Етикет: Да България

Войната срещу талибаните тепърва предстои

От няколко дни следя коментарите в социалната мрежа и медиите на привържениците на „Да, България“ и „Нова Република“ и не мога да разбера – какво по дяволите правите, защо се карате и какво ще спечелите след всичката тази помия, която изливате едни върху други?

Вярно е, че мафиотската банда на Борисов, Пеевски и Цацаров спечели една малка битка на тези парламентарни избори и един аптекар се оказа предпочитаният избор на българите. И едни патриоти с празни душици и измислени идеали се намърдаха отново в парламента. Няма да си кривя душата, но и комунистите в лицето на Корнелия Нинова и останалата паплач от „социалисти“ ви се подиграха.

Това е истината,  но това е само една битка – истинската война тепърва предстои. Тази, за която си струва да се жертваш и да дадеш цялата си енергия, за да бъде спечелена.

И да, може би истината, е че Христо Иванов и Радан Кънев трябваше да се явят заедно на парламентарните избори, но времето назад не можем да върнем.

 

Затова спрете да се замервате с лайна и се съсредоточете към това, което следва от тази малка победа на талибаните. Не се настройвате едни срещу други, защото ТЕ следят всичко, което пишете, а това, че се карате, ги радва. Дори празнуват, не победата на изборите, а това, че се разцепвате.

Не показвайте слабост във времена, в които няма място за отчаяние.

Защото изключителните времена изискват изключителни личности, каквито вие всъщност сте.

Сега е наложително да намерите начин да се обедените и да запазите тази критична маса, която е градена толкова години и да я мотивирате да отстоява каузите, които са важни за обществото.

Да,  отворите Нова страница и да продължим борбата за реформа в съдебната система, да разкрием истината за КТБ и Булгартабак и да накажем виновните.

Да, откриете Нова методика, за да унищожим модела #КОЙ и Делян Пеевски.

Да, изградите Нова формула, за да се преборим с корупцията на всички нива.

И ще се наложи да използвате всички оръжия на демокрацията, докато не победите.  Без никаква отсрочка.

Автор: Веселин Диманов

 

Реклами

За жените в политиката – говори Елена Хаджигенова

Елена Николова Хаджигенова е кандидат за народен представител в избирателен район 24 в София от квототата ПП ДЕОС, коалиционен партньр на движение „Да, България“. 

17198413_2058767254349913_205427316_n

Потърсихме я за коментар по темата – имат ли място жените в политиката и как тя вижда себе на политическата сцена.

Г-жо Хаджигенова, разкажете ни малко повече за вас.

Омъжена съм и съм щастлива вече толкова години да имам до себе си най-прекрасния човек, който ми е дал толкова много. Имам  3-ма уникални сина, които ми дават любовта, която смятам, че ме изгради като по-добър човек и силата – силата да бъда себе си! Силата да стана и да продължа борбата си винаги и при всяка ситуация!

Държа много на семейството си – сестра ми, племенниците ми, зет ми, баща ми. Изключително много държа и на близките си приятели и веднъж приема ли някой за свой приятел, това е за мен е много повече от дума.

Активен и последователен гражданин съм с твърда позиция и принципи, които не променям с годините.

Имам блог, в който опитвам да помагам на родителите като мен в това да бъдем по-добри и най-вече да направим децата си по-добри, по-човечни и да им дадем крилете, на които да полетят, когато моментът настъпи. Част от статиите ми често намират място в списания за родители, което ми носи радост и надежда наистина да успеем да бъдем по-добри с децата си, защото те заслужават нашата обич, нашата добрина и човечност.

Смятам себе си за артист и обичам времето, прекарано с цветовете, обожавам книгите и винаги намирам време за тях. Харесвам хубавата музика, срещите с приятели ме зареждат и ми носят неповторими емоции. Обичам спорта и се радвам, когато срещна съмишленици, като се опитвам да ангажирам повече деца в идеята да посвещават времето си на занимания в залите, по басейните и по стадионите.

Имам магистърска степен от Технически университет София със специалност „Електронна техника и микроелектроника“, както и второ висше образование със специалност „Банки и финансов мениджмънт“, имам над 25 години трудов стаж, както и сериозна експертиза в областта на Телекомуникациите. В момента съм докторант в Техническия университет и в последните години делника ми е посветен повече от всякога на темата Образование.

