Етикет: Бююк

ГД „БОЕЦ“: Прокуратурата е гнилата ябълка на българското правосъдие

img_3881

Днес ви представяме интервю с Георги Георгиев и Захаринка Истаткова от ГД „БОЕЦ“.

Вчерате те излязоха на протест под надслов „Имам право да питам. Имам право да знам.“?

Защо от ГД „БОЕЦ“ искат оставката на Цацаров и какво прави прокуратурата с подаваните сигнали?

Всичко за вчерашния протест и за този, който предстои днес от 10 часа пред Съдебната палата, можете да четете в интервюто. 

Достойните хора в тази клета територия, трябва да бъдат подкрепяни.

14650190_1629446343747976_963652950095802256_n

*******

ГД „Боец“ вчера излязоха на протест, днес също предстои. Можете ли да кажете какво означава „Имам право да питам. Имам право да знам.“?

Г: Това беше поводът за протеста. Вчера бяхме пред Съдебната палата, за да поискаме информация за два наши сигнала – единият е с дата 30.11.2015 година във връзка със скандала „Яневагейт“, а другият сигнал е във връзка със случая „Бююк“, тъй като досега не сме получили отговор дали е извършена някаква проверка и дали се води някакво следствие.

Отговорът, който получихме обаче беше повод за нашия протест. Случаят „Бююк“ се оказа, че е разпределен в Софийска градска прокуратура и към момента няма никакво движение по него. По-важното е обаче какво се случва с „Яневагейт“. В последните дни това нещо отново се раздвижи, тъй като се появиха нови записи от сайта „Биволъ“.

Никой обаче нищо не ни казва какво се случва с този наш сигнал по тази тема. А имаме право да питаме и имаме право да знаем. Затова излязохме отвън и заявихме своята позиция. Освен това този път бяхме убедени, че именно прокуратурата е гнилата ябълка на българското правосъдие и всичко това, което се казва в записите „Яневагейт“ се оказва вярно. Тоест зависимостите. Селективно се работи по определени сигнали, други сигнали биват скривани. Без да има прозрачност и яснота.

И затова вчера излязохме. Затова и днес ще повторим. Бяхме няколко човека. Стотици минаха покрай нас и никой не се противопостави.

Можеш ли да кажеш нещо повече за самата организация?

Г: Организацията възникна 2013 година, веднага след парламентарните избори. Първите действия бяха още на 27-ми май, като „Боец“ организираха едни от първите протести тогава. Много преди КОЙ и много преди големите протести за искане касиране на изборите във връзка със случая Костинброд.

Бяхме много активни в протестите срещу Орешарски и в момента продължаваме своята дейност, като тя не е само протестна. Действаме много инициативи, работим и по сигнали, включително и на местно ниво.

До ден днешен продължаваме своята битка срещу държавата, статуквото, мафията и изобщо всичко, кото мори този народ.

Аз, Георги Георгиев, съм председател на сдружението. Членове на управителния съвет са Георги Карамфилов и Венелин Иванов. Захаринка Истаткова е говорител на сдружението и представител в София. Имаме представители в много общини в страната.

Защо според вас гражданското общество е солидарно, но не и активно?

З: Най-важното, което трябва да се каже, когато се говори за правосъдие, е че никой не се съмнява, че имаме дискредитирана съдебна система. Че прокуратурата е репресивен апарат, която подбира начинът си на поведение в съответствие с поведението на гражданското общество вътре.

Второто нещо, което е важно и смисъла за участието на граждански движение по повод на такива значими нарушения, е това, че гражданите все повече разбират и подкрепят собствени инициативи свързани с управлението на държавата, както и действия свързани с прокуратурата каквато е тя към момента.

В случая идва реч за две събития, които въпреки че са започнали преди време продължават да са актуални и с всеки изминал ден стават все по-сложни.

Нито „Яневагейт“, нито екстрадирането на турски граждани, е незначим проблем. Напротив – те се развиват и стават все по-сложни.

Тука му е мястото, ако прокуратурата е нормална, да вземе мерки, да отчете нарушаването на определени процедури или да се самосезира. Но тя не го прави.

Сега в момента има сигнал от едно гражданско движение, но прокуратурата продължава да не прави задълженията, които има по закон. Кажете ми –кой гражданин, обикновен човек с проблеми, може да каже, че прокуратурата му помага? Няма такъв. Всички са разочаровани.

Тоест – ние имаме кауза, а тя е да реагираме на всичко. Когато има порочна практика, е моментът ние да се включим, за да покажем, че това положение вече не ни хареса.

Според вас каква промяна има нужда прокуратурата? Къде е основният проблем?

