Етикет: БХК

200 души с декларация: Искаме бързо и ефективно разследване на нападението над Красимир Кънев

12-01-30-26270_31

Учени, преподаватели, журналисти и граждани са се подписали в открито писмо до разследващите органи и прокуратурата с призив да бъдат открите максимално бързо и да бъдат наказани извършителите на побоя над Красимир Кънев от 27 октомври 2016 година, съобщава сайтът „Marginalia.bg“.

Припомняме, че преди 4 дни отново станахме свидетели на агресия и отново си припомнихме мутренските времена, когато хора се биеха по улиците и никой не се впечатляваше.

Председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев беше нападнат пред столичния хотел „Радисън“.

Забележете! Няколко метра до Народното събрание.

Двама го удряли с юмруци по лицето и по главата, след което избягали по ул. „Цар Шишман“. След нападението Кънев се обадил на 112.

На място Кънев е отказал медицинска помощ, както и да обиколи с патрулката в района, за да разпознае нападателите си. Според преседателят на БХК такова предложение не му е било отправяно.

Кънев е споделил, че нападателите му са били двама души, като при разминаването с тях единият го е ударил. Освен сигнала, Кънев не е подал жалба в МВР.

От неправителствената организация осъждат нападението над председателя си и призовават за незабавни мерки за разкриване на извършителите, включително с помощта на записите от камерите на мястото и по пътя на бягство на нападателите.

Вижте още: БХК са най-удобната мишена за тези, които не искат да мислят

БХК стои срещу всякакви прояви на насилие. През годините служители на организацията многократно са били обект на тормоз и закани заради работата си в защита правата на човека в България, но до момента не се беше стигало до физическо посегателство, допълват оттам.

Ние публикуваме пълният текст на декларацията, като отново напомняме, че под нея са се подписали над 200 души:

Ние, долуподписаните,
сме граждани на България, разгневени от нападението над Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет.

Този позорен и безотговорен акт щеше да бъде немислим, ако през последните години в България не бе създадена обществена атмосфера, благоприятстваща действията на омразата.

Не сме съгласни в нашето отечество да бъдат култивирани насилници, погазващи правата на човека – както и хора, които не само позволяват с мълчание, но и поощряват с публична реч такива престъпления.
Днес представители на парламентарни партии и техни кандидати за президенти агитират с думите, че „националният интерес на държавата“ бил по-важен от правата на човека.

Красимир Кънев, доктор по философия, от 1988 година е водещ български правозащитник, познат със своята твърдост, безпристрастност и неподкупност. Той е създател на правозащитния „Комитет 273“, който по комунистическо време се бореше с беззаконието на комунистическия съд. Веднага след падането на комунистическия режим, заедно с малка група съмишленици, създаде и до днес е лидер на Българския хелзинкски комитет. Това е организация на граждани, които не приемат, че свободата е настъпила веднъж завинаги, които вярват, че демокрацията е непрекъснато усилие.

Ударът върху Красимир Кънев е удар по всички демократи в България.

Ние настояваме разследващите органи да извършат бързи и адекватни действия по залавяне на извършителите и предаването им на прокуратурата.

БХК са най-удобната мишена за тези, които не искат да мислят

dsc_0098-nef-2

Отново станахме свидетели на агресия.

Днес председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев е бил нападнат пред столичния хотел „Радисън“.

Забележете! Няколко метра до Народното събрание.

Вижте още: Защо набиха председателя на БХК Красимир Кънев?

Двама го удряли с юмруци по лицето и по главата, след което избягали по ул. „Цар Шишман“.

Ние се свързахме с Николай Хаджигенов, за да даде своя коментар по темата и какво точно мисли за случилото се днес в центъра на София. 

**********

Как ще коментирате случая с бития пред Народното събрание председател на БХК Красимир Кънев?

Подобно нагло и безнаказано нападение в центъра на София, на едно от най-охраняваните места и пълно с камери, вече говори не само за обичайната безнаказаност, а за правителствена подкрепа, а защо не и поръчка?

Защо според вас се е стигнало до тази агресия?

