Етикет: Гласът на младите хора

Нова измама около изборите: 800 души са регистрирани в изоставен терен

4-sela-v-oblast-razgrad-nqma-da-glasuvat-na-mestnite-izbori-313522

Всеки път, когато има избори у нас сме свидетели на някаква измама.

Схемите за българина са като хляба – не може да седнем на масата без да ги сложим на преден план.

Тези избори, разбира се, няма да са по-различни.

Днес в ефира на NOVA се разбра, че 800 души регистрирани на един адрес в центъра на София. Адрес, на който дори няма сграда.

Кои са хората регистрирани там, защо това е допуснато?

Ще има ли последствия и какви ще са те?

Може ли да има ефект и върху изборните резултати? Въпрос, който май е излишен.

Центърът на София, улица „Искър” 6.

Това е домът на над 800 души, според избирателните списъци. Тъй като добре знае къде да гласува, обикновено Атанас не проверява избирателните списъци. Този път обаче го направил и се натъкнал на фантомите.

Как е възможно стотици хора да бъдат регистрирани на адрес, на който от години дори няма сграда – с този въпрос се обръщат към общината от NOVA.

Отговорът:

„Това нещо се случва още в периода 2003-2007 година. Това са били очевидно хора, които са придобивали двойно гражданство и към този момент са жители или на Европа, или извън Европа. Служебно тези хора са били регистрирани. Към тогава действащото законодателство всичко това е било абсолютно законно”, обясни Васил Цолов, кмет на район „Оборище”.

Ограничение в бройката на регистрираните на един адрес, тогава все още нямало, обясняват още от общината. А какво има на адреса – не било тяхна работа.

Според експертите става въпрос за пропуск в закона, който срива доверието в изборния процес.

А това доверие отдавна е изгубено.

Най-малкото, защото този случай в сравнение с други скандали около изборите, направо е детска игра.

Спомняте ли си скандала с бюлетините в Костинброд?

Скандалът „Костинброд“ гръмна на 11 май 2013 г., ден преди предсрочните парламентарни избори. Тогава при спецакция в печатницата на общинския съветник от ГЕРБ Йордан Бончев бяха открити 350 000 незаконни бюлетини, извън тиража от 8 350 000 по договора с МС.

На 16 декември 2013 г. СГП внесе в съда обвинителен акт срещу Желязков за престъпление по служба заради неосъществения контрол върху бюлетините. Престъплението се наказва със затвор от 1 до 8 години.

Тогава от фирмата „Мултипринт“ ООД, която печата бюлетините, завиха, че те са били технологичен брак.

Само че от държавното обвинение много бързо опровергаха тази информация, като заявиха, че това не е истина.

Според българското законодателство, ако клаузите на договора за отпечатването на бюлетините не са спазени, отговорност носи министър-председателят.

Разбира се, у нас такова нещо не се случи и никога няма да се.

Делото се проточи както обикновенно и все още няма изход. Единственото, което знаем е, че в началото на 2015 отново бяха показани въпросните бюлетини.

За последно бюлетините бяха показани през 2013 година, около месец след разгара на аферата. Според прокуратурата броят им е 480 хил., което значително надвишава нормалната макулатура (надпечат) от 2%. На изнесен брифинг в сградата на спесъда тогава стана ясно, че допустимият брак от заявените и предадени на Министерски съвет 8.343 млн. бюлетини варира в от 0,5 до максимум 2%. От откритите бюлетини 170 хил. са нарязани, тоест те вероятно са годни за използване.

Делото срещу Росен Желязков, който като главен секретар на МС е отговарял за целия процес по отпечатването на бюлетините – от обявяването на обществена поръчка, до доставката им, е на финалната права.

След случая бяха приети законови промени, с които бюлетините за изборите вече се печатат от БНБ.

Христо Стоичков ще върти бизнес с бивш депутат от ГЕРБ

stoichkov

Христо Стоичков винаги е бил интересна тема, както за медиите, така и за обществото.

И след като беше най-обсъжданият човек след скандали с папараците на сватбата на дъщеря му, сякаш Стоичков изчезна за малко от медийното пространство.

Появи се само, за да се похвали, че е станал дядо и в онази реклама, където вкарва гол от много далче.

Нали, разбира се, че ще го нарави това.

Вижте още: А сега обичаме ли Христо Стоичков?

Днес обаче от „24 часа“ ни дават нова инфомрация около големия футболист.

Оказва се, че Христо Стоичков вече е регистрирал нова фирма в Етрополе, на която е едноличен собственик на капитала от 100 лева.

“ХС-1966” ЕООД ще се занимава с всичко, като се представлява от бившия депутат от ГЕРБ Емил Димитров, който действа заедно и поотделно с Камата, става ясно от справка в Търговския регистър.

Стоичков има само още две фирми, в които е съдружник. Едната е пловдивската “ХБХ-2001” ООД, където има дялове за 500 лева.

Там съдружници са му Борислав Велков с 1150 лв., Марин Иванов с 1100 лв., Йото Димитров с 1150 лв. и Николай Каринков с 1100 лв. Дружественият дял на Марин Иванов е запориран по искане на Fibank.

Вижте още: За жълтата преса и действията на Христо Стоичков – коментар на Георги Лозанов

Другата е столичната Ви Ейч Ес 8, където Стоичков е съдружник с Йовко Кьосев.

