кога се е случил този преход и точно в кой момент тясната ти (но само твоя!) квартира в столицата е получила неофициален статут на „дом“. Щом вечерта се отпуснеш в леглото, приютило всичките ти юношески страсти – копнежа по първата целувка, сълзите на най-силното разочарование – любовното, размислите за тънката граница между познатите и приятелите ти – волю-неволю тръгваш на дълго пътуване.

Към себе си, но с няколко години разлика. Сещаш се за някое безсъние и за всички тревоги, които си обсъдил насаме с душата си, докато сънят ти е препускал някъде в посока девета глуха. Дори ти става мъничко смешно и неудобно от сегашното ти аз за цялото вглъбяване по подобни глупости. Заспиваш с чувство за превъзходство и нараснала мъдрост, но, мили събеседнико, завърнал се в бащината къща, твоето пътешествие назад към спомените едва сега започва. Натиснал си копчето, задействал си машината на времето и няма как да избягаш от нея.

На следващата сутрин светлината ти е непривична, звуците – също. Шумът на излюпващо се от леглото семейство е различен от всеки друг и ако не си свикнал с него, може изненадващо да ти се стори като по-сигурен будилник от колонките на съседа в Студентски, дънещи чалга рано-рано в събота.

А ти… не си свикнал.

По-скоро си отвикнал. От многото четки за зъби в банята, от модерната кафе машина (определено действа по-бързо от джезвето!), от това мама да ти направи закуска и щастливо да те гледа как я поглъщаш, докато започва седмичното почистване на апартамента – вече без твоя помощ… „Не, не, седи си, аз набързо ще измия, ти хапвай, чуй се с приятели…“

Чуваш се. Повечето – като теб – вече не живеят в родния си град и си е зор да се уцелите. Все пак намираш някой, когото нещо – любов, работа, семейство – все пак е задържало тук, и отивате да пиете кафе на вашето си място. Увличате се в разговор и за момент сякаш всичко е както преди – с тази разлика, че нямате нови общи спомени, които да разисквате. Набързо наваксвате с материала, който е изтекъл от последната ви среща, и неминуемо се връщате към онова, което ви е събирало.

ХОРАТА, МОМЕНТИТЕ, МЕСТАТА, РАЗДЕЛИТЕ. КОЕТО Е БИЛО НЕПРИЯТНО, ТЪЖНО, НЕУДОБНО, ВЕЧЕ Е ПОВОД ЗА СМЯХ.

За топлинка отвътре. Когато обаче се прегръщате за чао и всеки си тръгва по пътя, топлото усещане се превръща в хлад – както когато си се допирал до нещо с по-висока температура от твоята, но изведнъж човекът е отдръпнал крака си или котката е скочила да гони нещо по килима. Побиват те тръпки от мястото, останало незащитено от външната среда. А сега… целият си такъв.

Решаваш да се прибереш по по-дългия път, за да минеш покрай няколко познати места. Не подозираш какъв спусък в теб могат да натиснат и безгрижно се залутваш из улиците. Ето тук беше първата ти среща с онзи човек, пробудил в теб непознати до онзи момент трепети. Тази библиотека пък беше първият ти сблъсък с книгите, които не са за деца – уж влезе в нея, за да наваксаш със списъка за училище, пък библиотекарката те повлече и срещна с нови светове. Под онова дърво погреба първия си домашен любимец, въпреки че хората от блока те гледаха много, много лошо. А в ей тази сладкарница правят най-хубавата френска селска торта, която е толкова любима на майка ти! Помниш ли първия път, в който я пробвахте заедно?

ПОМНИШ. ВРЪЩАШ СЕ. НАЗАД НЕВИНАГИ Е ЛОША ПОСОКА. ПОНЯКОГА ИМАШ НУЖДА ДА СИ СПОМНИШ КАКЪВ СИ БИЛ, ЗА ДА РАЗБЕРЕШ КАКЪВ СИ СЕГА.

