Етикет: Държавна сигурност

Младите поколения трябва да знаят истината за комунистическия режим в България – разговор с Андрей Ковачев

Прочетете повече „Младите поколения трябва да знаят истината за комунистическия режим в България – разговор с Андрей Ковачев“

Реклами

За свободата на един монах и неговото послание към българите – разговор с отец Рафаил

Прочетете повече „За свободата на един монах и неговото послание към българите – разговор с отец Рафаил“

Разследване твърди: Кристалина Георгиева е човек на „Мултигруп“, доносничела е на ДС

%d0%ba%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%b5%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b8%d0%b5%d0%b2%d0%b0-%d0%b1%d0%be%d0%b9%d0%ba%d0%be-%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%b2

Журналистическо разследване твърди, че заместник-председателят на Еврокомисията Кристалина Георгиева, която беше кандидат за генерален секретар на ООН, „крие скелети в гардероба си“, пише Euractiv, цитирано от OFFnews.

Според публикацията ЕС продължава да назначава ръководни фигури, без да е проучило миналото им както трябва.

Швейцарският журналист Ив Кугелман е публикувал вчера статия на интернет страницата на изследователския институт на Foreign Policy озаглавена “Основната грешка в ООН, която едва бе предотвратена”. Американската организация е един от най-престижните мозъчни тръстове, анализиращи външната политика и въпросите на сигурността в САЩ.

Според публикацията на реномирания американски институт „в случая на г-жа Георгиева изплуват сериозни твърдения“, които са свързани с нейното минало и настояще. Тези твърдения са групирани в две категории: миналото ѝ в годините на комунистическия режим в България и нейните контакти с бизнес група с предполагаеми връзки с организираната престъпност.

Статията е обобщение на няколкомесечно разследване по тези обвинения, посочва авторът, което е протекло и по време на кампанията с номинацията на Георгиева за поста генерален секретар на ООН. Изследването е базирано на интервюта с бивши агенти в българските служби за сигурност, политици и „граждани, които имат достъп до съответната информация“. Авторът се е позовал и на архивни материали и открити източници, като е провел и консултации с експерти по работата на тайните служби, в частност в България.

Един от тях – бивш офицер от 6-о управление ДС, който в проучването е посочен под псевдонима Андрей Войнов, твърди, че след като започнала да преподава политическа икономика в института Карл Маркс (сега УНСС, бел. ред.), Георгиева е била вербувана като информатор на службите. Според твърденията това ѝ гарантирало да продължи научната си дейност в лондонското училище по икономика през 1987 г.

Георгиева бе номинирана в последния момент за кандидат за генерален секретар на ООН, но има подозрения, че е водила кампания поне в продължение на година в позицията си на еврокомисар.

Авторът започва с това, че българският премиер Бойко Борисов посочи Георгиева като кандидат за най-високия пост в световната организация само седмица преди вземането на финалното решение. Посочва се и че въпреки загубата на българката тя ще остане зам.-председател на ЕК и комисар по бюджета на ЕС.

“Има сериозни съмнения за миналото на Георгиева от времето преди демократичните промени, както и за сегашните ѝ семейни връзки с бизнес конгломерат, който американските дипломати в София описват като „един от доайените на българската организирана престъпност“, пише Кугелман.

Той цитира имената на няколко души от обкръжението на Георгиева, включително и офицер от комунистическите тайни служби, който твърди, че Георгиева е била важна за тях. Посочва се и че Георгиева отрича подобни връзки.

В публикацията премиерът Борисов е цитиран да казва, че Георгиева „има досие“ и се обяснява, че това е термин, който се отнася за информатори или сътрудници на тайната полиция в България.

Авторът цитира и източници, които твърдят, че Георгиева е имала връзки с „Мултигруп“ – бизнес империя от ранните години на демокрацията в България. Дава се и пример, че дъщерята на Георгиева Десислава Кинова е била дългогодишен служител на компании от групировката.

