Етикет: Българите зад граница

Винаги можем да напуснем България, но така й вредим!

Премахането на всички граници винаги се смята за нещо положително. Независимо дали говорим метафорично или буквално.

Откакто сме в ЕС, свободното придвижване и свободният избор на работно място се смятат свещени.

Дали обаче това е така?

Сериозно преоценяване на ситуацията иска от нас журналистът Йохен Битнер.

В интервю за Дойче веле той казва:

„Миграцията на хора вътре в ЕС има и негативни последици, които все още не са ликвидирани от националните закони.”

Битнер припомня, че отворените граници и свободата да си избираш работно място в ЕС са две различни неща. И смята, че при избора на работно място ограничения все пак са нужни.

В своята статия за „Ди Цайт” Битнер пише следното:

Напук на първоначалните очаквания, свободният избор на работно място не доведе до по-бързо сближаване на доходите и условията на живот в Източна и Западна Европа. Вместо да има размяна на ноу-хау, от която печелят и двете части на континента, вътрешната миграция върви само в една посока – от изток на запад.

А когато най-кадърните си заминат завинаги, разликата в благосъстоянието не само че няма да изчезне, а ще се утвърди.

Журналистът нарича  това бързо емигриране „изтичане на мозъци“ и ако се замислите, то наистина е така.

Особено за нашата страна. През последните 25 години толкова много млади и образовани хора напуснаха страната, че буквално може да се сравни с изтичане.

Изтичане на будни, креативни и борбени мозъци, които решиха, че е по-добре за тях е да хвърлят енергията си някъде другаде, далеч от България.

И никой не може да ги обвини в това.

Отварянето на границите – добро за българите, лошо за България

От България в периода 1992-2015 година са си тръгнали три милиона души

За нашата страна това е много. Не, за страна с осем милионно население това е ЧУДОВИЩНО много.

Отварянето на границите беше едновременно и най-доброто и най-лошото, което се случи на българското общество. Да, получихме свободата всеки да прави каквото си поиска, но оставихме една страна, която все още страда за изгубените млади хора.

Масовата емиграция на хора на възраст между 25 и 50 години драматично увреди както българската икономика, така и политическата система.

Особено политическата система.

Защото тук останаха хора, които са идеалисти. Които очакват нещо да се промени или да дойде месията, който да ни спаси

Изтичането на мозъци често пъти е и разхищение на мозъци. Когато икономисти или медицински сестри изкарват на запад повече пари като неквалифицирани сезонни работници, отколкото у дома с професията си, това очевидно не е правилен и устойчив модел, смята още Битнер.

Да навредя ли на България – дилемата на емигранта

Винаги може да напуснем страната си. Никой не може да ни спре. А напоследък забелязваме, че никой няма и желанието.

Политиците у нас определено се стараят да не ни оставят да си тръгнем.

Но трябва да принзаем – колкото повече бягаме, толкова повече „нараняваме“ България. Родината, не държавата.

Защото логиката на емигрантите е ясна – Защо да стоя тук и само да си хабя безсмислено силите в борбата срещу корупцията и клиентелизма? Тоест, става дума за инстинктивен избор между борбата и бягството, в резултат от който страни като България и Румъния губят не само „мозъци”, но и критичното острие на обществото – онези хора, които биха били най-ефикасни в борбата срещу недъзите, смята Битнер.

Определено много хора ще се познаят в тези думи, защото наистина е по-лесно да заминеш за Германия, отколкото да работиш за това в България нещата да работят както в Германия.

Но с този начин на мислене ние вредим не само на България, а и на българите, които остават тук.

Никой обаче не може да обвини хората в чужбина в егоизъм. Никой не може да им каже, че не постъпват честно. Никой няма това право.

Защото те не са си тръгнали от добро.

И точно това е проблемът!

Че това е един модел на живеене, който не е ясно дали е най-правилният за Европа.

Едно обаче е ясно – изобщо не е правилен за България.

И всички ние, всички управляващи и изобщо българското общество трябва да се замисли – докога чрез този модел ще нараняваме България и докога тя може да издържи?

