Етикет: демокрация

Осман Октай: Днес е тъжен ден за демокрацията в България

Днес ГЕРБ и Обединените патриоти обявиха, управленска програма от 21 страници за 4-годишен мандат, това стана ясно на брифинг в парламента днес двете политически формации. Това на практика е коалиционно споразумение за управление на страната в периода 2017-2021 г.

Партиите обещават да дават повече пари за отбрана, за да може до края на мандата за това да се харчат 2% от БВП.  ГЕРБ и Патриотите смятат да върнат военното обучение в училище и да разширят възможностите за доброволна военна служба.

Социалните помощи пък ще се обвържат със заетост – всички в трудоспособна възраст, които получават помощи, трябва да се включат в заетост. Посещението не само на училище, но и на детска градина, ще бъде обвързано с изплащането на социални помощи.

По този повод потърсихме за коментар Осман Октай – бившето острие на ДПС и най-близкият човек на Ахмед Доган допреди години.

*********************

След ерата „Доган“, който представляваше не само задкулисието, но и турския национализъм в България, днес е един тъжен ден, когато тези като национал социалисти наречени патриоти ще учавстват в управлението на България.

Тези които провеждаха репресии срещу мюсюлманското общество по време на петъчни молитви в центъра на София, същите патриоти, коитона границата се превърнаха в репресивен апарат срещу преминаващите възрастни хора.

Днес Доган ги доведе на власт, заради умразата и гнева, който амулира около ДПС и постави в изключителна изолация над милион мюсюлмани в България, които нямат представителство в централната власт.

На  Бойко Борисов ще му е много трудно да намери вече в третия си опит като Министър-председател, стабилно управление на страната. Това е неговата мечта.

Борисов направи коалиция със същите тези патриоти, които до вчера бяха гуша в гуша с взаимни нападения и репресии върху българските граждани, а от днес вече разполагат с контрола върху властта.

Така, че мисля си, че днес е един много тъжен ден за натовска и европейска България при това на прага на предедателство на Европейския съвет и то с коалиционни патрнюри, които до вчера призоваваха България да напусне Европейския съюз и НАТО.

Ще издъжи ли коалицията на ГЕРБ:

Последните 27 години на демокрация, за първи път слушам толкова глупаво излявление като ангажимент за 4 години управление при това коалиционно. С намерение и подписи не се гарантира власт, власт се гарантира с намиране на добри решение за проблемите пред, които е изправена България и подкрепата на цялото българско общество.

Аз не смятам, че това управление има бъдеще, при това в България с агресията идваща от Турция,  след референдума проведен там. Българските мюсюлмани ще бъдат лесна мишена за употреба от Ердоган и компания. 

Мюсюлманите ще бъдат натикани в ъгъла между Анкара – диктаторско управление и почти фашистко управление в България.

Интервю на ВЕселин Диманов

 

Доброто има непрекъсната необходимост в него да се влага енергия, за да продължи да съществува – разговор с Кристиан Таков

Прочетете повече „Доброто има непрекъсната необходимост в него да се влага енергия, за да продължи да съществува – разговор с Кристиан Таков“

Иван Костов: НИКАКВА ОТСРОЧКА!

На днешната дата: 21 май 1997г., Иван Костов е избран за министър-председател на Република България. Правителството, оглавявано от Костов, е известно като второто правителство на Обединените демократични сили (ОДС). Назначено с Решение на 38 Народното събрание от 21 май 1997 г., то ще бъде запомнено като първото правителство след демократичните промени, което успява да изкара целия си мандат.

костов

Правителството поема мандата от назначеното от президента Петър Стоянов служебно правителство, оглавено от Стефан Софиянски.

Иван Костов идва в един от най-тежките за България моменти. След завещанието на правителството „Виденов” (БСП).

d18fd0bdd183d0b0d180d181d0bad0b820d181d18ad0b1d0b8d182d0b8d18f-4

Икономическата криза в България тогава,  води до хиперинфлация вследствие на управлението на кабинета „Виденов” . Хаотичната и безпринципна политика на партията майка води до там, че в началото на 1997 г.  страната изпада в хаос.