ЦСКА, където Стоичков държи 20% от акциите, е пуснал в Търговския регистър искане за запазване на име на дружеството, от което липсва тирето и София. Това означава, че наименованието ще бъде променено, но не веднага.

По принцип няма как да се сменя по време на сезона, което е забранено от нормативните документи на БФС. През лятото обаче няма да има проблеми.

Заради това изпълнителният директор Трифон Попов е избързал с молбата, за да не се сети някой друг да вземе четирите букви.

От НАП поясниха за “24 часа”, че след като три пъти се е провалил търгът за емблемата на дружеството, което е в процедура на фалит, сега единствено синдикът Дора Милева има право да прави такъв.

Приходите, ако има такива, отиват директно по сметките на държавата за покриването на дълга от над 11 милиона лева.

Първо обаче трябва да бъде назначен оценител и да бъде избран начинът за осребряването на имуществото на дружеството, което е минимално и се състои от запорирани имоти в НАП, стари коли, както и екипи на отбора от предишните сезони. Марката ЦСКА е била неясно как блокирана от НАП и след това от банка, като се оказа, че са направени и две еднакви емблеми, патентовани напълно редовно.

The Times: Русия е слаба!

bd3ed2dc249247f79d1bdc3ffdfb5f1d

Спасителите още изваждаха телата на загиналите деца от руините на училището в Идлиб, когато самолетоносачът „Адмирал Кузнецов” и руският флот тръгваха да бомбардират още сирийски градове. Междувременно Москва помоли да зареди гориво в испанско пристанище, също като в доброто старо време. Е, вярно е, че после Кремъл отмени плановете си.  

Преди дни Русия публикува снимки на чисто новата си междуконтинентална балистична ракета, РС-28 Сармат, която според руското военно министерство може да заличи площ „с размерите на Тексас или Франция“. В случай че жителите на Ларедо или Лион станат параноични от това изказване, длъжни сме да посочим, че руснаците със същия успех можеха да кажат и „с размера на Испания“.

А посланието на Кремъл е: „Ние сме велика сила, ние сме страшни. Не ни игнорирайте”.

В миналото Съветският съюз беше суперсила, почти равна по статус на САЩ. Руснаците бяха топ производител на манган, а МиГ-овете им бяха известни по целия свят. Но да погледнем на ситуацията реално – те имаха МиГ-ове, но нямаха тоалетна хартия, фабриките им се разпадаха, а магазините им бяха празни. Но дойдеше ли 9-и май, всички предшественици на РС-28 бяха изкарвани пред Мавзолея на Ленин, за да могат неговите наследници да им отдадат почит и възхищение.

По времето на Екатерина Велика била разпространена легендата, че нейният любим министър Григорий Потьомкин издигнал идилично изглеждащи села от гипсокартон по маршрута й около руските провинции. Руснаците повярвали на този мит. Защото дори и ако нещо не съществува в действителност, има значение дали другите вярват, че то съществува.

Ето, флотът на Русия се отправя към Сирия, нейните самолети бомбардират сирийски градове, войниците й загиват в Украйна под маската на „сепаратисти“, политиците й плашат съседите си, а хакерите й проникват в американските електронни пощи. Не са ли това действия и възможности на една суперсила?

А и руснаците харчат доста за отбрана. През 2014 г., с падането на цените на петрола, почти всички пера в бюджета бяха значително съкратени – с изключение на военните. Путин обясни на народа си, че гледа на разходите за отбрана като на „локомотив, който ще издърпа напред различни индустрии: металургията, машиностроенето, химическата и радио-електрически индустрии, IT и телекомуникациите“.

Но истинската опасност за Западна Европа е в надценяването на противника, коментира The Times. Много хора там гледат на Русия и нейната политика като на история за успеха. Путин им изглежда като победител – мъж, който върна гордостта и честта на сънародниците си. Той е решителен. Умен. Хитър. Той върна Крим на руснаците, пое инициативата в Сирия и предизвиква възхищението на повечето руснаци. А европейците, вместо да го демонизират, трябва да правят бизнес с него повече или по-малко по условията му. Това се чува отвсякъде.

Руското правителство разработва грандиозни и скъпи програми, като създаването на новия супер танк Армата, чиято цена от 5 милиона долара доведе до рязък спад на поръчките от 2 300 на 250. Мощният самолетоносач „Адмирал Кузнецов”, завършен през 1991 г., е истинско механично бедствие със слаби двигатели и остаряла система за изстрелване. Самият факт, че един руски кораб се налага да зареди в пристанище на НАТО на път за страна, която съвсем не е далеч, говори много.

От известно време насам руското правителство намира буфер в голям резервен фонд, който се образува от производството и продажбите на енергия, но сега и той пресъхва. В резултат на това разходите в други области биват жестоко орязвани. Например парите за здраве. Бременни жени в Москва чакат до шест седмици за ултразвук. Рентгенът и кръвните тестове се плащат от пациентите. Медици биват масово уволнявани.

Остават МиГ-овете и манганът. Познато, нали? А истинската опасност за европейците, както винаги, е в надценяването на противника.

Преди 30 години Михаил Горбачов осъзнава, че страната му не може да се конкурира със Запада в технологичните иновации и разходите за отбрана и ускори програмата за реформи. Това си беше чиста конкуренция. Случва се и в момента.

