Етикет: Денят в снимки

Денят в снимки: Село Бисер, 5 години след ужаса на 6 февруари

06 февруари 2012 г. – язовир „Иваново” къса стена. Бисер е на пътя му.

Властта знае, но не евакуира хората.

aaian

„Да не предупредят народа поне два часа по-рано… жив кошмар!“, коментират оцелели.

В 08.10 ч. сутринта времето в Бисер спира. Селото е удавено.  

2111289782

Само в Бисер потопът почерня шест семейства, 56 остават без къщи. Целото е засипано с помощи от цялата страна.

„Къде отидоха?“, питат местните

2111289781

„Пристигаха от цяла България, това го разбрахме, ама къде отидоха? Искаш нещо, отговарят ти: „За тебе, бабо, няма. И това е“, разказва Слава Генева.

В селото се строят нови къщи с пари от дарения, но събраното не стига за всички.

„Крадат чедо, крадат“

2111289784

„Чакайки смъртта, прощаваш на всички, на които не си простил“

2111289783

Втора прокуратура поема случая. Търси се собственикът на язовира убиец. Едни казват, че са военните, други – общината. Според местните просто си прехвърлят топката един на друг.

bulphoto

От прокуратурата не потвърждават дали наистина собственик на язовира убиец е Министерството на отбраната. Не казват и има ли вина тогавашната администрация на Харманли, че не евакуирала хората.

dnes-bg

Официално разследването е спряно, заради трима свидетели, издирвани за разпит, и изпратено на Върховната касационна прокуратура.

2111289780

„На един удавен човек дадоха 10 хил. лева. Един човешки живот… той няма цена“, казва Стойчо Димов, жител на Бисер

0000193484-middle

Източник на инфрмацията: bTV, репортаж на Мария Георгиева

Реклами

Денят в снимки: Краят на „1300 години България“

Ах, този паметник. 

Сякаш имаме много малко проблеми в страната, та се захванахме с него.

20160410_132516196_ios

Е, всички негови врагове може да се радват.

Демонтирането на паметника „1300 г. България“ при НДК ще стане през 2017 г. Тогава ще започне ремонта на сградата на НДК и ще се довърши обновяването на парка около нея. Това стана ясно по време на участието на столичния кмет Йорданка Фандъкова на планьорка на „24 часа“.

„Знаете колко дискусии се водиха за този паметник. Минаха всички процедури и има взето решение. Готови са проектите за демонтиране. Главният архитект трябва да обяви процедура за избор на изпълнител. Пластиките ще бъдат запазени и експонирани, а на мястото му ще се направи настилка, която се вписва в парковото пространство. Там има идея за възстановяване на Мемориала на първи и шести софийски пехотни полкове. Но инициаторите на тази идея все още не са регистрирали сдружението си. Затова, докато това стане, разработваме и проект за настилката“, каза Фандъкова.

Правилно или не, решението вече е взето. 

История на паметника

Преди да бъде построен комплексът на НДК, на това място са се намирали Витошките казарми. През Втората световна война те са тежко бомбардирани, а Паметникът на загиналите от Първи и Шести пехотни полкове е частично разрушен. Паметникът е бил изграден от метални плочи и каменна украса, които са били апликирани върху 3 от фасадите на казармените сгради.

Комплексът „1300 години България“ е построен за рекордно краткия срок от 8 месеца във връзка с откриването на НДК през 1981 г.

20160410_132629850_ios

Държавният глава Тодор Живков не харесал монумента и се разграничава от него. Монументът масово не е харесван и от гражданите на София Овации са изразили писателят Чингиз Айтматов и диригентът Херберт фон Караян.

Обществена дискусия около него

В средата на първото десетилетие на 21 век литературният критик Йордан Ефтимов и писателят емигрант Веселин Веселинов провеждат дискусия, в която настояват паметникът „1300 години България“ да бъде разглеждан задължително в контекста на комунистическите паметници (като се има предвид, че паметникът е посветен на българската история и няма политически послания). И двамата са убедени, че заедно с паметници като Паметника на Съветската армия в София, Дома паметник на БКП на Бузлуджа и Альоша в Пловдив паметникът пред НДК трябва да бъде съхранен като документ на епохата.

20160410_133553078_ios

През 2006 г. по повод рушащия се паметник се разменя кореспонденция между тогавашния кмет на София Бойко Борисов и министъра на културата Стефан Данаилов.

През 2008 година в Червената къща е организиран публичен дебат на тема „Паметникът пред НДК – какво да се прави?“ с участието на Христо Друмев (тогава генерален директор на Националния дворец на културата), арх. Тодор Булев (заместник-председател на Управителния съвет на Съюза на архитектите в България), Лъчезар Бояджиев (визуален артист), Петър Диков (главен архитект на София) и медийния критик Георги Лозанов.

