Етикет: Великобритания

Може ли Борис Джонсън да бъде спрян

Прочетете повече „Може ли Борис Джонсън да бъде спрян“

Реклами

Брекзит без сделка? Всичко зависи от ЕС

Британският премиер Борис Джонсън каза днес, че на ход в преговорите за Brexit сега е Европейският съюз, предаде BBC.

По време на днешното си посещение в Уелс той отново посочи, че не желае Великобритания да напусне Европейския съюз без споразумение, но че за всеки случай тя трябва да се подготви за такъв изход.

Прочетете повече „Брекзит без сделка? Всичко зависи от ЕС“

Огромни опашки пред избирателни секции във Великобритания, Турция и Гърция (ОБЗОР)

zx620y348_2747669

Огромни опашки пред избирателни секции в чужбина. Проблеми има във Великобритания, Гърция и Турция, съобщиха от Нова ТВ.

Най-много избирателни секции зад граница за изборите за президент, които се провеждат днес, има във Великобритания – 53. В посолството в Лондон са четири.

„Неочаквано много хора дойдоха тази сутрин. Ръчното вписване отнема много време.

Със сигурност няма да успеем да обработим данните на всички желаещи, дошли да гласуват и ще се наложи изборният ден да се увеличи до 21 часа вечерта”, коментира Везенков, който е член на секционната избирателна комисия там.

„Със сигурност няма да успеем да обработим данните на всички желаещи, дошли да гласуват и ще се наложи изборният ден да се увеличи до 21 часа вечерта. Няма начин да се забрани на хората да гласуват и в останалите секции в Лондон. Всеки трябва да попълни декларация при всяко свое гласуване, което означава, че ако данни на един и същ човек бъдат засечени на няколко места, той ще си понесе административно наказание“, коментира още Везенков.

По думите му към 12 часа на обяд само в секцията в Баркинг са гласували 300 души, а още 200 чакали отвън на опашките.

Подобни са проблемите и в съседна Гърция, където също се заформиха опашки от чакащи сънародници. Най-много проблеми има в Атина, където има най-много гласуващи българи.

Обработването на документите там тече бавно.

С напредването на деня желаещите да пуснат бюлетина пък стават все повече.

Напрежението не стихва и в Турция, където освен опашки, се създаде напрежение и заради факта, че беше въведено правило в секциите да се говори само на български език.

Председателят на най-голямата изселническа организация Юксел Юскан заяви, че „това не е правило, а чиста дискриминация“.

Според информацията от там различни неполитически организации са създали стройна организация на изборите и дори извозват желаещите да гласуват с автобуси.

Избирателните секции в САЩ на тези избори пък са със 7 по-малко. По предварителна информация в САЩ и Канада не се очаква висока избирателна активност. Наблюдатели на изборите там твърдят, че избирателите са водили слаба кампания там, което сега дава отражение и върху данните.

В Германия пък се оплакаха от липсата на достатъчно секции:

„Аз лично ще трябва да пропътувам 300 километра в изборния ден, за да отида до Мюнхен”, заяви Антоанета Тончева, която живее там.

Източник: Нова ТВ

Тони Блеър категоричен: Трябва още едно гласуване за Brexit

618x3463

Бившият премиер на Великобритания Тони Блеър коментира, че на жителите на страната трябва да им бъде даден още един шанс да заявят позицията си трябва ли Обединеното кралство да напусне Европейския съюз или не.

Това може да се случи или чрез гласуване в парламента, или чрез избори, или чрез втори референдум, коментира Блеър пред BBC radio. „Ако стане ясно, че това е сделка, която не си заслужава или сделка, последствията, от които са много сериозни, хората могат да решат, че не искат това да се случи“, заяви той.

В началото на този месец британският министър на международната търговия Лиъм Фокс, заяви, че Великобритания има приоритет да постигне най-доброто споразумение за излизане на страната от Европейския съюз, а не да намери най-бързия път за напускане на Съюза.

Преговорите за напускането на ЕС в правителството текат, но не са публични като има различни възможни опции за Brexit.

