Етикет: Гласът на младите

Росен Карамфилов за страстта към живота и порива за свобода

13669053_10206114970865202_8988035395177580223_n

Днес ви представяме интервю с Росен Карамфилов – автор на книгите „Стерео тишина“, „Колене“ и „Церебрална поезия“.

Поговорихме за поезията и любовта – онази, без която не можем.

Защо в България все още се гледа с друго око на различните… Какво да ви кажем? Росен е един от малкото живи примери, че човек не бива да се предава!

14670618_1626948323997778_6414791243425124118_n

**********

Какво може да ни кажеш повече за Росен Карамфилов?

Не ми се иска да говоря за себе си. Мисля, че книгите ми казват достатъчно. Пиша – за мое огромно съжаление или щастие, няма как да е иначе. Другата ми голяма страст е музиката.

Какво си завършил и къде?

Уча в момента задочно в Пловдивския Университет, лингвистика. По принцип съм от София. Преди бях редовен студент в Пловдив, но ми се наложи да си дойда в София. Тук ми е мястото.

Как се запали по писането?

Бях на 17 години, когато имах късмета да срещна един от големите ни поети Тома Марков. Той беше първият човек, който повярва в мен.

Преди това писал ли си нещо?

Между другото, не. Срещата ми с Тома Марков беше преди около 4 години и наистина преди това не съм писал. Да, винаги съм харесвал литературата повече от математиката, но нямах представа, че толкова сериозно ще се занимавам с нея. Към днешна дата съм убеден, че това е животът ми.

Това, че животът ти е отнел нещо, даде ли ти нещо друго?

Със сигурност. Аз съм доказателство за това, че Бог взима, но понякога дава два пъти повече. Предпочитам да прекарам дните си седнал, пред алтернативата да бъда обикновен глупак.

Как се роди идеята за „Церебрална поезия“?

Ще започна с идеята за книгата.

От 2013 година не бях издавал поезия и след написването на романа ми „Колене“, който беше една много трудна за писане книга, парче от моя личен свят. Докато пишех романа, се появиха една трета от стихотворенията, които виждате в „Церебрална поезия“.

Те се появиха съвсем естествено и по никакъв начин не съм насилвал нещата. Напротив!

Държах да няма никаква самоцелност тази книга. Държах всичко, което е написано на листа, да бъде не просто една фикция, а да бъде изживяно – да бъде нещо, което е преминало през мен. Нещо, което съм вдишал дълбоко, но съм издишал двойно по-дълбоко.

Колкото до филма – това е идея, която се зароди на маса. Една идея, която ми хрумна много преди да се видя с режисьорката Виктория Караколева – една дама, която изключително много ценя. Изключително близък мой приятел.

Видяхме се. Разказах ѝ идеята си. Тя се съгласи. Имах нужда да оставя визуална следа. Мисля, че изобщо човекът много по-лесно посяга към една книга, когато има визуална представа, Впрочем филмът „Церебрална поезия“ носи силно усещане за красота.

Просто исках да направя така, че на когото му е хрумнало да прочете книгата, да му стане два пъти по-любопитно, виждайки филма.

Какво точно искаш да кажеш с него?

Направих го, защото исках да победя моята диагноза. Никога не съм търсил съжаление и съчувствие – аз съм това, което съм. Не бих променил съдбата си, дори да можех.

„Церебрален“ от латински означава „отнасящ се към главния мозък“. Аз просто  се заиграх с това латинско наименование. Заиграх се със самата дума, а не с моята диагноза. Защото това е поезия, която е дразнение към главния мозък. Мисля, че когато човек чете тези стихотворения, едва ли би могъл да не почувства нищо.

За любов или за човешки истории обичаш да пишеш повече?

Жената до мен е моят най-голям учител след баща ми. Самият факт, че съм я срещнал, означава, че независимо как ще се развият нашите взаимоотношения, този човек безумно много ме вдъхновява.

Тук е моментът да ѝ благодаря, защото прави литературата ми жива и пълнокръвна. Благодарение на нея думите ми оживяват.

В този смисъл обичам да пиша повече за любов, но смятам, че в моите стихове винаги е имало история.

Според мен доброто стихотворение е симбиоза от двете.

До каква степен в България може да се пише и това нещо да ти е основна работа?

Това го бях написал в статус във „Фейсбук“. Ако bTV например рекламираше за 10 секунди книга на български автор, вместо кюфтета и кебапчета, може би щяхме да живеем в един по-добър свят.

Смятам, че най-жалкото от всичко е, че един голям писател тук би живял много по-трудно, отколкото където и да било навън. Защото се вменява грешното твърдение, че писането е хоби.

А това не е така. Това е една много сериозна работа.

Няма да спра да се дразня на авторите, заради които се разпростря идеята, че да си поет е нещо много лесно. Защото, ако си мислиш, че когато седнеш да напишеш едно изречение, наблъскаш ми „ентърите“ и  го подредиш като стихотворение си много голям – е не, не си. Даже си жалък.

Ето защо създадох платформата „Съвременна литература“ – едно свободно пространство, което аз поддържам и се опитвам да направя така, че малко от малко пластовете да помръднат и да се чуят нови имена.

От литература богатство не можеш да направиш. Разбира се има имена, които са изключение. Като например Георги Господинов, който аз изключително много ценя, и е най-достойният пишещ човек, когото познавам. Срещу хора като него най-вече се „скача“, защото са успели.

С повече критикуващи млади хора ли ще се стигне до промяна?

Аз лично преди да критикувам когото и да било, първо съм самокритичен.

Не мога да остана безразличен обаче към неща, които не са нормални. Особено в литературния жанр. Тази завист към успелия не мога да я проумея.

Българите четат ли?

Може би. Въпросът е това, което четат, доколко е качествено. Не искам да звучи все едно моите книги са „Мерцедес“, а другите са „Лада“. Има много писатели, които харесвам и които са качествени, но наистина е важно българите да започнат да четат повече качествена литература.

Ти интересуваш ли се от политика и какво смяташ за пасивността в тази област на младите хора?

Интересувах се. Гледах новини, изобщо телевизия, до момента, в който случващото се в тази държава не ме погнуси до степен на апатия.

Това, че дама като Цецка Цачева може да се кандидатира за президент, означава, че е дошло времето да отида да си купя пистолет и да си пръсна черепа.

Това била майката на нацията?!

То вече няма нация.

Не ме интересуват българските политици. Не ми пука за тях. Имам си достатъчно работа и нямам желание да се занимавам с идиоти.

Какво би казал на хората, които са в същото положение като теб?

Първо, хората в моето физическо състояние много премълчават. Аз познавам няколко човека, които просто нямат живот. Затворили са се и времето им минава.