Кугелман посочва, че американски дипломати описват „Мултигруп“ като „доайен на българската организирана престъпност“. Дори и твърдението да е преувеличено, е вярно обаче, че в САЩ има отвращение към точно тази бизнес група, което се потвърждава от официална кореспонденция на Държавния департамент, разкрита от Wikileaks, пише авторът.

„Въпросите, свързани Георгиева, говорят за по-широк проблем: твърде често, както в ООН, така и в ЕС на лидерски постове се назначават хора, за които не е направено задълбочено проучване и не са били подложени на обществен контрол“, убеден е Кугелман.

Официално: Във военното разузнаване са унищожавани досиета след 10 ноември 1989 година

„Военна информация” (СВИ) официално призна, че във военното разузнаване са унищожавани досиета след 10 ноември 1989 година. Въпреки постановление №61 от 5 април 1991 г. на Министерски съвет, с което е абсолютно забранено унищожаването на каквато и да е архивна информация с поверителен характер в България.

zx620y348_937040

Това е станало ясно в отговор на директора на СВИ бригаден генерал Светослав Даскалов на заявление за достъп до обществена информация, подадено от сайта desebg.com.

„В периода от 10 ноември 1989 г. до 16 юли 1991 г. в РУ-ГЩ са унищожавани документи въз основа на актове за унищожаване на секретни материали, намиращи се в сборове документи (дела), които по надлежния ред са предадени на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА”,се посочва в отговора на СВИ, подписан от директора ѝ бригаден генерал Светослав Даскалов, изпратен до редакцията на desebg.com

Прочистването е извършвано по време на двете правителства на Луканов (1990 г., БКП/БСП), кабинета Попов (1991 г., БСП, СДС и БЗНС), служебният кабинет на Ренета Инджова (1994) и кабинета Костов (1999), когато управлява коалицията Обединени демократични сили (СДС и Народен съюз), пише още журналиста Христо Христов.

От наличната информация по този въпро до този момент се знаеше за тайно унищожаване на досиета на бившата Държавна сигурност през 1990 г. Това е станало след заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев (БКП), разкрит по-късно като агент на ДС, който също е бил вербуван като Агент на ДС под псевдоним – „Славейчето“.

atanas_semerdziev-new

Този акт през 2002 година за малко да му струва свободата, но прокуратурата не си свърши докрай работата, за да сте стигне до окончателни присъди и остави делото на „трупчета”, докато двамата си доживеят спокойно старините и починат.

Служба „Военна информация”, която от 1999 г. е правоприемник на РУ-ГЩ, упорито отказваше през последните няколко години да изпълни закона за досиетата и да предаде архивите на военното разузнаване от тоталитарния период на Комисията по досиетата, което привлече общественото внимание и това на политици и журналисти, съобщава още сайта desebg.com.

В официалния отговор на СВИ се пропуска отговор на въпроса- какво е количеството на унищожените документи до юли 1991 г.

За сега знаем, че  най-малко 16 000 досиета в РУ-ГЩ са унищожени след 10 ноември 1989 г. или почти половината от всичките. Това става ясно от отговор на министъра на отбраната Николай Ненчев от юли 2016 г

Актовете за унищожаване, посочени от СВИ, като основание за унищожаването, не съдържат право основание, което поставя под сериозно съмнение законността на прочистването.

За пример при съставянето на актове за унищожаване на досиета от архива на ДС през 1990 г. съответните комисии, извършили прочистването са посочили като основание за това заповедта на министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

При РУ-ГЩ такова нещо няма. Отделно от това не става ясно дали след 10 ноември 1989 г. във военното разузнаване са прочиствали само снети в архива агентурни досиетата или и досиета на действащи такива.

b_650_0_16777215_0___images_stories_sistematads_ru-gst_2016_5-otgovor-svi-dosieta_ru-gs-2

b_650_0_16777215_0___images_stories_sistematads_ru-gst_2016_5-otgovor-svi-dosieta_ru-gs-3

Унищожаване на досиета във военното разузнаване след юли 1991 година продължава..

От официалния отговор на директора на Служба „Военна информация” бригаден генерал Светослав Даскалов става ясно, че това се е случвало до влизането на закона за досиетата през 2006 година.