Правителството води целенасочена информационна война срещу собствените си граждани, ежедневно информирайки ги за заплаха от мигранти, тълпи, обсада, терористи и прочие. Нищо от това не е вярно, но по този елементарен начин, създавайки изкуствен враг правителството насочва общественото мнение в друга посока с цел прикриване на извършваните безобразия, некомпетентност, корупция и прочие.

Да не забравяме, че онзи ден основният информационен стълб и PR на режима Борисов – Божидар Димитров заяви, че противниците на режима ще бъдат гонени в най-скоро време, като гюленисти. Нормална е подобна ескалация на насилието, след като крепящите правителството и незнайно защо наричани патриотични партии, днес направиха изявление, че по мигрантите трябва да се стреля и да се хвърлят бомби.

И да вече сме в Северна Корея – бият, убиват, оградата ще държи нас вътре естествено.

Всъщност тук няма мигранти цялото това нещо е насочено срещу нас българските граждани с идеята режимът Борисов да остане на власт, което очевидно вече е невъзможно с избори.

В последно време от БХК са много остро настроени към действията на хора като Динко Вълев, Перата и ли организации като БНД „Шипка“. Възможно ли е това да е една от причините?

Не само БХК, а на практика всички мислещи хора са настроени срещу динковщината. Защото тя не е и не може да бъде ограничена само срещу групи хора, а дори да може това не трябва да се случва без значение дали са мигранти, цигани, евреи. В крайна сметка врагове са всички, които са против тоталитарният режим на управление.

Този случай ще накара ли обществото да реагира или ще го приемем като поредния случай?

Обществото у нас е силно само в социалните мрежи, извън това е абсолютно инертно. На моменти се питам, дали всъщност не сме народ от зомбита? И да, няма да предприемат нищо, защото врагът е избран умишлено – БХК са най-удобната мишена за неможещите и неискащите да мислят. Поне 80% от хората ще кажат, че малко са го били. За съжаление, когато почнат да бият тях вече ще е късно…..

Интервюто взе: Любен Спасов

 

 

Защо набиха председателя на БХК Красимир Кънев?

12-01-30-26270_3

Днес отново станахме свидетели на агресия.

Днес отново си припомняме мутренските времена, когато хора се биеха по улиците и никой не се впечатляваше.

Днес председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев е бил нападнат пред столичния хотел „Радисън“.

Забележете! Няколко метра до Народното събрание.

Двама го удряли с юмруци по лицето и по главата, след което избягали по ул. „Цар Шишман“. След нападението Кънев се обадил на 112.

Според МВР инцидентът е станал тази сутрин в 9,30 ч.

На място Кънев е отказал медицинска помощ, както и да обиколи с патрулката в района, за да разпознае нападателите си. Кънев е споделил, че нападателите му са били двама души, като при разминаването с тях единият го е ударил. Освен сигнала, Кънев не е подал жалба в МВР.

От неправителствената организация осъждат нападението над председателя си и призовават за незабавни мерки за разкриване на извършителите, включително с помощта на записите от камерите на мястото и по пътя на бягство на нападателите.

БХК стои срещу всякакви прояви на насилие. През годините служители на организацията многократно са били обект на тормоз и закани заради работата си в защита правата на човека в България, но до момента не се беше стигало до физическо посегателство, допълват оттам.

Ето и пълния текст на реакцията на Българския хелзинкски комитет:

„Председателят на Българския хелзинкски комитет (БХК) – най-голямата организация за защита на правата на човека в България – беше нападнат тази сутрин около 9.30 ч. пред столичния хотел „Радисън“ от двама неизвестни мъже. Красимир Кънев е бил ударен с юмрук в лицето и стомаха, след което нападателите са избягали по ул. „Цар Шишман“. След инцидента на място е извикана полиция. Кънев е с леки наранявания.

БХК остро осъжда нападението над председателя си и призовава да се предприемат незабавни мерки за разкриване на извършителите, включително в най-кратък срок властите да набавят записите от камерите на мястото на инцидента и по пътя на бягство на нападателите.