Арх. Павел Попов прави следното обобщение за историческата ситуация и значение на паметника в контекста на построяването и трансформациите на НДК:

Паметникът на 1300-годишнината, иначе казано – Паметникът на България – по своему е феномен. Никога не е бил харесван, никога не беше одобрен и оценен от обществото. Никога никой не се опита да обясни защо и как той представлява България. Може би затова, в противовес на логиката в пластическите изкуства, той беше снабден с бронзови пояснителни надписи. Заклинанията обаче не попречиха обидните прозвища на паметника да се множат. А днес паметникът е феномен тъкмо защото четвърт век, след като беше създаден, той все по-точно представлява онова, което България е – наперена, нелогична, самодоволна, бъбрива, хаотична, сбъркана като конструкция и ориентация, саморушаща се структура. Днес паметникът много по-точно символизира това, което трябваше да символизира – страна, която от 100 години юридически и от 130 години практически е свободна да се докара сама до състоянието, което паметникът интерпретира. Винаги съм смятал, че паметникът трябва да се премахне без много шум или да се преработи драстично. Днес обаче мисля, че вземайки нужните предохранителни мерки, паметникът трябва да се остави, какъвто е, без никакви намеси…, докато България не се промени дотолкова, че да заслужи друг паметник.

През 2012 година дискусията е подновена с нова сила. Сред изказалите се в подкрепа на идеята паметникът да бъде реставриран са Светлин Русев и Петър Ръсовски. Срещу събарянето му са архитектите от групата WhaAT Assosiation.

Сред изказалите се против паметника са писателката Кристин Димитрова и журналистът Мартин Карбовски.

През август 2012 г. е открита петиция „Против събарянето на паметника „13 века България“ пред НДК“ от Христо Гинев. Създаден е и сайт в подкрепа на пълното премахване на паметника.

В отговор Валентин Старчев подготвя проект за реконструкцията на паметника, който е публикуван на интернет страницата на направление „Архитектура и градоустройство“ на Столичната община.

В рамките на фестивала Sofia Architecture Week е проведен конкурс „Трансформирай паметника пред НДК“. Победител в конкурса е Николай Иванов. Сдружение „Трансформатори“ организира и творческа работилница за видео прожектиране върху паметника, използвайки повърхността му като сцена за новаторско творческо мислене.

През декември 2012 година е организирана публична дискусия за бъдещето на паметника с участието на режисьора Иван Георгиев-Гец, художника Недко Солаков, главния архитект на София Петър Диков и на архитектите Мартин Ангелов и Димитър Паскалев.

20160410_133128524_ios

С отворено писмо срещу събарянето на паметника излизат Изпълнителните бюра на: Съюза на българските художници, Съюза на архитектите в България, Камара на архитектите в България, Група Град и др.

През август 2014 г. дискусията за възстановяване на Мемориала на загиналите от Първи и Шести пехотни полкове възниква отново след обявяване на конкурс на Столичната община за проект, който да се намеси в авторското решение на паметника „1300 години България“. Конкурса е в пълен разрез с „ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА“ и поради тази причина е предварително обречен на провал!

За около 4 седмици участници в новосъздадена фейсбук група „За възстановяване на паметника на загиналите от 1-ви и 6-ти пехотни полкове“ стават над 5700 души, от които 60% са от София. Създадена е и онлайн петиция, която към 16.09.2014 г. е подписана от над 4450 души.

Снимки: Веселин Диманов и Любен Спасов

 

Денят в снимки: Най-скъпите фотографии в света

Снимките могат да предизвикат най-различни емоции у нас. Могат да ни разсмеят, но могат и да ни разплачат. Какви реакции биха предизвикали у вас най-скъпите снимки в света? Дали удивление или пък изненада?

За да видите някои от тях на живо, ще трябва да ги потърсите в художествените галерии. Какво кара хората да дават луди пари за една снимка? Вижте сами в днешната десетка на най-скъпите фотографии в света.

Billy the Kid

photos_20160831_10


неизвестен автор, цена: 2.3 млн. долара

Фотографията на прословутия престъпник Били Хлапето е направена в края на XIX век. Снимката е направена по стар фотографския метод, наречен „феротипия“. През 2011 година снимката е продадена на американски колекционер за 2.3 милиона долара. Причината за тази доста солена цена определено не е в художествената стойност на портрета, а в неговата уникалност – това е единствената снимка, за която официално е потвърдено, че е на Били Хлапето.

Untitled #153

photos_20160831_9

Cindy Sherman (1985), цена 2.7 млн. долара

Както признава самата авторка Синди Шърман, основният ѝ страх е да умре от ужасяваща смърт. Фотографиите като „153“ са нейният опит да се примири с мисълта за смъртта и да се подготви за нея. „Не трябва да се страхувате и да отмествате поглед, казва тя за фотографията си – тя не е реална, това е постановка, приказка.“ През 2010 г. почти двуметровата мрачна картина бе продадена на търг за 2.7 милиона долара.

The Pond/Moonlight

photos_20160831_8

Edward Steichen (1904), цена: 2.9 млн. долара

В началото на XX век цветните фотографии били изключителна рядкост. Авторът на „Езеро на лунна светлина“ използвал фотографски метод, измислен от братята Люмиер, който позволява цветовете да се нанесат на ръка върху лентата. Към днешна дата съществуват три варианта на снимката. Всички те са с различни оттенъци на цветовете, тъй като и трите са оцветявани ръчно.