От отговора на СВИ не става ясно колко и какви досиета са унищожавани във военното разузнаване в нарушение на министерското постановление.

От СВИ посочват, че това постановление е отменено с друго постановление на Министерския съвет от декември 1994 г. (тогава управлява служебния кабинет на Ренета Инджова, назначен от президента Желю Желев б.а.). В служебния кабинет министър на отбраната е Бойко Ноев, а директор на РУ-ГЩ току що е станал ген. Ангел Кацаров (2 декември 1994 г.).

„За отделените през този период документи за унищожаване само са съставяни актове, в които са описвани предвидените за съхранение материали. Те са съхранявани в Службата по специален ред – описани, прегледани и запечатани в чували. Въпросните секретни материали са унищожени на 15 април 1999 г.”, се посочва още в отговора на ген. Даскалов.

Това е по време на управлението на Обединените демократични сили (СДС и Народен съюз) и кабинета на Иван Костов. Тогава министър на отбраната, който пряко отговаря за военното разузнаване, е Георги Ананиев.

Директорът на СВИ отговаря и на въпроса на журналиста, които са длъжностните лица във военното разузнаване, разпоредили прочистването:

„Унищожаването на секретни материали е извършено в съответствие с писмени указания на първия зам.-началник на РУ-ГЩ от 24 януари 1995 г.”

Това съвпада с първия ден от управлението на самостоятелното правителство на БСП с премиера Жан Виденов, лидер на бившите комунисти. Министър на отбраната в кабинета Виденов е Димитър Павлов, разкрит по-късно от Комисията по досиетата като агент на ДС.

Снимка: Капитал
Източник на информация: Desebg.com

Борисов вече вижда Агент „БУДА” в ОГЛЕДАЛОТО!

Огледалото.

Огледалото помни всичко, казват старите хора. Освен като предмет, огледалото има силно присъствие и в много митове, психологически теории, олицетворявайки различни схващания. В миналото, огледалата са смятани за подарък от дявола. Хората са мислели, че с тях може да бъде направена магия.

Както е казал Платон: “Човекът, трябва да се погрижи за собствената си душа, защото тя съставлява неговата същност.” А душата се нуждае от отражение, за да се опознае, тъй като, подобно на окотоне може да се види сама.

Именно затова огледалото е предмет, който нашите управници рядко ползват, защото то не прощава никому. То показва действителността такава каквато е.

За жалост на родната управа.

В началото на тази година Daily Spiegel публикува статия Пеевски – Айсбергът на корупцията”, която повдигна въпроса за корупцията в България на ниво Европейски съюз (ЕС). Не, че те не знаят какво се случва на територията на страната, но е друго да го направи авторитетно издание.

“Както никой друг той (Пеевски) олицетворява олигархичната система на клиентелизма”, обобщава „Шпигел“ в своята публикация.

Самата статия предизвика множество скандали и въпроси, на които все още издигнатите от народа представители на властта не желаят да отговорят. По лесно им беше да се отърват от присъствието на Пеевски в обществото и политиката, но не и от бизнес средите.

Това което последва е въпросът – #КОЙ вижда Борисов в огледалото?

Отговорът дойде след един въпрос на българин в чужбина, който едва ли и до ден днешен е успял да разбере какво е постигнал с него.

 „Искам да ви попитам, когато четете неговите медии, употребявате неговите бизнеси или всъщност общите такива… „Шпигел“ означава огледало на немски. Искам да ви попитам започнахте ли да виждате в огледалото образа на Пеевски?“

Това стресна Борисов. Защото малко медии в България, които си позволяват да критикуват премиера, захапаха здраво темата и не го оставиха на мира. Точно до деня на въпросното интервю, когато Борисов обяви Пеевски за официално Аут оф дъ гейм. Поне на теория.

Връзката Пеевски – Борисов – Доган

Въпросите в обществото, относно тази връзка, не се харесаха на премиера, а това доведе до опраскването на депутата от ДПС Пеевски, и потулването на всичко свързано с него. Много от обществените поръчки, свързвани с фирми, близки до Делян Пеевски, бяха спрени, като по този начин управляващите, и в частност Борисов, се опитаха да прикрият мръсната диря на корупционните схеми, чрез който Доган (Агент Сава) и обръчите от фирми, близки до ДПС, ГЕРБ и БСП успяха да натрупат огромни капитали.