БХК стои срещу всякакви прояви на насилие. През годините служители на организацията многократно са били обект на тормоз и закани заради работата си в защита правата на човека в България, но до момента не се беше стигало до физическо посегателство.

Силно сме обезпокоени от наблюдаваната от години опасна тенденция в България да се допуска, одобрява и дори възхвалява говорене, което насажда омраза или подтиква хората към насилие спрямо някои от най-уязвимите групи в обществото. Агресията се насочва съответно и към малкото организации и активисти, които се заемат със задачата да ги защитават. Езикът на омраза все повече завладява публичното говорене чрез медиите, които често дават безкритична трибуна на расистки, ксенофобски и хомофобски възгледи и антималцинствени активисти. Българските власти пък не се справят с навременното и ефективно разследване на престъпления от омраза, а в някои случаи техни представители дори поощряват престъпления като днешното“.

Големият въпрос обаче е: Защо набиха Красимир Кънев?

Да, БХК работи по казуси, които определено много често не се харесват на обществото или хората не са съгласни с мнението на организацията, но трябва ли нещата да се решават по този начин?

И кой е този казус, който успя да предизивика чак такава реакция?

Замесени ли са патрЕотите?

Много интересна подробност е, че от многото инициативи на БХК напоследък, най-чести са активностите им по прокурорските проверки срещу националисти като Динко и Перата или организации като БНД „Шипка“, чието закриване от организацията дори поискаха от главния прокурор Цацаров.

През юни от Българския хелзинкски комитет поискаха държавното обвинение да подаде иск по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) за прекратяването на двете националистически организации. В края на юли искането е пратено за разглеждане във Варна, защото седалището на двете организации се намира в града.

Припомняме, че специално тези две организации са познати както на медии, така и на общество

Двете организации бяха главни действащи участници при посрещането на руската прокремълска рокерска организация „Нощни вълци“ пред храм „Св. Александър Невски“ в края на юни.

Преди това те се изявиха и като организираха доброволни патрули по границата срещу мигранти.

Отделно при посрещането на „Нощните въци“ в Бургас, отново тези две организации създадоха смут, като биха граждани, които бяха против влизането на рокерите у нас.

Вижте още: Трябва ли да се закрият паравоенните организации?

Също така БХК опита да издейства и досъдебно производство срещу премиера Бойко Борисов с подобни мотиви, но прокуратурата не откри данни за извършено престъпление.

Коя от тези причини е вярната или ще излезе трета, само времето ще покаже. 

Новороденото и майка му – какви грешки допускаме? (ВИДЕО)

УНИЦЕФ България и Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“ (НАПК), представят филма „Първи контакт с бебето“. Той е във връзка със Световната седмица на кърменето 1-7 август.

Множество международни експерти и организации, занимаващи се проблемите на майчиното и детско здраве, откриват грешки още в самото начало. Ранният контакт се препоръчва веднага след раждането. Той не бива да бъде прекъсван, освен в случаите когато състоянието на майката или бебето не налагат раздялата им.

Обикновено поведението на новороденото, неговият продължителен сън, плач, ”безсъзнателно” състояние изкушават да се мисли, че то е пасивно или безучастно в изграждането на интимната връзка с майката.

Но детето много скоро след раждането показва дадености, с които влияе върху нея, както и способност да разпознава познати лица и гласове. В тази „интимна среща с майката”, се развива емоция и физическа защита.

bimbo-6

Отрано се забелязва, че бебетата общуват със своите майки, като привличат техния поглед, поддържат контакта с очи чрез различни жестове и звуци и при желание сами го прекратяват, отмествайки погледа встрани. Те притежават чувствителност към тези, които се грижат за тях, стремят се към близост и търсят внимание, използвайки достъпните за тях средства на общуване чрез усмивка, плач и гукане.

Според голям брой научни изследвания, близкият контакт на майката с бебето:

  • гарантира по-добра физиологична стабилност на новороденото – стабилизира ритъма на дишането, сърдечната честота и телесната му температура;
  • осигурява защита срещу инфекции, подкрепя оптималното развитие на мозъка на новороденото;
  • изгражда силна емоционална връзка между майката и бебето;
  • улеснява началото и удължава продължителността на кърменето;
  • профилактира следродилната депресия на майката.