България е скована от стачки на работници и граждани. Тогава е организирана и втората национална стачка (първата е през 1990 г. срещу правителството на Андрей Луканов). Пътищата са блокирани, работниците отказват да работят, инфлацията расте с дни. За около един месец цената на долара спрямо лева скача на 3000 лв, а инфлацията вече е 300%. Средната заплата пада до стойност, равняваща се на 5 $.

d18fd0bdd183d0b0d180d181d0bad0b820d181d18ad0b1d0b8d182d0b8d18f-2

Януарските събития …

Негодуващите граждани се струпват пред Народното събрание с иск Жан Виденов да подаде оставка като министър-председател. Напрежението ескалира и пред НС се събира огромна тълпа, която започва да става неконтролируема. Хората започват да нахлуват в сградата, но президентът  Петър Стоянов успява временно да ги успокои. В крайна сметка обаче голяма тълпа протестиращи нахлува в Народното събрание. Опитът на полицията да ги спре се оказва неуспешен и голяма тълпа от хора нахлува в сградата. Депутатите са евакуирани, а часове по-късно, в ранните часове на нощта полицията отблъсква протестиращите.

d18fd0bdd183d0b0d180d181d0bad0b820d181d18ad0b1d0b8d182d0b8d18f-5

Жан Виденов пада от власт в средата на мандата си от 4 години, а на последвалите парламентарни избори Обединените демократични сили (ОДС) – коалиция, водена от Иван Костов, печели мнозинство в българския парламент, и той заема поста министър-председател на Република България

1448770724
Иван Костов по случай избирането му за министър-председател на 21.05.1997 г. Снимка: в. „Труд“.

 

По този повод бих искал да ви припомня една публикация на Костов във в. „Работническо дело” от 30 ноември 1989 – „Никаква отсрочка“. В нея той се обръща към управляващия елит с призиви за радикална реформа, а не „стабилизационна програма“.

23029

Още тогава Иван Костов задава въпроса: Стабилизационна програма или радикални реформи?

Реформите на настоящата коалиция от 43-ото Народно събрание, целят именно стабилност, но не икономическа, а политическа. ГЕРБ избираха да бъдат в основата на реформи, които нямат никаква политическа стойност, нито са в полза на гражданите, което Иван Костов още преди 26 години пише за тогавашното управление: „Колебливите, некомпетентни и половинчати опити за реформи създадоха допълнителни трудности и противоречия, защото разстроиха редица стандартни механизми на икономическата система, без да ги заместят с нови, по-ефективни”.

Аз не съм най-големият привърженик на Иван Костов, но едно не може да отречем – голяма част от политиката и реформите, които той прокара и успя да защити. В крайна сметка не е важно дали харесваме, или недолюбваме определени политици. Важно е какво правят за България и общото благо на гражданите, както и какво оставят след себе си.

Иван Костов е може би единственият български политик, който не говореше празни приказки. В думите му никога няма да намерите патрЕотични двусмислици, които целят да отклонят вниманието на обществото от реалните проблеми на България

За тази публикация, Костов споделя през 2011 г. в своя Фейсбук профил, че повече от двадесет години е повод за некомпетентни и злонамерени коментари от хора, които или не са я чели, или нямат капацитета да я разберат.

Иван Костов: НИКАКВА ОТСРОЧКА! 

„Непосредствен подтик да поискам думата е „кръглата маса“: „Състояние и проблеми на българската икономика“, излъчена по Българската телевизия в петък, 24.IX., вечерта. Участващите в нея видни български икономисти се обединиха около становището, че на страната е нужна стабилизационна програма.

Стабилизационна програма или радикални реформи?

Това е въпросът, който сега концентрира в себе си непосредствените и дългосрочните интереси на нацията. Искането за стабилизационна програма е продиктувано от кризисното положение на икономиката. Колебливите, некомпетентни и половинчати опити за реформи създадоха допълнителни трудности и противоречия, защото разстроиха редица стандартни механизми на икономическата система, без да ги заместят с нови, по-ефективни. Затова стабилизационната програма може би ще даде временни облекчения и частични подобрения на положението. Те ще се дължат на връщане към рутинните средства за управление и старите, изпитани икономически структури, т.е. тя не може да бъде нищо друго освен икономическа реанимация на катастрофиралата командно-административна система.