Аз не мога да бъда такъв.

Но ги разбирам донякъде. Обидата най-вече идва от една дума, която използват българите – инвалид.

Аз владея английски и знам добре значението на тази дума – „невалиден“.

Как тези хора достойно да излязат от къщите си? Как да живеят като останалите?

Никъде другаде по света няма такава дума. За мен това е огорчение.

Какво обичаш да четеш?

Аз чета безкрайно много, защото ако не четях, нямаше да имам и една стотна от самочувствието, което имам. Смятам, че е много глупаво да се титулуваш поет, независимо колко добре продаваш, ако нямаш елементарната култура да четеш.

От световните автори харесвам Хенри Милър, Милан Кундера, Маргьорит Дюрас, Чарлз Буковски, Жан Жьоне. Писатели, стигнали докрай. Писатели, които не се страхуват от удара с дъното.

Какво те дразни?

Позьорството. Дразни ме също и механизмът на този свят. Понякога имам чувството, че не съм оттук. Не защото съм се родил различен, а заради нещо в мен, поради което ми е трудно да се адаптирам. Не разбирам хората понякога.

Не мога да ги оправдая за някои постъпки.

Не мога да разбера защо трябва да се слагат етикети на хората?

Пред Господ и пред смъртта всички сме равни.

Вярваш ли си?

По-малко, отколкото изглежда.

Истинското ми Аз остава зад черните очила.

Често ли се разкриваш, или предпочиташ да оставаш зад очилата?

Аз ги слагам, защото очите за мен са вратата към човека. Не всеки заслужава да му я отворя.

Българите според теб толерантни ли са?

Българинът не е много толерантен. Не само към различността, а по принцип. Има много завист и омраза. Мисля, че ако бяхме с една идея по-добри и вярващи, щеше да е друго.

Най-голямата трудност, през която си преминавал?

Загубата на баща ми – това няма преодоляване.

Какво те мотивира?

Мотивира ме това, че не съм загубил вяра в себе си. Не съм се отказал. Не ме е смазала системата.

Разкажи ни една интересна история.

Съвсем случайно се запознах с моята приятелка във „Фейсбук“ и бяхме на хиляди километри един от друг – аз бях във Виена, тя в Смолян. И когато 3-4 месеца по-късно се видяхме на живо, в момента, в който ме прегърна, беше сякаш цял живот сме се познавали.

Осъмвахме заедно нощи наред. Впоследствие си признахме, че непрекъснато сме мислили един за друг.

Нямах никаква представа, че това ще е човекът, с когото ще премина през най-трудните етапи в живота си. Ни най-бегла представа, че това е човекът, с когото ще мога да премина през огъня, и през водата. В крайна сметка… така се случи. Много важна среща е това в моя живот. Това за мен не е просто любов. Любовта често пъти е нещо  тривиално. Нашата не е.

Какво ти предстои?

Пиша нова книга. Сложна книга. Навярно ще отнеме доста време, докато я завърша. Ако успея – значи съм достигнал ново ниво. Ще видим какво ще стане.

Интервюто взе: Веселин Диманов

Реклами

Идвам си в събота

photo_verybig_43954

Когато в първи курс с колегите ми от специалността започнахме да се опознаваме, най-вървежният отговор на въпроса „Откъде си?“ беше „Как така… от кой квартал ли?“. Това, изречено с почти незабележимо презрително присвиване на очите. С привидна изненада. Ама как така ще ме питаш? От София съм, разбира се. Не бих си позволил неблагоразумието и срама да съм обикновен провинциалист. От онези „софиянци“, които сменят гражданството си всеки петък, а в неделя се връщат с наведени глави и куп буркани в сака. Някои им викат „яйчари“ (заради корите с яйца на задното стъкло на колата), а доколкото знам, чужбинската версия е: „Станал си истински европеец, когато не ти се налага да се връщаш в България, за да си оправиш зъбите.“

Пълен фарс.

УЖ ВСИЧКО Е В КРЪГА НА ШЕГАТА, ПЪК В КРАЯ НА СЕДМИЦАТА, КОГАТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОТ НЯКОЛКО МЕСЕЦА СЕ ВЪРНЕШ ПРИ МАМА И Я ГУШНЕШ НА ВХОДНАТА ВРАТА, ВМЕСТО ВКЪЩИ ЗАПОЧВАШ ДА СЕ ЧУВСТВАШ СЯКАШ СИ НА ГОСТИ.

Не си усетил кога се е случил този преход и точно в кой момент тясната ти (но само твоя!) квартира в столицата е получила неофициален статут на „дом“. Щом вечерта се отпуснеш в леглото, приютило всичките ти юношески страсти – копнежа по първата целувка, сълзите на най-силното разочарование – любовното, размислите за тънката граница между познатите и приятелите ти – волю-неволю тръгваш на дълго пътуване.

Към себе си, но с няколко години разлика. Сещаш се за някое безсъние и за всички тревоги, които си обсъдил насаме с душата си, докато сънят ти е препускал някъде в посока девета глуха. Дори ти става мъничко смешно и неудобно от сегашното ти аз за цялото вглъбяване по подобни глупости. Заспиваш с чувство за превъзходство и нараснала мъдрост, но, мили събеседнико, завърнал се в бащината къща, твоето пътешествие назад към спомените едва сега започва. Натиснал си копчето, задействал си машината на времето и няма как да избягаш от нея.

На следващата сутрин светлината ти е непривична, звуците – също. Шумът на излюпващо се от леглото семейство е различен от всеки друг и ако не си свикнал с него, може изненадващо да ти се стори като по-сигурен будилник от колонките на съседа в Студентски, дънещи чалга рано-рано в събота.

А ти… не си свикнал.

По-скоро си отвикнал. От многото четки за зъби в банята, от модерната кафе машина (определено действа по-бързо от джезвето!), от това мама да ти направи закуска и щастливо да те гледа как я поглъщаш, докато започва седмичното почистване на апартамента – вече без твоя помощ… „Не, не, седи си, аз набързо ще измия, ти хапвай, чуй се с приятели…“

Чуваш се. Повечето – като теб – вече не живеят в родния си град и си е зор да се уцелите. Все пак намираш някой, когото нещо – любов, работа, семейство – все пак е задържало тук, и отивате да пиете кафе на вашето си място. Увличате се в разговор и за момент сякаш всичко е както преди – с тази разлика, че нямате нови общи спомени, които да разисквате. Набързо наваксвате с материала, който е изтекъл от последната ви среща, и неминуемо се връщате към онова, което ви е събирало.

