Етикет: Гласът на младите

За силата на духа -Догодина Боян Петров изкачва Еверест

655-402-boian-petrov

Измина точно месец от тежката катастрофа, в която алипинистът Боян Шетров и екологът Андрей Ковачев, бяха блъснати  от кола. 

Алпинистът, покорил 8 от 14-те осемхилядника в света, бе поставен в изкуствена кома, преди да бъде опериран от лекарите във ВМА.

Всички стискаха палци Петров да се възстанови, защото състоянието му наистина беше тежко. 

Обаче всички си и мислеха, че скоро той няма да започне да прави това, което най-ного обича.

Е, явно силата на духа е много по-голяма от страха и отчаянието.

Боян Петров обяви в ефира на bTV, че няма да променя плановете си за следващата година и възнамерява да изкачи най-високия връх в света – Еверест (8848 м).

„Никой не казва колко ще продължи възстановяването ми. Това са болки, особено тези в гръдния кош и ребрата, които трябва да си ги преживееш, да си ги изстрадаш. Два-три-пет месеца… Обаче аз някак си не искам да си отлагам плановете. За 2017 г. имам планове, които засега няма да ги отложа, за да ме държат в мотивирано състояние да почвам да се раздвижвам“, беше категоричен той. „Идва ми повечко, но това е животът – трудности, радости, пак трудности. Големи радости в живота няма без тъжните моменти. Така оценяваш щастието, когато си горе. Трябва да си минал и отдолу. Сега ми е интересно отново да се връщам в живота“, заяви Петров.

Освен катастрофата по-рано тази година, Петров на два пъти е успявал да пребори рака, през 2008 г. чупи крака си при експедиция в Алпите, а през 2013 г. преживява тежка катастрофа с мотор. В момента най-добрият български алпинист живее с диагноза диабет и въпреки това не спира да покорява нови върхове.

Колкото пъти съм оцелявал, всеки път ставам все по-корав за нови изкачвания. Ако си си счупил крака, набирай се с ръцете и си развивай горната част. Ако си си счупил ръката, нещо прави с краката. Това е схващането – отвътре да ти дойде активността, с която да продължиш да бъдеш човек“, обяснява Петров.

„През 2013 г., когато паднах с мотор, тогава това прекрати цялата експедиция и цял един проект за К2 (8611 м). Тази година на него първо, че не се качи никой, второ даже двама загинаха по време на изкачването. Все едно от горе ми казаха „Стой! Не тази година! Ще имаш втори шанс!“. И точно така се получи. 2014 г. отидох и го качих. Аз съм биолог. Господ е леко абстрактно понятие, не го наричам така, но се убедих, че много от изкачванията стават благодарение на някаква сила свише“, категоричен е той.

Петров заяви, че с екологът Андрей Ковачев са дали показания в Благоевград и са категорични, че трябва да настъпи промяна в пътя в Кресненското дефиле и да се възприеме т.нар. „Източна алтернатива“.

 

108 години независимост! А свободни ли сме?

photo_verybig_1607864

„Свободата е мечтата на българите, свободата е нашата българска надежда, свободата е нашият лозунг!“

Любен Каравелов

Сан Стефански прелиминарен мирен договор от 3 март 1878 г.:
Чл.6. България се издига в автономно, поданно княжество с християнско правителство и народна милиция…

Освобождението от 1878 г., както е добре известно в средите на четящите у нас, превръща младата Трета българска държава в автономно, васално и трибутарно княжество. С по-прости думи, Княжество България още със Сан Стефанския мир е лишено от суверенитет със сюзерен султана на Османската империя, съответно – няма право на самостоятелна външна политика, задължено e да плаща ежегоден данък на своя сюзерен и да поеме сериозна част от държавния дълг на империята.

Тази ситуация не само не се променя в положителна за нас посока, но и се задълбочава с решенията на Берлинския конгрес, фиксирани в Берлинския договор от 01 /13/ юли.1878 г. Според чл.1 от договора „България се въздига в самостоятелно и трибутарно княжество под суверенитета на Негово Величество Султана. То ще има едно християнско правителство и една народна войска (милиция)“.

Още с този член се потвърждава васалният и зависим статут на княжеството. Запазват се изплащането на ежегоден данък към султана и привилегиите на европейските държави в търговията с нас фиксирани в старите капитулации /капитулация – неравноправен търговски договор между Османската империя и европейска държава – б. а./ на тези държави с Османската империя /чл.8/. Размерът на данъка се определял от средногодишния доход на Княжеството и от дела ни от османския държавен дълг, който трябвало да се предели допълнително. Освен това, България се задължава да поеме и имперския дълг към компанията на железницата Русчук /дн. Русе/ – Варна /чл. 10/.

И въобще, въпросът за собствеността и експлоатацията на железниците на Балканите се превръща в основен и важен лост за натиск и въздействие над малките и зависими балкански държави от страна на Османската империя и великите сили. Според чл. 11, след оттеглянето на турците от военните им укрепления, до една година България е задължена да унищожи за своя сметка дунавските крепости и военните материали. Наред с това, пътуващите в Европейска Турция българи ще са подчинени на османските закони, а не на международното право, на което се подчиняват европейците в империята /чл. 11/.