Г: Първо искам само да допълня защо са солиндарни гражданите, но не и активни.

Има две причини – страх и отчаяние, което прераства в отвращение. Това, което излиза от „Яневагейт“ също вкарва страх у хората. Но става явно и видно как се управлява държавата. Става ясно, че държавните институции са маши в ръцете на една мафия, която ги използва срещу хората, които са готови да й се противопоставят.

Отвращението и отчаянието ги кара да се отказват да влизат в това блато. Страхът може да бъде преодолян. Но отчаянието и отвращението много трудно се преодолява.

А прокуратурата ще се промени постепенно. Първата стъпка е оставка на Цацаров. Аз съм убеден, че в тази институция има читави хора, но с него отгоре, на всички тези хора са със запушени устни и уши.

Втората стъпка – изриване на мафията от изпълнителната власт, защото от нея зависят следващите промени.

Тоест народът трябва да си даде сметка, че са нужни радикални действия. Трябва да сме непримири и да не правим компромиси.  Това блато трябва да се изрине. Но не трябва да се отказваме.

З: Аз ще дам примери от днес.

Пред мен бяха един мъж на средна възраст и един, който беше в своите последни деситилетия ми обясниха едно и също – прокуратурата е от сталински тип и тя е построена така, че зависи пряко от Изпълнителната власт.

По-младия мъж, който си призна, че е работил в прокуратурата ми каза, че не мога да си представя дори какво е вътре. И пое по пътя си.

Значи истината е следната – за да се охрани една власт, се използват всички средства. Целият арсенал от органи има за цел да гарантира присъствието на определената група на върха си. Не е случайно избирането на Сотир Цацаров за главен прокурор, не е случайно поведението му е такова, каквото е демонстрирано. Не е случайно, че това е тенденция. Не е тайна, че се оказва натиск на редови прокурори. На практика се обезмисля съществуването на един цял орган ,който би трябвало да представлява държавното обвинение.

Цацаров изпълнява това, което му е наредено. И понеже структурата е такава, това е възможно. Аз съм съгласна, че така построено, при тези лица, които са видими за всички, изходът за всяко едно действие е един и същи – но няма да е в полза на гражданите.

Нашата работа е това – нямаме право да спим. Нямаме право да пропуснем нещо. Защо?

Ами, защото е важно! За мен е важно как ще изглежда светът, когато децата ми се разхождат по улицата.

Ако трябва да се изразим метафорично – „трябва да се отреже главата на змея“?

З: С това трябва да се почне, защото така ще се лиши тази структура от неработещия си връх. За да може да откриваме истината. Когато Цацаров издаде някакъв вид акт, ще му повярваме ли? Не мисля!

Затова, като си си позволил да се държиш безобразно – вън!

Г: Прокуратурата от институция, защитаваща интересите на държавата, е превърната в институция защитаваща интересите на мафията. В пълния смисъл на тази дума. В това я превърна Цацаров.

В нашите сигнали ние питаме: Вярно ли е, че Борисов се обажда на Цацаров и му казва кой да „опраска“ и кой не? Пряко вмешателство на изпълнителната власт.

Питаме още: Вярно ли е, че Цацаров се обажда на Янева в опит да завоалира нещата около нея? Вярното ли е, че службите са на ДПС? Вярно ли е, че са подслушвани чужди посолства?

Отговори няма.

Затова главата трябва да се отреже. Но това е само първата стъпка. Но трябва и оставка на правителството, както и на ВСС. Защото тези институции са трите глави на едно чудовище.

Утре продъжлаваме с протестите.

В 10 часа отново се събираме пред Съдебната палата със същите плакати, същите искания, но ще внесем и нов сигнал във връзка със седмината турски граждани, които бяха екстрадирани.

Сега ще ви запозная с един сигнал на „Боец“, който е от юни месец, когато станахме свидетели на съда в Страсбург, който осъжда България за нарушаване на човешките права. Като мотивите на съда са във връзка с действията на МВР по време на първия кабинет на Борисов и по-специално всички показни акции на Цветанов.

Като нашият сигнал визира конкретни решения на съда, при които дори се споменават конкретни изявления на Цветанов, който нарича всички заловени хора там престъпници преди да са им наложени някакви обвинения, и преди да се произнесе съдът.

Още тогава Цветанов показа мафиотската страна на това управление. Ние тогава сезирахме прокуратурата конкретно за действията на Цветанов.

Изненадващо за нас, буквално за борени дни, се образува прокурорска проверка, но все още сме привиквани да даваме показания, въпреки че сме дали конкретни факти. Но ние няма да се откажем, докато всеки не си получи заслуженото.

Интервюто взе: Веселин Диманов

Реклами

Бойко на среща с Ердоган – потвърди се връзката Русия – България – Турция

26-ти август.

Това е датата, на която вероятно премиерът Бойко Борисов ще замине за Анкара.

Защо?

Защото има покана от турската държава за срещи на високи ниво.

Това съобщават „Капитал“, които цитират два независими източника от правителството.

Така Борисов се очертава да бъде първият европейски лидер, отиващ в Турция след неуспешния опит за преврат, отворил пропаст между ЕС и управлението на Реджеп Тайип Ердоган.

Каква е целта на тези срещи? Ще се остави ли Борисов „да му вземат главата“ или ще потърси мост между Европа и Турция?

Второто едва ли ще се случи, като се има предвид политиката на премиера спрямо Турция, както и към другия голям и проблемен съсед – Русия.

Докато доскоро притесненията бяха как да не се допусне София да стане територия на сблъсъка между Анкара и Москва, сега се оказва, че подновеният брак по сметка между тях води до това премиерът Бойко Борисов да се задъхва в опитите си как да се поклони едновременно на изток и на юг, пише Светломира Гюрова в „Капитал“.

Още по-странно в тази ситуация е, че София не се държи като част от ЕС и НАТО, а сякаш е сама и беззащитна в света и цивилизационният избор, направен с членството в тях, може бързо да бъде жертван в името на някакви краткосрочни цели.

Определено тази среща потвърди едно:

Връзката Русия – България – Турция е официално закрепена

Димитър Бечев, научен сътрудник в Центъра за университетски изследвания на университета „Харвард“, посочва две причини защо България не успява да има последователна линия към Турция и Русия.

„Първо, мненията в публичното пространство са поляризирани, особено за Русия. Отношенията с Москва и Анкара се експлоатират вътрешнополитически. По-важната причина е, че позицията на Русия и Турция спрямо Запада непрекъснато търпи промени. И България се опитва да се адаптира към средата“, казва Бечев пред „Капитал“.

Примерите само от последните дни показват колко не се получава.

АЕЦ „Белене“ – желания за рестарт, но кой ще я строи?

Единственото възможно обяснение за унизителните коментари на Борисов как Путин не бил сърдит, когато му се обадил да си говорят за възкресяването на „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“, е това да се привижда като някакъв коз в опитите за продажба на скъпите реактори за централата на трета страна.

Тези дни се появи и една нова теория – Бойко Борисов се държи мило към Турция и нейната политика, защото е обещано турско финансиране на проекта с руски реактори и оборудване. Схемата предвиждала като инвеститор да влезе частна турска компания и руско-турски консорциум. В замяна България щяла да получи достъп до размразения след срещата Путин – Ердоган проект „Турски поток”, наричан от Борисов „газов хъб Балкан”.

Вижте още: Турция ли ще строи АЕЦ „Белене“?

Закарването на Абдуллах Бююк на граничния пункт Капъкуле  буквално в чувал и в разрез с няколко български закона и международни конвенции, както и предаването дни по-късно тихомълком на Анкара на двама заподозрени членове на ПКК, за което се разбра само от кратки съобщения в турските медии  също не могат да се обяснят само със сложната международна обстановка.

За България и в по-спокойни времена е трудно да води последователна политика към Турция.

Позицията на Бойко Борисов спрямо случая с Бююк също се обяснява със строежа на АЕЦ „Белене“ и евентуалното турско финансиране. Но дали е така или Борисов просто не иска да се спречква с Ердоган?

Безхарактерната битка на София

Отчаяната позиция на София не може да бъде извинена нито с проклятието на географията, поставила ни в менгемето между два агресивни квазиимперски проекта, нито с това, че докато „големите началници в света“ не вземат да се разберат и решат кризите в Сирия и Украйна, за нас не остава нищо друго, освен да превиваме гръбнак и да правим съмнителни договорки под масата с авторитарните режими в Анкара и Москва.

„Проблемът е, че ние водим безхарактерна политика. Вместо ясно да формулираме и отстояваме целите си, ние гледаме да се скрием зад някой друг. Политиката да се харесаш на всички е обречена – няма решение, особено когато напрежението се увеличава“, казва отново пред „Капитал“ бившият външен министър и бивш вицепремиер Ивайло Калфин.

А резултатът е:

България става непредвидим партньор, на който не може да се разчита и още по-малко може да се уважава.

Ще настъпим ли мина в крайна сметка? 

Определено политиката на България е оримесена с паника да не настъпим руска или турска мина.

За всички анализатори обаче тази политика няма как да мине нито за смислена, нито дори за дипломатическо лавиране.

Бившият посланик на България в Москва Илиан Василев описва линията, която София трябва да следва към Москва и Анкара, като „равнодистанцирана, с уважение и достойнство, но с гръбнак и твърдост“.

Засега обаче изглежда, че премиерът Бойко Борисов е решил да лавира и да бъде непостоянен.

Решил е да не заема позиция, а по-скоро да заздрави връзката межди трите държави.

Тук обаче остават въпросите:

България повече ще спечели или повече ще изгуби от това решение на премиера? 

Докога ще се държим като държава, която е подлога и средство на по-големите?

Не е ли време да водим самостоятелна и категорична полити, заради която същите тези държави да започнат  да ни уважават?

 

 

Божидар Димитров: Бююк е богат ислямист

Екстрадирането на Абдуллах Бююк от България предизивка множество коментари. Българското общество масово го подкрепи. Активни граждани застанаха зад турския гражданин и обвиниха управляващите, че пращат мъжа на сигурна смърт, като връщат в страната, където е обявен за предател.

Вижте още: Българите масово подкрепиха Бююк – мнения и коментари

Уоравляващите обаче са на друго мнение. Те поддържат тезата, че Бююк не е трябвало да бъде в страната и няма сила, която да ги убеди, че са направили  грешка.

Оказа се обаче, че най-големият защитник на статуквото е Божидар Димитров.

„Няма нарушение на закона в предаването на Бююк на турските власти”.

Това е категоричното мнение  на професора, което той изрази в ефора на Нова телевизия.

„Тъй като не съм юрист, проверих при няколко висококвалифицирани юристи дали има нарушение на закона. Не няма нарушение, включително и на Конституцията. Въпросният Бююк обижда моята страна, когато не се регистрира тук. Той няма никаква регистрация, пребивава нелегално в България, кой знае с какво се занимава. Бююк е ислямист, защото Гюлен, неговият тартор, е исмялист, също като Ердоган. Мечтае за вселенска ислямска държава, първоначално в Турция, после в целия свят. Това е същността на ислямската доктрина. Това не е религия, това е политическа доктрина”, коментира професорът.

Професорът е категоричен, че Бююк не само е нарушил закона, но го е нарушил жестоко. А причината е проста – защото е богат.

 „Бююк е много богат. Познавам такива хора, те нарушават българските закони. Той го е нарушил жестоко. Казват с презрение за България: „Български чиновник, с моите пари мога да купя който си искам български чиновник”. Е, не винаги може. Както видяхте, хванахме го за ушите и го изхвърлихме. Това трябва да бъде съдбата на всички такива”, коментира професорът.

Той критикува и протестиращите срещу предаването на Абдуллах Бююк на турските власти. „Обърнахте ли внимание кой протестира – адвокати, които се занимават с дела в Страсбург. И трима юнаци от „Протестна мрежа”, некъпани от една седмица, с мазни коси, със саморъчно написани лозунги. Знам как стават тези протести – срещу 40 лева”, коментира проф. Димитров.

Тези изказвания на Бождар Димитров отново показват,че когато статуквото иска да е единно, го прави мощно. В такива моменти са готови да пренебрегват всичко, дори човешки живот, за да може те да излязат чисти от ситуацията.

Специално Димитров не го прави за първи път. Той защити и Вежди Рашидов, когато бяха протестите срещу него, сега плюе по Бююк. Професорът явно е решил да е защитник на управляващите и ехните интереси.

Въпросът е докога българинът ще търпи това положение на несъобразяване с неговто мнение? 

 

Светла Енчева: На Бююк не е дадено правото да се защити и да обжалва

Светла Енчева е журналист, социолог, блогър (автор на „Неуютен блог“), активист в областта на човешките права. Работи на свободна практика, като посвещава усилията си основно на сайта за човешки права „Маргиналия“. Завършила е специалност „Философия“ през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет „Неофит Рилски“ от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. Свири несистемно на бас китара.

Потърсихме я за коментар относно разразилата ситуация около екстрадацията на Абдуллах Бююк.

Съгласна ли сте, че с екстрадирането на турския гражданин Абдуллах Бююк е „нарушен всеки един закон“, каквато теза изказа адвокат Николай Хаджигенов днес пред  БТВ?

