Етикет: Българи в чужбина

Винаги можем да напуснем България, но така й вредим!

Премахането на всички граници винаги се смята за нещо положително. Независимо дали говорим метафорично или буквално.

Откакто сме в ЕС, свободното придвижване и свободният избор на работно място се смятат свещени.

Дали обаче това е така?

Сериозно преоценяване на ситуацията иска от нас журналистът Йохен Битнер.

В интервю за Дойче веле той казва:

„Миграцията на хора вътре в ЕС има и негативни последици, които все още не са ликвидирани от националните закони.”

Битнер припомня, че отворените граници и свободата да си избираш работно място в ЕС са две различни неща. И смята, че при избора на работно място ограничения все пак са нужни.

В своята статия за „Ди Цайт” Битнер пише следното:

Напук на първоначалните очаквания, свободният избор на работно място не доведе до по-бързо сближаване на доходите и условията на живот в Източна и Западна Европа. Вместо да има размяна на ноу-хау, от която печелят и двете части на континента, вътрешната миграция върви само в една посока – от изток на запад.

А когато най-кадърните си заминат завинаги, разликата в благосъстоянието не само че няма да изчезне, а ще се утвърди.

Журналистът нарича  това бързо емигриране „изтичане на мозъци“ и ако се замислите, то наистина е така.

Особено за нашата страна. През последните 25 години толкова много млади и образовани хора напуснаха страната, че буквално може да се сравни с изтичане.

Изтичане на будни, креативни и борбени мозъци, които решиха, че е по-добре за тях е да хвърлят енергията си някъде другаде, далеч от България.

И никой не може да ги обвини в това.

Отварянето на границите – добро за българите, лошо за България

От България в периода 1992-2015 година са си тръгнали три милиона души

За нашата страна това е много. Не, за страна с осем милионно население това е ЧУДОВИЩНО много.

Отварянето на границите беше едновременно и най-доброто и най-лошото, което се случи на българското общество. Да, получихме свободата всеки да прави каквото си поиска, но оставихме една страна, която все още страда за изгубените млади хора.

Масовата емиграция на хора на възраст между 25 и 50 години драматично увреди както българската икономика, така и политическата система.

Особено политическата система.

Защото тук останаха хора, които са идеалисти. Които очакват нещо да се промени или да дойде месията, който да ни спаси

Изтичането на мозъци често пъти е и разхищение на мозъци. Когато икономисти или медицински сестри изкарват на запад повече пари като неквалифицирани сезонни работници, отколкото у дома с професията си, това очевидно не е правилен и устойчив модел, смята още Битнер.

Да навредя ли на България – дилемата на емигранта

Винаги може да напуснем страната си. Никой не може да ни спре. А напоследък забелязваме, че никой няма и желанието.

Политиците у нас определено се стараят да не ни оставят да си тръгнем.

Но трябва да принзаем – колкото повече бягаме, толкова повече „нараняваме“ България. Родината, не държавата.

Защото логиката на емигрантите е ясна – Защо да стоя тук и само да си хабя безсмислено силите в борбата срещу корупцията и клиентелизма? Тоест, става дума за инстинктивен избор между борбата и бягството, в резултат от който страни като България и Румъния губят не само „мозъци”, но и критичното острие на обществото – онези хора, които биха били най-ефикасни в борбата срещу недъзите, смята Битнер.

Определено много хора ще се познаят в тези думи, защото наистина е по-лесно да заминеш за Германия, отколкото да работиш за това в България нещата да работят както в Германия.

Но с този начин на мислене ние вредим не само на България, а и на българите, които остават тук.

Никой обаче не може да обвини хората в чужбина в егоизъм. Никой не може да им каже, че не постъпват честно. Никой няма това право.

Защото те не са си тръгнали от добро.

И точно това е проблемът!

Че това е един модел на живеене, който не е ясно дали е най-правилният за Европа.

Едно обаче е ясно – изобщо не е правилен за България.

И всички ние, всички управляващи и изобщо българското общество трябва да се замисли – докога чрез този модел ще нараняваме България и докога тя може да издържи?

 

Една малка победа за крехката ни ДЕМОКРАЦИЯ!

Зад всяка извоювана промяна стоят личности, готови да се противопоставят на статуквото, което за жалост в България е пуснало дълбоко корени.

В тази публикация ще ви представим кратка хронология на събитията довели до ветото на Росен Плевнелиев над готвените промени в Изборния кодекс (ИК). 

Всичко започна на 21 април с приемането на спорните текстове внесени от Валери Симеонов за ограничаване на местата за гласуване на българите в чужбина.  Народното събрание прие тогава българите в чужбина да могат да гласуват само в дипломатическите и консулските представителства. Решението бе взето със 139 гласа „за“, 35 „против“ и 8 „въздържал се“. 

140377769626534

Припомняме приетите промени тогава: 

  • не допускат създаването на дълго обещавания и приетия с широки граждански консултации от Парламентарната комисия по правни въпроси МИР „Чужбина“
  • отменят досега съществувалата възможност за образуване на избирателни секции извън територията на дипломатическите и консулски представителства на Република България (чл. 14 от Изборния кодекс).
  • предлагат – като заместител на отказаните ни физически секции на удобни за диаспората места – ускорен старт на „експериментално“ електронно гласуване за Президентски избори 2016
  • отменят възможността референдуми да се провеждат съвместно с избори

Това мигновено доведе до ответна реакция на активните българи зад граница.  Сънародниците ни от Брюксел, обявиха, че народните избраници са застанали фронтално срещу демокрацията. 

Те организираха флашмоб пред постоянното представителство на България към ЕС срещу приетите промени в изборния кодекс.

Българите  във Великобритания реагираха остро на промените, като излязоха с отворено писмо.

В него те разкритикуваха управляващите, като заявиха категорично, че предвидените промени  отнемат възможността им за упражняване на правото на глас и възможността да участват в изграждането на нашето общо бъдеще като граждани.

От там се появиха хаштаговете станали символ на недоволството: #стигавечетрИКове #Искамдагласувам.

1.jpg

Малко след това бе направена петиция, в която до момента са се подписали 6097 души.

Протести и флашмобове бяха организирани в много европейски градове, като сънародниците ни там категорично заявяваха, че промените са абсурдни. Тук е мястото да отбележим, че единствената може би телевизия, която отразяваше активно позициите на българите в чужбина е BIT – Bulgarian international television.

Мария Спирова е една най-активните защитниците на правото на българите зад граница да гласуват. В началото на кампанията против приемането на промените в ИК, тя заяви, че България се превръща в псевдодържава, овладяна от надзаконови лобита. 

“Живеем в една шизофрения – Конституцията казва едно, а законите са напълно разведени с духа и буквата на тази Конституция. Парламентът е ужасен от факта, че е избираем. Това е много по-сериозен проблем от това дали на мен държавата ще ми плати влак донякъде, за да гласувам”.

Неотлъчно до нея застанаха й Десислава Христова, Бела Димова, Димитър Иванов, Стефан Манов, Никола Пенев, Димитър Димитров, Ивайло Яйджиев, Петър Бакалов, Елена Хамбарджиева, Елена Божинова и хиляди други българи из целия свят.

След острото реагиране от страна на обществото и нежеланието на управляващата коалиция да преразгледа предвидените промени, се състоя и първият по-сериозен протест, организиран от „Протестна мрежа“.

99f25267b213aeebba1c040d6023cb58_L.jpg

Протестът бе на 26.04.2016г. пред Народното събрание, като се събраха близо 3000 човека. Въпреки недоволството на гражданите, народните представители не промениха своето мнение по темата. Дори, когато към парламента летяха Яйца в ритъма на песента на Веско Маринов – Родната полиция на пази…

Като заговорихме за Яйца, те влезнаха в употреба и на Великден, под формата на призив за налагане на Вето на приетите промени в ИК.

5-copy

Наглостта на политическия елит дойде в момента, когато Валери Симеонов си позволи да критикува сънародниците ни в чужбина под формата на писма. Националистите от ВМРО и ПФ започнаха да си позволяват да слагат различни етикети на протестиращите. Те заявяват и до ден днешен, че категорично няма да отстъпят и ще докарат предвидените промени до край. Нагли и безочливи коментари направи и Красимир Каракачанов, въпреки Агентурното си минало. Дори и в момента продължават да ни заливат с глупавите си патрЕотични тези и теории, че промените ще ограничат гласовете от Турция. Тях няма да ги коментираме, защото са жалки.

Цялата държавна власт произтича от народа

За първи път от доста време на сам в България хората се обединиха около едно мнение. Журналисти, коментатори, протестиращи и обикновени граждани не позволиха темата за промените в ИК да бъде разводнена и изместена от фокус. Накратко за да не се разводняваме и ние на практика ние се възползвахме от механизмите на демокрацията. В съвременната теория демокрацията се определя като управлението на народа, а според чл. 1, ал. 2 от Конституцията на Република България, цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. Тази разпоредба изразява принципа на народния суверенитет, според който източник и субект на властта в държавата е народът. На него принадлежи върховенството при осъществяването на държавната власт.

Абсолютно е задължително да признаем, че медиите, които застанаха зад този казус също не се отказаха и не изоставиха сънародниците ни и темата беше захваната от самото начало и докарана до днес, когато президентът на Република България Росен Плевнелиев наложи вето на готвените промени в Изборния кодекс.  С това решение държавния глава върна повторно обсъждане в Народното събрание текстовете от Изборния кодекс, ограничаващи избирателните права на българите в чужбина. Това съобщиха от прессекретариата на президенството малко по-рано днес.

Евала, г-н Плевнелиев вие днес ни показахте, че твърдо заставате зад българите в чужбина и правото им да гласуват. Въпреки всичката помия, която се изля от устите на НЕнародни представители от ранга на Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и останалата Агентурна паплач и жълти медии, вие днес показахте, че имате топки да излезете да наложите ВЕТО над тази гнусна реформа, целяща да ограничи правото на всеки български гражданин да гласува.

 Приживе Георги Калоянчев беше казал: „Ний, твоите чеда, където и да се намираме, граничим с България, и на тая граница митничари няма“.

Силата не се крие в Съединението, а в Обединението ни – като общество, като граждани, като свободни хора… Това, което ни липсва е именно усещането ни като едно цяло – българи, турци, цигани, роми, арменци, евреи, помаци. Всички ние живеем под един покрив, под едно небе и едно слънце ни събужда.

Сега представете си, ако за всеки проблем възникнал в обществото ни и всяка политика, която е в ущърб на граждани, ние се обединим по този начин, по който го направиха нашите сънародници в чужбина, а медиите застанат зад нас по същия начин, то тогава няма ли да сме способни да променим статуквото?

 

ПатрЕотизмът ни е КРЪЧМАРСКИ!

Ограничаването на възможностите за българите в чужбина да гласуват е сериозен морален проблем за националната ни общност, но както обикновено се случва, погазването на морала води и до погазване на собствения дългосрочен интерес. В случая – на българския национален интерес, който представителите на Патриотичния фронт и другите, гласували за промяна на Избирателния кодекс, претендират да защитават.

В чужбина днес живеят най-малко два милиона българи. Голямата част от тях са напуснали страната през последните десетилетия, но пазят жив спомена за своя живот в България, подпомагат близките си и се вълнуват от това, което се случва на българска земя. Тяхната принадлежност към България – независимо от това, че живеят в чужбина – е наш общ национален ресурс.

Обикновено посочваме големите съвкупни суми, с които те подпомагат близките си у нас, но това далеч не е всичко. Мнозина българи в чужбина са успели хора, утвърдени в професията си и в общностите, в които живеят. Техният успех е и наш успех – не само в общ морален план, но и потенциално чрез множество засега неосъществени възможности те да споделят опита си, знанията си и пътищата на своя успех с българските си колеги и приятели.

С две думи – ние, живеещите в България българи сме свързани с нашите сънародници в чужбина както с връзките на общата си духовна принадлежност към българската нация, така и с потенциалните възможности за оползотворяване на техния успех в чужбина и на българска земя. Но нека да си дадем сметка – това е до време!

Минават години, десетилетия, нашите сънародници се вплитат по-дълбоко в обществата, които са ги приели, в тяхната идентичност и перспектива. Децата им, които засега в мнозинството си учат български и знаят повече или по-малко за родината на своите родители постепенно ще израстват и ще бъдат въвлечени все по-дълбоко в живота на актуалните общности, които обитават.

Образът, духовната и емоционална принадлежност към България постепенно ще избледняват – особено със смяната на поколенията. Освен ако… не положим целенасочени, системни усилия да поддържаме жив образа и връзката на родната страна у българите, живеещи в чужбина. Имаме буквално 15-20 години да започнем сериозно да го правим – с усилията на българската държава, на гражданските общности в България и по света. Български училища, български църкви, българска култура и целенасочено поддържана гражданска принадлежност към българската национална общност – това трябва да правим за да удържим българите в чужбина в лоното на българската нация.

В днешния свят има много „флуидни нации“, разпръснати между континенти и океани – китайци, индийци, евреи, арменци, гърци, поляци… Активният общностен живот на българите в чужбина трябва да се поддържа преди всичко с техни усилия, но и с целенасочена стратегия на българската държава и общество.

Възможността да гласуваш, да избираш и да бъдеш избиран е съществена част от мотивацията да съхраниш своята българска идентичност. Като слушам изказванията на някои депутати и политически лидери у нас, имам чувството, че вътре в себе си те отдавна са прежалили българите в чужбина като част от българската нация. Това е абсурд! Тези хора имат силна потребност да бъдат свързани с България, а България има отчаяна нужда да ги задържи в своето духовно лоно и в своята национална общност. Българите в България и българите в чужбина – само заедно можем да имаме добра перспектива и бъдеще.

Двумилионната българска диаспора ни прави граждани на света и ни дава възможностите на света – на нас, които живеем в една относително бедна и периферна европейска страна. А ние даваме на българите по света така нужната им котва на идентичност, и позиция, от която могат да тръгнат към другите и да успеят там, накъдето са тръгнали.

Никога не съм виждал по-нещастно същество от българин в чужбина, който се стреми час по-скоро да забрави, че е българин и да стане някакъв друг – с надеждата за дребни бонуси. Ние трябва да се уважаваме, трябва да се обичаме и да си останем родни един на друг – всички българи в България, Европа, Америка, Австралия. Разпадът ще ни направи взаимно нищи… Не само не бива да ограничаваме българите в чужбина да гласуват – трябва непрекъснато да ги стимулираме да го правят. Да се интересуват от България, да ни критикуват, да споделят своя опит и преживявания, да се връщат, да болеят за всички нас.

Толкова е просто – нима нямаме сетива за да го разберем. Една българска песен изпята в Сан Франциско, едно стихотворение „Аз съм българче“, изрецитирано в Чикаго ни дават по-голям морален и духовен капитал като нация, отколкото стотици патриотични удари в гърдите по кръчмите и мегданите. Българската диаспора трябва да остане неразделна част от България.

Необходимо ни е само разбиране, организирани усилия и вдъхновение. Важно е, разберете!

Автор: Огнян Минчев

Текстът на Огнян Минчев е от неговия профил във Фейсбук.

Борисов остави българите в чужбина в ръцете на Симеонов

Бойко отново е герой! Бойко отново разбира проблемите на гражданите! Бойко отново се опита да мине между капките! 

Само не знаем дали този път му се получи!

Когато и да има проблем между депутат и граждани, схемата е една и съща – има граждански бунт; след това оплюване на въпросния народен представител; на следващия ден Бойко се появява; разбира всичко и всички и знае какви са проблемите; накрая оплюва депутат и го оставя в ръцете на гражданите.

Класика! 

И днешната среща между Борисов и българи в чужбина не направи изключение.   

Срещата бе инициирана от омбудсмана Мая Манолова по повод ограниченията в Изборния кодекс за гласуването в чужбина. Според повечето източници, класическата схема е минала по план, защото срещата е приключила с един ясен резултат – Бойко Борисов изглежда диалогичен и държавнически загрижен в сравнение с коалиционния си партньор Валери Симеонов (съпредседател на ПФ), който безцеремонно нахока недоволните от закона избиратели.

 Само че този път май и гражданите го забелязаха! 

На самата среща са присъствали и шефът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, депутатът от ГЕРБ и председател на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов и министърът на външните работи Даниел Митов.

Борисов е изпълнил познатия репертоар: обяснил сложната политическа ситуация; предупредил, че едни предсрочни избори заплашват стабилността; обвинил е ДСБ за оттеглената подкрепа от управлението и е декларирал, че харесва старите изборни правила и опциите, които те дават за гласуване в чужбина.

В крайна сметка той е пратил българите живеещи в чужбина, да се „разберат“ с лидера на НФСБ Валери Симеонов.

 Сега остава въпросът кой отново се върза на премиера и кой се осъмни?   

Стефан Манов определено е от хората, които виждат надежда след срещата с Борисов. Манов живее във Франция и е член на обществения съвет към ЦИК. Пред БНР той заявява: „Господин премиерът заяви категорично, че напълно споделя нашето виждане за необходимост от това българските граждани извън страната да имат равни избирателни права с тези в страната. Той подкрепя тези наши искания и се ангажира темата да не бъде приключена, напротив

По различен начин е видял срещата обаче Никола Пеневм който живее в Лондон – „Премиерът декларира, че подкрепя исканията ни, но предложението му е да стигнем до разбирателство със Симеонов. От думите на министър-председателя се разбра, че ако изборните ни права бутнат правителството, опасността от хаос в държавата е прекалено голяма“.

