Етикет: Гласът на българите в чужбина

Тереза Мей: BREXIT ще ни навреди. Предстоят ни трудни времена

picture-credit-pa-2-1024x683

Британската икономика ще пострада от решението за напускане на EС, въпреки признаците в икономическите данни, че отражението няма да е толкова сериозно, колкото предвиждат някои“. Това заяви британският премиер Тереза Мей на път към Китай за участие в срещата на върха на Г-20, съобщават БТА .

Вижте още: Недоволни от BREXIT: Британци искат да живеят в България

Предстоят ни трудни времена, заяви Мей. Тя се придружава от шефа на Банк ъв Ингланд Марк Карни и от министъра на финансите Филип Хамънд, който се обяви за фискален стимул за опазване на растежа.

Вижте още: По пътя на БРЕКЗИТ: Великобритания остава в ЕС – засега

Попитана за мнението й за нуждата от „фискален рестарт“ – термин, използван от Хамънд по време на негова визита в Китай през юли, Мей каза, че правителственият отговор още не е твърдо определен.

„Ще обмислим въпроса в зависимост от данните през есента.“

Очаква се Хамънд да разхлаби контрола на предшественика си Джордж Озбърн върху държавната кесия, коментира Ройтерс.

Вижте още: Има ли опасност за българите във Великобритания – разговор с Мария Спирова

Притесненията на Тереза Мей не са напразни, но и на самия Европейски съюз няма да му е лесно с напускането на Великобритания.

Вижте още: Какво може да се случи след Brexit & Тръмп?

Изминаха два месеца след гласуването за „Брекзит“, а днес изобщо не е по-ясно, отколкото тогава, как и Великобритания, и ЕС ще се справят с такова важно предизвикателство. Той като никога не е имало ясен сценарий за бъдещето на Великобритания в света след „Брекзит“, останалите 27 страни членки не са добре подготвени за последиците. Много от тези неща са свързани с дълбокия шок от вота, за който много хора се надяваха, че ще протече по друг начин.

Мрачната реалност обаче сега е съчетана с кухи лозунги.

Както е трудно да се преувеличава безразсъдството или откровеното невежество на тези, които обещаваха безболезнен „Брекзит“, така е трудно да бъде пренебрегнат фактът, че европейските партньори се объркват, когато стане дума за планиране на следващите стъпки на континента. С наближаването на лятната пауза тези пукнатини и пропуски излизат на преден план – както донякъде показа неформалната среща в понеделник между лидерите на Германия, Франция и Италия.

Целият анализ относно съдбата на ЕС и Великобритания, четете  ТУК.  

Винаги можем да напуснем България, но така й вредим!

Премахането на всички граници винаги се смята за нещо положително. Независимо дали говорим метафорично или буквално.

Откакто сме в ЕС, свободното придвижване и свободният избор на работно място се смятат свещени.

Дали обаче това е така?

Сериозно преоценяване на ситуацията иска от нас журналистът Йохен Битнер.

В интервю за Дойче веле той казва:

„Миграцията на хора вътре в ЕС има и негативни последици, които все още не са ликвидирани от националните закони.”

Битнер припомня, че отворените граници и свободата да си избираш работно място в ЕС са две различни неща. И смята, че при избора на работно място ограничения все пак са нужни.

В своята статия за „Ди Цайт” Битнер пише следното:

Напук на първоначалните очаквания, свободният избор на работно място не доведе до по-бързо сближаване на доходите и условията на живот в Източна и Западна Европа. Вместо да има размяна на ноу-хау, от която печелят и двете части на континента, вътрешната миграция върви само в една посока – от изток на запад.

А когато най-кадърните си заминат завинаги, разликата в благосъстоянието не само че няма да изчезне, а ще се утвърди.

Журналистът нарича  това бързо емигриране „изтичане на мозъци“ и ако се замислите, то наистина е така.

Особено за нашата страна. През последните 25 години толкова много млади и образовани хора напуснаха страната, че буквално може да се сравни с изтичане.

Изтичане на будни, креативни и борбени мозъци, които решиха, че е по-добре за тях е да хвърлят енергията си някъде другаде, далеч от България.

И никой не може да ги обвини в това.

Отварянето на границите – добро за българите, лошо за България

От България в периода 1992-2015 година са си тръгнали три милиона души

За нашата страна това е много. Не, за страна с осем милионно население това е ЧУДОВИЩНО много.

Отварянето на границите беше едновременно и най-доброто и най-лошото, което се случи на българското общество. Да, получихме свободата всеки да прави каквото си поиска, но оставихме една страна, която все още страда за изгубените млади хора.

Масовата емиграция на хора на възраст между 25 и 50 години драматично увреди както българската икономика, така и политическата система.

Особено политическата система.

