Етикет: Доган

От днес Октай Енимехмедов е свободен човек (ОБЗОР)

2111209240

Октай Енимехмедов – човекът, който беше осъден за нападението над почетния лидер на ДПС Ахмед Доган, изтърпя наказанието си и беше освободен, съобщава bTV.  Той беше посрещнат от брат си пред централния вход на Бургаския затвор и се оплака от условията вътре.

„Нека си събера мислите, много е неприятно тук“, каза Енимехмедов пред bTV и добави, че не съжалява и че не е стрелял.

Припомняме, че през 2013 година мъж с пистолет нападна Ахмед Доган по време на Осмата национална конференция на ДПС. Нападението бе извършено, докато Доган четеше доклада си пред делегати и членовете на ДПС.

61070625

Тогава Доган бе изведен от залата от делегати и членове на партията, част от които се нахвърлиха върху нападателя, и започнаха да го налагат с шутове и юмруци. Христо Бисеров и Лютви Местан едва усмириха колегите си след пристигането на гардовете.

oktai-enimehmedov

„Post factum“ от Доган: Нямам съмнение, че това беше опит за публична екзекуция

„...в последния момент с периферното си зрение видях насочен пистолет в лявото ми слепоочие и… щракане… Реагирах инстинктивно…

Впоследствие разбрах, че са били три засечки на насочено в главата ми оръжие…

Явно е, че след този случай светът няма да бъде същият.

Нямам никакво съмнение, че това беше опит за публична екзекуция на лидера и на каузата на ДПС. Сценарият, който беше избран от поръчителите на тази публична екзекуция, предполага много кръв за предизвикване на шок и ужас в залата. Голямата мишена е ДПС и етническия мир в страната. По време на криза етническият мир е най-уязвимото място на България и на Балканите.

Оцелях благодарение на Всевишния и на огромната енергия на Колективното тяло на ДПС. Затова и основното ми послание към всеки един от това колективно тяло е да бъдем бдителни и единни.

ДПС няма друг шанс, освен да се развива и утвърждава в европейското политическо пространство. Тъкмо затова, когато ни атакуват с лавини от отрицание и омраза, ние трябва да им отвърнем с разбиране и с осъзнатата воля да наложим Заедността като начин на живот на Балканите. За да стане това ДПС има вътрешна потребност от самостоятелна и независима политика, а не от недобронамерени дресьори и диригенти в продуцирането на политическите реалности.

Силно съм притеснен, че от гледна точка на враждебното отношение към различието и другостта Балканите, с типичните си балканизми, са на път да се ситуират в една геополитическа полоса с Близкия изток, образувайки два полюса на етнорелигиозна непоносимост и взаимно отрицание. Това е изключително тревожна и опасна тенденция. Защото, каквото се случва в единия полюс е въпрос на време да се повтори в другия…Не трябва да допуснем подобен развой на събитията!

Бъдете убедени, че винаги ще бъда в полза на утвърждаването на Колективното тяло и на всеки един от вас.

Обичам ви!

Ахмед Доган
12.02.2013 г.

КОЙ е Октай Енимехмедов?

Октай е роден в село Пирне, община Айтос и не живее в Бургас от 2004 година. Брат е на Метин Енимехмедов, който спечели ферарито на Слави Трифонов от шоуто „Танцувай с мен”.

Той има криминални регистрации в полицията. През 2006 г. има присъда за телесна повреда, за което получил една година условно. През 2009 г. пък получил три месеца ефективно за хулиганство в Бургас, а година по-късно в Кюстендил получил административна глоба за притежание на наркотици. Регистрирани са и прояви за грабеж и хулиганство.

Семейство Енимехмедови – Октай, брат му Метин и родителите им живеят в бургаския квартал „Славейков“.

След една година в ареста и блокиране на делото

Енимехмедов можеше да получи много по-тежко наказание по обвинението за опит за убийство на Доган, но още в хода на разследването стана ясно, че то е недоказуемо, посочва изданието.

61235532

Вкрайна сметка той бе осъден окончателно през 2015 г., когато Върховният касационен съд потвърди присъдата му. Енимехмедов бе оправдан по обвинението, че е опитал да убие почетния лидер на ДПС на националната конференция на ДПС в НДК на 19 януари 2013 г.

Той прекара в ареста повече от година и това време ще бъде приспаднато от окончателното му наказание.

Все още обаче не е ясно кой е участвал в побоя над Октай Енимехмедов.

По делото срещу Октай бяха разпитани част от делегатите, учатвали в побоя. Мустафа Карадайъ – човекът, който първи успя да обезвреди Енимехмедов, заяви че Ахмед Доган е доказан патриот.