УНИЦЕФ и НАПК апелират контактът „кожа до кожа” между майката и бебето веднага след раждането да стане част от редовните практики в българските болници. Промените, които настъпват, когато бебето се постави голо върху кожата на майка си, са жизненоважни за психичното и физическото му здраве. А нали всяко дете има право на здравословен старт в живота?

В световен мащаб, статистиката е следната: 77 милиона новородени, 1 на всеки 2, не се поставят на гърдите на майката в първия час след раждането. Това ги лишава от жизненоважни хранителни вещества, антитела и така необходимия контакт „кожа до кожа“, който ги защитава от редица заболявания и дори смърт. Забавянето на кърменето с 2 до 23 часа след раждането повишава рисковете от преждевременна смърт в първите 28 дни от живота на детето с 40%. Забавянето с 24 часа или по-дълго повишава този риск до 80%.

През 2015 г. БХК заведе дело за незачитане на правото на родилка на информирано решение, по отношение на приложените ѝ медицински интервенции по време на раждане, както и за противоправното ѝ разделяне от новородената ѝ дъщеря веднага след раждането.

Научете повече за случая на Живка Александрова и гледайте видеоклипа с нея по-долу:


Източник: bghelsinki.org

 

Вредни ли са националистическите организации?

Идването на „Нощните вълци“ у нас предизвика бурни реакции на различни фронтове.

Като се мине първо през обсъжданията дали изобщо трябва да преминат през страната и се стигне до напрежението, което създадоха още с влизането си у нас.

Веднага след влизането на рокерите на Путин се създаде едно разделение у обществото, като националистически организации и протестиращи се сбиха в Бургас. 

Версиите са различни.

Вижте още: Митов, ние казахме ли ти, че рокерите на Путин са опасни?

От националистическите организации твърдят, че протестиращите са ги провокирали.

В мрежата обаче има видео, на което ясно се вижда как притестиращите са ритани на земята.

След всичко това останха въпросите: Защо тези хора си позволяват такава агресия и защо се движат облечени по този начин?

Те казаха, че просто са отивали да берат билки в гората и протестиращите са ги нападнали.

Не знаем дали наистина си мислят, че някой ще им повярва.

Във връзка с тези събития около националистически организации „Български воински съюз „Васил Левски“ и „Българско национално движение „Шипка“ от отминалата седмица Българският хелзинкски комитет  ни съобщава, че е поискал от прокуратурата да подаде иск за прекратяването им по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) още на 21 юни 2016 г.

От БХК твърдят, че и двете организации са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи общественополезна дейност по реда на този закон.

С писмо до Сотир Цацаров БХК предостави на държавното обвинение данни, публично достъпни в Интернет страницата на двете формирования, че дейността им е насочена против републиката и че те създават тайни или военизирани структури.

По-натам от БХК изреждат членовете от НК, които според тях са нарушени.

На сайта си те проповядват, че „институциите са до толкова неграмотни и корумпирани, че действат като вътрешен враг и разложител на държавата и така извършва ГЕНОЦИД над народа“, което пораждало „задължение на национална съпротива и въстание“. Според тях, ако „народът САМ не се самоорганизира в ОПЪЛЧЕНИЕ […], е обречен“. Твърдят, че е нужно „освобождение на Отечеството“ от „престъп[ния] модел за партийно олигархично управление“. Обявяват „мобилизация“ и набират доброволци за организирана от тях „стрелкова подготовка“. Обявено е и създаването на „подразделение за специални операции и антитероризъм“.