Защото тук останаха хора, които са идеалисти. Които очакват нещо да се промени или да дойде месията, който да ни спаси

Изтичането на мозъци често пъти е и разхищение на мозъци. Когато икономисти или медицински сестри изкарват на запад повече пари като неквалифицирани сезонни работници, отколкото у дома с професията си, това очевидно не е правилен и устойчив модел, смята още Битнер.

Да навредя ли на България – дилемата на емигранта

Винаги може да напуснем страната си. Никой не може да ни спре. А напоследък забелязваме, че никой няма и желанието.

Политиците у нас определено се стараят да не ни оставят да си тръгнем.

Но трябва да принзаем – колкото повече бягаме, толкова повече „нараняваме“ България. Родината, не държавата.

Защото логиката на емигрантите е ясна – Защо да стоя тук и само да си хабя безсмислено силите в борбата срещу корупцията и клиентелизма? Тоест, става дума за инстинктивен избор между борбата и бягството, в резултат от който страни като България и Румъния губят не само „мозъци”, но и критичното острие на обществото – онези хора, които биха били най-ефикасни в борбата срещу недъзите, смята Битнер.

Определено много хора ще се познаят в тези думи, защото наистина е по-лесно да заминеш за Германия, отколкото да работиш за това в България нещата да работят както в Германия.

Но с този начин на мислене ние вредим не само на България, а и на българите, които остават тук.

Никой обаче не може да обвини хората в чужбина в егоизъм. Никой не може да им каже, че не постъпват честно. Никой няма това право.

Защото те не са си тръгнали от добро.

И точно това е проблемът!

Че това е един модел на живеене, който не е ясно дали е най-правилният за Европа.

Едно обаче е ясно – изобщо не е правилен за България.

И всички ние, всички управляващи и изобщо българското общество трябва да се замисли – докога чрез този модел ще нараняваме България и докога тя може да издържи?

 

Има ли опасност за българите във Великобритания – разговор с Мария Спирова

9059be6d97676426d5b05c00154498bd

Днес Ви представяме интервю с Мария Спирова на една много сериозна тема. Особено за българите в чужбина. 

Като човек, който живее и работи на Острова, я попитахме голямо ли е напрежението във Великобритания след решението за Brexit спрямо имигрантите и защо ксенофобските настроения са се покачили толкова много?

Реагира ли адекватно полицията в този случай и само срещу българите ли са тези отрицателни настроения? Попитахме я още и какво може да очакваме от изборите в САЩ, защото е човек, който следи много отблизо темата. 

13001059_10153386106201831_1515507159981780632_n

Мария Спирова е родена на 10 януари 1984 г. Тя е завършила Класическата гимназия, учила е културология в СУ и има магистратура по криминология от Оксфорд (спечелила е стипендията Weidenfeld, която дава на хора от много държави, включително и България, пълна издръжка за магистърски и докторантски програми в Оксфорд). 

Специализирала е 1 година журналистика в САЩ (пак стипендия) и е стажувала в централата на National Geographic във Вашингтон. Докато учи, 2 години работи във в. „Капитал“ (културните притурки „Капител“ и „Капитал Light“), после 3 години е  в Българска телеграфна агенция. Публикувала е стихове и есета в „Литературен вестник“ и други периодични издания. Член е на МЕНСА.

Носител е на международната журналистическа награда Reporting Europe 2014, за серия публикации за протестното движение #ДАНСwithme в България.

Ето какво каза по горещата тема Мария Спирова:

-Какво е положението във Великобритания след решението за Brexit-а като цяло?

Положението е напрегнато и обществото е силно разединено и объркано. Новото правителство е в позиция на ослушване и досегашните им разговори с Шотландия, Германия и Франция не дават добри сигнали относно колко приятелски ще е духът на преговорите, когато започнат.

Тереза Мей е лоша новина за всички имигранти на Острова. Биографията й на вътрешен министър показва, че тя е силно идеологически мотивирана да изтласка колкото се може повече чужденци от Великобритания и да затвори границите с драстичен контрол. Срещу този подход има силни икономически аргументи, но тя от години е глуха за тях, а сега е заобиколена с хора като Дейвид Дейвис и Лиъм Фокс, които не разбират Европа и мразят социалните придобивки, които ЕС узакони в Обединеното кралство.

-Наистина ли се усеща напрежение към българите?

Напрежение се усеща срещу мигрантски общности от всякакъв произход. Много агресия се заяви срещу поляците, като най-видима група източноевропейци.

Има вече документирани случаи на публичен тормоз над българки в Оксфорд, където живея.

Правителството на Дейвид Камерън превърна румънците и българите във враг номер едно на британската икономика през 2013г., няколко месеца преди да изтече мораториум над свободния ни достъп до английския трудов пазар, защото си въобрази, че това е удобна стратегия за отвличане на вниманието от провала на политиката на остеритет.