Не сме „за” кръстосване на шпаги и хвърляне на ръкавици. Но трябва да осъзнаем, че позицията на Русия е много по-слаба, отколкото изглежда.

Междувременно … 

Путин обяви, че Русия не планира да напада която и да било страна и не се меси в президентските избори в САЩ, заяви днес президентът Владимир Путин, цитиран от ТАСС и Ройтерс.

В своя реч Путин увери, че Русия не възнамерява да атакува когото и да било.

„Това е смешно, глупаво и немислимо“, подчерта той.

Руският президент обвини Запада, че преувеличава военната заплаха, която представлява страната му, за да оправдае увеличаването на собствените си военни разходи.

Русия не се меси в президентските избори в САЩ, каза Путин. „Към митичните, въображаеми проблеми се отнася и развихрилата се истерия, не мога да я нарека другояче, че Русия влияела на хода на настоящите избори за президент на САЩ“, заяви той.

 

„Нима наистина някой сериозно мисли, че Русия може с нещо да повлияе върху избора на американския народ?

Америка да не е някаква бананова република? Америка е велика държава“, каза още Путин и отрече твърденията, че Доналд Тръмп е негов фаворит в президентските избори в САЩ.

„Това са пълни глупости, това е просто средство от вътрешнополитическата борба, средство за манипулиране на общественото мнение в навечерието на президентските избори в САЩ“, заяви Путин.

Според него екстравагантното поведение на Тръмп е обмислен политически ход. „Г-н Тръмп е избрал този начин да достигне до сърцата на избирателите си. Той, разбира се, се държи екстравагантно, това всички го виждаме, но смятам, че това е обмислено“, смята той.

Той е на мнение, че световните проблеми трябва да се решават въз основа на международното право и устава на ООН. Руския президент обаче подчерта, че през последните месеци нищо в международните отношения не се променя към по-добро и заяви, че противоречията, свързани с преразпределянето на икономическата мощ и политическото влияние, само са се засилили.

„НАТО не се адаптира към новите условия“, отбеляза Путин. Той посочи, че алиансът, създаден по времето на Студената война, не се е променил оттогава.

„Терористичната заплаха в света нараства. Екстремистите са по-умни, по-силни и по-хитри от онези, които се заиграват с тях“, предупреди той. „Тероризмът може да се победи само чрез обединяване на усилията на всички държави. Днес има нужда от нещо като „план Маршал“ за възраждане на Близкия изток, каза Путин.

 

Държавният глава на Русия изрази съжаление, че Съединените щати са се постарали да провалят мирното споразумение за Сирия, което е договорил с американския си колега Барак Обама. Путин заяви, че му е трудно да работи със сегашната администрация на САЩ, защото тя не спазва никакви споразумения, включително за Сирия. Той каза, че е готов да работи с нов президент, когото и да избере американският народ, и е готов двамата да обсъдят всякакви проблеми.

Руският президент заяви, че Русия няма друг избор освен да прочисти, по думите му, „гнездото от терористи“ в сирийския град Алепо, въпреки че там има и цивилни. „За цивилните жертви в конфликти трябва да се скърби навсякъде, не само в Алепо“, каза Путин и повтори руските твърдения за убити цивилни в района на иракския град Мосул. „Камбаните трябва да бият за всички невинни жертви. Не само в Алепо“, заяви той.

Русия проявява сдържаност в Сирия, но може да изгуби търпение и да реагира на някои действия, предупреди Путин. „Не реагираме на нашите партньори по толкова груб начин. Всичко обаче си има граници. Може и да реагираме“, заяви той без повече подробности.

Източници на информация  NOVA и Vesti.bg

 

Какъв лекар си ти, бе?

2111210290

Безумията в нашата страна нямат край. 

Безумията в здравеоопазването още толкова.

Днес от bTV ни разказаха поредната история за лекарска немарливост. Така може да го наречем, ако искаме да сме мили в изказа си, разбира се.

Днес научихме, че е напълно възможно да се откаже медицинска помощ на дете. 

Дете, което е имало голяма нужда от нея. 

Дете, което не оцелява. 

Отказана медицинска помощ. Точно това е вероятната причина довела до смъртта на 12-годишно дете от ловешкото село Бежанoвo. Родителите му ще търсят отговорност от детското отделение на плевенската болница.

12-годишният Емил страдал от хемофилия Б – генетично заболяване, което пречи на кръвта да се съсирва. Животоподдържаща терапия е вливането на фактор. През последната седмица обаче процедурата им е отказвана многократно от сестра Симеонова в детското отделение.

Майката Ирина Иванова разказа, че сестрата ги гонела и отказвала да слага фактор, с обяснението, че не била длъжна да го прави.

Ситуацията се повтаря в понеделник, сряда и петък. В неделя детето се влошава и дядо му го води в Спешна помощ, оттам го препращат отново в детското отделение, където вече му поставят фактор, но очевидно късно, защото Емо издъхва в дома си.

Близките на детето искат справедливост.

Проф. Ваня Недкова, началник на клиниката, каза, че не знае защо момчето е било връщано и ще направи проверка. По думите й родителите не искали да остават в болницата, а само да се прелее факторът. От лечебното заведение обаче настоявали това да стане, за да се спази клиничната пътека.