ХОРАТА, МОМЕНТИТЕ, МЕСТАТА, РАЗДЕЛИТЕ. КОЕТО Е БИЛО НЕПРИЯТНО, ТЪЖНО, НЕУДОБНО, ВЕЧЕ Е ПОВОД ЗА СМЯХ.

За топлинка отвътре. Когато обаче се прегръщате за чао и всеки си тръгва по пътя, топлото усещане се превръща в хлад – както когато си се допирал до нещо с по-висока температура от твоята, но изведнъж човекът е отдръпнал крака си или котката е скочила да гони нещо по килима. Побиват те тръпки от мястото, останало незащитено от външната среда. А сега… целият си такъв.

Решаваш да се прибереш по по-дългия път, за да минеш покрай няколко познати места. Не подозираш какъв спусък в теб могат да натиснат и безгрижно се залутваш из улиците. Ето тук беше първата ти среща с онзи човек, пробудил в теб непознати до онзи момент трепети. Тази библиотека пък беше първият ти сблъсък с книгите, които не са за деца – уж влезе в нея, за да наваксаш със списъка за училище, пък библиотекарката те повлече и срещна с нови светове. Под онова дърво погреба първия си домашен любимец, въпреки че хората от блока те гледаха много, много лошо. А в ей тази сладкарница правят най-хубавата френска селска торта, която е толкова любима на майка ти! Помниш ли първия път, в който я пробвахте заедно?

ПОМНИШ. ВРЪЩАШ СЕ. НАЗАД НЕВИНАГИ Е ЛОША ПОСОКА. ПОНЯКОГА ИМАШ НУЖДА ДА СИ СПОМНИШ КАКЪВ СИ БИЛ, ЗА ДА РАЗБЕРЕШ КАКЪВ СИ СЕГА.

Най-дългото пътуване е това към теб в миналото – никога не можеш да стигнеш до самия му край, защото все нещо се губи. Знаеш ли какво е то? Хората – познати, приятели, съученици, учители, колеги, – защото всеки един от тях е представлявал частичка от теб. Губейки го, си загубил и мъничко от себе си. Никога вече няма да си същият човек, който беше, докато караше колело с онова момиче в любимия си парк, ако то – момичето – вече не е константа в живота ти. Колкото и пъти да се връщаш в парка. Колкото и колела да яхнеш.

Може да звучи тъжно, но не е.

Това, което изпитваш в момента, е носталгия. Важното е да не я забравяш, защото само тогава тя ще бъде безвъзвратно загубена – и ти с нея. В противен случай ще си е там – на един повик разстояние, вътре в теб, чакаща да я извикаш в съзнанието си. Заедно с всички останали моменти, които са те изградили като личност и са помогнали на крилете ти да поникнат.

СЪЩИТЕ ТЕЗИ КРИЛЕ, КОИТО ТЕ ИЗВЕДОХА ОТ БАЩИНАТА ТИ КЪЩА, НО ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ ТЕ ПОДСЕЩАТ ДА СЕ ВЪРНЕШ ТАМ. ПРИ МАМА, ПРИ УЛИЦИТЕ, ПРИ МОМЕНТИТЕ И В КРАЙНА СМЕТКА – ПРИ САМИЯ ТЕБ.

А всяко завръщане е още по-сладко, особено ако си на тати детето.

Автор: Рози Борачева

Източник: goguide.bg

Трябва ли да се закрият паравоенните организации?

d091d183d180d0b3d0b0d18120d0b1d0bed0b920d0bdd0bed189d0bdd0b820d0b2d18ad0bbd186d0b8

Прокуратурата все още не е решила дали има основания да иска прекратяването на две паравоенни организации -„Български воински съюз „Васил Левски“ и „Българско национално движение „Шипка“.

През юни от Българския хелзинкски комитет поискаха държавното обвинение да подаде иск по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) за прекратяването на двете националистически организации. В края на юли искането е пратено за разглеждане във Варна, защото седалището на двете организации се намира в града.

Припомняме, че специално тези две организации са познати както на медии, така и на общество

Двете организации бяха главни действащи участници при посрещането на руската прокремълска рокерска организация „Нощни вълци“ пред храм „Св. Александър Невски“ в края на юни.

Преди това те се изявиха и като организираха доброволни патрули по границата срещу мигранти.

Отделно при посрещането на „Нощните въци“ в Бургас, отново тези две организации създадоха смут, като биха граждани, които бяха против влизането на рокерите у нас.

Вижте още: Митов, ние казахме ли ти, че рокерите на Путин са опасни?

От националистическите организации твърдят, че протестиращите са ги провокирали.

В мрежата обаче има видео, на което ясно се вижда как притестиращите са ритани на земята.

След всичко това останха въпросите: Защо тези хора си позволяват такава агресия и защо се движат облечени по този начин?

Те казаха, че просто са отивали да берат билки в гората и протестиращите са ги нападнали.

Не знаем дали наистина си мислеха тогава, че някой ще им повярва.

С писмото си до главния прокурор Сотир Цацаров от БХК са предоставили на държавното обвинение данни, публично достъпни в интернет страницата на двете формирования, от които се разбира, че дейността им е насочена против републиката и че те създават тайни или военизирани структури.

И двете организации са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи общественополезна дейност.

„Съгласно искането на БХК налице са данни за съставомерни деяния на лица, свързани тези организации: образуване и ръководене на организация, която си поставя за цел да извършва престъпления по Глава I от Наказателния кодекс (НК) – престъпление по чл. 109 от НК; и приготовление по чл. 110 от НК за престъпление по чл. 95 от НК (опит за преврат, бунт или въоръжено въстание за събаряне на властта)“, сочат от хелзинкския комитет. От „Шипка“ и „Васил Левски“ твърдят също, че е нужно освобождение на Отечеството“ от „престъп[ния] модел за партийно олигархично управление“, като обявяват „мобилизация“ и набират доброволци за организирана от тях „стрелкова подготовка“. Обявено е и създаването на подразделение за специални операции и антитероризъм.

Вижте още: Вредни ли са националистическите организации?

Данните, на които се основава искането, са добити изцяло от собствената интернет страница на двете сдружения –www.bnoshipka.org, както и от публикации и интервюта, отразяващи дейността на организациите в медиите, пишат още правозащитниците.

За да бъдат прекратени – дейността трябва да се осъществява от самото сдружение, а не от неговите членове

Зов за помощ: Да дарим надежда на Калин!

img_3683

Калин Кирилов Иванов, на 16 години, от Самоков, ученик в ПТГ „Никола Вапцаров”, се нуждае спешно от средства за животоспасяващо лечение в Германия

Момчето  е има тумор на окото и операцията наистина е спешна.

