Етикет: Булгартабак

Медиите и институциите са абдикирали, а Борисов е единственият източник на информация – какво искате от тази държава?

zx620y348_2196340

За нея колегите казват: „Тя е от онази в последно време рядко срещана порода журналисти, които много, ама много обичат работата си и я вършат със страст и решителност.“ 

Нещото, което на нас ни направи впечатление е свободата, с която говори Полина, чувството за хумор и професионалният подход.

Вижте какво сподели с нас Полина Паунова:

img_3629

Полина Паунова сега?

Журналист.  Много е глупаво журналистът да бъде в центъра на вниманието, затова и подобни въпроси са ми странни. Работата на журналиста е да насочва вниманието, а не да се кичи с него.

Да започнем разговора от последното интервю на Цветан Василев – защо според теб прокуратурата не взе под внимание твърденията, които бяха изнесени от него, въпреки че с тях се потвърждават много от разследванията по темите КТБ и Булгартабак?

Отговорът е прост – защото ги доказва.

Затова не го взеха предвид. Прокуратурата може да вземе предвид всяка една тъпотия, съжалявам за грубия език. Но – всяка една глупост може да представлява за прокуратурата, стига тя да е подадена от правилния човек.  Като пример – ако помните как прокуратурата разследваше заговор за убийството на Пеевски.

Колкото до интервюто – Цветан Василев говореше с факти, така обилни за първи път, защото имайте предвид, до този момент той даде доста интервюта, но нито едно от тях не съдържаше толкова имена и факти, колкото последното. Това интервю, разбира се, е много добре премислено. След като го прочете човек се вижда целта му – да се отърси по някакъв начин, или да се отличи от бившите си вече съдружници. Ние нямаме съмнение, че той е бил част от цялата тази ситуация и това, че той няма да се саморазкрие като – „и аз бях във всичко това“. Затова е необходимо да се чете с необходимата скептичност или съмнение, както искате – така го наречете.

Та… когато излезе интервюто, това беше един много добър тест – да проверим дали фактите, които до този момент са изговорени, са верни. С отказа от проверка на твърденията на Василев и имената, които той разкрива – защото той говори за конкретни личности, за хора от службите, всъщност прокуратурата потвърди това, което е казал самият той.

Едва ли има човек в България, който може да се усъмни в това. И пак отварям скоба – говорим през цялото време с уговорката, че Цветан Василев не е сълза от еднорог. Думите му трябва със сигурност да бъдат поставяни под съмнение, но, за да знаем кое е вярно, кое не е вярно, преувеличава ли, прикрива ли, какво преувеличава, кого прикрива, в какво да се съмняваме, и какво да приемаме като база, на която да стъпят разследвания (в това число и журналистически), трябва да има някакви институции в тази държава, на които гражданите да имат доверие.

Но пък я погледнете от друга гледна точка – ако от държавното обвинение бяха съобщили, че ще проверят думите на Василев, а след това излязат и кажат, че няма нищо вярно в тях – дали някой щеше да повярва на това?

Тоест, институциите в тази страна са до такава степен делегитимирани, че каквото и да направят или кажат, всъщност значение няма. Затова и живеем в слухове, тъй като няма кой да ги потвърждава, за да станат факти, или да ги разсее, за да е ясно, че са лъжи. Така че… налага ни се да се ориентираме сами в слуховете и да се опитваме да ги дешифрираме.

Като заговорихме за прокуратура – каква е ролята според теб на Сотир Цацаров в тази цялата схема – можем ли да кажем, че той се опитва да прикрие фактите, или играе ролята на защитник на правото? Тъй като, както видяхме, бившият правосъден министър Христо Иванов също настояваше активно за проверка на твърденията, но в един момент излезе главният прокурор и каза, че няма да се занимават с това…

Не мога да кажа каква е ролята на Сотир Цацаров, защото това би било присъда.  И аз, и вие можем да се ориентираме по публично достъпната информация, или по слуховете. А публично достъпната информация по темата „Цацаров“  започва с онова прословуто изречение „Ти си го избра“.

Имаме един запис, който казва че Борисов си го е избрал, и едни действия, които показват, че това, ако не 100% вярно – то поне е силно вероятно. Видимо е, че прокуратурата има фаворити, любими хора, и врагове. Фаворитите не са разследвани, дори напротив – разследват се мними поръчения за убийствата им, например.

Цацаров до този  момент не е доказал по никакъв начин в публичното пространство, че иска да управлява една реформирана, модернизирана институция, която да не е от посттоталитарен тип.

В България прокуратурата е постсоциалистическа. Тя има всички белези, за да я определим като такава, защото е институция – силно централизирана.

Това не е мое заключение. Това е заключение на Веницианската комисия.

А тук ще цитирам и едно интервю на адвокат Даниела Доковска – прокуратурата представлява артериите на властта в България. Като се напаснат тези пъзел-парчета, ясна ли е ролята на Цацаров?

Вярваш ли в тайната власт, имам предвид масонските ложи и лобито им над политическите решения?  Както видяхме – законопроектът, който трябваше да ги разкрие, отново беше променен в тяхна полза.

Виж, това не е мистичен и задкулисен свят, в който едни хора, преоблечени по карнавален начин взимат решения. Трябва да излезем от тази теория на конспирацията.

Много по-просто изглеждат нещата.

Давам пример – дали ще говорим за ловна дружинка, или ще говорим за масонска организация, в която някакви чичовци се събират – няма голяма разлика. На практика това са неформални контакти. Или иначе казано – едно ядене и пиене (защото дълбоко подозирам, че побалканчените масони правят основно това заедно) да „опрощава грехове“.

И, за да не звучи патетично това с греховете – това са зависимости, взаимни услуги. И тези „услугвания“ варират от това да звъннеш по телефона, когато те спре КАТ и стигат до там, когато те разследват , пак да звъннеш по телефона.

