Етикет: В политиката нищо не става случайно

Ердоган – ‘УБИЕЦЪТ’ на Вежди Рашидов

Копелета, убийството е акт на отнемане на живота на живо същество – човек, животно или растение. В резултат на този грозен акт – настъпва смърт.

Убийствата се разделят на предумишлени и умишлени. И двата вида се наказват съобразно законите. Във всяка държава е различно. За да съм максимално точен, ще ви дам най-простата дефиниция на убийството – при извършването на убийство е налице – посягане към най-ценното благо на тази земя – животът.

Иначе, както сами виждате, тази публикация е озаглавена „Ердоган – ‘УБИЕЦЪТ’ на Вежди Рашидов“.

Естествено Ердоган не е посягал на живота на Рашидов. Той си е жив и здрав и все още е министър на културата на Република България.

В тази публикация искам да засегна отново големия проблем с хибридността на българските медии и липсата изобщо на последователност.

Темата за преврата срещу Ердоган „уби“ или по-скоро измести отново фокуса на обществото от скандалите около Вежди Рашидов. А те уж бяха големи, оставки се искаха, имаше подписки и други такива атракциони. Медиите и цялата общественост се побъркаха по тази тема и спряха работа по всичко друго единствено и само заради сензацията, а тя е „Преврат в Турция“.

Оказа се обаче, че това е една проста инсценировка, която се превърна в сензация и главна новина в България вече втори ден. Други теми няма, а вчера беше съборът на Рожен. Ако си спомняте миналата година каква истерия беше, то ще ме разберете на къде бия.

Това се случва защото българските медии (телевизия, радио, онлайн платформи) са се превърнали в хибридни.

Кога една медия става хибридна?

Тогава, когато няма никаква последователност в темите, когато започнат да се наблюдават сериозно заглушавания на определени казуси и разкрития, които са пряко свързани с политици и икономически фактори. Съответно както би трябвало да знаете, журналистиката си служи с атракциони, за да привлича вниманието на читателите, но когато се прекалява с тях, те губят своята тежест и се превръщат в нещо средно между сериозна журналистика и жълта.

Това определение важи за почти всички медии, които публикуват много теми с почти еднаква информация, но с различни заглавия. Без да цитирам сайтове и колеги, всеки един прочел тази публикация може да провери в най-тиражираните медии информация, която се предоставя по темата около случващото се в Турция.

По същата темата ще ви попитам само – Знаете ли какво реално се случва днес там? Предполагам, че не! Същото е и по темата с #Brexit. Тя беше също основна, по която медиите в България изписаха толкова много редове, че История Славянобългарска прилича на една книжка за оцветяване.

Липсата на последователност води до медийни „убийства“ (на теми) . Ердоган „уби“ Рашидов, а той „уби“ Георги Костов и Ясен Тодоров. Схващате ли?

Ако не – припомням: „В политиката нищо не става случайно. Ако нещо се е случило, значи така е било замислено“.

Скандалите около Вежди Рашидов изместиха фокуса от нагнетилото се гражданско недоволство, след като стана ясно, че висши магистрати са били на „скромна“ вечеря организирана от престъпници. Това се разбра след разследване на „Биволъ“. Малко след това, последва и официалното признание на МВР и ВСС, че са командировали Георги Костов (Главен секретар на МВР) и Ясен Тодоров (Председател на Етичната комисия във ВСС) на купон в Слънчев бряг, няколко дни преди стрелбата по Митьо Очите.

Сега Ердоган измества фокуса от Вежди Рашидов, на който една група активни граждани искаха оставката, която все още не е разписана. Може би няма и да я получим, не защото обществото греши, а защото така е било замислено.

Накрая, като за финал ще ви кажа, че докато сме толкова лесно манипулируеми и използваме атракционите за собствена облага, ще живеем в тази грозна реалност, която можем единствено да променим с последователност.

А такава липсва другари и другарки.