Семейството категорично отхвърля тезата на болницата, както и резултатите от аутопсията, че причина за смъртта е възпаление на белите дробове и сърцето. Случаят е предаден на прокуратурата.

Докога ще губим млади животи? Докога няма да ни интересуват последствията и все ще си прави каквото иска?

Докога ще търпим това положение?

 

Тони Блеър категоричен: Трябва още едно гласуване за Brexit

618x3463

Бившият премиер на Великобритания Тони Блеър коментира, че на жителите на страната трябва да им бъде даден още един шанс да заявят позицията си трябва ли Обединеното кралство да напусне Европейския съюз или не.

Това може да се случи или чрез гласуване в парламента, или чрез избори, или чрез втори референдум, коментира Блеър пред BBC radio. „Ако стане ясно, че това е сделка, която не си заслужава или сделка, последствията, от които са много сериозни, хората могат да решат, че не искат това да се случи“, заяви той.

В началото на този месец британският министър на международната търговия Лиъм Фокс, заяви, че Великобритания има приоритет да постигне най-доброто споразумение за излизане на страната от Европейския съюз, а не да намери най-бързия път за напускане на Съюза.

Преговорите за напускането на ЕС в правителството текат, но не са публични като има различни възможни опции за Brexit.

Премиерът на страната Тереза Мей пък обяви, че до края на март 2017 година Обединеното кралство ще активира член 50 от Лисабонския договор за напускането на ЕС.

Както всички помним и самата Тереза Мей, също не е във възторг от решението

Британската икономика ще пострада от решението за напускане на EС, въпреки признаците в икономическите данни, че отражението няма да е толкова сериозно, колкото предвиждат някои“. Това заяви тя преди около месец

Вижте още: Недоволни от BREXIT: Британци искат да живеят в България

Предстоят ни трудни времена, заяви Мей. Тя се придружава от шефа на Банк ъв Ингланд Марк Карни и от министъра на финансите Филип Хамънд, който се обяви за фискален стимул за опазване на растежа.

Вижте още: По пътя на БРЕКЗИТ: Великобритания остава в ЕС – засега

Попитана за мнението й за нуждата от „фискален рестарт“ – термин, използван от Хамънд по време на негова визита в Китай през юли, Мей каза, че правителственият отговор още не е твърдо определен.

„Ще обмислим въпроса в зависимост от данните през есента.“

Очаква се Хамънд да разхлаби контрола на предшественика си Джордж Озбърн върху държавната кесия, коментира Ройтерс.

Вижте още: Има ли опасност за българите във Великобритания – разговор с Мария Спирова

Притесненията на Тереза Мей не са напразни, но и на самия Европейски съюз няма да му е лесно с напускането на Великобритания.

Вижте още: Какво може да се случи след Brexit & Тръмп?

Изминаха два месеца след гласуването за „Брекзит“, а днес изобщо не е по-ясно, отколкото тогава, как и Великобритания, и ЕС ще се справят с такова важно предизвикателство. Той като никога не е имало ясен сценарий за бъдещето на Великобритания в света след „Брекзит“, останалите 27 страни членки не са добре подготвени за последиците. Много от тези неща са свързани с дълбокия шок от вота, за който много хора се надяваха, че ще протече по друг начин.

Мрачната реалност обаче сега е съчетана с кухи лозунги.

Както е трудно да се преувеличава безразсъдството или откровеното невежество на тези, които обещаваха безболезнен „Брекзит“, така е трудно да бъде пренебрегнат фактът, че европейските партньори се объркват, когато стане дума за планиране на следващите стъпки на континента. С наближаването на лятната пауза тези пукнатини и пропуски излизат на преден план – както донякъде показа неформалната среща в понеделник между лидерите на Германия, Франция и Италия.

Целият анализ относно съдбата на ЕС и Великобритания, четете  ТУК.  

Резултатът на Орешарски расте осезаемо. Да очакваме ли изненади на изборите?

oresharski

Изборите буквално са на една крачка от нас и вече все по-често се спекулира кой ще е следвашият държавен глава.

Въпреки че за тези избори обществото е разделено както никога, различни изследователски агенции постоянно излизат с нови и нови предполагаеми проценти, които са и напълно възможни.

В изследването на  „Галъп интернешънъл“ обаче има една малка особеност

Както всички други изследвания, така и в това, кандидатът на ГЕРБ за президент Цецка Цачева продължава да води с няколко пункта пред подкрепения от БСП ген. Румен Радев и подкрепата за нея е 20.2% срещу 16.3 за левия претендент, показват данните от експресен телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“.

„Интригата в президентските избори се заплита, изходът от потенциален балотаж Цачева – Радев става все по-неясен“, категорични  са социолозите.

ДПС помогнаха много на Орешарски

Различното в това изследване е, че то е проведено малко след като ДПС заяви официално подкрепата си за Пламен Орешарски.

И докато други изследвания, правени преди обявяването на подкрепата, показваха минимална подкрепа за бившия премиер – под 1 на сто, сега в сондажа на „Галъп интернешънъл“ е отчетен осезаем ръст – 3.8%.

Това веднага ни навежда на мисълта, че до изборите все пак има време и си задаваме въпросът:

Заради объркването на обществото, ще може ли да очакваме големи изненади на изборите?