Министър може да се обади на съдия, депутат може да се обади на прокурор… Затова не е допустимо магистрати да членуват в тайни организации.

Не става дума наистина за илюминати, масони, кеймтрейлс и прочие. Става дума за облаги, които едни хора консумират от познанството си един с друг. На колкото по-високо ниво са хората, които се събират тайно, на толкова по-високо равнище са договорките, които те постигат.

Най-просто казано – обвиване в мистика на шуробаджанащината.

Според теб има ли пряка зависимост между трите вида власти в България?

Има пряка зависимост и тя е в парите. Дори между четирите вида власти, ако сложим и журналистиката, те са обединителният фактор. Дори самият Цветан Василев го казва в интервюто си. Там твърди, че няма едър бизнесмен, който да не се отчита пред партии.

Отчитането означава, че не става дума дори за еднократно даване на пари. Отчитането означава, че си плащаш един вид „наем“. И ако такова е положението за едрия бизнес, представете си какво е то за дребния бизнес. Когато си бизнесмен например в Кърджали, трябва да се отчиташ на местните управници.

Става дума за мащаб.  Местните медии те покриват, когато се отчиташ в Кърджали, но пък същото се случва и на национално ниво.

Преди време се опитах да направя едно проучване колко са зависими регионалните медии, тоест – какво пречи на работата на регионалния журналист. Това, което връзва ръцете на колегите в страната, е същото, което връзва и нашите ръце тук.

Само че там е два пъти по-гадно, защото мащабът е по-малък. Т.е. на дребно е.  Там месният общински съветник държи сайт, друг общински съветник от различна партия държи вестник и са разделени на лагери. Бизнесът също е разделен на лагери по места. Тоест партията Х протектира Пешо, който има птицекланница например, а партия У протектира някоя строителна фирма. Медиите, свързани с париите Х и У пазят хем партиите, хем в едната медията рекламира птицкланница, а в другата – строителна фирма.

Всяко едно нещо, което ви се струва смущаващо в обществено-политическия живот, което е видимо, го има в умален мащаб в различните населени места.

След като заговорихме за журналистика, каква е медийната среда в България? Ето като пример можем да дадем казуса с Лили Маринкова и скандалното  ѝ уволнение, както и решението на фондацията „Радостина Константинова“ да не връчва наградите на „Биволъ“.

Ако се върнем назад и стигнем до 2013 година със скандалното назначаването на Пеевски в ДАНС и след първоначалното общо възмущение, помните – последваха безрадостни дълги дни на протести. Бяха свързани с медийна пропаганда, с атаки срещу хората, които искаха нормализация в държавата. Това противопоставяне се натрупваше и натрупваше, тлееше и клокочеше, за да се превърне един ден от дълбока разделителна линия  в лагери на едните, и лагери на другите.

Освен че в обществен план се разделихме на лагери като агитки на футболни отбори, същото се случи и в журналистиката. Ние се превърнахме във фенове, или в анти фенове. Изчезна голяма част от критичността, появиха се едни „наши „и „ваши“, и тук не правя изключение сред никого. Появиха се  по-приемливи и по-малко приемливи (според критериите на всеки лагер), което убива журналистиката генерално и журналистите един по един.

За да бъдеш журналист, трябва да бъдеш критичен, тоест – не трябва да си губиш способността да се съмняваш във всичко.

Когато си фен това изключва съмнението. От тази гледна точка 2013 година и следващата 2014 година, когато се разви тази „фенщина“ в обществото, са преломни за качеството на журналистиката в България. Всъщност тогава се разкриха доста зависимости – печатните медии започнаха да изчезват все повече и повече, авторитетни български медии доскоро, започнаха да публикуват материали под псевдоними за важни политически събития. Говоря за в. „Труд“, който всеки божи ден докато Христо Иванов беше министър на правосъдието, публикуваше анализи от никому неизвестен журналист срещу правосъдната реформа.  Накрая Блъсков излезе и каза, че под въпросния псевдоним се криел лично той. Това е доста нагледен пример за случващото се.

Какво да кажем повече…

И сега отиваме към Лили Маринкова.

Тя не е от никого, ако мога да се изразя така. Тя е от тези журналисти, които успяха да се запазят еднакво критични и към единия, и към другия лагер. Затова Лили Маринкова спря да е модерна. Агитките си създават свои модни тенденции. Лили Маринкова не се вписа в нито една от тях. Това не е тъга за нея, а е похвала. Но е тъга за обществото. По тази причина никой не я защити.

Най-добро сравнение може да се направи с Волгин и свалянето на предаването му „Деконструкция“. Той продължава да е в ефир – води „12+3“, но получи огромна подкрепа за свалянето на „Деконструкция“. Помните протестите пред БНР, на тях присъстваха функционери и на БСП. Ето това казвам – агитката си подкрепи агиткаджията. Това при положение, че Волгин не бе свален от ефир.

Лили Маринкова беше свалена от ефир и не се случи такова нещо, просто защото няма агитка.

Много малко действащи колеги се подписахме в подписката за подкрепа на Лили Маринкова. В тази подписка има сравнително малко журналисти. Това, че гилдията не се включи активно, говори само едно – вече няма гилдия.

Как ще коментираш невръчването на награда на „Биволъ“ за техни разследвания по темата „Сараите на Доган“?

Тук отговорът ще бъде горе-долу същият. Блъсков излезе от Фондация „Радостина Константинова“. Това не доведе до връчване на наградата, но именно този факт, че „Биволъ“ нямат награда за разследванията си, до голяма степен потвърждава истинността на тези текстове.

Живеем във времена, където отрицанието всъщност е потвърждение.

А това по-добре, или по-зле е за обществото?

Естествено, че е по-зле, защото как предлагате това общество да се ориентира? В момента фактите сами по себе си нямат стойност, защото няма кой да се занимава с тях. Нямаме журналистика, която да ги чопли, нямаме институции, които да ги разследват, когато се налага, нямаме адекватни партии, които да ги обясняват.

