Етикет: Делото килърите

За опасния живот на разследващия журналист – разговор с Димитър Стоянов

Днес ви представяме едно интервю с Димитър Стоянов.

Каквото и да кажем за него ще е малко, но това, което трябва да знаете е, че той е криминален журналист. От тези безстрашните. Гмуркащи се надълбоко, при това все в мръсните води.

От разговора ни ще разберете за най-добрите му разследвания, любовта му към професията, за разследванията му в „Биволъ“.

Какво му е коствало през всичките тези години да ни показва истината, която не винаги се харесва, но пък абсолютно винаги има последствия за тези, които имат топки да я показват?

Ще разберете дали според него има надежда за българската журналистика и една много интересна история около делото „Килърите“. 

13726698_1514478178578127_1575736360453122950_n

**********

Каква журналистика обича да прави Димитър Стоянов?

Това, което обичам и това, което много ми харесва е да работя разследвания, които генерират риск. В сферата на тъмната страна, ъндърграунда. Такова беше разследването по отношение на злоупотребите със средствата на Румънската разплащателна агенция АПИА. Това е разследване, по което в момента се води досъдебно производство в Румъния срещу отговорни фактори в Първа инвестиционна банка. Там имаше последици. Бях преследван, влизаха в дома ми, имаше заплахи от високопоставени служители в съдебната власт. Но общо взето това са разследванията, които обичам и преди да започна да работя за „Биволъ“.

Когато има ответна реакция, тогава може да прецениш до колко сериозно се приема твоята работа и какво точно си свършил. До тук, като си направя равносметка от 10.10.2010 г. съм имал поне 7 пъти директни сблъсъци по време на работа. Като говоря за физическа агресия, отделно няколко пъти съм бил заплашван. Налагало се е няколко пъти да не мога да спя две вечери подред на едно и също място.

За случая в Земен какво повече може да ни споделиш?

Земен е един много показателен случай. Това е емблематичен пример за престъпление, което се извършва в България – злоупотребата с Европейски средства.

Случаят в Земен е като представителна извадка за това как се прави тази злоупотреба. Една година живея с този случай, защото той има развитие. Всяко следващо разследване по Държавен фонд „Земеделие“ малко или много може да се свърже с този случай – като практика, като начин на извършване на престъпление, като модели, като схеми … нещата изглеждат по този начин.

Земен е есенция. Отначало големите медии се правеха, че не го виждат. След това започнаха серия репортажи за начина, по който се крадат европейски средства. Истината е, че в „Биволъ“ сме твърде малък екип и много трудно успяваме да обхванем в цялост картината. Затова работим по конкретни случаи, които са показателни .

Как би описал цялостната картина от твоя гледна точка?

Цялостната картина мога да я опиша само с една дума – разочарование. Това е разочарованието на нас българите от Европа. И на Европа от нас.

Ние постоянно искаме да се сравняваме. Ето Румъния, например, върви много напред. Да, нещата и там не са идеални, но има множество магистрати, политици и чиновници, които понасят съдебна отговорност. Имаме осъдени представители на трите власти.

Това са неща, които  у нас липсват, а престъпления определено има. Това е големият ни проблем.

Разочароващо е, че почти 10 години, след като бяхме интегрирани в ЕС, ние по-скоро вървим назад в посоката на прозрачност. Разбира се, това няма да остане без последици. Аз съм убеден, че ще понесем много тежки санкции и корекции, защото друго е немислимо. След излизането на Великобритания от ЕС мерките ще се затегнат.

Ние малко или много се надявахме, че като станем част от ЕС ще сме обект на външна регулация. Това не се случи. От своя страна явно Европа се е надявала, че като има повече средства ще се краде по-малко, но и това не се случи.

Как ще коментирате случая с Георги Костов и Ясен Тодоров, и тяхната вечеря с мафиоти в Поморие?