За съжаление това отприщи еврофобията като мейнстрийм дискурс в обществото и доведе до провала на неговата собствена кариера и катастрофалния референдум под фалшив предтекст.

 -В момента атаките единствено във виртуалното пространство ли са или се усещат и на работните места на българите?

Атаките най-често са очи в очи, но по рядко от познати и още по-рядко в работна среда. На работа става дума по-скоро за силно затруднена комуникация между колеги, за които е ясно, че са гласували за Брекзит.

Този жест не е неутрален към мигрантите – за всички бе ясно, че това решение представлява огромна заплаха за европейските граждани и техния живот в Обединеното кралство. Това демонстрира определено отношение – не ме интересува съдбата ти, искам да се махнеш.

-Защо, според вас, ксенофобските настроения са се покачили толкова рязко? Изненада ли са или винаги си ги е имало?

Ксенофобията в Обединеното кралство не е изненада. Тя назрява от години заради бързата глобализация на един островен народ, несвикнал да се адаптира. Особено обострена е към източноевропейци, защото британците не изпитват към нас постколониална вина, а същевременно наистина не знаят нищо за културите ни и автентично не знаят къде сме на картата.

Ние просто не сме лесни за вграждане в класовото общество – вършим тежка работа, но не сме сервилни, а настояваме на правата си и не крием стремежа си към просперитет. Образовани сме, което изглежда неприемливо от британска гледна точка, защото сме бедни – това тук не е възможна комбинация.

Имаме гръбнак и амбиция и не се вписваме в ригидната местна йерархия – всичко това допринася за превръщането ни в мишени.

-Кога за първи път се усетиха лошите настроения срещу българи и румънци?

Както споменах в първия отговор, тази неприязън бе плод на социалното инженерство на Камерън, който насърчи грозни и невежи, неверни с реалността и последвалите статистически данни предразсъдъци спрямо български и румънски граждани през 2013 г. и така легитимира Найджъл Фараж и неговата фашистка партия на независимостта в политическото пространство – докато неадекватно смяташе, че ако направи консервативната партия по-реакционерска и националистическа, ще приласкае разочарованите гласоподаватели обратно.

Оттогава датират моите лични изживявания с местни хора,които, научавайки, че съм българка, гневно ме питаха защо не бера ягоди, а упражнявам недопустимо престижна според тях професия.

Вижте още: Какво може да се случи след Brexit & Тръмп?

-Реагира ли адекватно полицията в този случай?

Доколкото ми е известно, да. Не съм чувала за неравностойно третиране на българи от страна на полицията при инцидент на омраза.

-Какво е решението на проблема и изобщо има ли такова?

Струва ми се, че британското общество изпусна зъл дух от бутилката и той трудно ще бъде натъпкан обратно вътре.

Решението е да не се снишаваме, а да устоим на предизвикателството с достойнство. Да изобличаваме ксенофобите навсякъде, където ги срещнем, да се отзоваваме на помощ на всеки тормозен, да не подминаваме коментари и намеци, без да ги наречем неприемливи и винаги да ги докладваме на полицията. Така ще попречим на ежедневната ксенофобия да се превърне в норма и навик.

-Българите на Острова трябва ли да се притесняват?

Те се притесняват. Неизвестността относно бъдещия им статут във Великобритания продължава, а Тереза Мей не е лидер, който се ръководи от хуманни принципи и особено съчувствие към не-британци. Ако Кралството тръгне към предизвикана от Брекзит рецесия, мигрантите ще са сред първите засегнати – заплащането им ще стагнира или ще се свие, работните им места ще бъдат изложени на риск. Специално за България, като се знае какъв значим вносител в бюджета е българската диаспора, това може да доведе до сътресения на местно ниво.

-Следите много от близо темата с президентската кампания в САЩ. Какво може да очакваме?

Ако се съди по огромната потребност на изоставащите сегменти от западните общества да си отмъстят на демократичния правов ред, като сринат политическия модел, който обвиняват за стагнацията си, по огромния гняв срещу образования,  космополитен елит –  неща,  които ЕС символизираше,  и срещу които се надигна племенната ярост на англичаните,  за да стигнем до Брекзит… Доналд Тръмп има сериозен шанс да бъде следващият президент на САЩ. Тогава ще се озовем в римейк на късните 1930.

Интервюто взе Любен Спасов

Българино, по-добре да ти пука за „Брекзит“!

Днес Великобритания ще реши своята съдба и тази на Европейския съюз. Дългоочакваният референдум „За“ и „Против“ оставане на страната в ЕС може да се окаже най-важното събитие за тази година – както в географски, така и в политически спектър.

През последните два месеца много предварителни проучвания показват, че вотът е разделен наравно, така че сигурни прогнози за резултатите от референдума не могат да се направят дори ден преди неговото провеждане.