ПРИПОМНЯМ ОТНОВО: Темата – МВР и вечерята с мафията на една маса, е ТАБУ за българските медии и журналисти, защото идват избори, а родните „свободни“ медии винаги са се борили за по-големи субсидии. Доколкото знам, колкото по четен е един сайт, толкова по-голямо е парчето от баницата. Амин.

Автор: Веселин Диманов
Заглавието в публикацията служи като атракцион на Автора за привличане на аудитория. То няма за цел да предизвика смут или да обижда министъра на културата.

 

 

 

 

Реклами

Бай Ганьо вдига тост, че Веждито е министър…

Един приятел ми викаше преди време – „Положението вместо да се влошава, братле, става все по-зле”. Сега вече осъзнавам какво е имал точно предвид.

Една седмица мина от скандала в ефир между Георги Ангелов и Вежди Рашидов, който прерастна в „битова свада”, протести с искане на оставка, много обиди и други типични за нашите ширини байганьовщини.

Според мен, цялата тази дилема мирише много на опит за умишлено прикриване на друг скандал, който не само ще разтресе държавата, но и ще гръмне в ЕС, а това ще доведе до много оставки и червени бузки (по лицата на политиците, визирам Борисов).

Иначе казано: „В политиката нищо не става случайно. Ако нещо се е случило, значи така е било замислено“, мисъл на Франклин Рузвелт.

Оставка от  Вежди Рашидов все още няма, а може би няма и да я получим, не защото обществото греши, а защото така е било замислено

Какво имам предвид?

Имам предвид, че ни правят на глупаци и ни разиграват сценарий, който цели да измести важни теми, които свързват организараната престъпност с МВР и ВСС. Иначе казано използват методи и механизми познати на „Хибридната война” и най-вече информационната такава.

Целта е да изместят фокуса от важните за обществото новини и разкрития, като умишлено предизвикват скандали, на които всички медии и журналисти се връзват. Знаем, че българските медии търсят под вола теле, а скандалите са в основата на съществуването им (на повечето). Знаем също, че „сензации” и „битови свади” са винаги на първите страници не само по вестниците, а й на електронните медии (от скоро).

Не на последно място искам да припомня, че МВР и ВСС изпращат официална информация, която потвърждава разследванията на „Биволъ“, че висши магистрати са присъствали на въпросното парти. Замислете се защо МВР и ВСС дават официална информация относно това събитие, което въпреки минималното медийно отразяване успя да достигне до много хора. Не трябваше ли тези официални данни да предизивкат скандал или най-малкото да има поискани оставки?

Можете да видите отговорите на институциите тук: МВР / ВСС  

Да не забравяме, че в седмицата от 27-ми юни до 3-ти юли България бе проверена от европейски прокорори по 6 дела.

Когато датите говорят …

Цялата дъндания започна след като водещият на „Денят започва с култура“ по БНТ Георги Ангелов  даде трибуна на скулптора проф. Велислав Минеков, арх. Дафина Барфончовска и художникът Владимир Руменов. Това се случи на 30.06.2016 година.

„Тримата критикуват новоприетият Закон за културното наследство, който отнема част от функциите на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и ги прехвърля на общински комисии на местно ниво”, цитирано от WEBCAFE.

Сега забележете –  на 04.07.2016 година министър Вежди Рашидов РЕШИ да използва БНТ за 3-минутно „задочно“ право на отговор, в което обвини Георги Ангелов в „услужлива помощ за предоставяне на екран на хора, които по презумпция обичат да плюят държавата“ и дори го посъветва „да не иронизира непрестанно държавата, на чиято ясла е и неговата заплата“, пише WEBCAFE в хронологична публикация отразяваща „скандала”.

На 5 юли, ръководството на БНТ излиза с официална позиция по спора, като заявява, че дебатът за спорния закон е отразяван многократно в ефира на „Денят започва с култура“  и то, с гледните точки на НИНКН, Столична община, Форум „Културно наследство“, Комисията по културата и медиите в Народното събрание, експерти и общественици.

