Етикет: Брекзит

Може ли Борис Джонсън да бъде спрян

Прочетете повече „Може ли Борис Джонсън да бъде спрян“

Реклами

Брекзит без сделка? Всичко зависи от ЕС

Британският премиер Борис Джонсън каза днес, че на ход в преговорите за Brexit сега е Европейският съюз, предаде BBC.

По време на днешното си посещение в Уелс той отново посочи, че не желае Великобритания да напусне Европейския съюз без споразумение, но че за всеки случай тя трябва да се подготви за такъв изход.

Прочетете повече „Брекзит без сделка? Всичко зависи от ЕС“

Тони Блеър категоричен: Трябва още едно гласуване за Brexit

618x3463

Бившият премиер на Великобритания Тони Блеър коментира, че на жителите на страната трябва да им бъде даден още един шанс да заявят позицията си трябва ли Обединеното кралство да напусне Европейския съюз или не.

Това може да се случи или чрез гласуване в парламента, или чрез избори, или чрез втори референдум, коментира Блеър пред BBC radio. „Ако стане ясно, че това е сделка, която не си заслужава или сделка, последствията, от които са много сериозни, хората могат да решат, че не искат това да се случи“, заяви той.

В началото на този месец британският министър на международната търговия Лиъм Фокс, заяви, че Великобритания има приоритет да постигне най-доброто споразумение за излизане на страната от Европейския съюз, а не да намери най-бързия път за напускане на Съюза.

Преговорите за напускането на ЕС в правителството текат, но не са публични като има различни възможни опции за Brexit.

Премиерът на страната Тереза Мей пък обяви, че до края на март 2017 година Обединеното кралство ще активира член 50 от Лисабонския договор за напускането на ЕС.

Както всички помним и самата Тереза Мей, също не е във възторг от решението

Британската икономика ще пострада от решението за напускане на EС, въпреки признаците в икономическите данни, че отражението няма да е толкова сериозно, колкото предвиждат някои“. Това заяви тя преди около месец

Вижте още: Недоволни от BREXIT: Британци искат да живеят в България

Предстоят ни трудни времена, заяви Мей. Тя се придружава от шефа на Банк ъв Ингланд Марк Карни и от министъра на финансите Филип Хамънд, който се обяви за фискален стимул за опазване на растежа.

Вижте още: По пътя на БРЕКЗИТ: Великобритания остава в ЕС – засега

Попитана за мнението й за нуждата от „фискален рестарт“ – термин, използван от Хамънд по време на негова визита в Китай през юли, Мей каза, че правителственият отговор още не е твърдо определен.

„Ще обмислим въпроса в зависимост от данните през есента.“

Очаква се Хамънд да разхлаби контрола на предшественика си Джордж Озбърн върху държавната кесия, коментира Ройтерс.

Вижте още: Има ли опасност за българите във Великобритания – разговор с Мария Спирова

Притесненията на Тереза Мей не са напразни, но и на самия Европейски съюз няма да му е лесно с напускането на Великобритания.

Вижте още: Какво може да се случи след Brexit & Тръмп?

Изминаха два месеца след гласуването за „Брекзит“, а днес изобщо не е по-ясно, отколкото тогава, как и Великобритания, и ЕС ще се справят с такова важно предизвикателство. Той като никога не е имало ясен сценарий за бъдещето на Великобритания в света след „Брекзит“, останалите 27 страни членки не са добре подготвени за последиците. Много от тези неща са свързани с дълбокия шок от вота, за който много хора се надяваха, че ще протече по друг начин.

Мрачната реалност обаче сега е съчетана с кухи лозунги.

Както е трудно да се преувеличава безразсъдството или откровеното невежество на тези, които обещаваха безболезнен „Брекзит“, така е трудно да бъде пренебрегнат фактът, че европейските партньори се объркват, когато стане дума за планиране на следващите стъпки на континента. С наближаването на лятната пауза тези пукнатини и пропуски излизат на преден план – както донякъде показа неформалната среща в понеделник между лидерите на Германия, Франция и Италия.