Как обаче „Брекзит“ засяга България?

Забелязваме, че хората в България са заинтересовани минимално от това, което се случва в България. Явно отново не осъзнаваме, колко е важно за нас Великобритания да остане в ЕС.

Но ние отново сме на принципа – „Не е наш проблем. Да се оправят!“. 

Сега ще ви представим част от анализа  на Института за европейски политики „Брекзит“ и България: последици и реакции“ с автор Ивайло Яйджиев, от който разбираме до каква степен днешното решение на британците е важно за нас.

А повярвайте ми, оказва се, че определено трябва да ни пука как ще гласуват на острова. 

Евентуално решение на Великобритания за излизане от ЕС ще има и за двустранните икономически отношения с България. Самият “Брекзит” почти сигурно ще доведе до излизане на страната от единния европейски пазар, тъй като копирането на т.нар. норвежки модел (в единния пазар, но извън ЕС) би било невъзможно без запазване на свободата на движение и търговските правила на Брюксел. Това ще доведе до нуждата от предоговаряне на търговските отношения между ЕС и Великобритания и връщането на тарифни и нетарифни бариери, независимо от ролята на Световната търговска организация. Допълнителен ефект ще дойде и от вероятната рецесия в самата Великобритания, която ще намали търсенето на стоки и услуги.

Последствията за България ще са значими, но ограничени, тъй като Великобритания е на 12-о място по износ сред търговските ни партньори (на обща стойност малко под 1 млрд. лв. за 2014 г.) и на 14-о място по търговски обмен. Общият износ за Обединеното кралство е около 2.2% от целия износ на България, така че “Брекзит” би имал ограничено отражения върху цялостното салдо, но е вероятно да създаде по-сериозни проблеми за определени сектори – като медикаменти и мебели.

Ще бъде ли застрашена миграцията?

Определено да! Доминиращата тема по време на кампанията в Обединеното кралство определено e имиграцията и е логично да се очаква значително ограничаване на свободата на движение в бъдеще.

Българите, които биха искали да живеят и работят във Великобритания в бъдеще, ще срещнат отново пречки, които ще са по-сериозни от тези между 2007 и 2014 г. Те ще се отразят особено на няколко групи. Първо, това ще е сериозен удар за сезонните работници на временни работни договори, за които Великобритания вероятно ще се окаже затворена врата. Второ, българските студенти в бъдеще вероятно ще бъдат изправени пред значително по-високи такси в британските университети. В момента българите могат да се възползват от почти същите условия като местните студенти, включително по-ниски такси и сравнително изгодни заеми за бакалавърски степени. Трето, това ще усложни и придвижването между двете държави, като за 2015 г. над 120 000 българи са посетили Великобритания, а над 250 000 британски туристи са дошли в България.

Определено трябва да ни пука за „Брекзит“

Евентуален “Брекзит” би имал сериозни последици за България, а София трябва да е готова да формулира активна позиция в следващите дни и месеци. От една страна, излизане на Великобритания ще има директни ефекти, сред които засилването на евроскептицизма в Европа, затрудняване на двустранните икономически отношения и значително ограничаване на свободата на движение и работа в бъдеще. От друга страна, “Брекзит” би се отразил дълбоко и на самия ЕС, създавайки условия за Европа на две скорости, променяйки баланса на силите в ключови области като икономика и външна политика и принуждавайки ЕС да се “рекалибрира” институционално – промени, които вещаят основно негативи за България.

Ние като гражданско общество трябва да заемем позиция, а не да сме апатични. Тпчно тази апатичност ни доведе до положението, което сме в момента. 

Да, това е решение и политика на Великобритания, но това решение много силно ше се отрази върху нас.

Ние обаче сме свикнали да не се интересуваме от нищо. Пуснали сме се по течението и просто чакаме да видим какво ще се случи.

Тревожно е, че и нашите политици не коментират достатъчно темата, което допълнително поражда у обществото апатия към темата.

А всъщност какво трябва да направим ние?

Първо, България трябва да е активна по основната тема на рефенредума – свободата на движение – и да отстоява позиция за омекотяване на бъдещите ограничения за достъп до пазара на труда във Великобритания за българи.

Второ, София трябва да даде ясни индикации, че би искала да е част от интеграционното “ядро” на ЕС, като например потърси присъединяване към европейския банков съюз. Трето, би било необходимо да вземе предвид продължаващия възход на евроскептицизма на континента при планирането на председателството на Съвета на ЕС, но и в политиката ни към Европа като цяло.

Забавната страна на нещата: F**k you, European Union!

Много известни личности във Великобритания изразиха мнение за случващото се в страната. Един от тях е и комика Джон Оливър.