Цели 4 дни след излъчването на въпросното предаване, Вежди Рашидов решава да търси право на отговор, който отговор не е изобщо типичен за Министър. Повярвайте, в парламента не са чак такива ИДИОТИ, че да си позволят такъв груб език срещу журналисти.

И друго – не смятате ли, че е странно, че на 4-ти юли скандалът не е толкова застъпен в медиита, а на 5-ти юли всичко толкова бързо ескалира и притъпи всяка една друга тема, независмо от проблемите, които засяга. 

Припомням, че Лили Маринкова беше уволнена скандално, а това предизвика също толкова голям скандал, но с една разлика. При Маринкова говорим за целенасочено уволнение, а тук имаме друга цел. Изместване на вниманието на аудиторията от други много по-важни теми.

Да се върнем на темата какво друго се случи на 05.07.2016 година?

Сайтът за разследваща журналистика „Биволъ” публикува официалното признание на МВР и ВСС, в което се посочва, че Георги Костов и Ясен Тодоров са били на купон при шефа на Кравата при това командировани от държавата. Не къде да е, а в Слънчев бряг.

Новината може да проверите (ТУК) https://bivol.bg/mvr-vss-pomorie.html

Както предполагам всички сте запознати и помните, че броени дни преди мафиотската вендета между Димитър Желязков – Митьо Очите и Божидар Кузмоанов – Божо Козела, ръководни фигури и магистрати в държавата са купонясвали в едно от заведенията за сочения за шеф на станалата международно известна мутренска бригада на Божидар Кузманов /по прякор Кравата или Козела/.

Според разкритията на „Биволъ” (преди официалното изявление на МВР и ВСС) е  ставало въпрос за Георги Костов и Ясен Тодоров, както и други държавни служители.

Те са били в компанията на бившия СИК-аджия и съдружник на Бай Миле – Пламен Петков, а охраната се е извършвала, според вътрешни източници на Биволъ, от прикрити полицаи и мутри едновременно.

Партито е било частно, като гореспоменатите се събират в ресторант-клуб „24“ в Поморие. Сбирката е по повод назначението на районния прокурор на Несебър Радост Бошнакова, която е отговорна да работи и да следи именно за противозаконната активност във взривоопасния район.

Т.нар. ( от Б.Борисов и Р. Бъчварова) „битова свада” се разигра на 8-ми юни тази година в Слънчев бряг и по точно пред ресторант “4 YOU”. Последваха масови медийни истерии и проверки от НАП, ДАНС и други такива подобия на институции.

Всички медии подминаха тази новина, която в други (цивилизовани) държави щеше мигновенно да доведе до оставки в МВР и ВСС, но тук цивилизацията ни е подминала.

Накрая само ще кажа, че всеки има право да мисли и пише това, което иска, но моята теза се базира на медийната среда и продажната журналистика.

Може и да бъркам, но темата с присъствието на главния секретар на МВР Георги Костов и шефа на етичната комисия Ясен Тодоров на купон организиран от престъпна група се превърна в ТАБУ за българските медии.

Имам един въпрос:  Ще се намери ли медия (освен първоизточника), която да се разрови по тези разкрития?

Оп, обърках се.  Идват избори, не може точно сега да се ровим.

И  пак ви връщам в началото на публикацията.

Вярвате ли, че в политкиката нещата се случват просто така?

Смятате ли, че Вежди Рашидов е луд дотолкова, че да си позволи да скача срещу БНТ? Само при мисълта, че идват президентски избори, това отпада моментално.

Истината е че медиите много бързо ни продават за жълти стотинки. Не за друго…

Автор: Веселин Диманов

 

 

 

 

 

 

 

В политиката нищо не става случайно…

Дами и господа, другари журналисти и прочие, четете внимателно!

„В политиката нищо не става случайно. Ако нещо се е случило, значи така е било замислено“.

Това е една много популярна мисъл на 32-рия президент на САЩ Франклин Рузвелт. Именно той е начело на страната в едни от най-тежките времена. През II Световна война участва в създаването на антихитлеристка коалиция. Един от авторите на Атлантическата харта, на решенията на Техеранската конференция и Ялтенската конференция. Издига идеята за създаването на ООН и за установяването на всеобщ мир с участието на великите сили от антихитлеристката коалиция.