За една-две години ще бъде отложено решаването на историческите проблеми на българското преустройство. Такова решение разчита да отстрани грешките на бившето ръководство на страната, но по никакъв начин не засяга икономическите, политическите и идеологическите устои на познатия ни социализъм. Наистина, ако сегашната криза се дължи на пропуски и слабости в управлението, както се твърди, стабилизационната програма ще бъде в руслото на желаните от всички реформи. Това ще бъде така само ако кризата наистина се дължи на неправилни решения. Такава постановка решително се отхвърля във всички реформиращи се европейски социалистически страни. Радикалната политическа и икономическа мисъл вижда причините за общото за всички кризисно положение не в грешки на отделни политически дейци, а в създадените след войната стопански структури и тяхната система за управление. Причините са в системата на днешния социализъм. Когато, за кой ли пореден път, се искат от нас доверие и търпение, то е не за да се започне дълбока промяна на съществуващата икономическа система, а за нейната реставрация, за основен ремонт. Защото самата постановка за болното общество и компетентните, номенклатурни лекари, определянето „от горе“ на концепция за всяко производствено звено, новите опити за освобождаване на „излишната работна сила“, строгата дисциплина за съсредоточаване на валутните средства и накрая обещанията за „реформа“ със силите на управленския апарат, фирмите и „дори“ трудовите колективи не означава нищо друго освен опит за вдъхване „второ дихание“ на досегашната система.

Нека допуснем, че стабилизационната програма е дала възможно най-добър ефект, като е постигнала икономическото положение на Чехословакия – стабилно жизнено равнище, слаба инфлация, богат пазар и ограничен дефицит. Ще означава ли това, че ще бъдат удовлетворени националните икономически и политически искания. Очевидно няма да означава. Вместо 50, на улиците ще има 250 хиляди протестиращи граждани, защото те протестират срещу системата. Не желаят повече този команден ред, тъй като си дават интуитивно сметка какви са неговите неизправими недъзи. Официалната доктрина продължава упорито да отказва признаването на органическите пороци на системата, а те са:

Неспособност да създаде ефективна организация на труда. Трудовата мотивация се разпада, защото не се поддържа от нормални стопански механизми, а от командно-силови средства. Излишните работници, служители, научни сътрудници, артисти и пр., растежът на „не заработени пари“ при едновременното спадане на интензивността, разлагането на трудовата и технологичната дисциплина са само последица от разрушените стимули за труд. И най-добре отремонтираният административен механизъм не е в състояние да го възстанови, да създаде конкуренция за всяко работно място, здраво съперничество и принуда там, където не достигат навиците, желанието и опитът. Дълбоките разстройства на трудовите отношения, с които апаратът се бори от времето на своето съществуване, са недвусмислено доказателство, че познатият ни строй няма ефективно решение на най-същностния проблем за всяка икономика. Хората престават да се трудят.

И ако демократичните преобразувания отстранят политическата и идеологическата патерица, която задържа административната организация на труда от пълно разрушаване, то стабилизационната програма ще влезе в пълно несъответствие с духа на обществените реформи. Неспособност да задържи лавината на дефицита и инфлацията. Инфлацията бе призната за проблем №1, но не е дадена точна представа за противоречията й. Всъщност през 80-те години бяха преминати допустимите граници на дефицита и инфлацията и те доведоха производството до криза. От 1985 г. тази криза се задълбочава. Налице е свиване на обема на производството и спадане на реалните доходи на народа. Стабилизационната програма ще се опита да спре тази криза с познатите ни средства, но нали точно те доведоха до сегашното положение. Те задължително усилват инфлацията и дефицита и прегряват отдавна нагрятата икономика. Това е все едно да правите движения на катерещ се алпинист, при положение че вече падате от скалата. Следователно искат да се съгласим с познатата терапия, чиито противопоказания са по-нататъшно разрушаване на икономическите основи на обществото.

Неспособност да премине в слединдустриалния стадий. Административната система е показвала досега, че познава само един път за разрешаване на проблемите – този на екстензивния индустриален растеж. С разпалената подкрепа на почти всички участници в петъчния разговор нашето народно стопанство отдавна е преминало всякакви разумни граници на индустриализация – делът на промишлеността у нас е два пъти по-висок от този в развитите капиталистически страни; надминаваме с 10–12 пункта дела на промишлеността във Великобритания от времето на нейната най-висока индустриализация. Тези порочни стопански структури не са случайни.