Затова не трябва да ни изненадва, че Берлинският договор предвижда като основен закон във възстановената българска държава да се изработи и приеме Органически устав. Това е наименованието на основния закон в зависимите, васални държави и области през тази епоха /подобен е случаят с Органическия устав на Източна Румелия/, а „конституция“ е наименованието му в независимите и суверенни държави. Така с приемането от Учредителното събрание през 1879 г. на Търновската конституция, българските депутати дават ясна заявка, че народът ни няма да се примири с васалното си положение и зависимостта спрямо Високата порта.

С чл. 25 Австро-Унгария получава мандат за окупиране и управление на Босна и Херцеговина, а същевременно Сърбия /чл. 34/ и Румъния /чл.43/ получават своята независимост и отпадат всичките им васални задължения към Високата порта.
Тази ретроспекция на събитията около Освобождението е наложителна, понеже доскоро масово не беше особено ясно за широката публика какви са произходът, същността и смисълът на празнуването на Деня на Независимостта на България – 22 септември 1908 г. Скоро след 9 септември 1944 г. отбелязването на тази дата е прекратено под предлог, че е националистически и буржоазен празник. Чак през 1998 г. честването на българската Независимост бе възстановено. Въпреки това, до днес мнозина българи продължават да не са наясно с този празник. Обикновено почивните дни около 22 септември се разглеждат като последен отглас на летните ваканции преди студените есенни и зимни месеци и липсва тържествеността от другите подобни национални празници.

За да се осмисли и разбере този празник е важно да се осъзнае, че освобождението на един народ и възстановяването на държавността му, също както и основаването на държава, не са еднократни актове, а продължителни процеси, които могат да отнемат години и дори десетилетия. Подобен пример в нашата история е възстановяването на Българската държава при Асеневци, което протича от въстанието на Асен и Петър до управлението на Иван Асен II /около половин век/, при когото Втората българска държава придобива най-сетне своя ранг и статут, до които е достигнала Първата българска държава при цар Петър I.

Ето защо и Съединението от 1885 г. трябва да се разглежда като съществена стъпка към бъдещата независимост, понеже и то не довежда до юридическа промяна в статута на Княжеството. Въпреки това присъединяването на Източна Румелия е важна предпоставка за Независимостта поради рязко нарасналия потенциал на българската държава във всяко едно отношение.

По-рядко споменаваният факт в изследванията за тази епоха е, че освен главното направление в българската политика през тези десетилетия, насочено към национално обединение, другият основен стремеж на политическата ни класа е отхвърлянето на сюзеренитета към Османската империя, който под една или друга форма спъва и ограничава националното ни развитие. До Илинденско-Преображенското въстание от 1903 включително множество събития доказват, че не можем да водим пълноценен държавен и обществен живот без ползването на пълен суверенитет във вътрешната и особено външната ни политика. А реализирането на главната задача пред нацията ни – обединението, практически е неосъществима без провеждането на независима външна политика /сключването на антиосмански военни съюзи и т.н./. Ето защо постигането на независимостта естествено и логично предшества крайните военни усилия за обединение на нацията в лицето на Балканските войни и Първата световна война.

Неуспехите на въстанията от 1902 и 1903 г., и неизпълнението на Мюрцщегския реформен проект на великите сили от Високата порта не намаляват натиска над Портата за реформи в Македония и Одринско. Руско-английският натиск довел на 10 юли 1908 г. до началото на младотурската революция в Истанбул, която цели възстановяването на конституцията от 1876 г. и съхранението на целостта и суверенитета на империята.

В тази нестабилна обстановка ръководството на българската държава в лицето на премиера Александър Малинов и външния министър Стефан Паприков и княз Фердинанд осъзнават, че настъпва момента за решителни действия с цел постигане на независимостта. 

Поводът за тези действия не закъснял да се появи. На 30 август 1908 г. дипломатическият ни представител в Истанбул Иван Ст. Гешов /братовчед на големия български политик Иван Евстр. Гешов/, като представител на васална държава, не бил поканен на приема по случай годишнината от възшествието на султан Абдул Хамид на престола. Това поставя началото на низ от събития, които довеждат до обявяване на независимостта на България.
През лятото на 1908 г. изтича 30-годишния мандат на Австро-Унгария за управление на Босна и Херцеговина. Ето защо още през август във Виена решават да анексират тази територия, за да не я върнат за Османската империя.

Започват интензивни дипломатически преговори между Австро-Унгария и Русия за постигане на руско съгласие за анексията. Междувременно, на 5 септември 1908 г. служителите на Източната железница, притежание на барон Хирш и османската държава, обявяват стачка. Това довело до заемане на Източната железница от българските власи, които отказват да я върнат на империята. Въпреки колебливата позиция на Фердинанд, който предпочитал Австро-Унгария първа да наруши Берлинския договор, правителството на Малинов решава да обяви независимостта на 21 септември. Князът поискал кратка отсрочка на обявяването за да се използва предвидената за 24 септември нотификация на анексията на Босна и Херцеговина. Но в крайна сметка е решено независимостта да се обяви по-рано – на 22 септември /5 октомври по нов стил/ за да се подчертае по-голямата самостоятелност на предвидения от българското правителство акт.

В крайна сметка, на 22 септември 1908г., в църквата „Свети 40 мъченици“ в Търново, в най-тържествена обстановка князът прокламира манифестът съставен от Ал. Малинов, с който се обявява независимостта на България. Фердинанд е обявен за цар, а България за царство. Така на тази дата е възстановена историческата справедливост и родината ни заема достойното си място на независима и суверенна държава.