 

Реклами

Довиждане, Българийо, ще ни липсваш!

За абитуриентската чалга пред “Св. Александър Невски” ли страдате? А за випуските, които ще отлетят за чужбина?

ЦЕЛИ випуски абитуриенти заминават да учат в чужбина, като малцина от тях след това ще се върнат у нас. Това обаче сякаш не е толкова голям проблем, защото за него не се говори, колкото за чалгата, алкохола и пиратките пред “Св. Александър Невски”. А за силикона, безвкусното облекло и вулгарното поведение да не говорим! Това е най-голямата драма от години и винаги между двайсет красиви момичета ще бъде открита една, която просто няма вкус, най-вероятно защото и майка й няма. Не отричам, че простотията сред абитуриентите е голяма, но къде ли не е?

image_5547778_126
Коментар на Кристина Цветкова. Публикуван първо в 24 часа

В гигантско събитие се превърна случката с абитуриента Кристиан, който тръгна на бал с метрото, но това, че огромни групи млади, талантливи и красиви българи ще си тръгнат от родината със самолет, явно не безпокои никого.

Само Американския колеж тази година завършват близо 150 младежи, като само пет-шест от тях ще останат да учат висшето си образование в България.

Стотици студенти заминават и са щастливи от този факт. А пък родителите им са още по-доволни. Не че не им е мъчно за децата им, но са щастливи, защото отрочето им ще има шанс да се махне от блатото.

Колко от заминаващите деца ще се върнат обратно?

Някой ще каже, че тук става въпрос за Американския колеж и това е разбираемо, но ако процентът на оставащите абитуриенти е по-голям от кварталната гимназия или от малкото училище на село, това не звучи ли пак стряскащо?

Без да искам да обиждам някого, но има разлика в нивото и тя е видна, точно както се виждат пияните и вулгарните абитуриенти, а пък стотиците техни връстници, които не крещят толкова силно, някак не се набиват във фокуса на вниманието.

Защото, както стана известно, майката на зрелостника Кристиан е изтеглила 150 лева заем, за да кандидатства момчето в Софийския университет. Браво на жената, че успява със зъби и нокти да се бори, за да има детето й добро образование! Има десетки други родители, които с лекота осигуряват 150 лева за поредната прищявка на детето, но това е друга тема.

Момчето Кристиан ще остане известно в обществото като “този, който отиде на бала си с метрото”. Дано се изучи и получи добър старт в живота, защото на такива като него България разчита. Такива като него един ден ще трябва да пълнят хазната с данъците си, за да има пари за пенсии и за социални осигуровки за остаряващото и обедняващото население. Перспектива, която изглежда все по-мрачна, и дългове, които ще стават все по-големи.

А за всички останали ще си спомняме като за “онези, които отлетяха от България със самолет”. Голяма част от тях никога повече няма да се върнат, за да работят и да отглеждат децата си в родината.

За чалгата пред “Св. Александър Невски” ли страдате още?

Автор: Кристина Цветкова
Източник: в. „24 часа

Президентът наложи вето на Изборния кодекс

Българите в чужбина успяха! Желанията им най-накрая се чуха и сега остава нещата да се докарат до край.

Нашите сънародници ни показаха, че когато има единство може и да накарат политиците да се съобразят с желанията им.

Какво имаме предвид? 

Президентът Росен Плевнелиев ще върне за повторно обсъждане в Народното събрание текстовете от Изборния кодекс, ограничаващи избирателните права на българите в чужбина, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Изборните правила имат за цел не постигане на баланс между отделните партии в парламента, а създаване на максимална възможност на гражданите да излъчат своите представители, посочва президентът.

Изборния кодекс следва да гарантира честността на изборите както в страната, така и в чужбина и подкрепя всяка демократична промяна в тази посока. Това обаче не трябва да става за сметка на неравното третиране на българските граждани в чужбина, смята президентът.

От съобщението за ветото става известно, че Плевнелиев се надява при новото обсъждане на закона „народните представители да съсредоточат усилията си върху постигане на най-добрият баланс между правата на гражданите и честността и прозрачността на изборите“.

Президентът ще упражни правомощието си да сезира Конституционния съд, ако и след повторното обсъждане бъдат приети разпоредби, „които са противоконституционни и нарушават основни права на българските граждани“.

Изборният кодекс беше приет преди пролетната ваканция на депутатите. Най-спорният въпрос беше именно за изборните секции в чужбина. След гражданското недоволство срещу ограниченията за разкриване на места за гласуване в чужбина управляващите се опитаха да смекчат приетия режим да се гласува само в дипломатическите ни мисии. В милионните градове, в които няма консулство или посолство, в САЩ, Канада, Турция и други страни от ЕС ще се гласува само в една секция, ако има поне 100 заявления за разкриване на секции. В страните от ЕС в населените места без дипломатически мисии също ще се разкриват секции при поне 100 желаещи.

За да бъдат повторно приети текстовете е необходимо мнозинство от 121 депутати. Предложението за секциите в чужбина беше подкрепено само от ГЕРБ и Патриотичния фронт, които заедно нямат толкова гласове.

Президентът връща за повторно обсъждане изменения чл. 14 от Изборния кодекс, „тъй като смята, че се създава неравнопоставеност между българските граждани при упражняване на активното им избирателно право по признак лично положение – в зависимост от място на пребиваване в чужбина. Съгласно чл. 6 от Конституцията на Република България всички граждани са равни пред закона и е недопустимо ограничаване на правата им“, става известно от съобщението за наложеното вето.

„Разпоредбата на чл. 14, ал. 2, предвижда в населени места в държавите членки на Европейския съюз, в които няма дипломатически и консулски представителства, да се разкриват толкова секции, колкото са необходими, при наличие на не по-малко от 100 избиратели, подали заявления. Държавният глава не намира логика в различното третиране на избирателите на база само формален белег – наличие на дипломатическо или консулско представителство“, пише още в мотивите за ветото.

Държавният глава смята, че със записаното ограничение за образуване само на една избирателна секция в населени места с население над 1 млн. жители в държави, които не членуват в Европейския съюз и в които няма дипломатическо или консулско представителство, не се отчита спецификата на българските общности зад граница. А по този начин и не се гарантира равна възможност за активно упражняване на избирателно право.

Според президента опитът да се преборят лошите изборни практики, не трябва да създава национално разединение.

„Демокрацията живее чрез изборите, защото в изборния ден чрез енергията на гражданите, благодарение на тяхната активност, политическите институции получават своята представителност и легитимност. Изборните правила имат за цел не постигане на баланс между отделните партии в парламента, а създаване на максимална възможност на гражданите да излъчат своите представители“, пише в съобщението на президентството.

Плевнелиев приветства промените, с които се въвежда електронно дистанционно гласуване. „Народното събрание даде добър пример за взаимодействие между пряката и представителната демокрация и показа, че служи на хората и зачита волята им след проведения референдум“, става известно от мотивите. Президентът прави уточнението, че с измененията в Изборния кодекс Народното събрание иска да гарантира по-широки възможности на българските граждани в чужбина да участват в избори чрез дистанционно електронно гласуване, но докато това стане реалност, създава ограничения пред тях. Президентът не може да приеме с един законодателен акт да се създават взаимно изключващи се правила, възпроизвеждащи взаимно изключващи се политики“.

Източник: Дневник

Бедров: Управляващите обявиха война на българите в чужбина

Управляващите на практика лишиха българите в чужбина от правото им да участват на избори. Понеже не могат да го направят официално, защото все пак става дума за гарантирано от Конституцията право, те усложниха максимално упражняването на това право, като забраниха провеждането на избори извън български дипломатически представителства.

Така започва коментарът на Иван Бедров за Дойче веле във връзка с Изборния кодекс и по-специално точките, които ограничават българите в чужбина да гласуват.

Според Бедров управляващите официално са обявили война на нашите сънародници в чужбина. Това се случи след като българите заявиха, че вече искат да бъдат питани за това, което се случва в България.