Пеевски си отиде, Пеевски напуска страната…

Мина повече от месец, от както той обяви оттеглянето на Пеевски от родната политическа сцена, при това в национален ефир.

Пеевски вече го няма, а Доган се скри в Бургас.

Всичко това ни връща в началото на темата: Огледалото помни всичко

След като Делян Пеевски го няма и вече не се появява пред Борисов, когато се погледне в огледалото, то тогава какво вижда премиерът като отражение?

Миналото е нашата сянка, а тя никога няма да спре да ни преследва. Дори и след смъртта ни.

Досието „БУДА” ще преследва Бойко Борисов винаги, защото той така и не успя, през всичките тези години да опровергае тази папка и миналото, заключено в нея.

От дълбините на архивите на „Биволъ”

Трети февруари 2013 година, ще се помни дълго Борисов и компания. Тогава за пръв път на бял свят се показа досието „БУДА”, за което преди това публично е говорил само Яне Янев през 2011 г., но след изтичането на документа се отметна и обвини БСП.  Малко по късно, той стана съветник на премиерът Борисов.

Иначе папката „Буда”, съдържа информация за вербуването на Бойко Борисов към службите за борба с организираната престъпност, като криминално интересен елемент. Това е на базата на документи, които бяха разкрити и публикувани официално в сайта „Биволъ”.

capture_decran_2013-02-03_a_01-31-42

Вярвате или не в истинността на досието „Буда”,то продължава да бъде най-лошият кошмар на Бат Бойко, защото не се знае кога и #КОЙ ще го извади на бял свят отново.  При това цялото. И вероятно с липсващата тънка папчица в него, за която се твърди, че е била съставена преди 1989 г. в кабинетите на ДС.

Как всъщност досието „Буда” излезе на бял свят?

От публикация на „Биволъ” тогава разбираме, че това са копия на автентични документи, получени в тяхната платформа за анонимно споделяне на документи Balkanleaks, работеща на същия принцип като Wikileaks.  Според методите и начина на анонимното споделяне, не е ясно кой е изпращачът.

Настоящият премиер е регистриран в оперативния отчет на ЦСБОБ (Централната служба за борба с организираната престъпност, сега НСБОП), като вербуван информатор на 9 декември 1996 г.

(ЦСБОП всъщност наследява голяма част от Шесто управление на Държавна сигурност. Почти всички офицери в службата са бивши „шестаци“. Цитирано от „Биволъ”.)

verbovka-1

Мотивът е, че контактува с „оперативно интересни лица“. Според водещия офицер, кандидатът Борисов има качества и перспективи за регистрация в по-горни категории секретен сътрудник. На жаргона на службите това означава, че Борисов е дал съгласие да бъде агент-информатор, заведено му е „картонче“ и в архивите се пазят негови донесения, подписани от водещия оперативен работник, цитирано от публикацията на „Биволъ”.

Борисов е бил вербуван в началото на т.нар. „Виденова зима”, когато страната е изпаднала в тежка икономическа криза, която води до хиперинфлация, вследствие на управлението на кабинета „Виденов”.

Младен Георгиев  и Спас Спасов са утвърдили регистрацията на Борисов за сътрудник на ДС. И двамата имат кариерно развитие. Водещият офицер Младен Георгиев минава през охранителната фирма “Ипон” и оттам дори се издига до синекурната длъжност “Главен секретар на ДАНС, създадена специално за него по времето на първото правителство на агента му Буда. За г-н Георгиев няма сведения да е бил Агент на ДС, но Спас Спасов е разкрит с решение на Комисията по досиетата от 20.07.2010 г.

Агент „Буда“, който стана премиер.