За жалост в България отдавна не се говори за политики. Няма идеологически сблъсък. А като няма тези неща – няма здрава основа.

Когато партийната система е пред срив, журналистиката е във фактически срив, а съдът е подчинен на прокуратурата – няма как обществото да разбере какво се случва, защото нищо не си е на мястото.

От 2009 година, с идването на власт на ГЕРБ, се зароди една нова тенденция и това е, че в държавата има само един източник на информация – и това е Бойко Борисов.

Преди това имаше вътрешнополитически живот – имаше идеологически спорове, различни аргументи, а сега няма нищо. Когато липсва вътрешнополитическият сблъсък, няма как да има междупартиен сблъсък. Журналистите също лесно се дадохме. И, ето че това е омагьосан кръг – нямаш факти, имаш само изказвания на Борисов, нямаш критичност, нямаш институционалност. Ориентирането в обществените отношения трябва да се случва пипнешком, а нормалният човек не се вдава чак толкова в това.

Как ще коментираш факта, че много често в България медиите са използвани за отвличане на вниманието? Добър пример е това, когато пред „Биволъ“ министър Бъчварова потвърди, че Георги Костов е бил на тайна вечеря в Поморие, на една маса с мафията и веднага след това стана скандалът с Вежди Рашидов, и всички насочиха вниманието си натам.

Много често сме свидетели на такова замаскиране на очите, но понякога наистина е съвпадение.

Вежди Рашидов не е интелектуалец. Както за един неинтелтуалец е присъщо да се бие с катаджия на пътя, така той задръства ефира с думи. Този неинтелектуалец си е позволил да направи забележка на колега, доста груба, и ние всички се хващаме за това, защото не можем да се хванем за реалните неща, които пречат на журналистите в България да работят.

Защото, ако колегията се хване за по-дълбочинните проблеми, половината колеги ще останат без работа.

Ние като журналисти сме много обидени, че нямаме свобода на словото, но не можем да го кажем, точно защото нямаме тази свобода. И когато ни се появи такъв повод, като този с Рашидов, който е толкова очеизваден, че няма как да не се реагира, ние се хващаме за него като удавник за сламка. Защото в тази ситуация бунтът е лесен. Много е лесно да се съпротивляваш на официално казани думи, защото тогава няма голяма заплаха. А, за да се стигне дотам, че Рашидов да си позволи да ги каже, журналистиката е била унижавана по безброй други начини, срещу които бунт не е имало.

И не говоря само за журналистиката. Виждате какво става в съда.

Случаят със съдия Мирослава Тодорова преди години също е показателен. Когато в ръцете на Цветанов беше целият репресивен апарат, тогава само, Съюзът на съдиите, под ръководството на съдия Тодорова, успяваше да каже нещата, които си мислим всички, при това да ги каже официално и видяхте какво последва – уволнение.

Какво мислиш за предстоящите президентски избори? ГЕРБ все още нямат кандидат…

Според мен най-хубаво е ГЕРБ да си кажат кандидата след изборите. Чиста работа! Така ще може да си го посочат и да се приключи. Специално за мен в тези избори са много по-интересни кандидатите тип Жорж Ганчев, Радо Шишарката от т.нар. сериозни кандидати.

Защото тези по-различни кандидати са със същото в обществото влияние като това на сериозните. Единствената разлика е, че смешните, маргиналните кандидати нямат зад гърба си Пеевски или Цветанов. Ако ги имаха зад гърба си, 300% някой от тях щеше да стане президент.

Мислиш ли, че Борисов ще се кандидатира?

В момента е време, в което каквото и да каже човек, все ще е вярно. Аз смятам, че Борисов не желае да бъде президент, защото реалната власт не се намира в президентството. А и, ако той стане президент, трябва да се откаже да бъде партиен лидер, което означава, че трябва да си упражнява властта в партията през ръка. А колкото и да е силен, по този начин се управлява много по-трудно. Борисов ще се кандидатира, само ако се налага. Ако няма външна сила, той няма да го направи, защото на този етап това не му е необходимо.

Самият отказ на Росен Плевнеливе да се кандидатира за втори мандат, въпреки подкрепата от десни организации, на какво се дължи?

Не съм сигурна дали Росен Плевнелиев не искаше да бъде президент. Не знам какво доведе до този момент. Ако си спомняте, той беше казал, че ще обяви дали ще се кандидатира отново юни месец, а го направи доста по-рано. Не знам дали беше накаран да направи това, или този ход е негово лично решение. Изглеждаше ми по-скоро като кризисен ход, който не бе плод на твърда лична убеденост, а трябваше да направи поради външна намеса.

Наред с достойнствата на Плевнелиев трябва да си дадем сметка, че той позволяваше в целия си мандат вмешателство от страна на Борисов.  Наистина на няколко пъти президентът се опълчи на властта в полза на гражданите, но забележи – това се случваше, когато властта не бе ГЕРБ. Плевнелиев беше много труден за решения срещу ГЕРБ и много лесен за решения срещу Орешарски. Това е човек, който излезе и в интервю за чужда телевизия и обяви – „Аз съм от ГЕРБ“. В което няма кой знае колко лошо, защото той беше избран от тази партия, но смелостта на Плевнелиев срещу Орешарски не може да се сравнява с тази срещу Борисов.

Защо стигаме до време, в което проблемите в страната се трупат, но хора по улиците няма?

Защото се измориха. Има толкова много поводи за протестиране, че ако се протестира срещу всичко, ние няма да можем да се приберем вкъщи. Все пак смятам, че макар и на лагери, макар и силно разделени по някакви теми, извън обществената поляризация, ако има голямо събитие-провокатор, протести ще има. Между другото и предишният и сегашният кабинет Борисов са плашливи от недоволство срещу него.

Борисов се плаши, когато не го харесват. От тази гледна точка, когато протестите са били за нещо много конкретно, са генерирали гражданска енергия, събирало се е недоволство.

