Етикет: Електронно гласуване

За популизма на Слави Трифонов и картелите на пазара с горива – разговор с Иво Мирчев

Днес ви представяме едно интервю с Иво Мирчев. Човек с ясна и точна позиция.

Обсъдихме решението на Конституционния съд по казуса с въпросите на Слави Трифонов и защо Трифонов си е позволил отново да добави въпроса за електронното гласуване, като депутатите вече са гласували за това.

От интервюто ще разберете още повече за картелите на пазара на горива. Малък коментар на медийната среда, както и политическата обстановка.

 *******

Какво знаем за Иво Мирчев?

Млад предприемач съм. Отскоро имам собствен бизнес, в областта на информационните технологии. Разработвам интелигентни устройства за управление на уреди през интернет. Преди това съм бил маркетинг директор в различни компании.

Имам участие в най-различни организации, проекти и неправителствени организации. И всичко това е на доброволчески начела.

Тоест за теб гражданската позиция е много важно нещо?

Абсолютно! Това трябва да е задължително за всички и всеки да изразява своето мнение.

Защо за теб това е толкова важно?

Ако живееш в Германия или Великобритания, нямаше да е толкова важно за мен и за хората около мен да имат активна гражданска позиция, защото това са уредени общества, които вече си вървят в някакви релси и имат някакъв ритъм на живеене. В България обаче положението е много различно. На където и да се обърнеш има нещо за поправяне.

Дали ще е корупцията във властта. Дали ще е нещо, свързано с изборните правила. Просто навсякъде има нещо, което може да се промени.

Как ще коментираш битката между Слави Трифонов и Конституционния съд?

По принцип няма нищо лошо в референдумите. Те даже са нещо много  хубаво. Може би не е толкова важно референдумите да се превръщат в някакъв инструмент за решаване на нещата, но и в никакъв случай не трябва да се отнема възможността за гласуване.

Референдумът на Слави е хубава крачка. Няма нищо лошо да видим какво мисли българинът по тези въпроси. Това, което ме притесни много в този случай, е въпросът за електронното гласуване, защото ние създадохме инициативен комитет, помогнахме за въвеждането на електронното гласуване, вкарването на законопроекта, и в крайна сметка, когато Народното събрание прие закона и постави крайни срокове за въвеждането му, Слави Трифонов заяви, че такова нещо няма. Той каза, че електронното гласуване не е прието и трябва да сложи такъв въпрос в своя референдум.

Това честно казано много ми повлия. Слави излиза със същите аргументи, с които и аз излизам. Аз казвам: Аз съм гражданин и искам да подобря средата, в която живея. Слави говори същото. Само че ние си свършихме работата, относно електронното гласуване, докато Слави използва въпроса за електронното гласуване в референдума, за да може да налее енергия в него, което за мен е неприемливо. Няма лошо да става политик, всеки сам решава, но не съм съгласен да използва електронното гласуване по този начин, защото това беше мого трудна стъпка. Просто положихме много усилия това да стане, а сега излиза някой и ни казва, че няма такова решение.

Слави казва: Искам електронно гласуване 2016 г., а не 2019 г.. Ами няма как да стане. Най-малкото ние нямаме лични карти с чип.

Тоест ти и останалите хора от инициативния комитет одобрявате решението на Конституционния съд точно за този въпрос и реакцията на президента по темата?

Президентът беше един от малкото хора, облечени във власт, които подкрепиха, под някаква форма, възможността да се гласува електронно. Той беше и човекът, който до колкото му е възможно, упражни някакъв натиск и върху парламента.

Нормално е обаче нашата реакция за решението на Конституционния съд да бъде позитивна. Като български гражданин, аз няма какво да направя, относно решението на Конституционния съд, защото това е най-висшата съдебна инстанция у нас. Не мога да позволя да коментирам решение на този съд, независимо дали ми харесва, или не.

Но сега се чувствам удовлетворен, защото можеше да има прецедент електронното гласуване да бъде премахнато. И ще ви кажа как.

Представете си, че много малко хора подкрепят референдума на Слави. И се получава следното: Тъкмо депутатите са приели със закон електронното гласуване и вече ще имат причина да го отменят. Защото знаем, че нашите депутати не искат такова гласуване у нас. И ако има ниска активност на този референдум, им се дава шанс да ни кажат как това няма да стане. И могат да отменят закона.

И никой не може да каже нищо, защото това е волята на народа. А Слави искаше да изпозлва електронното гласуване за съвсем различни цели.

Можем ли да приемем донякъде, че това е някакъв популизъм?