Създадени са, за да поддържат опората на административната система. Крупната администрация е закономерно следствие от свръхиндустриализираната икономика, а не причина за нейната криза. Системата има своя логика на функциониране. Премахването или репресирането на администрацията ще разгроми устоите на производствената организация, без да ги замести с други. Наистина опитът да се рационализира икономическата структура ще срещне остра съпротива. Но стабилизационната програма само ще усили още повече „структурните напрежения“ и следователно не е в направлението на радикалната реформа.

Неспособност да развива научно-техническия прогрес. И освен на свръхиндустриализираната структура тази неспособност се дължи на редица защитни механизми, които гарантират господството на апарата. Това са: първо, отстраняването на научно-техническата интелигенция от управлението на производството, от отговорността да усъвършенства технологията и качеството на продукцията. В рамките на крупната държавна индустриална фирма никога не се генерира отвътре научно-технически прогрес. Той се създава в бюрократизирани научни институти и се налага силово. Така са постигнати едновременно три цели: отнета е стопанската сила на интелигенцията, създадено е противоречие и дори несъвместимост между нея и производствения персонал, тя е поставена под институтски контрол; второ, не се допуска разгръщането на т. нар. не социалистически стопански форми – частна инициатива, кооперативи, акционерни общества, класически фирми. Многобройните забрани, крепящи устойчивостта на системата, са насочени по същество срещу личното творчество, предприемчивостта и стопанската активност на хората. Но научно-техническият прогрес е дело на човешкия фактор, на човешките качества, т. е. точно на това, което с всички сили у нас се неутрализира. Колективизмът на индустриалната армия и духът на принудително единство, с които сме пронизани, никога няма да бъдат почва за развитие на нужните ни човешки качества. Ние сме трагично различни от това, което трябва да сме, и сега ни казват, че трябва да си останем такива.

Неспособност за вграждане в световното стопанство. Отправените в ефира предупреждения какво не трябва да правим за отварянето ни към световния пазар, консервативната, затваряща страната външна стратегия, отказът да се атакува синдромът на държавния външен монопол и неговия механизъм, призивите за строга дисциплина в името на запазване репутацията на добър длъжник са израз на господстващата досега външноикономическа доктрина. Вярно е, че причините за дълга не са единствено в разхищенията, но те не са и в грешките, както се опитват да ни убеждават. Световното стопанство изхвърля с нарастваща центробежна сила нашата и подобните й икономики. Причината е, че има генетична несъвместимост между административните им структури и световния пазар. Опитът да се имплантират в неговото тяло винаги ще завършват неуспешно. През последните 12 години непрекъснато проявяваме неспособност да се приспособим към световния пазар – не сме в състояние да подобрим условията на търговията си, губим непрекъснато позиции в световния експорт, лавинообразно натрупваме дълг в конвертируема валута. Наистина световният пазар е най-дефицитен “ресурс” за слабия производител, но той е и сфера на неограничени възможности за добрия. Административната система е доказала, че не може да направи нужния пробив. Сега трябва да разчита на таланта, подготовката и амбициите на професионалистите. Само те могат да пробият на световния пазар, както “Булгариен винтерс къмпани”. Трябва да им се даде възможност да го правят.

Неспособност за качество. Без нормализация на паричната сфера, без „пазар на потребителя“, какъвто административната система никога няма да бъде в състояние да създаде, не може да бъде решен проблемът с качеството. Няма да има икономически стимули за непрестанното му повишаване. Но без това никой от посочените по-горе проблеми не може да бъде решен. Ниското и влошаващото се качество е щемпелът, който времето постави на системата и я изправи пред неизбежна развръзка – нормализацията на пазара и паричната сфера неминуемо ще ограничат, а впоследствие ще разрушат съществуващите икономически структури.

И така от нас се иска отсрочка, за да се задържи разпадането на командния социализъм в името на временно вероятно подобряване на потреблението на населението, но с цената на това да се върви в противната, а не в нужната на реформите посока. Ще си послужа с жестока аналогия. Пред нас е раждане, носещо смърт. Трябва да избираме дали да спасим детето и да жертваме родилката, или да загубим детето, а след него в недалечно бъдеще и родилката. Изборът е съдбоносен. Отглеждането на новото крие много рискове и ще убие нещо във всеки от нас. Много човешко е да се стремим да запазим познатото, да задържим статуквото, без да вдигаме поглед към бъдещето, защото знаем, че там ще видим как то загива. Трябва да се решим.

