Етикет: генерал Радев

Радев или Цачева – кой ще бъде новият президент на България? (ОБНОВЕНА)

Обновена към 20; 32 часа българско време.

Според предварителните данни на“Алфа Рисърч“: Румен Радев печели първия тур, отива на балотаж с Цецка Цачев.

Румен Радев печели най-много гласове в днешното гласуване за нов държавен глава и влиза от първа позиция в балотаж с претендента на ГЕРБ Цецка Цачева. Той е получил доверието на 24 8% от избирателите срещу 23.5 на сто за представителя на управляващата партия.

Данните бяха представени от управляващ партньор в агенцията Боряна Димитрова в ефира на БНТ.

Всичко по темата ТУК: Размисли и страсти в централата на ГЕРБ – Румен Радев на балотаж с Цецка Цачева (СНИМКИ)

Обновена към 19;51 часа българско време.

Към 19 ч. една от социологическите агенции дава следните резултати в борбата за президент:

Цецка Цачева – 22,5%; Румен Радев – 26,7%; Красимир Каракачанов – 15%
Трайчо Трайков – 6,8%; Веселин Марешки – 9,9% ; Ивайло Калфин – 3,4%
Татяна Дончева – 1,8% ; Пламен Орешарски – 5,8% ; Жорж Ганчев – 0,4%
Диана Димитрова – 0,2% ; Бисер Миланов – 0,1% ; Александър Томов – 0,1%
Йорданка Колева – 0,1% ; Господин Тонев – 0,1%; Камен Попов – 0,2%
Кемил Рамадан – 0,1% ; Пламен Пасков – 0,1% ; Николай Банев – 0,1%
Румен Гълъбинов – 0,2%; Велизар Енчев – 0,5% ; Димитър Маринов – 0,3%

Не подкрепям никого – 5,6%

Към 18 ч. 30 мин. една от агенциите с екзит полове твърди, че разликата между Цачева и Радев расте в полза на генерала. Кандидатът, подкрепен от БСП, има над 27%, Цецка Цачева е с 23%. Красимир Каракачанов продължава да се движи с малко над 13%. Според тази агенция Веселин Марешки качва до 11%, Орешарски държи почти 7%, Трайчо Трайков – 5,5%, Ивайло Калфин малко над 4%, а Татяна Дончева – 1,8%.

Друга агенция обаче дава разлика между Радев и Цачева под 1%. В нейния екзит пол Радев има 24,43, а Цачева – 23,72%.Каракачанов и тук има 13,52%, Марешки обаче е с по-малко – 10,33, а Трайчо Трайков има 6,79%.
В референдума според този екзит пол 82 са за мажоритарна система, 80 % искат намаляване на субсидиите за партиите, а 68% искат задължително гласуване.

Избирателната активност на президентския вот е 39,78% към 17 часа, сочат данни на ЦИК. Броят на гласувалите е 2 718 569 души. Активността е по-висока от тази на президентските избори през 2011-а, когато по същото време на деня тя е била 39,67%.

На референдума до 17 часа своя вот са дали 35,21%, или 2 406 281 избиратели от имщите право на глас. Активността е по-висока от тази на референдума през 2015 година – 31,29% към 17 часа.

Оспорвана борба между кандидатите за президент.

 

Малко след 17 ч. избирателите на Цецка Цачева – по-активни, около 19 ч се чакат инфарктно равни резултати, съобщава „24 часа“.

Според анализатори по часови пояси съотношението на силите между двата основни кандидати – Цачева и Радев, е било следното: До 14 часа преднината на ген. Румен Радев е била между 4 и 8%. След 14 ч., когато вероятно по-възрастните привърженици на БСП вече са гласували, той е водел с около 2% пред Цецка Цачева. Малко след 17 ч. екзит полът на повечето от социологическите агенции, които мерят, е била един процент – с толкова кандидатката на ГЕРБ е изпреварила генерала.

Социолозите очакват в последните два часа оспорвана битка за първите две места и дори разлика в полза на единия или другия кандидат с десети от процента, пише 24 часа.

Борисов и срещата на кабинета

Междувременно излезе информация, че Бойко Борисов събира министрите от кабинета си на среща тази вечер. Информацията беше потвърдена пред „Дневник“ от източници в правителството.

Очаква се, че на нея ще присъства и ръководството на партията и ще бъдат обсъждани резултатите от изборите. Според някои от източниците срещата е насрочена още през седмицата и всички се събират в 19 часа, съобщава още изданието.