Уважаваният от мен адвокат Хаджигенов се е изразил образно. Едва ли при извеждането на Бююк до границата е нарушен Законът за висшето образование например. Но по-важното е, че е нарушена Конституцията на България, в която се казва, че сме правова държава. В една правова държава структура на МВР, каквато е дирекция „Миграция“, не може да си позволи да действа в противоречие с решенията на съда. Нарушен е и Законът за чужденците в Република България, в чийто чл. 39, ал. 2 пише, че принудителното отвеждане до границата и експулсирането се извършват под „наблюдение от омбудсмана на Република България или от оправомощени служители от неговата администрация, както и от представители на национални или международни неправителствени организации“. В Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи се казва, че всеки има право на справедлив съдебен процес. На Бююк не е дадено правото да се защити и да обжалва, дори адвокатът му не е уведомен за отвеждането му до границата. Още по-важно е, че се поставя на риск и правото на живот на предадения, защото Турция се готви да върне смъртното наказание, за да го използва срещу гюленистите. Нито българското, нито европейското законодателство допускат налагането на смъртно наказание. То не се приема и от Съвета на Европа.

Какви могат да са международните последствия за България? Очаквате ли реакции от ЕС и правозащитни организации?

Правозащитни организации отдавна алармират за различни форми на погазване на човешките права в България, но от това няма ефект. Наскоро дори ООН обърна внимание, че у нас търсещите убежище се третират като престъпници. Ако адвокатът на Бююк заведе дело в Страсбург (не съм убедена обаче, че това може да стане, ако клиентът му няма възможност да го упълномощи), България е много вероятно да бъде осъдена. Но страната ни и от присъдите на Страсбург не се стряска. Надявам се да има реакции от страна на европейски страни и институции, както и на Съвета на Европа.

Приемате ли за достоверно днешното обяснение на премиера Борисов, че екстрадирането на Бююк се е наложило заради заплахата от страна на Турция с нова бежанска вълна?

Премиерът не каза точно това. Той каза, че главната му цел е България да не бъде „залята“ от бежанци, но че не това е причината за предаването на Бююк. Каза също „Трябва да направим така, че Турция да третира България по различен начин от всички страни в Европа“. Ако мога да си позволя да използвам малко черен хумор – това вече е направено. Лично аз съм склонна да мисля, че България толкова панически се страхува да не би в страната ни случайно да припари някой бежанец, който да вземе, че да остане, а не веднага да избяга в Германия, че предаването на Бююк е най-малкото, което държавата би направила, за да си гарантира спокойствието. Отделно, не трябва да пренебрегваме и един друг сюжет – стоплянето на отношенията между Турция и Русия. Прави ли ви впечатление, че националистическите ни партии и коалиции, които преди непрекъснато говореха колко страшен и лош е Ердоган, след опита за преврат си мълчат (като изключим критичните изказване на Красимир Каракачанов и Велизар Енчев по повод на екпулсирането на Бююк)? Защо ли?

За съжаление, сега най-много директорът на „Миграция“ да го отнесе. Макар на всеки, който има и малко понятие от МВР, да му е ясно, че това е толкова строго йерархизирана структура, че граничи с фантастиката решение от такъв мащаб, каквото е предаването на Абдуллах Бююк, да се извърши поради личната воля на директора на една дирекция, била тя и „Миграция“.

Съществува ли подобен случай в последните години  – екстрадиране на чужд гражданин в нарушение на закона?

Нямам данни. За това трябва да питате някой миграционен адвокат, какъвто аз не съм. Директорът на дирекция „Миграция“ обаче сам каза, че само от началото на годината са принудително изведени от страната над 500 души, но той не е уведомявал омбудсмана и неправителствени организации, защото нямал „разписано писмено задължение“. Това е нарушение на Закона за чужденците, в който ясно е указано какво трябва да се прави. За директора на „Миграция“ очевидно да има лична заповед е по-важно от това, какво пише в закона.

По какъв начин този случай е показателен за все по-силното настъпление на диктатури в региона в лицето на путинска Русия и ердоганова Турция? Има ли сили за противодействие България и какви са те ?

Не разбрах съвсем смисъла на въпроса. За връзката с Русия споменах по-горе. Но тази тенденция към диктатури толкова близо до България е плашеща. И тук вече не става дума за ислям, а просто за диктатура. Затова и православна Русия и мюсюлманска Турция толкова се харесват напоследък. Още по-страшно е, че тези диктатури всъщност се позовават на „народа“, като по този начин имитират демокрации. Огромна част от руснаците си искат Путин. Ердоган иска да върне смъртното наказание, защото „народът иска“. Тук се сещам за българския шоумен с политически амбиции Слави Трифонов, който беше казал, че ако народът иска да ходим със зелени гащи, всички ще ходим със зелени гащи – според него това е демокрацията. За съжаление, либерално мислещите хора в България, на които им е ясно, че съвременната демокрация включва и неща като върховенство на закона и права на малцинствата, са критично малко.

Интервю на Александър Малинов