Но глобални теми, като реформите в МВР например, или съдебната реформа, не могат да генерират такава гражданска енергия, защото тези теми не се разбират от много хора.

В такъв случай обаче самите гилдии са тези, които трябва да настояват за промяна и да не се отказват. През годините видяхме, че има такива хора, които работят и дават идеи.

Но тук пак идва ролята на журналистиката.

Ако ние не говорим, няма как тези проблеми да станат обществено достояние. Ако не обясним, няма да има разбиране по темата. А ако никой не вникне в темата, няма как да се възмути.

Редовият човек не се вълнува от генералните проблеми на държавата – той се вълнува от това да има сигурно ежедневие.

И, за да обясниш, че за да има нормално образование, трябва да има нормална държава, а за да има нормална държава, трябва да има правов ред, трябва да има журналистика, а не фенове на разните му там отбори.

Какво трябва да се промени, за да има някакъв прогрес в България?

За да се правят крачки напред, трябва всеки да се занимава с това, което умее и да не се скатава. Журналистите например, трябва да казваме нещата такива, каквито са и да им намираме доказателства. Ние се омързеливихме. Занимаваме се с теми с лесно съпротивление, няма ровене, няма търсене. И като го няма това – няма как различните тези да бъдат доказани. Няма как да бъдат правени разкрития и оттам няма как да бъде търсена отговорност. Всичко е много свързано. Критичността ни е проблемна.

Генералният ни проблем е, че няма плътност. В нищо.

Смяташ ли, че журналистиката, наречена 4-та власт, е подчинена?

Генерално погледната е така. Ако почнем от журналистическото образование, което е пълна трагедия, и от него излизат осакатени хора. Те не знаят как се пише репортаж, как се пише дописка, защото не са научени. А като излязат от университета най-често отиват във вестник, който официално не се води на Пеевски, но пък всъщност е. И там се сблъскват с цензура, с понятието, познато в българските медии „за този не пишем лошо, защото ни е приятел“. Там се запознават с редактор, който иска да си избута „работния ден“ и вече е претръпнал, не му пука. Там се доосакатяват.  Тези ненаучени в университета млади хора, влизат директно в машината от зависимости и „приятелски услуги“ и така всъщност се изграждат хора, които са закърмени с изврата на професията.

Достигнала ли си това ниво на удовлетворение от това, което правиш?

Не знам, честно. Ама не знам дали трябва да се работи журналистика в България. Колкото до мен лично – харесвам екипа, с който работя, харесвам си медията.

Но генерално погледнато да работиш като журналист в България не е особено удовлетворително. Всичко е за отбиване на номера. Според мен един млад човек не бива да се занимава с журналистика в България. Няма да забравя Ясен Бояджиев, с когото сега работя в „Медиапул“, преди точно 10 години ми правеше интервю за работа в „Инфорадио“. Та, тогава той ми каза: „Ако искаш ела утре за първи работен ден. Но, ако ме питаш – не идвай, не ходи и другаде, млада си, моментално напусни държавата“.

Тогава не послушах Яшо. Но, ако сега трябва да дам съвет на някого на 20 години, ще му кажа това – бягай оттук.

Какво те мотивира да продължаваш?

На първо място ме мотивира това, че съм успяла да извоювам да казвам точно това, което мисля. Без да се съобразявам с това, че някой на някого е приятел. Тоест, че не работя в среда, в която някой ми се обажда да спирам текст, или се налага да  се автоцензурирам.

Това е щастие – да правиш нещата така, както ги разбираш.

Снимка: Велко Ангелов – Капитал
Интервю на Веселин Диманов

Мръсните пари захранват пеевщината и модела КОЙ

Интервю с Атанас Чобанов главен редактор на сайта за разследваща журналистика „Биволъ“. Техните разследвания разкриха връзката Пеевски-Доган-Борисов, пътят на контрабандните цигари от „Булгартабак“ за Близкия изток. Показаха и разледваха морския сарай на Ахмед Доган, намиращ се на бургаския нос Чукалята в парк Росенец, аферата „Яневагейт“, „Дюнигейт“ и извадиха на показ много други важни за обществото проблеми, в които са замесени политици, общественици и бизнесмени.

 

zx620y348_2697154

Атанас Чобанов е български журналист роден в гр. София. От 2010 година е главен редактор на сайта за разследваща журналистика Биволъ партньор на Wikileaks и OCCRP в България. Работи още като научен работник в CNRS, в лабораторията MODYCO.

13620016_1487502664609012_1103702026979311738_n

*********************

Какво е нивото на журналистиката в България?

Журналистиката у нас е в упадък като качество на материала, който се излъчва, и начинът, по който се информират хората. Задълбочаването по темите, над които журналистът трябва да бди, не е на ниво, а поддържането на баланса с властта и това тя да не скрива всичко, което е нелицеприятно като злоупотреби, корупция и т.н., също куца.

Журналистиката в България абдикира от функцията си да бъде „куче пазач“ и да налага теми, от които властта бяга. Навсякъде по света, ако има нещо, което властта не желае да бъде публично, то това действа като виагра на журналистите да работят именно върху това, а при нас действа като бром. Когато има сигнал отгоре, че не се желае да се работи по дадена тема, всички заспиват и забравят.

Дали има обажданя по телефона, СМС-и и изобщо някакви действия срещу главните редактори, оставям те да си кажат. Но има много свидетелства, че в България нещата стават по този начин. Ще дам пример: мога да цитирам американския посланик Джон Байърли, който казва, че журналисти са идвали и са се оплаквали, че Бойко Борисов плаща за позитивно отразяване и наказва за негативно.

Вие сте главен редактор на сайта за разледваща журналистика – „Биволъ“ от 6 години. Какъв е пътя на разследващия журналист и как може човек да се докаже в тази среда? Какво се изисква?

Разследващата журналистика има една особеност, че тя може да е справедлива, но не може да е неутрална. Тя е ангажирана.