Както всяко събитие от подобен ранг юридическото утвърждаване на тези промени изисквало време. На първо място се очертала задачата за постигане на международното признание на Независимостта. Основния проблем в тази насока било уреждането на финансовите въпроси свързани с одържавяването на 310-те километра на Източната железница на наша територия. За целта е изпратен в Истанбул Андрей Ляпчев, който води тежки преговори с турските власти, които искат като компенсация за загубата на железницата и годишния данък огромната за тогава сума от 650 млн. златни франка. В началото на 1909 г. българското правителство е принудено дори да мобилизира 8-ма пехотна дивизия и да заплаши с война.

За разлика от враждебната си позиция по повод Съединението през 1885 г., този път Русия, принудена от стремежа да запази интересите си на Балканите, се намесва в наша полза. Тя опростила остатъка от дълга на Османската империя от войната 1877 – 1878 г. срещу признаване на нашата независимост, а срещу това България трябва да получи заем от 82 млн. лева от Русия. Така в периода 6 – 16 април 1909 г. първо Османската империя, а след това и великите сили признали независимостта на България, а до юли били изплатени и финансовите задължения по признаването.

Във вътрешно-политически план промените били окончателно узаконени с решенията на V Велико народно събрание /ВНС/ през лятото на 1911 г. Тогава официално е гласувана царската титла на Фердинанд, статута на царство на държавата и новата конституция на царство България.

Така 30 години след практическото си освобождение, България най-сетне заела подобаващо място в кръга на европейските суверенни държави. Важно е да се подчертае, че с акта на независимостта завършва успешно процеса на освобождение и възстановяване на Българската държава. Същевременно обявяването на независимостта е поредната демонстрация на българския народ и политическата му класа, че няма да се примирим с диктата на Берлинския договор и няма да се примирим с разпокъсването на нацията ни и чуждата зависимост.

Редно е да се отбележи, че подробните факти около тези събития са широко отразени в учебници, книги, студии и статии в различни печатни издания и интернет. Разминавания относно фактологията в тях са минимални. За това далеч по-интересен е въпросът за оценките на смисъла, резултатите и последиците от Независимостта. Както по ред въпроси от нашето минало и настояще, и по този повод оценките варират в широк диапазон – от „осанна“ до „разпни го“.

Разбира се, преобладават положителните оценки свързани с превръщането на България в равноправен и пълноценен субект в международните отношения и широките перспективи, които открива новото положение пред страната ни. В този контекст е важно и издигането на ранга на държавата ни до нивото на царство.

От друга страна, редица автори наблягат на факта, че докато България е зависима и васална, тя се развива всестранно и бързо, а само 10 години след постигането на независимостта родината ни е сполетяна от две национални катастрофи. Относно причините за тях също е писано много, но преобладаващо се акцентира върху личната роля на монарха при вземането на решения във външната политика и неговите прекомерни амбиции. А тази роля му се отрежда от промените в конституцията гласувани от вече споменатото V ВНС. В този смисъл, разширените правомощия на Фердинанд са следствие от обявяването на Независимостта. Едва ли обаче трябва да виним тази проява на свободолюбие и самочувствие на българския народ, че е логичен и пряк виновник за дълбоко погрешните решения на монарха и българските политици, довели до двете катастрофи.

От дистанцията на нашето време можем спокойно да отхвърлим твърденията, че нито българския народ, нито неговата политическа класа са били узрели за независимостта. Но от същата тази дистанция продължава да се налага и въпросът: “А Независимостта направи ли ни по-свободни и независими?“

Мисля, че отговора на този въпрос ни е даден от последвалите 108 години след Деня на Независимостта… и всеки може да си даде съответния отговор.

Какъвто и да е той, политическият и морален смисъл на този акт не трябва да бъде помрачаван с лека ръка. Независимостта остава едно от малкото значими и същевременно успешни начинания в Модерната ни история и за това с чисто сърце на днешния ден трябва да си пожелаем:

Честит празник!

Автор: Александър Иванчев

Източник: OFFNews

АЕЦ „Белене“ е самоубийствен ход на комунистите, подкрепен от Русия

petko_kovachev-541x360

Преди около три месеца Русия осъди България заради спрения проект за АЕЦ „Белене“.

Съдът постанови „Атомстройекспорт“ да бъде компенсиран за щети в размер 620 милиона евро.

Искът на руската компания беше за компенсация от 1.2 млрд. евро заради поръчаното от България оборудване, от което на практика се отказа с решението си от март 2012 г. да спре проекта.

След множество пререкания, днес парламентът даде картбланш за отпускането на държавна помощ за НЕК, която да изплати неустойките. Така България формално ще изпълни задължението си по осъдителната присъда на международния арбитраж без правителството да има ясен план как НЕК ще издължи парите, заети от данъкоплатците, и какво ще прави с придобитото от руската компания ядрено оборудване.

За да коментира темата се свързахме с Петко Ковачев, който е в кампанията за спиране на АЕЦ „Белене“ от 1990 година. 

Завършил е Икономика. Природозащитник и ръководител на проекти в НПО сектора, както и консултант.

******

Вие сте учавствал в националната коалиция АЕЦ Беле-НЕ! – какво знаем и какво не за проекта? Къде сбъркахме ?