Номерът на банковата сметка на майка му е:

BG61BPBI79424074962101
Post Bank – Пощенска банка
Галина Иванова

За хората, които са на територията на Самоков средства се събират и в редакцията на в. „Приятел”, тел. 0722/6-67-30, 0896 400 164. Дарение можете да направите в магазини „Браво“, цветарски магазин “ Магнолия“, касата на канал „Рила“, в почти всички училища.

Помогнете на един прекрасен млад човек да спаси здравето и живота си!

Искане на оставки и обвинения във Фонда за лечение на деца. Кой е виновен?

%d1%81%d0%b4%d1%84%d0%b3%d0%b1%d1%84%d1%84%d0%b3%d0%b1%d1%84%d0%b1

Скандалите около Фонда за лечение на деца не спират. 

В този случай има три гледни точки – напусналите Обществения съвет на Фонда, неговото ръководство и родителите.

И вместо размяната на различни гледни точки да доведе до решаване на проблема, то изглежда, че тепърва различията се задълбочават, а виновни няма. 

Типично по български.

От всичко това обаче страдат децата.

Първо, напусналите дадоха пресконференция, на която изнесоха тежки данни за работата на Фонда, след това проф. Владимир Пилософ реши на извънреден брифинг да отговори на обвиненията. Пред министерството на здравеопазването имаше протест на родители на болни деца.

До какво ще доведе всичко това?

Родителите искат оставки 

Родители се събраха на протест пред здравното министерство заради работата на Фонда за лечение на деца. Липса на диалог и забавени решения са част от оплакванията от новото ръководство на Фонда.

Едно от основните притеснения на родителите е, че според тях ръководството съвсем съзнателно насочва голяма част от децата за лечение в България вместо в чужбина.

Конкретните им искания са шефът на Фонда проф. Пилософ да подаде оставка, защото според тях той не се справя с работата си. Настояват и за незабавна проверка на цялостната дейност на администрацията от април досега.

Бистра Кирчева се оплака пред bTV, че на детето й с диагноза рак на костния мозък е отказано лечение в чужбина с аргументация, че може да бъде извършено в България, макар че е установено, че не всичко може да се направи у нас.

„Костваше 45 дни да получим „Не”, за които детето се влоши”, заяви тя.

„Защо досега са изпращани деца с такова заболяване в чужбина, а в един момент не изпращат? Защо след като няколко доктора ми казват, че детето не могат да го оперират в България, фондът продължава да твърди, че могат да оперират детето ми тук”, попита майката.

Лилия Боюклиева от протестиращите настоя за оставка на проф. Пилософ, защото по думите й той явно не може да се справи с тази длъжност. „Може да е добър лекар, не мога да кажа, но за директор на Фонда за лечение на деца той не става според мен”, категорична беше тя.

„При предното ръководство също съм имала спънки за лечение в чужбина, но когато съм писала писмо и когато съм обжалвала, винаги са ми отговаряли в срок, винаги са взимали адекватни мерки”, допълни майката.

Напусналите Обществения съвет: Правят се системни и тенденциозни грешки

Петима от членовете на Обществения съвет към Фонда го напуснаха и днес дадоха изявление пред медиите малко преди протеста. Те изнесоха данни, които се разминават с данните на здравното министерство. Според тях протоколите от заседанията на Обществения съвет са пълни с грешки, което на практика подменя решенията на Съвета.

Те дадоха пример – 20 деца са вписани като отложени, а те са одобрени за лечение. Други 6 също са вписани като отказ, а са одобрени.  Според хората, напуснали Обществения съвет, това са системни и тенденциозни грешки.

Те твърдят, че често на заседанията не са давани напълно комплектовани досиета на деца, което не им дава увереността, че се вземат правилните решения за лечение.

Напусналите членове обвиняват Пилософ, че не се справя и не успява да събере в срок необходимите становища на лекарите и оферти на болниците.

Всички данни ще бъдат предадени на парламента, премиера и Сметната палата, стана ясно още на пресконференцията.

Има 216 неокомплектовани досиета на деца, които чакат лечение, казаха напусналите Съвета. Проф. Пилософ не може в срок да си изиска становищата от експертите, дава ни ги в този вид, за да мине през Обществения съвет и да спази правилника. Ние връщаме документите и вината остава в Обществения съвет“, обясниха те.

Един от конкретните примери – предоставен е случай на дете, което се нуждае от лечение в чужбина без становище на един от експертите. На базата на предоставените документи членовете на ОС не са приели случая да бъде финансиран.

След като родителите са се свързали и са предоставили подписан и подпечатан документ от лекар, че е неотложно лечението (документ, който не е бил в комплекта, предоставен на Фонда по този случай) проф. Пилософ отново е изпратил за разглеждане документите на детето вече с експертизата. На базата на по-пълната информация и в нарушение с правилата на Фонда, защото не може повторно разглеждане на един и същи казус, е имало положително становище за това дете, разказаха от Обществения съвет.

До края на юни 59 случая на деца са били само с едно становище, което е непълна информация.

Според правилата, поради липса на информация, членовете на Съвета връщат тези случаи, за да се допълни комплекта на документи. От Фонда обясняват на родителите, които чакат да спасят живота на децата си, че Съветът е върнал случая, без да казват защо.

„Общо 212 случаи на деца сме разгледали с по едно становище от 20 април до днес. Да, по правилник нямаме право да гласуваме, но ако не бяхме гласували, 212 деца щяха да чакат“, разказаха представители на Обществения съвет.

„Същото е и за децата без оферти – 30 деца са подадени за това време. Гласуваме, защото децата не могат да чакат“, отговориха на обвиненията от министерството на здравеопазването от Съвета.

От Обществения съвет разказаха, че като запитали председателя на фонда проф. Владимир Пилософ защо подават неокомплектовани заявления, неговият отговор бил: „Да си вържа гащите“. Той обяснил, че спазвайки сроковете подава някакви документи за обсъждане в Съвета. Членовете на Съвета, понеже нямат всички становища, не могат да вземат решение и връщат случая на Фонда. „Той спазва процедури, децата изобщо не са на дневен ред“, възмущават се членове на гражданското общество във Фонда.

Ако няма Обществения съвет, няма да има прозрачност и няма да знаем къде отиват парите за лечение на деца, обясниха членовете на Съвета.

Отговорът на проф. Пилософ

Два часа след тази пресконференция в БТА в министерството на здравеопазването директорът на Фонда проф. Владимир Пилософ и заместник-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков дадоха извънредна пресконференция по темата.

Директорът на Фонда за лечение на деца проф. Владимир Пилософ обяви пред журналисти, че няма подмяна на решения на Обществения съвет.