Това е един много конкретен случай, едно класическо разследване на нашия колега Асен Йорданов, за което той има адмирациите на целия екип и на будната част от обществото. Прекрасен, класически материал – документално доказан, с потвърждение от МВР и ВСС.

Присъствието на Георги Костов и Ясен Тодоров, а и на други магистрати, на една маса с хора от криминалния контингент, не е прецедент. Това е поредният случай.

Още през далечната 1996 г., когато стана поредната престрелка в София, тогавашният министър на вътрешните работи – Любомир Начев беше „засечен“ на последния етаж на НДК, в компанията на елитни манекенки. Пред Севда Шишманова – тогава репортер в БНТ, Начев заяви: „Не сте ме намерили. Не съм тук.“ Телевизията обаче излъчи материала. Любопитен съм как би се разиграла подобна ситуация днес.

В МВР газенето на закона е по-скоро традиция. Това е просто поредното потвърждение, че нищо не е мръднало.

Този материал на Асен Йорданов предизвика истинска буря във ВСС. Ясен Тодоров е човек с много съмнителна биография и определено за него не е изненада, че е бил на тази маса.

Ако се загледаме в миналото на Георги Костов също ще видим, че има черни петна. Той беше шеф в 9-то районно, а то е едно от полицейските управления с най-мрачна слава. За него се твърди, че е много добър професионалист, но има и други слухове. Но и неговото присъствие на тази маса също не е изненада.

Проблем е, че се разбра за това. Проблем е реакцията на прокуратурата и МВР.

Има ли изключително силна връзка между трите вида власти, като те работят, пазейки се взаимно?

Класическата формулировка за мафия е хомогенност на организираната престъпност със съдебната и изпълнителната власт. Силата на мафията се корени във връзките, които тя има и чадъра, който успява да разпъне над свои хора.

Тази връзка е факт. Проблем е, когато излезе един човек, който така или иначе е кадруван и е избран за главен прокурор, и започне да задава въпроси от ефира на една телевизия като „Ваша работа ли е на кого е заведението, в което са яли?“.

Да, моя е! Аз като данъкоплатец плащам заплатите на тези хора и някой казва, че не е моя работа. Напротив!

Голям проблем е тази реакция на главния прокурор. Във всяка една държава, за много по-малки проявления, всеки един магистрат щеше да напусне редиците на съдебната власт за уронване на престижа й.

Проблемът наистина е в реакцията, а не че някой е хванат в нарушение. Навсякъде някой е хващан в крачка. Но и навсякъде, този който нарушава закона е наказан за това.

Тук всички се защитават взаимно.

Аз разбирам поведението на Цацаров, като опит да запази Ясен Тодоров.

Как реагираха медиите на този случай? И има ли някаква връзка между това, че в същия ден, в който бяха пратени официалните отговори на МВР и ВСС по случая, избухна скандалът с Вежди Рашидов?

За съжаление в България понятието за медии се изчерпва с трите национални медии, които достигат най-лесно до хората. За мен проблем е слабата реакция на тези медии, но определено не е неочаквано. Не е прецедент, не е за първи път. Най –вероятно няма да бъде и за последен.

Медиите в България са загубили една от основните си функции – да доставят обективна и адекватна информация за нещо случило се. Да се премълчи един подобен скандал е пагубно.

И трите национални телевизии получават средства от правителството под една или друга форма. Това също оказва влияние.

Всичко това означава, че ние вървим в една посока на загуба на свобода на слово, към неглижиране на реални проблеми и към едно избирателно представяне на информация. С пълно основание, се чувствам деседент в днешно време. Както и всеки един от екипа ни.

Кое е важно да се запази, за да се спаси журналистиката?

Важно е, когато получиш обективни доказателства, че някой от твоите големи рекламодатели или донори се е издънил, ти да не кажеш „Той ми е рекламодател, не става да го излъчим.“.