Ако не се решим сега, след една-две години политическият кредит от народа ще бъде безвъзвратно похарчен. В името на какво? В името на отлагане на решението. Никой няма да ни гласува доверие, когато катаклизмът ни принуди да се съгласим с това решение. А за сегашния труден, съдбоносен с избор се иска доверието на народа. Той го дава днес, но няма да го даде утре. Никога няма да сме в такава ситуация, която ще ни позволи без болка и драматизъм да се решим на радикални реформи. Следователно въпросът е да се решим веднага. Има неща, които стоят над всяка партийна платформа, над всякакви класови и групови интереси. Това са стремежите и ценностите на нацията. Контролът върху националното богатство, суверенитетът върху земята и ресурсите, правото на бъдещите поколения за избор, с които, както видяхме, започнаха престъпно да търгуват в името на временно запазване на политическата власт, трябва да останат за народа. В днешния бурен и бързо променящ се свят ни заплашва загуба на икономическия суверенитет. Запазването му изисква да се вземе смело решение в полза на реформите. Противното ще означава още по-пълно изтощаване на стопанския потенциал на страната, а след това проникване на чужди фирми и монополи, които ще ни лишат от собствените ни ресурси. В това отношение не трябва да има никакви „илюзии“. Никой няма да дойде, за да ни помогне.

Ще дойдат, за да правят тук своя бизнес. Националното достойнство изисква да не се чака и предизвиква такъв развой на нещата. Не е в българския характер да се втурнем с отворени обятия и увиснем на шията на чужденеца. Може би има хора, които не биха имали нищо против „щастливото посрещане“, но това е само защото не си дават сметка за последиците. Опитът на развиващите се страни показа на мнозина измежду нас какво следва след първоначалната еуфория. Щом икономистите сме доктори на обществото, трябва да бъдем честни пред хората. Радикалната реформа ще породи остри затруднения, ще влоши социалната гарантираност, ще наложи временна загуба на работното място и чести преквалификации, безработица за тези, които не са в състояние да отговорят на новите изисквания, ще иска от нас отказ от досегашното „равенство“, изключение от което беше само номенклатурата, и приемане на имуществена диференциация като цена за развитието. За няколко години ще спадне жизненото равнище на всички. Равновесните цени ще премахнат дефицита, но ще засилят инфлацията, ще напълнят пазара, но много от стоките ще станат отново недостъпни. Ще трябва да се научим да ходим самостоятелно, да се грижим сами за жизнения си стандарт, да престанем да чакаме да решават всичко вместо нас „от горе“.

В преходния период обществото ще се стреми да гарантира справедливост като равни възможности за образование, здравеопазване и минимален жизнен стандарт. След смелата операция единственото сигурно нещо ще бъде разгромът на командната система, а това какво ще създадем, ще зависи единствено от нас самите. В този момент исторически дълг на партията е да стартира без повече колебание едновременно с политическите и радикалните икономически реформи и така да даде шанс на бъдещето. В него тя вече ще съперничи на равна нога с формиращите се обществени и политически структури, но ще има това решаващо преимущество, че запазва ясен поглед за социалната перспектива от позициите на смела, радикална и подкрепяна от народа икономическа платформа. В противен случай ще плати докрай дадените в миналото кредити“.

Публикацията на Иван Костов от в. „Работническо дело“ е цитирана от личния му профил във Фейсбук. 

Източник на информация по темата: „Club Z“

Aвтор: Веселин Диманов

 

Мария Спирова: Гласовете от чужбина ужасяват статуквото

Ние от „Гласът на младите хора“ се свързахме с Мария Спирова във връзка с отхвърленото от депутатите президентско вето относно промените в Изборния кодекс (ИК).  Тя е един от първите наши сънардоници в чужбина, които активно защитиха правото на българите зад граница да гласуват. В началото на кампанията против приемането на промените в ИК, тя заяви, че България се превръща в псевдодържава, овладяна от надзаконови лобита.

