Етикет: Веселин Диманов

Битият бит е банална фраза в журналистиката

България е класирана най-ниско от всички страни на ЕС в годишния рейтинг „Репортери без граници“ за свободата на словото.

Страната ни е на 109-о място от общо 180 държави.

Естествено от „Репортери без граници“ са се погрижили да споменат единствено и само Делян Пеевски, и неговите медии като основни виновници за отреденото ни място.

Краткият анализ за България е озаглавен „Подкупване на медиите“. В него се посочва, че ниският рейтинг на страната „се дължи на медийната среда, в която преобладава корупция и тайни споразумения между медии, политици и олигарси, включително Деян Пеевски, бивш шеф на главната разузнавателна агенция и собственик на Новата българска медийна група“. Уточнява се, че „групата му има 6 вестника и контролира близо 80% от разпространението на печатните медии“.

Уникално постижение, наистина, но никъде в този доклад не се спомена за побоя на журналисти в България.

Странно нали? Все едно не се случва, няма такива хора и никога не е имало.

За мен „Репортери без граници“ можем да наречем онези български журналисти, които ежедневно обикалят страната, за да ни покажат истината. Журналистите, които рискуват живота си, като правят разследвания, които разобличават престъпници.

Такива, които не се влиаят от цензура или редакторска намеса.

Вярно не са останали много, но все още се намират такива.

Всички знаете за случая със Стоян Тончев и жестоко посегателство срещу негоНа 14.01.2016 г. вечерта той е нападнат от маскирани в близост до дома си в Поморие и жестоко пребит по поръчка.

Причината е журналистическата му дейност, свързана с разкритията за престъпното управлението на Община Поморие.  Ударите са нанасяни само и единствено в главата.

Журналистът е обезобразен, с комоцио и по спешност приет в болницата. Изпотрошени са лицевите му кости, нос и челюст, следствие на което се налага  хирургическа интервенция за тяхното наместване и продължително лечение.

Припомняме, че Румяна Бъчварова се зарече тогава, че ще се реагира много бързо, защо според вас все още няма наказани.

Битият бит е банална фраза

На 22 септември 2008 година, малко след 22 часа журналиста Огнян Стефанов излиза от ресторант „Кипарисите” в центъра на София, където току-що е вечерял.

Когато стига до колата си, някой го повиква по име. Успява само да се обърне, колкото да види седем или осем мъже, облечени в черно и въоръжени с чукове и метални тръби.

Първият удар е по гърба. Следва втори – много силен, после трети, четвърти. Нападателите чупят ръцете и краката му.

Оставят го на тротоара, тъй като го вземат за мъртъв; после е откаран в болница, където три дни лежи в кома между живота и смъртта.

Хулигански подбуди

„Агресия на пътя“. Така започнаха новините на Нова ТВ преди две седмици.

Този път жертва на побои станаха журналисти на NOVA – репортерът Мария Милкова и операторът Огнян Пенев. Двамата бяха нападнати на магистрала „Тракия”. Нападението е станало пред очите на десетки свидетели. Нападателите са обявени за издирване“.

По случая е образувано досъдебно производство за хулиганска проява с използването на моторно превозно средство – престъпление, за което Наказателният кодекс предвижда лишаване от свобода до 5 г., както и за нанасяне на лека телесна повреда на водача на автомобила по хулигански подбуди.

Когато нападнаха Асен Йорданов

Четирима непознати мъже през 2007 година нападнаха и нанесоха побой на журналиста Асен Йорданов в Бургас в района на кръстовището на улиците „Рилска“ и „Асен Златаров“.

Асен бе отведен в МБАЛ Бургас от екип на Центъра за спешна медицинска помощ, където е прегледан и освободен за домашно лечение с контузни рани по гърба и главата, без опасност за живота.

Съюза на журналистите в България „Подкрепа“ излезе с декларация в подкрепа на бития колега.

Няма наказани за това злодеяние. По това време, той е съавтор на Мария Николаева в разследването й за незаконните строежи в Природен парк „Странджа”. Същото това разследване, заради което Мария беше заплашена. 

Истината за всички тези случаи се знае в журналистическите среди, но наказания няма, защото в България МВР и прокуратурата имат само една цел – да пазят престъпниците.

Докога обаче, журналистите ще стават жертви, защото държавата е слаба?

/Веселин Диманов/

Реклами

Войната срещу талибаните тепърва предстои

От няколко дни следя коментарите в социалната мрежа и медиите на привържениците на „Да, България“ и „Нова Република“ и не мога да разбера – какво по дяволите правите, защо се карате и какво ще спечелите след всичката тази помия, която изливате едни върху други?

Вярно е, че мафиотската банда на Борисов, Пеевски и Цацаров спечели една малка битка на тези парламентарни избори и един аптекар се оказа предпочитаният избор на българите. И едни патриоти с празни душици и измислени идеали се намърдаха отново в парламента. Няма да си кривя душата, но и комунистите в лицето на Корнелия Нинова и останалата паплач от „социалисти“ ви се подиграха.

Това е истината,  но това е само една битка – истинската война тепърва предстои. Тази, за която си струва да се жертваш и да дадеш цялата си енергия, за да бъде спечелена.

И да, може би истината, е че Христо Иванов и Радан Кънев трябваше да се явят заедно на парламентарните избори, но времето назад не можем да върнем.

 

Затова спрете да се замервате с лайна и се съсредоточете към това, което следва от тази малка победа на талибаните. Не се настройвате едни срещу други, защото ТЕ следят всичко, което пишете, а това, че се карате, ги радва. Дори празнуват, не победата на изборите, а това, че се разцепвате.

Не показвайте слабост във времена, в които няма място за отчаяние.

Защото изключителните времена изискват изключителни личности, каквито вие всъщност сте.

Сега е наложително да намерите начин да се обедените и да запазите тази критична маса, която е градена толкова години и да я мотивирате да отстоява каузите, които са важни за обществото.

Да,  отворите Нова страница и да продължим борбата за реформа в съдебната система, да разкрием истината за КТБ и Булгартабак и да накажем виновните.

Да, откриете Нова методика, за да унищожим модела #КОЙ и Делян Пеевски.

Да, изградите Нова формула, за да се преборим с корупцията на всички нива.

И ще се наложи да използвате всички оръжия на демокрацията, докато не победите.  Без никаква отсрочка.

Автор: Веселин Диманов

 

България стана печално известна с насилието над чужденци – разговор с Виктор Лилов

Прочетете повече „България стана печално известна с насилието над чужденци – разговор с Виктор Лилов“

ТИМ е най-мощната криминална структура в България

zx620y348_576952

За жалост за групировката ТИМ се говори малко. Дори и в редките случаи, когато намерим човек, който да говори за тази престъпна организация, информацията се свежда до минимум.

От страх.

Страхът, че всичко в България се случва по втория начин – онзи грозният. Липсата на независима съдебна система и работещи институции насажда у хората този страх. Важно е да отбележа, че въпреки честите изявления на премиера Борисов, шефката на МВР Бъчварова и главнокомандващия на ВСС  Сотир Цацаров, че борили корупцията – това не е вярно. В хората остава онзи страх, пак повтарям, от липса на справедливост, тъй като всеки трезво мислещ човек в тази държава знае, че тук такова животно НЯМА.

Цяла Варна, а и не само, се управлява от групировката ТИМ. Какво значи обаче това съкращение?

Накратко ТИМ е неформалното название на варненския икономически холдинг около групата „Химимпорт АД“, основан в средата на 90-те години на 20. век. Конгломератът е управляван от Тихомир Митев, Иво Каменов и Марин Митев.  

Престъпната органиазация е основана през 1993 г. от бивши морски пехотинци от една секретна елитна част на военноморския флот, наречена „Тихина“.

Конгломератът от фирми е притежание на около десетина души. Всеки от тях държи определена част от активите и управлява една от сферите на дейност на групировката. Централният офис във Варна се намира на бул. „Генерал Скобелев“, бл. 13. В София седалището на ТИМ е в сградата на „Химимпорт“ на ул. „Стефан Караджа“ № 2. Тясно свързани с възникването на ТИМ са Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО) и Военното контраразузнаване (ВКР).

Първите милиони са спечелени, когато бившите морски пехотинци получават поръчка от тогавашната „Стопанска банка“ да приберат лошите ѝ кредити. Това трябва да е станало съвсем легално, въз основа на сключени договори. Така погледнато, групировката ТИМ е едно успешно предприятие, но все пак прави впечатление, че основателите му са предимно морски пехотинци, които по всяка вероятност не са имали голям опит в мениджмънта, както и в работата на международните финансови пазари.