Въпреки че живее в САЩ, самият Оливър е британец и е твърд привърженик на оставането на страната в Европейския съюз.

В последното издание на шоуто Джон Оливър покани в студиото камерен мъжки хор, който да представи Обединеното кралство на Европейския конкурс за най-добър химн.

Ето и цялото видео, в което мжое да видите предложението на Оливър:

Източник на информация: ClubZ

Целият анализ може да прочетете ТУК.

 

Промените в ИК са до под кривата круша

Обсъжданията по Изборния кодекс продължават.

Вече всички сме уморихме от обсъжданията в парламента. Уморихме се да ги чакаме да се чудят как точно да променят ИК, за да може да е така както те го искат, но и нас да ни залъжат.

Депутатите обсъждат седем законопроекта с предложения за промени в Изборния кодекс (ИК) на първо четене.

7 различни проекта, които ще забавят работата по него още повече.

Вижте още: Мария Спирова: Гласовете от чужбина ужасяват статуквото

Проектът на Цветан Цветанов от ГЕРБ и група е свързан с ревизия на текст за избирателните секции в чужбина. Целта е да се постигане равнопоставеност по териториален признак. Предлага се общият максимален брой на всички секции за всяка държава по света да е не повече от 35.

Предвижда се изискване за 60 избиратели, подали предварително заявление за разкриване на секция в чужбина. Предлага се възстановяване на възможността за участие на организациите на българските граждани в съответното място при образуването на избирателните секции. Предвижда се промяна в Закона за административно-териториалното устройство, с която да се намали прагът от 400 на 350 души за образуване на кметство.

Проектът на Мариана Тодорова от АБВ и група предвижда въвеждане на общ критерий за всички държави и български граждани по света, без да се ограничава броят и мястото на избирателните секции. Въвежда се възможност съдопроизводството по изборните дела да се реализира пред административните съдилища. Предлага се и изменение в Закона за административно-териториалното устройство, където критерият за разкриване на кметство да бъде 250 избиратели.

Вижте оше: Ще отпадне ли електронното гласуване?

Проектът на Корнелия Нинова от „БСП лява България“ и група предвижда промяна на принципни регулации за произвеждането на избори като задължителното гласуване, съвместяването на избори и гласуване по национален референдум, организацията и подготовката на изборите и разпределение на отговорностите и задълженията между избирателните комисии и органите на изпълнителната власт. Предлага се отмяна на електронното дистанционно гласуване, както и промяна в критериите за образуване на кметство.

Проектът на Радан Кънев от Реформаторския блок и група, както и този на независимия депутат Георги Кадиев, предвиждат при избори за народни представители да се създаде 32-ри изборен район извън страната, за да може българите в чужбина да гласуват за кандидатски листи и с преференция, а не само за партии и коалиции. Предвижда се още и възможност за автоматично разкриване на секции в чужбина в зависимост от предходна избирателна активност.

Проектът на Явор Хайтов от „БДЦ-НС“ също предлага създаване на избирателен район „чужбина“. Предвижда се още и въвеждане на изискването обявяването на кандидатите за президент и вицепрезидент да бъде не по-късно от 60 дни преди изборния ден.

Вижте още: Една малка победа за крехката ни ДЕМОКРАЦИЯ!

Проектът на Четин Казак и Хамид Хамид от ДПС предвижда възстановяването на правилата за образуване на секции в чужбина, действали преди последните изменения в ИК. Предлага се възможност предизборната кампания да се води и на друг език, като се предвижда осигуряването на превод на български. Проектът предвижда и отпадане на изискването за уседналост на изборите за общински съветници и кметове и изборите за членове на Европейския парламент.

А ние се питаме: Колко време изгуби този парламент с промените в ИК, за да сътвори още по- проблематично законодателство? 

Защо толкова бавят окончателното решение?

За бурки и други, уж големи, проблеми решават бързо. Сега разлгеждат 7 различни проекта.

Всичко правят, само не и да слушат хората.

Такава ни е властта. Решава неща за обществото без да се допита до него.

Източник: dariknews.bg

 

Довиждане, Българийо, ще ни липсваш!

За абитуриентската чалга пред “Св. Александър Невски” ли страдате? А за випуските, които ще отлетят за чужбина?

ЦЕЛИ випуски абитуриенти заминават да учат в чужбина, като малцина от тях след това ще се върнат у нас. Това обаче сякаш не е толкова голям проблем, защото за него не се говори, колкото за чалгата, алкохола и пиратките пред “Св. Александър Невски”. А за силикона, безвкусното облекло и вулгарното поведение да не говорим! Това е най-голямата драма от години и винаги между двайсет красиви момичета ще бъде открита една, която просто няма вкус, най-вероятно защото и майка й няма. Не отричам, че простотията сред абитуриентите е голяма, но къде ли не е?

image_5547778_126
Коментар на Кристина Цветкова. Публикуван първо в 24 часа

В гигантско събитие се превърна случката с абитуриента Кристиан, който тръгна на бал с метрото, но това, че огромни групи млади, талантливи и красиви българи ще си тръгнат от родината със самолет, явно не безпокои никого.