От комитета са категроични, че данните, на които се основава искането, са добити изцяло от собствената Интернет страница на двете сдружения – http://www.bnoshipka.org, както и от публикации и интервюта, отразяващи дейността на организациите в медиите. На сайта си те проповядват, че „институциите са до толкова неграмотни и корумпирани, че действат като вътрешен враг и разложител на държавата и така извършва ГЕНОЦИД над народа“, което пораждало „задължение на национална съпротива и въстание“. Според тях, ако „народът САМ не се самоорганизира в ОПЪЛЧЕНИЕ […], е обречен“. Твърдят, че е нужно „освобождение на Отечеството“ от „престъп[ния] модел за партийно олигархично управление“. Обявяват „мобилизация“ и набират доброволци за организирана от тях „стрелкова подготовка“. Обявено е и създаването на „подразделение за специални операции и антитероризъм“.

Данните за сформиране на паравоенни формирования от организациите бяха потвърдени през януари тази година от техни представители – Владимир Русев и Красимир Симеонов. В интервю за радио „Дарик“ те заявиха, че набират „кандидати за народно опълчение и за подразделение за специални операции“. Отново на сайта си те са обявили българската държава за „нелегитимна“, а партиите – за „незаконни и излишни“.

От общата им Интернет страница е видно, че двете антисистемни формирования са обединени в „Комитет за Национално Спасение „Васил Левски“ („Комитетът“), който е обявен за „обединено формирование на командването, щабовете и ръководствата на регионалните подразделения на Военният съюз, Българското народно опълчение „Шипка“ […]“. Според сайта на двете организации „Комитетът“ трябва да действа като „преходно общобългарско народно правителство до момента на поемането на властта и съдбините на България от издигнатите от народа най-достойни сред достойните представители на Българската нация“.

По твърдения на техни представители, формированията имат структури във всички областни градове, а общият брой на членовете им надхвърля 24 000 души.

БХК завършват с думите: Те са и едни от първите организации, които през 2015 г. сформираха хайки за незаконно задържане на бежанци, пресичащи българо-турската граница, за което БХК подаде сигнал до Районна прокуратура – Бургас също на 21 юни тази година.

Отново ли виждаме едно своеволие и отново ли държавата го подкрепя?

Явно от тези организации сами решават кое е правилно и кое не и го наказват както те сметнат за добре.

Бежанци, българи с разично мислене от тяхното. Всичко е под ножа.

 

А ние задаваме въпроса: Трябва ли да се спрат националистическите организации? Вредни или полезни за нашето общество са те? 

Никой не може да осъди Борисов….

Абе, не разбрахте ли, че Бойко е недосегаем?

Питаме сериозно.

Хубаво е, че поне някой в тази държава търси отговорност в тази държава, но днес за проеден път ни се доказа тезата, че скоро няма да има политици, които да понесат отговорност за действията си или изказванията си.

Какво имаме предвид?

Днес от Българския хелзинкски комиитет (БХК) разпространиха съобщение, че обжалват отказа на Софийската градска прокуратура да образува досъдебно производство срещу министър-председателя Бойко Борисов.

Става въпрос за сигнала на организацията, подкрепен от 41 граждани.

Припомняме, че БХК изпрати сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров срещу премиера Бойко Борисов заради това, че благодари на гражданските отряди, които се организират да залавят нелегални имигранти на границата. Според БХК изказването на премиера е „расистко и подбужда към престъпление“.

Ето и самото изказване, което породи тези настроения:

„Аз се свързах с тези момчета, говорихме. Всяка помощ, която е за полицията, за „Гранична полиция“ и за държавата, е добре дошла […] Но лично разговарях […] разговарях с тях, казах им, благодарих им, изпратих директора на „Гранична полиция“ да се срещне с тях, така че да си координират сигналите и това, което трябва, така че гражданите… тя държавата е наша обща. Всеки, който помогне, само едно „Благодаря“ заслужава.

Така, че вече сме го направили. Факт е, че изпратих от София до Бургас да дойде шефа на „Гранична полиция“, те се бяха свързали с граничарите на местния пункт. Така че само помощ е това.“

Какви са обвиненията?

В сигнала БХК и 41 граждани твърдят, че са налице данни за извършено престъпление по чл. 162, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), тъй като с посоченото изявление Борисов подбужда към дискриминация и насилие, основани на народностната и етническата принадлежност на чужденците, пресичащи българската граница, търсейки убежище. Налице са и данни за друго престъпно деяние – явно подбуждане към престъпление по чл. 320 НК.