Най-дългото пътуване е това към теб в миналото – никога не можеш да стигнеш до самия му край, защото все нещо се губи. Знаеш ли какво е то? Хората – познати, приятели, съученици, учители, колеги, – защото всеки един от тях е представлявал частичка от теб. Губейки го, си загубил и мъничко от себе си. Никога вече няма да си същият човек, който беше, докато караше колело с онова момиче в любимия си парк, ако то – момичето – вече не е константа в живота ти. Колкото и пъти да се връщаш в парка. Колкото и колела да яхнеш.

Може да звучи тъжно, но не е.

Това, което изпитваш в момента, е носталгия. Важното е да не я забравяш, защото само тогава тя ще бъде безвъзвратно загубена – и ти с нея. В противен случай ще си е там – на един повик разстояние, вътре в теб, чакаща да я извикаш в съзнанието си. Заедно с всички останали моменти, които са те изградили като личност и са помогнали на крилете ти да поникнат.

СЪЩИТЕ ТЕЗИ КРИЛЕ, КОИТО ТЕ ИЗВЕДОХА ОТ БАЩИНАТА ТИ КЪЩА, НО ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ ТЕ ПОДСЕЩАТ ДА СЕ ВЪРНЕШ ТАМ. ПРИ МАМА, ПРИ УЛИЦИТЕ, ПРИ МОМЕНТИТЕ И В КРАЙНА СМЕТКА – ПРИ САМИЯ ТЕБ.

А всяко завръщане е още по-сладко, особено ако си на тати детето.

Автор: Рози Борачева

Източник: goguide.bg

Винаги можем да напуснем България, но така й вредим!

Премахането на всички граници винаги се смята за нещо положително. Независимо дали говорим метафорично или буквално.

Откакто сме в ЕС, свободното придвижване и свободният избор на работно място се смятат свещени.

Дали обаче това е така?

Сериозно преоценяване на ситуацията иска от нас журналистът Йохен Битнер.

В интервю за Дойче веле той казва:

„Миграцията на хора вътре в ЕС има и негативни последици, които все още не са ликвидирани от националните закони.”

Битнер припомня, че отворените граници и свободата да си избираш работно място в ЕС са две различни неща. И смята, че при избора на работно място ограничения все пак са нужни.

В своята статия за „Ди Цайт” Битнер пише следното:

Напук на първоначалните очаквания, свободният избор на работно място не доведе до по-бързо сближаване на доходите и условията на живот в Източна и Западна Европа. Вместо да има размяна на ноу-хау, от която печелят и двете части на континента, вътрешната миграция върви само в една посока – от изток на запад.

А когато най-кадърните си заминат завинаги, разликата в благосъстоянието не само че няма да изчезне, а ще се утвърди.

Журналистът нарича  това бързо емигриране „изтичане на мозъци“ и ако се замислите, то наистина е така.

Особено за нашата страна. През последните 25 години толкова много млади и образовани хора напуснаха страната, че буквално може да се сравни с изтичане.

Изтичане на будни, креативни и борбени мозъци, които решиха, че е по-добре за тях е да хвърлят енергията си някъде другаде, далеч от България.

И никой не може да ги обвини в това.

Отварянето на границите – добро за българите, лошо за България

От България в периода 1992-2015 година са си тръгнали три милиона души

За нашата страна това е много. Не, за страна с осем милионно население това е ЧУДОВИЩНО много.

Отварянето на границите беше едновременно и най-доброто и най-лошото, което се случи на българското общество. Да, получихме свободата всеки да прави каквото си поиска, но оставихме една страна, която все още страда за изгубените млади хора.

Масовата емиграция на хора на възраст между 25 и 50 години драматично увреди както българската икономика, така и политическата система.

Особено политическата система.