Когато разследваме нещо, не го правим просто, за да покажем как стоят нещата и да има различни гледни точки, които трябва да уважаваме. Ние го правим, за да покажем гледната точка, която показва справедливостта в това, в което сме разследвали. Иначе за какво сме го направили?

Какво търсим с тези разследвания? Да покажем, че общественият договор е нарушен от институция или изобщо от някого. Разследващата журналистика заема позиция и това я прави партизанско занимание. За да бъде оправдана тази партизанщина, то тя трябва да бъде в обществен интерес. Ако видите материал, с претенции да е разследващ, в полза на някоя коорпорация или властта, каквито сме виждали за съжаление в България, това не е разследване, а поръчкови и пропагандни материали.

Стандартите за развитие на този вид журналистика са известни отдавна. Те се едни и същи от много години – да се събират доказателства, които да са неопровержими, документални, или да имаме минимум два източника. Информацията да бъде изчерпателна, подробна. Да няма празноти и да има голяма проверка на фактите.

Разследващата журналистика е мултидисциплинарен феномен, защото се налага все по-често журналистите да бъдат специалисти по теми, по които не са учили и за които нямат ценз, но те се самообразоват в хода на разследването, за да могат да отсеят достоверното от недостоверното. Задължително за разследващата журналистика е да се отдава дължимото на колегите, които са работили по дадена тема преди теб. Много рядко се случва да пишеш по тема, по която не е писал някой друг. Трябва много коректно да се цитират източниците от колегията.

Вашите разследвания са по теми, които в последно време не влизат в телевизионния ефир и много рядко са цитирани от други медии, въпреки че са защитени с доказателства. Според вас на какво се дължи това – страх, редакторска намеса?

Бих казал по-скоро, че наблюдавам периоди в отразяването на нашите теми. Има периоди, в които даже има свръх отразяване. Такъв беше случаят с Дюнигейт, когато всички медии се нахвърлиха на темата и я нищеха в продължение на седмици. По същия начин успяхме да наложим и темата Яневагейт.

Но това се дължи и на подхода, който ние изпозлваме – да пускаме информация на парче, за да видим как властта и институциите ще реагират, и съответно да докажем, че лъжат. Те се опитват да ни баламосат, че нещата не са такива, но следващата порция информация ги опровергава. Това е класически прийом, за да извадим информация от институциите, които не искат да говорят по принцип.

Така че, не винаги сме били натикани в ъгъла на игнорирането от страна на другите медии, просто в момента сме в един период, в който цитирането на наши разследвания е табу. Което табу беше пробито по най-глупавия начин от Петьо Блъсков и Фондация „Радостина Константинова“, когато отказаха да ни дадат наградата, за която бяхме номинирани, точно за темите табу. То пък се получи Ефектът Стрейзънд и навсякъде се разбра, че има такива теми, че са ни дали награда за тях, ама някой ни я е отнел. Това е парадоксът – когато се опитваш да потискаш една информация, за да не излиза, в един момент налягането се покачва и тя избива отнякъде.

Но наистина в момента сме в период, в който нямаме чуваемост, защото не следваме мейнстрийм новините. Ние следваме собствена адженда и темите, които развиваме не са тези, които наблюдаваме в големите медии. Дори се прави опит да се спускат теми, за да се заглушат нещата, които ние сме публикували, които са изключително скандални.

Може ли да дадем като пример и последната информация около празнуването на МВР заедно с представители на мафията?

Да, може. Висши магистрати, полицаи и главният секретар на МВР Георги Костов отиват на вечеря в заведението на Пламен Петков, който е началникът на Божо Кравата, който няколко дни по-късно прави кървавия екшън с Митьо Очите. Те отиват неслучайно там, а защото са поканени от един прокурор, който е в много близки отношения със собственика на заведението, който е един от босовете на организираната престъпност.

Това е много скандален случай. Трябва да се знае кой е бил там и защо. Ние имаме официален отговор и от МВР, и от ВСС, в който потвърждават, че Георги Костов е бил там, при това командирован. Ясен Тодоров, шеф на Етичната комисия е бил там, при това и той командирован. Но по това нещо се мълчи. И не само се мълчи, ами и излизат едни теми, които са претоплени манджи, неновини, които имат за цел да заглушат тази тема и на нея да не се обърне внимание. Всичко се прави с цел. Защото след време, ако попиташ главните редактори: „Защо не отразихте тайната вечеря в Поморие?“, те ще ти отвърнат „Ами имахме други теми!“. Това е стар трик, за да се насища медийното пространство с ненужна информация.

Не смятате ли, че обществото не реагира на журналистиката в последно време?

Има такъв момент. За съжаление имаме претръпване. Толкова много са разкритията за корупция и злоупотреби, а толкова малко действия има за предотвратяването им. Имаме едно премирение и едно такова балканско „Ние така ще си караме“. Няма го желанието да се борим с корупцията и да си оправим държавата.

Има воля да се скрием, да се наведем, да се снишим. Това обезверява хората, но резултатът е много трагичен – те си заминават. Емигрират е страни, където се чувстват по-добре материално и вероятно и духовно.

Има ли политически натиск към независимите журналисти?

Явно да. Свидетели сме на заплахи на журналисти, като последният случай с Вежди Рашидов например, който заплаши Георги Ангелов от БНТ. Уволнения като това на Лили Маринкова. Защо трябваше да я уволнят като журналист? Добре, новият директор не иска да работи с нея в екип като директор на „Хоризонт“, но защо изобщо се спря цялото предаване „Неделя 150“, точно няколко месеца преди изборите?

Това е чист политически ход, който ще има тежки последствия за нивото на медийната свобода в България. Политиците се изнервят, защото контролират съдебната система и всички органи, които могат да им навредят, но това, което няма как да контролират напълно е общественото мнение. И когато информацията за техните безобразия придобие публичност, това ги дразни.