Всички протоколи са били изпращани на Съвета по приет ред, но досега членовете му не реагирали, допълни той. Самият обясеннията му протокол от предишно заседание се подписвал на следващо заседание и това било прието от самия Обществен съвет. Масовото напускане на членове на ОС проф. Пилософ обясни така: „На някои от тях изчиташе мандатът“.

Фондът ще продължи да работи с пълно темпо, добави той. Децата, лекувани в чужбина през последните години и сега не се различавали като брой.

„Железните правила, които са създадени в момента, някому очевидно пречат“, предположи професорът.

Той посочи, че откакто е директор на Фонда, девет деца са починали след лечение в чужбина. Медицината в чужбина не е панацея, аргументира се той. 

Той отрече да има забавени плащания към клиники в чужбина. Плащанията се извършвали своевременно, по установен ред.

Миналата година е имало близо 20 жалби срещу работата на фонда, сега има 15, като голяма част от тях се дължат на получено отрицателно становище за лечение, реши да даде пример за ефикасността на Фонда проф. Пилософ.

Според справка от Фонда за лечение на деца през 2015 са разгледани 1575 заявления.

От април т. г. до сега са разгледани 870 заявления, от които са одобрени 104 за лечение в чужбина, 545 – за лечение в България, 71 са отказите, а 148 са становищата за допълнително разяснение.

Източници на информация: ClubZ, bTV

 

Във всяко село у нас – незаконно сметище

photo_verybig_526022

Незаконни сметища на метри от къщите в почти всяко българско село.

Регионалните инспекции по околна среда и води налагат глоби на кметовете, но резултатът е само за няколко месеца и след това боклуците отново превземат ниви и реки.

Примерът е от хасковското село Брягово.

Допреди няколко години земята на Тенчо Георгиев и негови роднини е била пасище. Сега обаче тук добитък не може да влезе. Само на метри от незаконното сметище са контейнери за отпадъци, но те са празни и дори съборени на земята.

Незаконните сметища се следят от регионалните инспекции по околна среда и води. Само за тази година тук са получени 20 сигнала за подобни замърсявания.

В случая с боклуците в село Брягово ще бъде дадено предписание на община Хасково да го почисти. От кметството заявиха, че ще бъде потърсена отговорност от кмета на селото, че е допуснал това сметище.

Тази година РИОСВ-Хасково е наложило два акта за непочистени сметища. Миналата година броят им е осем. Според хората обаче трябва да се санкционират и самите нарушители.

Засега глобените за изхвърляне на боклук са единици. Санкцията за кметовете, които не почистят нерегламентирани сметища е 2 000 лева.

Припоняме, че преди година от „Гласът на младите хора“ подехме инициатива за опазване на околоната среда, като обърнахме внимание на незаконното сметище в  село Комунига, Община Черноочене, Област Кърджали, където се беше образувало нерегламентирано сметище. Безразсъдството на хората бе довело до там, че те изхвърляха битовите си отпадъци насред планината.

Отговорността да бъде чисто, да пазим чистотата и красотата на нашите планини е наша!

Това е задължение на всеки един гражданин! Никоя институция, никой кмет, никой директор не може да носи вина, че ние като граждани нямаме нужното самосъзнание, което да ни кара да държим будна съвестта си. Гражданското общество произтича от нас и, ако ние го демонстрираме в начина си на живот, тогава ще може да изискваме и хората, притежаващи власт, която отново ние им даваме, да бъдат съвестни и отговорни.

Тогава ще има качествен контрол от страна на гражданите към държавни служители, общински такива. А, докато ние изхвърляме отпадъците си насред планината, то тогава каква отговорност да очаква, че да проявят хората, които са по високите етажи?!

На 01.07.2015 г. с общи наши усилия като граждани, които сезират отговорните органи за безобразията, успяхме да почистим сметището в близост до село Комунига.

Със съдействието на кмета на Община Черноочене и служител от РИОСВ Хасково отпадъците бяха почистени за сметка на Общината. На мястото се предвижда да бъде поставена табела, която изрично да напомня, че това е планински район и е ЗАБРАНЕНО замърсяването с боклуци.

От администрацията на Община Черноочене изразиха своето възмущение, като коментираха, че хората, които изхвърлят боклуци, трудно могат да бъдат хванати, тъй като не се издават едни други и навярно го правят в тъмната част от денонощието, за да няма минувачи, които да ги видят.

Апелираме към хората, към гражданите, към жителите на село Комунига и Община Черноочене да се радват на природата, която ги заобикаля, а да не я погубват, като изхвърлят там отпадъците си.

Ние като граждани ще имаме право да претендираме, да изискване, да налагаме контрол тогава, когато ние бъдем отговорни към заобикалящата ни реалност. Когато осъзнаем, че не може винаги да виним друг за собствените си грешки.

Промяната идва от вътре на вън и НИКОГА обратно! Когато единицата (всеки човек сам за себе си) осъзнае, промени, събуди съвестта си, тогава промяна ще има – промяната ще бъде за добро! От нас зависи всичко и когато наистина го проумеем, нещата се започнат да се случват по правилния начин.

 

 

Кандидат-президентите през погледа на Манол Глишев

manol1

Още веднъж се обърнахме към Манол Глишев. Този път въпросите ни към него са за предстоящите президентски избори в България

Да започнем от вчерашната непотвърдена новина, че ГЕРБ издига Цецка Цачева – медиен трик или има истина в този слух?

„Терминал 3” направи нещо много хубаво: демонстрира докъде стига властта на журналистите и за добро, и за зло. Сведението за Цачева дойде точно от този сайт. Ако това е медиен трик, той вероятно има за цел да саботира ГЕРБ, а това винаги е похвално, тъй като ГЕРБ не е нищо друго освен престъпна организация. Ако наистина хората около Борисов са обсъждали възможността да издигнат Цачева за свой кандидат, „Терминал 3” намали тази вероятност, защото повечето хора, които прочетоха новината, реагираха с напълно разбираем присмех. Цачева често буди смях, но и леко отвращение. Кандидатурата й щеше да бъде безумие. От друга страна… дали не трябваше тази самоубийствена грешка да бъде позволена на Борисов? Но той има още много възможности да се изложи, така че да не губим надежда. Живеем в страна, в която магнолията ражда тикви.

Как ще коментираш кандидатите накратко?