Премиерът на страната Тереза Мей пък обяви, че до края на март 2017 година Обединеното кралство ще активира член 50 от Лисабонския договор за напускането на ЕС.

Както всички помним и самата Тереза Мей, също не е във възторг от решението

Британската икономика ще пострада от решението за напускане на EС, въпреки признаците в икономическите данни, че отражението няма да е толкова сериозно, колкото предвиждат някои“. Това заяви тя преди около месец

Вижте още: Недоволни от BREXIT: Британци искат да живеят в България

Предстоят ни трудни времена, заяви Мей. Тя се придружава от шефа на Банк ъв Ингланд Марк Карни и от министъра на финансите Филип Хамънд, който се обяви за фискален стимул за опазване на растежа.

Вижте още: По пътя на БРЕКЗИТ: Великобритания остава в ЕС – засега

Попитана за мнението й за нуждата от „фискален рестарт“ – термин, използван от Хамънд по време на негова визита в Китай през юли, Мей каза, че правителственият отговор още не е твърдо определен.

„Ще обмислим въпроса в зависимост от данните през есента.“

Очаква се Хамънд да разхлаби контрола на предшественика си Джордж Озбърн върху държавната кесия, коментира Ройтерс.

Вижте още: Има ли опасност за българите във Великобритания – разговор с Мария Спирова

Притесненията на Тереза Мей не са напразни, но и на самия Европейски съюз няма да му е лесно с напускането на Великобритания.

Вижте още: Какво може да се случи след Brexit & Тръмп?

Изминаха два месеца след гласуването за „Брекзит“, а днес изобщо не е по-ясно, отколкото тогава, как и Великобритания, и ЕС ще се справят с такова важно предизвикателство. Той като никога не е имало ясен сценарий за бъдещето на Великобритания в света след „Брекзит“, останалите 27 страни членки не са добре подготвени за последиците. Много от тези неща са свързани с дълбокия шок от вота, за който много хора се надяваха, че ще протече по друг начин.

Мрачната реалност обаче сега е съчетана с кухи лозунги.

Както е трудно да се преувеличава безразсъдството или откровеното невежество на тези, които обещаваха безболезнен „Брекзит“, така е трудно да бъде пренебрегнат фактът, че европейските партньори се объркват, когато стане дума за планиране на следващите стъпки на континента. С наближаването на лятната пауза тези пукнатини и пропуски излизат на преден план – както донякъде показа неформалната среща в понеделник между лидерите на Германия, Франция и Италия.

Целият анализ относно съдбата на ЕС и Великобритания, четете  ТУК.  

Тереза Мей: BREXIT ще ни навреди. Предстоят ни трудни времена

picture-credit-pa-2-1024x683

Британската икономика ще пострада от решението за напускане на EС, въпреки признаците в икономическите данни, че отражението няма да е толкова сериозно, колкото предвиждат някои“. Това заяви британският премиер Тереза Мей на път към Китай за участие в срещата на върха на Г-20, съобщават БТА .

Вижте още: Недоволни от BREXIT: Британци искат да живеят в България

Предстоят ни трудни времена, заяви Мей. Тя се придружава от шефа на Банк ъв Ингланд Марк Карни и от министъра на финансите Филип Хамънд, който се обяви за фискален стимул за опазване на растежа.

Вижте още: По пътя на БРЕКЗИТ: Великобритания остава в ЕС – засега

Попитана за мнението й за нуждата от „фискален рестарт“ – термин, използван от Хамънд по време на негова визита в Китай през юли, Мей каза, че правителственият отговор още не е твърдо определен.

„Ще обмислим въпроса в зависимост от данните през есента.“

Очаква се Хамънд да разхлаби контрола на предшественика си Джордж Озбърн върху държавната кесия, коментира Ройтерс.

Вижте още: Има ли опасност за българите във Великобритания – разговор с Мария Спирова

Притесненията на Тереза Мей не са напразни, но и на самия Европейски съюз няма да му е лесно с напускането на Великобритания.

Вижте още: Какво може да се случи след Brexit & Тръмп?