Защото тук останаха хора, които са идеалисти. Които очакват нещо да се промени или да дойде месията, който да ни спаси

Изтичането на мозъци често пъти е и разхищение на мозъци. Когато икономисти или медицински сестри изкарват на запад повече пари като неквалифицирани сезонни работници, отколкото у дома с професията си, това очевидно не е правилен и устойчив модел, смята още Битнер.

Да навредя ли на България – дилемата на емигранта

Винаги може да напуснем страната си. Никой не може да ни спре. А напоследък забелязваме, че никой няма и желанието.

Политиците у нас определено се стараят да не ни оставят да си тръгнем.

Но трябва да принзаем – колкото повече бягаме, толкова повече „нараняваме“ България. Родината, не държавата.

Защото логиката на емигрантите е ясна – Защо да стоя тук и само да си хабя безсмислено силите в борбата срещу корупцията и клиентелизма? Тоест, става дума за инстинктивен избор между борбата и бягството, в резултат от който страни като България и Румъния губят не само „мозъци”, но и критичното острие на обществото – онези хора, които биха били най-ефикасни в борбата срещу недъзите, смята Битнер.

Определено много хора ще се познаят в тези думи, защото наистина е по-лесно да заминеш за Германия, отколкото да работиш за това в България нещата да работят както в Германия.

Но с този начин на мислене ние вредим не само на България, а и на българите, които остават тук.

Никой обаче не може да обвини хората в чужбина в егоизъм. Никой не може да им каже, че не постъпват честно. Никой няма това право.

Защото те не са си тръгнали от добро.

И точно това е проблемът!

Че това е един модел на живеене, който не е ясно дали е най-правилният за Европа.

Едно обаче е ясно – изобщо не е правилен за България.

И всички ние, всички управляващи и изобщо българското общество трябва да се замисли – докога чрез този модел ще нараняваме България и докога тя може да издържи?

 

„Нечовешкото“ отношение на България към бежанците

Начинът, по който в България се отнасят с мигранти и бежанци, пристигащи в страната, нарушават международното право, предупреди върховният комисар по правата на човека на ООН. Българското правителство „насърчава нетолерантността“ според ООН.

Зейд Раад Ал Хюсеин разкри „нехуманни и неприемливи“ политики, които биха могли да поставят много мигранти в ситуация, в която те няма да са квалифицирани като бежанци в България, но и няма да могат да се върнат в родната си страна.

„Един от най-сериозните проблеми е, че почти всички хора, влизащи в България по нелегален начин, са задържани. Лошото в случая е, че могат да бъдат преследвани и вкарани в затвора за година или дори повече, ако се опитат да напуснат страната. А напускането на страната е криминализирано, въпреки правото на всеки човек, по силата на международното право, да напусне страната, включително собствената си.“ – каза той пред ReliefWeb – новинарския сайт на ООН.

И добавя: „Това означава, че хората, които не отговарят на изискванията за бежанец, но все още имат основателни причини да не се върнат в родната си страна, са в безпътица и го намирам за неприемливо.“

Г-н Зейд също изрази опасения за качеството на законовите изпитания, през които трябва да преминат мигранти и бежанци, при пристигането си в страната.

„Има емигранти, които нямат достъп до правни представителства или преводачески услуги. И понякога те дори не знаят, че са преследвани. Това ясно противоречи на справедливия процес и необходимите гаранции, които им се полагат“, каза той.

Твърди се, че мигранти са подложени на физическо насилие и кражба на вещи, при пристигане в България, от охраната на граничен контрол и нищо не се прави по въпроса.

„Ксенофобията, ислямофобията и расизмът са сред най-тревожните заплахи за правата на човека в Европа днес. Българското правителство не прави нищо, за да се справи с тези тревожни тенденции. Всъщност, това е действително насърчаване на нетолерантност. А е дълг на властта да създаде благоприятна среда за зачитане на правата на човека, както и да се сложи край на нарушенията и злоупотребите.“ – заключи г-н Зейд.