Los Angeles

photos_20160831_7

Andreas Gursky (1998), цена: 2.9 млн. долара

Андреас Гурски е немски фотограф, роден в Лайпциг. Неговият специалитет са мащабните панорамни фотографии от такъв ъгъл, че изглеждат практически необятни. Подобна е и фотографията „Лос Анджелис“. От височината на птичи полет градът изглежда като поле от далечни изкуствени светлинки. Снимката символизира съвременния свят и мястото на човека в него. Според замисъла на художника, човекът е главният герой в този кадър.

99 Cent II, Diptychon

Andreas_Gursky-04 .jpg

Andreas Gursky (2001), цена: 3.3 млн. долара

Още една снимка на фотографа Андреас Гурски. Фотографията изобразява вътрешността на магазин, в който всичко се продава за 99 цента. Дългите редове, затрупани с цветните кутии на стоките, които се отразяват в стъкления таван, засилват усещането за безкрайно консуматорството в съвременното общество. Снимката беше купена през 2007 г. от украинския бизнесмен Виктор Пинчук. Високата ѝ цена е обусловена преди всичко от името на автора, който вече бил прочут по време на продажбата.

5. Untitled (Cowboy)

photos_20160831_5

Richard Prince (2001-02), цена: 3.4 млн. долара

Интересът на фотографа Ричърд Принс към изкуството се заражда, когато той започва работа за списание Time. Там той трябвало да изрязва статии от различни вестници и списания. Така в крайна сметка на страниците оставали само снимките и рекламите. Това го вдъхновило да започне да се занимава с фотография. Днес Ричард Принс се смята за един от най-известните американски художници на своето поколение. Световна известност получава с три снимки, една от които е „Каубой“. Направена е специално за рекламната кампания на цигарите Marlboro. Снимката е продадена за 3.4 милиона долара на търг през 2007 година.

Dead Troops Talk

photos_20160831_4

Jeff Wall (1992), цена: 3.7 млн. долара

Подзаглавието обяснява сцената, която е изобразена на снимката – „Гледка след засадата, в която попадат съветски войници в Афганистан, Зима, 1986“. Въпреки реалистичния вид на сцената, кадърът всъщност е плод на аранжирана постановка – всички хора на снимката са актьори. Снимката била заснета в студио, а по-късно обработена на компютър. През 2012 г. фотографията е продадена за 3.7 милиона долара.

Untitled #96

photos_20160831_3

Cindy Sherman (1981), цена: 3.9 млн. долара

Известна с провокативните си творби, автопортретите на Синди Шърман са изключително популярни сред колекционерите. Имена на своите произведения тя не дава – предлага всеки да помисли върху изображението и неговата история. #96 e една от 12-те фотографии, направени по поръчка на списание Artforum. Героинята от снимката е младо момиче, едновременно съблазнително и невинно, в ръката си държи изрезка от вестник с обяви за запознанства – своеобразен израз на неукрепналата женственост и готовността за раздяла с детството.

Rhein II

photos_20160831_2

Andreas Gursky (1999), цена: 4.3 млн. долара

Немският фотограф Андреас Гурски е известен със своите широкоформатни фотографии на архитектура и ландшафт. През 1999 г. той създава серия от шест снимки на река Рейн, най-голямата и най-известната от които е „Рейн II“. Снимката е с внушаващите 1,9 х 3,6 м, а заедно с рамката достига до 2,1 х 3,8 м. За тази фотография авторът казва: „За мен това е една алегория на смисъла на живота“. За да постигне усещането за пустинен пейзаж, Гурски прибягва до помощта на компютъра и отстранява някои елементи от снимката: фабрика, пешеходци, велосипедисти. Картината бе продадена през 2011 година на неизвестен купувач за 4.3 милиона долара.

Phantom

photos_20160831_1

Peter Lik (2014), цена: 6.5 млн. долара

Австралийският фотограф Питър Лик счупи всички рекорди за най-скъпа фотография със своя черно-бял „Phantom“, който беше купен на търг за 6.5 милиона долара през 2015 г. „Целта на моите снимки е да заснема силата на природата“, казва Лик за работата си. Фотографът е заснел „Phantom“ в Каньона на антилопата (Antelope Canyon) в Аризона, САЩ. Снимката е запечатила светлинен лъч, който се спуска в пещера през малък отвор, а изпаренията във въздуха създават илюзията за призрачно видение. С професионална фотография Питър Лик се занимава от 30 години и е носител на редица авторитетни награди. Снимал е в цял свят.

Източник: 10te.bg

Денят в снимки: През обектива на един сляп фотограф

Отдавна е доказано, че човек има ли воля нищо не може да го спре. 

Когато човек може да прави нещо и има желанието никакви обстоятелства не могат да повлияят на изкуството, което той носи в сърцето си.

14330014_1108175005956602_3985996298585138423_n

Такъв пример е Жерардо Нигенда (  Gerardo Nigenda ). Той е роден през 1967 година в Мексико Сити и умира през 2010.

14358866_1108174462623323_3886487393811808663_n

Той е фотограф. Снима от 1999 година, когато е бил на 32 години. За първи път започва да снима на дбожен фотоапарат даден му от документалния фотограф Мери Елън Марк.

Подробността при него е, че на 25 той ослепява. 

Това обаче не може да спре неговата страст към снимането. А напротив – той снима през годините и печели фенове, и негради.