Изминаха два месеца след гласуването за „Брекзит“, а днес изобщо не е по-ясно, отколкото тогава, как и Великобритания, и ЕС ще се справят с такова важно предизвикателство. Той като никога не е имало ясен сценарий за бъдещето на Великобритания в света след „Брекзит“, останалите 27 страни членки не са добре подготвени за последиците. Много от тези неща са свързани с дълбокия шок от вота, за който много хора се надяваха, че ще протече по друг начин.

Мрачната реалност обаче сега е съчетана с кухи лозунги.

Както е трудно да се преувеличава безразсъдството или откровеното невежество на тези, които обещаваха безболезнен „Брекзит“, така е трудно да бъде пренебрегнат фактът, че европейските партньори се объркват, когато стане дума за планиране на следващите стъпки на континента. С наближаването на лятната пауза тези пукнатини и пропуски излизат на преден план – както донякъде показа неформалната среща в понеделник между лидерите на Германия, Франция и Италия.

Целият анализ относно съдбата на ЕС и Великобритания, четете  ТУК.  

Два месеца след BREXIT: ЕС се мъчи да съчетае визията с реалността

Изминаха два месеца след гласуването за „Брекзит“, а днес изобщо не е по-ясно, отколкото тогава, как и Великобритания, и ЕС ще се справят с такова важно предизвикателство. Той като никога не е имало ясен сценарий за бъдещето на Великобритания в света след „Брекзит“, останалите 27 страни членки не са добре подготвени за последиците. Много от тези неща са свързани с дълбокия шок от вота, за който много хора се надяваха, че ще протече по друг начин. Мрачната реалност обаче сега е съчетана с кухи лозунги.

Вижте още: Недоволни от BREXIT: Британци искат да живеят в България

Както е трудно да се преувеличава безразсъдството или откровеното невежество на тези, които обещаваха безболезнен „Брекзит“, така е трудно да бъде пренебрегнат фактът, че европейските партньори се объркват, когато стане дума за планиране на следващите стъпки на континента. С наближаването на лятната пауза тези пукнатини и пропуски излизат на преден план – както донякъде показа неформалната среща в понеделник между лидерите на Германия, Франция и Италия.

Вижте още: По пътя на БРЕКЗИТ: Великобритания остава в ЕС – засега

За срещата си с Ангела Меркел и Франсоа Оланд, целяща да прокара пътя към срещата на ЕС идния месец, италианският премиер Матео Ренци избра историческото място Вентотене край бреговете на Неапол. Там тримата лидери от ЕС отдадоха почит на гроба на Алтиеро Спинели – италиански антифашистки активист, който, докато е задържан през 1941 г., започва да пише манифест за федерация от европейски държави. Написан върху парчета цигарена хартия и скрит в тънка кутия, манифестът е изнесен от затвора и разпространен сред италианската съпротива. Той е смятан за един от основополагащите документи на европейското загърбване на конфронтацията и за единство.

Вижте още: Има ли опасност за българите във Великобритания – разговор с Мария Спирова

Тези символични жестове може би са били направени за разсейване на опасенията, че ЕС е с една опасна крачка по-близо до разпадането и резултатът от вота за „Брекзит“ трудно би изненадал. Сега обаче правителствата трябва да произведат не само картина на дипломатическа хореография, но и съдържание.

Веднага след британския вот на континента имаше призиви да се даде „нов тласък“ на ЕС и да се отправи „зов за събуждане“. Дори бе заявено, че с излизането на британците по-нататъшната интеграция ще бъде нещо по-лесно. Но няма да е толкова лесно. „Брекзит“ донесе повече, а не по-малко проблеми на ЕС – най-малкото защото целият процес на раздяла изцежда колективната енергия. Континентална Европа е разделена толкова, колкото бе и преди референдума. Франция и Италия могат да раждат идеи за финансови трансфери и амбициозни европейски инвестиционни планове за стимулиране на растежа, но вече го няма германското желание за това днес, каквото то бе преди британския вот.