Това е заглавие на френското издание „Фигаро”, което четири дни след публикацията на „Биволъ”, публикува материали по темата. Тогава изданието направи интересен коментар:  „Най-накрая се намериха доказателства за симбиозата между властта, полицията и мафията, което прави България „уникален случай” в Европа.“

Вторият документ, който „Биволъ” разкрива на 04 февруари 2013 г., показва, че цитирам: „На 24.02.1997 г. в сектор „Вътрешен тероризъм“ на ЦСБОП е образувано Дело за оперативно наблюдение (ДОН) срещу Бойко Методиев Борисов. Делото е с номер 0996, с псевдоним „Буда“.

Мотивът за делото е красноречив: „За придобиване на информация по отношение на процеси, представляващи оперативен интерес в силовите групировки и структури. За предотвратяване и пресичане на евентуална престъпна дейност от техни представители.“

Третият документ, публикуван на сайта „Биволъ”, е подробен план от 6 страници за реализиране на делото за оперативно наблюдение ДОН „Буда“.

В подробния план за оперативно-издирвателни, агентурно-оперативни и оперативно-технически мероприятия е разписано как за обекта Борисов трябва да се съберат данни от всички служби в държавата, да му се изготви психологически профил, да се приложат няколко различни СРС-та (СТРУМА, ОСЪМ и ВИТ), да бъде следен с външно наблюдение и разработван с агентура за влияние.

Всичко по темата с досието „Буда“ може да прочетете ТУК:

Досието „БУДА“ I
ДОН „Буда“
Планът „Буда“ – тотално следене за определяне на престъпната ориентация на Борисов

След публикуването на досието „Буда“..

Прокуратурата, в лицето на Сотир Цацаров, МВР, в лицето на Цветан Цветанов, бившият директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ – Станимир Флоров, бившият секретар на ДАНС – Младен Георгиев, представители на ДПС, БСП и други политически сили се втурнаха да защитават Борисов. В опита си да дискредитират досието му, те направиха услуга на журналистите, които имат принципи в професията си. Оправданията на самия Борисов, буквално противоречащи си крещящо всеки следващ път и нелепите опити на свързаните с МВР и ДС лица да го оневиняват, на практика доказаха автентичността на Досието “Буда”, заедно с изследванията и изводите направени от Биволъ.

Именно опитите да се прикрие истината около определен случай, засилват интереса на независимите журналисти към „темите табу”, които витаят в обществото.

Тези случай ще бъдат вадени в полза на обществото, не защото идват избори, не защото се плаща за това, а защото в журналистиката има принципи, които трябва да се спазват. Въпреки че Борисов тогава заплаши колегите, че „може да им го спретне това на всичките”.

„Днес мога да разпоредя на службите да образуват подобни дела на всички ви“. Това са думите на настоящия премиер на Република България от 2013 г., насочени към журналисти, по повод въпроси и критики, относно досието му.

Е, уважаемите „колеги” или т.нар. „Големи български журналисти” – явно през годините сте се стреснали от това изказване, защото колкото и пъти да Ви гостува премиерът Борисов по предаванията, Вие все не намирате смелост да попитате един въпрос, свързан с миналото му. Не намирате смелост да защитите професията, защото и вие сте зависими толкова, колкото и той.

Досието „Буда” е един от примерите, показващи ни нивото на журналистиката, която не е, пак повтарям, в полза на обществото, а се е превърнала в „бухалка на властта”, която освен за разчистване на сметки от скоро служи и за дискредитиране на журналисти.

Тук е моментът отново да припомним случая с разследванията на „Биволъ”, които бяха цензурирани от ръководството на фондация „Радостина Константинова”, като не им беше връчена голямата награда за разследваща журналистика по темите Булгартабак и Сараите на Доган. 

Тогава, както и преди 3 години, цензурирането има за цел да отклони вниманието на обществото от АКТУАЛНИТЕ теми, които засягат данъкоплатците в България. Темите, показващи корупцията и мръсните игри на политиците, които пък си плащат за това.

И накрая като за финал се питам да няма ли да забранят огледалата на публични места, тъй като много мръсни хора се разхождат по улиците на България?