Целият анализ относно съдбата на ЕС и Великобритания, четете  ТУК.  

Тереза Мей: BREXIT ще ни навреди. Предстоят ни трудни времена

picture-credit-pa-2-1024x683

Британската икономика ще пострада от решението за напускане на EС, въпреки признаците в икономическите данни, че отражението няма да е толкова сериозно, колкото предвиждат някои“. Това заяви британският премиер Тереза Мей на път към Китай за участие в срещата на върха на Г-20, съобщават БТА .

Вижте още: Недоволни от BREXIT: Британци искат да живеят в България

Предстоят ни трудни времена, заяви Мей. Тя се придружава от шефа на Банк ъв Ингланд Марк Карни и от министъра на финансите Филип Хамънд, който се обяви за фискален стимул за опазване на растежа.

Вижте още: По пътя на БРЕКЗИТ: Великобритания остава в ЕС – засега

Попитана за мнението й за нуждата от „фискален рестарт“ – термин, използван от Хамънд по време на негова визита в Китай през юли, Мей каза, че правителственият отговор още не е твърдо определен.

„Ще обмислим въпроса в зависимост от данните през есента.“

Очаква се Хамънд да разхлаби контрола на предшественика си Джордж Озбърн върху държавната кесия, коментира Ройтерс.

Вижте още: Има ли опасност за българите във Великобритания – разговор с Мария Спирова

Притесненията на Тереза Мей не са напразни, но и на самия Европейски съюз няма да му е лесно с напускането на Великобритания.

Вижте още: Какво може да се случи след Brexit & Тръмп?

Изминаха два месеца след гласуването за „Брекзит“, а днес изобщо не е по-ясно, отколкото тогава, как и Великобритания, и ЕС ще се справят с такова важно предизвикателство. Той като никога не е имало ясен сценарий за бъдещето на Великобритания в света след „Брекзит“, останалите 27 страни членки не са добре подготвени за последиците. Много от тези неща са свързани с дълбокия шок от вота, за който много хора се надяваха, че ще протече по друг начин.

Мрачната реалност обаче сега е съчетана с кухи лозунги.

Както е трудно да се преувеличава безразсъдството или откровеното невежество на тези, които обещаваха безболезнен „Брекзит“, така е трудно да бъде пренебрегнат фактът, че европейските партньори се объркват, когато стане дума за планиране на следващите стъпки на континента. С наближаването на лятната пауза тези пукнатини и пропуски излизат на преден план – както донякъде показа неформалната среща в понеделник между лидерите на Германия, Франция и Италия.

Целият анализ относно съдбата на ЕС и Великобритания, четете  ТУК.  

Два месеца след BREXIT: ЕС се мъчи да съчетае визията с реалността

Изминаха два месеца след гласуването за „Брекзит“, а днес изобщо не е по-ясно, отколкото тогава, как и Великобритания, и ЕС ще се справят с такова важно предизвикателство. Той като никога не е имало ясен сценарий за бъдещето на Великобритания в света след „Брекзит“, останалите 27 страни членки не са добре подготвени за последиците. Много от тези неща са свързани с дълбокия шок от вота, за който много хора се надяваха, че ще протече по друг начин. Мрачната реалност обаче сега е съчетана с кухи лозунги.

Вижте още: Недоволни от BREXIT: Британци искат да живеят в България

Както е трудно да се преувеличава безразсъдството или откровеното невежество на тези, които обещаваха безболезнен „Брекзит“, така е трудно да бъде пренебрегнат фактът, че европейските партньори се объркват, когато стане дума за планиране на следващите стъпки на континента. С наближаването на лятната пауза тези пукнатини и пропуски излизат на преден план – както донякъде показа неформалната среща в понеделник между лидерите на Германия, Франция и Италия.