Политически ход ли е оттеглянето на Делян Пеевски изчезна. Как може да тълкуваме това?

Да кажем, че временно е изчезнал. Той изчезна само физически, но моделът КОЙ все още го има. Докато има генератор на мръсни пари в тази държава, пеевщината и моделът КОЙ ще продължават да съществуват и да изкривяват медийната среда в България. И не само.

Тоест връзката Борисов-Пеевски-Доган не е по никакъв начин прекъсната?

Тя няма как да бъде прекъсната, защото тя е изконсумирана. Тоест те са „родили“ и не може да се откажат от общото си чедо, защото всеки държи другия с компромати за това как са си разделили „Булгатабак“ и са получили комисионни от по 10% за всеки. Поне според нашите проучвания нещата са станали така. Става въпрос за комисионни като част от сoбствеността и тази собственост генерира някакви печалби. Булгартабак беше генератор на мръсни пари, които идваха от контрабанда на цигари от Близкия изток. Става въпрос за около 200-300 милиона долара годишно.

Отношенията им не са приключили и няма как да приключат, според мен. Това, че Борисов се опитва да се разграничи от Пеевски, е само фасада. Пеевски може да се погрижи от чужбина да поддържа производството на контрабандни цигари и от Дубай.

Реформа в съдебната система на България може ли да доведе до промяна? Смятате ли, че тогава наистина службите да започнат да обръщат внимание на работата на журналистите?

Недостатъчно е само реформа според мен. Трябва и лустрация. Това е разликата с румънския модел. Там се извърши лустрация и затова успява независимата прокуратура. В България службите са дълбоко превзети от наследниците на ДС, които действат със същите методи. Не може да се отрече, че има млади хора, които са обучени да работят по други стандарти и искат да се реализират, и да се борят с престъпността, но над тях има едни чичковци, които са се реализирали в комунистически служби и продължават да работят под шапката на някой генерал, който държи компромати за политици и разпределя порциите в държавата.

Ако си мислите, че Доган прави това, сте в заблуда. Порциите се разпределят от няколко бивши полковници от ДС. Те имат влиянието да нареждат и на Доган, и на Бойко Борисов, защото държат за тях информация, която са придобили още в комунистическия режим.

Какво можете да кажете за Досието „Буда“? Вие първи писахте, че има втора папка по този случай.

Това е информация, която ние получихме заедно с документи, където пише, че е имало втора папка, по-малка като размер, която съдържала Досието „Буда“ от времето на ДС. Тоест Бойко Борисов е бил на отчет – дали като агент, или нещо друго – не знаем. Може да е било разработка. Нямаме представа. Но той е бил разработван по тази информация и ние мислим, че това нещо подлежи на проверка и трябва да имаме едно наум. Това обяснява много процеси. Изглежда, че Бойко Борисов е изключително зависим от проруските лобита. В правителството имаме едни министри, които са пронатовски, държат България да спазва ангажиментите си в Атлантическия съюз. И от друга страна имаме Борисов, който се огъва, не иска да дразни Русия.

България колко време не спря „Южен поток“? След като Путин каза, че го прекратява, България продължаваше да работи и да отчуждава земи. Какво значи това?

Тоест можем спокойно да кажем, че България е запазила зависимостта си от бившия Съветски съюз?

Абсолютно! Запазила е тази зависимост, особено икономическата такава е много дълбока. Знаете, че от 50 години откакто са вкарани тези тръби, в България 1 куб.м. газ не е влязъл от други държави.

За съжаление България има много мощни лобита, които се хранят от тази зависимост. Има корупционни пари, които текат от Русия към България и те опъват с 4-те копита да не се случи енергийната независимост на държавата.

Какво следва за „Биволъ“ оттук нататък?

Това, което сме започнали да правим, е една информационна система, която започва да дава резултати. В нея са съединени няколко регистъра – Търговският регистър, Регистърът на обществените поръчки, Регистър на Фонд Земеделие, и ще вкараме един регистър за интересните политически лица. Това е с цел, за да откриваме какво притежават те, в кои фирми имат участие, как се захранват тези фирми, и това е един много сериозен труд, но се опитваме да развиваме този подход, защото не само ни позволява да правим разкрития, но тази публичност много притеснява тези, които редят корупционните схеми. Те знаят, че могат лесно да изгреят на радара ни и няма да могат да предотвратят публичността.

Интервю на Веселин Диманов

Поредната банкерска изповед от Белград

По отношение на Булгартабак – търсете Пеевски! И Лазов, който в циклофреничния си унес не се посвени да открадне и сградата на КТБ на пл. “Гарибалди“. С помощта на онзи свидетел Тихомир Намсикойси, който уж бил мое подставено лице, но е забравил да ми върне предоставеното. Това написа банкера Цветан Василев на своя личен блог.

Къде да търсим Делян Пеевски не е ясно. Припомням, че премиерът Бойко Борисов обяви преди седмица, че Пеевски си е отишъл, напуснал е страната.

Премиерът Борисов явно е прав за Делян Пеевски – той е емигрирал…

„Пеевски си отиде, Пеевски напуска страната. Много скоро вече няма да е дъвка. Аз не знам тогава какво ще измислят, какво ще говорят“, обяви Борисов.

Цветан Василев твърди, че Лазов е откраднал през юни 2014 г. валута, равностойна на над 3,6 млн. лева от фамилната ни фирма „Сънлайт Еър“. По думите му гореспоменатия Лазов е платил на действащ министър от сегашното правителство на Борисов.

„Да не говорим за подаръка на сградата на София прес на Водстрой 98 на Мирински – Пеевски“, допълва Цветан Василев.

Цветан Василев припомня неуспешния опит да продаде БТК, НУРТС, „Авионамс“, „Дунарит“ и ГАРБ на белгиеца с руски паспорт Пиер Луврие. Василев се оплаква и от действията на КЗК, която му попречи да продаде „Дунарит“ на компанията „Емко“ на оръжейния бизнесмен Емилян Гебрев.