Само Американския колеж тази година завършват близо 150 младежи, като само пет-шест от тях ще останат да учат висшето си образование в България.

Стотици студенти заминават и са щастливи от този факт. А пък родителите им са още по-доволни. Не че не им е мъчно за децата им, но са щастливи, защото отрочето им ще има шанс да се махне от блатото.

Колко от заминаващите деца ще се върнат обратно?

Някой ще каже, че тук става въпрос за Американския колеж и това е разбираемо, но ако процентът на оставащите абитуриенти е по-голям от кварталната гимназия или от малкото училище на село, това не звучи ли пак стряскащо?

Без да искам да обиждам някого, но има разлика в нивото и тя е видна, точно както се виждат пияните и вулгарните абитуриенти, а пък стотиците техни връстници, които не крещят толкова силно, някак не се набиват във фокуса на вниманието.

Защото, както стана известно, майката на зрелостника Кристиан е изтеглила 150 лева заем, за да кандидатства момчето в Софийския университет. Браво на жената, че успява със зъби и нокти да се бори, за да има детето й добро образование! Има десетки други родители, които с лекота осигуряват 150 лева за поредната прищявка на детето, но това е друга тема.

Момчето Кристиан ще остане известно в обществото като “този, който отиде на бала си с метрото”. Дано се изучи и получи добър старт в живота, защото на такива като него България разчита. Такива като него един ден ще трябва да пълнят хазната с данъците си, за да има пари за пенсии и за социални осигуровки за остаряващото и обедняващото население. Перспектива, която изглежда все по-мрачна, и дългове, които ще стават все по-големи.

А за всички останали ще си спомняме като за “онези, които отлетяха от България със самолет”. Голяма част от тях никога повече няма да се върнат, за да работят и да отглеждат децата си в родината.

За чалгата пред “Св. Александър Невски” ли страдате още?

Автор: Кристина Цветкова
Източник: в. „24 часа

Ще отпадне ли електронното гласуване?

Промените по Изборния кодекс продължават. След като ветето на президента отпадна и се разбра, че за пореден път управляващите няма да се съобразят с мнението на гражданите, сега БСП внесоха нови промени, които тотално ще ограничат всеки да може да даде своя глас. 

На фона на исканията на българи, живеещи в чужбина, да им се осигури достъп за упражняване на конституционното им право на глас и да се върне режимът за разкриване на секции от кодекса на Мая Мановола, социалстите не само не предлагат никаква промяна за гласуването зад граница, но искат да се отмени отмени експерименталното електронното дистанционно гласуване, предвидено от 1 януари 2018 г., като единствена възможност всички българи да могат да гласуват.

Явно управялващите много ги е страх! Страх ги е да чуят истинското мнение на гражданите. Страх ги е да се сблъскат директно с мнението на активните и мислещи граждани. 

Вижте още: Мария Спирова: Гласовете от чужбина ужасяват статуквото

Защо? Защо сте толкова уплашени? Защо искате по всякакъв начин да ограничите правото на българите да гласуват? 

До въвеждането на електронно гласуване се стигна след референдум през октомври 2015 г., когато 1 883 411 души гласуваха с „да“, макар и допитването да не беше валидно съвсем, тъй като не успя да постигне прага от над 3.5 млн. гласулвали.

БСП отново предлага изборите и референдумите да се провеждат в различни дни, но пък е предвидено, че по изключение може и да са в един ден.

Социластите предлагат още гласуването да остане само „обществен дълг“, без да е записано като „задължително“ в закона. За сметка на това обаче не са предложили да отпадне „санкцията“ за заличаване на списъците, ако избирателите не са гласували на два последователни и еднакви по вид избора.

Вижте още: ОФИЦИАЛНО: ОПРАСКАХА ветото на президента

В проекта се предвижда още да се върне старият режим за образуване на кметства, в които се избира пряко кмет – от 400 да се намали отново на 100 жители.

От БСП предлагат да се въведе задължение за Централната избирателна комисия (ЦИК) за периодично оповестяване на избирателната активност в изборния ден. До 22 часа в изборния ден ЦИК трябва да обяви активността в страната и извън нея. Практиката досега е ЦИК да обявява крайната избирателна активност с окончателните резултати от изборите – 3 или 4 дни по-късно.

И така докато отново се занимаваме с незначителни подробности до колко часа трябва да обявяваме активността в изборния ден българите в чужбина, а и не само, остават ограничени и се нарушава тяхното право за глас.