Ще подава ли оставка Борисов?

Премиера Борисов вече няколко пъти коментира, че ако кандидатът на ГЕРБ не спечели, той ще подаде оставка и ще се върви към предсрочни избори „ако загубя президентските избори като партия, вечерта обявявам предсрочни избори, защото това ще означава, че в държавата има ново усещане за властта“.

Преди седмица в общо интервю с кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева премиерът уточни, че ако Цачева е първа на първи тур, но втора на балотажа – няма да подаде оставка, с което на практика обясни, че няма да се откаже от властта, дори и при загуба. Промяната в позицията си обясни с факта, че БСП и ДПС не издигнали свои кандидати, а подкрепили други, и така той нямал реален опонент.

Българите в чужбина

Огромни опашки пред избирателни секции в чужбина. Проблеми има във Великобритания, Гърция и Турция, съобщиха от Нова ТВ.

Най-много избирателни секции зад граница за изборите за президент, които се провеждат днес, има във Великобритания – 53. В посолството в Лондон са четири.

С напредването на деня желаещите да пуснат бюлетина пък стават все повече.

Напрежението не стихва и в Турция, където освен опашки, се създаде напрежение и заради факта, че беше въведено правило в секциите да се говори само на български език.

Председателят на най-голямата изселническа организация Юксел Юскан заяви, че „това не е правило, а чиста дискриминация“.

Според информацията от там различни неполитически организации са създали стройна организация на изборите и дори извозват желаещите да гласуват с автобуси.

Избирателните секции в САЩ на тези избори пък са със 7 по-малко. По предварителна информация в САЩ и Канада не се очаква висока избирателна активност. Наблюдатели на изборите там твърдят, че избирателите са водили слаба кампания там, което сега дава отражение и върху данните.

В Германия пък се оплакаха от липсата на достатъчно секции:

„Аз лично ще трябва да пропътувам 300 километра в изборния ден, за да отида до Мюнхен”, заяви Антоанета Тончева, която живее там.

Реклами

„Не подкрепям никого“ делегитимира сегашния криминалноолигархичен модел

Днес на вашето внимание представяме интервю с Асен Генов.

Темата на разговара ни е президентските избори и опцията „не подкрепям никого“.

14572945_1611010725591538_1679002041869756993_n

Как ще коментираш тазгодишната президентска кампания?

Аз смятам, че сегашните президентски изборите са изключително важни. България трябва да защити своята геополитическа ориентация, членството си в общността на развитите западните демокрации, в ЕС и евроатлантическата си ориентация. Да защити членството си в НАТО, като гаранция за националната ни сигурност и суверинетета на страна ни.

Президентът, който ще бъде избран, не трябва да е просто поредната абсолютно безгласна партийна пионка. По скоро трябва да бъде личност, която не се притеснява да използва своя инструментариум и най-малкото през официалните си позиции да влияе на външнополитическата ориентация и вътрешнополитическа обстановка в страната.

Аз бих казал следното: бъдещият президент, трябва най-после да постави началото на това, България да започне да излиза от орбитата на политическата и икономическата зависимост от Русия.

Има достатъчно факти и макар и слабо отразени в мейнстрийм историята, които сочат, че България е обект на руските имперски интереси. По късно ставаме зависими от съветския съюз, а сега – от руската федерация.

България е жертва на руските геополитически интереси. В момента инструмент за влияние са са криминалната икономика, мафията и руското енергийно и икономическото лоби. Тази зависимост блокира развитието на страната и пречи на интеграцията ѝ в съвременния демократичен свят.

Личността на президента, такава, каквато аз искам да бъде избрана, е изключително важна и трябва да гарантира тези две неща. Първо, точно тази демократична ориентация на България и второ, намаляване на зависимостта ни от руските геополитически интереси.

Стигаме до въпроса дали в момента има кандидат, който изцяло отговаря на моите представи за такава личност. Аз смятам, че няма. Правят се плахи опити от някои кандидати да заемат провевропейска, пронатовска, прозападна позиция, но те произлизат от среди, които в никакъв случай не могат да бъдат възприети като традиционно изповядващи подобни политически възгледи.