„Изпълних гражданския си дълг, опитвайки се да обезвредя нападателя на Ахемд Доган“, каза пред журналисти след едно от заседанията по делото Танер Али, един от биячите от 19 януари 2013 година. „Всички, които бяхме там, искахме да помогнем. Вие как бихте реагирали, ако видите въоръжен човек“, отговори Али на въпрос дали е било нужно Енимехмедов да бъде ритан и блъскан, след като беше обезвреден от делегати на конгреса.

 

Подозрения в постановка

Мнозина заподозряха, че става дума за политически сценарий и провокация.

Иван Костов определи инцидента като политическа провокация. На същото мнение бе и  Атанас Атанасов от ДСБ.

Живеем в 21 век и такива неща не трябва да се случват. Разграничавам се от такива действия“, заяви Касим Дал, който напусна партията на Доган и основа своя.

„Случилото се говори много за обществото, в което живеем“, коментира и бившият вътрешен министър Румен Петков. По думите му сам човек едва ли би организирал подобно нещо.

Оказа се, че всеки би могъл да влезе в НДС с оръжие. Гостите а събитието не са проверявани на скенер. Прегледан е само багажът им, какъвто малцина са имали.

„МВР има отговорност за охраната извън сградата на НДК, НСО – за охраната на вътрешното мероприятие.“ Това каза пред журналисти вицепремиерът Цветан Цветанов.

В телефонен разговор с Ахмед Доган държавният глава Росен Плевнелиев се е информирал за здравословното му състояние, съобщиха от прессекретариата му. Президентът е осъдил нападението върху лидера на ДПС и е изразил убеждението си, че обстоятелствата около него ще бъдат изяснени възможно най-скоро.

 

Реклами

Мръсните пари захранват пеевщината и модела КОЙ

Интервю с Атанас Чобанов главен редактор на сайта за разследваща журналистика „Биволъ“. Техните разследвания разкриха връзката Пеевски-Доган-Борисов, пътят на контрабандните цигари от „Булгартабак“ за Близкия изток. Показаха и разледваха морския сарай на Ахмед Доган, намиращ се на бургаския нос Чукалята в парк Росенец, аферата „Яневагейт“, „Дюнигейт“ и извадиха на показ много други важни за обществото проблеми, в които са замесени политици, общественици и бизнесмени.

 

zx620y348_2697154

Атанас Чобанов е български журналист роден в гр. София. От 2010 година е главен редактор на сайта за разследваща журналистика Биволъ партньор на Wikileaks и OCCRP в България. Работи още като научен работник в CNRS, в лабораторията MODYCO.

13620016_1487502664609012_1103702026979311738_n

*********************

Какво е нивото на журналистиката в България?

Журналистиката у нас е в упадък като качество на материала, който се излъчва, и начинът, по който се информират хората. Задълбочаването по темите, над които журналистът трябва да бди, не е на ниво, а поддържането на баланса с властта и това тя да не скрива всичко, което е нелицеприятно като злоупотреби, корупция и т.н., също куца.

Журналистиката в България абдикира от функцията си да бъде „куче пазач“ и да налага теми, от които властта бяга. Навсякъде по света, ако има нещо, което властта не желае да бъде публично, то това действа като виагра на журналистите да работят именно върху това, а при нас действа като бром. Когато има сигнал отгоре, че не се желае да се работи по дадена тема, всички заспиват и забравят.

Дали има обажданя по телефона, СМС-и и изобщо някакви действия срещу главните редактори, оставям те да си кажат. Но има много свидетелства, че в България нещата стават по този начин. Ще дам пример: мога да цитирам американския посланик Джон Байърли, който казва, че журналисти са идвали и са се оплаквали, че Бойко Борисов плаща за позитивно отразяване и наказва за негативно.

Вие сте главен редактор на сайта за разледваща журналистика – „Биволъ“ от 6 години. Какъв е пътя на разследващия журналист и как може човек да се докаже в тази среда? Какво се изисква?

Разследващата журналистика има една особеност, че тя може да е справедлива, но не може да е неутрална. Тя е ангажирана.

Когато разследваме нещо, не го правим просто, за да покажем как стоят нещата и да има различни гледни точки, които трябва да уважаваме. Ние го правим, за да покажем гледната точка, която показва справедливостта в това, в което сме разследвали. Иначе за какво сме го направили?

Какво търсим с тези разследвания? Да покажем, че общественият договор е нарушен от институция или изобщо от някого. Разследващата журналистика заема позиция и това я прави партизанско занимание. За да бъде оправдана тази партизанщина, то тя трябва да бъде в обществен интерес. Ако видите материал, с претенции да е разследващ, в полза на някоя коорпорация или властта, каквито сме виждали за съжаление в България, това не е разследване, а поръчкови и пропагандни материали.

Стандартите за развитие на този вид журналистика са известни отдавна. Те се едни и същи от много години – да се събират доказателства, които да са неопровержими, документални, или да имаме минимум два източника. Информацията да бъде изчерпателна, подробна. Да няма празноти и да има голяма проверка на фактите.