Мисля, че за проекта АЕЦ „Белене“ се знае много, но едва ли има човек, който знае всичко – от 1980 г. досега. Основното обаче е ясно – този проект никога не е бил икономически и финансово преценяван, така че да носи ползи на страната. Това е един политически проект, който според спомените на акад. Марин Деведжиев е решен на някаква сбирка, организирана от БКП за хидровъзела „Никопол – Турну Мъгуреле“. Вечерта прекъсват с идеята за хидровъзела, а на другата сутрин изненадващо на масата се появява идеята за АЕЦ „Белене“. В Москва бързо разбират каква голяма полза ще имат от самоубийствения ход на българските комунисти и бързо дават разрешението. Защото без СССР АЕЦ в соцлагера нямаше как да се мисли, камо ли да започне строителство.

Друг непопулярен факт е, че този проект е спиран три пъти: през 1990–92 г., през 1997 г. и сега, през 2013 г. От времето на първата кампания срещу централата – през 1989–90 г. е и моето включване в тази сага. Спомням си, че през 1997г. бях поканен на Висш експертен съвет, който да разгледа руското предложение, в тогавашното Министерство на енергетиката като представител на „Екогласност“. Това беше по време на служебното правителство на Софиянски. Документите, който получихме бяха уникални с наглостта на руската страна, която искаше да инвестира. Себестойността на 1 квтч. от централата излизаше по-голяма от цената за потребителите. За да намалят загубите, руснаците искаха България да освободи доставките за централата, а впоследствие и производството на електроенергията от данъци, такси и акцизи.

Неизвестни остават и всички „комисионни“ и други нелегални плащания, раздадени по веригата от Русия у нас, от обявяването на рестарта от Симеон Сакскобургготски през 2002 г. досега. Преди години чух за 250 милиона евро като глобална сума, заделена за тези цели. Неизяснена докрай е ролята на екс-президента Първанов (агент на ДС „Гоце“), за която има откъслечна информация в руски източници, че е по-зловеща от всичко, писано в медиите. Има и други конкретни въпроси, които са важни както за осветяване на истината за самия проект, така и за това, как в България се вземат решенията на най-високо ниво. Последното е нужно, за да може да се удари енергийната – а и всяка друга – мафия в страната и да се потърси сметка от конкретните виновници. Защото този проект не може да се крие зад „колективни решения“, а има твърде много персонални вини. Всъщност повечето отговори са налице или се предполагат, нужно е да се извадят документите и другите доказателства.

Така че може да се обобщи, че проектът е сбъркан изначално. Виждал съм как се правят фалшиви анализи и стратегии за енергетиката, за да се „обоснове“ не само „Белене“, но и другите големи енергийни проекти. В този смисъл втората АЕЦ е следствие от цялостното сбъркано управление на българската енергетика и на държавата. Това е проект от и покрай който мнозина се изхранват полу- и изцяло незаконно. Но това никога не е бил обоснован, прогнозируем и с ясно финансиране. Затова може да се каже, че това е перманентен източник на корупция.

Има ли комуникация между правителството и Европейската комисия по този въпрос?

Комуникация – поне официална имаше. Например нотификацията по чл. 41 – 44 от договора ЕВРАТОМ. Но за комуникация, свързана с конкретни фази на проекта или с конкретни проблеми не знам. Познавайки средата обаче смятам, че по-скоро е имало съвсем ограничена информация между София и Брюксел. Основната комуникация е вървяла по линията Москва – София.

Бил съм на среща с членове от управата на РВЕ. Те, официални партньори по проекта в един период, нямаха достатъчно информация, какво остава за Еврокомисията, на която българските власти винаги са гледали като на враг. Враг, който е длъжен да ИМ дава пари и да НЕ ИМ се меси в политиките.

Борисов и АЕЦ „Белене“ – как ще коментирате факта, че премиера постоянно променя мнението си по този проект?

Що се отнася до Борисов, то той си сменя мнението по всяка тема по три пъти на ден. Въпросът е кой му е говорил преди поредното появяване пред медиите. Мисля, че това казва всичко.

Според вас има ли външна намеса от страна на Русия при вземането на решение да се отпусне заем на НЕК, за да се разплатим на руската компания?

Ролята на Русия е огромна. При това тя не е партньорска, а по-скоро вражеска, завоевателна. Ако се проследи създаването на БЕХ в контекста на АЕЦ „Белене“ ще се установи, че БЕХ беше създаден, за да концентрира най-големите активи на българската енергетика, които да бъдат заложени срещу заем от Русия за изграждането на централата. И след като станеше ясно, че изплащането е невъзможно, Русия щеше да предяви иск за собственост към структурите на БЕХ – АЕЦ „Козлодуй“, „Булгаргаз“ и т.н. Капиталът на АЕЦ „Козлодуй“ например е изкуствено занижен на малко над 261 милиона лева! Това е една трета от цената на полупроизведените реактори за „Белене“.

Що се отнася до сегашното плащане, то е важно да се знае, че депутатите гласуваха заема без да имат достъп до арбитражното решение. Тоест те не могат да са сигурни, че сумите, описани в мотивите към законопроекта са истинските суми. Като знаем колко истина има в изказванията на Борисов, който е подписал мотивите, това е огромен риск, който може да нанесе непоносими щети оттук-нататък.

Чувал съм теорията, че трябва да платим главницата веднага, за да спрем нарастването на лихвите, които текат ежедневно и са в размер на ок. 160 хил. евро/ден Но при положение, че не знаем дали тази главница е истинската и дали изобщо има произведени реактори, гласуването граничи с предателство. И след като Русия не съдейства за изясняване на тези въпроси, то няма как да не бъде замесена.