ДОКОГА ще ги търпим? ДОКОГА ще стоим безучастни? ДОКОГА ще сме едно неактивно общество?

Ние от „Гласът на младите хора“ продължаваме да следим развитието с Изборния кодекс и се надяваме в крайна сметка всичко да завърши в полза на българите. Където и да са те. 

 

Мария Спирова: Гласовете от чужбина ужасяват статуквото

Ние от „Гласът на младите хора“ се свързахме с Мария Спирова във връзка с отхвърленото от депутатите президентско вето относно промените в Изборния кодекс (ИК).  Тя е един от първите наши сънардоници в чужбина, които активно защитиха правото на българите зад граница да гласуват. В началото на кампанията против приемането на промените в ИК, тя заяви, че България се превръща в псевдодържава, овладяна от надзаконови лобита.

zx620_2310110

Мария Спирова е родена на 10 януари 1984 г. Тя е завършила Класическата гимназия, учила е културология в СУ и има магистратура по криминология от Оксфорд (спечелила е стипендията Weidenfeld, която дава на хора от много държави, включително и България, пълна издръжка за магистърски и докторантски програми в Оксфорд). Специализирала е 1 година журналистика в САЩ (пак стипендия) и е стажувала в централата на National Geographic във Вашингтон. Докато учи, 2 години работи във в. „Капитал“ (културните притурки „Капител“ и „Капитал Light“), после 3 години е  в Българска телеграфна агенция. Публикувала е стихове и есета в „Литературен вестник“ и други периодични издания. Член е на МЕНСА.

Ето какво каза по горещата тема Мария Спирова:

Какво за мислите за отхвърлянето на ветето на президента?

Падането на ветото е емблематично за будната кома на българската държавност – тя лежи ни жива, ни умряла, превзета от паразитни партии, които са просто формирования по задкулисни интереси и могат да влизат във всякакви безпринципни сношения, за да останат на власт.

Как си обяснявате действията на политиците?

Повечето партии в България са ужасени от свободния и неконтролиран вот, който идва от чужбина – при един либерален избрен кодекс през 2014 изборната активност зад граница скочи  с над 60 % и те внезапно усетиха, че това е опасна тенденция. На диаспората не може да се влияе лесно,тя има опит с други, по-прозрачни политически модели и много от родните политически личности започват да ни изглеждат карикатурно нелепо. Тази тенденция към демократизиране на вота чрез гласове от чужбина ужасява статуквото – то се нуждае от предвидимост на изборите и ниска активност, за да се окопае. Самоорганизацията на българските общности по света и политическата им активност се виждат като заплаха, която да бъде смазана.

Вижте още: ОФИЦИАЛНО: ОПРАСКАХА ветото на президента

Защо според вас те по никакъв начин не се съобразяват с мнението на гражданите, независимо в страната или извън нея?

Защото в представите на депутатите, те не са в политиката, за да се съобразяват с избирателите си, а да консумират власт за лично ползване. Изказвания от рода на „Стига с тази демокрация“ са симптоматични за това самозабравяне и подмяна на дневния ред у невежия ни и нелустриран политически „елит“. Във всички олигархични среди е така. Държавата е пленена от хора с високи амбиции и низки цели.

Какво следва от тук нататък?

Следва българските граждани в страната и чужбина да се обединят и да напомнят на народните представители и правителството откъде произлиза властта им и защо им е дадена. Или да се възползват от правата си на свободни граждани и да сменят управляващите с такива, които се вслушват във волята им.

Интервю  на Любен Спасов

Кристиан Таков към депутатите: Бъдете проклети!

Президентското вето даде шанс на разума. Разумът обаче го няма и шансът увисна.

С тези думи започва своя коментар във Фейсбук доц. Кристиан Таков, относно отхвърленото президентско вето от управляващите днес. 

Явно Таков, както голяма част от обществото, е бил на мнение, че случващото се около променте в ИК е недопустимо.

Днес политиците ни наистина доказаха колко малко уважават мнението на гражданите и как не ги интересува какво се случва в обществото.

Кристиан Таков е доцент доктор по гражданско, семейно и търговско право и преподавател в Юридическия факултет на СУ.  Уважаван човек, който винаги има мнение по въпроси, които вълнуват обществото. 

Не, че неговото изказване ще трогне управляващите. Те доказаха, че не слушат.

Ето какво още каза по темата доц. Таков:

Съжалявам да се повторя, но продължава да е вярно – глупостта властва, истерията сочи пътя.

В случая голямата отговорност се носи от големия. В парламентарната група на ГЕРБ демонстрираха ниво на мислене като на дребен мошеник. Дребността им иде от това, че нямат идеали, а принцип за тях е непозната дума.

Мисленето на тези хора в Парламента е като на човек с тежки ментални увреждания. Сведено е до елементарни биологични нужди. Усвояване и отделяне.