Разследващата журналистика е мултидисциплинарен феномен, защото се налага все по-често журналистите да бъдат специалисти по теми, по които не са учили и за които нямат ценз, но те се самообразоват в хода на разследването, за да могат да отсеят достоверното от недостоверното. Задължително за разследващата журналистика е да се отдава дължимото на колегите, които са работили по дадена тема преди теб. Много рядко се случва да пишеш по тема, по която не е писал някой друг. Трябва много коректно да се цитират източниците от колегията.

Вашите разследвания са по теми, които в последно време не влизат в телевизионния ефир и много рядко са цитирани от други медии, въпреки че са защитени с доказателства. Според вас на какво се дължи това – страх, редакторска намеса?

Бих казал по-скоро, че наблюдавам периоди в отразяването на нашите теми. Има периоди, в които даже има свръх отразяване. Такъв беше случаят с Дюнигейт, когато всички медии се нахвърлиха на темата и я нищеха в продължение на седмици. По същия начин успяхме да наложим и темата Яневагейт.

Но това се дължи и на подхода, който ние изпозлваме – да пускаме информация на парче, за да видим как властта и институциите ще реагират, и съответно да докажем, че лъжат. Те се опитват да ни баламосат, че нещата не са такива, но следващата порция информация ги опровергава. Това е класически прийом, за да извадим информация от институциите, които не искат да говорят по принцип.

Така че, не винаги сме били натикани в ъгъла на игнорирането от страна на другите медии, просто в момента сме в един период, в който цитирането на наши разследвания е табу. Което табу беше пробито по най-глупавия начин от Петьо Блъсков и Фондация „Радостина Константинова“, когато отказаха да ни дадат наградата, за която бяхме номинирани, точно за темите табу. То пък се получи Ефектът Стрейзънд и навсякъде се разбра, че има такива теми, че са ни дали награда за тях, ама някой ни я е отнел. Това е парадоксът – когато се опитваш да потискаш една информация, за да не излиза, в един момент налягането се покачва и тя избива отнякъде.

Но наистина в момента сме в период, в който нямаме чуваемост, защото не следваме мейнстрийм новините. Ние следваме собствена адженда и темите, които развиваме не са тези, които наблюдаваме в големите медии. Дори се прави опит да се спускат теми, за да се заглушат нещата, които ние сме публикували, които са изключително скандални.

Може ли да дадем като пример и последната информация около празнуването на МВР заедно с представители на мафията?

Да, може. Висши магистрати, полицаи и главният секретар на МВР Георги Костов отиват на вечеря в заведението на Пламен Петков, който е началникът на Божо Кравата, който няколко дни по-късно прави кървавия екшън с Митьо Очите. Те отиват неслучайно там, а защото са поканени от един прокурор, който е в много близки отношения със собственика на заведението, който е един от босовете на организираната престъпност.

Това е много скандален случай. Трябва да се знае кой е бил там и защо. Ние имаме официален отговор и от МВР, и от ВСС, в който потвърждават, че Георги Костов е бил там, при това командирован. Ясен Тодоров, шеф на Етичната комисия е бил там, при това и той командирован. Но по това нещо се мълчи. И не само се мълчи, ами и излизат едни теми, които са претоплени манджи, неновини, които имат за цел да заглушат тази тема и на нея да не се обърне внимание. Всичко се прави с цел. Защото след време, ако попиташ главните редактори: „Защо не отразихте тайната вечеря в Поморие?“, те ще ти отвърнат „Ами имахме други теми!“. Това е стар трик, за да се насища медийното пространство с ненужна информация.

Не смятате ли, че обществото не реагира на журналистиката в последно време?

Има такъв момент. За съжаление имаме претръпване. Толкова много са разкритията за корупция и злоупотреби, а толкова малко действия има за предотвратяването им. Имаме едно премирение и едно такова балканско „Ние така ще си караме“. Няма го желанието да се борим с корупцията и да си оправим държавата.

Има воля да се скрием, да се наведем, да се снишим. Това обезверява хората, но резултатът е много трагичен – те си заминават. Емигрират е страни, където се чувстват по-добре материално и вероятно и духовно.

Има ли политически натиск към независимите журналисти?

Явно да. Свидетели сме на заплахи на журналисти, като последният случай с Вежди Рашидов например, който заплаши Георги Ангелов от БНТ. Уволнения като това на Лили Маринкова. Защо трябваше да я уволнят като журналист? Добре, новият директор не иска да работи с нея в екип като директор на „Хоризонт“, но защо изобщо се спря цялото предаване „Неделя 150“, точно няколко месеца преди изборите?

Това е чист политически ход, който ще има тежки последствия за нивото на медийната свобода в България. Политиците се изнервят, защото контролират съдебната система и всички органи, които могат да им навредят, но това, което няма как да контролират напълно е общественото мнение. И когато информацията за техните безобразия придобие публичност, това ги дразни.