Интервюто взе Веселин Диманов

Меркел иска да върне времето назад

295-20-01-d090d0bdd0b3d0b5d0bbd0b0-d09cd0b5d180d0bad0b5d0bb-d0bfd0bed0bbd0bed0b6d0b8-d0bad0bbd0b5d182d0b2d0b0-d0bad0b0d182d0be-d0bad0b0d0b

Ангела Меркел демонстрира самокритичност и борбеност. Тя пое отговорността за рекордно лошото представяне на партията й на изборите за Ландтаг в няколко провинции, но същевременно изглеждаше спокойна и сякаш решена на нова битка – като кандидат за канцлерския пост на изборите през 2017 година, пише Кристоф Щрак за Deutsche Welle.

„Ако можех, щях да върна времето с много, много години назад“, каза Меркел със съжаление. Но политиката изисква действия тук и сега, насочени към бъдещето. Който гледа прекалено дълго назад, не успява да върви напред. При това Меркел смята, че има много и различни фактори, които имат вина за закъснелия старт на усилията по справяне с глобалните предизвикателства като бежанците и миграцията. „Да, вярно е, не бяхме световен шампион в интеграцията“, призна си тя.

Изразът „Ще се справим“

Ангела Меркел демонстративно анализира грешки от миналото и слабости на своята политика. Или по-скоро: слабости в комуникацията на тази политика. Казва, че не желае да говори повече за прословутото си „Ще се справим“, защото изразът се бил обезсмислил от повтаряне.

Вместо това тя се стреми към промени в европейското споразумение от Дъблин, свързано с приема и разпределението на бежанците в ЕС и казва, че работи „с пълна сила“, за да не се повтаря „онова, което се случи“ през 2015 година. В същото време подчертава, че и сега стои изцяло зад решенията си, взети по онова време. С подчертано емоционален стил тя заявява още, че има „абсолютно сигурното усещане за това, че след тази трудна фаза, Германия ще е в по-добри позиции, отколкото преди нея.“

Разбира се, тази емоция е добре контролирана – като на физичка, която току-що е разбрала, че лабораторните й опити са се увенчали с успех. Необичайно самокритични са обаче думите й като председателка на ХДС и федерална канцлерка.

Нейната реч на откриването на пресконференцията в централата на ХДС след изборите в Берлин продължи точно 13 минути – а това е необичайно много за изявление от този род. Изходът от вота в нейната родна провинция Мекленбург-Предна Померания, както и в столицата нанесоха удар на нейната партия, а и на самата нея – Меркел не може да го прикрие.

Тя не е загубила битката

Участници в заседанието на партийния президиум споделят, че на него не е бил повишаван тон. Не е било разговаряно за кадрови последици от изборния провал, нито за бъдещата кандидатура за канцлерския пост. Но макар заседанието да е преминало в спокойна атмосфера, на него съвсем ясно си е проличала голямата загриженост по повод трудните проблеми, чакащи решаение – например помиряването с побратимения ХСС или отнемането на страховете сред населението. Меркел знае, че няма да успее да убеди онези, които крещят по митинги „Меркел да си ходи!“ и това се усеща – точно поради тази причина тя демонстрира емоции.

Меркел обаче не е загубила битката. И няма да я загуби. Тя е решена още веднъж да се хвърли в борбата. И макар да не обяви еднозначно, че смята да се кандидатира отново за канцлер, поведението й излъчваше онази борбеност и решимост, които са ясен сигнал именно за това.

Източник: Дойче веле

Таксата за джипитата скача?

kodove-dkc

Приемането на на пръстовия автентификатор като средство за достъп до медицинска помощ се оказа един голям препъни камък.

От Управителният съвет на Българския лекарски съюз (БЛС) категорично не приемат предприетата в медиите кампания за популяризиране това средство като предпазващо неправомерното разходване на парите на пациентите и водещо до „повишаване на качеството на медицинската помощ“ се оказа препъни камък в нашата медицинска.

С тази кампания редица публични лица, без да си дадат сметка за негативните последици върху системата, умишлено правят неверни внушения, че медицинските специалисти злоупотребяват по един или друг начин с интересите на пациентите си, получават незаслужено възнаграждение и ощетяват фонда на Националната здравноосигурителна каса, се допълва в съобщението.

Подобно, уронващо престижа и доброто име на лекарите поведение, демонстрирано от органи и институции, е недопустимо и дълбоко вредно, се казва още в текста. Нещо повече – то провокира незаслужена агресия от страна на пациентите към колегите ни и е мотив за разочарование при упражняване на медицинската професия, смятат от съсловната организация.

Оказва се обаче, че въвеждането на това нововъдение може да доведе до увеличаването на таксите при джипито. 

За това предупреди заместник-председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Галинка Павлова пред БНР.

Обвързването на потребителската такса с минималната работна заплата ще доведе до по-голям финансов ресурс за тези, които трябва да оказват медицинска помощ. От него ще се възползват не са само общопрактикуващите лекари, а и специалистите в извънболничната помощ, ще се засегнат и плащанията към болницата за дните, в които пациентите са хоспитализирани.

По думите й хората ще се замислят, ако таксата стане 4,20 лева, дали да отидат при личния си лекар.