zx620_2310110

Мария Спирова е родена на 10 януари 1984 г. Тя е завършила Класическата гимназия, учила е културология в СУ и има магистратура по криминология от Оксфорд (спечелила е стипендията Weidenfeld, която дава на хора от много държави, включително и България, пълна издръжка за магистърски и докторантски програми в Оксфорд). Специализирала е 1 година журналистика в САЩ (пак стипендия) и е стажувала в централата на National Geographic във Вашингтон. Докато учи, 2 години работи във в. „Капитал“ (културните притурки „Капител“ и „Капитал Light“), после 3 години е  в Българска телеграфна агенция. Публикувала е стихове и есета в „Литературен вестник“ и други периодични издания. Член е на МЕНСА.

Ето какво каза по горещата тема Мария Спирова:

Какво за мислите за отхвърлянето на ветето на президента?

Падането на ветото е емблематично за будната кома на българската държавност – тя лежи ни жива, ни умряла, превзета от паразитни партии, които са просто формирования по задкулисни интереси и могат да влизат във всякакви безпринципни сношения, за да останат на власт.

Как си обяснявате действията на политиците?

Повечето партии в България са ужасени от свободния и неконтролиран вот, който идва от чужбина – при един либерален избрен кодекс през 2014 изборната активност зад граница скочи  с над 60 % и те внезапно усетиха, че това е опасна тенденция. На диаспората не може да се влияе лесно,тя има опит с други, по-прозрачни политически модели и много от родните политически личности започват да ни изглеждат карикатурно нелепо. Тази тенденция към демократизиране на вота чрез гласове от чужбина ужасява статуквото – то се нуждае от предвидимост на изборите и ниска активност, за да се окопае. Самоорганизацията на българските общности по света и политическата им активност се виждат като заплаха, която да бъде смазана.

Вижте още: ОФИЦИАЛНО: ОПРАСКАХА ветото на президента

Защо според вас те по никакъв начин не се съобразяват с мнението на гражданите, независимо в страната или извън нея?

Защото в представите на депутатите, те не са в политиката, за да се съобразяват с избирателите си, а да консумират власт за лично ползване. Изказвания от рода на „Стига с тази демокрация“ са симптоматични за това самозабравяне и подмяна на дневния ред у невежия ни и нелустриран политически „елит“. Във всички олигархични среди е така. Държавата е пленена от хора с високи амбиции и низки цели.

Какво следва от тук нататък?

Следва българските граждани в страната и чужбина да се обединят и да напомнят на народните представители и правителството откъде произлиза властта им и защо им е дадена. Или да се възползват от правата си на свободни граждани и да сменят управляващите с такива, които се вслушват във волята им.

Интервю  на Любен Спасов

Имало едно време една демократична държава… И не, това не е БЪЛГАРИЯ!

Биана Гунчева е родена в град Варна през 1995г. В момента изучава журналистика за втора година в Birmingham City University. Определя решението си да изучава журналистика като много комплексно, като водещ фактор продължават да бъдат принципите ѝ и решимостта да се бори срещу враговете на човешките права и свободи, срещу лъжата, апатията, цензурите и нелепостите, в които сме затънали до уши.

13231124_10206690012752883_3916869_n.jpg

 Основна ценност за нея е правото на всеки един човек да изразява своето мнение и да го разпространява свободно било то писмено, устно или под формата на изкуство.

Тези принципи не бива да бъдат нарушавани от каквито и да е фактори, а всеки човек, решил да се посвети на журналистическата професия, би трябвало да застане зад ясната позиция на независим и обективен журналист.

*******

#КОЙ клати демокрацията в България и защо още ни е страх да наречем нещата с истинските им имена и да признаем, че такова нещо като демокрация в родината ни няма?

Да започнем оттам, че се живеем по един доста ясно изразен модел на корпоративен и финансов капитализъм, в който играем единствено и само ролята на наблюдаващи, управлявани и ограбвани хориЦА. А да, също и на силно активни „граждани“ в социалните мрежи, силно осъдителни към всичко и особено критични към статии, подобна на тази, и общо взето „силни и вилни“, но дотам. В социалните мрежи.

А в реалния живот даже вече не се жегваме от нищо, само наблюдаваме с досада. И не, причината не е, че при нас нещата се случват много бавно. Напротив, случват се много  бързо и то точно пред очите ни, стига да имахме очи да ги видим. Но може ли да има очи изобщо едно сляпо стадо, за да види каквото и да е, и да се обърне срещу него? Защото точно в това сме се превърнали.