Каквато и да е темата – антитероризъм, отбрана или миграция, 27-те страни от ЕС са напълно наясно, че трябва да покажат прагматизъм, а не възвишени идеали, ако искат да убедят ставащите все по-скептични гласоподаватели, че европейският проект може да роди нещо. С предстоящите ключови избори догодина във Франция и Германия и увеличаващия се натиск, упражняван от популистките движения, призивите за „повече“ Европа са осъдени да вървят срещу политическите препятствия, за чието облекчаване „Брекзит“ не допринесе с нищо.

Вижте още: Какво може да се случи след Brexit & Тръмп?

„По-добра“ Европа звучи като добър лозунг, но, както и други лозунги като „Да си върнем контрола“, никой не е в състояние да формулира точно какво означават те, нито как да ги преобразува във факти. Великобритания може би нямаше да гласува за „Брекзит“, ако имаше много ясна идея какво би искала той да означава. Но ЕС също се мъчи да съчетае визията с реалността.

Източник: CLubZ

Недоволни от BREXIT: Британци искат да живеят в България

Както знаете много британците останаха недоволни от рефереднума и това, че Великобритания, независимо кога, трябва да напусне ЕС.

Някои бяха против още от самото начало. Други осъзнаха, че са направили грешка, след самото гласуване.

В крайна сметка обаче решението е взето и всички във Великобритания трябва да търпят.

Оказа се обаче, че не всички са готови да се примирят със ситуацията.

Граждани на Великобритания не искат да се откажат от възможността да живеят и работят в ЕС и правят всичко възможно да получат гражданство на друга членка на общността, включително и от България, съобщава агенция „Блумбърг“, цитирана от БГНЕС.

Вижте още: По пътя на БРЕКЗИТ: Великобритания остава в ЕС – засега

Много посолства в Лондон, анкетирани от Блумбърг, регистрират увеличаване на молбите за получаване на паспорт от страни членки на ЕС, започнало веднага след като станаха известни резултатите от „Брекзит”.

Посолството на България съобщава за 30 молби от британци за получаване на гражданство. „По правило, не получаваме такива молби от британски граждани, тази тенденция започна след референдума”, каза пред Блумбърг вторият секретар на българското представителство Цветин Спасов.

Вижте още: Има ли опасност за българите във Великобритания – разговор с Мария Спирова

Аташе на австрийското посолство казва, че в първите дни след референдума броят на телефонните обаждания и електронните писма за искане на гражданство е бил над 100 на ден. Броят на молбите за получаване на австрийско гражданство или на лична карта от Австрия през юли почти се е удвоил в сравнение с аналогичния период на миналата година.

В шведското посолство молбите за гражданство са нараснали седем пъти, като в седмицата на референдума се стигнало до 150 на ден.

В посолството на Полша обикновено постъпват средно по 100 молби за гражданство годишно, но само за първата половина на 2016 година са били получени 116 молби. След референдума посолството е получило към 600 молби за гражданство.

Консулският отдел на посолството на Холандия е получил 10 пъти повече молби през първия месец след допитването.

Представителството на Ирландия е отчита ръст от 17% на молбите за гражданство.

Вижте още: Какво може да се случи след Brexit & Тръмп?

Повишение на молбите има в консулствата на Финландия, Германия, Португалия, Чехия, Хърватия, Гърция, Словения, Словакия и Латвия.

Посочва се, че британци са подали „значителен” брой молби в посолствата на Унгария, Естония и Литва.

Подготвят излизането на Великобритания от ЕС в … кафене

Британските чиновници, натоварени да подготвят плана за излизане на Обединеното кралство от ЕС, още нямат служебни помещения и по неволя се събират в кафене, съобщава в. „Гардиън”.

Вестникът отбелязва, че след като беше избрана на поста премиер, Тереза Мей трябваше да създаде две нови ведомства: министерство по излизането на страната от ЕС и министерство на международната търговия.

Два месеца по-късно нито едно от тях не е попълнено с кадри и не се работи в пълен обем. В министерството по излизането от ЕС са наети 150 души вместо планираните 250-300. А част от служителите заседават в кафене на Виктория стрийт.