Прави се опит Трайчо Трайков да бъде обрисуван като граждански кандидат, едва ли не издигнат от хората, които протестираха стотици дни на улицата, който е най-проверопейски ориентиран. Това може до известна степен да се приеме за вярно, но в достатъчно голяма степен това не е точно така. Той принадлежи към една политическа структура, която в момента се намира в много специфично състояние. Реформаторският блок са опозиция сами на себе си по отношение на участието си във властта.

А настоящата власт не гарантира по никакъв начин геополитческите интереси на България, за които говоря. Да, Борисов вероятно е по-лесен за контрол от страна на западните си колеги, но определено показа, че е зависим от Русия. Той беше буквално принуден от Русия и проруските партии в България да подкрепи номинацията на Ирина Бокова, а се знаеше, че тя няма да завърши успешно.

Въпреки, че Борисов е сравнително добре приет в ЕС  и НАТО, той има много големи зависимости от Русия.

Затова и реформаторите не могат да обяснят рационално своето съучастие в тази власт и усилията на част от хората в Реформаторския блок да играят опозиция сами на себе си не са достатъчни.

И тук вече кандидатурата на Трайчо Трайков увисва. Защото той от една страна иска да се определи като ярка проверопейска фигура, която е анти статуквото, но от друга страна, политическата сила, която го поддържа, съучаства на властта. Няма шанс това да увеличи доверието на избирателите.

Според мен, РБ просто се надяват да спечелят повече от 300 000 гласа, колкото спечелиха на последните избори, с което да декларират растяща подкрепа. Ако това наистина е целта им, това би било поредното предателство към техния избирател. Първото им предателство бе съчусастието в избора на Борисов за втори премиерски мандат. Второто предателство беше неспазеното обещание да се направи комисия, която да разследва Делян Пеевски. Третото предателство бе неспазеното обещание за къс управленски мандат, Велико народно събрание и най-вече, липсата на реформи у нас. Нямаше ефективно разследване и на фалита на КТБ, а истината остана скрита…

И тук стигаме до въпроса, какво смяташ да правиш след като не виждаш своя кандидат сред състезаващите се за президент политици?

Стигаме до опцията „Не подкрепям никого“.

Първо искам да попитам дали има смисъл да обяснявам защо другите кандидати не са приемливи? Ченгето Каракачанов? Радев, който е видимо проруски кандидат, или Митьо Пищова?! Или Петното?

Цецка Цачева? Та, тя е очевидно най-послушният и удобен за Борисов човек. Основното прегрешение на Цецка Цачева е, че спря инциативата „Правосъдие за всеки“ и не позволи гражданската подписка да влезе в парламента…

Лично аз смятам, че тези български граждани не припознават никого от кандидатите като своя човек, могат да използват опцията “не подкрепям никого”, която им е дадена от законодателя…

Стигаме до въпроса дали тази опция играе наистина за статуквото?

Аз съм твърдо уверен, че не тази опция помага на статуквото. Според мен това, което помага, е задължителното гласуване само по себе си. Отидеш ли до секцията, подпишеш ли се в списъка, ти вече качваш активността, Разлика между това да направиш една бюлетина невалидна или да гласуваш с „не подкрепям никого“ няма. Двата вида бюлетини не участват в броенето.

Да разгледаме двете хипотези как помагаме на статуквото, ако не подкрепяме никого и защо според мен са некоректни и неверни.

Едната е свързана с простата математика – някои твърдят, че ако активността премине 50% и извадим бюлетините, които не подкрепят никого, изчислявайки процентите между всички останали, тогава е възможно да спечели този, който има най-висок процент, ако той има повече от половината от останалите гласове.

Това е силно драматична, но малко вероятна хипотеза. Става дума за много специфична ситуация, при която трябва да има 30-35% и повече, които да са гласували с „не подкрепям никого“. Хипотетично, ако това се случи, възможно е най-големият играч да спечели с половината плюс един от останалите гласове. Това обаче би означавало, че друга част от основните играчи изобщо ще спре да съществува. Една или повече партии на статуквото ще изчезнат, ако избирателната активност остане в рамките на традиционната за България. Елементарни сметки са това.

Някои твърдят, че ако гласуваме с „не подкрепям никого“ помагаме на Цека Цачева. Това не е вярно, защото първо трябва да бъде изпълнена хипотезата, която описах току-що. Освен това, ще трябва да приемем хипотетично, че ГЕРБ ще спечели на първи тур повече от 1 милион и 200 хиляди гласа. Което също е пропаганда, но в полза на ГЕРБ. Всички знаем, че трендът на ГЕРБ е отрицателен и няма как да постигнат такива резултати. На последните избори те имаха в абсолютни стойности по-малко от 1 милион и 100 хиляди гласа.