Замислете се, че  е напълно възможно.

Българите в момента са объркани. Управляващите разчитат на тази обърканост.

Кандидатораха се всякакви клоуни. Темата с бежанците се връща като топ тема. Създават се допълнтелни проблеми. Правят се концерти.

Всичко това може да доведе до изненадващи резултати на изборите – както за социолози, така и за политици.

Дали наистина ще е така само времето ще покаже.

Какво е представянето на останалите кандидати?

Продължава укрепването на позициите при Красимир Каракачанов (8.1%), а според социолозите Ивайло Калфин (АБВ), Трайчо Трайков (Реформаторски блок) и Веселин Марешки ( инициативен комитет) продължават да се движат „в пакет“ около 5% от всички, имащи право на глас. Подкрепата за Татяна Дончева („Движение 21“ – НДСВ) е 2.9 на сто.

Очакванията са 5.6 на сто от избирателите да изберат опцията „не подкрепям никого“ на първия тур. „Колко хора ще я ползват реално – на този етап може да бъде само хипотеза, посочват социолозите.

Декларативната избирателна активност към днешна дата се изчислява на около 55% от всички с право на глас – според избирателните списъци.

Социологическата агенция отбелязва, че вече се наблюдавастандартното преди избори общо покачване на заинтересоваността към кандидатите и към изборите въобще, което е съчетано с „противоречивото внушение, че гласуването е задължително“.

Според „Галъп интернешънъл“ изборите за държавен глава ще се решат на балотаж, до който най-вероятно ще достигнат Цецка Цачева и Румен Радев. Очакваното наличие на опция „Не подкрепям никого“, както и апелите на различните партии за втория тур могат да променят ситуацията, отбелязва обаче агенцията. Тя за втори път дава прогноза, че при балотаж ще спечели кандидатът на БСП – за Радев е декларирана подкрепа от 32.1%, докато за Цецка Цачева тя е 31.3%.

В предишно проучване на „Галъп интернешънъл“, оповестено на 14 октомври, стойностите бяха 29.6% за ген. Радев срещу 26.4 на сто за Цецка Цачева.

Данните са от експресен телефонен сондаж, който цели да улови новата ситуация – след подкрепата на ДПС към Пламен Орешарски. Сондажът е проведен сред 1003 души, от 23 до 25 октомври. Сондажът може да послужи за най-общ ориентир. Данните не са прогноза за президентските избори, а отразяват моментната картина на декларативните нагласи. Изследването е възложено, финансирано и рповедено от „Галъп интернешънъл болкан“.
Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Един процент от извадката отговаря на 56 000 души.

БХК са най-удобната мишена за тези, които не искат да мислят

dsc_0098-nef-2

Отново станахме свидетели на агресия.

Днес председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев е бил нападнат пред столичния хотел „Радисън“.

Забележете! Няколко метра до Народното събрание.

Вижте още: Защо набиха председателя на БХК Красимир Кънев?

Двама го удряли с юмруци по лицето и по главата, след което избягали по ул. „Цар Шишман“.

Ние се свързахме с Николай Хаджигенов, за да даде своя коментар по темата и какво точно мисли за случилото се днес в центъра на София. 

**********

Как ще коментирате случая с бития пред Народното събрание председател на БХК Красимир Кънев?

Подобно нагло и безнаказано нападение в центъра на София, на едно от най-охраняваните места и пълно с камери, вече говори не само за обичайната безнаказаност, а за правителствена подкрепа, а защо не и поръчка?

Защо според вас се е стигнало до тази агресия?

Правителството води целенасочена информационна война срещу собствените си граждани, ежедневно информирайки ги за заплаха от мигранти, тълпи, обсада, терористи и прочие. Нищо от това не е вярно, но по този елементарен начин, създавайки изкуствен враг правителството насочва общественото мнение в друга посока с цел прикриване на извършваните безобразия, некомпетентност, корупция и прочие.

Да не забравяме, че онзи ден основният информационен стълб и PR на режима Борисов – Божидар Димитров заяви, че противниците на режима ще бъдат гонени в най-скоро време, като гюленисти. Нормална е подобна ескалация на насилието, след като крепящите правителството и незнайно защо наричани патриотични партии, днес направиха изявление, че по мигрантите трябва да се стреля и да се хвърлят бомби.

И да вече сме в Северна Корея – бият, убиват, оградата ще държи нас вътре естествено.

Всъщност тук няма мигранти цялото това нещо е насочено срещу нас българските граждани с идеята режимът Борисов да остане на власт, което очевидно вече е невъзможно с избори.

В последно време от БХК са много остро настроени към действията на хора като Динко Вълев, Перата и ли организации като БНД „Шипка“. Възможно ли е това да е една от причините?

Не само БХК, а на практика всички мислещи хора са настроени срещу динковщината. Защото тя не е и не може да бъде ограничена само срещу групи хора, а дори да може това не трябва да се случва без значение дали са мигранти, цигани, евреи. В крайна сметка врагове са всички, които са против тоталитарният режим на управление.

Този случай ще накара ли обществото да реагира или ще го приемем като поредния случай?