По пътя на БРЕКЗИТ: Великобритания остава в ЕС – засега

Оказва се, че излизането на Великобритания от ЕС няма да бъде толкова лесно, както си мислеше част от обществото. То може да бъде отложено за края на 2019 г. заради трудностите, с които се сблъсква британската администрация и заради изборите във Франция и Германия, пише вестник „Sunday Times“.

Изданието разполага с тази инфомрация, защото има изтоничк, който е говорил директно с двама британска министри.

Кога ще се случи „Brexit“ – в началото или в края на 2019?

Изтончникът на вестника твърди, че британските министри са му съобщили, че ще има разминаваме с официалната инфомрация, кяото хората знаят и всъщност как стоят нещата.

Правителството на Тереза Мей каза, че има намерение да задейства член 50 от Лисабонския договор в началото на 2017 г. Прибягването до този член отваря период от две години на преговори, в края на които страната напуска ЕС. Това означава, че задействане на член 50 в началото на идната година ще означава ефективно напускане на Великобритания от ЕС в началото на 2019 г.

Но се оказва, че това може би няма да се случи точно така.

Според източник, британските министри са предупредили вече висшите ръководители на финансовия сектор в лондонското Сити, че задействането на член 50 може да стане в края на 2017 г, което ще означава и ефективно излизане от ЕС в края на 2019 г.

Министрите мислят, че задействането на член 50 може да се отложи за есента на 2017 г., защото няма необходимата инфраструктура за хората, които ще трябва да бъдат наети с оглед на преговорите за Брекзит. Те казват, че дори не знаят кои са правилните въпроси, които трябва да се зададат, когато най-накрая ще започнат преговорите с Европа.

Проблемите, които са причина за забавянето на излизането от ЕС:

Проблемите, които съпътстват Брекзит са много, но от изданието твърдят, че два са основните, които може да забавят излизането на Великобритания от ЕС.

Единият е трудностите, с които се сблъсква британската администрация.

В резултат на референдума за Брекзит на 23 юни новият британски премиер Тереза Мей създаде поста на министър за Брекзит. Той беше поверен на Дейвид Дейвис, който досега е наел само половината от персонала, от който ще има нужда. Друго министерство, това на международната търговия, ръководено от Лиам Фокс също трябва да наеме бързо опитни експерти, защото сега разполага само с шепа добри преговарящи.

Оказва се, че графикът за изборите във Франция и Германия също поражда известни трудности за плановете за Брекзит на Великобритания.

В преговорите ще участват лидерите на страните членки. Президентските избори във Франция са насрочени за 23 април и 7 май догодина, а федералните избори в Германия ще бъдат догодина през есента.

Това означава, че преговорите за Брекзит, което ще забави и крайният срок за излизане.

Как влияе „Brexit“ на имигрантите във Великобритания?

И въпреки че Великобритания ще излезе много бавно от ЕС и напрактика към момента си остава в съюза, голяма част от британците вече се настройват против хората от други държава, които живеят в страната.

Специално към българи, поляци и румънци има голяма агресия, която няма как да не се отрази на живота им.

По този проблем преди време се свързахме с Мария Спирова, която ни обясни, че положението наистина е напрегнато, а обществото е силно разединено и объркано. Тя е категорична, че Тереза Мей е лоша новина за всички имигранти на Острова.

За напрежението срещу българите Спирова тогава сподели следното:

Напрежение се усеща срещу мигрантски общности от всякакъв произход. Много агресия се заяви срещу поляците, като най-видима група източноевропейци. Има вече документирани случаи на публичен тормоз над българки в Оксфорд, където живея.

Атаките най-често са очи в очи, но по рядко от познати и още по-рядко в работна среда. На работа става дума по-скоро за силно затруднена комуникация между колеги, за които е ясно, че са гласували за Брекзит.

Този жест не е неутрален към мигрантите – за всички бе ясно, че това решение представлява огромна заплаха за европейските граждани и техния живот в Обединеното кралство. Това демонстрира определено отношение – не ме интересува съдбата ти, искам да се махнеш.