Политически ход ли е оттеглянето на Делян Пеевски изчезна. Как може да тълкуваме това?

Да кажем, че временно е изчезнал. Той изчезна само физически, но моделът КОЙ все още го има. Докато има генератор на мръсни пари в тази държава, пеевщината и моделът КОЙ ще продължават да съществуват и да изкривяват медийната среда в България. И не само.

Тоест връзката Борисов-Пеевски-Доган не е по никакъв начин прекъсната?

Тя няма как да бъде прекъсната, защото тя е изконсумирана. Тоест те са „родили“ и не може да се откажат от общото си чедо, защото всеки държи другия с компромати за това как са си разделили „Булгатабак“ и са получили комисионни от по 10% за всеки. Поне според нашите проучвания нещата са станали така. Става въпрос за комисионни като част от сoбствеността и тази собственост генерира някакви печалби. Булгартабак беше генератор на мръсни пари, които идваха от контрабанда на цигари от Близкия изток. Става въпрос за около 200-300 милиона долара годишно.

Отношенията им не са приключили и няма как да приключат, според мен. Това, че Борисов се опитва да се разграничи от Пеевски, е само фасада. Пеевски може да се погрижи от чужбина да поддържа производството на контрабандни цигари и от Дубай.

Реформа в съдебната система на България може ли да доведе до промяна? Смятате ли, че тогава наистина службите да започнат да обръщат внимание на работата на журналистите?

Недостатъчно е само реформа според мен. Трябва и лустрация. Това е разликата с румънския модел. Там се извърши лустрация и затова успява независимата прокуратура. В България службите са дълбоко превзети от наследниците на ДС, които действат със същите методи. Не може да се отрече, че има млади хора, които са обучени да работят по други стандарти и искат да се реализират, и да се борят с престъпността, но над тях има едни чичковци, които са се реализирали в комунистически служби и продължават да работят под шапката на някой генерал, който държи компромати за политици и разпределя порциите в държавата.

Ако си мислите, че Доган прави това, сте в заблуда. Порциите се разпределят от няколко бивши полковници от ДС. Те имат влиянието да нареждат и на Доган, и на Бойко Борисов, защото държат за тях информация, която са придобили още в комунистическия режим.

Какво можете да кажете за Досието „Буда“? Вие първи писахте, че има втора папка по този случай.

Това е информация, която ние получихме заедно с документи, където пише, че е имало втора папка, по-малка като размер, която съдържала Досието „Буда“ от времето на ДС. Тоест Бойко Борисов е бил на отчет – дали като агент, или нещо друго – не знаем. Може да е било разработка. Нямаме представа. Но той е бил разработван по тази информация и ние мислим, че това нещо подлежи на проверка и трябва да имаме едно наум. Това обяснява много процеси. Изглежда, че Бойко Борисов е изключително зависим от проруските лобита. В правителството имаме едни министри, които са пронатовски, държат България да спазва ангажиментите си в Атлантическия съюз. И от друга страна имаме Борисов, който се огъва, не иска да дразни Русия.

България колко време не спря „Южен поток“? След като Путин каза, че го прекратява, България продължаваше да работи и да отчуждава земи. Какво значи това?

Тоест можем спокойно да кажем, че България е запазила зависимостта си от бившия Съветски съюз?

Абсолютно! Запазила е тази зависимост, особено икономическата такава е много дълбока. Знаете, че от 50 години откакто са вкарани тези тръби, в България 1 куб.м. газ не е влязъл от други държави.

За съжаление България има много мощни лобита, които се хранят от тази зависимост. Има корупционни пари, които текат от Русия към България и те опъват с 4-те копита да не се случи енергийната независимост на държавата.

Какво следва за „Биволъ“ оттук нататък?

Това, което сме започнали да правим, е една информационна система, която започва да дава резултати. В нея са съединени няколко регистъра – Търговският регистър, Регистърът на обществените поръчки, Регистър на Фонд Земеделие, и ще вкараме един регистър за интересните политически лица. Това е с цел, за да откриваме какво притежават те, в кои фирми имат участие, как се захранват тези фирми, и това е един много сериозен труд, но се опитваме да развиваме този подход, защото не само ни позволява да правим разкрития, но тази публичност много притеснява тези, които редят корупционните схеми. Те знаят, че могат лесно да изгреят на радара ни и няма да могат да предотвратят публичността.

Интервю на Веселин Диманов

КОЙ ли налага цензура в БНР?

Предполагам всички колеги журналисти, а и не само, разбирате какво се пита в заглавието на тази публикация.

Налага ли КОЙ цензура в БНР?

Този въпрос е абсолютно задължително да се превърне в основен в журналистическите среди, а и не само. Колегите журналисти, независимо дали работят в държавните БНР, БНТ, или в частния сектор, ще трябва да търсят отговор. Защото тази професия взе да прилича на тоалетна хартия, в която да не казвам КОЙ си бърше задните части! При това от години. За жалост.