Да припомним, че демокрацията е пряко свързана с народовластието. Какъв народ и каква власт ни тресат и защо да се заблуждаваме, че на тия с властта им пука за интересите и начина на живот на хората от народа? Живеем по един неолиберален модел, наречете го псевдодемокрация, ако повече ви харесва, чрез който основните ценности в обществото са принизени до това, че „хората обслужват парите“. А капиталистите са косвеното правителство на бедни страни като България.

Да припомним, че свободата на словото е мерило на демокрацията в една държава. Каква свобода на словото? Такова животно в България не съществува.

Какъв е крайният резултат от нашата „демокрация“ към настоящия момент?

Много прост, и структурата е следната:

Започва от дълбоко вкоренена политическа мафия, псевдопатриоти, липса на идеали, ниски културни ценности, масова апатия и бездуховност, крах на образователната система, на съдебната също, неграмотност, безнаказани зверства, корупция, свободии;

Простира се до налагане на директни и индиректни цензури, контрол и окупация на медиите; за да достигне крайния ефект, който е катастрофален – белязан от масово отчаяние в обществото ни, безработица, емиграция, бедност, застаряващо население…

Живеем в една контролиранa манипулация. И какво правим ли? Ами, закостеняваме. Сиреч – нищо.

Според бат Бойко „България не е само на жълтите павета с 15-20 човека, които си мислят, че светът се върти около тях“. И тази, както и всички останали помии, които управляващите ни пробутват, остават някак си прекалено пренебрегвани. В шизофреници ли се превърнахме – да си мислим, че свинщините, които се разиграват, ще се видоизменят в нещо добре ухаещо? Защото такива фантасмагорични нелепости, са по-страшни и от безредиците и беззаконието, царуващи в България.

И това ще продължава. Докато дейното гражданско общество е само мираж. Докато олигарсите властват и продължават да живеят на гърба на онези, които имат наглостта да си мислят, че „светът се върти около тях“, някаква си шепа хора. Ще продължава, докато корупция, облечена във власт господства. Ще продължава, докато ние, като общество, продължаваме да купуваме това, което ни се пробутва от уважаемите господа депутати – мръсни, миризливи, изкривени и силно напудрени псевдоистини за реалността, в която сме затънали.

Дотолкова, че даже вече не се диша.

И ако все още не обръщате внимание на това, което хората с власт и пари в България правят, казват, изтъкват, дъвчат и натъртват, и не се замисляте защо го правят, чии интереси обслужват, и в името на чии интереси скъсват задните си части да се подчиняват, то тогава, честито! (Ин)директно и без особено напрежение те са успели да постигнат всичко, което жаждата за власт им диктува като светлина в жалките им и (из)гнили животи.

Демокрация, казвате? Да, ама не.

Имало едно време една демократична и правова държава… 
И не, вие не се намирате в нея.
И не защото сте емигрирали от същата, просто нейното име не е България.
И не, това не е приказка, защото всички знаем, че те завършват с щастлив край. А в този случай по-скоро можем да говорим за „край“, който е далеч от представата за „щастлив“.

Източник: doubleana.blogspot.bg

Автор: Биана Гунчева

 

Демокрация или Деградация?

newspaper_Demokrazia_10692

Каква демокрация?! Истинска деградация цари в България – страната на неограничените абсурди.

България била демократична държава, в която народен представител бие студенти от НАТФИЗ, а все още инунитетът му не е снет и се е разминал само с един удар, а не със здрав бой, какъвто заслужава. Хехе, ама къде в друга държава реалността звучи като виц?! Демокрацията у нас е прикритата форма на грозната деградация на едно чалга общество, с низки страсти и липса на здрав разум! Красива природа, усмихнати хора, невероятни деца, умни и интелигентни млади хора, а, всъщност, липса на здравеопазване, некачествено образование, корумпирана съдебна система, алчни политици, побойници в полицейски униформи.

Къде се пропуква тънкият лед, по който стъпване, за да живеем не както трябва, а да имаме потенциала да живеем по-добре.

Прочетете повече „Демокрация или Деградация?“