Снимки на водещите членове на групировката почти няма. Единствено Иво Каменов е заснет на публичния търг за приватизацията на българската авиокомпания „Хемус еър“ на 9 януари 2003 г. в София. На снимката се вижда едър мъж, небрежно облечен, който по-скоро прилича на бодигард, отколкото на един от най-влиятелните бизнесмени в България. За него в международната кредитна информация на „Дън и Брадстрийт“ има кратка информация. Според нея той е директор на „Мустанг Холдинг“, съдружник в „Ариел TV“ АД, „Таб“ ООД, „ТИМ Кар“, „ТИМ Клуб Тортуга“, свързан е с „Химимпорт Груп“ и други предприятия. За начало на дейността му се посочва 1994 г. Само „Химимпорт“ (важно и доходно държавно предприятие, приватизирано от ТИМ) днес се предполага, че е на стойност между 25 и 60 милиона щатски долара. Казвам „предполага се“, защото на запитването си „Дън и Брадстрийт“ не са получили съответна информация от отговорни лица във фирмата.

От публикация на Mediapool.bg от 2015 година, разбираме, че икономическият конгломерат, известен като групировката ТИМ, съдържа над 150 компании, в които работят около 10 хиляди души. По инерция все още я наричат „варненска“ групировка, понеже основните ѝ собственици са от морския град и оттам тръгват първите им бизнес структури, които вече отдавна надхвърлят региона и имат национално покритие.

В това число влизат търговията със зърно, авиокомпания, работеща под флага на България („България Ер“), банка („Централна кооперативна банка“ – ЦКБ), застрахователно дружество („Армеец“), редица промишлени, строителни, охранителни, търговски, енергийни, туристически и медийни компании („Химимпорт“, курортът „Св. Константин и Елена“, телевизия МСАТ, в. „Черно море“, „Алфа радио“).

В началото е събирането на дългове и ваденето на рапани

Според публикациите началото на ТИМ е сложено през деветдесетте години от десетина души, всичките бивши морски пехотинци от поделението „Тихина“ край Варна. Първата регистрация на фирма ТИМ ООД е от 1993 година. Тя се занимава с охранителен бизнес.

ТИМ тръгва значително по-късно от останалите силови групировки, които станаха емблема на първото десетилетие от прехода, и води упорита борба за своето място, измествайки постепенно от Северното Черноморие ВИС-2 и СИК. Според редките публични откровения на един от лидерите на ТИМ, „разликата между тях и нас е, че ние не правим всичко за пари“. Според него успехът на групата се крие в постоянството, а не в еднократните удари.

А за негативния имидж на групировката в обществото пак неин лидер заявява, че този имидж няма да изчезне скоро. „Докато се занимаваме с черна работа като събирането на лоши кредити и преследването на длъжници, срещу нас винаги ще има съпротива“, казва той, като по този начин акцентира на едно от заниманията на ТИМ от първите години, запазено до днес – събирането на просрочени заеми по поръчка на бизнеса и банкови институции.

Версиите за първите стъпки на ТИМ са неофициални, а самите босове на организацията не желаят да ги потвърждават или опровергават. Според тези версии ТИМ тръгва като охранителна фирма и първият охраняван обект е курортът „Св. Константин и Елена“ (който сега вече е собственост на групата). Начело на охранителната фирма са Тихомир Митев и Марин Митев.

Другият бизнес на ранните тимаджии е добивът на рапани от фирма „ТИМ Фиш“. Твърди се, че рапаните са били доставяни на японска фирма по договор, сключен с посредничеството на федерацията по карате.

Експанзията на зърнения пазар

В средата на 90-те години ТИМ навлиза агресивно в търговията със зърно, като постепенно завладява повечето от зърнените силози на бившата държавна фирма „Зърнени храни“. Към момента ТИМ има пет големи мелници и 20 зърнобази в цялата страна. Тя се счита за основен играч на пазара на зърно у нас.

По същото време конгломератът навлиза и в лозаро-винарския бизнес и преработката и производството на храни. Така нейни са сухиндолският ЛВК „Гъмза“ (чрез ЦКБ), рафинерията за олио „Слънчеви лъчи“ (Провадия) и „Прима М“ – Полски Тръмбеш.

Твърди се, че първите стъпки в търговията със зърно на ТИМ са били направени с помощта на американския бизнесмен Марк Рич, който имаше особени интереси към България през 90-те години, търгувайки с българско зърно и с петрол за „Нефтохим“. Връзката на ТИМ с Рич е била осъществена от покойния вече бизнесмен Никола Дамянов, който заемаше високо място в структурата на ТИМ. Подсъдими по обвинение, че са подготвяли покушение срещу Дамянов, са братята Красимир и Николай Маринови – Маргини.

„Мустанг холдинг“, „Химимпорт“, „Варна холдинг“

ТИМ е притежател на „Мустанг холдинг“, в който е концентриран медийният и рекламният бизнес на ТИМ, (телевизия МСАТ, „Алфа радио“, в. „Черно море“, едноименна рекламна агенция, киносалони и видеотеки във Варна, ресторанти, интернет-клубове, игрални зали), интернет доставчикът „М Нет“ и веригата заведения „М Фуд“.

В края на 2008 г. „Холдинг Варна“ придоби 32% дял от „Варна риълтис“, което стана новото име на „Мустанг холдинг“.

В туристическия и развлекателния бизнес ТИМ има солидни позиции по Северното Черноморие. През юли т.г. Комисията за защита на конкуренцията разреши на „Холдинг Варна“ да придобие контролен дял в курортния комплекс „Св. св. Константин и Елена“.

През януари „Холдинг Варна“ закупи фирмата „Голф плюс“, която строи голф игрище край Банско, и „Равда тур“, която има ваканционно селище в Равда.

Закупуването на бившото държавно външнотърговско дружество „Химимпорт“ даде позиции на ТИМ в производството и реализацията на химически продукти, торове и горива. Схемата на придобиването на „Химимпорт“ е класическа – дружеството е продадено чрез Агенцията за приватизация през 1994 г. на работническо-мениджърското дружество Химимпорт инвест“, 76.85% от което три години по-късно са изкупени от ТИМ. Управители на „Химимпорт“ са Марин Митев и Иво Каменов.

Чрез „Химимпорт“ корпорацията участва в покупката и приватизацията на редица дружества – на авиокомпаниите „България Ер“ и „Хемус Ер“ – основните български авиопревозвачи, на ЦКБ (собствен капитал 83.16 млн. лв.) на концесионера на летищата в Бургас и Варна, на застрахователното дружество „Армеец“ и на редица други. В края на 2007 г. ЦКБ пък придоби мажоритарния пакет акции на македонската „Силекс банка“.

„Химимпорт“ е публично дружество, чиито акции се търгуват на Българската фондова борса. Според официалния отчет на дружеството за 2008 г. акционерният капитал е 150 млн. лв., собственият е 700.4 млн. лв., а притежаваните от дружеството активи са на стойност 3.193 млрд. лв.

При правителството на тройната коалиция групировката утвърди водещите си позиции в областта на транспорта и транспортната инфраструктура, като придоби освен „България Ер“ и „Параходство Българско речно плаване“. Групировката е концесионер на двете най-големи летища на Черноморието, обслужващи основния туристически поток – варненското и бургаското летища.

Чрез ред сделки конгломератът стана концесионер на варненския пристанищен терминал „Леспорт“, а както се твърди – управлява и порт „Балчик“ – основният зърнен терминал в България.

ТИМ развива строителната дейност, като неофициално се твърди, че групировката контролира строителството във Варна – жилищни сгради, хотели, заведения, търговски центрове. Конгломератът купи компанията, на която Варненската община възложи изготвянето на общия устройствен план на града.

ТИМ спечели преди две години и конкурс на общината за създаването на жилищно-развлекателен център на парцели в Морската градина, наречен „Алея първа“. Именно сделката за покупката на пет терена в градината с обща площ 117 декара (чрез „Холдинг Варна“) взриви общественото мнение в града.

Както се казва, нататък всяка идея за апетитно застрояване може да бъде безпроблемно осъществена.

За ТИМ се говори, че влиянието ѝ е толкова силно, че не ѝ е нужно да си купува политици или общински съветници във Варна. Те са готови да ѝ услужват, защото, според твърденията, нищо във Варна не може да се случи без благословията на ТИМ.

Източници на информация: Mediapool.bg и Dnevnik.bg
Заглавието, използвано в публикацията, е цитирано от  книгата „Новите български демони“ на германския разследващ журналист и писател Юрген Рот.

Автор: Веселин Диманов

Да пазиш малкия човек от голямата държава – разговор с Николай Хаджигенов

Днес ви представяме интервю с адвокат Николай Хаджигенов. 

Говорихме за съдебната система и проблемите във ВСС. 

Не пропуснахме фигурата на Сотир Цацаров й умишленото спиране на делото „Яневагейт“. 

Говорихме си и за криминалния свят и групировките, както и за нуждата от реформи. 

Има ли зависимости между трите вида власти и кой има нужда от това? 

Какво мотивира адвокат Хаджигенов през годините , може да прочетете в интервюто.

14022275_1537205939638684_2481763519288691533_n

********

Какво знаем и какво не знаем за Николай Хаджигенов?

На 45 години. Адвокат. Опитвам се да бъда гражданин в една робска държава.

През годините, от гледната точка на адвокат, как виждате развитието на съдебната система? 

Като цяло все по-зле. В зората на демокрацията трябваше да създадем една правова държава, но ние по-скоро заварихме едно наследство от социализма. Едни тоталитарни МВР и Прокуратура. 26 години по-късно не са мръднали от това ниво, а даже е станало по-лошо, защото имат безнаказана власт. Тоест те знаят, че каквото и да направят в нашата държава, няма да бъдат наказани. Те са стража на всяка една власт у нас, независимо коя е тя.

Затова не постигнаха никакъв напредък в борбата си с престъпността. Освен, когато политиците трябва да елиминират някой свой противник, появил се на сцената. До такава степен не се опитаха да се борят с престъпността, че те станаха част от проблема.

Може ли да говорим за пряка зависимост между трите вида власти? 

При нас разделението на власти е като правовата ни държава – само на хартия. При нас такова разделение няма. Всяка една партия, която дойде на власт, първото нещо, което прави е да овладее ВСС. От там нататък прокуратура и всички надолу по стълбицата. Последните два мандата на ГЕРБ са най-добрият пример за това.

Бойко Борисов си назначи главен прокурор. Той си назначи председател на Върховния Административен съд, той си избра ВСС. И от тук нататък приключихме и със съдебна реформа, и с борба с корупция, с всичко. Политиците си правят каквото искат и то остава безнаказано.

Примерът с Бююк е най-пресният пример. С този случай се погази всеки един закон за една правова държава.

Сотир Цацаров определено е интересна фигура. Той също е от тези, които не могат да бъдат наказани. 

Да, той не може да бъде разследван. Той каквото и да направи – няма значение. Никой не е в състояние да направи каквото и да е срещу него.

Самият Сотир Цацаров е олицетворение на политическото, милиционерско зло. И тук отново стигаме до там, че няма разделение на властите, защото в него се събират и трите. Той буквално олицетворява злото. Както правителството олицетворява злото в цялост.

И той, и правителствата, не работят нищо от това, което трябва да работят по принцип. Те се грижат единствено да запазят властта си и да придобият съответни облаги.

Бойко, ако не е премиер, какво ще е? Ще тича по поляните на Банкя и ще си разхожда кучето? За Сотир Цацаров се отнася същото. Под негово управление Пловдивският окръжен съд влезе в световните медии. Под неговото управление, имаше две-три убийствени решения на ЕС за правата на човека.

Най-фрапиращият пример е как той получи награда от министъра на вътрешните работи за борбата си с престъпността. Можете ли да си представите?!? Това също е показно за разделението на властите в „правовата“ ни държава.

Затова казвам, че той е зло.

Излиза, че Цацаров не може да бъде разследван и съден, въпреки че търгува с влияние. Как ще коментирате това? 

Цацаров е пълен провал още от първия си ден като главен прокурор. Той обаче не е избран да бъде главен прокурор в пълния смисъл на думата и това е видно. Като започнем от аферата Костинброд и минем през всичките му дела, които публично се водиха, всяко едно от тях е пълен провал. Но изпълнява това, което трябва и е непоклатим.

Как ще коментирате стопирането на делото „Яневагейт“? 

Това е очаквано. Янева е техният човек. Това стана кристално ясно, ако някой се е съмнявал до този момент. Янева мълчи. Тя прави това, което трябва. Неслучайно ВСС отказа да я накаже. Делата й ще приключат. Това си е практика.

Ченалова говори, защото тя знае, че няма избор. И тя просто се мъчи нещо да направи.

И Ченалова е на същото положение като Янева. Явно обаче едната е техният човек, а другата вече не е.

На какво се дължи липсата на говорене за проблемите на висок глас от повечето магистрати в системата? 

Защото повечето са вече част от това статукво и нямат никаква изгода то да се промени. Съюзът на съдиите са едно приятно изключение. Те се създадоха точно с тази цел – да се борят срещу пряката намеса на политиците в независимостта на съда.

Съда у нас също е много закостенял орган. Правото е сложна материя, има нужда да се обясни понякога на човешки език. Аз това се опитвам  да правя и в практиката си, и в блога си. Искам да говоря по начин, който е максимално близък до хората. И от Съюза на съдиите правят точно това – искат да направят промени, които да са положителни и неслучайно властта ги сочи с крак и ги разпознава като откровен враг. Защото те сочат конкретно недостатъци на политиците. Те са полезни.

Адвокатурата също има нужда от реформиране и то основно. Там времето е спряло някъде около 1980 година. Единици са адвокатите, които говорят свободно това, което мислят. Да не казвам, че част от адвокатите не смеят дори да си защитават клиентите. Особено в малките съдебни райони е нещо страшно.

Как виждате вие някаква реформа, която може да промени положението? 

Никак! През цялото време подкрепях идеята за реформа на Христо Иванов и през цялото време твърдях, че тази реформа няма да се случи. Подкрепих безусловно реформата, защото, за да има една правова държава, съдът трябва да е независим.

Цялата съдебна власт трябва да бъде ремонтирана из основи. Прокуратурата трябва да бъде разрушена и да се изгради наново, с нови правила и нови хора.

Това обаче няма да се случи, защото то зависи от волята на политиците, а те нямат интерес това да се случи. Защото това означава те да се издържат само и единствено от заплатите, а тях това не ги устройва. Това няма да се случи, докато гражданите не вземат нещата в свои ръце. Това обаче също няма да се случи. Ние сме роби и не вярвам на българите вече. Те не правят нищо друго, освен да пият ракия, да поговорят малко във Фейсбук и да се разходят по паветата.

Румънският модел пример ли е за добре направена реформа? 

Това е един чудесен пример. Това е един работещ модел. И би бил един много добре работещ модел у нас.

Това, което е нужно е един истински и независим прокурор и това ще стане.

Но, за да се случи това нещо в Румъния, румънците излязоха на улицата. Те изкъртиха паветата, както го правят във всяка една държава. А ние нашите политици си ги търпим и не само ги търпим, а ги поощряваме.

Съществуват ли все още групировките? 

Да и те все още са такива трибуквени. Буквите са други обаче, като пример мога да дам – МВР. Имената на политическите партии също са част от мафията. Наистина у нас мафията си има държава. Ние затова си нямаме друга мафия в момента, защото мафията през 90-те се сля с политиците и те сега са едно цяло.

Какво бихте искали да кажете на младите адвокати? 

У нас се допуска една много жестока грешка и това е мисълта, че правото е занаят.

Правото не е занаят. То не може да бъде.

Адвокати има много, ако искаш да постигнеш нещо повече, трябва да вложиш всичко от себе си. Трябва да правиш всичко на 100% и трябва да поемеш всички негативи. Младите колеги трябва да свикнат, че в България за елементарни неща ще правят много по-големи усилия, отколкото в чужбина.

Вярвате ли в младото поколение?  

Добри млади хора, но битката у нас е безсмислена докато всеки се е затворил в собственото си ежедневие и своя социален кръг, и не прави нищо, за да промени положението си. Младите хора трябва да разберат, че те са държавата. И когато го разберат, може би ще разберат, че трябва и да го отстояват. Да си гражданин означава, че трябва да взимаш трудни решения, за които да се бориш.

Младите хора в България или решават да избягат в чужбина, или остават тук, но не се борят, не взимат решения и не изразяват гражданската си позиция. Трябва да взимат трудни решения, ако ги взимат няма да има хора, които бягат в чужбина. Но всеки сам трябва да води своята битка. И под битки нямам предвид всеки ден да има протести. Но ние не правим елементарното, за да защитаваме своите права. Като ни вдигнат билетчето например. Ако спрем да водим тези малки битки, се превръщаме в роби. А това е пагубно за нас.

Какво ви е мнението за медиите у нас? 

Медии у нас няма. Истинските свободни медии останаха предимно в интернет и това е. Другите големи медии малко или много зависими, защото правителството плаща на медиите за нещо с европари. От това по-голям конфликт на интереси няма. Медиите са меки, или изопачават истината. Като случаят с протестите срещу Орешарски – месеци наред говореха, че има 5000 души на площада при положение, че бяха десетки хиляди.

Медиите са зависими и се научиха да се възползват от позитивите от това, че са медия и останаха буквално колко пръстите на двете ми ръце медии които са свободни.

Нещата у нас така се стекоха, че наистина всичко трябва да се казва директно.

Как ще коментирате случая с Борислав Сандов и неговото осъждане заради Фейсбук статус? 

За този казус съм запознат само от медиите и не мога да коментирам в дълбочина. Но това, което казах за зависимостта на съда в малките населени райони, този случай го доказва с пълна сила.

Тези дела са трудни. Те имат нужда от агресивна защита, а не само от добра такава.

Аз съм гледал дела като тези на Сандов, само че не с такъв резултат. Пак казвам, не мога да коментирам казуса из основи, но препоръчвам една добра защита, защото разбрах че той се е защитавал сам, с помощ от някъде, но това е типична грешка. И тази грешка обикновено завършва в този вид. Да разчиташ, че съдът ще свърши всичко правилно, защото си казал правилните неща е готина идея. В някоя нормална държава сигурно и работи. Но у нас да разчиташ на това, означава да станеш клеветник.