Според Спирова ксенофобията в Обединеното кралство не е изненада. Тя назрява от години заради бързата глобализация на един островен народ, несвикнал да се адаптира.

Ние просто не сме лесни за вграждане в класовото общество – вършим тежка работа, но не сме сервилни, а настояваме на правата си и не крием стремежа си към просперитет. Образовани сме, което изглежда неприемливо от британска гледна точка, защото сме бедни – това тук не е възможна комбинация. местни хора,които, научавайки, че съм българка, гневно ме питаха защо не бера ягоди, а упражнявам недопустимо престижна според тях професия.

Цялото интервю с Мария Спирова може да прочтете ТУК.

Има ли опасност за българите във Великобритания – разговор с Мария Спирова

9059be6d97676426d5b05c00154498bd

Днес Ви представяме интервю с Мария Спирова на една много сериозна тема. Особено за българите в чужбина. 

Като човек, който живее и работи на Острова, я попитахме голямо ли е напрежението във Великобритания след решението за Brexit спрямо имигрантите и защо ксенофобските настроения са се покачили толкова много?

Реагира ли адекватно полицията в този случай и само срещу българите ли са тези отрицателни настроения? Попитахме я още и какво може да очакваме от изборите в САЩ, защото е човек, който следи много отблизо темата. 

13001059_10153386106201831_1515507159981780632_n

Мария Спирова е родена на 10 януари 1984 г. Тя е завършила Класическата гимназия, учила е културология в СУ и има магистратура по криминология от Оксфорд (спечелила е стипендията Weidenfeld, която дава на хора от много държави, включително и България, пълна издръжка за магистърски и докторантски програми в Оксфорд). 

Специализирала е 1 година журналистика в САЩ (пак стипендия) и е стажувала в централата на National Geographic във Вашингтон. Докато учи, 2 години работи във в. „Капитал“ (културните притурки „Капител“ и „Капитал Light“), после 3 години е  в Българска телеграфна агенция. Публикувала е стихове и есета в „Литературен вестник“ и други периодични издания. Член е на МЕНСА.

Носител е на международната журналистическа награда Reporting Europe 2014, за серия публикации за протестното движение #ДАНСwithme в България.

Ето какво каза по горещата тема Мария Спирова:

-Какво е положението във Великобритания след решението за Brexit-а като цяло?

Положението е напрегнато и обществото е силно разединено и объркано. Новото правителство е в позиция на ослушване и досегашните им разговори с Шотландия, Германия и Франция не дават добри сигнали относно колко приятелски ще е духът на преговорите, когато започнат.

Тереза Мей е лоша новина за всички имигранти на Острова. Биографията й на вътрешен министър показва, че тя е силно идеологически мотивирана да изтласка колкото се може повече чужденци от Великобритания и да затвори границите с драстичен контрол. Срещу този подход има силни икономически аргументи, но тя от години е глуха за тях, а сега е заобиколена с хора като Дейвид Дейвис и Лиъм Фокс, които не разбират Европа и мразят социалните придобивки, които ЕС узакони в Обединеното кралство.

-Наистина ли се усеща напрежение към българите?

Напрежение се усеща срещу мигрантски общности от всякакъв произход. Много агресия се заяви срещу поляците, като най-видима група източноевропейци.

Има вече документирани случаи на публичен тормоз над българки в Оксфорд, където живея.

Правителството на Дейвид Камерън превърна румънците и българите във враг номер едно на британската икономика през 2013г., няколко месеца преди да изтече мораториум над свободния ни достъп до английския трудов пазар, защото си въобрази, че това е удобна стратегия за отвличане на вниманието от провала на политиката на остеритет.

За съжаление това отприщи еврофобията като мейнстрийм дискурс в обществото и доведе до провала на неговата собствена кариера и катастрофалния референдум под фалшив предтекст.

 -В момента атаките единствено във виртуалното пространство ли са или се усещат и на работните места на българите?

