Етикет: Васил-Левски

Ах, Българийо, Българийо!

За славното ни минало си спомняме с гордост. Прекланяме се пред личностите, превърнали се в символи на свободата. Нашата свобода. На ден като този, отегчеността от баналното ни ежедневие, бива заменена от възхищение към НЕГО!

Ах, Българийо, Българийо! Защо си толкова заспала! Събуди се, събуди се от дълбок сън! Стига вече, пет века близо! Аз сиромахът, уловен от ловчанец-предател, в село Къкрина на хана на края, уловен от 20 души заптиета и няколко души български изроди. С мене си имах двама верни мои другари решителни и тий мене не оставиха. Ах! — помислих аз на умът си, страшно да извикам, като лев на Балкана:
Елате, мои мили братя българи, решителни юнаци! Мене отървете от 20 заптии! По пътя няма никой и аз бях все в надежда. Събуждайте се, събуждайте! На оръжие ставайте. Сега е време за революция. Турска сила вече пада. На мойто място има друг, но не се е явил още. Никой от вас да не се разпуща, работа вършете, не се плашете!

На днешната дата честваме 179 години от рождението на Васил Иванов Кунчев – Левски! Българският национален герой е роден в град Карлово на 6 юли (18 юли нов стил) 1837 г. През 1845 г. започва образованието си в килийното училище в родния си град, а година по-късно вече учи в местното взаимно училище. Едва на 14 години остава без баща. В периода 1852-1854 г. той живее в местния светогорски метох и учи църковно пеене. През 1858 г. е ръкоположен за йеродякон и става църковен певец в църквата „Света Богородица“ в Карлово. Поради отличния успех на момчето, вуйчо му Василий Караиванов обещава, че един ден ще го изпрати на учение в Русия.

Какво кара този човек със светло бъдеще в духовното дело да се захване с революционна дейност? Тук е мястото да отдадем заслуженото и на друг голям български революционер – Георги Раковски. По това време той разгръща мощна пропагандна дейност, която оказва силно влияние върху българската младеж. През 1861 година като следствие на икономическа криза в Османската империя и провежданата стопанска политика, потискаща българите, в революционните среди настъпва раздвижване. Стоил Попов от Калофер и Левски полагат едни от първите усилия за вдигане народа на борба.

Вместо да се откаже от народното дело, на 3 март 1862 г. Левски напуска родния си град и се отправя към Сърбия, за да се присъедини към Първата Българска легия, организирана от Раковски. Според легендата, по време на военни упражнения, той прави „левски скок“ и така получава своя прякор. Есента на същата 1868 г. съдбата сякаш на шега събира великаните на революционната мисъл – Васил Левски и Христо Ботев. Двамата живеят при изключително тежки условия в изоставена мелница край Букурещ и безспорно оказват влияние един на друг. Ботев е силно впечатлен от личността на Апостола. В писмо до Киро Тулешков, той пише следното:

Приятелят ми Левски, с когото живеем е нечут характер, когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава е такъв весел, както и когато се намира в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от три деня, а той пее и се весели. Вечер додето ще легнем, той пее; сутрин щом си отвори очите пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всички страдания. Приятно е човек да живее с подобни личности.

Според Апостола, докато българите не са напълно готови за самостоятелно въстание, те не трябва да влизат в никакви съюзи със съседни народи и правителства. Василъ Лѣвскій желае самостоятелна българска държава. Той иска българския народ да бъде равен на останалите балкански народи.

Levski-Komiteti

Процесът срещу Левски остава забулен в тайнственост. За него не пише нито турската, нито световната преса. Светът не знае за драмата в софийския конак, където един българин преборва цяла империя с воля и вяра в народното дело.

С днешна дата, Левски оставя на поколенията около 140-150 писма и прокламации, в които излага идеите си за равноправието на хората, за човешките права и свободи, идеята за демократичното управление, за общуване между народите и съвършеното равенство между тях, идеята за законността и равенството пред законите – идеи, актуални и до днес.

Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род. Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля. Без революция сме загубени во веки веков. Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен. Всичко се състои в нашите задружни сили. Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва. Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си!

Източници : bulgarianhistory.org
                         wikiquote.org
Автор: Елена Ангелинина

140 години от Априлското въстание -началото на българската свобода

В националната ни памет Априлската епопея, избухнала на 20 април по стар стил (1 май по нов стил) в Копривщица, е началото на българската свобода.

Въстанието е потушено с много кръв и зверства, но то за пръв път принуждава света да обърне внимание на България.

Впоследствие това носи и независимостта ни.

Априлското въстание е нашата, българската революция – морална и с оръжие.

И въпреки че въстанието е белязано от много кръв и потушено жестоко, то ни учи на едно много важно нещо, което изглежда днешният български народ е забравил.

Силата е в обединението, приятели.

Вижте още: Миряните в България, тотално Мирясаха…

Всеки сам за себе си няма да успее. В момента всеки се е затворил вкъщи, озлобен, завистлив и чакащ някой друг да свърши новата революция. А тя няма да се състои от един човек. Няма и да е за един ден.

Новата революция трябва да процес, в който всички да сме заедно. Да преживеем и загубени, и спечелени битки.

Априлското въстание е един огромен пример, че свободата не се дава даром. Тя трябва да се заслужи. Един народ трябва да се бори за нея. Трябва да се пролее кръв. 

Ако и тогава като сега сега, българите са чакали някой да ги освободи сигурно в момента изобщо нямаше да има България. Нямаше да има герои като Левски и Ботев. Щяхме да сме забравили великата си история.