Медиите имат социални функции, но тези функции са горе-долу на последно място в списъка с техните задачи. Медиите трябва да информират, алармират и да носят информация за истински важните неща. Да съобщават за деяния подобни на тези на Георги Костов и Ясен Тодоров.

Когато се премълчи подобна информация, ние вървим към автоцензура и квазидиктатура.

С кое най-много се гордееш в своята кариера и какво предстои?

Надявам се, че най-доброто предстои, защото поле за изява и теми за разследване има в изобилие. Малко са хората, които искат да работят това нещо, защото тази работа сякаш повече взема отколкото дава, но все пак някой трябва да я върши.

Като гордост … Аз като се върна назад във времето, от 2006 правя разследвания, все някой ме заплашва, бил съм нападан от действащи магистрати пред камера, бил съм заливан с бензин, но това ме кара да мисля, че в моментите, в които съм работил, съм улучвал правилните за момента теми. Определено мисля, че имам няколко попадения, но и имам да науча много. Мисля си, че едва сега започвам и че този, който си мисли, че е научил всичко, греши много. Това, от което се страхувам, е да не си повярвам твърде много.

Конкретен пример за случай, след който съм бил удовлетворен е един свързан с „Килърите“.

До края на 2010 година бях репортер в PRO.BG. Телевизията вече не съществува, а форматът след моето напускане просъществува още няколко години. За това предаване имах няколко попадения и веднъж достигнах до двама от защитените свидетели по „Килърите“ . Достигнах до едно от момчетата, защото то беше отказало да артикулира удобните за МВР тези в съдебно заседание. Той ми разказа, че тогавашният главен секретар е разпоредил да му бъде свалена охраната.

Момчето имаше родвайлер, живееше на приземен етаж и на втория ден, в който му свалиха охраната някой се опита да влезе в тях, но кучето го е нападнало.

Аз разбрах всичко това и предложих на тогавашния продуцент на това предаване Веселин Иванов и криейтив продуцента Миролюба Бенатова, да интервюирам момчето за нас. И двамата ми казаха, че няма как аз да отида и да запиша това нещо, че никой няма да се навие да ми даде подобно интервю. Но аз им казах, че ще стане.

Няколко дни по-късно възникнаха конфликти между нас, на професионално ниво и те решиха, че нямат нужда от моите услуги.

Още от преди това съм много близък приятел с един от колегите в „Разследване“ – Марин Николов. Тогава се обърнах към него с въпрос дали той е съгласен да направим материал по случая.

След един ден вече имах зелена светлина от тогавашния шеф на новините на Нова телевизия да изработя материал.

По Коледа го излъчихме.

Този случай винаги ще си го спомням с доза задоволство, защото всички ми казваха, че няма как да стане, но то стана. А и не само!

Това беше първият случай по голямо дело, където защитени свидетели, макар и без лице, говорят за него по телевизията. Имахме предупреждения да не излъчваме нищо по темата, но ние го направихме. В момента, в който го излъчихме охраната беше върната на момчето. Разказа обективно пред съда какво се е случило и делото завърши с осъдителни присъди.

Това е случаят, който ми носи удовлетворение и чувствам, че съм бил полезен. Един човек оживя заради моята работа и работата на колегите. Благодаря и на Марин Николов, че тогава ми подаде ръка.

Защо обществото не реагира на проблеми, които трябва да го ядосат?

Гражданското общество в България започна да се развива на 14.06.2013 г. В България то е много младо и крехко. То спечели няколко битки, но тепърва му предстои да изгради рефлекси – че трябва да протестира, да сваля правителства. Ние още нямаме тази зрялост на общество. Трябва да приемем, че спасението е в нашите ръце.

Има една класическа руска теза, която гласи, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.

Българинът има месианско мислене, чака месията. Той вярва, че е избраният народ и за него има избран месия. Да и аз вярвам, че българите сме избраният народ, но вярвам, че избраният месия за България е всеки един български гражданин.

Интервю на Веселин Диманов

Реклами