„Не подкрепям никого“ е опция за всички избиратели, които ще бъдат принудени вместо да отидат за гъби, да гласуват. Вместо да рисуват или да напишат нещо нецензурно в бюлетината, те ще могат да отидат и да заявяват своята политическа позиция: “аз нямам политическо представителство, но искам да гласувам”. Всичко това ще доведе до необходимостта, тази политическа енергия да бъде по някакъв начин легитимирана. Тези хора ще трябва да получат своето политическо представителство.

Ако все пак тези хипотези, използвани срещу опцията “не подкрепям никого”, се реализират, това би означавало делегитимация на сегашния криминалноолигархичен политически модел в България…

Как ще коментираш призивите, че дори да не виждаме своя кандидат трябва да подкрепим просто някой?

Опцията „не подкрепям никого“ ще накара хората да спрат да гласуват негативно. Хората от много години гласуват наказателно – не харесвам този, затова ще подкрепя онзи, когото също не харесвам, но по-малко.

Гласувайки с „не подкрепям никого“ тези избиратели ще могат да излязат от схемата “подкрепям по-малкото зло”. Те ще гласуват с “не подкрепям никого”, не мразейки някой кандидат, а за да покажат, че просто нямат свой кандидат и политическо представителство.

Аз съм твърдо уверен, че тези хора, които ходят за гъби, не са доволни от политичексата ситуация. Сега могат да го изразят цивилизовано и нормално. По този начин те ще ни кажат, че не искат тези кандидати, които имат в момента, а искат нещо ново.

Ще покажат, че не харесват сегашната вътрешнополитическа ситуация и играчите в нея, които не правят нищо, в защита на геополитическата ориентация на страната, не правят нищо за намаляване на зависимостта ни от руските интереси, не правят нищо за борбата с корупцията, не правят нищо срещу олигархията, която унищожава и разграбва обществения ресурс, срещу мафията, срещу тези, които унищожават природата на България, културата на страната…

Аз вярвам, че тези, които ще гласуват с “не подкрепям никого” в огромния си процент са именно такива избиратели. Техният глас трябва да бъде чут, а ако успеят да разрушат сегашният политически консенсус, това би било прекрасно…

Какъв е твоят коментар за медиите в тази ситуация?

Платената политическа пропаганда и реклама в медиите трябва да бъде забранена. Медиите могат да имат своя редакционна политика и дори официално да подкрепят някой кандидат или политическа сила, но платеното политическо съдържание трябва да бъде забранено. По света има такива примери, при това, в западните демокрации.

Когато си плащаш за участия в медиите, ти искаш комфорт, не искаш да ти задават неудобни въпроси. Платеното политическо съдържание в медиите убива политическия дебат и противопоставянето на политически идеи и ценности.

Освен това, то е и неприемлив имуществен ценз за мнозина.

Това просто трябва да спре!

Интервю на Веселин Диманов

Манол Глишев за издигнатата кандидатура на АБВ и БСП: Радев е неизбираем кандидат

Поетът, граждански активист и културен журналист Манол Глишев отговаря на въпросите на „Гласът на младите хора” относно предстоящите президентски избори.

Как ще коментираш решението на АБВ и БСП от днес да издигнат бившият шеф на ВВС ген. Румен Радев за обща кандидатура за президент на двете партии?

Има две възможности: или Нинова и Първанов наистина си вярват, или просто се опитват да помогнат на Борисов да спечели президентските избори. Ако си вярват, значи открито работят против членството на България в НАТО, защото Радев открито заяви, че е противник на Северноатлантическия пакт. Ако пък се опитват да помогнат на Борисов с тази очевидно абсурдна кандидатура, значи между двете формално леви партии и формално дясната партия на министър-председателя има много дълбоко разбирателство за това как ще продължи преразпределянето на националната баница. И двата сценария са еднакво тревожни, но и в двата случая Румен Радев най-вероятно няма да стане президент. Той е неизбираем. Излязъл е направо от седемдесетте години.

Липса на силни кадри или популизъм се цели с този избор?

Ако е популизъм, той е много зле прицелен. Радев изглежда като лош спомен от миналото. Прилича на офицер от Варшавския договор и се държи като такъв. Не вярвам комбинативните умове на Първанов и Нинова да не са отчели това. Така че да, тази кандидатура може по-скоро да се дължи на липса на силни кадри, защото самата Нинова е човек без свое присъствие, а Първанов вече просто няма конституционното правото да се кандидатира, без значение дали ще го признае или не. Всъщност самата кандидатура на Радев е вид мълчаливо, чисто фактическо признание, че Първанов не храни излишни надежди. Разбира се, съществува и възможността двете открито путинистки партии просто да са паникьосани и да бързат. Не е изключено Москва да изисква действия от тях. А те просто нямат на кого да се спрат. Овчаров? Румен Петков? Михо Михов? Станишев? Миков? Двете червени формации разполагат с множество компрометирани лидери, но нямат нито едно популярно лице. В този смисъл Радев е приемлив за Първанов и Нинова, защото появата му свидетелства за лоялност към Путин. Други резултати обаче не могат да произлязат.

Първанов обяви: „Вярвам, че генерал Радев ще е по-добър президент“. Самият Първанов добър президент ли беше?

Добър, но само за Русия. Първанов искаше да прави „голям шлем” (проект, който сякаш Борисов се опитва да поднови). Като президент, агентът „Гоце” попадна в тотална международна изолация, приемаха го само не особено важни за България страни от Средния Изток, бивши съветски републики. Позитивите на президентските му години се изчерпват с факта, че той е висок и носи костюми по мярка. Можеше да бъде сбъркан с някого от охраната си.

Ще се обедини ли дясното за обща президентска кандидатура?

„Дясното” ли? Какво „дясно”? Политическа десница в България вмомента не съществува. Партията на Борисов в никакъв случай не е дясна, защото нейните служители, като започнем с Цецка Цачева, гледат на т. нар. „държавност” като на свещена (и дойна) крава. Десният човек разчита на себе си, а не на държавата. В т. нар. „народно” събрание няма хора, които да разчитат на себе си, а камо ли на морал, религия, съвест, способности или принципи. Така че да оставим тези клишета за „дясното”. Има псевдодясна мафия, въплъщавана най-добре от ГЕРБ. Около псевдодясната мафия гравитират и повечето незначителни функционери на бившия „реформаторски” блок. Има и псевдолява мафия, въплътена едновременно от АБВ, БСП, ДПС, Атака и НФСБ. Има и още няколко пост-барековски депутати като прочутата с изисканата си мисъл Ана Баракова, които могат да бъдат част от каквато мафия поискаш. Псевдоцентристка, да речем? В този смисъл е доста вероятно успешният кандидат на псевдодясната мафия да бъде някой човечец, посочен от Борисов. Не ми се вярва да е самият той, защото не би напуснал кормилото на изпълнителната власт заради пост, носещ най-вече морална тежест. Все пак един министър-председател на парламентарно-бананова „държава” има повече възможности да проследи процеса на ограбване на обществото в сравнение с президента й. Така че допускам, щото накрая Борисов ще си хареса за кандидат-президент някоя относително незначителна личност, от чийто възход не се бои, и ще обяви това за подвиг на всепобедното „дясно”.

В предишното си интервю за нас ти каза, че има институционален тормоз срещу теб и членовете на Движение обществен натиск, на което си съпредседател. Продължава ли той?

Както и преди, ще ти отговоря, че това са доста смешни опити от страна на т. нар. „прокуратура” и т. нар. „полиция” да притеснят сериозни граждански активисти. В момента срещу членове на нашето движение все още има опити за институционално сплашване, но за нас  това вече стана скучно всекидневие и се отнасяме с присмех към безпомощното губене на време, с което доблестната стража неубедително се опитва да си оправдае хляба. Не е тайна, че и аз, и приятелите ми открито се подиграваме с крайната липса на професионализъм и с политическия слугинаж, в който т.нар. „органи” живуркат. Вместо да гонят истински престъпници, милиционерите и чиновниците някак плахо се опитват да досаждат на политически осъзнали се граждани. За тези казионни хорица мисля като за мравки в кухнята си. Те все още имат някакви – намаляващи – остатъци от фактическа власт, но отдавна нямат нито легитимност, нито авторитет. Да не говоря, че не будят никакъв респект, а само съжаление.

Интервю на Веселин Диманов
Снимка: Емил Георгиев