Тук няма две мнения – това е абсолютен, тотален популизъм. Слави е хванал вълната на популизма, а и аз смятам, че не е слизал от нея.

Мен, като гражданин не ме вълнува много дали Слави ще участва в политиката, какви идеи ще има и дали ще инициира референдум. Важното е всеки български гражданин, независимо кой е, да бъде полезен за средата, а не да вреди. Слави носи огромна отговорност, той е изключително популярна личност и много хора му вярват и според мен трябва да бъде много внимателен какво поднася на публиката. И когато представя политически проект, трябва да внимава още повече, защото той може да разруши повече неща от тези, които смята да направи. Ако приемем, че наистина е добронамерен в действията си, а не е просто поредният месия, който ни се появява.

Как би коментирал съдебната система като цяло? Съдебните решения, „Яневагейт“.

Това, което се случва в съдебната система не мога да кажа, че ме отчайава, но дълбоко ме кара да се съмнявам, че скоро може да има изобщо някаква позитивна промяна. Оставката на Христо Иванов показва, че на всички нива в държавата, желание за промяна няма.

Съдебната система се е превърнала в нещо много различно от това, което е нейното основно предназначение. Това  е просто една търговия с влияние. У нас осъдени няма.

Това е един огромен бизнес, който е в рамките на държавата. Особено прокуратурата.

Да не забравяме и друго – че вече 26 години няма един осъден висш държавник. Нито един. И това подкрепя думите на Бойко Борисов, че ние сме една от най-некорумпираните държави в Европа. А ние, които живеем тука, знаем, че това изобщо не е така. Точно обратното. Но така са вплетени всички, че фактически няма кой да бъде осъден каквото и да е направил. В най-добрия случай, може да се оттегли от прожекторите за малко.

Намираш ли връзка между трите вида власти, които са концентрирани в една партия?

Зависимостта е двупосочна. Както премиерът е зависим от главния прокурор, така и главният прокурор е зависим от премиера. Много сложна система, аз я наблюдавам много внимателно. И съм убеден, че докато ГЕРБ и Бойко Борисов са на власт, няма как да има някаква промяна. Те многократно са показвали това.

От това, обаче страдаме всички ние, защото ни управлява мафия.

Ти беше много активен по темата с горивата и картелите около тях. Защо обаче държавата не направи нищо по въпроса – загуби желание или връзките на управляващите с мафията са прекалено силни?

Държавата никога не е имала желание да се бори с картела при горивата. Картел при горивата в България категорично има и това го доказват елементарни примери. При нас качеството на гориво е лошо, а цените са завишени с над 10%. Тези пари се разделят между бензиностанциите, търговците на едро и производителя, който е в България.

В няколко прочувания, в които съм съдействал, съм правил подробни анализи за какво става дума, но разбрах, че наистина няма смисъл. Защото дори за медиите това вече не е интересна тема. А не се превръща в интересна тема, защото тя се изтърка. Ние си знаем – цените в България са високи. Няма какво да направим по въпроса.

Това, което се случва с Марешки, например, е че той ясно демонстрира, че под закрилата на друга групировка, която е силна в държавата, той може да покаже, че цените може да бъдат и различни.

Но и законодателните промени, които се правят са в посока на монополизиране на сектора и за съжаление Европа е твърде заета, за да ни оправи и този проблем. Защото в последните 10 години Европа решава проблемите на България.

Медиите работят ли изобщо в полза на обществото?

В общи линии, благодарение на интернет, българинът бавно започва да излиза от тая матрица, в която беше поставян преди. Имаш три основни канала, които ти представят информация в някаква посока и цялата информираност да е от там. Ако си спомним какви бяха тиражите на всекидневниците в България, ще се уплашим как те са паднали десетки пъти под пиковите си моменти.

И за това не е виновен само интернет.

Основната причина е, че злоупотребиха много грубо с доверието на хората. Подценяването на хората и прекалено очевиден слугинаж, докараха вестници като „Труд“ и „24 часа“  да имат тираж колкото някой четен регионален вестник. Вестниците започнаха да са трибуна на мафията и представяне на определени интереси.

Единици са тези, и те са предино сайтове в интернет, които наистина пишат неща, които създават някаква свобода за журналистите в медията и показват на хората истината.

Медийната среда в момента е отровна!

Кога обществото ще разбере, че то е в основата на демокрацията?

Честно казано, обществото до някъде го разбира вече. Аз помня времената около 2011 година, когато много трудно някой можеше да си помисли да организира голям протест. И беше много трудно за хората да реагират така, както реагираха през 2013 година. Това, което се случи тогава беше, когато за първи път на хората не им взеха парите и те излязоха да протестират. Излязоха, защото си казаха „Стига вече! Те вече ни се подиграват!“.