Вижте още: По пътя на БРЕКЗИТ: Великобритания остава в ЕС – засега

За срещата си с Ангела Меркел и Франсоа Оланд, целяща да прокара пътя към срещата на ЕС идния месец, италианският премиер Матео Ренци избра историческото място Вентотене край бреговете на Неапол. Там тримата лидери от ЕС отдадоха почит на гроба на Алтиеро Спинели – италиански антифашистки активист, който, докато е задържан през 1941 г., започва да пише манифест за федерация от европейски държави. Написан върху парчета цигарена хартия и скрит в тънка кутия, манифестът е изнесен от затвора и разпространен сред италианската съпротива. Той е смятан за един от основополагащите документи на европейското загърбване на конфронтацията и за единство.

Вижте още: Има ли опасност за българите във Великобритания – разговор с Мария Спирова

Тези символични жестове може би са били направени за разсейване на опасенията, че ЕС е с една опасна крачка по-близо до разпадането и резултатът от вота за „Брекзит“ трудно би изненадал. Сега обаче правителствата трябва да произведат не само картина на дипломатическа хореография, но и съдържание.

Веднага след британския вот на континента имаше призиви да се даде „нов тласък“ на ЕС и да се отправи „зов за събуждане“. Дори бе заявено, че с излизането на британците по-нататъшната интеграция ще бъде нещо по-лесно. Но няма да е толкова лесно. „Брекзит“ донесе повече, а не по-малко проблеми на ЕС – най-малкото защото целият процес на раздяла изцежда колективната енергия. Континентална Европа е разделена толкова, колкото бе и преди референдума. Франция и Италия могат да раждат идеи за финансови трансфери и амбициозни европейски инвестиционни планове за стимулиране на растежа, но вече го няма германското желание за това днес, каквото то бе преди британския вот.

Каквато и да е темата – антитероризъм, отбрана или миграция, 27-те страни от ЕС са напълно наясно, че трябва да покажат прагматизъм, а не възвишени идеали, ако искат да убедят ставащите все по-скептични гласоподаватели, че европейският проект може да роди нещо. С предстоящите ключови избори догодина във Франция и Германия и увеличаващия се натиск, упражняван от популистките движения, призивите за „повече“ Европа са осъдени да вървят срещу политическите препятствия, за чието облекчаване „Брекзит“ не допринесе с нищо.

Вижте още: Какво може да се случи след Brexit & Тръмп?

„По-добра“ Европа звучи като добър лозунг, но, както и други лозунги като „Да си върнем контрола“, никой не е в състояние да формулира точно какво означават те, нито как да ги преобразува във факти. Великобритания може би нямаше да гласува за „Брекзит“, ако имаше много ясна идея какво би искала той да означава. Но ЕС също се мъчи да съчетае визията с реалността.

Източник: CLubZ

Недоволни от BREXIT: Британци искат да живеят в България

Както знаете много британците останаха недоволни от рефереднума и това, че Великобритания, независимо кога, трябва да напусне ЕС.

Някои бяха против още от самото начало. Други осъзнаха, че са направили грешка, след самото гласуване.

В крайна сметка обаче решението е взето и всички във Великобритания трябва да търпят.

Оказа се обаче, че не всички са готови да се примирят със ситуацията.

Граждани на Великобритания не искат да се откажат от възможността да живеят и работят в ЕС и правят всичко възможно да получат гражданство на друга членка на общността, включително и от България, съобщава агенция „Блумбърг“, цитирана от БГНЕС.

Вижте още: По пътя на БРЕКЗИТ: Великобритания остава в ЕС – засега

Много посолства в Лондон, анкетирани от Блумбърг, регистрират увеличаване на молбите за получаване на паспорт от страни членки на ЕС, започнало веднага след като станаха известни резултатите от „Брекзит”.

Посолството на България съобщава за 30 молби от британци за получаване на гражданство. „По правило, не получаваме такива молби от британски граждани, тази тенденция започна след референдума”, каза пред Блумбърг вторият секретар на българското представителство Цветин Спасов.

Вижте още: Има ли опасност за българите във Великобритания – разговор с Мария Спирова

Аташе на австрийското посолство казва, че в първите дни след референдума броят на телефонните обаждания и електронните писма за искане на гражданство е бил над 100 на ден. Броят на молбите за получаване на австрийско гражданство или на лична карта от Австрия през юли почти се е удвоил в сравнение с аналогичния период на миналата година.