14322205_1108174819289954_2018631598809206311_n

Участвал е в  самостоятелни изложби в Мексико, Испания, САЩ, Русия и Еквадор.

Имал е самостоятелни изложби в Калифорнийския музей на фотографията, Фотографския център „Мануел Алварес Браво“, Центъра на картината, Университета на обителта на Sor Хуана и Американският департамент на латински за социални науки-Кито.

14322755_1108174905956612_3740759834791582279_n

През 2008 г.  участва във Фондацията за съвременно изкуство на Испания.

Неговата работа е събрана е в архивите на Центъра за изображението.

 

Денят в снимки: Невероятни моменти от Параолимпийските игри

Идеята за Параолимпийските игри се зародила още през 1948г., когато било организирано първото състезание за хора в неравностойно положение. Първите Игри се проовеждат в Рим, Италия през 1960г.
14330131_1206654939413679_3729954500346423277_n

Олимпийският огън

Олимпийският огън е символ на мира, единството и приятелството. Пътешествието на огъня популяризира посланието на Игрите извън пределите на града-домакин. Факлата на Игрите в Рио де Жанейро събира в себе си земята, морето, планините, небето и слънцето, като отделните сегменти са в цветовете на бразилският национален флаг.

14333079_1206655059413667_5323319513297922911_n

Талисманът

Том е смесица от всички растения в бразилските гори – неговата специална сила е да използва главата си, буквално. За да се измъкне от неприятностите той вади всевъзможни обекти от листата на главата си. Том обича да чете, да играе навън и да слуша бразилска музика. Той живее върху водна лилия в средата на езеро.

Спортни съоражения

Различните дисциплини се проведоха на 20 съоражения, разположени в 4 зони на града:

Маракана – тук е най-важното съоражение – Олимпийският стадион. Малко объркващ факт е, че това е втори стадион в района, а не легендарния Маракана.

Копакабана – района около известния плаж разполага с 3 олимпийски съоражения.

Барра – в една от най-силно развитите зони в Бразилия бъше разположено олимпийското село. Тук се проведоха още турнирите по тенис, водни спортове, колоездене и др.

Деодоро – тук се проведоха олимпийскитe турнири по стрелба, конни спортове и др.

14291667_1206655456080294_4027018577395253103_n

Програма

Параолимпийските игри продължаха 11 дни – от 7-ми до днешния 18-ти септември.

В тях взеха участие 4,350 атлета от 178 страни. В 23-те спорта бяха раздадени общо 528 медала – 226 за жени, 264 за мъже и 38 смесени.

В Рио за първи път се провеоха параолимпийски турнири по триатлон и кану-каяк.

Българското участие и злато

00001723

Българинът Ружди Ружди спечели златен медал от параолимпийските игри в Рио де Жанейро. Той триумфира в тласкането на гюле (клас F55) със световен рекорд.

Отличието е първо за България от игрите в бразилския град, които се провеждат от 7 до 18 септември.

Ружди постигна 12.33 м, с което подобри собствения си световен рекорд с 29 см. Преди три месеца той записа 12.04 см и спечели европейската титла в Гросето.

Ружди направи рекордното тласкане още в първия си опит. Следващите два също бяха много силни – 12.22 и 12.19 м. В последните си три опита българинът записа 11.54, 11.84 и 12.12 м.

Денят в снимки: 11 септември през обектива

11 септември, 2001 година. 

Дата, която целият свят ще запомни.

16sept11gallery-ngsversion-1441980002037-adapt-1190-1
Самотник стои в празните улици на Ню Йорк

Дата, от която са изминали 15 години, но е още прясна в спомените на много американци.

02sept11gallery-ngsversion-1441980001894-adapt-1190-1
В 09:03 сутринта, полет 175 се разби в южната кула на Световния търговски център, като на един кадър от видеото се вижда как атаката е направена от 4 самолета

Близо 3000 души в Ню Йорк, Вирджиния, и Пенсилвания загубиха живота си в този ден от атаките извършени с отвелчените от терористи самолети, ръковедени от Осама бин Ладен. 

04sept11gallery-ngsversion-1441980010098-adapt-1190-1
Заради високата температура хората са висяли от прозорците, за да издържат

Годините минават, но страдението по жертвите не спира. Не по-добре са и оцелелите след атаката, които цял живто ще трябва да живеят със спомена за огромната трагедия.

В момента на мястото на атентатите се намира One World Trade Center, която е най-високата сграда в Западното полукълбо, и маркер за устойчивост в лицето на трагедията.

01sept11gallery-ngsversion-1473431724878-adapt-1190-1
One World Trade Center

Има и мемориали близо до Пентагона и Пенсилвания.

Това лято, последната известно спасително куче Бретан се спомина и бе изпратено с патриотична церемония в чест на ролята й след атаките. Кучето умира от здравословни проблеми. Когато самолетите се удрят през 2001 г., то е само на две години.

06sept11gallery-ngsversion-1441980015095-adapt-1190-1
Този кадър показва как полет 77 се разбива в западната част на Пантегона

Тази година, в чест на годишнината, Националният музей „September 11 Memorial & Museum“ в Ню Йорк, който отвори врати през 2014, ще бъде домакин на първата си художествена изложба.