Източник: independent.co.uk
Снимка: Getty

Колко ще платят за видеонаблюдение на бежанците в „Овча купел“?

Темата с бежанците, продължава да вълнува. Въпреки тазгодишното масово сбиване на бежанци в „Овча купел“ и икономическата криза, обществена поръчка, обявена за Регистрационно-приемателен център (РПЦ) в гр. София е открита с дата 4 юли от Държавната агенция за бежанците. Тя е на предполагаема стойност от 332 486 лв. и гласи:

„Проектиране и инсталиране на системи за видеонаблюдение, пожароизвестяване, нова система за контрол на достъпа, система за техническа охрана и сигнализация (СОТ)…“

Държавата ще отдели средства за камери на бежанския център, разположени в пералното помещение, както и в кухнята, а също коридорите, които водят към стаите на бежанците. Според БГНЕС бежанците, настанени в центъра, ще бъдат „на спокойствие”, само когато са в стаите си. ДАБ обяви и поръчка за лекарствени продукти и медицински изделия за нуждите на териториалните ѝ поделения  за 170 000 лв. По план, трябва да се изгради пълна система за видеонаблюдение, която да позволи постоянен 24-часов видеоконтрол на движението в и около сградите в мигрантския център в “Овча купел”.

“На вход „Бежанци”, след входната врата, да се постави преградно съоръжение, възпрепятстващо преминаването на лица с неоторизиран достъп. Контрол на достъпа да се осъществява при възпрепятстващото съоръжение с допълнително изискване за верификация на лице – сравняване на изображение от камера с информацията от системата за достъп”, става ясно от заданието на поръчката.

Обществената поръчка включва още: ремонт на помещението за видеонаблюдение и обучение на персонала за работа с новата техника, както и доставка на монитори, които да осигуряват наблюдение на случващото се в бежанския център.

Подменена ще бъде и неработещата от 2012 година система за пожароизвестяване. По план, ще се изгради и нова система за достъп, която да ограничи влизането в сградата на нерегистрирани лица.

Видеонаблюдението трябва да заработи най-късно на 14 септември 2016 г.

Въпросът е защо се отделят държавни средства за скъпи камери в центъра? Предвид това, че в писмо до медиите, живеещи в близост до бежанския център в “Овча купел“ разказаха, че “за тях тълпите с мъже от североафрикански произход от гарата в Кьолн са ежедневие“ и се страхуват да пускат сами децата си на училище и до магазина. Всекидневни скандали, прерастващи в масови боеве и боклуци са само част от неволите, описали живеещите в квартала, които освен това ставали свидетели на трафик на мигранти, натъпкани в бусове и таксита.

Източник: clubz.bg

Довиждане, Българийо, ще ни липсваш!

За абитуриентската чалга пред “Св. Александър Невски” ли страдате? А за випуските, които ще отлетят за чужбина?

ЦЕЛИ випуски абитуриенти заминават да учат в чужбина, като малцина от тях след това ще се върнат у нас. Това обаче сякаш не е толкова голям проблем, защото за него не се говори, колкото за чалгата, алкохола и пиратките пред “Св. Александър Невски”. А за силикона, безвкусното облекло и вулгарното поведение да не говорим! Това е най-голямата драма от години и винаги между двайсет красиви момичета ще бъде открита една, която просто няма вкус, най-вероятно защото и майка й няма. Не отричам, че простотията сред абитуриентите е голяма, но къде ли не е?

image_5547778_126
Коментар на Кристина Цветкова. Публикуван първо в 24 часа

В гигантско събитие се превърна случката с абитуриента Кристиан, който тръгна на бал с метрото, но това, че огромни групи млади, талантливи и красиви българи ще си тръгнат от родината със самолет, явно не безпокои никого.

Само Американския колеж тази година завършват близо 150 младежи, като само пет-шест от тях ще останат да учат висшето си образование в България.