Добре, че нашите предци са осъзнали, че с бездействие е нямало да постигнат нищо.

Вижте още: Българите не протестират, защото са бедни

Априлското въстание прави впечатление на турците още с трескавата си подготовка . Сигурна информация за „предприятието“ обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието, чието име на предател е изтрито от паметника в местността.

От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая“. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие изпратените турски военни. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо“.

Писмото е пренесено от 19-годишният Георги Салчев, който изминал 5 часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа.

От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Много са причините за кървавия и трагичен край на Априлското въстание, но то е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.

Апостолите и загиналите във въстанието остават в българската история не като мъченици, а като герои, които с младостта си, с образоваността си, с безкористието на саможертвата си и 139 години след тези героични събития като недостижима мечта за българите.

Тази недостижима мечта върви вече през столетията, заедно с предшествениците на Каблешков, на Бенковски, на Бачо Киро – Раковски, Левски и месец по-късно героично и самотно загиналия Христо Ботев.

Сега на нас ни остава единствено да почетем паметта на всички тези големи ГЕРОИ!

И тази година в Клисура и Копривщица на 1 и 2 май по традиция има тържества и възстановки на събитията от преди 140 години.

В Копривщица за първи път през 2014 г. учредиха народен копривщенски събор „Единение – 1876“, който си постави за цел да организира годишнината от въстанието, както и всички религиозни, исторически и туристически празници в града. Целта на учредителите бе да намерят единението на историята и настоящето, на героите на града и сегашните жители, на традиция и новаторство. На 2 май по традиция ще се състои събор-поклонение в местността „Оборище“.

Будителите в цитати

Здравейте, приятели! Историята не трябва да се изменя в изгода на определен кръг от хора, а да се предава на поколенията максимално обективно. Каузата на НАС младите хора е да съхраним вечните ценности у себе си, да ги устояваме във всяко наше действие и да си предаваме на децата си.  Чрез тази публикация бихме искали да ви припомним, някой от най-запомнящите се цитати на народните будители

будителите

Паисий Хилендарски

paisii

„О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това бъларите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах. “

Найден Геров

NaidenGerov (1)

„… достигнал съм до голям чин и почести, радвам се на добро име и, слава Богу, нищо не ми липсва, но никога няма да забравя 20 юли 1851 лето. Една неделя преди тоя ден гърците имаха изпит в своето главно училище, дето бях поканен да присъствувам и аз. И сега, а тогава още повече, учението в гръцките училища се състоеше само в изучаване стария гръцки език, когото накрай пак не научаваха… На тоя изпит присъствуваше цветът на пловдивските гърци начело с владиката. На всички се четеше на лицето една гордост, една предвзетост: само гръцкият език е приспособим за учение, напусто се мъчите с вашия дебел български език, вижте каква дълбока наука се крие в нашия език! След изпита аз поканих владиката с всичките присъствуващи първенци гърци да дойдат на моя изпит, на българския изпит в българското училище. На 20-й юли, св. пророк Илия Гръмовник, след божествената служба, нашето училище беше препълнено с народ, когато гръцкият владика ведно с гръцки първенци дойдоха на изпита. Разнообразието на преподаваните предмети, разбраните отговори на учениците, решението на много математически и физически задачи, точното показване на географически места слисаха присъствуващите гърци… Гръцкият владика се навъси и подкачи да пита гръцките учители защо тези предмети не се учат в тяхното училище. След изпита гърците си отидоха като попарени, те се изпокараха и промениха учителите си, а моите ученици и нашите българи тържествуваха. Тоя ден е най-радостният в живота ми … “

Христо Ботев

Botev

„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.“

Прочетете повече „Будителите в цитати“

Левски – идеaл и кауза, които ще живеят вечно.

левски1

На вчерашната дата 18 юли 1837 е роден една кауза, един идеал, една цел – един от най­-великите българи Васил Левски! Делото на героят, посветил живота си в името на най-­висшия идеал – свободата, остава непреходно за всеки българин, който все още настръхва и се чувства горд, когато си припомни думите на Апостола: „Ако спечеля, печели цял народ. Ако загубя, губя само мене си“.

Ярката личност на Левски остава жива за български дух. Стойността, която е имала живота, делото му и каузата му, днес е непреходна. Наша отговорност е да я съхраним и предадем на бъдещо на България – нашите деца.

В историята ни има събития и личности, които предизвикват гордост и ни връщат борбения дух. Съхраняването на историята ни прави народ и ни обединява като нация. Това е начинът да оставим следа след себе си и да направим така, че личности като Васил Левски никога да не бъдат забравени.

Левски е обединявал нашия народ в тежки, смутни времена. Обединява го и днес! Хората поднасят венци пред най­-големия паметник на Апостола в град Ловеч, а в родния му град Карлово жителите празнуват тържествено празника на града с красива заря, венци и шествие.

Националният ни герой е жив и днес, защото това е непреходността – да имаш кауза, актуална във всяко едно време, а именно – Доброто да се бори със Злото без умора, защото рано или късно ще го надвие.

На 18 юли съща е роден и един от най-емблематичните български писатели Елин Пелин. Майсторът на разказите, които разтърсват човешката душа, защото основта тяхна тема е животът и битът на селския, трудолюбив и честен човек. Елин Пелин е любим автор на много българи, защото е близък до тях и пише именно за тях. Добре е да не забравяме и неговото рождение, макар и статията да е посветена на националния ни герой Левски.

Тук може да видите и кратко видео, с което почитаме Левски –

178 години от рождението на Апостола

123ееежж