Изложбата ще включва творби от 13 художници, засегнати от атаките.

Също така изложбата ще допълни постоянните части на музея, които документират трагедията на този ден.

11sept11gallery-ngsversion-1441980016334-adapt-885-1
Хората са тичали, за да се спасят от застигащата ги рушаща се сграда 

Клифърд Чанин, вицепрезидент на образованието и обществените програми на музея, казва в предишно свое интервю, че много от образите, които ще са включени, ще предадат бруталността на атаката … и определено ще шокира.

23sept11gallery-ngsversion-1441980013260-adapt-885-1
Буш успокоява пожарникар 

 

Източник: news.nationalgeographic.com
Превод: Любен Спасов

Денят в снимки: Какво причини Америка в Хирошима…

В днешната публикация от поредицата „Денят в снимки“ ще ви разкажем историята на Джон Херси, която  излезе за първи път на 31 август преди 70 години в сп. „Ню Йоркър“.

Преди това обаче нека върнем лентата назад….

Преди бомбата Хирошима е жив и вълнуващ, но спокоен град. Основан е преди повече от четири столетия.

hiroshima-19Хирошима е столица на едноименната префектура и най-голямото населено място в област Чугоку в Западна Япония.

hiroshima-15

До преди фаталната дата 6 август, когато над града е пусната първата атомна бомба..

На 6 август тази година се навършиха 70 години от атомната бомбардировка над Хирошима (Япония).  Историята завинаги ще помни тази срамна дата, когато в  8,16 ч американският бомбардировач B-29 „Енола Гей“ (с командир на екипажа полк. Пол Тибетс) хвърля над японския град Хирошима атомната бомба Little Boy („Малчуган“ – от англ. ез.).

d0bcd0b0d0bbd187d183d0b3d0b0d0bdd18ad182

Експлозията е еквивалентна на 12 500 тона тринитротолуол. Непосредствено от взрива загиват около 100 000 души, жертвите до края на 1945 г. са около 140 000. Пет години след взрива жертвите наброяват около 200 000 души.

Унищоженията не спират само с това, само три дни по-късно е хвърлена втора атомна бомба – Fat Man („Дебеланко“). С нея е разрушен град Нагасаки.

Тя е с еквивалентна на 22 килотона ТНТ.

Пусната на 09 август, 1945 над град Нагасаки, убивайки повече от 73 000 души,  а до края на 1945 г. са около 140 000 души, като болшинството от жертвите и при двете бомби са от цивилното население.

Атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки са военна операция, проведена от ВВС на САЩ, срещу едноименните японски градове, по време на Втората световна война.

Crew of the B-29 "Enola Gay"

Втората бомба е еквивалентна на 22 килотона ТНТ

На 09 август, 1945 втора атомна бомба се взривява над Нагасаки, убивайки повече от 73 000 души,  а до края на 1945 г. са около 140 000 души, като болшинството от жертвите и при двете бомби са от цивилното население.

d0b6d0b5d180d182d0b2d0b8d182d0b5

Изчисляването на човешките жертви от двете бомби е затруднено, причините за това са много.

Принципно обаче се смята, че общите жертви на тези атентати от двете бомбардировки са 330 000 убити, 476 000 ранени и 9 200 000 бездомни.

30aa_69

На практика взривът над Хирошима е първата употреба на атомна бомба срещу мирно население

016997256_30300

 

Така на на 31 август преди 70 години сп. „Ню Йоркър“ публикува „Хирошима“ от Джон Херси – статията, призната за един от най-добрите журналистически материали.

Публикация от 30 000 думи, които разкриват ужаса след използването на  ядрени оръжия.

Текстът е цитиран от OFFnews, снимките са добавени от редакцията:

В броя, след пищните обяви за диаманти, круизи и коли, има съобщение от редакторите: че той се посвещава на една-единствена статия, за „почти пълното заличаване на един град от атомна бомба“. Някои хора все още не разбират разрушителната сила на това оръжие. Ще им е нужно време, за да осмислят ужасните последици от употребата му, пишат журналистите.

photo_verybig_1541594

Преди 70 години историите не се разпространяват бързо, лавинообразно като днес. Но „Хирошима“ постига точно това. За нея се говори, обсъжда се, слуша се, чете се от милиони по целия свят. Хората започват да разбират какво наистина се е случило на 6 август 1945 г.

През пролетта на 1946 г., сп. „Ню Йоркър“ изпраща Джон Херси – военен кореспондент и награждаван автор, в Хирошима. Той трябвало да опише състоянието на града, да пише за рухналите сгради и за новите строежи. По пътя Херси прочита „Мостът на Сан Луис Рей“ от Торнтън Уайлдър, вдъхновява се от историята за петимата, прекосили моста, преди да се срути, и решава, че няма да пише за сгради, а за хора.

В Хирошима намира шестима оцелели след бомбардировката и разказва историите им.

