Етикет: Демокрацията в България

Осман Октай: Днес е тъжен ден за демокрацията в България

Днес ГЕРБ и Обединените патриоти обявиха, управленска програма от 21 страници за 4-годишен мандат, това стана ясно на брифинг в парламента днес двете политически формации. Това на практика е коалиционно споразумение за управление на страната в периода 2017-2021 г.

Партиите обещават да дават повече пари за отбрана, за да може до края на мандата за това да се харчат 2% от БВП.  ГЕРБ и Патриотите смятат да върнат военното обучение в училище и да разширят възможностите за доброволна военна служба.

Социалните помощи пък ще се обвържат със заетост – всички в трудоспособна възраст, които получават помощи, трябва да се включат в заетост. Посещението не само на училище, но и на детска градина, ще бъде обвързано с изплащането на социални помощи.

По този повод потърсихме за коментар Осман Октай – бившето острие на ДПС и най-близкият човек на Ахмед Доган допреди години.

*********************

След ерата „Доган“, който представляваше не само задкулисието, но и турския национализъм в България, днес е един тъжен ден, когато тези като национал социалисти наречени патриоти ще учавстват в управлението на България.

Тези които провеждаха репресии срещу мюсюлманското общество по време на петъчни молитви в центъра на София, същите патриоти, коитона границата се превърнаха в репресивен апарат срещу преминаващите възрастни хора.

Днес Доган ги доведе на власт, заради умразата и гнева, който амулира около ДПС и постави в изключителна изолация над милион мюсюлмани в България, които нямат представителство в централната власт.

На  Бойко Борисов ще му е много трудно да намери вече в третия си опит като Министър-председател, стабилно управление на страната. Това е неговата мечта.

Борисов направи коалиция със същите тези патриоти, които до вчера бяха гуша в гуша с взаимни нападения и репресии върху българските граждани, а от днес вече разполагат с контрола върху властта.

Така, че мисля си, че днес е един много тъжен ден за натовска и европейска България при това на прага на предедателство на Европейския съвет и то с коалиционни патрнюри, които до вчера призоваваха България да напусне Европейския съюз и НАТО.

Ще издъжи ли коалицията на ГЕРБ:

Последните 27 години на демокрация, за първи път слушам толкова глупаво излявление като ангажимент за 4 години управление при това коалиционно. С намерение и подписи не се гарантира власт, власт се гарантира с намиране на добри решение за проблемите пред, които е изправена България и подкрепата на цялото българско общество.

Аз не смятам, че това управление има бъдеще, при това в България с агресията идваща от Турция,  след референдума проведен там. Българските мюсюлмани ще бъдат лесна мишена за употреба от Ердоган и компания. 

Мюсюлманите ще бъдат натикани в ъгъла между Анкара – диктаторско управление и почти фашистко управление в България.

Интервю на ВЕселин Диманов

 

Реклами

Иван Костов: НИКАКВА ОТСРОЧКА!

На днешната дата: 21 май 1997г., Иван Костов е избран за министър-председател на Република България. Правителството, оглавявано от Костов, е известно като второто правителство на Обединените демократични сили (ОДС). Назначено с Решение на 38 Народното събрание от 21 май 1997 г., то ще бъде запомнено като първото правителство след демократичните промени, което успява да изкара целия си мандат.

костов

Правителството поема мандата от назначеното от президента Петър Стоянов служебно правителство, оглавено от Стефан Софиянски.

Иван Костов идва в един от най-тежките за България моменти. След завещанието на правителството „Виденов” (БСП).

d18fd0bdd183d0b0d180d181d0bad0b820d181d18ad0b1d0b8d182d0b8d18f-4

Икономическата криза в България тогава,  води до хиперинфлация вследствие на управлението на кабинета „Виденов” . Хаотичната и безпринципна политика на партията майка води до там, че в началото на 1997 г.  страната изпада в хаос.