Вижте още: ОФИЦИАЛНО: ОПРАСКАХА ветото на президента

А ако се самооблъщават, че играят покер с дявола, да им припомня – сделка с дявола се сключва само ако лукавият ще е прецакан. В случая прецакани са България, разумът и приличието.

Не можем забрани никому да е тъп. Но можем да презирам низостта на мотивите му.

Грехът ви ще е вечен. А в много по-обозримо бъдеще – треперете от изборите.

Anathema estote*.

*- бъдете проклети (лат.)

ОФИЦИАЛНО: ОПРАСКАХА ветото на президента

Със 135 гласа „за“, 27 против“,  и 3-ма „въздържали се  парламентът отхвърли ветото на президента по текстовете от Изборния кодекс, които налагат ограничения за гласуването чв чужбина.. За текстовете и против ветото гласуваха ГЕРБ част от РБ, ПФ БДЦ и Атака.

Така депутатите отново показаха колко малко ги интересува мнението на хората. Как не им пука дали те искат да имат право на избор или не. Те просто си въртят техните схемички и игри. ПатрЕотите си говорят едно и също и оставиха българите в чужбина без избор. 

Че парламентът ще отхвърли ветете се знаеще още преди самото гласуване. Красимир Каракачанов каза следното:

Парламентът най-вероятно ще отхвърли ветото на президента върху текстовете от Изборния кодекс, които поставиха ограничения за гласуването в чужбина. Впоследствие обаче депутатите отново ще отворят кодекса и ще запишат лимит от 20 или 30 секции за държавите извън ЕС.

Каракачанов каза, че имало предложения и за 50 секции, но те не били приети.

Очаква се да бъде намален и броят на заявленията за отваряне на секция – от 100 на 60.

„Ако ветото бъде отхвърлено президентът има два варианта – или да приеме решението на парламента или да продължи да се прави на интересен и да сезира Конституционния съд“, каза Каракачанов.

Парламентът вече запона дебатите по ветото на президента върху Изборния кодекс.

Тези текстове предзвикаха протести сред обществото. Вчера правна комисия прие ветото на президента като единствено от Патриотичния фронт подкрепиха текстовете отново.

Междувременно стана ясно, че вчера парламентарната група на Патриотичния фронт е взела единодушно решение да оттегли подкрепата си за правителството, ако ветото не бъде отхвърлено от парламента.

БСП няма да участва в гласуването по ветото на Изборния кодекс, заяви по време на дебатите Валери Жаблянов от групата на левицата. Въпреки че във вторник в правната комисия представителят на БСП Филип Попов подкрепи ветото, днес социалистите обявиха, че нито ще гласуват за закона, нито ще подкрепят ветото.

Неучастието на БСП във вота обаче няма отношение към крайния резултат, защото управляващите трябва да съберат 121 гласа, за да отхвърлят ветото, без значение колко депутати са участвали в гласуването.

Лъчезар Никифоров (АБВ) също заяви, че партията му няма да участва в гласуването.

„Очаквам политически сили, принадлежащи на европейските политически семейства, да спрат да се поддават на натиск от ксенофобски партии, пък били и техни коалиционни партньори“.

Това каза Четин Казак (ДПС). Той припомни, че по време на приемането на промените на Изборния кодекс ДПС са били твърда опозиция на текстовете. Казак изрази съжалението си, че президентът е наложил вето само на чл. 14 от Изборния кодекс, касаещ отварянето на секции в чужбина.

„ГЕРБ в името на властта, разбирана като стабилност, пожертва демократични принципи. Неприемливо е ветото да се отхвърля и после текстовете да се поправят. Има два основни аргумента за тези дискриминационни текстове и те засягат гласуването в Турция. Единственото, което трябеа да се направи, е увеличаването на капацитета на изборната администрация. Тряба да спрем едно фашистко изстъпление, заложено в Изборния кодекс“.

Това каза лидерът на ДОСТ Лютви Местан.

Съпредседателят на парламентарната група на Реформаторския блок Найден Зеленогорски каза, че ще гласува за отхвърляне на ветото. Той поясни, че така ще се отвори възможност за нов дебат по Изборния кодекс, който ще касае повече текстове от тези, които са обект на ветото.

Ние от „Гласът на младите хора“ сме напълно зад сънародниците ни в чужбина. Смятаме, че не е приемливо управляващите да ги ограничават по този начин. Всеки бъгларин, независимо на територията на страната или не, има право да даде своя глас. Колкото и да не им се иска на нашите депутати. 

Ние не вярваме, че българите в чужбина ще се примирят с това решение. Ние смятаме, че всички трябва да се обединим за общата кауза.

Стига трикове. Време е за действия. 

Източник: ClubZ