Престъпленията, към които премиерът подбужда, са тези по чл. 162, ал. 2-4 НК – употреба на насилие спрямо лица поради тяхната етническа принадлежност; образуване, ръководство и участие в организации и групи, които си поставят за цел или системно допускат такова насилие. Борисов подбужда и към извършване на престъпления по чл. 163 НК – участие в тълпи, събрани за нападение на граждани във връзка с националната и етническата им принадлежност, както и към престъпления по чл. 143, ал. 1 НК – принуда над другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, посредством сила или заплашване.

На 14.05.2016 г. СГП отказа да образува досъдебно производство. Според СГП не е налице престъпление по чл. 162 НК, тъй като използваните от Борисов слова не били „в състояние да предизвикат отрицателни чувства в широк кръг адресати“; Борисов нямал за цел да „налага чувства на вражда, омраза или неравноправно отношение“, а изразил „своя лична позиция“. Не било налице и престъпление по чл. 320 НК, тъй като „не е налице подбуждане към престъпление чрез проповед пред множество хора“.

В жалбата си срещу отказа на СГП правозащитниците и гражданите твърдят необоснованост на отказа и противоречие със закона. „Безспорно е, че Борисов е направил изявленията си не като обикновено физическо лице в частен кръг, а публично в качеството си на министър-председател на България пред множество журналисти с цел и с неизбежен резултат те да разпространят изказванията му сред цялото обществото и от тях то да почерпи позицията на правителството/на държавата по въпроса за деянията на „хайките“ за бежанци. Това не е „лична“ позиция, а е позицията на властта“, смятат оттам.

Прокуратурата изглежда вижда министър-председателя като неадекватен човек, щом го оправдава с това, че нямал „желанието и целта“ да подбужда към престъпления – коментира адвокат Маргарита Илиева, правна директорка на БХК. – Това означава, че според нея той нито знае какво говори, нито знае, че незаконното задържане, принудата и насилието са престъпления в Република България, още повече – когато са расистки мотивирани. Един министър-председател обаче следва да осмисля какво говори и следва да се предполага, че е така“.

Бойко, няма да бъде наказан!

Струва ни се, че нашият премиер каквото и да направи ще му се намери оправдание. Никой не може да го осъди, братче!

Няма значение изказвания, какво пораждат те, колко са обмислени.

Няма значение връзки с мафията – доказани и не чак толкова.

Няма значение досиета.

Най-малкото Бойко Борисов не за първи път е даван на съд от БХК и не за първи път нищо не се е случвало след това.

В края на миналата година БХК поиска оставката на премиера в отворено писмо до него, подписано от адв. Маргарита Илиева, директорка на Правна програма на БХК. В писмото се казваше, че това „искане е заради провала на съдебната реформа, за която бяхте поел пред българските граждани ангажимент, на който изменихте – в случай че някога е бил действителен, в което всъщност няма основание за доверие“.

В писмото се посочва още: „Съдът е значително по-важен от правителството, на което сте началник, а независимостта му е несравнимо по-важна от интересите, които олицетворявате. От нея зависят правата на лицата в България. Лицата зависят от своите права, а България зависи от лицата. Ето защо, България зависи от независимия съд. Тъй като в качеството си на министър-председател след провала на съдебната реформа не сте носител на лице, а на пародийна маска, нямате право да продължавате да представлявате гражданите – лицата, чиито права са застрашени вследствие Вашия провал или отказ да изпълните ангажимента си за съдебна реформа“

Борисов е замесен и в делото на Сретен Йосич, където в прав текст, сръбският мафиот заявява, че неговата незаконна дейност на територията на страната е покровителствана от премиера.

Други хора от подземния свят го потвърждават.

Но има ли предприети действия срещу премиера?

НЕ! 

Бойко е една света вода не напита и никой не може да си позволи да му петни името.

От БХК искат той да обмисля своите изказвания.

Повярвайте ни, той много добре ги обмисля. Дори  изказването с бежанците не е просто казано в нищото.