Управляващите обаче не искаха това и се опитаха да им запушат устите. Според Бедров обаче депутатите изобщо не са очаквали отпора, който последва и бързите реакции за протести по темата.

Вижте още: Подкрепете БЪЛГАРИТЕ в чужбина! #ИскамДаГласувам

„Това уплаши властта. Проличава си ясно от разпространената стенограма от спешната среща на премиера Бойко Борисов с представителите на политическите сили, подкрепящи правителството. Това даде енергия и за протест пред Народното събрание срещу промените в Изборния кодекс, които бяха определени с една дума – трикове. В резултат управляващите се видяха принудени да отстъпят поне на думи.“ – продължава коментара си Бедров.

Вчера, депутатите най-накрая „ремонтираха“ Изборния кодекс. Направиха се промени, които УЖ ще са в изгода на всички. Да, ама не.

Вижте още: ОБЗОР: Какви ги свършиха депутатите в парламента днес

„В панически опит да излезе от тази ситуация властта сътвори още по-абсурдно решение – сега на теория е възможно откриването на секции и извън посолства и консулства, но в Европейския съюз това ще става само при 100 подадени заявления (при 40 досега) и то единствено в градовете, в които няма дипломатически представителства. Тоест, тъй като в Лондон има посолство, повечето от откритите на последните парламентарни избори 10 секции автоматично изчезват. Извън ЕС гласуването ще е възможно само в градове с над 1 милион жители, при това в една-единствена секция. Тоест, многомилионният Измир в Турция остава с една секция, а огромен брой българи в САЩ изобщо не могат да се класират, понеже живеят в сателитни градчета около мегаполисите. Резултатът от всичко това е, че отворените на последните избори 428 секции сега ще са в пъти по-малко.“ – обяснява Бедров в коментара си.

Това е наказателна акция – осъзната или не – заявява Бедров. 

„Тя идва след постепенното политическо настъпление на българите зад граница. То стана най-видимо по време на срещата на Борисов със сънародници в посолството в Лондон в началото на тази година. Тогава премиерът чу въпроси, които не му задават в България, а най-популярно стана питането дали вижда Делян Пеевски, когато се погледне в огледалото.“ – припомня авторът.

Бойко не обича да бъде атакуван. Бойко не обича да го сравняват с някой друг. Предполагаме особено с Пеевски. Затова и няколко месеца по-късно българите в чужбина са „наказани“. Бойко не обича големите усти! 

Това определено е удар е срещу активните българи.

Вижте още: Цветът на нацията ЕМИГРИРА …

В защита на тази теза Бедров завършва коментара си по следния начин:

Това е качествено нова ситуация. Преди години също имаше активност зад граница и петиции към властта, но тогава ставаше дума за частен финансов въпрос – защо българите, живеещи постоянно навън, също да бъдат задължени да плащат всеки месец здравни осигуровки в България. Сега е различно – тези хора инвестират собствени средства, за да пътуват, да попълват необходимите документи и да участват. Така беше на последните няколко вота. Така беше и по време на протестите през 2013 година, когато българи организираха успоредни събития в различни точки на света. Българи извън страната се включиха активно и в Инициативния комитет „Гласувай без граници“ в подкрепа на електронното гласуване.

Така енергията на млади, активни и образовани българи от различни места по света все по-осезаемо се влива в българския обществен и политически живот. Видя се, че гласът им дори може да уплаши управляващите, а усилията им подпомагат национални каузи, които постигат успех. И всички тези хора са извън контрола на местните политически структури – извън зависимостите на работещите за държава и общини, извън страха на превзетите гета, извън умората на отчаяните. Е, как да не опитат политиците да изолират тези непокорни българи от изборите?!

Силата е в ОБЕДИНЕНИЕТО! #СтигаТрикове

Кой се страхува от българите в чужбина?

През последните два дни българският парламент започна приемането на поредните промени в Изборния кодекс на Република България. Някои от тези промени сериозно ощетяват българските граждани, живеещи постоянно или пребиваващи временно в чужбина:

  • те отново няма да имат право на преференциален вот и съответно да пренареждат избирателните листи,
  • няма да могат да се самоорганизират и да настояват за разкриване на секции извън дипломатическите представителства на Република България в чужбина,
  • няма да имат собствен избирателен район „Чужбина“, от който да могат да изпратят свои представители в българския парламент.

Най-красноречивата аргументация за тези ограничения даде председателят на ВМРО и съпредседател на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов – те се правят „за да не може някой да се намесва във вътрешните работи на България“. Очевидно българите, живеещи зад граница, сме или „някой“, който без право „се намесва“ в делата български, или безволева маша в ръцете на чужди интереси.

Вижте още: Подкрепете БЪЛГАРИТЕ в чужбина! #ИскамДаГласувам

Политиката на систематично отчуждаване на българите, живеещи в чужбина

има своя история. Тя преминава през преследване на емигриралите ни съграждани по времето на социализма, през стигматизирането им като „невъзвращенци“ и „вражески емигранти“, през официално регламентираното следене на кореспонденцията им до българските им приятели, както и през маргинализиране на семействата им, останали в България.

През последните 26 „преходни“ години последваха епични бюрократични спънки при легализиране на образователни степени и дипломи, особено на тези, придобити в държави, нечленуващи в ЕС. Последва и дискриминативната практика на принудителното двойно медицинско застраховане, отменена след протести на българите в чужбина през 2004 година*. Българските дипломатически представителства зад граница бяха увековечени в романа и филма „Мисия Лондон“. Въпреки наличието и на добронамерени и съвестни дипломатически служители, немалко са българите, които могат да обогатят с автентични анекдотични случки този художествено не много преувеличен разказ.

Българската държава с удоволствие се кичи с успехите на световно известни българи, живеещи в чужбина – било то артисти, музиканти, спортисти, учени, изобретатели или мениджъри. Тя признава и значението на огромната финансова помощ на работещите в чужбина български граждани за техните близки, помощ, надхвърляща през последните години дори и размера на чуждестранните инвестиции в страната. Но това, което държавата прави за подкрепа на българските диаспори, на културните, социалните и образователните им проекти, варира между недостатъчно и нищо. И ако за това „недостатъчно“, респ. „нищо“ има разбиране – в бюджета няма ресурси, а и доминиращата нагласа сред българите в чужбина е самоинициативността – то оправдание за създаването на административни и бюрократични пречки от страна на българската държава няма и не може да има.

С приемането на поправките в Изборния закон българските депутати игнорират факта, че от 1990 година насам България е емигрантска държава.

Броят на българите, живеещи постоянно или пребиваващи временно в чужбина, нараства непрекъснато. Все повече български граждани не пребивават на територията на Република България по време на избори – било то защото работят, учат или живеят постоянно в чужбина, било то защото са в командировка, на гурбет, на гости или на туризъм. С промените в изборното законодателство те на практика ще бъдат изключени от правото (а от вчера – от вмененото им от депутатите задължение) да гласуват.

Вижте още: Не разбрахте ли, че целта им не е да гласуваме?

На практика българите в чужбина са поставени в неравностойно положение. Българският законотворец създава различни категории български граждани:

  • граждани, намиращи се в България, с непосредствена възможност да упражнят правото си на глас и граждани, пребиваващи извън страната, които са лишени от практическата възможност да гласуват. Когато българите, пребиваващи в чужбина, все пак решат да упражнят избирателното си право, те за пореден път ще трябва да пропътуват стотици километри, а някои – половин континент, до най-близкото дипломатическо представителство. Ще им се наложи и да висят на километрични опашки пред него, за да пуснат заветната бюлетина. Така, както е било досега, но и още по-лошо, след като правото за разкриване на допълнителни секции при събиране на определен брой желаещи да гласуват е премахнато с промените в закона. Не е ли абсурдно държавата да задължава гражданите си да гласуват и в същото време да намалява броя на местата за гласоподаване? И не е ли гротескно санкцията за негласуване да е насилствено отписване от избирателните списъци, така че ако човек все пак желае да подаде гласа си на следващите избори, да трябва да чака на опашка, за да бъде вписан. Преди да застане на опашката за гласуване. Ефектът е лесно предвидим – отказване и на най-мотивираните избиратели от българските диаспори в чужбина.
  • граждани, гласуващи в България, които ще имат право на представителство в своя избирателен район, ще могат да се срещнат с кандидатите за депутати в него, ще могат да упражнят правото на преференция и директен контрол над мандатоносителя. Идруга категория граждани, подаващи вота си в чужбина, които нямат представителство в своя избирателен район, не познават кандидатите, за които гласуват, няма да могат да изразят преференцията си към предпочитан кандидат и чийто глас ще бъде прехвърлен анонимно към някакъв район, без това да е резултат от тяхното конкретно волеизявление. И когато гласът им бъде преброен, ще се окаже, че са подкрепили, без знанието и желанието си, някой анонимен „бат´ Сали“, защото гласовете им са били „преразпределени“.

Тези проблеми биха могли да бъдат, поне отчасти, решени с въвеждането на дистанционно (електронно или пощенско) гласуване. Убеден привърженик съм на дистанционното гласуване. Но експресното му въвеждане – преди да са изяснени въпросите както за техническите възможности (сигурност, анонимност), така и за морално-философските граници (прозрачност, паноптичност) – може да постигне обратен ефект. То би могло да компрометира самата идея за електронен вот и да подсили недоверието към този толкова важен инструмент на представителната демокрация. Не бива да подценяваме опасността от умишлено проваляне на електронното гласуване чрез прибързаното му въвеждане, което да доведе до неговото трайно отменяне.

Най-същественият въпрос е защо?

Защо се поставят такива ограничения пред практическото упражняване на правото на глас на българите в чужбина? Приетите промени в изборното законодателство затвърждават впечатлението, че голяма част от българската политическа класа е сериозно обезпокоена от възможността за активно участие в изборите на живеещите извън страната български граждани и най-вече от непредвидимостта на техния вот. Страховете са разнопосочни. От една страна залогът е разпределението на „турските“ гласове; не е сигурно коя партия ще предпочетат българските граждани, живеещи в Турция – ДПС или новосформираната ДОСТ, но съдейки по гласуването на промените в Изборния кодекс от ДПС, очакванията очевидно са за преобладаваща подкрепа на ДОСТ.

От друга страна не е ясно колко активни ще бъдат българските избиратели зад граница, ако се въведе електронно и преференциално гласуване, както и избирателен район „Чужбина“. Избирателната активност на българите в Турция едва ли ще се промени много – там броят на разкритите секции винаги е бил голям, но тази на сънародниците ни в Западна Европа, Северна и Южна Америка, и Източна Азия би могла рязко да се увеличи. Ако вземем предвид участието в предишни избори и разпределението на гласовете на тях, то очакванията за радикална промяна са неоснователни – вотът на българите в чужбина до момента не е оказвал решаващо влияние върху резултатите от изборите в България. Но при изменени условия (електронно гласуване, район „Чужбина“ и преференциален вот) нито активността, нито резултатът могат да се прогнозират на база на отминалите избирателни практики. Вотът на българите в чужбина не само е неизследван от социолози и политолози. Той е в много по-голяма степен неконтролируем и неманипулируем, особено сред споделящите по-индивидуалистичен стил на живот наши сънародници в Западна Европа и Северна Америка. Това прави от българските избиратели в чужбина един костелив орех, един непредвидим риск, с който българската политическа класа не би искала да си има работа.