„Има доста голяма група пациенти, които не плащат потребителска такса. Това са хората с решение ТЕЛК, децата, а пенсионерите – доплащат. Този, който ги освобождава, той да заплаща и да компенсира това неплащане към лечебните заведения.В момента от Лекарския съюз изготвят предложения за промени в Закона за здравното осигуряване“, заяви още д-р Павлова и допълни: „Държавата не превежда цялата сума за здравните осигуровки за лицата, освободени от такава – безработните, децата, студентите и т.н.“

Според д-р Павлова трябва да има основен и допълнителен здравен пакет, но те да бъдат с различно финансиране.

Шишарка и Пищов: Официално новата кандидат-президетнтска двойка

%d0%b5%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%ba%d0%b0-167

„О, Тигре, Тигре, имаш ли пари?“

Това може да се чува от „Дондуков“ 2  в знак на победа на най-новата кандидат-президентска двойка у нас.

Митьо Пищова влезе в кандидат-президентската надпревара. В битката за „Дондуков 2“ партньор ще му бъде емблематичният фолкпевец Радо Шишарката. Днес двамата внесоха в ЦИК нужните за регистрацията документи.

Облечен в анцуг Димитър Маринов, както е истинското име на Митьо Пищова, внеседокументите в ЦИК. Първо обясни защо е облечен в спортно облекло с трибагреника:

„Символика, така беше Фидел Кастро, така съм и аз. Когато носиш герба на България, значи вярваш в България. Щом вярваш в България, хората ще повярват в теб“.

Той се зарече да направи много неща за хората. „За бедните, сираците, хората които ги ограбват и бият по селата, ще направим някакъв ред. Аз защитавам бедните, инвалидите, сираците и ще пооправим домовете“, изброи Маринов.

1474296220-sistemen-bufer-8Митьо Пищова беше придружен и от кандидата си за вицепрезидент Радо Шишарката. Кандидат-президентската двойка се зарече, че няма да купува гласове, но призова, който иска да дари по 100 лева. 

За кампанията Пищова обеща кебапчета и топъл хляб на народа, както и много монтанска музика.

„Ще пее моят любим приятел вицепрезидентът, Сашка Васева, Орхан Мурад, Сашо Роман. Всички ще дойдат да пеят от уважение и от любов”.

„Аз съм президент на селата”, каза още Митьо Пищова и обяви, че в подписката му били подписите на 5500 човека – „хора от народа“.

„Пищова е един в България – един ще си остане„, категоричен бе кандидатът, който нямало да подкрепя никого на втори тур.

Една тема без продължение. Надяваме се …

92-01-02

Да пребиеш 4-дневно бебе.

Защо? Какво може да те провокира? С каква психика трябва да е този човек? 

Това вса все въпроси, на които търсим отговор вече повече от година.

Толкова време измина откакто Емилия Ковачева преби малката Никол, която на 4 дни определено се сблъска с жестокостта на живота.

На 25-ти април, 2015 година, цялата страна беше потресена от кадрите, на които виждаме как едно пеленаче е удряно в главата без никаква милост.

Днес отново Емилия Ковачева се върна в медийното пространство, като се разбра, че Никол не е единственото бебе бито от акушерката.

Но нека се върнем една година назад …

На 25-ти април избухна огромен скандал в медийното пространство, като в мрежата се появи видео на което се вижда как се упражнява насилие над новородено от страна на акушерка в болница в София.

Първоначално Столичната дирекция на вътрешните работи съобщи, че работи по изясняването на криминален инцидент, като проверява подаден сигнал от 22 април за пострадало бебе.

Софийската градска прокуратура обаче регаира бързо и  повдигна обвинения на акушерка от болницата за опит за умишлено убийство на 4-дневно дете, родено здраво в болница „Софиямед“.

От държавното обвинение съобщават, че по време на нощно дежурство в 2.00 ч. на 18 април Емилия Ковачева, която е била и дневна смяна и е продължила дежурството, е „е започнала да нанася множество удари с ръце и със стъклено шише за хранене по главата и тялото на бебето“. „Опитвала се е да задуши детето, като е притискала с ръце врата му. В резултат на тези действия е причинила тежка мозъчно – черепна травма на детето, представляващо постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“, се казваше тогава в  държавното обвинение.

Сутринта дежурният лекар акушер-гинеколог е установил, че състоянието на детето е влошено, а по-късно през деня то е настанено за лечение в болница „Токуда“. Три дни по-късно – на 21 април от „Токуда“ подават сигнал в полицията за състоянието на детето и незабавно започна разследване.

„На Ковачева е повдигнато обвинение за извършен на 18.04.2015г. опит за убийство на малолетното дете, намиращо се, поради възрастта си, в безпомощно състояние. Деянието е осъществено по особено мъчителен начин и с особена жестокост“, посочват от държавното обвинение.

Акушерката веднага беше отстранена от работа и задържана.

В един миг обществето се обърна срещу нея и за няколко дни това беше най-мразеният човек в държавата.

Въпреки че защитникът на Ковачева се опита да обърне в нещата в нейна полза, като заяви, че смените са били дълги и че тя е взимала допълнителни, и това е било просто нервен срвив, нито обшество, нито съд прие това за оправдание за побоя над детето. 

Нещата ескалираха, когато отрицателнуте настроения спрямо акушерката се пренесоха и вурху семейството й. Децата на Емилия Ковачева се оплакаха в ефир, че хората ги тормозят заради случката.

Посягала ли е акушерката и на други деца? 

По време на заседанието в Софийски градски съд за побоя на 4-дневната Никол днес, се разбра, че Емилия Ковачева е посягала и на други деца.