Автор: Веселин Диманов
Тази публикация има за цел да покаже на обществото една тема, която през годините се отбягва умишлено от журналисти и политици. 
Източници на информация: Разследванията на „Биволъ“ по темата и публикации на „Дневник„.

Каракачанов – младият ДОНОСНИК на ДС

Вече близо година се занимавам активно да разглеждам досиетата на бивши Агенти на ДС. Трябва да ви кажа, че най-лоши са тези, които са вербувани на млади години.

Случаят с Красимир Каракачанов е същият. 

Той е бил вербуван за Агент на ДС на 23-годишна възраст, докато е бил студент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност история. По данни от досието му официално става част от апаратa на ДС на на 11 май 1989 г.. Вербовката се извършва в хотел „Родина”. Използван е по линия на „промакедонския национализъм” или т.нар Македонски въпрос. 

Това е въпросът за принадлежността на територията, населението и историческото наследство на Македония по време и след разпадането на Османската империя в края на 19 век и началото на 20 век. За първи път след промените 1945 публично Тодор Живков слага началото на нова линия по македонския въпрос на 11 март 1963 г.

karakadogan

Преди да ви запозная с Агентурното минало на Каракачанов, си представете следната ситуация: Вие сте младо момче на 22-25 години, като всеки един такъв човек, вие обичате да се забавлявате и взимате поне малкото от това, което комунистическият строй предлага. Естествено това го правите в компания, имате близки приятели, с които споделяте общи моменти, жени например и мисли дори. Един от тях обаче е вербуван Агент на ДС.

Знаете ли какво са правили Агентите на ДС и за какво са служили? 

Те са доносничили. Въпреки че в много от случаите в досиетата на Агентите няма информация за битови доноси  от сорта на: Кой какво казал, кой с коя е спал и кой колко пари прави или краде,  това е много невярна информация. Всичко са си казвали Агентите, нищо, че са имали точно определена сфера, в която са събирали и предавали информация.

Най-общо казано Агентурата и като цяло Агентите на ДС при комунизма са били най-важното средство за постигане на целите на държавата. По думите на Христо Христов, те са се явявали „щит и меч“ на Българската комунистическа партия (БКП).

Разбирате ли сега, от една страна колко е била жалка политиката на БКП, а от друга колко гадно да имате такъв „приятел“ във вашата компания. Агент на ДС.

Красимир Каракачанов Агент на ДС 

Уважаеми читатели, информацията в този материал е спестена в биографията на г-н Красимир Каракачанов лидер на ВМРО и съпредседател на Патриотичния фронт. Тя няма за цел да опетни името на Каракачанов, а да  послужи на читателите да добият представа относно някои зависимости в миналото на гореспоменатия депутат, който заедно с Валери Симеонов в последните няколко седмици усилено се опитва да дискредитира определена група граждани в България и чужбина.

d0bad180d0b0d181d0b8d0bcd0b8d180-d0bad0b0d180d0b0d0bad0b0d187d0b0d0bdd0bed0b2-d0b7d0bed0b2d0b5-d0b7d0b0-d0bed0b1d0b5d0b4d0b8d0bdd0b5d0

За първи път неговата принадлежност към Държавна сигурност стана известна през май 2006 г., малко след скандала с изваждането на досиетата на група журналисти от тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков. Разкриването му става в резултат на отговор на министър Петков на въпрос на журналиста Николай Бареков за общо 47 водещи политици и духовници. Съдържанието на документите за Каракачанов тогава не са огласени, цитирано от сайта Desebg.com в публикация на журналиста Христо Христов.

Официално той е огласен от комисията по досиетата през 2007 г. след извършена проверка на народните представители. 

Каракачанов е познат преди 1989 г. като Агент „Дончо“, а малко по-късно като Агент „Иван“. Той е роден на 25 март 1965 г. в град  Русе. Служил е в БНА през 1983 г. до 1985 г.

Завършва основното си образование в 15-то ЕСПУ „Адам Мижкевич“ – гр. София. От Биографичното му досие разбираме, че Каракачанов е  живял в ж.к Надежда, бл. 252, вх. Г, ет 7, апартамент 35. Произхожда от семейство на служещи. Отново според досието му като ученик Каракачанов е усвоявал с лекота преподавания материал и е участвал активно в дейността на ПИОНЕРСКАТА и КОНСОМОЛСКАТА организация. 