Стотици студенти заминават и са щастливи от този факт. А пък родителите им са още по-доволни. Не че не им е мъчно за децата им, но са щастливи, защото отрочето им ще има шанс да се махне от блатото.

Колко от заминаващите деца ще се върнат обратно?

Някой ще каже, че тук става въпрос за Американския колеж и това е разбираемо, но ако процентът на оставащите абитуриенти е по-голям от кварталната гимназия или от малкото училище на село, това не звучи ли пак стряскащо?

Без да искам да обиждам някого, но има разлика в нивото и тя е видна, точно както се виждат пияните и вулгарните абитуриенти, а пък стотиците техни връстници, които не крещят толкова силно, някак не се набиват във фокуса на вниманието.

Защото, както стана известно, майката на зрелостника Кристиан е изтеглила 150 лева заем, за да кандидатства момчето в Софийския университет. Браво на жената, че успява със зъби и нокти да се бори, за да има детето й добро образование! Има десетки други родители, които с лекота осигуряват 150 лева за поредната прищявка на детето, но това е друга тема.

Момчето Кристиан ще остане известно в обществото като “този, който отиде на бала си с метрото”. Дано се изучи и получи добър старт в живота, защото на такива като него България разчита. Такива като него един ден ще трябва да пълнят хазната с данъците си, за да има пари за пенсии и за социални осигуровки за остаряващото и обедняващото население. Перспектива, която изглежда все по-мрачна, и дългове, които ще стават все по-големи.

А за всички останали ще си спомняме като за “онези, които отлетяха от България със самолет”. Голяма част от тях никога повече няма да се върнат, за да работят и да отглеждат децата си в родината.

За чалгата пред “Св. Александър Невски” ли страдате още?

Автор: Кристина Цветкова
Източник: в. „24 часа

Не сме ПРИОРИТЕТНИ!? Да ЕМИГРИРАМЕ ли?

Пореден протест ще се състои у нас! Пореден протест, който ще покаже, че нещо не е както трябва! Този път, най-накрая, глас надига младото поколение на България! Нейното бъдеще! 

Този път протестът е на студентите в България! За пореден път у нас се показва, че на младите хора не се държи и не са приоритетни за държавата!

Поводът за студентското негодувание е новината, че специалности като медицина, фармация, право, дентална медицина не са приоритетни за страната.

Заради това, че те не са в списъка с приоритетните професионални направления, студентите в тях вече нямат право да кандидатстват за европейски стипендии за успех.

За промяната в условията за кандидатстване съобщи вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева на 9 май.

Кога и къде ще се състои протестът?

Идния понеделник, 16 май, пред сградата на Министерството на образованието и науката, всички които искат да покажат своето несъгласие с тази промяна, трябва да бъдат там точно в  в 17 часа.

Протестът се организира от  Асоциацията на студентите медици.

Ето и официалното изявление на инициаторите на протеста във Фейсбук:

„Ние, от Асоциацията на студентите медици в България-София, ви приканваме да изразим възмущението си от пренебрегването на нашата специалност при поставянето на държавните приоритети чрез мирен протест пред сградата на Министерството на образованието и науката. Нека покажем, че сме единни и приоритетни„.

Приятели, разбирате ли колко е жалко, че бъдещите ни лекари трябва да показват чрез протести, било то и мирни, че са приоритетни за държавата? Не ви ли е тъжно, че така няма никакъв стимул за младите хора, да останат в нашата страна, да се развиват в нея, да имаме добри специалисти тук, а не да даваме луди пари в чужбина? 

После се чудим защо те емигрират. Дори някои ги осъждат за това тяхно решение.

Вижте още: Цветът на нацията ЕМИГРИРА …

Не можем и не трябва да ги съдим. Както виждате за нашата държава, те не са приоритетни!

И не само с медицината е така, не само с правото. Държавата отдавна е показала, че не държи на своите млади хора. Не инвестира в бъдещето им. Не се старае малко дори да ги задържи в страната.