В шведското посолство молбите за гражданство са нараснали седем пъти, като в седмицата на референдума се стигнало до 150 на ден.

В посолството на Полша обикновено постъпват средно по 100 молби за гражданство годишно, но само за първата половина на 2016 година са били получени 116 молби. След референдума посолството е получило към 600 молби за гражданство.

Консулският отдел на посолството на Холандия е получил 10 пъти повече молби през първия месец след допитването.

Представителството на Ирландия е отчита ръст от 17% на молбите за гражданство.

Вижте още: Какво може да се случи след Brexit & Тръмп?

Повишение на молбите има в консулствата на Финландия, Германия, Португалия, Чехия, Хърватия, Гърция, Словения, Словакия и Латвия.

Посочва се, че британци са подали „значителен” брой молби в посолствата на Унгария, Естония и Литва.

Подготвят излизането на Великобритания от ЕС в … кафене

Британските чиновници, натоварени да подготвят плана за излизане на Обединеното кралство от ЕС, още нямат служебни помещения и по неволя се събират в кафене, съобщава в. „Гардиън”.

Вестникът отбелязва, че след като беше избрана на поста премиер, Тереза Мей трябваше да създаде две нови ведомства: министерство по излизането на страната от ЕС и министерство на международната търговия.

Два месеца по-късно нито едно от тях не е попълнено с кадри и не се работи в пълен обем. В министерството по излизането от ЕС са наети 150 души вместо планираните 250-300. А част от служителите заседават в кафене на Виктория стрийт.

По пътя на БРЕКЗИТ: Великобритания остава в ЕС – засега

Оказва се, че излизането на Великобритания от ЕС няма да бъде толкова лесно, както си мислеше част от обществото. То може да бъде отложено за края на 2019 г. заради трудностите, с които се сблъсква британската администрация и заради изборите във Франция и Германия, пише вестник „Sunday Times“.

Изданието разполага с тази инфомрация, защото има изтоничк, който е говорил директно с двама британска министри.

Кога ще се случи „Brexit“ – в началото или в края на 2019?

Изтончникът на вестника твърди, че британските министри са му съобщили, че ще има разминаваме с официалната инфомрация, кяото хората знаят и всъщност как стоят нещата.

Правителството на Тереза Мей каза, че има намерение да задейства член 50 от Лисабонския договор в началото на 2017 г. Прибягването до този член отваря период от две години на преговори, в края на които страната напуска ЕС. Това означава, че задействане на член 50 в началото на идната година ще означава ефективно напускане на Великобритания от ЕС в началото на 2019 г.

Но се оказва, че това може би няма да се случи точно така.

Според източник, британските министри са предупредили вече висшите ръководители на финансовия сектор в лондонското Сити, че задействането на член 50 може да стане в края на 2017 г, което ще означава и ефективно излизане от ЕС в края на 2019 г.

Министрите мислят, че задействането на член 50 може да се отложи за есента на 2017 г., защото няма необходимата инфраструктура за хората, които ще трябва да бъдат наети с оглед на преговорите за Брекзит. Те казват, че дори не знаят кои са правилните въпроси, които трябва да се зададат, когато най-накрая ще започнат преговорите с Европа.

Проблемите, които са причина за забавянето на излизането от ЕС:

Проблемите, които съпътстват Брекзит са много, но от изданието твърдят, че два са основните, които може да забавят излизането на Великобритания от ЕС.

Единият е трудностите, с които се сблъсква британската администрация.

В резултат на референдума за Брекзит на 23 юни новият британски премиер Тереза Мей създаде поста на министър за Брекзит. Той беше поверен на Дейвид Дейвис, който досега е наел само половината от персонала, от който ще има нужда. Друго министерство, това на международната търговия, ръководено от Лиам Фокс също трябва да наеме бързо опитни експерти, защото сега разполага само с шепа добри преговарящи.

Оказва се, че графикът за изборите във Франция и Германия също поражда известни трудности за плановете за Брекзит на Великобритания.