Обществото у нас е силно само в социалните мрежи, извън това е абсолютно инертно. На моменти се питам, дали всъщност не сме народ от зомбита? И да, няма да предприемат нищо, защото врагът е избран умишлено – БХК са най-удобната мишена за неможещите и неискащите да мислят. Поне 80% от хората ще кажат, че малко са го били. За съжаление, когато почнат да бият тях вече ще е късно…..

Интервюто взе: Любен Спасов

 

 

Защо набиха председателя на БХК Красимир Кънев?

12-01-30-26270_3

Днес отново станахме свидетели на агресия.

Днес отново си припомняме мутренските времена, когато хора се биеха по улиците и никой не се впечатляваше.

Днес председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев е бил нападнат пред столичния хотел „Радисън“.

Забележете! Няколко метра до Народното събрание.

Двама го удряли с юмруци по лицето и по главата, след което избягали по ул. „Цар Шишман“. След нападението Кънев се обадил на 112.

Според МВР инцидентът е станал тази сутрин в 9,30 ч.

На място Кънев е отказал медицинска помощ, както и да обиколи с патрулката в района, за да разпознае нападателите си. Кънев е споделил, че нападателите му са били двама души, като при разминаването с тях единият го е ударил. Освен сигнала, Кънев не е подал жалба в МВР.

От неправителствената организация осъждат нападението над председателя си и призовават за незабавни мерки за разкриване на извършителите, включително с помощта на записите от камерите на мястото и по пътя на бягство на нападателите.

БХК стои срещу всякакви прояви на насилие. През годините служители на организацията многократно са били обект на тормоз и закани заради работата си в защита правата на човека в България, но до момента не се беше стигало до физическо посегателство, допълват оттам.

Ето и пълния текст на реакцията на Българския хелзинкски комитет:

„Председателят на Българския хелзинкски комитет (БХК) – най-голямата организация за защита на правата на човека в България – беше нападнат тази сутрин около 9.30 ч. пред столичния хотел „Радисън“ от двама неизвестни мъже. Красимир Кънев е бил ударен с юмрук в лицето и стомаха, след което нападателите са избягали по ул. „Цар Шишман“. След инцидента на място е извикана полиция. Кънев е с леки наранявания.

БХК остро осъжда нападението над председателя си и призовава да се предприемат незабавни мерки за разкриване на извършителите, включително в най-кратък срок властите да набавят записите от камерите на мястото на инцидента и по пътя на бягство на нападателите.

БХК стои срещу всякакви прояви на насилие. През годините служители на организацията многократно са били обект на тормоз и закани заради работата си в защита правата на човека в България, но до момента не се беше стигало до физическо посегателство.

Силно сме обезпокоени от наблюдаваната от години опасна тенденция в България да се допуска, одобрява и дори възхвалява говорене, което насажда омраза или подтиква хората към насилие спрямо някои от най-уязвимите групи в обществото. Агресията се насочва съответно и към малкото организации и активисти, които се заемат със задачата да ги защитават. Езикът на омраза все повече завладява публичното говорене чрез медиите, които често дават безкритична трибуна на расистки, ксенофобски и хомофобски възгледи и антималцинствени активисти. Българските власти пък не се справят с навременното и ефективно разследване на престъпления от омраза, а в някои случаи техни представители дори поощряват престъпления като днешното“.

Големият въпрос обаче е: Защо набиха Красимир Кънев?

Да, БХК работи по казуси, които определено много често не се харесват на обществото или хората не са съгласни с мнението на организацията, но трябва ли нещата да се решават по този начин?

И кой е този казус, който успя да предизивика чак такава реакция?

Замесени ли са патрЕотите?

Много интересна подробност е, че от многото инициативи на БХК напоследък, най-чести са активностите им по прокурорските проверки срещу националисти като Динко и Перата или организации като БНД „Шипка“, чието закриване от организацията дори поискаха от главния прокурор Цацаров.

През юни от Българския хелзинкски комитет поискаха държавното обвинение да подаде иск по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) за прекратяването на двете националистически организации. В края на юли искането е пратено за разглеждане във Варна, защото седалището на двете организации се намира в града.

Припомняме, че специално тези две организации са познати както на медии, така и на общество

Двете организации бяха главни действащи участници при посрещането на руската прокремълска рокерска организация „Нощни вълци“ пред храм „Св. Александър Невски“ в края на юни.

Преди това те се изявиха и като организираха доброволни патрули по границата срещу мигранти.

Отделно при посрещането на „Нощните въци“ в Бургас, отново тези две организации създадоха смут, като биха граждани, които бяха против влизането на рокерите у нас.

Вижте още: Трябва ли да се закрият паравоенните организации?

Също така БХК опита да издейства и досъдебно производство срещу премиера Бойко Борисов с подобни мотиви, но прокуратурата не откри данни за извършено престъпление.

Коя от тези причини е вярната или ще излезе трета, само времето ще покаже. 

Върнете колелото на момичето, мамка ви …

5132089

Сега ще ви разкажем историята на Вики. 

11-годишо момиче, което от раждането е приковано в ограниченията на заболяването си- церебрална пареза.

За нещастие историята, която ще ви разкажем няма да е ркасива – а напротив.

По български гнусна. 

За разнообразие, а и защото е полезно раздвижване на краката, Вики използва едно колело, което изработено специално за нея- триколка, съобразена с размерите и.

На колелото Вики се чувства като другите деца.

