Етикет: Владислав Горанов

Симбиозата между Пеевски и Горанов – потвърдена!

Финансовият министър Владислав Горанов, известен със снимката си с Делян Пеевски в столично заведение днес хвърли новината, че през 2014 г. Пеевски е имал фирми и дългове към КТБ, които обаче покрил, за да няма упрек към него, че участвал във фалита на КТБ. Това казва той в интервю за Медияпул.

Тоест, откакто сте министър, ББР не е отпускала кредит на фирма, свързана с Пеевски, така ли?

По мое време са отпускани доста кредити, но нямам представа кои са фирмите, свързани с Пеевски. Официално не ми е известно кои са фирмите, собственост на Пеевски. Знам от медиите и от Търговския регистър, че е придобил дял в „Техномаркет“, а свързваната с него „Водстрой 98“ вече е собственост на Велико Желев. Така че ако ми кажете кои са фирмите на Пеевски, ще мога да кажа дали им е отпуснат кредит по мое време. „Водстрой“ например има кредит от ББР, но не е фирма на Пеевски, като той няма нито преки, нито косвени връзки с нея. Що се отнася до КТБ, доколкото ми е известно, Пеевски върна всичките си кредити от тази банка, за да няма упрек към него, че е участвал във фалита на КТБ чрез задължения на негови фирми. В момента не ми е известно нито една фирма, свързана с Пеевски, да има задължения към КТБ.

Проверка в декларациите на депутата Делян Пеевски обаче показва, че към юни 2014 г., когато фалира КТБ, той не е имал никакви участия във фирми нито като собственик, нито като управител. Ето декларацията, подадена от него през април 2014 г. пред Сметната палата.

За 2015 г. Пеевски подава уведомление, че няма промяна в декларираното от него състоянието. Тоест, към момента на фалита на КТБ той не е имал фирми, поне официално.

Чак през 2016 г. Пеевски декларира участия във фирми, които започва да придобива от август 2015 чрез прехвърляния на дялове от неговата майка Ирена Кръстева

Възниква въпросът дали министърът на финансите Горанов не разполага с информация за фирми на Делян Пеевски и негови кредити, която официално е била укрита от обществото. Биволъ отправи въпрос по ЗДОИ до Министерството на финансите, за да се изясни какво знае той за тези фирми и кредити.

Прави впечатление и осведомеността на Горанов за фирмата Водстрой 98, която не била на Пеевски, но има кредит от ББР отпуснат по времето, когато той е бил министър. Тази фирма официално се водеше на някой си Иван Мирински и имаше привилегията да печели обществени поръчки за близо половин милиард лева в строителството – самостоятелно или в консорциуми . Според банкера Цветан Василев, който даде интервю за проекта KTBFiles, тази фирма е на Пеевски. Водстрой 98 разполагала с „два продънени самосвала“, но имала важна функция за комисионерстване при обществените поръчки в строителството – разкрива още Василев. Очевидно с продънени самосвали няма как да се обезпечи многомилионния кредит отпуснат от ББР.

Биволъ първи писаха през 2014 г., че Пеевски е рефинансирал кредитите на контролираните в сянка от него фирми в ПИБ преди атаката срещу КТБ подета от неговите вестници и довършена от прокуратурата. ПИБ стана следващата банка на властта и беше спасена с държавни пари, а министър Горанов участва активно в прикриването на данните за зловещи злоупотреби с парите на вложителите, констатирани в доклад на БНБ. Тези данни, описани подробно от Централната банка са били укрити и от Брюксел, за да разреши държавната помощ за банката на Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Неотдавна Техномаркет, която вече официално е на Делян Пеевски, получи кредитна линия от 24 милиона лева от ПИБ. Проучване на Биволъ проведено преди новината за Техномаркет показа, че общо фирмите контролирани официално или неофициално от Пеевски дължат на банката 280 милиона лева, като кредитите не се обслужват.

Източник: Биволъ

Реклами

Долу ръцете от пенсиите, ГОРАНОВ!

Лудост по време на отпуск…

Днес разбираме, че министърът на финансите Владислав Горанов иска да внесе проекта за промени в Кодекса за социално осигуряване, които предвиждат парите за втора пенсия да преминат от индивидуалните партиди на хората в обща сметка (пул), от която да бъдат изплащани. Затова сигнализираха Мартин Димитров, Гроздан Караджов и Георги Ганев от Гражданския съвет на Реформаторския блок, които дадоха пресконференция в централата на ДСБ по повод предложените от министър Владислав Горанов за промени в КСО. Част от тях се отнасят до частните пенсионни фондове.

Според реформаторите, ако се приемат промените в КСО, предложени от финансовия министър Владислав Горанов, това ще е може би най-голямата кражба, която ще се осъществи след случилото се в КТБ, заяви категорично Гроздан Караджов, депутат от РБ.

По думите му, тези промени са направени „тайно от парламента, тайно от ресорния министър и вицепремиер Ивайло Калфин“. Промените са направени изцяло нанасяйки вреда на хората, които очакват пенсии по втория стълб. На такива имат право родените след 1959 г., категорични са реформаторите.

Икономистът Георги Ганев беше категоричен, че законодателят няма право да пипа парите на хората и няма как да им ги вземе със закон. „Не знам защо финансовите министри на ГЕРБ имат маниакално желание да сложат ръка върху пенсионните фондове на хората“, добави той.

Горанов трябва да отложи внасянето на проекта за промени в Кодекса за социално осигуряване, които предвиждат парите за втора пенсия да преминат от индивидуалните партиди на хората в обща сметка (пул), от която да бъдат изплащани. Тъй като отново ситуацията е такава, че обществото не е запознато с реформата.