Още преди да е вербуван Красимир Каракачанов е проявявал задълбочен интерес към т.нар „македонски въпрос“, заедно с негов съученик Радослав Галев. Двамата ортаци посещават редовно КПК „Г. Делчев“, като Каракачанов дори е избран за зам.-председател на младежката секция. 

Първоначално е воден като кандидат агент под псевдонима Агент „Дончо“ (Красимир Каракачанов). Той е предложен от Лейтенант Новак Новев разузнават в отделение 03 към Шесто управление . В това си качество с него са осъществени 5 срещи, на които той е предал 4 донесения

Каракачанов официално предложен

В една от справките е посочено, че кандидат агентът има положително отношение към органите на ДС. Каракачанов е вербуван на 11 май 1989 г.. Вербовката се извършва в хотел „Родина”. 

Един от задължителните елементи на вербовката е лицата, които стават сътрудници на ДС да подписват доброволна декларация за това. Самата вербовка се извършва или на патриотична основа или на компрометираща основа. Забранено е на агентурата да се дават оскърбителни псевдоними.

Националистът Каракачанов е предавал информация до декември 1989 година. От направената справка на сайта Desebg.com, където е публикувано досието му разбираме, че той е подал към ДС 24 сведения по темата „македонски въпрос“.  

Каракачанов позитивен към ДС

Ето какво е докладвал Агент „Дончо“ по-късни Агент „Иван“: 

От номерацията на страниците в делото личи, че материалите в него са били пренареждани. 

Агент „Дончо“ (Красимир Каракачанов) е подал сведение на 08.02.1989 г. относно граждани на СФРЮ.  Името на човека е замаскирано, но от подадената информация става въпрос за човек, който Каракачанов е срещнал на вечеринка на Прилепска секция. От сведенията се разбира още, че въпросния човек е получил предупреждение да се пази. 

Агент „Дончо“ (Красимир Каракачанов) е подал сведения на 23.02.1989 г. относно издадена брошура на Ив. Александров, която е на тема „За ново мислене и нов подход по някои въпроси от българската история / против объркване на политиката на българския национален въпрос“. 

Сведение от 17.03.1989 г. относно обстановката на КПК „Гоце Делчев“ , в което споделя, че един негов приятел му е споделил, че за да може КПК „Гоце Делчев“ ефикасно да свърши своята народополезна дейност в структурата и организацията на сега съществуващите Културен дом „Вл. Поптомов“ и КПК „Г.Делчев“ е необходимо да се премахне изкуственото разделение на една и съща организация на две. 

Докладвал е още за проведена беседа в КПК „Г.Делчев“ на 21 март 1989 г. в кино „Македония“, където се е чествала 120 годишнината от рождението на Христо Матой деец от Вътрешната Македонско-одринска революционна организация.

Докладвал е и за провеждани беседи в КПК „Вл. Поптомов“ провели се в зала „Македония“ на 06.06.1989 г. в зала „Македония“, където темата е била докция за Тодор Александров. Каракачанов тогава докладва за интересен материал относно убийството на революционера. Засегнати са били дори връзки, които водят до връзка на ВМРО с БКП и задкулисните игри около подписването на нейния манифест.  

Докладва и за отчетно-изборно събрание на КПК“ Г. Делчев“ провело се на 27.06.1989 г. в зала „Македония“, където е избран нов клубен съвет от 49 души. Според сведенията Каракачанов е трябвало да предаде списък с хората участващи в този съвет. Интересното в тази задача, е че на мястото е имало и друг Агент от когото Агент „Иван“ е трябвало да получи информация за имената. 

На 10.07.1989 г. вече подвизаващ се под псевдоним „Иван“, Красимир Каракачанов е подал сведение, за обект на ОП „Провокатор“. От досието става ясно, че към средата на месец юни в София е пристигнало лице, което явно е било интересно за ДС. Въпросното лице е имало неприятности със Скопските специални служби. Лицето е било заплашвано да влезе в затвор „Идризово“ и че синовете му няма да има къде да работят. Лицето е организирало дейности свързани против Югославия, за отцепването и от Македония.