Кое е нещото, което ви мотивира да се включите в битката за следващия парламент?

Мотивира ме мечтата ми!

Мечтата ми България наистина да бъде силата, която е била в древни времена! Мечтата ми за ново възрожденско движение и дух, далеч от псевдопатриотизма, ксенофобията и национализма, насаждани умишлено напоследък.

Мечтата ми е в България законът да бъде над всички и над всичко! Редът да се спазва, независимо от мястото на човека в обществото и от неговото материално състояние, обществен статут и временно или постоянно заемани длъжности. Бих се борила за това да сложим прът в колелото на корупцията, която като бурен е пуснала корени навсякъде в обществения ни живот, като се започне от приема в детските градини и се стигне до най-високите нива на бизнес сделките и интересите. Мечтата ми е не връзките и подкупите, а знанията и уменията да са решаващи за развитието на всеки човек и на всеки бизнес.

Мотивира ме желанието ми да се даде шанс за развитие на малкия и среден бизнес, наред с високите технологии, ИТ, и новите шансове за промишленото производство, което беше буквално унищожено. Бих се застъпвала за връщане на традицията да обработваме плодородните си земи и да печелим от земеделие, от туризъм, от услуги. Бих работила, за да може повече млади наши сънародници да изберат да живеят в България, вместо да заминават далеч от нас. Бих се борила за това родителите ни да имат спокойни и достойни старини, обградени с обич, уважение и достойнство, което са заслужили.

Мечтая да съхраним природата си и да оставим това прекрасно кътче земя, още по-чисто и красиво за идните българи.

Една от основните ми цели би била също така защита на свободата на словото и това да имаме гарантирано свободни и смислени медии, в които вие с колегите си да работите по съвест.

Личната ми кауза обаче, заради която приех да бъда номинирана за народен представител, е развитието на Образованието и грижата за децата! Грижата за всяко дете – за децата в риск, за децата в неравностойно положение.

Мечтая от бъдещото българско училище да излизат млади хора, които могат да мислят, които знаят как и къде да търсят и намират информация, които знаят как да работят с нея, и които знаят как да постигат целите си, както и да са истински конкурентни на връстниците си, независимо от коя част на света са те.

Имат ли място жените в политиката и къде е то?

След годините на „развития социализъм“, в които ластикът на равноправието между половете, изкуствено насаждан и уродливо изместван към удобни за управляващите позиции, беше опънат до скъсване, сега сме свидетели на неговото рязко връщане към едва ли не разбиранията от 19 век, които отреждаха на българката мястото до печката и не ѝ дават нищо друго в ръка освен кука за плетене и черпак.

Останах изумена от срещите с част от потенциалните си избиратели, в които един значителен брой мъже, при това млади, на възраст между 35 и 45 години, изказваха мнение, че проблемите на жените са измислени, че е редно те да получават по-ниско заплащане и да не достигат до такива висини на развитие, както мъжете си колеги, тъй като имали мисия да отглеждат децата си и да се грижат за дома си.

След първите два-три такива разговора се чувствах общо взето като героиня от скрита камера и вярвах, че това е случайно или просто съм попаднала на грешните хора. След това обаче се върнах към ситуацията в бизнеса от преди 3-4 години, особено в бранша, в който работех, където поради стагнацията в последните години, бяха съкратени мнозина от колегите ми със стаж от 15-20 години, като повече от 80% бяха жени. Лично аз при подобна ситуация получих следното обяснение на въпроса защо точно аз съм избраната – „Ами, все пак ти имаш мъж и той ще те издържа“, както се сещате, не стана дума за професионалните ми качества. Това беше опорната точка при избора между колегата мъж и колегата жена!

В политиката ситуацията е до голяма степен сходна. И в този  аспект мястото на жените по принцип е въпрос на борба и на постепенно доказване на качества, на експертност и на възможност да допринасят поне колкото мъжете, ако не и двойно повече, за да бъдат приети за равни. На съвременната ни политическата сцена това е доста очевидно като тенденция.

В някои от партиите явно все пак работят върху баланс на половете като присъствие и като отразяване на обществените тенденции за равенство между половете.

Покрай изборите ми попадна следната графика, която илюстрира добре какво е женското присъствие в политическите партии и особено какво е присъствието на жените, като водачи листи в предстоящите избори:

 

От графиката и от детайлната информация, която можете да разгледате и сами от падащото меню под нея, много ясно се вижда тенденцията за разделението между половете в партийното представителство.