Обществото до голяма степен е осъзнало, че то движи промените. Истината обаче е, че ние българите не сме от най-активните и реагиращи на проблеми граждани и въобще хора.

Но аз имам надежда и смятам, че тепърва ще ставаме активни. Защото хората, когато осъзнаят, че да помогнеш на другия, да започнеш да протестираш и да казваш своето мнение, подобряваш средата около себе си.

В крайна сметка така се подобрява живеенето на всички.

Интервю на Веселин Диманов

 

Ще отпадне ли електронното гласуване?

Промените по Изборния кодекс продължават. След като ветето на президента отпадна и се разбра, че за пореден път управляващите няма да се съобразят с мнението на гражданите, сега БСП внесоха нови промени, които тотално ще ограничат всеки да може да даде своя глас. 

На фона на исканията на българи, живеещи в чужбина, да им се осигури достъп за упражняване на конституционното им право на глас и да се върне режимът за разкриване на секции от кодекса на Мая Мановола, социалстите не само не предлагат никаква промяна за гласуването зад граница, но искат да се отмени отмени експерименталното електронното дистанционно гласуване, предвидено от 1 януари 2018 г., като единствена възможност всички българи да могат да гласуват.

Явно управялващите много ги е страх! Страх ги е да чуят истинското мнение на гражданите. Страх ги е да се сблъскат директно с мнението на активните и мислещи граждани. 

Вижте още: Мария Спирова: Гласовете от чужбина ужасяват статуквото

Защо? Защо сте толкова уплашени? Защо искате по всякакъв начин да ограничите правото на българите да гласуват? 

До въвеждането на електронно гласуване се стигна след референдум през октомври 2015 г., когато 1 883 411 души гласуваха с „да“, макар и допитването да не беше валидно съвсем, тъй като не успя да постигне прага от над 3.5 млн. гласулвали.

БСП отново предлага изборите и референдумите да се провеждат в различни дни, но пък е предвидено, че по изключение може и да са в един ден.

Социластите предлагат още гласуването да остане само „обществен дълг“, без да е записано като „задължително“ в закона. За сметка на това обаче не са предложили да отпадне „санкцията“ за заличаване на списъците, ако избирателите не са гласували на два последователни и еднакви по вид избора.

Вижте още: ОФИЦИАЛНО: ОПРАСКАХА ветото на президента

В проекта се предвижда още да се върне старият режим за образуване на кметства, в които се избира пряко кмет – от 400 да се намали отново на 100 жители.

От БСП предлагат да се въведе задължение за Централната избирателна комисия (ЦИК) за периодично оповестяване на избирателната активност в изборния ден. До 22 часа в изборния ден ЦИК трябва да обяви активността в страната и извън нея. Практиката досега е ЦИК да обявява крайната избирателна активност с окончателните резултати от изборите – 3 или 4 дни по-късно.

И така докато отново се занимаваме с незначителни подробности до колко часа трябва да обявяваме активността в изборния ден българите в чужбина, а и не само, остават ограничени и се нарушава тяхното право за глас.

ДОКОГА ще ги търпим? ДОКОГА ще стоим безучастни? ДОКОГА ще сме едно неактивно общество?

Ние от „Гласът на младите хора“ продължаваме да следим развитието с Изборния кодекс и се надяваме в крайна сметка всичко да завърши в полза на българите. Където и да са те. 

 

Референдумът – нужното оръжие на българина

elektronno1

Референдумът е модерното оръжие на българина, което ние трябва да използваме като общество в борбата за една истинска демокрация.

Референдумът е основната форма на пряката демокрация. Чрез него народът може да осъществи държавна власт, а ние имаме крещяща нужда от това! Организирането на един референдум дава сила на гражданите да изразят мнението си под формата на гласуване – пряко или тайно, като с това да наложат своята воля по-важен проблем за страната. Странно е, но повечето хора в България, не разбират защо е от изключителна важност този референдум.

Може би отговорът се крие в това, че демокрацията в България я има само на хартия, при това не каква да е, ами – тоалетна, с която за 26 години много партии и много политици си избърсаха задниците.

Безкрайният преход някак си заличи представата на хората за демокрацията, за нейното значение и приложение. В България демокрацията се прилага и разбива по странен начин, клонящ към налагането на определен диктатор и неговото мнение. Един вид демокрацията се нуждае от ВОЖД, които да ни води и да ни показва правилната страна на нещата. Както сега така и ако се върнем назад в годините, ще видим, че това е самата истина.

Прочетете повече „Референдумът – нужното оръжие на българина“