Етикет: Гордост

Златните момичета в края на кариерата си

Ансамбълът на България по художествена гимнастика спечели два златни медали – на пет ленти и на обръч и бухалки. Това се случи на турнира от Световната купа по художествена гимнастика в София.

След спиращо дъха съчетание на три чифта бухалки и два обръча, грациите получиха най-високата оценка от съдиите – 18.550 и се качиха на върха, изпреварвайки най-сериозния си конкурент в лицето на Русия.

Михаела Маевска, Ренета Камберова, Цветелина Стоянова, Цветелина Найденова, Христиана Тодорова изиграха по прекрасен начин съчетанието си, без да допуснат грешка, за разлика от рускините, които се откроиха с известни неточности, заради което получиха 18.250 и останаха едва четвърти.

Ансамбълът на Беларус впечатли с представянето си и бе оценен на 18.350, а по този начин се окичи и със сребърните медали.Трети финишираха италианките с резултат 18.300.

Припомняме, че по-рано нашите момичета донесоха още един златен медал за България. Гимнастичките на Ина Ананиева взеха златото и във финала на пет ленти.

Във втория ден на надпреварата в София грациите ни завършиха втори в многобоя.

 

Златните момичета за последен път излязоха пред българска публика. Както е известно, след края на настоящия сезон те ще прекратят активна спортно-състезателна кариера. 

И наистина – А сега накъде? Напоследък грациите на художествената гимнастика ни радваха най-често със своите спортни успехи . Те ни обединяваха и ни караха да се чувстваме горди българи.

Наистина златни момичета. В пълния смисъл на думата. 

Бъгларите не сме свикнали  често да сме на почетната стълбица, или поне в близките години, но тези момичета, ни връщаха точно към онзи разцвет на българския спорт, когато България беше водеща сила в гимнастиката. Показаха ни, че когато наистина си добър и шравиш нещата с желание няма как да не псотигнеш успех.

Но в спорта е така – колкото и да си добър, и колкото и да е успешна кариерата ти, идва момента в който трябва да се разделиш със състезанията. 

Само дано това не е краят за българската гимнастика. Дано наследничките на тези момичета да ни донесат още по-големи радости. Дано след тези Златни момичета не се получи бездна, от която се излиза трудно.

Казват, че няма незаменими хора. Ще продължа с клише – но има трудно преживяеми. Вие сте такива момичета.

Благодарим ви за всичко! Благодарим ви за радостта! Благодарим, че представяхте България по най-достойният начин! 

В българската история на спорта вие с гордост ще сте записани като Златните момичета на българската гимнаситка!

 

 

 

 

Историята на Боян Петров изкачил Анапурна (ОБЗОР)

На 30-ти април българският алпинист Боян Петров изкачи  най-смъртоносния осемхилядник Анапурна (8091 м).

Изкачването на върха става 35 г, след като Христо Проданов стана първия българин покорил осемхилядник – Лхотце (8516 м).

Ние от „Гласът на младите хора“ решихме да обобщим самото изкачване на върха по дневниците на Боян Петров, които той води за „Дневник“.

Но нека започнем с това кой всъщност е Боян Петров? 

zx620_2728488

По професия Боян Петров е зоолог, който работи в Националния природонаучен музей в София.

На 20 май 2014 г. става първият българин, изкачил третия по височина връх в света Кангчендзьонга (8586 м), както и първия диабетик, изкачил се на такава височина и без кислород. На 23 юли се изкачва на Броуд Пик (8047м).

На 31 юли 2014 г. става първият българин, изкачил втория по височина връх в света К2 (8611м), което го прави и 35-тия човек, изкачил три осемхилядника за по-малко от 100 дни.

Двойното му изкачване – на Броуд Пик и К2 за 8 дни, е и световен рекорд.

Нормално след тези постижения дойде ред и за изкачването на връх Анапурна в Хималаите. 

Както при всяко изкачване на връх, така и тук се започва с пристигане в базовия лагер и доста предварителни аклиматизационни изкачвания по склоновете на силно заснежения и заледен връх.

Самият Боян разказва как първоначално те са минали много добре, като при едно от тях  той е видял и кулата от камъни, върху която е поставена паметна плоча с имената на Огнян Стойков и Милен Метков, които загиват при първото успешно българско изкачване на върха.

След няколко наистина успешни предварителни качвания, Петров бе готов още на 28-ми март да покори върха, но очакваше добри метеорологични условия, за да атакува осемхилядника. В този момент на върха бе започнало да вали сняг, но прогнозите бяха оптимистични.

На фона на всички добри показатели обаче на 29-ти март се появиха някои изненади, които за първи път поразклатиха малко положението.

При последното си изкачване през уикенда между лагер 1 и лагер 2 едва не е бил засегнат от изненадващ ледопад.

„Изчаках младия германец Йост да ме настигне, снимах го няколко пъти, сложих си раницата и тъкмо се обърнах към склона, когато от серака на 100 м над нас се откъсна огромна маса от над 10 кубика раздробен черен лед. Всичко това запълзя стремително точно към нас“, пише Петров в дневника си.

„И двамата с германеца скочихме към близкото скалисто ребро да се прикрием, но масите и блоковете (някои с размерите на половин крава) продължаваха да пълзят към нас. За късмет част се отклониха в един кулоар вляво от нас, а тези, които ни наближаваха, постепенно забавиха ход и спряха на метри от нас“, добавя той.