С изключение на новосформираната партия „Воля“ и донякъде на ГЕРБ, които умело използват жените в управлението, всички останали твърдо залагат на доминиран от мъжете като представители парламент.

Какво би спечелил един бъдещ парламент от повече жени в него?

Много!

Жените са много по-диалогични, много по-склонни да приемат и да направят компромис в името на обща цел, жените като цяло са и доста по-дипломатични и склонни да търсят баланс между позициите, от мъжете. Жените са принудени да бъдат на много по-високо експертно ниво във всяка една област, за да бъдат приети за равни на мъжете, което само по себе си е гаранция за техните професионални качества и за възможностите им да ги инвестират в общото развитие.

Много показателен е фактът, че партийни структури като „Обединени Патриоти“, „РБ-Глас Народен“ и ДОСТ, които залагат на по-крайни и твърди възгледи, на по-дискриминативни позиции към обществото, като цяло имат и най-малко жени водачи на листи, като при „Патриотите“ това е буквално очеизваждащо – само 1 жена.

Смятам, че повече жени в политиката изобщо биха били гаранции за повече и по-умерен диалог, за повече и по-сериозна мисъл за основните ценности на държавата, тъй като жените освен прагматика и сериозни знания, влагат и нужната доза емоции и личен ангажимент за постигане на целите си.

Жените много по-трудно дават обещания, но в повечето случаи са доста по-ангажирани с изпълнението им.

Смятам, че и в бизнеса, и в политиката би трябвало да се възстанови стремежът към равнопоставеност на половете и към шанса да има по възможност баланс.

Интервю на Веселин Диманов

Слуховете за смъртта на „Протестна мрежа“ са силно преувеличени

Лъчезар Косев е от създателите на „Протестна мрежа“ (ПМ), който участва в антиправителствените демонстрации от първия ден.

Днес ви представяме неговия отговор във връзка с публикувания вчера от „Гласът на младите хора“ коментар на Манол Глишев. В коментара си, Манол Глишев изказа своето мнение по темата с „Протестна мрежа“ и присъединяването на нейни основатели към политическото движение „Да, България“.

Публикуваме изпратеното до редакцията ни право на отговор на г-н Косев с незначителни редакции, незасягащи съдържанието и обема на отговора.

%d0%b1%d0%b3%d0%bd%d0%b5%d1%81
Снимка: БГНЕС

 

Като един от основателите на „Протестна мрежа“ искам добронамерено и коректно да отговоря на публикацията „Да, Протестна мрежа“ на „Гласът на младите хора“ от 26.02.2017 г. Благодаря на „Гласът на младите хора“ за тяхното желание да отразят мнението не само на автора Веселин Диманов, на цитирания Манол Глишев, но и на нас от „Протестна мрежа“.

Първо, благодаря на Веселин, че цитира основополагащите документи на „Протестна мрежа“, и че гледа критично към „Протестна мрежа“ през тяхната призма.

Да, можем напълно да потвърдим, че ПМ „не може да подкрепя политически формации и партии“, и че „няма партийни функции или амбиции“. Също така, действително сме се разграничавали не от една или две личности или групи, които са се опитвали да вкарат ПМ в някакви партийни гешефти и хитри планове, прикривайки се под всякакви форми. Всичко това не се е променило за нас още от ден 1-ви на съществуването на Мрежата. Ще се върна към това след малко, с факти.

Уважаемият господин Манол Глишев пита – „Някой протестира ли за нещо у нас?“. Честният отговор е, НЕ. Дори да се организират протести, на тях идват няколко десетки участници и те имат повече символичен характер. Би било много лесно да посочим ПМ и да кажем – „Ето, заради тях, те не правят нищо“. След огромната вълна на гражданската енергия от лятото на 2013 г., сега е време на затишие, нещо като „зимата на нашето недоволство“ – досущ като в романа на Стайнбек – сега е време, в което малцинството идеалисти страда, заобиколено от мнозинство недоволни от бедността си хора, които обаче не правят пряката връзка между справедливостта и просперитета. Но още по-тъжната прилика с романа е желанието за самоизяждане, озлоблението на идеалиста от неуспеха да повлияе не само на мнозинството, ами дори и на най-близките си. Това, което днес виждаме като „приятелски огън“. Вместо да се сочим обвинително с пръст, не е ли по-разумно да почакаме предстоящите избори? По всичко личи, че след тях ще има всички предпоставки за събуждане на гражданската енергия. Зимата ще отмине.