Тоест след срещата положението е „С вас съм, ама се разберете с… Валери“. Защо така бе, Бойко? Това звучи като семейна караница и бащата остави майката да реши какво да прави с непослушните деца.

По думите на Мая Манолова, която пое ролята на посредник в този спор, Борисов е проявил разбиране към исканията на сънародниците в чужбина: „Имаше пълно разбиране от страна на лидера на ПП ГЕРБ, за това, че исканията на българите в чужбина са справедливи. Но тъй като решенията в парламента се случват в сложна коалиция поехме ангажимент да направим същата среща с г-н Валери Симеонов, като лидер на ПФ и ако се наложи колкото ще срещи трябва с други партии, които подкрепят този кабинет.“ 

 Какво са възможностите според Манолова? 

Едната е да има президентско вето, след което текстовете да бъдат поправени. Другата е да има законодателно предложение от партиите от управляващото мнозинство за промени на текстове, които ограничават правата на българите в чужбина.

Възможен ли е диалог обаче между българите в чужбина и Валери Симеонов, след обръщението „бездарници“ към тях от негова страна?

Бойко към българите: Няма причина да  бъдете мои неприятели. ГЕРБ няма никаква вина за така приетия Изборен кодекс. 

Тези думи казал Бойко на присъстващите, предават от Mediapool.

Премиерът дал да се разбере, че бил изнудван от ПФ, че ако не бъдат приети текстовете за гласуването в чужбина, е възможно дори да падне кабинетът, след което страната да се дестабилизира и да се стигне до „гръцки сценарий“. А по думите му такъв сценарий означава – преди избори, във време на безвластие, страната да се напълни с бежанци.

Затова, ако не бъдели променени изборните правила и ПФ не отстъпят, външният министър Даниел Митов бил натоварен да мисли как да „лавира между текстовете“, така че да улесни гласуването зад граница.

Премиерът дори предложил създаването на „мобилни консулства“, в градовете, където такива липсват, но впоследствие разбрал, че това няма как да се случи.

И какво излиза? Бойко се старае, Бойко е мил, Бойко иска да помогне … но лошият Валери Симеонов не му позволява да направи нищо.

Много ни е интересно как Бойко, когато иска никой не може да го спре да направи нещата по свой начин и как понякога позволява да му бъде налагано мнение.

Ах, този Бойко … 

Българите в Брюксел: Народните избранници фронтално срещу демокрацията

brussels_flower_carpet.jpg

Народните избранници фронтално срещу демокрацията

Ако някога сме имали илюзията, че народните избранници в 43тото Народно събрание не работят само и единствено за собствения си политически интерес, а поне малко и за гражданите, последните промени в Изборния кодекс ни опровергаха.

Промените в ИК от 22-и април 2016 г. обслужват само оста ГЕРБ–БСП–ДПС-ПФ. В товаНародно събрание има минимална опозиция, когато стане дума за заграбване на власт.

Малкото гласове на разума са заглушени от многобройния хор на глупостта.

· Те решиха да ни заличават от избирателните списъци при негласуване. За възстановяване на гражданските ни права, ще трябва да подаваме молби, болнични или извинителни бележки, независимо дали живеем в България или чужбина

· Те направиха възможно гласуването „за никого“, но този глас се разпределя към големите партии и за него се получава субсидия

· Те направиха гласуването задължително, за да компенсират липсата на доверие в избирателите, които отказват да гласуват доброволно за едни и същи компрометирани лица

· Те отказаха да създадат МИР „Чужбина“, който беше залегнал като обещание в предизборната платформа на ГЕРБ и РБ.

Напротив:

· Те направиха практически невъзможно гласуването от чужбина, като отмениха възможността да се откриват избирателни секции извън консулства и посолства. За да не може 2 000 000 български граждани извън граница да им се бъркат с гласовете си в тънките, изборни сметки.

Ние, българите живеещи и работещи в Белгия остро се противопоставяме на тези поредни предизборни трикове!

Тази вечер от 18:00 пред постоянното представителство на България към ЕС в Брюксел на адрес 49, Square Marie-Louise, 1000 Bruxelles организираме флашмоб срещу приетите вчера промени в изборния кодекс.

Няма да позволим 43тото Народно събрание да заграби малкото и крехка свобода, която успяхме да извоюваме през последните години.

#ИскамДа Гласувам