Повече по темата Великобритания и излизането й от ЕС няма какво да се напише. Само това стига, за да ви опише цялата картинка около този казус.

Иначе тази публикация има друга цел. Да пита и критикува.

#BrExit и медийното отразяване на случая.

За жалост родната медийна среда в България е станала хибридна, дори смея да твърдя, че се наблюдава тенденция на необективност, евтина пропаганда и целенасочени атаки към определени политически кръгове, което пък влиза в призмата на „Хибридната война“ или т.нар „информационна война“. Изключение правят няколко медии, които се придържаха към Етичен кодекс на българските медии“

Иначе гореспоменатото води до дезинформация на българското обществото и на сънародниците ни в чужбина. Тази хибридност и пропаганда на медиите е световна.

Кога обаче една медия става хибридна?

В първия случай ще цитирам думите на доц. Георги Лозанов от интервю за „Гласът на младите хора“.

Журналистиката си служи с атракциони, за да привлече вниманието, но атракционите започнаха да изместват онова, заради което фактически са вкарани. И тогава журналистиката става хибридна. Нещо средно между сериозна и жълта“.

Във втория случай медиите и журналистите са използвани като механизъм за водене на „война“, която наричаме „информационна“, която е част от „хибридната“. 

Тази „война“ се свежда до информационната такава, която се характеризира, като използва методи и механизми за въздействие върху умовете на хората в областта на идеологията, религията, историята, философията, науката.

„Хибридна война“ и в частност информационната, се води между медиите (в зависимост от пътеките на финансиране), като по този начин се разделя обществото, което пък от друга страна води до лесното му манипулиране. Целта е да се натрапи в умовете на гражданите на дадена държава грешната представа за това, какво всъщност се случва.

Кога се забеляза „Информационна война“ в отразяването на референдума в ЕС?

Основната цел на „информационната война“ беше изпълнена, след като се появи новината, че „британците не знаят какво е ЕС“.

Обществото в UK беше до такава степен дезинформирано от техните медии, че започна само да търси източници на информация, предимно в Google. Това си пролича от анализа на най-голямата търсачка, която определи, че островитяните се вълнуват от въпроса „Какво означава да излезем от ЕС?“ (What does it mean to leave the EU?).

Това се превърна мигновенно в новина, която допълнително натовари обществото.

Ако разгледаме внимателно тази „новина“, ще видим всичко друго, но не и неграмотност. Ако гледаме с очите си, а не с ръцете си, което не важи за една голяма част от родните „журналисти“ и медии.

Всички скочиха да се подиграват и да оприличават тези хора на глупави и неграмотни, но истината е друга.

Вторият момент, който искам да засегна е появяването на новината, че Русия е повлияла на референдума във Великобритания. Ето тук се забелязва въздействие върху умовете на хората    ( механизъм на информационната „война“), като се цели обществото да бъде разделено отново на две. Изказването на Путин не закъсня. Той обяви за неоснователни коментарите на Дейвид Камерън, че той би приветствал Брекзита. Това мигновено се отразява в световен мащаб. Отново заваляха коментари на леви и десни активисти ( не само в България), които само допълниха гнусната картинка и дезинформираха допълнително тази (независима) част от обществото, която просто търси достоверна ИНФОРМАЦИЯ!

Трети пример ще дам с българите живеещи в Англия. Само на мен ми писаха 6 човека, които живеят във Великобритания. Въпросните лица ми зададоха следния въпрос: Какво ще стане с нас? Ще можем ли да останем? Къде да намерим информация?

Сега аз предлагам на тези въпроси да отговорят българските медии.

Тук е моментът да попитам другарите от СЕМ, защо българските медии вече три дни занимават обществото само и единствено с това? Ще има ли наказани?

Превеждаха се публикации, цитираха се постове от социалните мрежи, търсеха се политици, анализатори, журналисти и други подобни за коментар по тази тема. Всички други теми не представляваха интерес за главните редактори, които контролират журналистите. Това автоматично превръща медиите в манипулатори, които както и преди съм казвал, се хранят със сензации.