България е скована от стачки на работници и граждани. Тогава е организирана и втората национална стачка (първата е през 1990 г. срещу правителството на Андрей Луканов). Пътищата са блокирани, работниците отказват да работят, инфлацията расте с дни. За около един месец цената на долара спрямо лева скача на 3000 лв, а инфлацията вече е 300%. Средната заплата пада до стойност, равняваща се на 5 $.

d18fd0bdd183d0b0d180d181d0bad0b820d181d18ad0b1d0b8d182d0b8d18f-2

Януарските събития …

Негодуващите граждани се струпват пред Народното събрание с иск Жан Виденов да подаде оставка като министър-председател. Напрежението ескалира и пред НС се събира огромна тълпа, която започва да става неконтролируема. Хората започват да нахлуват в сградата, но президентът  Петър Стоянов успява временно да ги успокои. В крайна сметка обаче голяма тълпа протестиращи нахлува в Народното събрание. Опитът на полицията да ги спре се оказва неуспешен и голяма тълпа от хора нахлува в сградата. Депутатите са евакуирани, а часове по-късно, в ранните часове на нощта полицията отблъсква протестиращите.

d18fd0bdd183d0b0d180d181d0bad0b820d181d18ad0b1d0b8d182d0b8d18f-5

Жан Виденов пада от власт в средата на мандата си от 4 години, а на последвалите парламентарни избори Обединените демократични сили (ОДС) – коалиция, водена от Иван Костов, печели мнозинство в българския парламент, и той заема поста министър-председател на Република България

1448770724
Иван Костов по случай избирането му за министър-председател на 21.05.1997 г. Снимка: в. „Труд“.

 

По този повод бих искал да ви припомня една публикация на Костов във в. „Работническо дело” от 30 ноември 1989 – „Никаква отсрочка“. В нея той се обръща към управляващия елит с призиви за радикална реформа, а не „стабилизационна програма“.

23029

Още тогава Иван Костов задава въпроса: Стабилизационна програма или радикални реформи?

Реформите на настоящата коалиция от 43-ото Народно събрание, целят именно стабилност, но не икономическа, а политическа. ГЕРБ избираха да бъдат в основата на реформи, които нямат никаква политическа стойност, нито са в полза на гражданите, което Иван Костов още преди 26 години пише за тогавашното управление: „Колебливите, некомпетентни и половинчати опити за реформи създадоха допълнителни трудности и противоречия, защото разстроиха редица стандартни механизми на икономическата система, без да ги заместят с нови, по-ефективни”.

Аз не съм най-големият привърженик на Иван Костов, но едно не може да отречем – голяма част от политиката и реформите, които той прокара и успя да защити. В крайна сметка не е важно дали харесваме, или недолюбваме определени политици. Важно е какво правят за България и общото благо на гражданите, както и какво оставят след себе си.

Иван Костов е може би единственият български политик, който не говореше празни приказки. В думите му никога няма да намерите патрЕотични двусмислици, които целят да отклонят вниманието на обществото от реалните проблеми на България

За тази публикация, Костов споделя през 2011 г. в своя Фейсбук профил, че повече от двадесет години е повод за некомпетентни и злонамерени коментари от хора, които или не са я чели, или нямат капацитета да я разберат.

Иван Костов: НИКАКВА ОТСРОЧКА! 

„Непосредствен подтик да поискам думата е „кръглата маса“: „Състояние и проблеми на българската икономика“, излъчена по Българската телевизия в петък, 24.IX., вечерта. Участващите в нея видни български икономисти се обединиха около становището, че на страната е нужна стабилизационна програма.

Стабилизационна програма или радикални реформи?

Това е въпросът, който сега концентрира в себе си непосредствените и дългосрочните интереси на нацията. Искането за стабилизационна програма е продиктувано от кризисното положение на икономиката. Колебливите, некомпетентни и половинчати опити за реформи създадоха допълнителни трудности и противоречия, защото разстроиха редица стандартни механизми на икономическата система, без да ги заместят с нови, по-ефективни. Затова стабилизационната програма може би ще даде временни облекчения и частични подобрения на положението. Те ще се дължат на връщане към рутинните средства за управление и старите, изпитани икономически структури, т.е. тя не може да бъде нищо друго освен икономическа реанимация на катастрофиралата командно-административна система.