Кого да коментирам? Най-голямата партия в страната, тоест, както казах, най-голямата престъпна организация, чийто кандидат уж щял автоматично да спечели, всъщност още не е предложила на гражданите нито едно име. Опитват се да ни убедят, че изборите са предизвестени, но в името на човек, който трябва да стане държавен глава, а все още сякаш не съществува. Това е не просто абсурд, то е вицово положение. Пробутват ни някакъв мистицизъм от много лош вид. Сякаш президентските избори у нас са нещо като мисловния експеримент на Шрьодингер с онази котка, затворена в кутия (или котка в чувал в нашия случай). Хем я има, хем я няма там. Странни избори се очертават, защото предполагаемият фаворит е все едно Човекът с желязната маска. Мога още много да се разпростра над тази шега, защото положението наистина е смешно. Надявам се, че когато ГЕРБ най-сетне благоволят да обявят кандидата си (а той несъмнено ще бъде безобразен), гражданите ще накажат шайката на Борисов, като просто изберат другиго.

Тягостно впечатление прави липсата на алтернативен, сериозен, граждански кандидат. Смислени личности като Христо Иванов, Бойко Атанасов, Лозан Панов или Велислав Минеков по една или друга причина няма да се явят на тези избори. Това говори зле за обществото ни. Исках да имам възможността да гласувам за някого от тях.

Разбира се, несериозните кандидатури като Витков, Орешарски, Радев и още някакви нелепи лица изобщо не заслужават внимание. Те съществуват по причината, по която в пустинята има миражи или в блатата – блуждаещи огънчета. Нека вървят по дяволите.

Може би Трайчо Трайков все пак е донякъде симпатичен, но от него зависи дали ще се покаже като сериозен кандидат. Искам да се надявам, но ми омръзна да бъда наивник. Този човек тепърва трябва да докаже, че има какъвто и да е смисъл да се гласува за него. Трудна задача, но засега с хладно любопитство ще му пожелая успех в нея.

Десните се обединиха около Трайчо Трайков. Според теб какви са шансовете му?

„Десните”? Какви „десни”? Пък и обединение? Формално и ГЕРБ се води за „дясна” партия, макар че всъщност е разбойническа дружина. Надявам се, че „десните” в случая не означава и ГЕРБ. Точно това много ме притеснява у Трайков – човекът има приятно поведение, но далеч не е сигурно, че не се явява, просто за да заяви подкрепата си за кандидата Хикс, когато Борисов най-сетне реши да посочи някого. Да не говорим, че отново и отново Кунева и Лукарски могат да саботират собствения си кандидат, за да угодят на министър-председателя. Достатъчно дълго българските демократи са били лъгани в надеждите си от слабостта и историческите компромиси на т. нар. „десни”, които системно предават висшите интереси на нацията в ръцете на разнообразни мутри и разочароват естествената си група от гласоподаватели. Ако и този път се повтори подобен жалък сценарий, прогнозирам безславен, но напълно заслужен крах на тези, да ги наречем така за удобство, „десни”. Повече от крайно време е за проява на мъжество и характер, а не на конюнктурно-кариерни съображения. На гражданите им е все тая за кариерното развитие на няколко псевдореформаторски партийци, обичащи да носят бели чорапи привечер, но инак претендиращи за лустро. Ако Трайков изобщо иска да бъде нещо повече от удобен лост за Борисов, ще му се наложи да направи много агресивна кампания. Не зная дали у т. нар. „десни” има готовност за това и по-скоро съм скептичен. Ако все пак невъзможното се случи, то шансът на Трайков е в намаляващата подкрепа за ГЕРБ. Управляващата шайка започна да допуска все повече глупави грешки и вече не спазва дори елементарно приличие, а това е добре, защото може да разколебае част от по-нормалните досегашни гласоподаватели на банкянския вожд.

Заговори се, че има вероятност Маргарита Попова да е кандидатът в сянка на ГЕРБ. Виждаш ли някакви индикации това да е реално?

Не е напълно изключено контрапрезидентът да иска да си опита силите. Тази жена е суетна, пък и е безкрайно удобна за руските домогвания към България. Тя още преди няколкох месеца беше заявила, че по принцип няма против да стане президент. „Тамплиерка” от псевдорицарския „орден” на старите агенти на ДС и служители на УБО, Попова посрещна руския външен министър Лавров като свой господар. Саботираше работата на Плевнелиев. Позорно отказа политическо убежище на незаконно прогонения от наша територия г-н Абдулла Бююк, с което практически стана съучастница в жестоката съдба, подготвяна му от анкарската диктатура. Нейната евентуална кандидатура би била крайно вредна за България, защото в лицето на Попова бихме имали не държавен глава, а руски губернатор, нещо като втори Първанов.

Но всъщност смятам, че един от подготвяните възможни кандидати на ГЕРБ е по-скоро Йорданка Фандъкова. В момента сме облъчвани със съциологически „проучвания”, тоест с открита агитация колко популярна е тя. Кметът на София минава за прекрасен човек и велик администратор (невярно, но широко разтръбявано). Едновременно с това сме свидетели на класическопредизборно разкопаване на столицата. Може и да греша, но съм готов да сложа дребен облог в полза на кандидатурата на Фандъкова. Разбира се, никога не бих гласувал нито зда нея, нито за Попова.

Естествено, на хората около Борисов и Цветанов не им и минава през ума да проведат вътрешнопартийни избори за кандидат. Демократизмът не им стига.

Какви качества трябва да притежава бъдещият президент?

Досега изразявах само личните си мнения, с които никого не обвързвам. На точно този въпрос обаче ще отговоря като съпредседател на Движение Обществен натиск: държавният глава трябва да бъде част от онези институции, които гарантират върховенството на закона и принадлежността на страната ни към Обединена Европа и Северноатлантическия договор.

Извън тези малко церемониално звучащи, макар и верни думи, отново в лично качество смятам, че държавният глава трябва да бъде почтен и вдъхновяващ лидер. За съжаление, в последните вече над седемдесет години нямаме примери за такава фигура, но държавният глава, който и да е той, трябва да заразява с примера, честността и самоувереността си. Да си президент е нещо повече от обикновена държавна служба, макар че скромността особено на такъв висок пост е по своему привлекателна. Президентът трябва да е човек със силна воля и винаги да съзнава и ползва както ограниченията, така и възможностите, които законът му дава.

Защо е толкова важна президентската институция?

Президентът стои начело на цялата нация, той е най-широко легитимната фигура в страната. Ако се справи добре със задачата си да стои над всички партии, а едновременно с това да бъде активен и самоуверен, той има шанс да се превърне в носител на огромен авторитет. В това има възможност не само за лично величие, но и за неочаквано голямо публично влияние. Разбира се, това зависи от качествата на личността. Извън тях стоят правомощията. Президентът е върховен главнокомандуващ, а това има пряко отношение към мястото на страната ни в НАТО. Има право да помилва (а това съвсем скоро се оказа от голямо значение). Макар и осакатени, правомощията му да налага вето на законите, приети от Народното събрание, все пак съществуват. По необходимост той е един от най-информираните хора в страната. Има практически неограничената възможност да говори и да бъде чут от милиони хора. За такава трибуна останалите висши държавни служители могат само да мечтаят. Поведението на президента влияе директно върху международната роля на България, защото си спомняме в каква изолация беше страната ни при Първанов и знаем колко добре е приет Плевнелиев сред съюзниците ни. Така че мъжът или жената, който ще поеме републиканската версия на историческата роля, най-близка до тази на някогашните български владетели, има огромни възможности, стига да не му липсват способности.