В преговорите ще участват лидерите на страните членки. Президентските избори във Франция са насрочени за 23 април и 7 май догодина, а федералните избори в Германия ще бъдат догодина през есента.

Това означава, че преговорите за Брекзит, което ще забави и крайният срок за излизане.

Как влияе „Brexit“ на имигрантите във Великобритания?

И въпреки че Великобритания ще излезе много бавно от ЕС и напрактика към момента си остава в съюза, голяма част от британците вече се настройват против хората от други държава, които живеят в страната.

Специално към българи, поляци и румънци има голяма агресия, която няма как да не се отрази на живота им.

По този проблем преди време се свързахме с Мария Спирова, която ни обясни, че положението наистина е напрегнато, а обществото е силно разединено и объркано. Тя е категорична, че Тереза Мей е лоша новина за всички имигранти на Острова.

За напрежението срещу българите Спирова тогава сподели следното:

Напрежение се усеща срещу мигрантски общности от всякакъв произход. Много агресия се заяви срещу поляците, като най-видима група източноевропейци. Има вече документирани случаи на публичен тормоз над българки в Оксфорд, където живея.

Атаките най-често са очи в очи, но по рядко от познати и още по-рядко в работна среда. На работа става дума по-скоро за силно затруднена комуникация между колеги, за които е ясно, че са гласували за Брекзит.

Този жест не е неутрален към мигрантите – за всички бе ясно, че това решение представлява огромна заплаха за европейските граждани и техния живот в Обединеното кралство. Това демонстрира определено отношение – не ме интересува съдбата ти, искам да се махнеш.

Според Спирова ксенофобията в Обединеното кралство не е изненада. Тя назрява от години заради бързата глобализация на един островен народ, несвикнал да се адаптира.

Ние просто не сме лесни за вграждане в класовото общество – вършим тежка работа, но не сме сервилни, а настояваме на правата си и не крием стремежа си към просперитет. Образовани сме, което изглежда неприемливо от британска гледна точка, защото сме бедни – това тук не е възможна комбинация. местни хора,които, научавайки, че съм българка, гневно ме питаха защо не бера ягоди, а упражнявам недопустимо престижна според тях професия.

Цялото интервю с Мария Спирова може да прочтете ТУК.

Алекс Алексиев: ЕС да се реформира или ще загине с гръм и трясък

Тонове мастило вече се изписаха в разгорещените дискусии за бъдещето на Великобритания и Европейския съюз след предстоящия референдум за членството на Великобритания в ЕС (т.нар. „Брекзит“).

И от двата лагера – за и против оставането в ЕС – се изсипаха купища мрачни предвиждания и предупреждения, но на практика никъде нямаше адекватно обсъждане на политиките и обстоятелствата, довели до този тежък избор държавата, която ни даде Магна харта и първата функционираща модерна демокрация в Европа. Всъщност е изключително важно да се направи опит да се разкрият причините зад Брекзит, особено ако защитниците на оставането в съюза надделеят. Защото, какъвто и да е изходът от референдума, със или без Великобритания, няма изгледи Европейският съюз да насочи кормилото си в правилния курс, ако не разбере какво доведе до излизането му от релсите.

За да се види колко далеч от курса си се е отклонила Европа напоследък, си струва да си припомним как започна всичко.

След две жестоки братоубийствени войни през 20-ти век, европейците най-накрая решиха, че за да избегнат трета война от такъв мащаб на континента, трябва да създадат набор от мощни икономически и политически стимули, за да се държат заедно.

Отговорността да формулират и насърчават тези политики се падна на гиганти за времето си като Конрад Аденауер, Роберт Шуман и Алчиде де Гаспери. Основните принципи бяха наречени „четирите свободи“ и бяха толкова силни и изчерпателни, колкото и прости. Европейците трябваше да приемат неограничената свобода на движение на хора, стоки, капитали и услуги.

Така и стана и с подписването през 1957 г. на Договора от Рим, започна формирането на новата Европейска общност. Хора като Аденауер, обаче, разбираха, че за да бъде успешна тази общност, трябва да има дух на конкуренция във всичко останало.