За една-две години ще бъде отложено решаването на историческите проблеми на българското преустройство. Такова решение разчита да отстрани грешките на бившето ръководство на страната, но по никакъв начин не засяга икономическите, политическите и идеологическите устои на познатия ни социализъм. Наистина, ако сегашната криза се дължи на пропуски и слабости в управлението, както се твърди, стабилизационната програма ще бъде в руслото на желаните от всички реформи. Това ще бъде така само ако кризата наистина се дължи на неправилни решения. Такава постановка решително се отхвърля във всички реформиращи се европейски социалистически страни. Радикалната политическа и икономическа мисъл вижда причините за общото за всички кризисно положение не в грешки на отделни политически дейци, а в създадените след войната стопански структури и тяхната система за управление. Причините са в системата на днешния социализъм. Когато, за кой ли пореден път, се искат от нас доверие и търпение, то е не за да се започне дълбока промяна на съществуващата икономическа система, а за нейната реставрация, за основен ремонт. Защото самата постановка за болното общество и компетентните, номенклатурни лекари, определянето „от горе“ на концепция за всяко производствено звено, новите опити за освобождаване на „излишната работна сила“, строгата дисциплина за съсредоточаване на валутните средства и накрая обещанията за „реформа“ със силите на управленския апарат, фирмите и „дори“ трудовите колективи не означава нищо друго освен опит за вдъхване „второ дихание“ на досегашната система.

Нека допуснем, че стабилизационната програма е дала възможно най-добър ефект, като е постигнала икономическото положение на Чехословакия – стабилно жизнено равнище, слаба инфлация, богат пазар и ограничен дефицит. Ще означава ли това, че ще бъдат удовлетворени националните икономически и политически искания. Очевидно няма да означава. Вместо 50, на улиците ще има 250 хиляди протестиращи граждани, защото те протестират срещу системата. Не желаят повече този команден ред, тъй като си дават интуитивно сметка какви са неговите неизправими недъзи. Официалната доктрина продължава упорито да отказва признаването на органическите пороци на системата, а те са:

Неспособност да създаде ефективна организация на труда. Трудовата мотивация се разпада, защото не се поддържа от нормални стопански механизми, а от командно-силови средства. Излишните работници, служители, научни сътрудници, артисти и пр., растежът на „не заработени пари“ при едновременното спадане на интензивността, разлагането на трудовата и технологичната дисциплина са само последица от разрушените стимули за труд. И най-добре отремонтираният административен механизъм не е в състояние да го възстанови, да създаде конкуренция за всяко работно място, здраво съперничество и принуда там, където не достигат навиците, желанието и опитът. Дълбоките разстройства на трудовите отношения, с които апаратът се бори от времето на своето съществуване, са недвусмислено доказателство, че познатият ни строй няма ефективно решение на най-същностния проблем за всяка икономика. Хората престават да се трудят.

И ако демократичните преобразувания отстранят политическата и идеологическата патерица, която задържа административната организация на труда от пълно разрушаване, то стабилизационната програма ще влезе в пълно несъответствие с духа на обществените реформи. Неспособност да задържи лавината на дефицита и инфлацията. Инфлацията бе призната за проблем №1, но не е дадена точна представа за противоречията й. Всъщност през 80-те години бяха преминати допустимите граници на дефицита и инфлацията и те доведоха производството до криза. От 1985 г. тази криза се задълбочава. Налице е свиване на обема на производството и спадане на реалните доходи на народа. Стабилизационната програма ще се опита да спре тази криза с познатите ни средства, но нали точно те доведоха до сегашното положение. Те задължително усилват инфлацията и дефицита и прегряват отдавна нагрятата икономика. Това е все едно да правите движения на катерещ се алпинист, при положение че вече падате от скалата. Следователно искат да се съгласим с познатата терапия, чиито противопоказания са по-нататъшно разрушаване на икономическите основи на обществото.

Неспособност да премине в слединдустриалния стадий. Административната система е показвала досега, че познава само един път за разрешаване на проблемите – този на екстензивния индустриален растеж. С разпалената подкрепа на почти всички участници в петъчния разговор нашето народно стопанство отдавна е преминало всякакви разумни граници на индустриализация – делът на промишлеността у нас е два пъти по-висок от този в развитите капиталистически страни; надминаваме с 10–12 пункта дела на промишлеността във Великобритания от времето на нейната най-висока индустриализация. Тези порочни стопански структури не са случайни.

Създадени са, за да поддържат опората на административната система. Крупната администрация е закономерно следствие от свръхиндустриализираната икономика, а не причина за нейната криза. Системата има своя логика на функциониране. Премахването или репресирането на администрацията ще разгроми устоите на производствената организация, без да ги замести с други. Наистина опитът да се рационализира икономическата структура ще срещне остра съпротива. Но стабилизационната програма само ще усили още повече „структурните напрежения“ и следователно не е в направлението на радикалната реформа.

Неспособност да развива научно-техническия прогрес. И освен на свръхиндустриализираната структура тази неспособност се дължи на редица защитни механизми, които гарантират господството на апарата. Това са: първо, отстраняването на научно-техническата интелигенция от управлението на производството, от отговорността да усъвършенства технологията и качеството на продукцията. В рамките на крупната държавна индустриална фирма никога не се генерира отвътре научно-технически прогрес. Той се създава в бюрократизирани научни институти и се налага силово. Така са постигнати едновременно три цели: отнета е стопанската сила на интелигенцията, създадено е противоречие и дори несъвместимост между нея и производствения персонал, тя е поставена под институтски контрол; второ, не се допуска разгръщането на т. нар. не социалистически стопански форми – частна инициатива, кооперативи, акционерни общества, класически фирми. Многобройните забрани, крепящи устойчивостта на системата, са насочени по същество срещу личното творчество, предприемчивостта и стопанската активност на хората. Но научно-техническият прогрес е дело на човешкия фактор, на човешките качества, т. е. точно на това, което с всички сили у нас се неутрализира. Колективизмът на индустриалната армия и духът на принудително единство, с които сме пронизани, никога няма да бъдат почва за развитие на нужните ни човешки качества. Ние сме трагично различни от това, което трябва да сме, и сега ни казват, че трябва да си останем такива.

Неспособност за вграждане в световното стопанство. Отправените в ефира предупреждения какво не трябва да правим за отварянето ни към световния пазар, консервативната, затваряща страната външна стратегия, отказът да се атакува синдромът на държавния външен монопол и неговия механизъм, призивите за строга дисциплина в името на запазване репутацията на добър длъжник са израз на господстващата досега външноикономическа доктрина. Вярно е, че причините за дълга не са единствено в разхищенията, но те не са и в грешките, както се опитват да ни убеждават. Световното стопанство изхвърля с нарастваща центробежна сила нашата и подобните й икономики. Причината е, че има генетична несъвместимост между административните им структури и световния пазар. Опитът да се имплантират в неговото тяло винаги ще завършват неуспешно. През последните 12 години непрекъснато проявяваме неспособност да се приспособим към световния пазар – не сме в състояние да подобрим условията на търговията си, губим непрекъснато позиции в световния експорт, лавинообразно натрупваме дълг в конвертируема валута. Наистина световният пазар е най-дефицитен “ресурс” за слабия производител, но той е и сфера на неограничени възможности за добрия. Административната система е доказала, че не може да направи нужния пробив. Сега трябва да разчита на таланта, подготовката и амбициите на професионалистите. Само те могат да пробият на световния пазар, както “Булгариен винтерс къмпани”. Трябва да им се даде възможност да го правят.