Относно твърдението че „Протестна мрежа“ се е превърнала в „Да, България“ – това не отговаря на истината.

Първо, ПМ е хоризонтална структура. Наистина, а не само на думи. За да вземе каквото и да е решение ПМ, има един-единствен механизъм – чрез гласуване и подкрепа от поне 66% от хората в Мрежата. Няма абсолютно никакво значение дали са те давали десетки пъти по телевизора, или си най-гръмогласният на площада, дали си станал част от Мрежата преди 2 седмици, или си от началото. Когато има гласуване, ти участваш само с един-единствен глас. Както всички други в ПМ. Това не значи, че в Мрежата няма неформални лидери. Всеки може да се превърне в такъв – ако донесе смислена идея и вдъхновение да убеди мнозинството да я реализират. Но и всеки неформален лидер може, и често бива изместен от следващ с по-навременна и смислена идея, с повече енергия.

Второ, през няколкото години от своето съществуване вътре в ПМ десетки пъти е поставян въпросът за конвертиране на Мрежата в партия. Изключително последователно спрямо първоначалните ни принципи, този въпрос ВИНАГИ е бил отхвърлян. Защото мнозинството от хора в Мрежата не сме искали да подменим онова, с което сме стартирали.

Няма да намерите НИТО ЕДНО решение или позиция в които ПМ да подкрепя (камо ли пък да основава) даден партиен субект. В крайна сметка на всички хора, търсещи такова развитие, им се наложи да реализират партийните си виждания (ДЕОС, „14 юни“, „Да, България“) ИЗВЪН ПМ, в тяхно лично качество.

Заради всичко това, да се твърди, че ПМ се е „превърнала“ в „Да, България“, е изключително грубо изкривяване на фактите. Да се слагат двете под общ знаменател – също. ПМ нито участва, нито може да носи отговорност за това, което прави „Да, България“. Ние сме независими едни от други, за добро или за лошо.

Това разграничение не трябва да се разбира и като неприятелска позиция спрямо ДЕОС, или „14 юни“, или „Да, България“. Мнозинството хора в ПМ, продължават да виждат смисъла и мисията на Мрежата в гражданския сектор. Но едва ли има здравомислещ човек, който да не иска и да види автентични партии със същите ценности и кауза като тези, заради които бяхме заедно на улицата стотици дни. И да не желае техния успех.

Една не малка част от основателите на „Да, България“ излязоха и от „Протестна мрежа“. Би било учудващо, ако не им желаем доброто в новото им партийно поприще. Същевременно – ако забравят откъде са излезли и изменят на принципите и мисията, с която стартираха, ПМ няма да се поколебае да им го каже в лицето. Вярвам, че ако ПМ се отклони, те биха направили за нас същото.

Нека обаче правим разлика между грешки на растежа и съзнателната подмяна на ценностите и идеите. „Да, България“ направи и някои грешни стъпки. Никой не е съвършен. Но не е ли редно да можем да правим разликата между стъпки накриво и генерално сбъркана посока? Между грешки на растежа и подмяна? Какво е това настървение на довчерашните приятели, които днес са по-жестоки и от троловете на статуквото?

Относно „снобското самодоволство на фона на пълния обществен неуспех“ – не, г-н Глишев. Не една или две грешки направи и ПМ. Всъщност точно наобратно е – нас силно ни боли от обществения неуспех на хората да осъзнаят пряката връзка между своя нисък стандарт на живот и избирането, и търпенето на престъпници като управляващи. Боли ни от това, че сякаш мнозинството хора смятат протестите от лято 2013 за безсмислени и непостигнали нищо, и заради това днес си стоят вкъщи „защото няма смисъл“, което изобщо не е така. Самодоволството пък остава за онези, които утре пак ще се отзоват във властта необезпокоявани. А ние – сигурно с Вас пак ще сме на улицата, независимо дали ще сме 50 или 50 000. Точно заради това, помислете малко повече преди да хвърлите камък. Вие за толкова безгрешен ли се имате?