От БГНЕС обаче ни разказват за проблем, който е свързан точно с това колело.

Колелото е откраднато преди два дни от задния двор, който през деня се отваря, за да има достъп до тераса на заведение. Било е завързано за стълба, но това едва ли е представлявало проблем за крадеца.

След сигнал в социалните мрежи пловдивчани се оглеждат за колелото и се молят то да се намери.

Тази сутрин са се обадили хора, които са забелязали около 30 годишен мъж да го кара по бул. „Шести септември“ в посока Столипиново. Сигналът е предаден на полицията. Сега остава те да си свършат работата. Но ще го направят ли?

Да се надяваме, че колелото ще се намери и ще е годно за каране, а не превърнато в скраб в някой склад. Макар и полезно за рехабилитацията на детето, то не е правено по Здравна каса, а сумата- 1600 лева, не е от порядъка, който майката ще бръкне и ще извади на момента. Тя ги е събирала тези пари с участие на близки и приятели. И не знае дали може да намери отново, за да направи ново. Затова така болезнено е изплакала, когато е открила липсата му. Затова е тъжна Вики. Само че това, което казва Вики, вече разплаква не само майка и.

„Ядосах се, като разбрах, че са откраднали колелото. После се замислих и разбрах, откъде е дошъл този човек. Той сигурно няма пари, а има дете, което не може да се движи. Като мен. После пак се ядосах, защото слушам майка ми как плаче. Искам си колелото обратно.“

Историята на Вики и колелото не свършва дотук.

От нея ще има доста последици – за щастие положителни за детето.

След публикуването на поста на майката в социалната мрежа, заваляват обаждания от непознати хора, които искат да помогнат- някои дори със цялата сума.

Тази сутрин е започнала по тъмно с обаждане от българин в Канада със същото предложение. Около Гергана вече има кръг хора, с които заедно умуват да продължат напред- има много други деца в същото положение като Вики.

Парите, които ще се съберат, могат да послужат за колела за тях.

Манол Глишев за третата годишнина от Окупацията на Софийския университет

14813659_1636880293004581_1450836853_n

На тази дата, точно преди три години, група студенти окупираха Ректората на Софийския университет.

Тогава студентите показаха решителност и изразиха позиция. 

Вместо да ви припомняме събитията оттогава, решихме един от участниците да разкаже от първо лице за това какво точно е било усещането в този ден.

За „Гласът на младите хора“ говори Манол Глишев:

manol1

*****

Как си спомняш деня, когато окупирахте Ректората на Софийския университет?

Един от най-вълнуващите дни в живота ми. Бяхме в 272-а аудитория, отначало само стотина души.

Няколко оратори насърчавахме студентите, които вече бяха решили да окупират самата зала, да пренесат действието върху цялата сграда. Припомням: това е помещението, където преподаваше безсрамният Димитър Токушев, тогава шеф на Конституционния съд, одобрил връщането на Делян Пеевски в Народното събрание. Забавно е, спомням си, че в първия ден на Окупацията дори прочетох пред събралите се студенти Шекспировия монолог на Хенри Пети преди битката при Аженкур – просто за надъхване. Беше трескав, малко наивен и много, много красив момент.

В един момент решихме да застанем в два края на аудиторията и да се преброим. Искащите пълна окупация бяхме повече, решението бе взето и приключението започна.

Мисля, че всички бяхме щастливи.

Икаше ни се да вярваме, че правим нещо като Съединението. „Пронунциаментото е извършено по начин най-благороден…“ Надявам се и други да изпитат същото чувство.

Окупацията започна като фойерверк и известно време – за съжаление, твърде кратко – беше истинска алтернатива на прогнилата българска псевдодържава. Най-хубавото обаче беше, че хиляди хора от цялата страна ни подкрепиха.

Имаше такива, които нощем пазеха сградата отвън, за да не нахлуят в нея изродите на БСП, ДПС и Атака. Имаше хора, дошли отдалеч, за да стиснат ръката на някого от нас, да ни пожелаят успех и да ни влеят кураж. Имаше хора, които буквално деляха залъка си с нас. В продължение на няколко дни станах свидетел на трогателни, възвишени сцени.

Това не се забравя. Има нещо смиряващо и задължаващо в спомена за тези моменти.

Тогава не успяхме да оправдаем доверието на хората, но това още по-сериозно поставя въпроса за дълга и честта.

Говориш за вълнение и дълг, а същевременно споделяш, че си разочарован от гражданското общество у нас. Не си ли противоречиш?

Тогава още не бях разочарован. Дългът си стои, но днес вече виждам, че ентусиазмът и постоянството много трудно се съчетават у българите. Това ме ядосва и ме води до грозни мнения за качествата на нашия народ. В края на краищата, смятам, че съм длъжен да правя това, което мога – да говоря нещата, които смятам за истина, да приканвам към действие и ако такова има, да се включа в него.

Други претенции нямам.

Оттам нататък всичко е лична отговорност и мога само да поздравя хората, които чувстват в себе си воля и сили. За останалите в най-добрия случай мога да съжалявам, но по-често ги презирам. И съм убеден, че криминалнте типове, присвоили си властта над България, също презират безропотното мнозинство от своите поданици.

Каква е разликата между вас и „Ранобудните студенти“?