Неспособност за качество. Без нормализация на паричната сфера, без „пазар на потребителя“, какъвто административната система никога няма да бъде в състояние да създаде, не може да бъде решен проблемът с качеството. Няма да има икономически стимули за непрестанното му повишаване. Но без това никой от посочените по-горе проблеми не може да бъде решен. Ниското и влошаващото се качество е щемпелът, който времето постави на системата и я изправи пред неизбежна развръзка – нормализацията на пазара и паричната сфера неминуемо ще ограничат, а впоследствие ще разрушат съществуващите икономически структури.

И така от нас се иска отсрочка, за да се задържи разпадането на командния социализъм в името на временно вероятно подобряване на потреблението на населението, но с цената на това да се върви в противната, а не в нужната на реформите посока. Ще си послужа с жестока аналогия. Пред нас е раждане, носещо смърт. Трябва да избираме дали да спасим детето и да жертваме родилката, или да загубим детето, а след него в недалечно бъдеще и родилката. Изборът е съдбоносен. Отглеждането на новото крие много рискове и ще убие нещо във всеки от нас. Много човешко е да се стремим да запазим познатото, да задържим статуквото, без да вдигаме поглед към бъдещето, защото знаем, че там ще видим как то загива. Трябва да се решим.

Ако не се решим сега, след една-две години политическият кредит от народа ще бъде безвъзвратно похарчен. В името на какво? В името на отлагане на решението. Никой няма да ни гласува доверие, когато катаклизмът ни принуди да се съгласим с това решение. А за сегашния труден, съдбоносен с избор се иска доверието на народа. Той го дава днес, но няма да го даде утре. Никога няма да сме в такава ситуация, която ще ни позволи без болка и драматизъм да се решим на радикални реформи. Следователно въпросът е да се решим веднага. Има неща, които стоят над всяка партийна платформа, над всякакви класови и групови интереси. Това са стремежите и ценностите на нацията. Контролът върху националното богатство, суверенитетът върху земята и ресурсите, правото на бъдещите поколения за избор, с които, както видяхме, започнаха престъпно да търгуват в името на временно запазване на политическата власт, трябва да останат за народа. В днешния бурен и бързо променящ се свят ни заплашва загуба на икономическия суверенитет. Запазването му изисква да се вземе смело решение в полза на реформите. Противното ще означава още по-пълно изтощаване на стопанския потенциал на страната, а след това проникване на чужди фирми и монополи, които ще ни лишат от собствените ни ресурси. В това отношение не трябва да има никакви „илюзии“. Никой няма да дойде, за да ни помогне.

Ще дойдат, за да правят тук своя бизнес. Националното достойнство изисква да не се чака и предизвиква такъв развой на нещата. Не е в българския характер да се втурнем с отворени обятия и увиснем на шията на чужденеца. Може би има хора, които не биха имали нищо против „щастливото посрещане“, но това е само защото не си дават сметка за последиците. Опитът на развиващите се страни показа на мнозина измежду нас какво следва след първоначалната еуфория. Щом икономистите сме доктори на обществото, трябва да бъдем честни пред хората. Радикалната реформа ще породи остри затруднения, ще влоши социалната гарантираност, ще наложи временна загуба на работното място и чести преквалификации, безработица за тези, които не са в състояние да отговорят на новите изисквания, ще иска от нас отказ от досегашното „равенство“, изключение от което беше само номенклатурата, и приемане на имуществена диференциация като цена за развитието. За няколко години ще спадне жизненото равнище на всички. Равновесните цени ще премахнат дефицита, но ще засилят инфлацията, ще напълнят пазара, но много от стоките ще станат отново недостъпни. Ще трябва да се научим да ходим самостоятелно, да се грижим сами за жизнения си стандарт, да престанем да чакаме да решават всичко вместо нас „от горе“.

В преходния период обществото ще се стреми да гарантира справедливост като равни възможности за образование, здравеопазване и минимален жизнен стандарт. След смелата операция единственото сигурно нещо ще бъде разгромът на командната система, а това какво ще създадем, ще зависи единствено от нас самите. В този момент исторически дълг на партията е да стартира без повече колебание едновременно с политическите и радикалните икономически реформи и така да даде шанс на бъдещето. В него тя вече ще съперничи на равна нога с формиращите се обществени и политически структури, но ще има това решаващо преимущество, че запазва ясен поглед за социалната перспектива от позициите на смела, радикална и подкрепяна от народа икономическа платформа. В противен случай ще плати докрай дадените в миналото кредити“.