И накрая, г-н Глишев, когато говорите за „меките Марии от ПМ“, ще си позволя да Ви напомня, че не един или двама от нас са арестувани по няколко пъти заради блокиране на кръстовища и скъсване на заграждения, и други видове гражданско неподчинение. Не мисля, че на дело сте направил нещо повече от нас, за да си позволявате подобно презрително отношение. Аз няма да отговоря на подобни ниски топки. Не ни отива да си говорим по такъв начин. Не ни е на нивото. Нито на Вашето, нито на нашето.

Впрочем, ако имате план за нещо по-добро и истинско от „Протестна мрежа“, ние можем само искрено да Ви пожелаем успех в реализирането му. Колкото повече, толкова повече.

П.С. Слуховете за смъртта на ПМ са силно преувеличени.

„Да, Протестна мрежа“

Движението „Протестна мрежа“ беше създадено на 7 август 2013 г. след  недоволството на голяма част от обществото срещу властта на олигархията, и конкретно срещу правителството Орешарски.

От сайта на движението разбираме, че:

Протестната мрежа следва да се превърне в постоянно действащ инструмент за съгласувано гражданско участие и контрол, готов да да се противопостави на всяко управление, което подкрепя олигархични структури, корпоративни интереси и действа против ценностите на свободата, демокрацията и гражданското общество.

Протестната мрежа се съгласява и приема доброволно следните ограничения на своята дейност: за да остане надпартийна, не може да подкрепя политически платформи и партии.

За да бъде част от Протестната мрежа, всяка група трябва да отговаря на следните критерии: да представлява непартийно сдружение на граждани, което няма партийни функции или амбиции.

Група може да бъде отстранена от Протестната мрежа при наличие на провеждане на партийна политика или дейност„.

Това е само част от прокламацията в сайта на движението.

Публикуваме коментара на Манол Глишев, който потърсихме за мнение по темата с „Протестна мрежа“ и присъединяването на нейните основатели към политическото движение „Да, България“.

12363198_10207812864816947_6054020930371257275_o

„Протестна мрежа“ ли?

Някой протестира ли за нещо у нас? Не, даже напротив – цари тишина и спокойствие. Сякаш всички са доволни. Следователно не съществува нищо протестно, било то мрежа или настроение. Отделен въпрос е дали това е добре, или зле. Просто отбелязвам факта.

Всъщност бившата „Протестна мрежа“ се превърна в партията „Да, България“, което не е чак толкова зле. Или поне щеше да е добре, ако тази партия, и коалицията около нея, имаше някакви реални шансове и желания за влизане в следващото Народно събрание, пък и за действителна борба с българските мафии. Такива шансове и желания обаче на практика не са налице.

„Протестна мрежа“ и „Да, България“, за мое огромно съжаление, са безсрамен провал. Тъкмо безсрамен, защото продължават да трупат снобско самодоволство на фона на пълния си обществен неуспех. Аз съм първият, който ще признае, че прави лоши прогнози, но все пак ще рискувам с още една: „Да, България“, тоест партията и коалицията на „Протестна мрежа“, няма да влезе в следващия български парламент. Дано и тази прогноза да е лоша, както досегашните ми. Ще се радвам.

„Протестна мрежа“ и „Да, България“ се изхабиха и показаха пълна неспособност за прилично, тоест твърдо и принципно поведение. Твърде много левичарска пропаганда направиха, за да представляват малкото останали честни български граждани. Това не е повод за злорадство у никоя друга политическа сила, защото „Нова република“, тоест безсмислената пост-Костова партия ДСБ е същият самодоволен, ненужен, провалил се проект.

Не приемайте тези груби изказвания като пропаганда в полза на големите мафиотски партии. БСП е престъпна организация, която трябва най-сетне да бъде забранена след всичките си исторически свинщини от 1923 година насам. ГЕРБ е младежко крило на БСП, така че за тази морална клоака важи същото. ДПС действително е проклятие за България, пък и дори в частност за горките български турци, така че няма защо да бъде щадено. Мястото на Доган е в една и съща килия с Нинова и Борисов. Оттам нататък по-дребните ченгета и мутри, като Марешки, патридиотите и каквито там още негодници се сетите, са също по-скоро от компетенциите на прокуратурата, а не подходящи кандидати за управлението на страната. Разбира се, прокуратура нямаме, тъй като и Цацаров е чудовище, за което законът не означава нищо.