И всички се ориентират към Терминал 2. Някои с желание, други, просто защото са принудени.

От положението, от управлението, от собствената си страна.

Вижте още:  Чакай ме, чужбина!

За щастие обаче не всички бягат! Някои остават с надежда за промяна, готови да се борят. Затова трябва да подкрепим това недоволство сред студентите сега! Трябва да покажем на управляващите, че не могат да правят каквото си искат и да решават, кое е приоритетно и кое не.

Трябва да защитим младите хора, които искат да останат у нас и са готови да се борят с всичко и всички за това!  

Вижте още: Мамо, ти отгледа емигранти

А, ако някой не знае кои СА приоритетните специалности и доводите на министерството, което ги е определило за такива, ви предоставяме възможността да се запознаете с тях: 

Приоритетните професионални направления бяха определени през март от Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката. Като приоритетни са изведени направления, в които има недостиг на специалисти на пазара на труда, които ще се търсят в бъдеще и които са стратегически важни за икономиката на страната, но към които няма голям интерес от страна на кандидат-студентите.

Университетите ще получават допълнително целево финансиране от държавата за обучението на студентите в специалностите от тези направления.

Те са 32. Ето и списъка:

  1. Теория и управление на образованието
  2. Педагогика
  3. Педагогика на обучението по …
  4. Физически науки
  5. Химически науки
  6. Биологически науки
  7. Науки за земята
  8. Математика
  9. Информатика и компютърни науки
  10. Машинно инженерство
  11. Електротехника, електроника и автоматика
  12. Комуникационна и компютърна техника
  13. Енергетика
  14. Транспорт, корабоплаване и авиация
  15. Материали и материалознание
  16. Архитектура, строителство и геодезия
  17. Проучване, добив и обработка на полезни
    изкопаеми
  18. Металургия
  19. Химични технологии
  20. Биотехнологии
  21. Хранителни технологии
  22. Общо инженерство
  23. Растениевъдство
  24. Растителна защита
  25. Животновъдство
  26. Ветеринарна медицина
  27. Горско стопанство
  28. Теория на изкуствата
  29. Изобразително изкуство
  30. Музикално и танцово изкуство
  31. Театрално и филмово изкуство
  32. Военно дело

Цветът на нацията ЕМИГРИРА …

България е емигрантска държава. Да, приятели, колкото и да не ни се иска е така. През годините много българи напуснаха страната ни, за да търся по-добро бъдеще в чужбина.

Дали го намират е друг въпрос.

Лошото е, че колкото и да им е трудно навън, повечето емигрирали не се връщат. Явното трудното там е за предпочитане отколкото трудното у нас.

Нова статистика потвърждаваща думите ни излезе вчера, а от нея ни стана тъжно.

Разбрахме, че  по последни данни 85% от образованите лица, които са на възраст до 38 години, напускат пределите на България и дават своя принос на други пазари на труда и в други осигурителни системи.

За последните десет години два пъти се е влошил коефициентът на демографско заместване на пазара на труда. Ако преди години на всеки сто човека, излезли от пазара на труда, тоест навършили 64 години, е имало 124 млади, които са ги заместили, то сега те са едва 60.

Оказва се, че образованите, талантливите и можещи българи отиват да си дават целия потенциал в чужбина.

И не можем да ги обвиним!

Тук те не са оценени подобаващо. У нас не може да им се предложат същите условия на труд. В чужбина оценяват възможностите им и това, което наистина могат.

Вижте още: Българите не протестират, защото са бедни

Много тревожни са процентите, които се намират в този доклад.

Според последни данни относно структурата на заетостта – 14% от безработните са с висше образование, 60% продължително безработни и 17% са млади хора, които не могат да намерят първото си работно място. Коефициентът на заетост при младите хора до 29 г. е 37,9%.

По данни на Евростат 21.5% от младите хора в България не работят и не учат.