980x551_1470481159

Редакторите на списанието Харолд Рос и Уилям Шон знаели, че ще издадат нещо изключително. Подготвили броя в пълна тайна. Никога преди това цял брой не е бил посвещаван на един материал. 24 часа преди излизането му копия пристигат в редакциите на големите вестници в САЩ.

hirosima-i-nagasaki-posle-vzriva-32-foto_25-300x194

Всички 300 000 копия са разпродадени веднага. Статията е препечатана от много други вестници и списания по целия свят. Клубът „Книга на месеца“ дава безплатно специално издание на всички свои абонати, а президентът му казва, че на този етап не виждат нищо, което би могло да има по-голямо значение за човешката раса. Две седмици след отпечатването броят на „Ню Йоркър“ втора ръка се продава на цена 120 пъти над коричната.

nag2

„Хирошима“ дава думата на тези, които само година по-рано са приемани за смъртни врагове. В кошмарния пейзаж на полумъртвите, на изгорените тела, на отчаяните опити за грижа за оцелелите, на горещите ветрове Херси се среща с г-ца Сасаки, г-н Танимото, г-жа Накамура и децата ù, с отец Клейсорг и лекарите Фуджи и Сасаки. Шестимата са видели повече смърт, отколкото са предполагали, че е възможно.

Читатели пишат до „Ню Йоркър“, че изпитват срам и ужас, че обикновени хора като тях – секретарки, майки и лекари, са изтърпели такъв терор.

hiroshima_and_nagasaki_victims_nuclear_bombing-athimuru2bblog

Джон Херси не е първият, който пише за Хирошима, но другите текстове са виелица от цифри – толкова големи, че човек не може да ги разбере. Всички пишат за разрушения град, за облака с вид на гъба, за сенките от смъртта по стените и улиците, но никога не се доближават до тези, които са преживели ужаса – така, както прави Херси.

hiroshima-2

Въпреки опитите на правителството да прикрие или отрече това, за хората става все по-ясно, че това ново оръжие продължава да убива дълго след „безшумната светкавица“. Херси разказва и за това на какво стават свидетели оцелелите. А то не е тайна за властта – от началото на надпреварата за ядрено въоръжаване, само три месеца след първите тестове, става ясно каква е истинската сила на новите оръжия. За нея пише Херси, а Айнщайн напълно открито го подкрепя. Това провокира министъра на отбраната на САЩ Хенри Стимсън да напише статия в отговор. В нея защитава тезата, че използването на атомна бомба е обосновано, без значение от последствията.

hiroshima-1

Новината за статията на Херси стига и до Великобритания, но текстът се оказва твърде дълъг за публикуване, а авторът не разрешава съкращения. И така, шест седмици след американското радио Би Би Си чете историята в продължение на четири поредни вечери по трета програма. Рейтингът на радиото тогава е толкова висок, че седмици по-късно Би Би Си пуска отново историята, за да може тя да достигне до колкото може повече читатели.

hiroshima-5

Името на станцията е „Light Programme“. Целта ù била да забавлява слушателите и да повиши интереса им към случващото се по света. Но не е имало забавление по време на двучасовото четене. Това е най-ужасяващото нещо, което някога е чувал по радиото Николас Халаман, критик от „Дейли Експрес“.

Би Би Си канят Джон Херси на интервю, но той отказва – иска историята му да говори сама за себе си, без той да дава допълнителни обяснения.

Архивите на Би Би Си все още пазят запис от прочит на „Хирошима“, направен през 1948 г.

 

До ноември „Хирошима“ излиза на хартия. Преведена е на много езици, има я и на брайлова азбука. Командирът на армейските сили на САЩ в Далечния Изток ген. Дъглас Макартър забранява разпространяването на каквато и да било информация за последствията от бомбата. Забранени са и книгата „Хирошима“, и броят на „Ню Йоркър“, в който статията е публикувана. Чак през 1949 г. „Хирошима“ най-накрая е преведена на японски от един от оцелелите герои от историята на Херси.

54541_9cdgwzvjkiyvobvob0bhek5s89qflg-560x315-trim001247830

Самият той никога не забравя своите оцелели. През 1985 г., на 40-ата годишнина от бомбардировката, Херси се връща в Япония, където пише „Последиците“ – история, която разказва какво се е случило със същите шест човека през изминалите четири десетилетия. Двама от тях са починали, единият – от лъчева болест.

Източници: club Z, OFFnews, Vesti, Kapital
Цялата история може да четете тук – „Хирошима“ от Джон Херси 

 

 

Денят в снимки: „Малкия Бейрут“ в София след залез

20160830_165535543_iOS

В днешната тема на „Денят в снимки“ ще ви покажем папарашки фотоси, които направихме специално за рубриката.  Причината да направим това е, че днес Любен Дилов-син публично заяви, че българската журналистика малко я бият. 

И продължи: Нивото й в момента е такова, че наистина трябва да бъде пребита с камъни, и то публично. Това е дъното на професията. Защо не снимате Пеевски, а ходите по петите на Христо Стоичков?“

Сега, тъй като ние бой все още не сме яли, нито се чувстваме на дъното на журналистика, а Пеевски не е в България, решихме да ви предоставим тези папарашки фотоси.

Напомняме, че те са правени без знанието на лицата, които сме заснели.

Трябваше ли да бъдем пребити, заради това, че днес ви разказваме тази история:

Районът около Централна гара и Женския пазар се определя като рисков заради масовото присъствие на мигранти там, заради това МВР всеки месец прави проверки в района.

Не за първи път нашият екип е на Женския пазар, за да провери точно какво е положението с бежанците в района.