Освен публикуваните разкрития, Цветан Цветанов открито нападна в-к “Капитал” заради публикация на изданието от последния брой на седмичника.

“Гениалните заключения са направени въз основа на иска, сътворен в „лабораторията“ на Пеевски с консултант главния свидетел на следствие, прокуратура, НАП, ДАНС и КОНПИ – Бисер Лазов. Същата тази „лаборатория“ работи и по наказателното производство, по съпътстващите „разследвания“ на т. нар. извънредна парламентарна комисия, а вероятно и по доклада на форенсик компанията Аликс Партнърс”, пише Василев в своя блог. И уточнява, че все още не е получил иска от КОНПИ.

“В този план, бих искал да подчертая, че решението на КОНПИ е нелепо и абсурдно и се основава единствено и само на още по-абсурдното обвинение на прокуратурата”, казва той.

Банкерът в изгнание обвинява съиздателят на “Икономедиа” Иво Прокопиев, че е “консултирал държавата как да продаде БТК на една офшорка на цената на наличните пари на компанията”.

Ние от екипа на „Гласът на младите хора“ публикуваме без редакторска намеса цялото му изявление:

„Тези дни неизвестният до неотдавна Председател на КОНПИ, назначен известно по какви критерии от тандема Пеевски-Фидосова при първия мандат на Борисов, получи „неочаквана“ подкрепа от „капитал-ци“ – върли противници на олигархията, ментори на демокрацията и поддръжници на медийната прозрачност.

В пространна ода за иска на Комисията, който до този момент не е предоставен на мене и моите адвокати, но пък е стигнал до журналистите на Капитал най-вероятно през услужливия му вносител, се застъпва „фундаменталният“ извод, че цялата дейност на КТБ и всички доходи, декларирани от мене и моите фирми, са незаконни. Гениалните заключения са направени въз основа на иска, сътворен в „лабораторията“ на Пеевски с консултант главния свидетел на следствие, прокуратура, НАП, ДАНС и КОНПИ – Бисер Лазов. Същата тази „лаборатория“ работи и по наказателното производство, по съпътстващите „разследвания“ на т. нар. извънредна парламентарна комисия, а вероятно и по доклада на форенсик компанията Аликс Партнърс.

В този план, бих искал да подчертая, че решението на КОНПИ е нелепо и абсурдно и се основава единствено и само на още по-абсурдното обвинение на прокуратурата. Искът на КОНПИ, стъпващ на това Решение, не може да издържи в независим и обективен съд. След публичното излизане на това Решение, аз и моето семейство ще поискаме чрез адвокатите си делото в СГС по искането на КОНПИ за отнемане на семейното ни имущество, както и наказателното дело, да бъдат разсекретени – да се гледат публично, но и да се предават съдебните заседания онлайн на сайта на СГС, за да може цялата българска и международна общественост да види и сама да се убеди в абсурдното и поръчково обвинение, скалъпено от държавни институции, които са подвасални на българската политико-олигархична мафия.

Междувременно на фронтовака капиталец, задълбал се в дебрите на „финансовите измами“, като копира, вероятно без да се замисли много, безобразните твърдения на КОНПИ, ще кажа:

  1. Собственият капитал на „бушона“ Бромак към момента на фалиране на банката е 224 млн. лева, формиран главно от печалбата от продадените 30% от акциите на КТБ през 2009 г. – сделка, чийто обем от над 93 млн. евро и е реализирана през Софийска фондова борса.

  2. Платените от мене, моето семейство и едноличната ми фирма данъци (данък печалба, ДОД и данък дивидент) надхвърлят 40 млн. лева, т.е. доказаният доход е над 400 млн. лева. Всичко това е потвърдено от пълна десетгодишна данъчна ревизия, завършена в началото на 2013 г.

  3. За разлика от повечето политици и бизнесмени, които са „под вънкашност чужда и под име ново“, когато се касае за придобити имоти, нашите имоти са наша лична собственост или собственост на наши фамилни фирми и фигурират в данъчните ни декларации – включително имотът на съпругата ми в Женева, както и цитираното ми „сенчесто“ участие в Хеленик реджистър.

  4. Международни разследвания срещу мене или членове на моето семейство няма. Те съществуват само във въображението на българската Поръчкатура.

  5. Продажбата на имоти, която е извършила нашата дъщеря, е начин да осигури средства за себе си и за нас, нейните родители. При „болшевишките“ методи на прокуратурата (това мнение не е само мое, а на много хора, включително, както стана ясно, и на председателя на Венецианската комисия) и други органи на репресия – НАП и КОНПИ, утре може да ни забранят и да дишаме. Тук е мястото да отбележа, че моята съпруга е лишена от НАП от полагащия й се екзистенц минимум от нейните доходи, което е в пълно нарушение на човешките й права.

  6. Странно е мълчанието на зомбираните текстописци на Капитал по отношение на истинската шизофрения на властта, прокуратурата и КОНПИ във връзка с т. нар. „крадени“ и „незаконно придобити“ активи – Виваком, Дунарит, Авионамс. Крайно време е да се определят дали те са предмет на делото за конфискация, или са предмет на изпълнение срещу акции, както в случая с Виваком (ВТБ) или Авионамс (КТБ). Не мога да бъда хем „крадец“, от когото конфискуват нещо, което не притежавам, хем кредиторите да се удовлетворяват в рамките на „желаното“ от тях, т.е. минималното, за което властта подозрително мълчи. Пък уж бори корупцията. Всъщност конфискацията на тези индустриални активи е най-лекият път към заграбването им и ощетяването на кредиторите на банката.

Същите тези активи, заедно с Петрол (имащи нетна стойност над 1,1 млрд. евро), бяха предложени в плана за оздравяване на КТБ, удивително единодушно отхвърлен от Парламента и Правителството. Къде бяхте тогава, драги драскачи? Може би се уплашихте, че заемите на „бушоните“ ще бъдат погасени? „По-почтено“ е, когато Вашият бос консултира държавата как да продаде БТК на една офшорка на цената на наличните пари на компанията, може би? Или пък Виваком да бъде ограбена от владеещите несобственици от ВТБ и техните български еничари Велчеви § Ко. След като видях абсолютната апатия на квестори, синдици и прокуратура към кражбите на триото Пеевски – Сталийски – Лазов, потърсих решение за спасяване на актива. Белгийският инвеститор Луврие трябваше да рефинансира КТБ за компенсация на активите Виваком, НУРТС, Дунарит и Авионамс с над 290 млн. евро съгласно договора. Тяхното придобиване не е финансирано от банката с повече от 200 млн. евро. Тъй като не спази ангажиментите си по договора, той върна акциите не на мене, а на Дмитрий Косарев. Благодарение на Косарев, крадците от ВТБ и Велчеви досега не са успели. А някои други лицемери в България вече брояха „пачките“. Това естествено не отменя ангажимента на Косарев да плати договорната сума за Виваком на Бромак по сметка в КТБ при евентуално разваляне на кражбата. Ако от това някой се интересува, разбира се.

Толкова за  „незаконните“ придобивания. Благодарение на такива придобивания оцеляха и работят предприятия като Еловица – Габрово, Дунарит, Авионамс, Виваком, НУРТС, Петрол, Химически комбинат – Костенец, Стъкларски заводи Рубин и Парачин, Русенска корабостроителница, Гипс – Кошава. Като инвестиции на зелено, бяха изградени винарна Кастра Рубра, газови компании за снабдяване на Карлово, Чепеларе, Средногорие, завод за автомобили Great Wall, хотели в Свети Константин и Елена, Златни пясъци, Хисар, Банско, Пампорово, бяха поставени основите на търговски парк зад Централна гара, търговски център в Бургас и др. Всичко това чрез „незаконни финансирания“ на „бушоните“ на Василев. Вижте къде са те сега! И кой от сегашните им държатели е платил коректната им цена? Страхът от решаване на проблемите на групата Дунарит-Авионамс без участието на всесилния тандем мобилизира винаги готовия председател на КЗК Петко Николов, който влезе в историята със спряното разрешение за увеличение на капитала на Дунарит с 60 млн. лева, предназначени за погасяване на кредитите на Хедж Инвестмънт. Очевидно е, че схемите на Пеевски и Сталийски са били объркани.

Не се срамувам от това, което съм правил, нито от това, което са правили моите несправедливо обвинени колеги от фалираната от държавните институции КТБ. С активната поддръжка на медиите на Прокопиев и Пеевски (доколкото са негови)!

  1. А по отношение на Булгартабак – търсете Пеевски! И Лазов, който в циклофреничния си унес не се посвени да открадне и сградата на КТБ на пл. “Гарибалди“. С помощта на онзи свидетел Тихомир Намсикойси, който уж бил мое подставено лице, но е забравил да ми върне предоставеното. Същият Лазов, който без да има нищо общо с фирмите „бушони“, припряно е откраднал през юни 2014 г. в наше отсъствие валута, равностойна на над 3,6 млн. лева от фамилната ни фирма Сънлайт Еър, част от които, казват, че е платил на действащ министър от сегашното правителство на Борисов. Да не говорим за подаръка на сградата на София прес на Водстрой 98 на Мирински – Пеевски.

Как се нарича атака, осъществена от държавни институции срещу банка със свидетели, които активно участват в разграбването на активите й? Отговорът е ясен за тези, които анализират фактите обективно, а не си изграждат мнение на база на несъстоятелни твърдения на оръдия на политико-олигархичната българска мафия“.

/Веселин Диманов/
„Гласът на младите хора“
Заглавието е взаимствано от в-к „Капитал“.

БУЛГАРТАБАК си отива тихомълком

bulgartabak-36782-810x0

„Пеевски си отиде, Пеевски напуска страната и много скоро вече няма да е дъвка“. Това заяви Борисов преди два дни в ефира на БТВ. Това изказване на премиерът е в отговор на въпрос, дали питането „Кого вижда в огледалото“, зададено на дискусия с българи в Лондон, го е накарало да спре обществените поръчки.

В това интервюто с водещ Цветанка Ризова Борисов разкри, че  решението да спре обществените поръчки го е взел преди това,  но въпросът дали не вижда Пеевски в огледалото го е жегнал. Борисов посочи, че депутатът от ДПС (Делян Пеевски) е най-удобната дъвка и се зачуди с кого ще се занимават медиите, след оттеглянето му.

Прочетете повече „БУЛГАРТАБАК си отива тихомълком“

Паралелнa реалност

realnost

България е остров на стабилността. Европейските лидери ни обичат. Изпреварили сме Румъния по всички параграфи. В това число и в сферата на правосъдието. Просто нашите министри са честни, свестни и съвестни, а техните крадат и затова са в затвора. Много ясно. Борим контрабандата. Направо сме и видели цаката. Пеевски никога не е имал нищо общо с Булгартабак. И с Цветан Василев почти не се познават, нали.

Този текст е публикуван първо на сайта SHASH.BG. В него ще откриете, една различна гледна точка.

Този последният сам си фалира банката, щото тя през цялото време е функционирала като пирамида. Ама го е правел толкова тайно мръсникът, че нито една институция не е разбрала през всичките години на съществуване като многостепенно геометрично тяло. Нито ДАНС, нито прокуратурата, нито БНБ, нито КФН… никой! А прокуратурата, Пеевски, БНБ нямаха нищо общо с фалита на банката. Не си мислете такива работи, моля Ви се, ше ги обидите. Булгартабак няма нищо общо с контрабандата на цигари в Близкия изток, а спря износа си, просто щото Прокопиев много завижда на тютюневия холдинг и на анонимния му собственик и подменя ценностите на българите.

Прочетете повече „Паралелнa реалност“