Агент „Иван“ (Красимир Каракачанов), е докладвал и създаването на Независимо македонско дружество „Илинден“. Цитирано от досието на Каракачанов прието от Новев на 21.11.1989 г.  

„На 19.11.1989 г. в Южен парк се е появила група от 20-30 души, които са обявили създаването на „Независимо македонско дружество““ Илинден“. По думите на Каракачанов се е говорело за борба за преустройство, за борба срещу корупцията.  Организацията е претендирала да обедини всички македонски преселници в България, като нейният председател ( името е скрито) е твърдял, че има 100 члена учредители в Пловдив, Варна, Благоевград и други места от Пиринска Македония.

Някои от документите са трудни за прочитане и информация по тях не може да се извади. Публикувам цялото досие, като документи се публикуват със заличени данни на т. нар. трети лица, съгласно изискванията на Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА. 

Ако се чудите още от къде някои политици имат пари, имоти и прочие, то тук е момента да ви светна, че Агентите на ДС са били възнаграждавани за свършената работа. Абсолютно е било задължително в досието на агента да бъде записван характерът на възнаграждението (пари или друго материално възнаграждение и защото то е давано – за ценно донесение, усърдна работа и др.

 Предлагам на г-н Каракачанов да излезе публично и да каже какво точно е получавал в замяна на доносите, които е подавал към Държавна сигурност. 

Автор: Веселин Диманов
Информация по темата е използвана от разследванията на Христо Христов журналист на Desebg.com
Тук може да прегледате официално досието на Агент „Иван“ (Красимир Каракачанов)

 

Георги Първанов или Агент „Гоце“

b_800_0_0_0___images_stories_who_is_who_prezident_d72_page_01-d72

Георги Първанов е президент на България (2002-2012) и бивш лидер на БСП (1996-2001). Той е член е на БКП от 1981 г. (в биографията му на страницата на сайта на президента е посочено, че оттогава е член на Българската социалистическа партия. БКП обаче се преименува в БСП през април 1990 г., б. а.).

Публикуваме досието на Георги Първанов без редакторска намеса. Досието е публикувано след разследване на журналистът Христо Христов от сайта „Desebg„.

През 1981 г. се дипломира в Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски” и същата година постъпва на работа в Института по история на БКП като научен сътрудник.

Един дълго прикриван факт

В официалната биография на Георги Първанов обаче има един важен факт, който остава дълго време спестен на обществото – неговата агентурна принадлежност към Държавна сигурност.

Прочетете повече „Георги Първанов или Агент „Гоце““

ЗАГУБЕНИ В ПРЕХОДА

От Михаил Вешим публикувано първо във в. „Стършел“.

12910065_1162287713805787_2090121279_n

Защо България е най-бедната страна в Евросъюза? Как повече от четвърт век се губим в прехода без светлина в тунела? Какво означава Задкулисие и защо то има почва точно у нас?

На тия въпроси може да се отговори само с две букви – ДС.

Тук знам как скептичният читател ще се подсмихне криво: хайде стига, двайсет и шест години минаха от промените, още ли социалистическата ДС ще ни е виновна?

На скептичните читатели ще кажа: отгърнете книгата „Държавна сигурност – предимство по наследство” от Момчил Методиев и Мария Дерменджиева, издание на „Сиела”, 2015 г. В дебелия том от близо 1000 страници се съдържа цялата истина за репресивната машина, действаща от края на 40-те години, та до днес. Освен документите и анализите в книгата са включени и портрети (по кадрови справки) на водещите генерали и офицери – „бойци на тихия фронт”. Разни хора, разни звания, но между тях има нещо общо – всичките са минали през школата на КГБ в Москва. Първите поколения в „органите” са били почти неграмотни, недоучили ремсисти или партизани, слезли от гората.

Прочетете повече „ЗАГУБЕНИ В ПРЕХОДА“