Медиите и журналистите бавно, но сигурно се превръщат в основен крепител на статуквото.

Какво се случва в БНР?

Новото ръковдоство на общественото радио, изненада всички с решението си днес да „пенсионира“ Лили Маринкова. Просто така. От днеска за утре.

zx450y250_2153725
Лили Маринкова – носител на наградите „Репортер на годината“, „Сирак Скитник за радиожурналистика“ както и на „Голямата награда на Българската медийна коалиция за цялостен принос към независимостта на медиите и утвърждаването на принципите на гражданското общество“.

Това не са първите скандали в БНР, нито ще са последните. За жалост, те си продължават и до ден днешен. Ако преди имаше спорове около избора на Радослав Янкулов, то сега новото ръководство в лицето на Александър Велев се опитва да опорочи и малкото останала истинска журналистика.

Нищо лично към програма „Хоризонт“ и екипите работещи там. Аз уважавам тези хора – въпреки всички трудности и неволи в радиото, те са журналисти отдадени на професията. Просто вчера станахме свидетели на политическо решение, което има за цел да отстрани един журналист, който през годините си е вършил работата обективно и в полза на обществото. Имайте предвид, че това е голяма рядкост в родната „Свободна“ журналистика.

По първоначална информация, цитирана от „24 часа“, известната журналистка Лили Маринкова е освободена от работа поради навършване на пенсионна възраст – тъй като тя имала навършени 62 години.

По разкази на очевидци, тя е била уволнена от БНР след скандал пред голяма част от хората в програма „Хоризонт“, съобщава „24 часа“. Уволнението, или т.нар. (от новото ръководство на програма „Хоризонт“ по БНР) пенсиониране, идва след постъпването на Васил Велев на поста директор.

5e_wuf8xu
Васил Велев – новият директор на програма „Хоризонт“

Велев е журналист с 30-годишен стаж. Работил е като репортер, редактор и водещ на нощен блок. След конкурс през 1999 г. заминава да работи за Би Би Си. През последните 3 години е обучавал радиожурналисти в Тайланд, Малдивите и Филипините.

Александър Велев човекът с власт в БНР…

„Освободил съм директора на програма „Хоризонт“ и съм назначил нов директор“, така генералният директор на БНР Александър Велев обясни уволнението на Лили Маринкова пред „24 часа“.

По информация на „24 часа“, пред целия екип на „Хоризонт“ Маринкова е обявила, че е уволнена от радиото, а не само совободена като шеф. По думите на очевидци казала на Александър Велев, че бил реваншистки настроен и по време на първия си мандат бил политическо назначение, защото имал за гръб Евгений Бакърджиев, пише още изданието.

Политическа амбиция, два пъти избран за генерален директор на БНР и бивш генерален консул на България в Истанбул. Общо взето позната персона. Оп, забравих да добавя и едни акции в „Биовет“.

Александър Велев.jpg
Александър Велев

Иначе, Александър Велев бе избран от Съветът за електронни медии (СЕМ) на 17.05.2016 г. за генерален директор на БНР единодушно – с пет гласа. Той бе избран с гласовете на  Бетина Жотева, Розита Еленова, София Владимирова, Мария Стоянова и  Иво Атанасов.

Преди това е бил генерален директор на общественото радио – в периода 1998-2001 г.

Малко факти. Защото обичаме плурализма.

В интервю за в. „Сега“ (дата няма) Александър Велев обявява, че оглавява „едно гражданско обединение, Граждански съюз „Промяна“, което си поставя много амбициозни цели. Като цяло то, естествено, се стреми да развива гражданския сектор и да подпомага демократизацията на обществото. Но основно то си поставя за задача обществото да обсъди нашата „Доктрина за развитие на България“, заявява още Александър Велев.

Интересното във въпросното интервю е, че се говори за политика и участие на политическата сцена.

На въпроса на Светослава Тадаръкова от в. „Сега“ – „Как ще участва този Граждански съюз в изборите?“, Александър Велев отговаря: „Съюз „Промяна“ не е партия и ще бъде регистриран по Закона за лицата и семействата. На изборите ние ще подкрепим някоя партия или коалиция“.

Сега въпрос номер едно, на който държим да получим отговор:

Коя партия подкрепихте, г-н Велев? ДПС или ГЕРБ, а може би друга? Вие ще кажете.

На въпроса: „Самите вие, лицата от този съюз, ще се кандидатирате ли?“,

Александър Велев отговаря: „Още е рано да се каже. Може би следващите няколко седмици ще дадат ясен отговор дали ще участваме като личности в политиката, или ще подкрепим определени политически сили“.