Не така смятаха французите, които винаги са били готови да прегърнат социалистическите идеи и да ги превъплътят.

От самото начало те започнаха да спъват колелата на общата машина, поставяйки гаечни ключове между спиците, като настояването за земеделски субсидии, например. Нито Франция, нито другите държави със силни леви уклони, ги удовлетворяваше концепцията за една общност на свободни, но конкуриращи се страни, каквато бе идеята на Аденауер и де Гаспери.

Тези държави мечтаеха за „Съюз на европейските социалистически републики“, т.е. за някаква демократична версия на СССР. В крайна сметка, те надделяха и новият съюз бавно еволюира в бюрократизиран и все по-малко демократичен съюз, който все повече се отдалечаваше от оригиналния модел.

Един ранен връх в този път, който води за никъде, бе въвеждането на еврото през 2000 г., което в крайна сметка представлява провалило се усилие за постигане целите на политическата интеграция с икономически средства.

Резултатът е бездънна яма, наречена Гърция и дългосрочна икономическа стагнация по целия южен фланг на ЕС.

През 2005 г. неизбраните бюрократи от Брюксел решиха, че е необходимо да се ускори интеграцията с помощта на Европейска конституция и когато гласоподавателите във Франция и Холандия отхвърлиха решително тази идея, Брюксел просто отказа да приеме „не“ за отговор и пробута същата цел посредством Договора от Лисабон от 2007 г., който не се нуждаеше от гласуване.

Същевременно, след разпадането на Съветския съюз, като се убедиха, че няма да има друга война, европейците започнаха да се разоръжават до такава степен, че днес ЕС едва може да бъде регистриран като военна сила и САЩ плаща почти 3/4 от бюджета на НАТО – положение, което не може да бъде устойчиво.

Докато мандарините от Брюксел мечтаеха за вечен мир, зараждащата се неоимпериалистическа Русия на Путин надигна грозната си глава на изток, радикалният ислям се превърна във все по-неизбежна терористична заплаха в Западна Европа, а Близкият Изток видимо отстъпи под постоянната преса на насилието.

Сякаш за да докаже колко дисфункционални са станали политиките на ЕС, през септември 2015 г., Ангела Меркел каза на милионите бягащи от хаоса в Близкия изток и други места, че няма ограничения за броя на бежанците, които Германия (а и Европа) може да приеме.

Тази политика на почти неизмерима глупост бързо доведе до най-голямото нашествие в Европа след Втората световна война на милиони бежанци, предимно млади мъже и икономически имигранти.

Като че ли тази вреда не бе достатъчно голяма, ами кохортата и в Европейската комисия информира източноевропейците, с които не бяха проведени консултации, че те ще трябва да вземат квоти от мигранти, определени от Брюксел и ако не успеят да изпълнят нарежданията, ще бъдат наказани с глоба от 250000 евро за всеки неприет мигрант.

Човек трудно може да си представи по-брутален и недемократичен диктат в една общност от уж суверенни държави и разбира се, всичко това бе отхвърлено с възмущение. Бързо стана ясно, че политиките на Меркел са катастрофални и те бяха своевременно отменени, но щетите вече са нанесени.

Като добавим към това и една разбита европейска банкова система, бъркотията в паричната система, икономическата стагнация, която сякаш няма край и все по-репресивната система за регулиране, става ясно защо на англичаните им писна от властното и безотчетно правителство в Брюксел.

Би било огромна грешка, обаче, да се приема, че това е само проблем за Великобритания.

Резултатът от едно скорошно социологическо проучване на Фондация Пю (Pew) показва, че антибрюкселските сантименти на британците се споделят в цяла Европа и се разрастват.

Цели 61% от французите имат неблагоприятно отношение към ЕС и 42% от европейците в настоящия момент искат властта да се върне на националните правителства.

Всичко това сочи, че независимо от изхода на референдума за Брекзит, Европейският съюз е изправен пред екзистенциална криза.

Съюзът или трябва да започне да се реформира, в съответствие с оригиналния си проект или ще загине с гръм и трясък. