Етикет: Великобритания

Българино, по-добре да ти пука за „Брекзит“!

Днес Великобритания ще реши своята съдба и тази на Европейския съюз. Дългоочакваният референдум „За“ и „Против“ оставане на страната в ЕС може да се окаже най-важното събитие за тази година – както в географски, така и в политически спектър.

През последните два месеца много предварителни проучвания показват, че вотът е разделен наравно, така че сигурни прогнози за резултатите от референдума не могат да се направят дори ден преди неговото провеждане.

Как обаче „Брекзит“ засяга България?

Забелязваме, че хората в България са заинтересовани минимално от това, което се случва в България. Явно отново не осъзнаваме, колко е важно за нас Великобритания да остане в ЕС.

Но ние отново сме на принципа – „Не е наш проблем. Да се оправят!“. 

Сега ще ви представим част от анализа  на Института за европейски политики „Брекзит“ и България: последици и реакции“ с автор Ивайло Яйджиев, от който разбираме до каква степен днешното решение на британците е важно за нас.

А повярвайте ми, оказва се, че определено трябва да ни пука как ще гласуват на острова. 

Евентуално решение на Великобритания за излизане от ЕС ще има и за двустранните икономически отношения с България. Самият “Брекзит” почти сигурно ще доведе до излизане на страната от единния европейски пазар, тъй като копирането на т.нар. норвежки модел (в единния пазар, но извън ЕС) би било невъзможно без запазване на свободата на движение и търговските правила на Брюксел. Това ще доведе до нуждата от предоговаряне на търговските отношения между ЕС и Великобритания и връщането на тарифни и нетарифни бариери, независимо от ролята на Световната търговска организация. Допълнителен ефект ще дойде и от вероятната рецесия в самата Великобритания, която ще намали търсенето на стоки и услуги.

Последствията за България ще са значими, но ограничени, тъй като Великобритания е на 12-о място по износ сред търговските ни партньори (на обща стойност малко под 1 млрд. лв. за 2014 г.) и на 14-о място по търговски обмен. Общият износ за Обединеното кралство е около 2.2% от целия износ на България, така че “Брекзит” би имал ограничено отражения върху цялостното салдо, но е вероятно да създаде по-сериозни проблеми за определени сектори – като медикаменти и мебели.

Ще бъде ли застрашена миграцията?

Определено да! Доминиращата тема по време на кампанията в Обединеното кралство определено e имиграцията и е логично да се очаква значително ограничаване на свободата на движение в бъдеще.

Българите, които биха искали да живеят и работят във Великобритания в бъдеще, ще срещнат отново пречки, които ще са по-сериозни от тези между 2007 и 2014 г. Те ще се отразят особено на няколко групи. Първо, това ще е сериозен удар за сезонните работници на временни работни договори, за които Великобритания вероятно ще се окаже затворена врата. Второ, българските студенти в бъдеще вероятно ще бъдат изправени пред значително по-високи такси в британските университети. В момента българите могат да се възползват от почти същите условия като местните студенти, включително по-ниски такси и сравнително изгодни заеми за бакалавърски степени. Трето, това ще усложни и придвижването между двете държави, като за 2015 г. над 120 000 българи са посетили Великобритания, а над 250 000 британски туристи са дошли в България.

Определено трябва да ни пука за „Брекзит“

Евентуален “Брекзит” би имал сериозни последици за България, а София трябва да е готова да формулира активна позиция в следващите дни и месеци. От една страна, излизане на Великобритания ще има директни ефекти, сред които засилването на евроскептицизма в Европа, затрудняване на двустранните икономически отношения и значително ограничаване на свободата на движение и работа в бъдеще. От друга страна, “Брекзит” би се отразил дълбоко и на самия ЕС, създавайки условия за Европа на две скорости, променяйки баланса на силите в ключови области като икономика и външна политика и принуждавайки ЕС да се “рекалибрира” институционално – промени, които вещаят основно негативи за България.

Ние като гражданско общество трябва да заемем позиция, а не да сме апатични. Тпчно тази апатичност ни доведе до положението, което сме в момента. 

Да, това е решение и политика на Великобритания, но това решение много силно ше се отрази върху нас.

Ние обаче сме свикнали да не се интересуваме от нищо. Пуснали сме се по течението и просто чакаме да видим какво ще се случи.

Тревожно е, че и нашите политици не коментират достатъчно темата, което допълнително поражда у обществото апатия към темата.

А всъщност какво трябва да направим ние?

Първо, България трябва да е активна по основната тема на рефенредума – свободата на движение – и да отстоява позиция за омекотяване на бъдещите ограничения за достъп до пазара на труда във Великобритания за българи.

Второ, София трябва да даде ясни индикации, че би искала да е част от интеграционното “ядро” на ЕС, като например потърси присъединяване към европейския банков съюз. Трето, би било необходимо да вземе предвид продължаващия възход на евроскептицизма на континента при планирането на председателството на Съвета на ЕС, но и в политиката ни към Европа като цяло.

Забавната страна на нещата: F**k you, European Union!

Много известни личности във Великобритания изразиха мнение за случващото се в страната. Един от тях е и комика Джон Оливър.

Въпреки че живее в САЩ, самият Оливър е британец и е твърд привърженик на оставането на страната в Европейския съюз.

В последното издание на шоуто Джон Оливър покани в студиото камерен мъжки хор, който да представи Обединеното кралство на Европейския конкурс за най-добър химн.

Ето и цялото видео, в което мжое да видите предложението на Оливър:

Източник на информация: ClubZ

Целият анализ може да прочетете ТУК.

 

Страховете на англичаните и самочувствието на българите

Hаскоро отново се разчу, че британците ще сложат още един ред тухли на стената, която отделя българина от британския трудов пазар. Не ни стига, че холандците не ни пускат в Шенген, сега няма да можем и да работим в Англия. Полека-лека съвсем ще ни изхвърлят от Европа, току-виж и визи ни въвели (както плахо предположи една моя приятелка, с която пътувах оня ден от София за Лондон).

Зад тези страхове стоят тривиални вътрешно-политически жестове във Великобритания. Правителството губи и без това не много високата си популярност, икономиката още не може да се възстанови, безработицата е висока, данъчните събирания – недостатъчни.

Освен това в момента британските консерватори управляват в коалиция, нещо, което не се е случвало от Втората световна война насам. Това ще рече, че управляващата партия е в слаба позиция. Популярността пък на харизматичния и ексцентричен кмет на Лондон, Борис Джонсън, засенчва все повече не особено вдъхновяващия министър-председател Дейвид Камерън.

Камерън на своя ред трябва да покаже мъжество и решителност пред по-традиционното крило на консерваторите. Това от своя страна ще рече, че той пак трябва да повиши глас на европейската интеграция. История, позната във всяка страна в Европа, включителни и в България.

На този фон какво по-логично от това вътрешният министър да каже няколко думи за това как ще затегне границата за чужда работна ръка. И да обяви план за това как ще върне 130 мерки от сферата на сигурността от ЕС обратно в британски ръце. А министър-председателят да заяви по типичния си неясен начин, че балансът на властите между Великобритания и ЕС трябва да се промени.

Това е, което в груби линии става в последните няколко седмици във Великобритания. И което у нас се интерпретира като заплаха, насочена към работливите българи (предизвикана най-вероятно от несъществуващото нашествие на български цигани на Острова).

Откак ЕС включи десет източноевропейски страни в клуба, все се намира някой, който да каже, че източноевропейците ще залеят богатия Запад, ще вземат работните места, ще се лекуват на гърба на данъкоплатеца и ще изсмукват помощи за безработни. В тази приказка има известно основание. Но в нея има и две съществени грешки. Първо, новите членки са и нов, макар и беден, пазар, те осигуряват приток на компетентна и по-евтина работна ръка, както и привлекателни възможности за изнасяне на производства в близки територии с по-ниски разходи. Имиграцията на работливи хора е добра новина за икономиката, както и за цените и качеството на услугите.

Тя има и образователен ефект и от двете страни на границата.

Второ, и не така очевидно, е, че който българин иска да замине за Великобритания, може да го направи. Не само това, но голямата вълна български имигранти замина още преди България дори да е станала член на Европейския съюз. На практика всеки, който си е наумил да работи във Великобритания, е успял да го направи, или през фирми, които го искат, или чрез статут на едноличен търговец (self-employed). Тези, които не са го направили, най-вероятно не са били сериозно решени да го направят.

 

Затова и решението на Франция да удвои броя на професиите, достъпни за българи, няма да отприщи вълна от фризьори, лекари и учители,  които ще тръгнат от Троян и Берковица за Лион и Страсбург. Европа е достатъчно отворена, а вътрешните й прегради са по-скоро допълнитени бюрократични затруднения, които в крайна сметка всеки би могъл да преодолее. Единственото, което френското (хубаво) решение и английското (лошо) намерение обслужват, са вътрешнополитически притеснения. И, разбира се, тормозят крехкото национално самочувствие на българина.

Чудя се, дали има някой, който би казал: „Аз искам да работя в Англия, мога да работя в Англия и ми стиска да замина, но тия гадове на границата не ме пуснаха и ми провалиха живота“. Има ли някой, който седи в Търново или в Сандански, защото някой го е спрял да работи в Англия?

Онова, което задържа хората там, където са, е нерешителността, страхът. Онези, които могат да го преодолеят, заминават. Идеята, че животът ми се провали заради другите, е класически сюжет, който открай време служи за оправдание на нерешителния. Шенген, както и британските ограничения и френската либерализация на трудовия пазар са много важни жестове.

Но те са жестове, не и сериозни практически прегради. Те са важни за чувството за равенство. Българинът е напълно прав да се гневи за това, че старите членове на ЕС разиграват България. Но този гняв е свързан единствено с чувството за достойнство, не и с някаква реална преграда.

Автор: Юлиан Попов

Повод за гордост: 13-годишна плувкиня с 42 медала в Англия

Екранна снимка (56)

13-годишната Камелия Стоименова спечели 42 медала по плуване само за година и половина в Англия. В моментните ранглисти на Лондон българката е на първо място в дисциплината 50 метра пруст и 7-ма в цяла Великобритания, съобщи “Дарин”.

Българката спечели първо място на 50 м. бруст на шампионата в Есекс, като разби конкуренцията на 150 деца от 40 отбора. През февруари Стоименова участва и в националния шампионат по плуване на България и отново записа много добри резултати.

Камелия се състезава за лондонския Нюхам, а у нас е състезателка на пазарджишкия отбор Шампион. Талантливото момиче е родено и живее в Лондон със семейството си. С плуване започва да се занимава от осемгодишна, а когато навършва 11 години печели първите си три медала.

Източник: http://www.novini.london

Масовата емиграция е причина България да се управлява от погрешни хора

Масовата емиграция е сред основните причини през последните години България да бъде управлявана от погрешни хора – този извод прави политологът Иван Кръстев в статия, публикувана в британския вестник „Гардиън“.

Несъмнено талантливите се възползваха от отварянето на границите, но от това спечелиха поне още две групи: лошите политици от Източна Европа и ксенофобските партии от Западна Европа, отбелязва авторът.

На български текстът, който има оригинално заглавие „Великобритания печели от изтичането на мозъци от Източна Европа“ е публикуван в портал „Култура“.

В България е популярен следният виц. Трима българи, облечени в традиционни японски носии и въоръжени с мечове, се разхождат по улиците на София. Спира ги един минувач и ги пита какви са и какво правят:

„Ние сме Седемте самураи и искаме да превърнем тази страна в по-добро място за живеене“, отговорят те.

„Но защо сте само трима?“

„А, другите четирима отидоха да работят в чужбина.“

Влиянието на емиграцията от Източна Европа върху Великобритания стана повод за разгорещени дебати през последните години. Но тези спорове често пренебрегват степента, в която миграцията променя обществата, откъдето идват тези имигранти. Наскоро вестник „24 часа“ изчисли, че за последните 23 години страната са напуснали 3 милиона българи – което е драматична демографска промяна за страна с население от малко над 7 млн. души.

Това непознаване на проблема води до няколко повърхностни заключения. Едното е предположението, че емигрантите са предимно хора, които биха останали без работа в собствената си страна: миграцията им позволява да си намерят работа, с която след това подпомагат близките си у дома и по този начин подобряват цялостната макроикономическа ситуация в Източна Европа.

Но реалността е много по-сложна. Отварянето на границите е едновременно най-доброто и най-лошото, което се случи на българското общество след падането на Берлинската стена. „Мога да обичам само това, което съм свободен да напусна“, написа източногерманският дисидент Волф Бирман през 70-те години. В продължение на близо половин век от българите се очакваше да обичат една страна, която те нямаха свободата да напуснат и затова те приветстваха отварянето на границите. Но откакто границите бяха отворени, се появи един друг въпрос:

Как може да промениш една страна, която мечтаеш да напуснеш?

Масовата емиграция на хора предимно на възраст между 25 и 50 години оказа драматично влияние върху българската икономика и нейната политическа система. Бизнесът се оплаква от недостиг на квалифицирана работна ръка. Здравната система в България е лишена от квалифицирани медицински сестри, които могат да печелят няколко пъти повече, като се грижат за някое семейство в Лондон, отколкото като работят нископлатена работа в някоя местна болница. Повечето от най-добрите абитуриенти в България не кандидатстват в български университети, като по този начин ги лишават от своя талант – в момента българите са втората най-голяма студентска общност в Германия след китайците. И макар повечето от тези, които отиват да учат в чужбина, да планират да се върнат, осъществяването на този план често се оказва по-трудно от очакваното. Хората, които напускат родната си страна в период на съзряване, е по-вероятно да не притежават социалните мрежи, които могат да ги привлекат след това обратно. А и когато се върнат, често те са посрещани далеч не толкова топло, колкото очакват – далеч от очите означава далеч от сърцето. В България завръщането у дома често се асоциира с провала на това да постигнеш нещо голямо по широкия свят.

Другото повърхностно допускане за миграцията от Източна Европа е, че тя превръща страни като България в по-либерални държави. Според този аргумент животът в мултикултурни общества като Великобритания отваря очите на милиони българи.

Достатъчно е обаче само да прочетете няколко блога или постингите във фейсбук на мнозина българи, които живеят в чужбина, за да осъзнаете колко лесно гладните източноевропейски имигранти могат да се превърнат в ксенофоби с антиимигрантски настроения, когато става дума за това как България трябва да се отнася към чужденците.

В най-лошия случай може да се твърди, че масовата емиграция е сред основните причини през последните години България да бъде управлявана от погрешни хора. Несъмнено талантливите се възползваха от отварянето на границите, но от това спечелиха поне още две групи: лошите политици от Източна Европа и ксенофобските партии от Западна Европа

В класическата си книга „Изход, глас и лоялност“ американският социолог Алберт Хиршман описва две стратегии, които хората изработват за справяне с институциите, които не работят добре. Хората имат възможност за „изход“ – като гласуват с краката си и така дадат израз на недоволството си, намирайки си работа на друго място, или пък като изказват на глас опасенията си и така избират да се борят за реформа отвътре.

Хиршман е наясно, че в повечето случаи изходът предизвиква натиск за промяна, но той също така посочва, че „тези, които държат властта в един монопол, биха имали интерес от създаването на ограничени възможности за изход на онези, които могат да изкажат недоволство“. Изходът може да доведе до реформа, но при определени условия той може да се превърне в голямо препятствие пред реформирането на обществото.

Масовите антиправителствени протести, които се случиха в България през 2013 г., са съвършено отражение на този парадокс: протестиращите скандираха „Не искаме да емигрираме“, ала накрая някои от тях направиха точно това – защото сега е по-лесно да заминете за Германия, отколкото да превърнете България в държава, подобна на Германия.

А когато най-активните и критични граждани напуснат страната, самураите, които остават да се борят за промяна, са само трима. И като се има предвид настоящото равнище на корупция и лошо управление в България, те съвсем не са достатъчни.

Дали тогава британските призиви за ограничаване на свободата на движение няма да се превърнат в скрита благословия за страните от Източна Европа? Не и веднага. Миналата година едно изследване, посветено на 25-та годишнината от падането на Берлинската стена, се опита да измери какво обществото смята, че е спечелило и какво е загубило от посткомунистическия преход.

Резултатите бяха шокиращи за много политици: въпреки че голямото мнозинство от българите продължава да подкрепя членството на страната в ЕС, мнозина са склонни да виждат изминалите две десетилетия като провал, а не като успех.

Те виждат приемането на своята страна в Европа през призмата на деиндустриализацията, нарастващото социално неравенство и корумпираните елити. Но свободата на движение беше посочена като един от безспорните успехи за последните 25 години. Това е едно от нещата, които карат много хора все още да вярват, че ЕС има бъдеще. А това изправя лидерите на Европа пред дилема: ограничаването на свободата на движение може да спомогне Великобритания да остане в ЕС, но излага на опасност да лиши от легитимност този проект в очите на новите страни-членки.

Източник: Новините.бг
Автор: Иван Кръстев

Как празнуват Великден в България и по света

логова

Великден в България

На Великден всички се чукат с боядисани яйца, като този у когото остане здравото яйце ще бъде най-щастлив през годината. За великденските празници всяка къща е почистена, украсена, хората се обличат с нови дрехи – символ на новия живот през пролетта и възкресението на Христос. Трапезата е отрупана с вкусни ястия и сладкиши. На Великден трапезата във всеки дом трябва да е богата – обреден хляб, баница, пиле и най-вече яйца и козунак.

великден в българия

На Велики четвъртък се боядисват яйцата. Това трябва да стане рано сутрин преди изгрев слънце. Първото яйце трябва да е червено. С него се минава по лицето (бузките, челото и брадичката) на децата в къщата и се нарича за здраве, щастие, да са румени, засмени, бели и червени през цялата година. След това се оставя на определено място до иконата и там стои до следващия Великден. По-него се гадае каква ще бъде годината. Ако яйцето е изсъхнало – годината ще е добра и плодородна, ако се е развалило – ще е лоша и тежка за стопаните и животните в този дом. Правят се освен червени също и зелени, жълти, сини, шарени яйца. Освен с цветове яйцата се боядисват и шарят по различни начини: восък, листа, желатин. С тези яйца на Великден се “борим”, за да сме силни и здрави през цялата година.

великден

 

Прочетете повече „Как празнуват Великден в България и по света“