За съжаление нямаме точната дата от въпросното интервю, но помилихме колегите от в. „Сега“ да ни предоставят информация относно този въпрос, тъй като в самото заглавие г-н Велев обявява, че за него радиото вече е затворена страница.

Ти да видиш. Цялото интервю може да прочетете ТУК.

Иначе, по време на концепцията, която представи Александър Велев преди да бъде избран за нов генерален директор на БНР, той обяви, че радиото, и в частност държавното такова, трябва да служи на обществото като предлага качество на информация. Достоверна такава. Да допринася за защита развитието на демократичното общество. Не на последно място каза, че „чрез диалога бих искал да върна доверието в управлението на БНР“.

Ебаси доверието!

Иначе, дет се вика, плурализмът трябва да е на първо място.

Но така ли е в БНР? За едни акции в Биовет питаме, но това е друга тема, за сега само припомняме.

Една от теориите…

Според един от източниците, до уволнонието на Лили Маринкова се е стигнало след като тя единствена се е осмелила да даде ефир на „темите табу“ за Булгартабак и сарая на Доган. Същите теми, които бяха цензурирани и от фондацията „Радостина Константинова“, когато журналистите на „Биволъ“ бяха ощетени от Петьо Блъсков и сие.

За да се разграничим от теориите, ще припомним изказване на Александър Велев в ефира на БТВ, относно казуса „Доган и Пеевски“, когато на двамата им беше забранено да влизат в Турция.

„Информацията за забрана Ахмед Доган и Делян Пеевски да влизат в Турция, може да е само ПР-акция“. Това обяви в интервю за предаването „Тази събота” на 13.02.2016 г. бившият ни посланик в Турция и настоящ генерален директор на БНР – Александър Велев.

Дежа вю ли е уволнението, или т.нар. „пенсиониране“ на Лили Маринкова?  Информацията е цитирана от сайта за разследваща журналистика „Биволъ“:

През 2013 г. предаването на журналистиката Лили Маринкова „Вън от рая“ по Канал 3 беше свалено от ефир без обяснения, а договорът й с телевизията е прекратен. По думите й тогава, е имало цензуриране от страна на „Канал 3“ след като в предаването е имало неприятни изказвания свързани с първите моменти от кариерата на Делян Пеевски във Варна.

Засегнати са били различни интереси и естествено неудобните въпроси от сорта на: кой го ръкополага, кои са неговите бащи, за това къде е Емел Етем. В случая си мисля, че става дума за интереси на хората, които са собственици, и които смятат, че многото медии могат да им помогнат да получат популярност.

„Това е абсурдно в България”, заяви категорично тогава Лили Маринкова.

Бившият ни посланик в Турция, а отскоро генерален директор на БНР. Ашколсун, бе.

За жалост обаче ние, независимите журналисти, си знаем, че държавата – разбирайте статуквото + мръсните пари на КОЙ и тясната връзка Доган-Борисов-Пеевски, от години се опитва, а и успява да цензурира и малкото останали истински журналисти. Дали чрез заплахи, или уволнения (пенсиониране) – те постигат целите си, което си е меко казано безумие, покровителствано от трите вида власти.

Теория за Четвъртата власт (медиите и журналистите)

Където и да се намира България в класацията по свобода на словото (113), медиите и журналистите винаги ще бъдат четвъртата власт в световен мащаб. Дори, ако щете, можем да наречем журналистите и коректор на властта, проводникът на общественото мнение. Критици, които се борят с несправедливостите и корупцията.

Тази власт, която притежават медиите, е АБСОЛЮТНО задължително да бъде независима от останалите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна.

Оставяме на вас да прецените. Налага ли цензура новото ръководство на БНР, предвид гореспоменатата информация?

Автор: Веселин Диманов

Източници на информация: „Биволъ“; „Капитал“; „СЕГА“; „24 часа“; 

Ако Радостина Константинова беше жива…

„Колеги“,

Тази година се навършват шест години от смъртта на журналистката Радостина Константинова. Време през, което журналистиката се промени, етиката в нея също, да не говорим изобщо за еталона в нея.

Нека не опорочаваме това, което тя остави след себе си.

Далеч съм от мисълта, че познавам цялата творческа дейност на Радост, но сега бих искал да ви припомня малко за нея.

Радост е родена през 1961 г. в Несебър, завършила е английската гимназия в Бургас, а по-късно и журналистическия факултет в София. Кариерата на Радостина Константинова започва от в. „Отечествен Фронт“, където се запознава с Петьо Блъсков, Владо Райчев, Емил Петков и Драго Василев.

Малко след това заедно правят пресгрупата „168 часа“.

Била е дългогодишен редактор на „168 часа“, както и на в. „Политика“, работила е в телевизия „ТВ7“, както и в кореспондентското бюро на Асошиейтед прес. Радостина Костадинова е основател на пресгрупата „Монитор“.