Хората трябва ли да ги е страх да изразяват мнението си свободно в социалните мрежи? 

Не, в никакъв случай и не трябва да мислят една защита колко е скъпа и трудна. Не трябва никога да ни е страх да се изправяме пред противника.

Има много адвокати, които безвъзмездно биха помогнали на някой човек да се защити в съда. Така че не винаги трябва да се мисли за защита и това да ни спира да кажем правилните неща.

Разкажете ни една история, която ви е вдъхновила през годините и ви дава стимул да продължавате да правите това, което обичате. 

Истории при мен има много. Не искам да се спирам на конкретна. Просто идва един момент при нас адвокатите, когато осъзнаваме, че ние защитаваме малкия човек срещу голямата държава.

И това може би е най-голямото удовлетворение за един адвокат, особено в държава като нашата – да помогнеш на малкия човек да се изправи срещу голямата държава. Дали ще се бори срещу общината, МВР, правителството…няма значение. Това е нещото, което носи наистина голямо удовлетворение.

И, ако трябва да бъда честен, това е нещото, което ме крепи.

Интервюто взе Веселин Диманов

За опасния живот на разследващия журналист – разговор с Димитър Стоянов

Днес ви представяме едно интервю с Димитър Стоянов.

Каквото и да кажем за него ще е малко, но това, което трябва да знаете е, че той е криминален журналист. От тези безстрашните. Гмуркащи се надълбоко, при това все в мръсните води.

От разговора ни ще разберете за най-добрите му разследвания, любовта му към професията, за разследванията му в „Биволъ“.

Какво му е коствало през всичките тези години да ни показва истината, която не винаги се харесва, но пък абсолютно винаги има последствия за тези, които имат топки да я показват?

Ще разберете дали според него има надежда за българската журналистика и една много интересна история около делото „Килърите“. 

13726698_1514478178578127_1575736360453122950_n

**********

Каква журналистика обича да прави Димитър Стоянов?

Това, което обичам и това, което много ми харесва е да работя разследвания, които генерират риск. В сферата на тъмната страна, ъндърграунда. Такова беше разследването по отношение на злоупотребите със средствата на Румънската разплащателна агенция АПИА. Това е разследване, по което в момента се води досъдебно производство в Румъния срещу отговорни фактори в Първа инвестиционна банка. Там имаше последици. Бях преследван, влизаха в дома ми, имаше заплахи от високопоставени служители в съдебната власт. Но общо взето това са разследванията, които обичам и преди да започна да работя за „Биволъ“.

Когато има ответна реакция, тогава може да прецениш до колко сериозно се приема твоята работа и какво точно си свършил. До тук, като си направя равносметка от 10.10.2010 г. съм имал поне 7 пъти директни сблъсъци по време на работа. Като говоря за физическа агресия, отделно няколко пъти съм бил заплашван. Налагало се е няколко пъти да не мога да спя две вечери подред на едно и също място.

За случая в Земен какво повече може да ни споделиш?

Земен е един много показателен случай. Това е емблематичен пример за престъпление, което се извършва в България – злоупотребата с Европейски средства.

Случаят в Земен е като представителна извадка за това как се прави тази злоупотреба. Една година живея с този случай, защото той има развитие. Всяко следващо разследване по Държавен фонд „Земеделие“ малко или много може да се свърже с този случай – като практика, като начин на извършване на престъпление, като модели, като схеми … нещата изглеждат по този начин.

Земен е есенция. Отначало големите медии се правеха, че не го виждат. След това започнаха серия репортажи за начина, по който се крадат европейски средства. Истината е, че в „Биволъ“ сме твърде малък екип и много трудно успяваме да обхванем в цялост картината. Затова работим по конкретни случаи, които са показателни .

Как би описал цялостната картина от твоя гледна точка?

Цялостната картина мога да я опиша само с една дума – разочарование. Това е разочарованието на нас българите от Европа. И на Европа от нас.

Ние постоянно искаме да се сравняваме. Ето Румъния, например, върви много напред. Да, нещата и там не са идеални, но има множество магистрати, политици и чиновници, които понасят съдебна отговорност. Имаме осъдени представители на трите власти.

Това са неща, които  у нас липсват, а престъпления определено има. Това е големият ни проблем.

Разочароващо е, че почти 10 години, след като бяхме интегрирани в ЕС, ние по-скоро вървим назад в посоката на прозрачност. Разбира се, това няма да остане без последици. Аз съм убеден, че ще понесем много тежки санкции и корекции, защото друго е немислимо. След излизането на Великобритания от ЕС мерките ще се затегнат.

Ние малко или много се надявахме, че като станем част от ЕС ще сме обект на външна регулация. Това не се случи. От своя страна явно Европа се е надявала, че като има повече средства ще се краде по-малко, но и това не се случи.

Как ще коментирате случая с Георги Костов и Ясен Тодоров, и тяхната вечеря с мафиоти в Поморие?

Това е един много конкретен случай, едно класическо разследване на нашия колега Асен Йорданов, за което той има адмирациите на целия екип и на будната част от обществото. Прекрасен, класически материал – документално доказан, с потвърждение от МВР и ВСС.

Присъствието на Георги Костов и Ясен Тодоров, а и на други магистрати, на една маса с хора от криминалния контингент, не е прецедент. Това е поредният случай.

Още през далечната 1996 г., когато стана поредната престрелка в София, тогавашният министър на вътрешните работи – Любомир Начев беше „засечен“ на последния етаж на НДК, в компанията на елитни манекенки. Пред Севда Шишманова – тогава репортер в БНТ, Начев заяви: „Не сте ме намерили. Не съм тук.“ Телевизията обаче излъчи материала. Любопитен съм как би се разиграла подобна ситуация днес.

В МВР газенето на закона е по-скоро традиция. Това е просто поредното потвърждение, че нищо не е мръднало.

Този материал на Асен Йорданов предизвика истинска буря във ВСС. Ясен Тодоров е човек с много съмнителна биография и определено за него не е изненада, че е бил на тази маса.

Ако се загледаме в миналото на Георги Костов също ще видим, че има черни петна. Той беше шеф в 9-то районно, а то е едно от полицейските управления с най-мрачна слава. За него се твърди, че е много добър професионалист, но има и други слухове. Но и неговото присъствие на тази маса също не е изненада.

Проблем е, че се разбра за това. Проблем е реакцията на прокуратурата и МВР.

Има ли изключително силна връзка между трите вида власти, като те работят, пазейки се взаимно?

Класическата формулировка за мафия е хомогенност на организираната престъпност със съдебната и изпълнителната власт. Силата на мафията се корени във връзките, които тя има и чадъра, който успява да разпъне над свои хора.

Тази връзка е факт. Проблем е, когато излезе един човек, който така или иначе е кадруван и е избран за главен прокурор, и започне да задава въпроси от ефира на една телевизия като „Ваша работа ли е на кого е заведението, в което са яли?“.

Да, моя е! Аз като данъкоплатец плащам заплатите на тези хора и някой казва, че не е моя работа. Напротив!

Голям проблем е тази реакция на главния прокурор. Във всяка една държава, за много по-малки проявления, всеки един магистрат щеше да напусне редиците на съдебната власт за уронване на престижа й.

Проблемът наистина е в реакцията, а не че някой е хванат в нарушение. Навсякъде някой е хващан в крачка. Но и навсякъде, този който нарушава закона е наказан за това.

Тук всички се защитават взаимно.

Аз разбирам поведението на Цацаров, като опит да запази Ясен Тодоров.

Как реагираха медиите на този случай? И има ли някаква връзка между това, че в същия ден, в който бяха пратени официалните отговори на МВР и ВСС по случая, избухна скандалът с Вежди Рашидов?

За съжаление в България понятието за медии се изчерпва с трите национални медии, които достигат най-лесно до хората. За мен проблем е слабата реакция на тези медии, но определено не е неочаквано. Не е прецедент, не е за първи път. Най –вероятно няма да бъде и за последен.

Медиите в България са загубили една от основните си функции – да доставят обективна и адекватна информация за нещо случило се. Да се премълчи един подобен скандал е пагубно.

И трите национални телевизии получават средства от правителството под една или друга форма. Това също оказва влияние.

Всичко това означава, че ние вървим в една посока на загуба на свобода на слово, към неглижиране на реални проблеми и към едно избирателно представяне на информация. С пълно основание, се чувствам деседент в днешно време. Както и всеки един от екипа ни.

Кое е важно да се запази, за да се спаси журналистиката?

Важно е, когато получиш обективни доказателства, че някой от твоите големи рекламодатели или донори се е издънил, ти да не кажеш „Той ми е рекламодател, не става да го излъчим.“.