Въпреки това обаче Петров не се разколебава да изкачи върха и е в очакване това да се случи.

Защо не успя първата атака на Анапурна?

zx450y250_2744504

Както знаем Боян Петров успя да покори върха от втория път.

Неочаквано силният вятър е причината той и останалите алпинисти да се върнат от височина 7800 метра без успешно изкачване на връх Анапурна (8091 м).

Петров и останалите се надяваха на 16 април да има прозорец от хубаво време с вятър до 50 км/ч, но са били изненадани от студа и прекалено силният вятър.

„От постоянния вятър, който духаше само от запад започна да ми мръзне цялата дясна страна. Колкото и да бързах, започнах да се преохлаждам. Настигнах групата и разбрах, че се колебаят дали да продължат, защото имаха само около 200 метра въже. Вятърът беше станал доста силен (70-90 км/ч) и отвяваше и най-решителните мисли да продължаваме“, написа той в четвъртата част от дневника си за „Дневник“. 

„Последен поех надолу и след 200 метра по-надолу осъзнах, че сме били на около 800 метра хоризонтално от върха и на около 200 метра по-ниско. С изгрева на слънцето вятърът даже започна да се засилва и потвърди решението да слизаме“, описва Боян Петров. 

Въпреки неуспешната атака, алпинистите не се отказаха! Те чакаха да се отвори нов прозорец и бяха готови за атака!

 „Анапурна се оказа сериозен противник и няма да се даде толкова лесно. Борба ще има със сигурност“, написа написа тогава Петров. 

Успешното изкачване на Анапурна! 

zx450y250_2744507

След повече от седмица, в която трябваше да си починат от неуспешната първа атака, която за най-напредналите по маршрута спря на 7800 м., алпинистите тръгнаха отново.

През цялото това време вятърът на върха не спадна, като в последните дни редовно духаше с около 80 км/ч. Надеждите тогава бяха да се отвори прозорец за 30-ти април или 1-ви май.

„След 31 дни откакто сме в базовия лагер вече знам всичко, което ме интересува за маршрута към върха и усетих особеностите на местното време“ – написа тогава Петров. Всичко друго вече зависеше и от времето, и от късмета.

За щастие надеждите за 30-ти април се осъществиха! 

Точно на тази дата Боян Петров стъпи и на десетия по височина връх в света – Анапурна (8091 метра). Така Петров стана първият българин с изкачени шест осемхилядника, при това всичките доказани.

Но Боян не смята да спира дотук! 

Следващата цел пред Петров е връх Макалу (8481 м).

Зоологът от Природонаучния музей планира да стъпи на всички 14 осемхилядници като част от новия си проект „Българин на 14х8000“.

Камен Донев: Проблемът на българина е гордостта!

Вярващ народ ли е българският? Кой е най-големият ни проблем като общество? Коя е болестта на нацията ни?

На тези въпроси научваме отговорите от Камен Донев. Обичаният актьор говори и за културата на празнуване на българина и всъщност ние какво празнуваме?

„Празникът трябва да е вътре в човека. По принцип българинът обича да празнува, но не е заради самата вяра…. Разбира се, има много хора, които са вярващи… повечето хора празнуват заради самите атрибути, свързани с т.нар. празници, с всички ония действия, които обслужват празника. Най-вече свързани с храната и напитките“ – заявява Донев и  допълва:

„Аз съм чувал в масата хора, които са пред църквата, страшни изречения, които няма да ги кажа в ефир. Много грозни неща. И съм си казвал: защо този човек е тук? Ти виждаш, че цялото му същество изразява едно…, той е просто индиферентен, той няма място там“.

K_Donev3.jpg

Според Донев  гордостта и стремежът към материалното променят ценностите на българина:

„Мисля, че на българина в повече му идва в момента гордостта. Много хора промениха статута си, финансовия и материалния, и в тази промяна ценностите се изместиха. Неусетно претърпяха някаква метаморфоза, деформация. Изведнъж важните неща станаха други. Изведнъж стана много по-важно да си облечен еди-как си и да имаш еди-какво си, за да си значим. А това не е важно. Важното е да си човек“, казва Донев.

„Според мен това е проблемът на българина – гордост, някакво състезание с някого за нещо и ако трябва да съм откровен, виждам и страх. Страх от това да се казват нещата такива, каквито са“, казва актьорът и дава житейски пример:

„Веднъж един човек ме спря и ми каза (той беше доста едър, може би бивш спортист, е бил, не знам), но той ми каза, директно на Камене подходи: „Камене, знаеш ли, след еди-кой си спектакъл (където говоря за пешеходната пътека и пресичането) аз се промених. Преди като шофьор не съм спирал на пешеходци, не съм давал път. След това изведнъж се промених“.

„Мене ми стана много симпатичен този човек, защото много рядко чувам някой да каже: бях такъв, станах такъв или тук сгреших, прости ми. Независимо кой на кого за какво“, казва Донев.

камен донев Cropped(2).jpg

Коя е болестта на българина? Донев бе категоричен в този свой отговор:

„Много се страхуваме да се разкриваме в някаква ситуация. Някак си живеем, като всеки се мисли за много специален и едва ли не толкова корав, че е голям срам да се извиниш или да кажеш: „да, тук има проблем“, или да потърсиш мнение за нещо.

Българинът има такова заболяване“, обобщава Донев.