Ето защо е дяволски важно да се гласува на тези избори.

Предложение на #КОЙ ли е Орешарски?

d0bfd0bbd0b0d0bcd0b5d0bd20d0bed180d0b5d188d0b0d180d181d0bad0b8201

Кандидатурата на Орешарски определено разбуни духовете. Когато т беше обявена официално всички бяха шокирани. Буквално. Коментарите по темата не стихват и всички коментират защо той е решил да направи тази крачка.

В ефира на Нова тв кандидатът за президент Татяна Дончева, лидер на „Движение 21” заяви:

„Добре дошъл е всеки опонент, за нас противник са проблемите на България, цел е да намерим и предложим решения. Другите кандидати са просто наши конкуренти в едно олимпийско състезание по надбягване и нека победи по-добрия”. 

Дончева направи кратки коментари на опонентите си.

„Орешарски не е кандидат на Бойко Борисов. Щабът на ГЕРБ има много кандидати, които ще удължат листата, за да ронят протестен вот, който ГЕРБ не може да получи. Пламен Орешарски не мисля, че е сред тях. Пламен Орешарски очевидно е кандидат на #КОЙ. Но не само. Защото не смятам, че #КОЙ, е нещо сам по себе си. Той е лице на един голям кръг играчи, които имат много сериозни възможности за влияние върху българския политически и икономически живот”, заяви Дончева.

Според нея важен въпрос е защо „кръгът зад Пеевски” излъчва Орешарски за кандидат? Освен това тази номинация била провокация.

„Но приемете, че за кръга #КОЙ това не е провокация, а естествена номинация”, заяви Дончева. Тя запита защо ДПС не изважда нормален кандидат с тяхната си регистрация.

Две можели да бъдат причините за кандидатирането на Орешарски – иска да се реабилитира или не може да откаже.

Що се отнася до нейната собствена кандидатура и тази на вицето ѝ Минчо Спасов, Дончева заяви, че имат известни възгледи и общо минало.

„За мен Минчо Спасов е съмишленик”, заяви тя. „Той е проверен човек, в реални действия, затова го поканих за вице. Нашата двойка не прилича на другите – ние сме съмишленици, бойни другари, проверени в тежки моменти”.

Орешарски: Бих се радвал и ГЕРБ да ме подкрепят

„Бих се радвал и ГЕРБ да ме подкрепи, те все още нямат кандидат. ДПС също са възможни партньори. Но едно е когато те те издигнат, друго е, когато си независим кандидат. Щом си независим, важно е да получиш подкрепата на всеки български гражданин“.

Това заяви самият Орешарски в ефира на Би Ти Ви и заявява категорично „Никой не стои зад мен. Смятате че аз не мога да вземам самостоятелно решение ли?“.

„От три години в различни контексти ми задават въпроса „Кой?“. Политическите лидери бяха тогава в основата на „кой“, сега съм независим. Вече направих грешка, човек трябва да се учи от грешките си“, подчерта бившият премиер и уточни: „Всеки премиер е зависим от парламентарното мнозинство. Президентската институция е направена за независими кандидати“.

Орешарски добави, че допреди няколко месеца е нямал намерение да се кандидатира, но е променил решението си. „Защото в целия си професионален живот съм работим в изпълнителната власт – човек е част от някаква структура. И винаги съм се отнасял с респект към президентската институция, стига човек действително да бъде независим и да може да обединява, не да разединява“, каза Орешарски.

Той разказа, че снощи до късно е чел коментари, породени от кандидатурата за президент му вчера. „Порази ме дълбочината на анализите, но всички са с един недостатък: някои мислят, че играя за сегашния премиер, за Станишев, за ДПС – все взаимно отричащи се фигури. Не би могло това да е едновременно“, заяви Орешарси и добави, че като независим кандидат ще разчита на подкрепата на „всички български граждани“.

Той каза, че е подкрепен и от съпругата си, която винаги е подкрепяла неговите инициативи.

Мафиотски трик ли остави Теодор Ковачев без дом?

1474563154-21

От „Гласът на младите хора“ вече ви разказахме историята на Теодор Ковачев.

Историята на този мъж може да бъде личната драма на всеки един българин, поставен под непосилните условия на банковата система и натиска от съдия – изпълнителите.

Когато преди около 15 години Теодор Ковачев тегли кредит, по нищо не предполага, че много скоро икономическите условия в България ще се променят. Ипотекира жилището си в столичния квартал „Овча купел“. Няколко години по-късно прави рефинансиране на кредита. При сключването на договора никой не го предупреждава, че новият заем вече е сключен при други условия с подизпълнител на банката. Всичко е в дребния шрифт. В началото Теодор Ковачев успява да изплаща кредита си.

Преди няколко години обаче идва сривът, когато негов бизнес проект се проваля. Тогава започва и забавянето по вноските на кредита. Накрая банката предявява претенции към него за доброволно напускане на жилището. Това става в един ден, без той да е получил преди това нито един документ за водено дело или пък, че случаят му е предаден и на съдия изпълнител.

Справка в имотния регистър показва, че към този период – преди около три години апартаментът вече е собственост на фирмата, подизпълнител на банката. Тя пък от своя страна оперира с него и прехвърля собствеността. През цялото това време Теодор Ковачев не разполага с никаква информация. Преди два месеца отново получава съобщение от кантората на частния съдия изпълнител Миладин Миладинов, че ще бъде направен въвод в апартамента. Оказва се, че апартаментът отново е сменил собствеността си и този път е преминал към голяма, колекторска фирма за изкупуване на кредити.

 На 21 септември представители на съдия изпълнителя идват и разбиват ключалката на апартамента. И точно до некролога на майката на Теодор Ковачев, която е починала преди три месеца, залепват бележка, че е извършен въвод на апартамента.

Ние се свързахме с Теодор, за да разберем какво следва от тук нататък и защо според него се е стигнало изобщо дотук:

*************

Какво се случва в момента с вас?