13249450_1199088770125681_966665047_n

За нея приятелите и колегите и от „24 часа“ и „168 часа“, казват: „Умееше да мотивира – не с пари, а да те направи част от каузата, дори да е за един определен материал“.

Журналистиката е кауза, която трябва да мотивира всички да търсят истината и да я предават по най-добрия възможен начин.

Именно такава беше Радост.

Журналистиката за нея бе всичко. Тя се посвети изцяло на това да покаже, че тази професия е четвъртата власт, с която не трябва да се злоупотребява.

13236203_1199088763459015_1639579436_n

Може това да ви се струва клише, но си е самата истина. А тя боли.

Тежката диагноза за родната журналистика е, че тя бавно, но сигурно се превръща в бухалка на властта, която разчиства сметките си, използвайки професията.

Жалък е фактът, че за последните няколко години журналистиката, и журналистите като цяло, се отдръпнаха от хората и техните проблеми. Тази професия вече няма за цел да бъде четвъртата власт, която да бъде в полза на гражданите, а се превърна в крепител на статуквото и негов главен проводник.

Радостина Константинова умира през 2010 г. в САЩ, Ню Йорк. Освен принципите в средите на журналистиката, тя остави и дете, което вече е на седем години. Малко след това се създаде и фондация на нейно име.

Фондация „Радостина Константинова“, която в момента се управлява от Петьо Блъсков и съпругата му.

Уважаеми г-н Блъсков, имената на почтените, истинските и ценни за България, и като цяло за журналистиката хора, не трябва да се опетняват и цапат с гнусни действия. Такова бе вашето обаче на тазгодишните награди на фондацията.

Където вие заедно със съпругата си, Емил Димитров, адвокатите Даниела Доковска и Ина Лулчева, Валерий Тодоров и Мария Вангелова, майка на покойната журналистка, предпочетохте да лишите журналистите на „Биволъ“ от заслужената награда за техните разследвания по темата Булгартабак и Сараите на Ахмед Доган.

Оправданието за вашето решение е смешно, а именно, че статииете са без подписани автори. Журналистите, част от професионалното жури, обориха този ваш довод. Те посочват, че изпратените разследвания са придружени от писмено уверение, че са изготвени в съавторство на Асен Йорданов и Атанас Чобанов.

Този ваш лицемерен акт ни връща в началото на тази публикация, а именно насоката на професията – Журналист.

Вашето действие затвърждава у нас, младите и бъдещи журналисти, че четвъртата власт всъщност е коалиционен партньор на политиката. Жалко е, разберете, защото приживе Радостина Константинова в една своя публикация от 1992 година, пише „понеже сме правова държава, думите се превръщат в дела и документи. Жална им майка на съдиите“.

Жална ви майка, уважаЕеми съдии, защото вашите действия и задкулисни игри може да ни покажат, че вие предпочитате да застанете зад статуквото, а не зад колегите си. Вашите дела се превръщат в документи, запечатващи грозната реалност за българската журналистика.

Към финала на текста ми, ще се върна към заглавието.

Ако Радостина беше жива, тя никога нямаше да допусне това да се случи, най малкото от фондация, носеща нейното име.

Ако тя беше жива, може би никога нивото на „Монитор“ и останалите медии, придобити от Ирена Кръстева, нямаше да е толкова ниско.

Ако тя беше жива и беше наградена, а нейни колеги ощетени, Радост първа щеше да се разграничи от наградата си до изясняване на случая, което останалите наградени нямат доблестта да направят, тъй като явно е по-важно да сме част от „силата на деня“, отколкото да се борим за истината. Ако беше жива, тя щеше да оцени труда на колегите си от „Биволъ“ и щеше да им даде наградата.

И както журналистката на „Дневник“ Петя Владимирова, заяви днес в интервю за БНР: „В продължение на пет години нито един от политиците и държавниците ни не може да каже на кого е продал „Булгартабак“. В продължение на година сайтът „Биволъ“ в своето разследване в поредица от материали посочва мрежата, механизмите, начините, по които един стратегически отрасъл се срива, защото е продаден на банка най-съзнателно“.

Това не ли достатъчно, за да бъдат наградени хората, разкрили зависимостите и далаверите на определени кръгове фирми и дружества, близки до Доган, Борисов, Пеевски и други?

Един път, мамка му, се замислете какво оставяте след себе си, на какво учите младите хора, какво им показвате. Вие, уважаеми, трябва да служите за пример, а не обратното.

Блъсков, другарю, най-малко с тази публикация искам да се връщам назад в миналото ти и твоите връзки и зависимости от политици, Агенти на ДС, бизнесмени, и прочие. Но запомни едно – истината винаги излиза наяве, тя не прощава на никого. Застига ни всички рано или късно. Помисли как ще те запомни обществото като човек, като журналист. Всеки в своя живот прави грешки, но важното е да се учим от тях.

И в заключение ще кажа само, че ако Радостина беше жива, България никога нямаше да достигне до тези нива на Свобода на словото.