Медиите имат социални функции, но тези функции са горе-долу на последно място в списъка с техните задачи. Медиите трябва да информират, алармират и да носят информация за истински важните неща. Да съобщават за деяния подобни на тези на Георги Костов и Ясен Тодоров.

Когато се премълчи подобна информация, ние вървим към автоцензура и квазидиктатура.

С кое най-много се гордееш в своята кариера и какво предстои?

Надявам се, че най-доброто предстои, защото поле за изява и теми за разследване има в изобилие. Малко са хората, които искат да работят това нещо, защото тази работа сякаш повече взема отколкото дава, но все пак някой трябва да я върши.

Като гордост … Аз като се върна назад във времето, от 2006 правя разследвания, все някой ме заплашва, бил съм нападан от действащи магистрати пред камера, бил съм заливан с бензин, но това ме кара да мисля, че в моментите, в които съм работил, съм улучвал правилните за момента теми. Определено мисля, че имам няколко попадения, но и имам да науча много. Мисля си, че едва сега започвам и че този, който си мисли, че е научил всичко, греши много. Това, от което се страхувам, е да не си повярвам твърде много.

Конкретен пример за случай, след който съм бил удовлетворен е един свързан с „Килърите“.

До края на 2010 година бях репортер в PRO.BG. Телевизията вече не съществува, а форматът след моето напускане просъществува още няколко години. За това предаване имах няколко попадения и веднъж достигнах до двама от защитените свидетели по „Килърите“ . Достигнах до едно от момчетата, защото то беше отказало да артикулира удобните за МВР тези в съдебно заседание. Той ми разказа, че тогавашният главен секретар е разпоредил да му бъде свалена охраната.

Момчето имаше родвайлер, живееше на приземен етаж и на втория ден, в който му свалиха охраната някой се опита да влезе в тях, но кучето го е нападнало.

Аз разбрах всичко това и предложих на тогавашния продуцент на това предаване Веселин Иванов и криейтив продуцента Миролюба Бенатова, да интервюирам момчето за нас. И двамата ми казаха, че няма как аз да отида и да запиша това нещо, че никой няма да се навие да ми даде подобно интервю. Но аз им казах, че ще стане.

Няколко дни по-късно възникнаха конфликти между нас, на професионално ниво и те решиха, че нямат нужда от моите услуги.

Още от преди това съм много близък приятел с един от колегите в „Разследване“ – Марин Николов. Тогава се обърнах към него с въпрос дали той е съгласен да направим материал по случая.

След един ден вече имах зелена светлина от тогавашния шеф на новините на Нова телевизия да изработя материал.

По Коледа го излъчихме.

Този случай винаги ще си го спомням с доза задоволство, защото всички ми казваха, че няма как да стане, но то стана. А и не само!

Това беше първият случай по голямо дело, където защитени свидетели, макар и без лице, говорят за него по телевизията. Имахме предупреждения да не излъчваме нищо по темата, но ние го направихме. В момента, в който го излъчихме охраната беше върната на момчето. Разказа обективно пред съда какво се е случило и делото завърши с осъдителни присъди.

Това е случаят, който ми носи удовлетворение и чувствам, че съм бил полезен. Един човек оживя заради моята работа и работата на колегите. Благодаря и на Марин Николов, че тогава ми подаде ръка.

Защо обществото не реагира на проблеми, които трябва да го ядосат?

Гражданското общество в България започна да се развива на 14.06.2013 г. В България то е много младо и крехко. То спечели няколко битки, но тепърва му предстои да изгради рефлекси – че трябва да протестира, да сваля правителства. Ние още нямаме тази зрялост на общество. Трябва да приемем, че спасението е в нашите ръце.

Има една класическа руска теза, която гласи, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.

Българинът има месианско мислене, чака месията. Той вярва, че е избраният народ и за него има избран месия. Да и аз вярвам, че българите сме избраният народ, но вярвам, че избраният месия за България е всеки един български гражданин.

Интервю на Веселин Диманов

Манол Глишев: Трябва да съборим Борисов веднага

Направихме интервюто с Манол Глишев в парка срещу „Кристал“.

Поговорихме за политика, влиянието на Русия и последствията за България. От разговора ни ще научите още: какво мисли за културата и Вежди Рашидов, кмета на София и политиката на Общината.

Има ли институционален натиск срещу граждани?

Не на последно място обсъдихме медийната среда и нивото на журналистиката в България.

Има ли надежда за младите хора в България, според Манол Глишев. Може да прочетете в интервюто.

13690681_631505927018866_3043578975842580716_n

********************

Какво знаем за Манол Глишев?

Прокуратурата знае всичко. (смее се).

Аз съм на 33 години, ако ме питат какъв съм най-често казвам, че съм поет, защото имам една издадена книга и ми предстои да издам втора. Мисля, че това е нещото, което най-много ме интересува и забавлява. Надявам се и някой лев да изкарам. Така че се смятам за поет. В момента пиша и за сайта „Площад Славейков“, което се оказа много приятно занимание.

В предварителния разговор ни каза, че има някакъв натиск на институции срещу ваша организация, която е много активна. Разкажи ни повече.

Последните две-три години бяха време на недоволство и протести. Едно от нещата, които възникнаха от тази активност, беше движението, което направихме с приятели. Казва се „Движение Обществен натиск“ и целта ни е да създаваме дискомфорт на властта, когато тя е корумпирана. В България, и по-специално в София, властта почти винаги е корумпирана и затова ние не спираме да им създаваме дискомфорт, засега по законен начин.

По тази причина в момента към нас тече нещо като целенасочена кампания от страна на районната прокуратурата и СДВР, тъй като ние се занимаваме с изобличаване на незаконността на новата цена на билетите в София. Тя наистина е безобразие. Тази цена от 1.60 лв. е политически, но не и икономически защитена, да не говорим за социални основания. Освен това извадихме наяве неща, свързани със злоупотреби от някои министерства, пускахме сигнали, общо взето това, с което се занимават „Биволъ“, „Протестна мрежа“ – и нашето движение ги прави. Организирали сме митинги. Викали сме приятели да се съберем и да говорим за това, че България все пак е НАТО-вска страна, нация от ЕС. Според нас руското влияние в България е тотално вредно. То унищожава държавата. Унищожава обществото. Корумпира.

За всички тези неща сме си говорили открито.

По тази причина към нас има институционален интерес, който е много глупав. Аз лично поддържам крайно груб език към институциите у нас, защото имам слаб респект към тях и не ги ценя. Те се опитват да сплашват членове на нашето движение, включително и мен, с някакви привиквания, мерки за неотклонение. Неща, които са абсолютно несъстоятелни. Това ни нарушава ежедневието, пречи ни да си гледаме занаятите. Това е чиста форма на институционален тормоз.

Какво е мнението ти за младите в България и тяхното апатично поведение към случващото се в държавата?  Цялото това мълчание от страх ли е?

За да има обществено мнение, което да иска държавата да се управлява по определен начин, хората трябва да са самоуверени. Трябва да са сигурно, че са стопани на своето настояще и бъдеще. Хората трябва да имат собственост, пари и образование. И трябва да не ги е страх.

Обикновено по света хората, които имат тези четири неща, се наричат средна класа. Средната класа е гръбнакът на всяка нормална страна. В България тя е много слаба и застарява. Боя се, че да имаме млада, активна и образована средна класа засега е много далеч от нас. Оттам идва безразличието към всичко. Неразбирането защо корупцията е нещо лошо, защо писаният закон е по-важен от волята на един политик. И оттук повечето млади хора са малко неактивни, тревожни, неориентирани и скептични, точно защото им липсва сигурност и образование. Но младите трябва да разберат, че ако днес не са активни, няма да имат хубаво бъдеще занапред.

Какъв е моделът на управление? Запази ли се този на Пеевски?

Това, което се говори, че Пеевски си е отишъл, изобщо не е вярно. Той си е тук, той се разпорежда с много съдби, богатството му е огромно. Пеевски не е един-единствен. Моделът и системата, които създават хора като Пеевски не само съществуват, но ни и управляват.

На практика обаче България не се управлява, тя само се ограбва. В момента има частни интереси, които контролират страната и си я разпределят. От време на време се скарват, после се помиряват. Това е тип управление, който е много примитивен, дори мафиотски. Тоест писаният закон не е придобил върховна власт в България.

 Как ще коментираш медийната среда у нас? Има ли такава?

Доколкото имаме някакво общество, доколкото има някакви вестници, списания и радиостанции, то има и някаква медийна среда, разбира се. Но каква е тя – това е друг въпрос. Дали има истински журналисти или хора, които правят реклама, това са две различни неща. Журналистика е да напишеш това, което никой не иска да чуе. Всичко останало е реклама. В този смисъл в България въпреки всичко има журналисти. Не са много, но ги има. Те, разбира се, са под натиск, защото нито една престъпна власт не иска да има качествена журналистика. Тя съобщава какво не е наред много преди съда, а понякога и вместо него. А това не е добре, защото съдът би трябвало да служи на обективната истина дори преди журналистите. Съществуването на истински журналисти не в интерес на управляващите у нас.