Още преди месеци стана известно, че когато разследващите преглеждали камерите от болницата, те се натъкнали и на други случаи, в които Ковачева е упражнявала насилие над пеленачетата.

Тогава бе съобщено, че се подозира за още 3-4 деца, но прокуратурата е събрала доказателства само за още 1 дете. Разследването продължава, т.к. трудно се събирали данни. Второто обвинение на Емилия Ковачева е повдигнато на 8-ми септември тази година. То е за причиняване на лека телесна повреда на момиченце, като отново ставало въпрос за нанасяне на удари.

Случката е станала на 18-ти март между 01:30 и 05:00 часа по време на нощно дежурство. Ковачева е на свобода по това обвинение срещу 1500 лева гаранция. Очаква се до края на месеца да бъде внесен обвинителният акт по това обвинение. 

Пореден отвод в съда 

Днес адвокатът Владислав Янев иска магистратите да се оттеглят от делото на всяко заседание.

Основният му мотив е, че прокурорът Николай Христов, чрез изявленията си в медиите, е настройвал общественото мнение срещу акушерката.

Това е поредният отвод по делото, а ние се чудим защо защитата иска нещата толкова да се проточат?

Тази тема наистина не трябва да има продължение. Тя трябва да получи своя край. Да има възмездие, да има наказани.

Трябва да се сложи точка. Вече повече от година продължава тази агония, която не е полезна за никого.

У нас сме свикнали една тема постоянно да има продължение и така с годините просто да се размие и да няма решение. Тук се надяваме нещата да са различни.

Време е да има финал. Продълженията на тази история вече станаха много. 

*Извиняваме се, че заглавната ни снимка показва много малка част от действията на Емилия Ковачева. Но явно трябва да си припомним деянието, за да започне съда да действа по-бързо. Иначе колкото повече време минава, толкова по-лесно забравяме. 

 

 

 

Какво им става на децата, бе?

image_5768555_126

Напоследък децата тотално откачиха.

Какво им става, не знаем.

Бият се, пият, не се интересуват от нищо. Превърнали са се в едно консуматори, които не различават добро от лошо , а да не говорим, че не уважават никого.

Агресията сред децата нараства с всеки изминал ден и само в последните две седмици имаме три случая у нас.

Шестима тийнейджъри набиха 17-годишно момче в училищен двор, понеже ги нарекло “зайци”.

От полицията съобщиха, че инцидентът е станал във втория учебен ден. В 10,10 ч на 16 септември в двора на Професионалната гимназия “Васил Левски” в Исперих 17-годишният Н. А. от село Китанчево, който през тази учебна година завършва училището, бил нападнат от шестима момчета.

Поводът – нарекъл част от тях “зайци”, тъй като били новопостъпили в гимназията. Шестимата налагали момчето с ръце и крака по тялото и главата. След инцидента със счупен нос и контузни рани по тялото и главата Н. А. е настанен в разградската болница. Двама от нападателите са 15-годишни, трима са на по 16 г., а един е 17-годишен.

В Бургас полицаи от Областната дирекция на МВР поискаха среща с фирми, които охраняват най-посещаваните дискотеки и нощни клубове в морския град. Причината – зачестилите сбивания на тийнейджъри и качването на инцидентите като “рекламни” клипове в социалните мрежи.

След момичешкия бой в София от 15 септември в социалните мрежи се завъртя и друго видео с бой на 3-ма младежи близо до бургаска дискотека.

Записът е с лошо качество, но въпреки това става ясно как единият от младежите дава указания на приятеля си къде да удари другото момче. Чува се и звук от плесница. Бургаски сайт публикува и снимка на 17-годишния Мирослав Т., сочейки го като единия от биячите. Момчето, което участва в известна театрална формация, заяви пред “24 часа”, че не е замесено в инцидента.

Най-вероятно е станала хулиганска проява на 11 септември, когато посещавана бургаска дискотека е закривала сезона. Мирослав е бил на партито, в профила му има и снимка, на която е с младеж, чието лице се вижда в клипа.

Предполага се, че и затова е бил набеден. В бургаската полиция не е подадена жалба, на този етап тя не работи по конкретния случай, но е взето решение за превантивни мерки и едната от тях е срещата с охранителните фирми, допълниха от полицията.

 

Наглост: МВР подслушва хиляди незаконно

podslishvane

Май ще се окаже мит това, че имаме лично пространство. 

Оказва, че българските скужби подлушват хора наляво и надясно, без да се интересуват много дали това е законно или най-малкото нужно.

От „Mediapool“ съобщават, че общо 1000 души са били подслушвани в рамките на разработката “Червей“.

За това е съобщил пред съда бившият вътрешен министър Цветлин Йовчев, който е свидетел по делото срещу бившата шефка на Софийския градски съд Владимира Янева.

Как тази информация илиза на бял свят? 

Бившият министър е узнал тази информация не от кого да е, а от бившия шеф на ДАНС Владимир Писанчев, който на свой ред е разпореждал прилагането на специалните разузнавателни средства (СРС) по “Червей“.

Разбирате ли колко много хора са подслушвани без да знаят и какво нарушение на закона е това? 

Цялата тази информация за масово подлушване и селедене излизат от мотивите към присъдата на Владимира Янева. Тя бе осъдена на една година условно заради издаването на незаконни съдебни разрешения за прилагането на СРС по “Червей“.