Абсурдът е, че тези ограничения пред пълноправната възможност за избор на политическо представителство се случват по инициатива на една партия, която се самоетикетира като „патриотична“ (ПП „Патриотичен фронт“). По презумция тя би трябвало да се ангажира с приобщаването на българите в чужбина. Но не го прави заради тънките електорални сметки – едва ли при повишаване на избирателната активност тя ще спечели много повече гласове от секциите зад граница. Не го прави и защото патриотизмът й, съзнателно или не, е определян чрез различни форми на изключване – етническо (най-добре да не гласуват „турците“ и „циганите“) и социално (по-добре да не гласуват много от „живеещите в чужбина българи“, които, щом живеят в чужбина, не са баш българи). В крайна сметка поставянето на препятствия пред участието в избори е резултат и от едно архаично определяне на любовта и принадлежността към родината, базиращи се на етничността, а не на политическото участие. Резултат от една представа, че причастяването към българското минава само през гордото рецитиране на „Аз съм българче“, през травматичния спомен за „вековните робски вериги“, през миналото, през териториалната уседналост. А не през политически и граждански включващото участие, през правото на всички български граждани, независимо от етническата принадлежност, социалния статус и мястото на постоянно или временно пребиваване, да съ-определяме заедно бъдещите посоки на развитие на националната ни общност. Залогът на ограниченията съвсем не е само в очакваните изборни резултати, а в продължаващата политика на систематично отчуждаване на българите, живеещи в чужбина.

Но ако политическият елит се подхлъзне по пързалката на тънките електорални сметки и ограничи достъпа на поне един милион български граждани до упражняване на избирателните права, то не сме ли длъжни да си зададем въпроса, доколко този елит е легитимен в правото си да управлява страната ни? И доколко при тези условия България би била „работеща демокрация“?

Автор: Марина Лякова

Източник: aktualnitextove.wordpress.com

Българите в Лондон: Гласуването стана хем задължително, хем невъзможнo

Чакай ме, чужбина!

bgkontakti_polet-777x437
Фотограф: Сузана Йорданова

Чао, чужбина! Няма да ме има малко. Прибирам се вкъщи! Подавам паспорта си на служителката на Check-in гишето, заедно с лекия си, почти 25-килограмов куфар. Тя ми проверява данните, подава ми самолетния билет и пред очите ми заискряват прекрасните букви „Варна“ и „България“. Внезапно усещам болка в бузите!

Болка, причинена от нестихващата ми усмивка, която като че ли се мъчи да стане още по-широка. Вземам си паспорта обратно и дори ми се привижда, че сякаш снимката ми оживява и се усмихва от хартията. Служителката ме гледа с лека доза удивление и аз се опитвам да овладея емоцията си. Безуспешно! Не мога, нали отивам вкъщи!

Прочетете повече „Чакай ме, чужбина!“

ЕБАЛ СЪМ Й МАЙКАТА НА ТАЯ ДЪРЖАВА

ебак

Преди известно време се случи така, че се наложи да напусна България.

Не по собствено желание, а поради липсата на надежда. Липсата на много хубави неща, както и изобилието от лоши, бяха основната причина за този избор. Както много други хора, бях принуден да събера живота си в един куфар и една чанта ръчен багаж. И да кажа чао на хората с които бях отраснал.

През годините много пъти бях от обратната страна. Изпращах приятелите си и въпреки, че си казвахме “чао”, а не “сбогом”, знаех, че това са последните моменти, в които ще видя някои от тях. Така от весела компания ученици и квартални деца, станахме парчета, разхвърляни из света. Футболните мачове, сутрешните кафета някъде из квартала и безкрайните летни вечерни разходки останаха в миналото. Защото вече или стоиш в България и чакаш чудо, или си далеч и се бориш с адаптацията към новото място.

Прочетете повече „ЕБАЛ СЪМ Й МАЙКАТА НА ТАЯ ДЪРЖАВА“

България не се нуждае от теб

Представете си в някой град от южна България да съществува терористична организация. Представете си Варна да иска да се отдели от България. Представете си в България да има почти 1 милион безработни, от които 60% да са на възраст между 25-34 години. Какво би било настроението на гражданите? Какви биха били перспективите на страната?

Е, всичко това се случва…в Испания. Доскоро съществуваше терористична организация в Страната на Баските. Каталуня преди няколко дена обяви, че започва процес по отделяне от Испания и до 2017 ще обяви независимост. Безработицата е 22%, т.е. около 4 млн и половина, от които 60% са младежи. Не знам, ако подобен сценарий се развива в България каква би била реакцията на хората, но в Испания никой не съм чул да каже „Е*ал съм й майката на тая държава!„.

Прочетете повече „България не се нуждае от теб“