Борисов отдавна разбра, че да се прави на шут просто му носи дивиденти, а дори и глупавите му изказвания са един много добре обмислен ход.

За жалост обаче това е проблемът. Никой не търси отговорност на Борисов. А трябва!

Иначе ставаме свидетели на едни от най-глупавите изказвания у нас, казани от един от най-високопоставените мъже в държавата.

Непълнолетно момиче осъди България в Страсбург!

Приятели, днес ще ви запознаем с една не толкова положителна история. Ще ви разкажем за едно момиче, което е лишено от свобода и изживява огромен кошмар. Толкова огромен, че то предпочита да не живее и два пъти прави опит за самоубийство.

Това е история за следене, тормоз и страх – всичко това преживяно в един интернат.

Текстът първо е публикуван на сайта БХК (bghelsinki.org), а ние го препечатваме с тяхното изрично съгласие. 

Историята на Дарина

Дарина е родена през 1999 г. в град Плевен. Израства в проблемно семейство. През август 2012 г. с решение на директора на дирекция “Социално подпомагане“ в община Плевен Дарина, която става жертва на трафик с цел сексуална експлоатация, е настанена в кризисен център за деца, пострадали от насилие. В случая на Дарина мярката по настаняване е удължена на няколко пъти и тя остава в центъра около година. Съгласно стандартите, препоръчително е престоят в такава институция да се ограничава до 3 месеца, като по закон не може да превишава срок от 6 месеца, защото институционализацията влияе негативно върху развитието на едно дете.

През април 2013 г. местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни иска от съда да премести Дарина във възпитателно училище-интернат (ВУИ) с цел да бъде предпазена от възможно сексуално посегателство, тъй като трафикантите отново се свързват с нея. Съдът не уважава искането и посочва, че настаняването на момичето в интернат е вероятно да има отрицателно въздействие върху психическото и социалното ѝ развитие предвид неблагоприятната среда, която този вид услуга предлага.

Месец по-късно комисията отново иска от съда да позволи преместването на Дарина, тъй като тя на няколко пъти бяга от кризисния център, идва от нестабилна семейна среда и общува с хора, които я подбуждат към неморално поведение и я склоняват към проституция. Този път искането е уважено и въпреки молбата на момичето да не бъде настанявано в интернат, съдът определя тази мярка за неопределен срок (до три години). Дни преди преместването си Дарина прави опит за самоубийство. След двудневен престой в болница тя все пак е изпратена във ВУИ в село Подем. Възрастните, които я склоняват към проституция, така и не са наказани.

Живот в интерната

Настаняването във ВУИ е най-тежката възпитателна мярка и представлява лишаване от свобода, тъй като се осъществява против волята на децата. В България в интернат се настаняват деца, извършили престъпления, както и „противообществени прояви“, определени от 60-годишен все още действащ Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, а именно скитничество, просия, проституция, злоупотреба с алкохол, наркотици и др. България наказва и лишава от свобода деца в риск, които вместо това се нуждаят от помощ и подкрепа.

Животът на Дарина в интерната е изключително труден. Според данни на Български хелзинкски комитет (БХК), както и на други национални и международни организации, насилието в този вид институция е широко разпространено. През 2014 и 2016 г. Върховната административна прокуратура извърши проверки във връзка с нарушения, касаещи корекционно-възпитателната работа по отношение на настанените в интернатите деца и упражняваното от страна на възпитателите физическо и психическо насилие и унизително отнасяне.

Според решението на съда опасността от сексуално посегателство над нея, заради което е настанена, е продължило да съществува. Също така образованието ѝ на практика е преустановено поради лошото качество на обучение в институцията. За периода 2011 – 2013 г. включително в интерната в Подем едва три ученички са получили дипломи за средно образование при среден успех от 3,67.

През ноември 2013 г. Дарина прави повторен опит за самоубийство. Този път с още четири други момичета. Регистрирани са и други подобни инциденти в тази институция.