По-важното обаче е друго.

Знаете ли всъщност какво се случва с Великобритания? Знаете ли каква е позицията на България? Колко процента от българите потърсиха в Google информация за Европейския съюз?

Това са моите изводи от цялостното отразяване на казуса с излизането на Великобритания от ЕС.

Няма да коментирам изобщо крещящите новини за сривове на пазари и фалити, които не може да се определят като новини, а като пропаганда.

Медиите и журналистите в България получиха голяма свобода след падането на тоталитарния режим, което за жалост е нож с две остриета.

Има свобода на словото, но тя не се използва, за да информира обществото, а за да налага определено мнение на аудиторията.

Няма да цитирам журналисти, просто влезте в сайтовете на големите медии и проверете цялата информацията относно Великобритания и референдума.

Ако успеете да разберете, какво искат да ви кажат въпросните медии през тези три дни до сега, то тогава тази публикация няма да има тежест.

Накрая искам да ви покажа какво пропуснахте докато бяхте „облъчени“ от информация, в която се забелязва предимно количество, но не и качество.

Разследващите журналисти от сайта „Биволъ“ стартираха петиция за включване на делото Яневагейт в мониторинга на независими прокурори от ЕС .

Тази новина и като цяло техните разследвания по темата, пряко засягат българското общество. От всичко написано по тази тема разбираме, че прокуратурата е ЗАВИСИМА, а това пречи на развитието ни като общество. Ето защо е важно да гласувате.

От публикация на „Дневник“ разбираме, че група от журналисти, преподаватели, общественици са стартирали кампания за връщане на Лили Маринкова в ефира на БНР.

„Инициативната група от журналисти, преподаватели, общественици, които излязоха с декларация и събраха подписка за възстановяване на журналистката Лили Маринкова като водеща на предаването Неделя 150 на БНР, предложиха с писмо до генералния директор на БНР срещата с него да се проведе на 12 юли , от 13 ч.“.

Не на последно място искам да припомня, че тя бе уволнена от БНР защото си е позволявала да дава другата гледна точка по теми, които не намират място в ефира. Теми свързани с властта. За „Булгартабак“ и сараите на Доган говоря.

И накрая новина от в.“Сега“, която също не намери широката публика. Министър-председателят Бойко Борисов е  направил ново разпределение на ресорите, за които отговарят вицепремиерите. Защо тази новина е важна? Истината, е че ние, ако искаме да се превърнем в работещо гражданско общество, се налага да познаваме политиката и механизмите й.

От тази новина разбираме, че на Румяна Бъчварова се възлага координацията на органите на изпълнителната власт, във връзка с дейността на министерствата на културата, здравеопазването, младежта и спорта, туризма и отбраната. В нейния ресор са също Държавната агенция „Архиви“, Държавната агенция за бежанците, Комисията за регулиране на съобщенията и Националния статистически институт.

На  Меглена Кунева се възлагат функциите по координация по отношение на министерствата на външните работи и на правосъдието, както и по отношение дейността на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Държавната агенция за българите в чужбина и Агенцията за ядрено регулиране. Кунева ще отговаря и за Националната агенция за оценяване и акредитация, Националната агенция за професионалното образование и обучение, Патентното ведомство и Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност.

Томислав Дончев ще координира дейностите по отношение на министрите на финансите, регионалното развитие и благоустройството, на социалната политика, икономиката, енергетиката, транспорта, информационните технологии и съобщенията, на земеделието и храните и на околната среда и водите. Той ще наблюдава също работата в Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, Държавната комисия за стоковите борси и тържищата, Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и Националния компенсационен жилищен фонд.

Защо това се прави и защо на Борисов не му се задават никога въпроси, които са важни за обществото?

П.С

Аз не съм медиен анализатор, а журналист. Тази публикация е плод на разсъждения, с които не искам да натоварвам никого.

Автор: Веселин Диманов