Под „нас“ в случая имаш предвид по-твърдо настроените хора. Отначало сякаш нямаше разлика. По време на самата Окупация се оформиха две идеи, две течения вътре в Ректората: една група настояваше за меко поведение, разговори с правителството, по-малко или направо никакви шествия по улиците. Тази група искаше и бързо сваляне на Окупацията. Пак тази група не искаше да отмени и грешното ни решение за допускане на университетската администрация на работа.

Днес бих нарекъл тези хора или глупаци, или предатели. Може би – и двете. След като извършиха своето, някои от тях започнаха уютни кариерки и си ги спомням с лошо чувство. Предполагам, че е взаимно, но ми е все тая.

Тези хора си останаха в ниското.

Другата група, към която с известна гордост броя и себе си, настояваше за твърдост, праволинейност, груб тон към управляващите, пълно прогонване на администрацията от сградата и продължаване на Окупацията до нова ескалация на протестите.

И до днес смятам това за правилно – и е много жалко, че не успяхме да наложим това мнение. Тогава беше моя лична грешка, че изобщо допуснах да се говори за администрация и допускане на изпити в окупираното здание, както и че нервите ми не издържаха при няколко лоши решения.

От такива грешки човек се учи.

Тогава имаше ли подигравателно отношение от Ректора към окупаторите?

Не точно. Мисля, че тогавашният Ректор беше притеснен – поне до момента, в който няколко страхливци не отидоха да разговарят с него и не му показаха, че са готови да се огънат пред неговите увещания. Имаше подигравки и дори опити за агресия от страна на неколцина от по-некадърните преподаватели (за съжаление, дори в Софийския университет има такива), но тези неща нямаха реално значение. Когато човек се е хванал с нещо голямо, подигравките на дребните души са просто фонов шум.

Далеч по-вредно от всяка подигравка е предателството. Страхът, липсата на последователност, интелектуалната неподготвеност, липсата наполитическа култура и на младежки патос – ето това имаше решаващо значение.

„Радикално крило“ на Ранобудните – така ви представиха в медиите, вярно ли е това?

Пак имаш предвид по-твърдо настроените от нас. Ами да, може и така да го кажем. В случая „радикалното“ крило просто беше по-последователно в идеите си. Когато си казал „а“, трябва да продължиш с „б“, пък и с цялата азбука. „Умереното“, тоест страхливото крило на Окупацията беше създадено от злонамерени кариеристи и придоби тежест заради неподготвеността на иначе невинни и ентусиазирани студенти.

Докато „радикалните“ сред нас бяха стигнали до едно логично мнение: че крайната цел на Окупацията е сваляне на кабинета, рапускане на онова Народно събрание и предизвикване на извънредни избори – при това с възможност за нова Окупация при поредна изборна подмяна.

Подмяната, впрочем, се случи. За мое горчиво съжаление, оформилата се протестна или гражданска общност тогава не оъзна, че Окупацията е само едно от възможните и необходими средства за борба с криминализираните български власти и може да бъде наследена от други форми.

Обърни внимание – не правя никаква разлика между ГЕРБ, БСП, ДПС, Атака, т. нар. „Патриоти“ и всички останали крадци, мутри и ченгета в Народното събрание. Тогава ми се искаше да вярвам, че поне Реформаторският блок е нещо по-различно, но сега се подигравам на собствената си наивност. Днес радикализмът ни е нужен повече от всякога.

Как си обясняваш свалянето на първата Окупация?

Всъщност двете Окупации на Софийския университет от 2013-2014 не са „първа” и „втора”, защото през 90-те години е имало по-стари студентски стачки, които вече са част от съвременната история на България. Колкото до нашия случай, Ректорът Илчев и ДАНС си изиграха добре картите.

Внедриха и умело използваха страхливци и кариеристи сред нас. За съжаление, бяхме излишно учтиви с тези хора. Тази наша наивност обаче се превърна в урок.

Ако днес студенти отново поискат да направят нещо, бих им разказал за всичките си провали, за да ги избегнат.

Ако се върнеш тогава, има ли нещо, което искаш да промениш?

Практическият смисъл на този въпрос е: бих ли направил нещо по-добре днес. Да. Бих.

Бих изгонил няколко души, бих издържал доста по-дълго, бих заложил малко повече на груботодействие и малко по-малко на реториката, макар все още да я смятам за важна.

Директно бих влязъл във физически сблъсък с т. нар. „полицаи“, а всъщност безродници, които влачеха онази пейка с момичето на нея.

Всъщност нека оставим условното наклонение и пожелателните форми. Трябва да направим тези неща, без значение дали ни се иска или не.

Друг изход няма – иначе криминализацията на властите, жестокостта на всекидневието в ръцете на мутри и нарастващото руско влияние ще ни унищожат. В България няма защо да си говорим празни приказки за „избори“ и „демокрация“. Ножът вече е опрял до кокала и ако не вземем съдбата си в ръце, след няколко години няма да можем да говорим така свободно, както днес.

На много места у нас това вече се е случило. Демокрацията и законността тепърва ще трябва да бъдат градени върху костите на престъпниците. Пък който иска да го разбира.

Дали българският народ ще се справи със задачата си? Дали изобщо я осъзнава?

Вече не зная. Но чакам.

За „Гласът на младите хора” разговора проведе Веселин Диманов