Публикацията на Иван Костов от в. „Работническо дело“ е цитирана от личния му профил във Фейсбук. 

Източник на информация по темата: „Club Z“

Aвтор: Веселин Диманов

 

Президентът наложи вето на Изборния кодекс

Българите в чужбина успяха! Желанията им най-накрая се чуха и сега остава нещата да се докарат до край.

Нашите сънародници ни показаха, че когато има единство може и да накарат политиците да се съобразят с желанията им.

Какво имаме предвид? 

Президентът Росен Плевнелиев ще върне за повторно обсъждане в Народното събрание текстовете от Изборния кодекс, ограничаващи избирателните права на българите в чужбина, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Изборните правила имат за цел не постигане на баланс между отделните партии в парламента, а създаване на максимална възможност на гражданите да излъчат своите представители, посочва президентът.

Изборния кодекс следва да гарантира честността на изборите както в страната, така и в чужбина и подкрепя всяка демократична промяна в тази посока. Това обаче не трябва да става за сметка на неравното третиране на българските граждани в чужбина, смята президентът.

От съобщението за ветото става известно, че Плевнелиев се надява при новото обсъждане на закона „народните представители да съсредоточат усилията си върху постигане на най-добрият баланс между правата на гражданите и честността и прозрачността на изборите“.

Президентът ще упражни правомощието си да сезира Конституционния съд, ако и след повторното обсъждане бъдат приети разпоредби, „които са противоконституционни и нарушават основни права на българските граждани“.

Изборният кодекс беше приет преди пролетната ваканция на депутатите. Най-спорният въпрос беше именно за изборните секции в чужбина. След гражданското недоволство срещу ограниченията за разкриване на места за гласуване в чужбина управляващите се опитаха да смекчат приетия режим да се гласува само в дипломатическите ни мисии. В милионните градове, в които няма консулство или посолство, в САЩ, Канада, Турция и други страни от ЕС ще се гласува само в една секция, ако има поне 100 заявления за разкриване на секции. В страните от ЕС в населените места без дипломатически мисии също ще се разкриват секции при поне 100 желаещи.

За да бъдат повторно приети текстовете е необходимо мнозинство от 121 депутати. Предложението за секциите в чужбина беше подкрепено само от ГЕРБ и Патриотичния фронт, които заедно нямат толкова гласове.

Президентът връща за повторно обсъждане изменения чл. 14 от Изборния кодекс, „тъй като смята, че се създава неравнопоставеност между българските граждани при упражняване на активното им избирателно право по признак лично положение – в зависимост от място на пребиваване в чужбина. Съгласно чл. 6 от Конституцията на Република България всички граждани са равни пред закона и е недопустимо ограничаване на правата им“, става известно от съобщението за наложеното вето.

„Разпоредбата на чл. 14, ал. 2, предвижда в населени места в държавите членки на Европейския съюз, в които няма дипломатически и консулски представителства, да се разкриват толкова секции, колкото са необходими, при наличие на не по-малко от 100 избиратели, подали заявления. Държавният глава не намира логика в различното третиране на избирателите на база само формален белег – наличие на дипломатическо или консулско представителство“, пише още в мотивите за ветото.

Държавният глава смята, че със записаното ограничение за образуване само на една избирателна секция в населени места с население над 1 млн. жители в държави, които не членуват в Европейския съюз и в които няма дипломатическо или консулско представителство, не се отчита спецификата на българските общности зад граница. А по този начин и не се гарантира равна възможност за активно упражняване на избирателно право.

Според президента опитът да се преборят лошите изборни практики, не трябва да създава национално разединение.