Журналистите са тези, които би трябвало да изваждат наяве действителността в ежедневието. Не само политическата, а и битовата. Много е трудно да си независим журналист в България, но мисля, че журналисти има. На мен ми се струва, че например „Биволъ“ вършат добра журналистическа работа.

Загубила ли е България зависимостта си от Русия и руските капитали?

Не. България е все по-зависима от Русия и това е много тревожно. В момента покрай неуспеха на турския преврат, руското влияние на Балканите се засили страшно много. Сега предстои да видим как Русия и Турция  търсят пътища за сближаване. А това са нашите най-силни съседи. И те на са силни за добро. Това са вредни съседи. Двата режима на Путин и Ердоган ще действат заедно за засилване на авторитарни тенденции в няколко региона. В много държави авторитаризмът няма бъдеще, но в България, Сърбия, Македония шансовете за засилване на руското влияние против НАТО, ЕС, против властта на писания закон са огромни и човек трябва да се замисли. Според мен в България животът тепърва ще става по-сложен.

Какви са механизмите за защита?

Преди няколко месеца щеше да ми е по-лесно да отговоря. Както вървят нещата в момента, правителството обслужва руските интереси по един все пак мек начин. Ако сега обаче това правителство падне, следващото би обслужвало руските интереси много по-активно. Аз обаче не съм привърженик на т. нар. „по-малко зло“, всичко, което е зло,  трябва да се премахва. Според мен България трябва да следва един път и той е – отхвърляне на всяко управление, което е склонно на търпимост към каквото ще да е руско влияние у нас. Независимо коя от сега съществуващите партии управлява, властта трябва да се отхвърля с последователни вълни от протести. По-голямата част от страната не разбира националните проблеми и е готова да гласува отново за престъпници, твърдейки, че няма друг избор, но това е късогледство.

В момента България върви по спирала, която я доближава все повече до Русия. А това означава повече корупция, по-малко власт на закона, повече престъпност, по-малко Европа, по-малко НАТО.

Къде се крие разковничето да имаме добра средна класа и ангажирано общество?

Парите и образованието – двете неща си вървят заедно. Трябва климатът в България и около България да се подобри. Трябва да забогатеем и да се образоваме, за да имаме самочувствие. Ако някое българско правителство, въпреки всичките си недостатъци, успее да отдалечи България от Ориента, от Изтока, от Русия … България ще започне да забогатява.

Но това е за в бъдеще.

А сега?

Трябва да съборим Борисов веднага. Не трябва да се съобразяваме с фалшиви власти, които не спазват собствените си закони.

Защо спряха протестите срещу Вежди Рашидов?

Самият Вежди Рашидов заслужава да се протестира срещу него и заслужава да не бъде министър. За съжаление обаче нашата интелектуална класа е възпитана да не протестира срещи властта, а да зависи от нея. Намираме се в парадоксално положение, в което най-образованата част от нацията е свикнала, че трябва да стои отстрани на гражданските активности. В този смисъл всяка форма на несъгласие с властта изглежда като отдалечаване от професията. Художникът не иска да протестира, иска само да рисува.

От една страна това е добре, но от друга страна води до тази яловост и до  неспособност да се извърши нещо необходимо.

В случая един човек, който провали Ларгото в София, един човек, който е удрял полицай, един човек, който се е появявал пиян на пресконференции (и го е казвал сам), един човек, който заплаши журналист с писмо –  този човек продължава да е министър на културата. Той трудно говори официално, той злепоставя поста си. Следователно трябва да си иде. Но това е много трудно за разбиране от нашите интелектуалци.

Как виждаш София като културен център? Има ли развитие ?

Много се говори, че България е страна с огромен културен потенциал и мисля, че това донякъде е вярно. Но нашият капитал от хора и идеи се стопанисва ужасно зле.

Първо, големият масов вкус, който се налага от звукозаписни компании например, промотира главно чалга, което е много нисък вкус и отнема на повечето хора идеята, че може да съществува нещо друго.

Но това е само частен аспект на проблема.

Ако трябва да се мисли по някакъв държавнически начин за културата, положението не е различно. За съжаление, Министерството на културата, Националният исторически музей, Националната галерия също промотират нещо, което наподобява чалгата.

България прави огромни разходи с малкия си бюджет за култура за нелепи неща. Това трябва да се спре.

Все още съществува нещо като Съюз на българските писатели, а това няма никакво обяснение. Писателите, които четем днес, не членуват там, следователно няма смисъл да се харчат пари за СБП.

Тоест културното богатство на страната ни трябва да се стопанисва по съвсем друг начин и с минимално участие на държавата.

А и наистина Рашидов трябва да си ходи.

Говорим за София и култура. Какво да кажем за кмета Йорданка Фандъкова?

Ох, горката жена … Мен ми е жал за нея. Тя някога е била симпатична учителка, директорка на училище и може би е трябвало да си остане такава. Щеше да е много полезен кадър в Министерството на образованието.

За съжаление, нашият настоящ министър-председател (условно го наричам така) се е запознал с нея, харесал я е и я направил кмет, а госпожата просто не е подходяща. Не зная дали тя е пряко виновна за случващите се безумия в София, но нещата, които се случват около нея, би трябвало да доведат до съд срещу страшно много хора. Едни и същи ремонти на едни и същи точки в столицата се правят всяка година.

Управлението на Йорданка Фандъкова в София е материал за ежедневна политическа сатира. То е материал за някакъв курс „Как не се управлява град“. В най-добрия случай тя служи хора, които перат пари в града и си измиват ръцете с нея. Нека си върви.

Интервюто взе: Веселин Диманов

ТИХО, КОЛЕГИ, да не събудим българите …

„Главата долу, главата горе, зависимост от това кой кой е.“

Така е и в родната журналистика.

В зависимост от това кой кой е българските журналисти решават за кого и какво да пишат.

Цял живот мълчите копелета по важните за обществото теми. Цял живот! Повечето пъти заради пари.

За така наречените „големи журналисти” говоря. Тук е моментът да кажа, че наистина има хора в тази професия, които си вършат работата съвестно.

Но за съжаление за двадесет и шест ГОДИНИ преход, повечето медии и лицата превърнали се в „големи” журналисти успяха да постигнат само едно – да се превърнат в крепител на статуквото. Не само го крепят, но и му разчистват пътя с мръсните пари на  МАФИЯТА.

Съжалявам, пичове, но фактите за това говорят.

Давам ви веднага пример.

На 8-ми юни станахме свидетели на наркобитката между Димитър Желязков – Митьо Очите и Божидар Кузмоанов – Божо Кравата или Козела, която се разигра в Слънчев бряг.

Темата Митьо Очите превзе електронните медии, радиото и телевизията. Всичко се изговори по няколко пъти. Чак разбрахме с какъв шампоан се къпе.  Какво обича да яде и с какви жени спи. Направо вреше и кипеше от журналистика темата с Очите

Политиците пък определиха случилото се като „битова свада” за парко място. Според Бъчварова тази престрелка е възникнала случайно. Общо взето картинката се нареди за пред обществото.

Интересното обаче тепърва започваше …

Няколко дни след това сайта за раследваща журналистика „Биволъ” публикува разследване, което разкрива, че шефът на Етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров и главният секретар на МВР Георги Костов са били на парти дни преди престрелката в Слънчев бряг.

Но не каквато и да е парти.

Броени дни преди мафиотската вендета ръководни фигури и магистрати в държавата са купонясвали в едно от заведенията за сочения за шеф на станалата международно известна мутренска бригада на Божидар Кузманов /по прякор Кравата или Козела/. Те са били в компанията на бившия СИК-аджия и съдружник на Бай Миле – Пламен Петков, а охраната се е извършвала, според вътрешни източници на Биволъ, от прикрити полицаи и мутри едновременно.

Партито е било частно, като гореспоменатите се събират в ресторант-клуб „24“ в Поморие. Сбирката е по повод назначението на районния прокурор на Несебър Радост Бошнакова, която е отговорна да работи и да следи именно за противозаконната активност във взривоопасния район.

Не знам дали някой се изненада, че тази информация бе подмината от повечето медии, тъй като журналисите в България нямат свободата да пишат и разследват теми, които те преценят.

Казано иначе проеблемът на българската журналистика е голямата редакторска намеса, политиката на човека с парите или в повечето случаи голямото лицемерие и завист.

Всичко това води до една медийна завеса над едно парти, което описва цялата схема на зависимост между политиците и мафията. Връзката между двете, разбира се, са корумпираните служители.

Журналистиката в България е толкова закърняла, че дори  когато от МВР официално признават, че такова парти се е състояло, нито една медия не го върна като тема за обсъждане. Нито един гражданин не се ядоса, а то си е направи за протести.

МВР и мафията на една маса. Какво ви става бе, хора!? Не разбирате ли, че това е пагубно!?