Атаките най-често са очи в очи, но по рядко от познати и още по-рядко в работна среда. На работа става дума по-скоро за силно затруднена комуникация между колеги, за които е ясно, че са гласували за Брекзит.

Този жест не е неутрален към мигрантите – за всички бе ясно, че това решение представлява огромна заплаха за европейските граждани и техния живот в Обединеното кралство. Това демонстрира определено отношение – не ме интересува съдбата ти, искам да се махнеш.

-Защо, според вас, ксенофобските настроения са се покачили толкова рязко? Изненада ли са или винаги си ги е имало?

Ксенофобията в Обединеното кралство не е изненада. Тя назрява от години заради бързата глобализация на един островен народ, несвикнал да се адаптира. Особено обострена е към източноевропейци, защото британците не изпитват към нас постколониална вина, а същевременно наистина не знаят нищо за културите ни и автентично не знаят къде сме на картата.

Ние просто не сме лесни за вграждане в класовото общество – вършим тежка работа, но не сме сервилни, а настояваме на правата си и не крием стремежа си към просперитет. Образовани сме, което изглежда неприемливо от британска гледна точка, защото сме бедни – това тук не е възможна комбинация.

Имаме гръбнак и амбиция и не се вписваме в ригидната местна йерархия – всичко това допринася за превръщането ни в мишени.

-Кога за първи път се усетиха лошите настроения срещу българи и румънци?

Както споменах в първия отговор, тази неприязън бе плод на социалното инженерство на Камерън, който насърчи грозни и невежи, неверни с реалността и последвалите статистически данни предразсъдъци спрямо български и румънски граждани през 2013 г. и така легитимира Найджъл Фараж и неговата фашистка партия на независимостта в политическото пространство – докато неадекватно смяташе, че ако направи консервативната партия по-реакционерска и националистическа, ще приласкае разочарованите гласоподаватели обратно.

Оттогава датират моите лични изживявания с местни хора,които, научавайки, че съм българка, гневно ме питаха защо не бера ягоди, а упражнявам недопустимо престижна според тях професия.

Вижте още: Какво може да се случи след Brexit & Тръмп?

-Реагира ли адекватно полицията в този случай?

Доколкото ми е известно, да. Не съм чувала за неравностойно третиране на българи от страна на полицията при инцидент на омраза.

-Какво е решението на проблема и изобщо има ли такова?

Струва ми се, че британското общество изпусна зъл дух от бутилката и той трудно ще бъде натъпкан обратно вътре.

Решението е да не се снишаваме, а да устоим на предизвикателството с достойнство. Да изобличаваме ксенофобите навсякъде, където ги срещнем, да се отзоваваме на помощ на всеки тормозен, да не подминаваме коментари и намеци, без да ги наречем неприемливи и винаги да ги докладваме на полицията. Така ще попречим на ежедневната ксенофобия да се превърне в норма и навик.

-Българите на Острова трябва ли да се притесняват?

Те се притесняват. Неизвестността относно бъдещия им статут във Великобритания продължава, а Тереза Мей не е лидер, който се ръководи от хуманни принципи и особено съчувствие към не-британци. Ако Кралството тръгне към предизвикана от Брекзит рецесия, мигрантите ще са сред първите засегнати – заплащането им ще стагнира или ще се свие, работните им места ще бъдат изложени на риск. Специално за България, като се знае какъв значим вносител в бюджета е българската диаспора, това може да доведе до сътресения на местно ниво.

-Следите много от близо темата с президентската кампания в САЩ. Какво може да очакваме?

Ако се съди по огромната потребност на изоставащите сегменти от западните общества да си отмъстят на демократичния правов ред, като сринат политическия модел, който обвиняват за стагнацията си, по огромния гняв срещу образования,  космополитен елит –  неща,  които ЕС символизираше,  и срещу които се надигна племенната ярост на англичаните,  за да стигнем до Брекзит… Доналд Тръмп има сериозен шанс да бъде следващият президент на САЩ. Тогава ще се озовем в римейк на късните 1930.

Интервюто взе Любен Спасов