Делото в Страсбург

През 2014 г. Дарина завежда дело, водено про боно от БХК, в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) заради настаняването ѝ в интернат. Тя се позовава на член 5.1. от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), засягащ правото на свобода и сигурност. Дарина твърди още, че е нарушено и правото ѝ да обжалва законосъобразността на задържането (чл. 5.4. от ЕКПЧ). Делото ѝ засяга и член 8 от Kонвенцията (право на зачитане на личния и семейния живот), тъй като кореспонденцията и телефонните ѝ разговори са били следени във въпросната институция.

В делото Д. Л. срещу България ЕСПЧ отбелязва, че 60-годишният български Закон за борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните многократно е бил критикуван от национални и международни организации. Съдът обаче отчита, че настаняването е било извършено с образователна цел, както и за да предпази момичето от опасната среда, в която живее, и не намира нарушение на член 5.1 от Конвенцията.

Съдът намира, че има нарушение на член 5.4. от Конвенцията, тъй като на Дарина не е предоставена възможност за периодично преразглеждане на решението за настаняване в интернат. Според българското законодателство няма периодичен съдебен контрол, а настанените деца, както и техните родители, нямат право да поискат преразглеждане на възпитателната мярка. Само местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни имат тази възможност.

В решението се отделя внимание и на факта, че всички телефонни разговори на Дарина, както и на другите настанени деца, са били следени, без оглед на това, с кого е разговаряла – включително с членове на семейството, организации, защитаващи правата на децата и др. Съдът заключва, че подобна практика не е основана на индивидуална оценка на риска и представлява нарушение на член 8 от Конвенцията.

Съдия Шифра О’Лиъри от Ирландия изразява особено мнение и несъгласие с решението на ЕСПЧ по член 5.1. Според нея лишаването от свобода на Дарина нарушава правото ѝ на свобода и сигурност и не е целесъобразно, заради множеството проблеми установени в интернатите. Също така българската държава не е изпълнила ангажимента си да създаде работеща система, която по адекватен начин да адресира проблемите в сферата на детското правосъдие. Както отбелязва съдията решението за настаняване в интернат е преди всичко наказателно и репресивно и по никакъв начин не отговаря на нейната нужда от психологическа подкрепа като жертва на трафик и преживяните негативни последствия от институционализацията. Тя припомня още, че по приетата от българското Министерство на правосъдието Пътна карта за изпълнение на Концепцията за държавна политика областта на правосъдието за детето към днешна дата не са направени конкретни стъпки, включително отмяната на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Срокът за изпълнението на пътната карта беше 2013 – 2014 г.

Това не е първото дело, засягащо проблемите на системата на детското правораздаване в България, както и на системата на закрила за деца изобщо. През 2011 г. България е осъдена по делото А. и други срещу България, което касае настаняване във ВУИ на пет жалбоподателки. В решението си Съдът изразява мнение, че дори най-краткият от тези периоди (около седем месеца), през които А. е била настанена в тази институция, е достатъчно дълго време, за да се усетят в пълна степен отрицателните ефекти на рестриктивните мерки. Поради това Съдът заключава, че настаняването на жалбоподателките във ВУИ представлява лишаване от свобода.

През септември 2015 г. БХК, Институт по социални дейности и практики и Национална мрежа за децата призоваха за незабавна реформа в детското правосъдие. Едно от ключовите искания на кампанията беше свързано с незабавното закриване на социално-педагогическите интернати като този, в който е била настанена Дарина. Подкрепете исканията на кампанията “Детство без решетки”, като подпишете петицията сега.

*Истинското име на момичето не е Дарина

Източник: bghelsinki.org

БХК отново съди България

1336992944_1

Българският хелзинкски комитет (БХК) ще съди за 4-ти пореден път България.

Това ще се случи в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) заради смъртта на дете, починало в дом за деца с умствена изостаналост в с. Петрово, област Благоевград, през 2005 г.

Историята определено е гнусна, от онези, които се покриват и се забравят. Поредната такава от домовете за деца.

Лекарите констатират, че детето е починало от системно занемаряване, довело до болестно недохранване.

Когато умира, 11-годишната Ралица тежи едва 8 кг.

Прочетете повече „БХК отново съди България“