В писмото до Биволъ, подписано от Министър Румяна Бъчварова, се заявява следното:

“…Главният секретар на МВР, главен комисар Георги Костов е бил командирован от министъра на вътрешните работи със заповед…….., със служебна задача до Добрич, Бургас и Шумен, пътуването е със служебен автомобил. Бихме искали да потвърдим, че по време на командировката главният секретар на МВР е уважил покана за вечеря на новия районен прокурор на Несебър, по повод на нейното встъпване в длъжност. На вечерята са били поканени представители на правоохранителните структури и на местната власт, с които работи районният прокурор, организатор на мероприятието. Главният секретар на МВР няма отношение към организацията на събитието.”

След отговора от ръководството на МВР, в редакцията на сайта са получили и официално писмо от ВСС, в което се заявява буквално:

“В периода 03-04.06.2016 г. г-н Ясен Тодоров е бил командирован…., да проведе периодично атестиране на прокурори от Районна прокуратура – гр. Бургас. По време на командировката г-н Ясен Тодоров е уважил официалната покана за вечеря на новоизбрания административен ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – Несебър по повод на нейното встъпване в длъжност. Висшият съдебен съвет няма отношение към организацията на събитието…”

Не е ли странно как и двата отговора все едно са писани от един и същи човек. Не е ли странно как точно за това парти  на прокурор Бошнакова в ресторанта на “добре облечения бизнесмен” от бившата СИК и тясно обвързан с ОПГ-а на Кравата, Петков и двамата висшестоящи държавни служители са били командировани точно в Бургас и са попаднали просто по невероятна случайност в това заведение, барабар с подопечните си местни колеги от регионалните структури на прокуратурата и МВР.

На никого ли не му прави впечатление? Нито един журналист ли не заподозря нещо странно около тази работа?

Явно не! Тъжно е, че журналистите забравиха каква е същността на професията.

Журналистиката трябва да критикува, а не умишлено да прикрива властта. Тази професия трябва да вдига революции, хората пишещи, показващи лицата си по телевизията и тези, които си служат с гласовете, трябва да дават насоки на обществото.

За жалост, след двадесет и шест ГОДИНИ преход, все още чакаме журналистите да разберат как да стане това.

И ако Вазов е говорил за пиянството на един народ, то днешните журналисти насърчават спането на народа.

Насърчават дълбокия сън, който държи хората в неведение за случвашото се около тях.

Продължавайте с мълчанието, колеги. Подкрепяйте статуквото.

Какво ли ще стане обаче, когато народът се събуди?  

Автор: Веселин Диманов

*Разследванията са на журналистите от Биволъ

 

“Нощните вълци” са част от хибридната война на Кремъл срещу Запада и България

Днес на вашето внимание представяме интервю с Асен Генов.

Темата на разговара ни беше посещението на „Нощните вълци“ и всичко около тях.

Какво се цели с това посещение и можем ли да кажем, че това е провокация? Има ли реална позиция от страна на управляващите и институциите? Говорихме за Хибридната война и разделянето на обществото.

От откровения ни разговар с Асен Генов ще научите още какво смята той за политиката на Кремъл. Има и кратка изненада. Освен темата Русия, ние засегнахме и проблеми в журналистиката и медиите. Ще научите и какво е мнението му относно решението на фондация „Радостина Константинова“ да не връчи заслужената награда на „Биволъ“ за темите „Булгартабак“ и сараите на Доган. Обсъдихме и случая с Лили Маринкова.

Цялото интервю четете тук:

20160628_151821122_iOS

 ******

„Нощните вълци“, какво знаем за тях и каква е целта на тяхното посещение точно в този момент?

Това, което знаем почти сигурно, като това е и мое мнение, се базира на журналистически разследвания и официални данни. „Нощните вълци“ са паравоенна формация, която дори участва в Донбас във военния конфликт между Русия и Украйна. Като пример мога да дам един от лидерите на формацията Виталий Прокурора. В няколко  негови интервюта, той обяснява, че те се сражават на страната на сепаратистите, от страна на руските нашественици в Украйна, на  тези,  които Украинското правителство определи като терористи. Припомням, че в Украйна тече антитерористична операция.

Другото, което знаем за „Нощните вълци“ е, че се финансират от руската държава. Журналистически разследвания също така сочат тяхна връзка с криминалните среди и с руското разузнаване. Тоест, това е противно на логиката на всички рокерски организации, които се определят наистина като свободни и независими по дух, easy riders. „Нощни вълци“ са една проправителствена пропагандна групировка, парамилиция, която освен всичко друго, открито декларира, че защитава руските интереси по отношение на територии, определяни от тях самите като отнети от Русия. Освен това, те и лидерът им са много близки до Путин. Тяхната идеология е открито просъветска и сталинистка. Те веят съвестското знаме със сърп и чук.

В никакъв случай не говорим за една рокерска група или мото клуб. Тук говорим за много могъщ пропаганден инструмент, който също така е много рисков за страната ни, точно заради всички неща, които вече описах.

Какво правят институциите в България и заинтересoвани ли са от това посещение?

„Нощните вълци“, като част от руската пропагандна война, не би трябвало да се приемат еднозначно от българските институции, а те за съжаление мълчат. И вътрешно министерство, и външно министерство. Никой не се е произнесъл…

Пример за недопускането на Вълците на територията на друга държава има. Полша е положителен пример за това как властите там официално се противопоставят на тази част на хибридната война, водена от  Кремъл. “Нощните вълци” бяха спрени и не им бе позволено да минат през Полша. В Чехия гражданите ги посрещнаха много негативно. Освиркаха ги по улиците, освиркаха символиката им и им показваха им среден пръст когато минаваха през Прага. А символиката на “Нощните вълци” са знамената със сърп и чук, въпреки че го крият се афишират като рокери.

Какво бихте казали за официалната причина, която се назовава, а именно „Сплотяване на славянските народи“? Как може да го тълкуваме?

Това е много комплексен въпрос, по който не твърдя, че съм най-компетентният говорител. По този въпрос бих говорил като човек, който се интересува и чете много по темата.  Славянските народи, тези за които руската и кремълската пропаганда говори, вече са се обединили около демократичните ценности. Обединили са се около категоричното отхвърляне на миналото, комунистческото минало, комунистическия режим. Обединили са се около своите ценности, свързани с демокрацията, свързани със свобода на словото, съвестта и убежденията. И в този смисъл кремълската доктрина за руското културно наследство в други държави и съхранението на тези традиции, почива върху остатъците от съветската империя, т.нар. Източен блок и всички страни, в които има следи от съветската сфера на влияние. Ако разгледаме диаметъра на т.нар. страни от Руския свят (Русский мир), на практика, с много малко държави, вкл. и сред тези, които попаднат в групата на славянските народи, Русия има добри отношения. Като говоря за Русия нямам предвид руския народ или руската култура. В рамките на този разговор имам предвид официалната политика на Кремъл. Та, Русия има обтегнати отношения с Украйна, Грузия, Полша, Чехия, със страните от Прибалтика…

По отношение на България руските имперски и съветски геополитчески интереси постоянно са разделяли българското общество и дори и днес нагнетяват социално и политическо напрежение. Така е и с влизането на т.нар. рокери на Путин у нас.  Посещението им определено засилва общественото напрежение.

И в този смисъл събитието „Славянско единство 2016“ по-скоро бих казал, че трябва да бъде обект на особено внимание от страна на специалните служби в България, визирам ДАНС. Визирам външно министерство по отношение на визите и разрешението на влизане на българска територия на тези руски граждани. Те трябва да бъдат проверени внимателно дали не са свързани с криминалните среди или не са участвали в терористични действия срещу Украйна. Ако те все пак бъдат допуснати, Вътрешно министерство много внимателно трябва да следи тяхната дейност и визита у нас именно от тази гледна точка.

Трябва да споменем и една концепция, която е псевдо научна. Един от нейните изразители и основните идеолози е Дугин. Това е идеята за “Цивилизация Русия”. Характерно за подобна идеология е, че Русия се опитва да общува със западния свят, като създава буферни зони. Крим беше завладян с такава цел – да се създаде буферна зона между запада и Русия. България, за съжаление, попада също в тази част. Затова за официална Русия, за Кремъл и проруските партии в България е толкова важно да блокират демократичното развитие на страната ни и да ни държат в сферата на руското влияние, където България да служи именно като буферна зона за руските интереси. Не случайно руски политици са определяли България като Троянски кон на Русия в ЕС. Днес например Първанов и Корнелия Нинова бяха в Русия, като четох, че партиите на Путин и Първанов са се споразумели за съхранение на руската култура у нас. Сидеров редовно се отчита в Москва или в Руското посолство…

Подобни очевидни признаци за хибридни действия на територията на България и срещу България от страна на руската пропаганда и руското правителство, трябва да бъдат наблюдавани и блокирани от институциите. България няма полза от това да бъде жертва на руската политика, защото това ни отдалечава от Европа и ни приближава все повече към азиатските форми на управление, подобни на режима на Путин.

Къде е мястото на България, според вас?