Извинявам се на семейството на журналистката Радостина Константинова, за това, че името ѝ е упоменато в подобна публикация.

Автор: Веселин Диманов

Ще опраскат ли Ахмед Доган?

На теория опраскавнето на триглавата змия Доган, Пеевски, Борисов както и всички свързани със тях лица, техните фирми и структури звучи налудничаво, но не и невъзможно. Всичко зависи само и единствено от прокуратурата. НЕзависимата прокуратура, каквато трябва да бъде и нашата.

Ще опраскат ли обаче прокуратурата Ахмед Доган?      

Накратко, Борисов опраска Пеевски публично в ефир преди няколко дни като разкри, че Делян е напуснал страната. Дори го сравни с дъвка, която всички дъвкали, щото нямало какво друго да се дъвче.

Прочетете повече „Ще опраскат ли Ахмед Доган?“

#КОЙ финансира ДОГАН?!

Луксозно имение, зад което стоят обръчите от фирми свързани с почетния председател на ДПС Ахмед Доган, се издига в Бургаския залив. То е построено с лоши кредити от фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) и предстои да бъде открито скоро, съобщи сайтът „Биволъ“.

8dc3cb26a9de0dd2dd8a3a017a1529e3

С разрешение на община Бургас достъпът до общинския път, държавното пристанище и плаж, който е изключителна държавна собственост, е отрязан. Това е показала проверка на изданието на място и по документи.

Публикацията е цитирана от „Mediapool“. Разследването е на журналистите от сайта „Биволъ„.  Лицата засегнати  в публикацията не са коментирали случая. Ние сме готови да публикуваме  и тяхната позиция.

Отрязаният плаж се гуши като анклав между две „руски“ територии – от едната страна е пристанище „Росенец“, което правителството даде на концесия на „Лукойл Нефтохим Бургас“, управлявано от приятеля на премиера Валентин Златев, а от другата страна е новият сарай на Доган, констатира „Биволъ“ и прилага снимки и документи. 

Стратегическо място за националната ни сигурност

Прочетете повече „#КОЙ финансира ДОГАН?!“

#КОЙ УПРАВЛЯВА

zx620y348_2553050

ДПС не иска друг лидер освен Ахмед Доган; местните партийни събрания са декларирали преди националната конференция в края на април, че имат само един председател – почетният; няма номинации за поста след уволнението на Лютви Местан… Това са само част от новинарските акценти, които предшестваха не какво да е, а тържеството за 62-рия рожден ден на Ахмед Доган, превърнато в политическо събитие №1 на отминаващата вече седмица.

Освен че завладя медиите, партийно-банкетната традиция успя да превърне една пиянска сбирка в определяща за публичния живот на България. Ден след важното мероприятие репортерки с променени лица в парламента наобиколиха стаята на ДПС и започнаха да притискат в ъглите народни представители, които, къде с мътен, къде с блеснал от респект към „единствения истински политик в България“ (разбирайте Доган) поглед разказваха за празничното слово на лидера си.

В резюме: Доган няма да се върне начело на оперативното ръководство на ДПС. Това е декларирал самият той пред най-близките си съпартийци и приятели. Словото на почетния лидер на Движението е продължило по-малко от 10 минути и в него той почти не е говорил за политика. Заявил е обаче, че ситуацията в партията не е кризисна. Очакванията на висшите партийци, че водачът им ще даде нишан кой е фаворитът за наследник на изгонения Лютви Местан, също не са се оправдали. Той повторил тезата си, че вече няма да е просто „съзерцател“ на процесите, макар и да няма намерение да влиза в оперативни управленски функции.

Прочетете повече „#КОЙ УПРАВЛЯВА“

Доган: ДПС не е в криза, затова няма да се върна

dogan

Почетният председател на ДПС Ахмед Доган, който беше посочен от структурите като единствения лидер на партията, олицетворяващ сплотеността и единството, дал знак пред актива, че няма да се върне като „оперативен“ председател“. „ДПС не е в криза, затова няма да се върна“, заявил той пред гостите си на 62-ия му рожден ден късно във вторник, съобщи „Дневник“.
„Тази вечер няма да имаме новина“, казал Доган. И поискал: „30 години се борих за вашата свобода, сега вие ми я осигурете.“
„Вие сте на ход“, насърчил Доган своите и им обещал, че няма да е съзерцател. В новогодишното си слово пред актива в края на 2015 г. той обяви: „Твърде насериозно съм се приел като пасивен наблюдател.“

Речта му за рождения му ден обаче била кратка, разказаха присъствали, цитирано от „Дневник“.

Предупредил, че няма да говори за политика, защото „някой сигурно пак записва“, намеквайки за „изтичането на информация“ от новогодишния купон на ДПС.

Прочетете повече „Доган: ДПС не е в криза, затова няма да се върна“