Това не е новина. Лошото е, че бившата „Протестна мрежа“, а днес – „Да, България“ и бившите ДСБ, сиреч – „Нова република“, не са никаква алтернатива на мафиите и старите ченгета в България. Каквото там е останало от някогашния „Реформаторски блок“ е също толкова безполезно за гражданската кауза. Мимоходом казано, постоянните промени на имената на партии, клубове и движения също е дразнещо и издава липса на основания за съществуване.

България има все по-остра, вече отчаяна нужда от антимафиотски действия. Страната се задъхва под всекидневното беззаконие, развала и задълбочаваща се бедност, която пък се дължи на безогледния грабеж на обществени средства. Единствените партии, които имат някакъв реален шанс да управляват в момента, са БСП, ГЕРБ и ДПС, със съучастието на Марешки и патридиотите, но точно такова управление не бива да има, защото това значи само още и още кражби. Бъдещето никак не е розово. Но онези партии, които се опитват да ни продадат илюзията, че стоят срещу криминалното статукво, са жалки. Партийният опит на „Протестна мрежа“ в лицето на „Да, България“ и упорито досаждащите лилави комсомолци от ДСБ, тоест „Нова република“, представляват подигравка с жизнените интереси на една почти убита нация.

Смятам, че трябва да забравим за тези политически мъртъвци. Техните тела ще продължават още известно време да изпускат мехури, приличащи на публична реторика, но повечето български граждани не виждат в тях никаква сила, а само повод за горчив хумор.

Нека погледнем в бъдещето. Задаващото се Народно събрание ще бъде гнусно и може би нетрайно. То или няма да излъчи правителство, или ще роди такъв отвратителен кабинет, на фона на който Орешарски и Борисов ще ни се видят почти поносими. Такъв кабинет, разбира се, няма да изкара мандата си и при всички положения в България отново ще има предсрочни избори. Поне един страх на мафията ще се изпълни – този от липсата на достатъчна стабилност, в която да се краде на по-едро и по-дълго. Тепърва правителствените кражби ще бъдат по-бързи и по-малки, един вид хапка в движение.

България се нуждае от нова идея и мощен национален мотор на несъгласието. Време е за раздвижване и събуждане на тази наша глупашки заспала нация. Дали и кога ще се състои събуждането – не смея да прогнозирам.

Позволете ми един старомоден израз: всичко е в Божиите ръце. Иска ми се да видя гнева на съгражданите си, но вече ги познавам и презирам. Те не са способни да се изтеглят сами за плитката от блатото. Ритникът, който би ги стреснал, трябва да е наистина жесток. Нека забравим за меките Марии от „Протестна мрежа“, ДСБ, разните инициативи и клубове на сега мижитурстващи комсомолци. Единствено задълбочаването на несправедливостта, кражбите и евентуален глад биха могли да стреснат нашата – ще го кажа откровено – изключително жалка нация.

Коментар на Манол Глишев
Заглавието е на редакцията
Автор: Веселин Диманов

 

В “Да, България” видях експертен потенциал и енергия у хора, способни на промяна – разговор с Боян Юруков

Прочетете повече „В “Да, България” видях експертен потенциал и енергия у хора, способни на промяна – разговор с Боян Юруков“

Усещането за почтеност у над 20 ооо души днес отвори нова страница в политическата ни история – коментар на Кристиан Таков

Днес в рамките на 18 часа над 20 000 български граждани подкрепиха „Да, България“, поставяйки рекорд по гражданска активност в политическата история на България. По този повод се свързахме за коментар с доц. Кристиан Таков, член на Националния съвет на „Да, България“.

Припомняме, че в понеделник в Софийски градски съд (СГС) са постъпили жалби срещу регистрацията на партия „Да, България“. Две от жалбите са фиктивни – те са подадени от имената на членове на движението, но липсват елементи за тяхната идентификация – единен граждански номер или обратен адрес. Третата жалба е от човек, който още на Учредителното събрание се е опитал да провокира хаос и го е напуснал, без да стане учредител, както днес се разбра от думите на председателя на „Да, България“ Христо Иванов, който направи извънредно изявление.

Шансът „Да, България“ да участва на предсрочния парламентарен вот на 26- ти март е да стане част от коалиция. Срокът за регистрация в ЦИК е 8 февруари.