Преди няколко месеца се изненадахме от това, което видяхме и чухме.

Жителите на квартала ни казаха, че по-големият проблем са циганите, а не бежанците. Към момента нямали проблеми с тях. Карали се помежду си, а не с българите.

А, като влезеш в района на Женския пазар се чувстваш все едно си в друга България.

Табелите на фризьорски салони, магазини и заведения са написани освен на български и на арабски.

Хората по улиците, забързани и вглъбени, ускоряваха крачка щом чуеха въпроса ни за бежанците. Престрашилите се пък да спрат, отговаряха лаконично, че нямат мнение.

Наистина ли няма никакъв проблем с бежанците в района?

Случилото се днес доказва думите на хората в квартала тогава – те се карат помжеду си. Но докога?

Една от продавачките тогава разказа пред нас:

„Да, засега не ни закачат, но ние от къде да знаем, че докато се карат между тях си няма да решат, че и ние нещо им пречим!? Знаете ли колко е страшно, когато започнат след 17:00 часа да се движат по групички и хората не смеят да минават по тротоара!? И не само – не смеят да излизат изобщо. Много мои редовни клиенти казват, че ги е страх да идват насам. Мен не ме е страх да идвам на работа, но просто не се знае какво ще стане. Отделно няма правила за тях – от фризьорския салон космите отиват направо на улицата. Имах и един случай в моя магазин. Идва при мен чужденец и ме пита колко струва тази чанта. Аз му отговарям, а той ми отвръща: „Аз от Сирия! По-малко!“. Положението не е добре – бият се, карат се и докато не се вземат мерки няма да сме добре“.

Колкото повече стояхме в квартала, толкова повече истории за бежанци чувахме. Никой не смееше да ги разкаже пред камера обаче. Без имена и без лица.

Хората бяха уплашени.

Да, МВР прави проверки в района един път месечно, но тогава жители ни разказаха, че през другото време не се чувстват в безопасност.

Много от магазинерките там гледат да са се прибрали преди да се стъмни, въпреки че постоянно повтаряха как нямат проблеми с бежанците.

Друго младо момиче пък ни разказа как в една от къщите наблизо живеят 40 човека. През деня не излизат, но щом падне мрак тръгват. Заради това тя има вечерен час – най-късно до 18:30 часа да се е прибрала. И тя го спазва, защото не се чувства в безопасност.

Тогава за часовете, в които бяхме в района, се потвърждават и думите на някои от нашите събеседници – няма силно присъствие на полиция.

Трафикът на хора върви с пълна сила, а България затвърждава статуса на страна, в която посред бял ден, в центъра на голям град, може да простреляш някого.

Кога нещата ще се променят и кой е отговорен за случващото се на Женския пазар?

Въпроси, които и този път ще останат без отговор.

Денят в снимки: Последиците от земетресението в Италия

Днес Италия беше разтърсена – душевно и буквално.

Днес случилото се в страната разтърси целия свят. И няма как да не се случи това.

italy-earthquake-262848-810x0

След земетресението 6.4 по Рихтер, в Италия се затриха цели градове.

Смъртните случаи стигнаха до 70, а безследно изчезналите с всеки изминал час стават все повече.

Пред „Гласът на младите хора“ българин, който е в Италия в момента заяви, че медицински лица помагат изцяло на всички, но определено не могат да смогват.

Вижте още: След земетресението в Италия: Адът слезе на земята!

italy-quake3-262850-810x0

Спешните служби показаха снимки на цели квартали от въздуха, на които личи как градове са потънали в прах и отломки.

106663395_the_partially_damaged_tower_bell_with_the_clock_signing_the_time_of_the_earthquake_is-xlarge_transicy4sa7wfgzw16m9c7rhlob5sazc2z7iajwb-92kora

Това е часовниковата кула в Аматриче. Тя показва точно в колко часа е зпочнал ужасът за всички жители на града.

Едно от най-страшните неща на земетресението е, че се е случило рано сутринта. Хората все още са спали, а някои така и не са се събудили. Точно заради този факт паниката на гражданите е била още по-голяма, защото буквално не са знаели какво се случва.

106660637quakenews-large_transeo_i_u9apj8ruoebjoaht0k9u7hhrjvuo-zlengruma

Един от най-тежко засегнатите градове е Пескара дел Тронто.

За съжаление няма как такава трагедия да остане без жертви дори сред децата. Оше в първите часове на трагедията разбрахме за бебе, което не е успяло да се спаси.

Друг случай с деца в Пескара дел Тронто обаче завършва с успех. Двама братя на 4 и на 7 години, са извадени успешно от отломките, след като леля им ги слага под леглото, когато заметересението започва.

Самата леля все още е под отломките, но отговаря на телефонните обаждания на спасителите.

Земетреснието наистина е било ужасяващо. Усетено е дори в много отделечени точки на страната. Веднага след голямото заметересение е имало повторен трус от 5.5 по Рихтер.

italy1-262822-810x0

106667586_topshot_-_rescues_carry_a_man_in_amatrice_on_august_24_2016_after_a_strong_heartquake-large_transpivx42josuakz0be9ijungh28zinhzwg9svuzlxrn1u

На следващите две снимки може да видите как спасителите помагат на жена, което е хваната в капан в собствения си дом. Само по лицето на жената може да се ориентирате какъв ужас преживява.

