Етикет: Вазов

Завистта като диагноза. Болни ли сме българите?

2110225991

„Ако има гений на завистта, той непременно е българин!“

Това прозрение е на мъдреца от Шопско Елин Пелин.

Гений на завистта има и той носи нашенски одежди. Без значение дали е в антерия и потури, или бяла риза, и панталон, българинът е башмайстор на калните номера.
Усети ли, че някой е на сантиметър пред него, веднага му подлага динена кора. Хлъзгавият терен е причината за всички беди на отечеството.

В християнството завистта, един от седемте смъртни гряха. При нас нейните корени са далеч по-древни, идат от езическите вярвания. Малцина знаят, че хан Крум е удушен, защото бил най-способният сред българското племе.

Нашите предци пращали при Тангра люде като него. Вярвали, че с таланта си ще помагат на върховния бог в небесните му дела.

„Обичаят препоръчвал такъв човек да бъде удушен с въжета, докато от устата, ноздрите и ушите му потечала кръв“, пише проф. Йордан Андреев.

Като съпоставя фактите около кончината на владетеля, историкът заключава: „Случаят с Крум изглежда приблизително същият. Няма съмнение, че той се радвал на изключителен респект сред своя народ. Следователно може наистина да имаме работа със „сакрално цареубийство“.

Хан Крум умира в навечерието на съдбоносна военнаерация. На 13 април 814 г. той се готви да щурмува Константинопол. Дворцовите жреци решават, че ще е полезен повече на небето, отколкото на земята. Внезапно увиват въже около шията и му секват дъха.

Васил Левски също е жертва на черна завист.

Прочетете повече „Завистта като диагноза. Болни ли сме българите?“

Днес се навършват 166 години от рождението на Иван Вазов

вазов

На 9 юли преди 166 години е роден един от най-известните български писатели – Иван Вазов. Неговото творчество оставя ярка следа в родната литература, като приживе той неслучайно печели определението „Патриарх на българската литература”. В своята дългогодишна творческа кариера, Иван Вазов успява да предизвика революция в българската литература. Днес той продължава да бъде един от най-големите и успешни български писатели.

 Иван Вазов е роден през 1850 година в град Сопот. Баща му е заможен търговец, а майка му е видна обществена дама, която се радва на голямо уважение сред съгражданите си. Писателят има трима братя. Двама от тях са военни дейци, а третият е политик. Вазов още от ранна детска възраст проявява своята любов към българската литература и чуждите езици. Писателят завършва местното класно училище, изучава гръцки и турски език в Калоферското училище, а през 1866 година се записва да учи в гимназията в Пловдив. Там се оформят литературните предпочитания на Вазов. Той започва да проявява интерес към руските и френските автори, като успоредно с това се отдава все по-често на творческа дейност.
През 1870 година е публикувано първото стихотворение на Иван Вазов – „Борът”. То излиза в „Периодическо списание” на Браилското книжовно дружество. Същата година писателската дейност на Вазов е прекъсната. Неговият баща решава да го изпрати в Румъния, за да може младият мъж да усвои тънкостите на търговията от своя чичо. Верен на своя свободолюбив дух, писателят бяга в Браила и прекарва няколко месеца сред българските хъшове. Там получава вдъхновение за повестта „Немили-недраги” и започва да публикува патриотични стихотворения в списание „Читалище”, вестник „Отечество” и други.По време на Руско-турската война, писателят работи в Свищов при губернатор Найден Геров.

Прочетете повече „Днес се навършват 166 години от рождението на Иван Вазов“

Ще трябва да цензурират и Ботев, Левски, Вазов за думата робство…

Botev-Levski-Vazov1

Левски, Ботев и Вазов говорят за робство. Няма как да ги цензурираш.

Кметът на Панагюрище с няколко думи предизвика спонтанно избухналата дискусия за думата “робство”.

За мнозина у нас отричането на думата “робство” е същото, като отричането на холокоста за евреите. Но трябва ли да ги рутаят заради това?

Трябва ли използването на думата робство да се третира като думата “арменски геноцид” от страна на официална Турция?

Трябва ли да изличим и цензурираме от българското национално съзнание изразите “да въстане робът”, ” не щях да съм турский и никакъв роб” (Левски), “поробен народ”, свързани с “Освобождение”, борба за свобода и национална независимост? Можем ли да цензурираме изразите на български възрожденци? (виж по-долу как употребяват думата робство Левски, Ботев, Вазов).

От една страна анализатори и историци се опитват да обясняват, че понятието робство е пресилено, неточно, българите не са били точно роби, имали са определени права, плащали са данъци и т. н., използват понятието “османско владичество” вместо “турско робство”.

Прочетете повече „Ще трябва да цензурират и Ботев, Левски, Вазов за думата робство…“