„Демокрацията живее чрез изборите, защото в изборния ден чрез енергията на гражданите, благодарение на тяхната активност, политическите институции получават своята представителност и легитимност. Изборните правила имат за цел не постигане на баланс между отделните партии в парламента, а създаване на максимална възможност на гражданите да излъчат своите представители“, пише в съобщението на президентството.

Плевнелиев приветства промените, с които се въвежда електронно дистанционно гласуване. „Народното събрание даде добър пример за взаимодействие между пряката и представителната демокрация и показа, че служи на хората и зачита волята им след проведения референдум“, става известно от мотивите. Президентът прави уточнението, че с измененията в Изборния кодекс Народното събрание иска да гарантира по-широки възможности на българските граждани в чужбина да участват в избори чрез дистанционно електронно гласуване, но докато това стане реалност, създава ограничения пред тях. Президентът не може да приеме с един законодателен акт да се създават взаимно изключващи се правила, възпроизвеждащи взаимно изключващи се политики“.

Източник: Дневник

Ще възкръсне ли българската демокрация?

Притчата, че всичко случило се преди Великден ни беше причинено от лидерите на ПФ – Каракачанов и Симеонов – е за наивници. Те просто бяха избрани, за да реализират непопулярни стъпки, които иначе трябваше да легнат в електоралната сметка на управляващата партия.

Коментар на Илиян Василев публикуван в списание „Мениджър“

d0b8d0bbd0b8d18fd0bd2_11

Нали не си представяте, как една малка партия е оставена да преначертае цялата програма на Народното събрание и да принуди депутатите да работят „под пара“, само и само, за да изпълни предизборното си обещание пред четири процента електорат.

Нали не мислите, че премиерът Борисов не разбира, че давайки подкрепа на полусварени законодателни инициативи си вкарва автогол. Но другият вариант – сам да инициира тези откровени репресивни мерки спрямо българските граждани като инициатива на партия, член на Европейската Народна партия, просто не става.

Това, че всички се готвят за избори е логичното продължение на осъзнаването на факта, че този парламент е блокиран. Може да продължи само в условията на постоянни, съпътстващи медийни и други скандали, пропаганда на „успехи“, които да затъмнят провали и обикновената истина, че няма изпълнено нищо съществено или качествено, което да е от приоритетната листа на обществото.

Вече никой не говори за реформи или ако говори не го приемат насериозно. Писах преди няколко месеца за това – Парламентът отдавна стигна границата на своята полезност, респективно отрицание.

Новото старо е, че се сменят играчите, за да остане играта. „Атака“ е в миманса, изтеглена по разпореждане от Кремъл, защото дискредитира спонсора си. И на преден план излезе национализмът в различните му разновидности – от гласовитото радолюбие на Слави Трифонов до радикалния национализъм. Във време, което е бременно с избори, никоя партия не може да се позволи да се самоизолира от едни или други националистически тенденции. Още по-малко ГЕРБ и Борисов.

За да направят следващото правителство в рамките на Модела, трябва да изолират ДОСТ и направят изкуствено заслон на ДПС. Другият път е да прелеят гласове от „Атака“ към ПФ – за да могат да вкарат силни националисти – балансьори, вместо ДПС.

Борисов призна, че именно електронното гласуване е провокирало тази калвакада от електорални гафове около Избирателния закон. А тепърва предстои президентското вето и реакцията на Конституционния съд.

За това, че процесите не са извън контрола на ГЕРБ свидетелствува и фактът на публикуване на стенограма на заседанието на „коалиционите партньори“. Няма как Борисов да даде разрешение този документ да види бял свят, ако не е уверен, че щетите за другите участници ще бъдат по-големи от тези за ГЕРБ. За негов ужас се оказа, че е допуснал поредния гаф, защото магията на управлението му вече е срината. Всички се убедиха в интелектуалното и управленско равнище на участниците – присъдата е еднозначно – царят е гол.

Колкото и да атакуват ДПС и ДОСТ на националистическа вълна има предел на ползите. Нещо повече, макар и тезата за ограничаване на избирателните права на българските граждани в Турция да спечели известна популярност, тя е незащитима и откровено аморална. Първо, защото те имат всички права, каквито има всеки български гражданин, независимо от това къде се намира по света.