И не защото са мързеливи, не защото не искат да работят – просто не им се дава тази възможност. Ето и сега бизнесът е така устроен, че като започнеш нова работа искат да си на 24, да имаш минимум 2 години стаж и разбира се изискват висше образование.

Как да стане това!?

Как искат хем 4 години в университета, хем работа по специалността, хем да сме работили там 2 години? Няма как да стане!

Не се инвестират в младите, не се инвестират в стажантски програми. В чужбина веднага ти предлагат работно място, осигуряват сигурна работа. Тук може да си с две висши образования и да продаваш маруля на Женския пазар.

И затова цветът на нацията си отива …

Вижте още: Бедров: Управляващите обявиха война на българите в чужбина

Затова търси сигурност другаде.

Тъжно е! Тъжно е как не оценяваме това, което имаме. Тъжно е как ще допуснем всички млади хора да отидат в чужбина и да се трудят за друга държава, просто защото чужденците ги оценяват.

Не можем да ги обвиним. Не можем да ги наречем предатели!

По-скоро трябва да се замислим какво да направим да ги върнем отново в България!

Чакай ме, чужбина!

bgkontakti_polet-777x437
Фотограф: Сузана Йорданова

Чао, чужбина! Няма да ме има малко. Прибирам се вкъщи! Подавам паспорта си на служителката на Check-in гишето, заедно с лекия си, почти 25-килограмов куфар. Тя ми проверява данните, подава ми самолетния билет и пред очите ми заискряват прекрасните букви „Варна“ и „България“. Внезапно усещам болка в бузите!

Болка, причинена от нестихващата ми усмивка, която като че ли се мъчи да стане още по-широка. Вземам си паспорта обратно и дори ми се привижда, че сякаш снимката ми оживява и се усмихва от хартията. Служителката ме гледа с лека доза удивление и аз се опитвам да овладея емоцията си. Безуспешно! Не мога, нали отивам вкъщи!

Прочетете повече „Чакай ме, чужбина!“

Какъв герой е Динко, бе?

dinko-ot-qmbol-za-signala-na-bhk-hich-ne-mi-puka-364137_thumb-large

Вие не сте в час.

До този извод стигам, след като прочетох една камара статии от журналисти и хора с позиции в обществото относно Динко – съвременният „Крали Марко“.

Признавам, една част от тях са чист популизъм, а другата са мнения на загорели каки и съвременни „националисти”, за които това да възхваляваш един образ и да го превръщаш в герой, е нещо нормално.

Разберете ме правилно, границата на нормалното отразяване и представяне на фактите пред читателите и това да превръщаш в култ определена личност заради постъпките й, е много тънка и не бива да се преминава. Не, защото ще стане нещо страшно или ще има голям ефект върху обществото, ами заради това, че започва да става смешно, трагично и граничи с налудничавата възхвала.

Прочетете повече „Какъв герой е Динко, бе?“

ЕБАЛ СЪМ Й МАЙКАТА НА ТАЯ ДЪРЖАВА

ебак

Преди известно време се случи така, че се наложи да напусна България.

Не по собствено желание, а поради липсата на надежда. Липсата на много хубави неща, както и изобилието от лоши, бяха основната причина за този избор. Както много други хора, бях принуден да събера живота си в един куфар и една чанта ръчен багаж. И да кажа чао на хората с които бях отраснал.

През годините много пъти бях от обратната страна. Изпращах приятелите си и въпреки, че си казвахме “чао”, а не “сбогом”, знаех, че това са последните моменти, в които ще видя някои от тях. Така от весела компания ученици и квартални деца, станахме парчета, разхвърляни из света. Футболните мачове, сутрешните кафета някъде из квартала и безкрайните летни вечерни разходки останаха в миналото. Защото вече или стоиш в България и чакаш чудо, или си далеч и се бориш с адаптацията към новото място.

Прочетете повече „ЕБАЛ СЪМ Й МАЙКАТА НА ТАЯ ДЪРЖАВА“