На 21 септември се прибрах и видях, че на апартамента ми е сменена ключалката, а върху вратата е закачена една кратка бележка, че е извършен въвод на апартамента. Историята ми с банката обаче не е е от скоро. Още преди 3-4 години ме интервюираха от една водеща медия по този въпрос и изведнъж всякакви подобни действия от страна на банката и частния съдебен изпълнител спряха. Според мен се случи така, защото има нещо нередно в цялата ситуация. Тогава, за да избегнат тези неща да излязат наяве и да не навреди на имиджа на банката и на фимрата, която поръчва на частните съдия изпълнители тези действия, те ме оставиха на мира.

Адвокати твърдят, че вашият случай е много скандален и определено би могъл да бъде оспорен.

Аз виждам нещата така – аз съм изтеглил кредит и като гаранция съм ипотекирал този апартамент. Аз започнах изплащането, имаше рефинансиране, в един момент обаче се получиха различни ситуации, след които не можех да изплащам кредита. От там се почна една атака със съдия изпълнители. Интересното тук обаче е, че банката много кратко изчака аз да си платя, преди да предприеме някаква дейност. То си има закон – когато се получи неизплащане, банката може да обяви търг и да продаде ипотекирания имот. На този търг може да участва дори собственика. Ако имотът не се продаде, се насочва втори търг и тогава, ако не се продаде, след това имотът не подлежи на продаване.

Кредитът си остава – аз не казвам, че не дължа. Въпросът е, че тук има проблем с това, колко време се изчаква да не си платя кредита и защо направо ми взимат апартамента, като нямаме конкретна уговорка.

Отделно, че на мен ми бяха запорирани сметките и точно в тази ситуация нямаше как да организирам бързо плащане на повече от половината сума, както ми поискаха от банката.

И след като са видяли, че аз няма да мога толкова бързо да платя, са направили заобикаляне на закона и директно са направили въвод на апартамента.

Дали са го на друга фирма, която не се интересува от имиджа си и в момента съм свидетел буквлано на един мафиотски трик, който не мога да повярвам, че се случва.

В първоначалната информация вие казвате, че няма да предприеата някакви съдебни действия срещу тази несправедливост, а искате само повече хора да разберат за случилото се. Наистина ли няма да си търсите правата?

Не съм рабран правилно – нямам желание да нападам някого директно и грозно.

Но когато има такава очевидна непсраведливост, която дори не е хуманна, няма как да не се боря. А срещу тази институция, дори съм готов да надхвърля границите на държавата, защото има нарушени човешки права.

В този смисъл определено ще се боря срещу всяка една банка, институция и съдебен изпълнител.

В момента има ли къде да живеете, вие и вашите две деца?

Да, всеки отиде нанякъде. Аз в момента съм в една къща, която е малко по-обитаема.

Какво искате да кажете на хората, които са във вашето положение?

Да бъдат по-внимателни, когато сключват договори и определено да четат, и дребния шрифт.

Интервюто взе Любен Спасов

Да ти вземат имуществото – историята на Теодор Ковачев

1474563154-2

Сега ще ви разкажем една история. 

История за един мъж, който има съдбата на много хора в България. История за банки, кредити и натиска от съдия – изпълнителите.

История, която за съжаление няма щастлив край.

Името на този мъж е Теодор Ковачев. 

Преди около 15 години той тегли кредит. Е, никой не може да предполага, че в даден момент прави грешка. А в този случай – най-голямата грешка в живота си.

Също така Теодор не е имало как да предположи, че много скоро икономическите условия в България ще се променят.

Какво точно се случва? 

Теодор Ковачев ипотекира жилището си в столичния квартал „Овча купел“. Няколко години по-късно прави рефинансиране на кредита. При сключването на договора никой не го предупреждава, че новият заем вече е сключен при други условия с подизпълнител на банката.

Ще се изненадате ли, ако ви каже, че всичко е в дребния шрифт?

В началото Теодор Ковачев успява да изплаща кредита си и всичко върви по план.

Кога нещата се объркват? 

Преди няколко години обаче на Теодор се случва нещо, което се случи на много, ама наистина на много българи – сривът за него идва, когато негов бизнес проект се проваля.

Логично тогава започва и забавянето по вноските на кредита.

Накрая банката предявява претенции към него за доброволно напускане на жилището. Това става в един ден, без той да е получил преди това нито един документ за водено дело или пък, че случаят му е предаден и на съдия изпълнител.

Любопитна подробност е, че справка в имотния регистър показва, че към този период – преди около три години апартаментът вече е собственост на фирмата, подизпълнител на банката. Тя пък от своя страна оперира с него и прехвърля собствеността.

Смятате ли, че е нормално, че през цялото това време Теодор Ковачев не разполага с никаква информация?

Просто преди два месеца получава поредно съобщение от кантората на частния съдия изпълнител Миладин Миладинов, че ще бъде направен въвод в апартамента. Оказва се, че апартаментът отново е сменил собствеността си и този път е преминал към голяма, колекторска фирма за изкупуване на кредити.

И тук вече идва най-отвратителната част. Тази част, в която един българин остава без дом на празниците.

На 21 септември представители на съдия изпълнителя идват и разбиват ключалката на апартамента. И точно до некролога на майката на Теодор Ковачев, която е починала преди три месеца, залепват бележка, че е извършен въвод на апартамента.

За тази тъжна, но толкова типична история за България.

Адвокати коментират, че случаят е скандален и би могъл да бъде оспорен.

„Не е потърсен предишния собственик. Самият съдия – изпълнител очевидно е действал в последния момент и нарочно е избрал такъв ден, след който следват няколко дни празници. Така срокът за обжалване намалява. Не е взето и предвид социалното състояние на собственика – фактът, че е вдовец и сам възпитава децата си, нито, че предстои зимен сезон, през който съдия – изпълнителите на практика нямат право да извеждат хора от апартаментите им. Съмнителен е и фактът, че през целия този период, в който започват претенциите на съдия – изпълнителя, жилището сменя на няколко пъти собствеността си, сред притежателите му има дори офшорка“, коментира пред БЛИЦ адвокат Веселин Таков, специалист по имотни дела.

А самият Тедодор се е отказал да се бори срещу институциите. Отказал се е от идеята, да си върне апартманета. Просто иска хората да знаят. Просто иска да се разбере как чрез частни съдебни-изпълнители банките правят всякакви схеми и оставят много българи без дом.

Защото знаем, че това не е изолиран случай.

За жалост знаем, че няма и да е последният.

„Приемам това като някаква кауза. Защото по този начин е постъпвано и с други българи. Други бащи. Които са били притискани до стената и накрая се е стигало до там да им вземат по не особено законен начин апартамента. Не искам и да оспорвам действията на съдия – изпълнителя, независимо, че са на границата на законността“, твърди Теодор Ковачев