Борисов все повече налага в медийното пространство идеята за битка между него и Трифонов, а това е поредната псевдосхватка. И двамата са „състезатели“ – продукт на едни и същи политически технолози от прехода. Те играят насигурно, първо за да не допуснат реална алтернатива и второ за да имат резервен вариант в случай, че премиерът се самосвали от власт. Да виждате някой да води смислен дебат за нужното и възможното? Виждате ли в тези, които ни продават като „нови“ визия, управленска култура, интелект и решения? Или пък че правят нещо повече от регистър на текущи популярни очаквания и жалби на обществото? Всичко остава на повърхността като политическо шоу.

Автор: Илилян Василев
Източник: manager

„Мафията има изгода от задължителното гласуване!“

Демокрацията в България е хубава гатанка.

Първосигналният ни отговор защо ГЕРБ печели, е защото Борисов и партията му са популярни. При ДПС, защото са от един етнос.

Макар да има логика, това не е отговорът. ГЕРБ печели, защото копира модела за създаване на зависимости на ДПС и го приложи вдясно.

php4wev5u_559x- (1)

Текстът първо е публикуван на сайта OFFNews.bg, а ние го препечатваме от там. Автор е Йордан Агов.  

Избори в България се печелят по следния начин. Договаряш се с местните чорбаджии да им осигуриш поръчки и независимост от съда (политически чадър) срещу тяхната пълна подкрепа, която се изразява най-силно в гласовете на работниците им (корпоративен вот). Работниците слушат работодателя си, защото знаят, че е голям тарикат и ще разбере как са гласували.

България е малка с голяма администрация. Може лесно да се проследи кой къде как гласува от протоколите от изборните секции.

След 25 години повторение на тази история на много избори, вече всеки си знае мястото.

Прочетете повече „„Мафията има изгода от задължителното гласуване!““

Демокрацията ни е чист КОМУНИЗЪМ

Отново сме свидетели на налагане на цензура! Отново властта се опитва да затвори устата на тези, които не ги е страх да изкажат свободно мнението си! Отново е лошо да имаш различна гледна точка!

Днес отново станахме свидетели, че в България демокрация НЯМА! Тук не се толерира различното мнение и критичното такова. Особено към властта.

Днес станахме свидетели на едно голямо нарушение спрямо свободата на словото.

Днес един карикатурист беше цензуиран защото си позволи да иронизира не кой да е, а Бойко Борисов.

АНКЕТА: ЗЛАТЕН СКУНКС за директорите на НОВА и Нетинфо?

13020055_1177746722259886_640845521_n

Чавдар Николов е един от най-известните карикатуристи на България. През годините не един път е предизивквал множество реакции в обществото със своите творби. От няколко месеца всяка сутрин в ефира на Нова представя своите видео кариактури по темата на деня, като обикновено жертви са родните политици.

Прочетете повече „Демокрацията ни е чист КОМУНИЗЪМ“

Демократично или тоталитарно е управлението на България?

Здравейте, приятели! От известно време се опитвам да разбера какво точно разбират родните ни управници под думата ДЕМОКРАЦИЯ. Всички знаем, че в България демокрацията се прилага и разбива по странен начин, клонящ към налагането на определен диктатор и неговото мнение.  Един вид демокрацията се нуждае от ВОЖД, които да ни води и да ни показва правилната страна на нещата.

заглавна

Преди няколко дни попаднах на един филм „Реджеп Иведик“ – една изключителна комедия, която има единствено и само за цел да забавлява зрителя. Докато гледах филма се забавлявах много и се смях искрено, но нещо силно привлече вниманието ми и това не бяха шегите, а нещото на което се опитвам да намеря отговор от доста време, а, именно, как се прилага демокрацията в България.

П.С Видеото няма за цел да обижда или провокира властимащите, а напротив.
http://vbox7.com/play:e83934c599

Прочетете повече „Демократично или тоталитарно е управлението на България?“