Исторически България безспорно се намира в Европа. Политически ние трябва да принадлежим към Европа и да се придържаме към демократичните приниципи и ценности. И въпреки всички възможни критики към начина, по който функционира ЕС, аз не поставям под съмнение това, че България трябва да продължи да принадлежи към единна европейска общност. Най-малкото, говорим наистина за демократични ценности, които се изповядват на Стария континент. Ние трябва да се отърсим от нашето недалечно минало, което за нещастие не познаваме добре, свързано с комунистическия режим, свързано с наследството, което имаме от тогава и свързано с всички тези остатъци и зависимости, произтичащи от факта, че България беше комунистическа страна и най-верен сателит на Съветския съюз по онова време.

Вие сте един от най-активните граждани по темата с „Нощните вълци“. Какво успяхте да направите дотук, за да информирате службите?

Единственото, което направих по отношение на институциите в България е, че подадох едно заявление за достъп до общестена информация до МВР, за да ми предоставят информация за публичните действия на „нощните вълци“ у нас. Дали знаят техния маршрут, дали са информирани за това къде ще бъдат, дали ще имат поклонения, дали ще поднасят цветя. Проявих интерес по простата причина, че според мен обществото трябва да знае, особено ако имаме предвид проруския пропаганден елемент във всичко това.

Писал съм до МВР и чакам отговор. Надявам се,  че г-жа Бъчварова ще отговори преди края на юли, когато изтича крайният срок, предвиден по закон за отговор.

Освен това следя активно публикациите в българките и чуждите медии и съм част от групата, която организира едно събитие по посрещането им в София. Знам, че хора се органзират и в други градове, през които те ще преминат, например Бургас. Около Шипченския проход “вълците” също ще бъдат посрещнати. Под посрещнати нямам предвид с хляб и сол, а с достатъчно категорични протестни отрицателни послания. Много българските граждани разбират и се противопоставят на пропагандната цел, с която тази групировка ще премине в България.

Така ще е и в София. Засега знаем, че те планират да посетят катедралата „Александър Невски“, но и там ще има хора, които ще покажат, че имат негативно отношение към тях и ще се противопоставят на пропагандата, на която България е жертва.

Тук ще отворя една скоба. Храм-паметник „Александър Невски“, в далечната 1916 година, е бил прекръстен на „Св. Св. Кирил и Методий“. Руската православна църква изразява крайно негативна оценка за тази смяна на името и определя това като “най-големия грях на България”. Е, това ли ни е най-големият грях, че сме сменили името на катедралата с имена на светците Кирил и Методий?

Има ли някакъв страх на българската държава от това да не нарани Русия като не допусне рокерите?

Забраната на някой да посещава дадена държава не трябва да бъде политическа самоцел. Без да има никакъв основателен мотив. Такова нещо не бих подкрепил. Но, ако тази забрана се налага заради реални заплахи за националната сигурност, не трябва да има политически страх. Българските политици не трябва да си позволяват да обиждат нито една държава просто така. Но в същото време мисля, че руската държава трябва да ни се извини за това, че 44-та г. ни окупира, а след това е установена 45-годишна комунистическа диктатура. Първите няколко години са били изключитлено кървави, а репресиите и терорът  продължават и до края на режима.

Да ни се извинят и заради това, че вероятно първата в Европа форма на въоръжена антикомустическа съпротива, тази на Горяните, е удавена буквално в кръв от комунистите, със съдействието на Съветската армия. За съжаление много малко се знае за това.

Не казвам, че българските политици трябва да обиждат Русия, но те трябва да защитават българския национален интерес, включително, ако е необходимо да се противопоставят на официалната руска доктрина. Един добър български държавник ще може да балансира между интересите на великите сили и да защитава българския интерес, включително и с цената на това, да изрази неудобна позиция.

Такава неудобна позиция в момента би било всяко политическо действие срещу хибридната война на Кремъл в България. Не би трябвало да се страхуваме да заемем позиция в защитата на България, дори това да ни струва недоволството на официална Русия.

За съжаление, ние в България имаме много руски политически тролове (политици и партии), които отчаяно, със зъби и нокти защитават да речем руските енергийни интереси, което на практика означава, че защитават геополитическите интереси на Русия.

Това не е ли на теория хибридната война?

Това и на практика е хибридна война и тя е заплаха за националната сигурност. И българските медии трябва да си дават сметка за това, да са по-отговорни и да спират всякакви такива опити за пропаганда.

Ако трябва да обобщим – трябва или не трябва „Нощните вълци“ да влизат в България?

Ако зависеше от мен смятам, че имаме достатъчно основания и данни по отношение на идеологията и дейността на „Нощните вълци“ за това, българкото правителство да откаже провеждането на мото похода им у нас. По този начин, то ще защити българските ценности и интересите на България.

Тоест, българските власти трябва да реагират ясно и еднозначно, да се противопостяват на тази форма на пропагандна война срещу демократичните ценности и демократична България.

Като финал, как ще коментирате ситуацията с отнемането на наградата на „Биволъ“ за разследванията на Сараите на Доган и „Булгартабак“?

Това е категорично доказателство, че българските медии  не са независими и в България т.нар. модел КОЙ, а именно порочната обвързаност между политическа власт, криминални и олигархични икономически интереси, и тотално подчинени и зависими медии, още съществува. Този модел е толкова  силен, че едни абсолютно проверими факти, свързани с разследванията на Биволъ, които обаче застрашават модела КОЙ, могат да доведат до отнемане на журналистическа награда.

За мен обаче още по-впечатляващо е мълчанието на огромния процент български медии. Почти никой не коментира тази ситуация. Върху Биволъ е наложено като че ли информационно ембарго. Много малко медии си позволяват да цитират информация от там. Като цяло Биволъ са заглушени, а с времето те все повече се доказват като един наистина ценностен сайт, който е насочен основно към разследваща журналистика. Те спазват абсолютно всички правила, като проверяват своите източници, проверяват фактите и в никакъв случай не могат да бъдат обвинени в жълтина. Напротив!

Отнемането на наградата показа, че олигархията и организираната престъпност контролират инфомрационното пространство в България и имат силата да задават публичния дневен ред.

Според вас, целенасочени ли бяха действията срещу Лили Маринкова?

Това е един добър български журналист – къдърен, популярен, който наистина в своето предаване в много голяма степен се води от професионализъм, спазвайки правилата на качествената журналистика.

И тук отново стигаме до по-големия и важен въпрос – мълчанието на журналистическите среди. Такъв е и случаят с Биволъ. Във всяка една демократична държава той щеше да предизвика сътресение най-малкото в медиите. В България обаче се мълчи. Гилдията мълчи. И това мълчание е заради зависимостите в медиите. Мълчи се за това, че в медиите има забранителни списъци, има теми и личности табу, на които не се дава думата. Тя се дава само, за да се популязират определени мнения и политици, само на базата на икономическия интерес. Мълчи се и за това, че в медиите има цензура. Факт е, че има един не малък брой журналисти, които приемат да вършат тези неща, само защото трябва да си плащат сметките. Когато си зависим, ще направиш почти всичко без да се интересуваш от истината или дори прикривайки я.

Това за мен е недопустимо.

А още по-недопустимо е, че журналистическата гилдия мълчи за нередностите в професията и не се противопоставя на това. Но силните личности взимат решения дори и да е в тяхна вреда, когато това е необходимо. Иска ми се журналситиката у нас да е пълна именно с такива силни личности, а не с хора, които броят стотинките и изчисляват кога ще си платят сметката. Сведеш ли призванието да си журналист до въпроса как да удовлетвориш ежедневните си потребности, за мен това вече не призвание, а занаятчийство в отрицателния смисъл на думата. Редиш едни думички и не влагаш нищо от себе си.

Журналистът трябва да изразява позиция и да провокира в положителния смисъл на думата.

Интервюто взе: Веселин Диманов

Младежите във Франция на БУНТ, а ние пак сме по кръчмите

Калпава работа сме младите. Закле’ам се.

Една част от младите българи пиянстват, другата се друса. Има и една трета графа, но тя е аполитична и нея не я коментираме изобщо. Ситуацията е такава – турили сме розовите очила и мечтаем за светло бъдеще на далечен бряг, където всичко, което лети се яде и сурикатите завиват станиола в шоколад.

8604_big.jpg

Докато ние сутрин се чудим чорба ли да пием или зелев сок, по света хората отстояват желанията си, протестират за несправедливост и така градят демокрация си. Ето например – миналата вечер десетки хиляди младежи вилняха в Париж и в други френски градове, като типично за тамошните младежи – изпочупиха витрини на магазини, автобусни спирки и банкомати.

Протестите са срещу трудовата реформа във Франция.

И питам се, ние младите доволни ли сме от условията на труд, които ни се предоставят. Заплащането добро ли, е удоволетворява ли ни? Доволни ли сме от отношението на работодателите?

Прочетете повече „Младежите във Франция на БУНТ, а ние пак сме по кръчмите“