%d0%bd%d0%b0%d0%b4%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d0%b0-%d1%87%d0%b8%d0%bf%d0%b5%d0%b2%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%bf%d0%b8%d1%82%d0%b0%d0%bb
Снимка: Надежда Чипева [Капитал]
Ето какво ни сподели Кристиан Таков:

За мен това е трогателно до сълзи, защото показва не просто една реакция на упорство или на протестен вот, а реакция на някакво възмущение от низостта и мерзостта на средствата, които тези хора, опитали се да сложат пръст в колелата на “Да, България”, използват. Тоест, в хората е останало някакво усещане за почтеност, което е наранено и тези над 11, 13 или 20 хиляди подписа, събрани за един ден, са нещо небивало в нашата политическа история.

Това за съжаление просто копае още по-дълбоко една ужасна пропаст в българското общество между хората, които смятат, че всичко е позволено, и хората, които вярват, че има граници и знаят къде са те. За мен това е отвъд ежедневно политическия смисъл на цялото нещо.

За спекулациите и фалшивите жалби

Много бяха забавни някои коментари като: “Евала! Страхотна пиар акция си направихте!”, тоест имаше хора, които подозряха ръководството на “Да, България”, че само си е спретнало цялата тази история. Други заподозряха, разбира се, “Нова република” и Радан Кънев, че едва ли не като отблъснахме протегнатата ръка “На ви сега”.

Не, дълбоко съм убеден, че тук има много добре изчислен механизъм. Този механизъм беше известен на нас юристите в “Да, България” и в никакъв случай не е някаква супер изненада. Нямаше начин такова нещо да бъде блокирано и предотвратено, защото действително срокът за подаване на жалби изтичаше вчера, ние нямаше как да изчакаме този срок, за да имаме пълната сигурност. Можехме да имаме само относително голямата сигурност, че прокуратурата няма да атакува решението за допускане на регистрацията, но не и да спрем някой, който вероятно е злоупотребил и с чуждо име, да вземе и да пусне някаква “фейк” жалба. Това е реалността на политическия живот в България.

Някакви жалки създания се опитаха да осуетят порива и възрожденския дух на десетки хиляди хора. Не знам как спят, но вероятно спят добре.

За политическия страх, породен от новосформиралото се движение “Да, България”

Той не е панически засега, но страх, или поне дискомфорт съществува и вярвам, че цялата тази афера не е предизвикана от безумство, породено от страх. Трябва да призная, че тя е прекалено внимателно планирана и прецизно осъществена, взети са всички възможни плюсове за “лошите” от странната ситуация със сроковете.

Както казах, това не е толкова импулсивно действие, породено от страх. Това е по-скоро желание да унизят “Да, България” и да покажат на нейните привърженици и симпатизанти къде им е мястото, или да им демонстрират, че няма да стане. Само че постигнаха обратен ефект. Това говори за две неща: първото е за дълбинната безнравственост, другото нещо е, че те са склонни да повтарят едни и същи грешки, както направиха при отказа за регистрация на НДСВ и така амбицираха българския избирател. Това говори за ограничен интелектуален капацитет. Но такива са милиционерите в България, винаги са били и ще бъдат.

Оптимист ли е Кристиан Таков за предстоящата предизборна кампания?

Все повече вярвам, че ще получим сериозна подкрепа макар да съм наясно, че голяма част от този огромен успех със събирането за отрицателно време на такъв впечатляващ брой подписи, е резултат не само на наша убедителност, а и на вбесяването на хората.

Определено съм оптимист и смятам, че всяко зло е за добро. Просто стресът, който причиниха на толкова много хора, опитът да обезверят десетки хиляди хора, е наистина унизителен и много симптоматичен за нашия политически живот.

Той винаги е бил такъв, това са кадрите, с които работи.

Интервю на Веселин Диманов
Редактор: Биана Гунчева

Оптимист съм за бъдещето на България – разговор с Мануела Малеева

Прочетете повече „Оптимист съм за бъдещето на България – разговор с Мануела Малеева“

Доброто има непрекъсната необходимост в него да се влага енергия, за да продължи да съществува – разговор с Кристиан Таков

Прочетете повече „Доброто има непрекъсната необходимост в него да се влага енергия, за да продължи да съществува – разговор с Кристиан Таков“