Историята става още по-гнусна, когато осъзнаем, че всъщност подслушваните са повече от 1000

Накой може би ще попита защо? Отговорът е прост:

Обикновено всеки подслушван провежда неограничен брой контакти с други хора, които също биват проследявани в рамките оперативната разработка. Накрая се оказа, че голяма част от тези хора са подслушвани незаконно със санкцията на бившата шефка на Софийския градски съд.

Делото „Червей“ или началото на подслушванията

Скандалът „Червей“ избухна в началото на февруари миналата година, няколко месеца преди тогавашните председател на ДАНС и главен секретар на МВР – Владимир Писанчев и Светлозар Лазаров – доброволно да напуснат постовете си по молба на премиера Бойко Борисов.

Делото “Червей“ бе водено от края на 2013 година до средата на 2014 година.

То започва с анонимен сигнал, че вътрешни хора в МВР вземат между 2000 и 5000 лева, за да манипулират информационните масиви на министерството. Впоследствие тези “червеи“ оправдавали незаконната промяна в базата данни с технически сривове и токови удари. Доказателства за това така и не бяха намерени, но анонимката дава повод за разразяването на ченгеджийска вакханалия.

Със задачата да намери “червеите“ се е захванал тогавашният шеф на „Вътрешна сигурност“ в МВР Тодор Костадинов. Той е подготвил четири поредни искания за прилагане на СРС до тогавашната председателка на градския съд Владимира Янева. Тя е одобрила и четирите искания, с което над двойно е надвишила допустимия законов срок за прилагане на СРС по едно дело – 120 дни.

Именно за това Янева е осъдена на една година условно.

С тези разрешения за СРС в продължение на 300 дни са подслушвани въпросните 1000 души.
Оправданието на службите е, че е трябвало да намерят кои са „червеите“, които манипулират системата. Така вероятно са били подслушвани всички, които са имали достъп до нея. Нямало е възможност манипулациите да бъдат изловени с техническо проучване, защото системата била стара и конкретният потребител не оставял следи при проникването в нея.
Тодор Костадинов бе осъден на 3000 лева глоба, защото незаконно е използвал чужд профил и парола, за да проникне в информационната система на МВР.

Янева е невинна?

Разбира се, никой не се наема да каже, че Янева е невинна за това, че е надвишила срока на разрешенията за СРС.

Интересно е обаче как съдия Коев е охарактеризирал подсъдимата Янева в мотивите си. Той посочва многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които водят до възможно най-леката присъда по тези обвинения – 1 година условно. Накрая той пише за нея и следното:

“С цялостната си професионална дейност (Владимира Янева) последователно е показвала стремеж към спазване на законите и санкциониране на техните нарушители. Репутацията й в професионалните среди не подлежи на съмнение. Съдът приема, че извършеното престъпление, освен това, най-вероятно и очевидно се дължи на предоверяване на специалните служби, с които съдия Янева ежедневно е работила и комуникирала“.

Припомняме, че скандалът с незаконните разрешения за СРС по “Червей“ дадоха началото на друга огромна афера – “Яневагейт“.

В нея Владимира Янева намеси почти цялото държавно ръководство, включително премиера, главния прокурор, част от Висшия съдебен съвет, съдии, адвокати и т.н.

Изтончик на информация: Mediapool

Защо искат да свалят червената кметица на Каварна?

nina-stavreva-shte-se-radvam-kavarna-da-e-nai-izvestnata-obshtina-bez-az-da-sym-nai-izvestniqt-kmet_3760

Цялата държава се готви за избори. 

Есента у нас ще се решава кой да е новият президент на България, а освен това ще се проведе и референдумът на Слави, който въпреки промените и скандалите около него, ще се проведе.

В Каварна обаче е възможно да има още един референудм. Различен от този на Слави, но иницииран от друг не по-малко известен българин.

Референдум за сваляне на каварненската кметица Нина Ставрева внесе Инициативен комитет, учреден от бившия кмет на града Цонко Цонев и негови съмишленици.

Точно в 9 часа днес при нея е доставено уведомление за начало на събиране на подписи за местен референдум.

Пред ОFFNews Цонев обяснява:

Документът трябва да бъде доставен и на председателя на Общинския съвет, но там не успя да стане по традиционния начин, тъй като нямаше кой да входира документа и затова референдумът при шефа на ОС е доставен с куриерска фирма.

Датата за стартиране на референдума естествено не е случайна – това е знакова, сакрална дата, каза още Цонев.

Въпросът на референдума ще бъде само един: „Да бъде ли отстранен кметът на Община Каварна – Нина Ставрева?“

Председател на инициативния комитет е Пламен Пенчев, а другите членове са Дарина Аргирова, Теодора Георгиева, Марин Митев.

Сега предстои да започне кампанията за събиране на подписи от каварненци. Те ще се събират както на публични места, така и на частни места – заведения, домове. Подписите ще се събират в продължение на 3 месеца, както е по закон. За да бъде свалена от поста кметицата, трябва да се съберат 2 600 подписа.

Какви са мотивите за това искане?

Общо мотивите за искане на отстраняване на Нина Ставрева от поста са 11.

Сред тях най-важните са:

  • Безпринципни уволнения в общината
  • назначаване на хора, които не са от местната власт
  • неизпъленение на предизборни обещания
  • брутално източване на общината чрез консултантски договори.
  • „Кметицата е кукла на конци, а морското градче се управлява от варненски депутат от БСП“.

Кметът на Каварна Нина Ставрева бе избрана през миналата есен като кандидат на БСП, подкрепен и от ГЕРБ.