Разказите на очевидци и оцелели описват картина, излязла сякаш от Холивудски филм на ужасите. И от снимките определено виждаме, че няма преувеличение в тези думи. Хората бувкално са погребани живи.

106663004_a_man_is_rescued_alive_from_the_ruins_following_an_earthquake_in_amatrice_central_ital-large_trans_nj62v2zfdvrr1z2dus5zim-_m0_q0rzwwuothgu9ka

Град Пескара дел Тронто вече го няма. Всички къщи с малки изключения са разрушени“, плачейки обяви кметът на селището, цитиран от в. „Република“.

И тази снимка доказва неговите думи:

106668512earthquakepescaranews-large_transeo_i_u9apj8ruoebjoaht0k9u7hhrjvuo-zlengruma

Град Аматриче също буквално е заличен от картата. Няма го. Вечерта хората си лягат, а на сутринта родният им град го няма. Има само развалини. Нищо друго.

106666500earthquakenunnews-large_transeo_i_u9apj8ruoebjoaht0k9u7hhrjvuo-zlengruma

Броят на жертвите е двоен и поради друга причина – земетресението се случва в разгара на лятото, а областта в момента е много популярна за туристи, които прекарват своята лятна почивка там.

106661446earthquakeresidentsnews-large_transeo_i_u9apj8ruoebjoaht0k9u7hhrjvuo-zlengruma

Но никой в Италия в момента не е сам. Целият свят се моли за жертвите и се надява скоро да се сложи край на ужаса. За съжаление това е природата. Нещото срещу, което човекът не може да се бори.

Сега остава само да се молим. За душите на загиналите и съдбите на оцелелите.

106666438earthquakenews-large_transqvzuuqpflyliwib6ntmjwfsvwez_ven7c6bhu2jjnt8

Снимки: БТА, Telegraph

 

Денят в снимки: Призрачният тютюнев град

Пловдив е градът, в който съм се родил, тук живея и работя! Един от най древните градове в света!

И най – вероятно от там идва това „Древен и Вечен“, но мисля, че ако не направим нещо съвсем скоро, ще трябва да го поправим на „Древен и алчен“.

14117917_348876492110066_5394443478754703202_n

Това, което се случва с тютюневите складове е поредната доза алчност и малоумие. Много ми е интересно как едни сгради стават по-лъскави и по-големи, а други тънат в мизерия и всеки си прави каквото иска с тях? За хората на Пловдив не е тайна какво представляваше хотел „Империал“ до преди няколко годинки и какво „хотелче“ е сега.

14055071_348876505443398_8804586814317095431_n

Не знам как стават тези неща и най-вероятно никога няма да разбера, но както всеки, който чете в момента, се досещам. Интересното е друго – какво ще стане с изгорелите и разрушени културни паметници, в така наречения Тютюнев град, който в момента прилича на призрачен?

Кои има интерес от всичкото това безмозъчие, което се случва там? Може би някой иска да си строи МОЛче, както направиха с едно от тепетата, уж павета, уж не можело да се строи, а я виж ти МОЛче може да се строи! Хм…? А, дали не се строят хотели точно по този начин?

14064233_348876625443386_3599146051188857406_n

Затваряш си очичките миличък и на сутринта си богат. Ехаа, кеф МАЙНА!

Да, разбирам всички сме алчни за пари и власт, но когато културата липсва в душата ти, ето тогава става страшно!

Пловдив – Европейска столица на Културата за 2019 година. О, да! Ние културата я имаме в града си, но много хора не я притежават. Културният човек е интелигентен, добър, вежлив и има дарбата да мисли логично!

14102465_348876632110052_1444066988610416376_n

Много от хората не притежават дори едно от тези качества, но това е било винаги. Разликата е, че преди са избирали хора с такива качества да управляват народа и държавата, а сега се избират на мама детето, на оня дето за пари би си продал семейството или тоя дето няма акъл в главата, за да може някой друг да му казва какво да прави.

14079936_348876532110062_2200328909608153024_n

Интересното е, че успяват един цял народ да го ръководят като овце и да си правят с държавата каквото си искат, все едно им е бащиния.

А, може би ние наистина сме овце. Обичаме да плюем хората, като слезем пред блока, да се оплакваме и да чакаме оня където си мисли, че коренът на думата култура е ТУРА, защото най – често използваният му лаф е „Да ви го т*ра“ !

Автор: Стоян Живков

Стоян Живков е роден в Пловдив. Завършил е СОУ „П. Кр. Яворов“. Продължава обучението си в ПУ – специалност „Лингвистика с ИТ „, но след 2 години и половина прекъсва. Причината е работата му в Пловдивска православна телевизия като оператор. Продължава като видеомонтажист, а след 3 години заминава за Италия и си намира работа като сервитьор във Венеция за около 4-5 месеца. Бил е в Англия за 2 години, но решава да се върне в България, като в момента завършва курс по фотография. Отворил си е домашно студио и е твърдо решен да се бори за успех у нас.

Снимки: Стоян Живков/ S.Zhivkov Photography
Заглавието е на редакцията.