Мартин Димитров, Гроздан Караджов и Георги Ганев искат Горанов публично да обещае, че няма да внася текстовете, преди да са минали стрес тестовете на пенсионните дружества и преди обсъждане в широк експертен състав.

Димитров припомни, че през декември 2014 г. имаше подобен скандал. „Той нищо не успя да постигне от целите, които си беше поставил. А той иска преди да е постигнал промените от предишните му промени, да прави нови“.

Аргументът

Прехвърлянето на парите от индивидуални партиди в обща сметка, от която частният пенсионен фонд да ги изплаща на правоимащите, е, че така се създава буфер. Парите на пенсионерите, които починат по-рано от очакваната продължителност на живота им, ще отидат за изплащане на пенсии на хората, които ще живеят дълго.

Това обаче означава, че, първо, с някои изключения, парите от първоначално личните партиди на хората няма да могат да се наследяват, и, второ, обезсмисля втория стълб на пенсионното осигуряване, защото го уеднаквява в голяма степен с първия. При първия солидарен стълб парите от вноските се събират в НОИ и с тях се изплащат парите на сегашните пенсионери. Там лични партиди няма, а когато дойде време за пенсия, този, който е плащал пенсиите, образно казано, на родителите си, докато е работил, получава пенсия от вноските на работещите си деца.

Според Димитров, Караджов и Ганев идеята за създаване на „общ пул“ е национализация, която ограничава правото на хората да разполагат с парите си.

КОЙ и защо бърза ОТНОВО с промени в пенсионното осигуряване?

Ситуацията прилича на тази от 2014 година. Тогава малко преди коледната отпуската на парламента, водещата партия в управляващата коалиция реши да премести огромна сума пари от частните пенсионни фондове към държавния Национален осигурителен институт (НОИ). Предложението на ГЕРБ беше прието, но това предизвика вълна от недоволства, включително и протест пред сградата на правителството в София.

018140934_303001

 

От коментар на Иван Бедров публикуван през месец декември в „Дойче Веле” разбираме, че всеки български гражданин, роден след 31 декември 1959 година, внася по 12,8% от заплатата си в НОИ и други 5% в избран от него частен пенсионен фонд. От въвеждането на този модел през 2000 година досега, в тези фондове са натрупани около 8 милиарда лева, всеки има индивидуална сметка и получава всяка година информация за нея.

Тогава обаче министърът на финансите Владислав Горанов реши партидите да преминат към НОИ, освен в случаите, в които гражданите изрично са декларирали, че искат да останат в избрания от тях частен фонд. Същото важи и за младите, които сега навлизат на пазара на труда. Тоест – всеки, който по някаква причина не подаде декларация, се приема за привърженик на държавния монопол.

Различни анализатори и журналисти тогава разчетоха реформата на ГЕРБ, като цел да покърпи огромната дупка в НОИ, която всяка година се дофинансира от държавния бюджет.

Цитат от коментар на Иван Бедров публикуван в „Дойче веле” 2014 година.

017237261_40400

За 2015 година планираният дефицит в пенсионната система е над 2 милиарда лева. Ако парите от частните фондове заместят част от бюджетния транш, това ще помогне на финансовия министър да намали и дефицита в държавния бюджет, който самият той планира да е почти 3 милиарда или 3,7% от БВП – тоест, над допустимия 3-процентен праг. Разбира се, за да бъде улеснен министърът в намеренията си, трябва достатъчно българи да пропуснат да декларират оставането си в частните фондове – волно или неволно. Всяка една промяна в регулациите гарантира, че ще има голям брой хора, които не са научили за нея. И съответно тези хора ще бъдат автоматично прехвърлени в НОИ.

 

Имали скрит замисъл в обмисляната реформа?

Според Грозданов е възможно да има и криминална цел – да се понижи цената на най-голямото пенсионно дружество, за да се обслужи купувач, който да го купи на занижена цена. Нека министърът на финансите да заяви участва ли в тази покупко-продажба, или не.

По думите му, другата цел е, че се търси начин да се спаси НОИ, който е в хроничен недоимък на средства. Ако позволим здравата глава да понесе тегобите на болната, ще загубим с приемането на промените. Необходим е широк диалог за окончателно решение, който да спре тези прибързани промени и да даде сигурност на пазара и на всеки един от нас. Караджов се учуди от поведението на финансовия министър, защото става дума за ограбване на пари с тези поправки. Защо не се изчака резултатът от стрес-тестовете, които текат и да видим кои са гнилите ябълки между тях, запита той.

Връзката между опита за купуване на най-големия пенсионен фонд у нас – „Доверие“ преди три години, и днешната ситуация.

Думите му напомниха за опита за купуване на най-големия пенсионен фонд у нас  – „Доверие“ преди три години.  Припомням, че през 2013 година Vienna Insurance Group планира да продаде мажоритарния си дял в най-голямата пенсионно-осигурителна компания в България – „Доверие“.

За сделката тогава се състезават банкерът в изгнание Цветан Василев и Огнян Донев .

„Виена Иншурънс Груп“, собственост на  TBIH Financial Services Group N.V., притежава 92.361% в ПОК „Доверие“ чрез БЗП ГРУП и ЗПАД „Булстрад“. „Доверие“ има около 1.5 млн. клиенти, съобщаваха тогава медиите. От публикации във в. „Капитал” разбираме, че Цветан Василев е бил единственият поканен в сделката кандидат-купувач. 

Съвет: Уважаеми г-н Горанов, първо направете широко обществено обсъждане, на което да присъстват медии и журналисти.

Автор: Веселин Диманов
Източници на информация: OFFnews, Дойче Веле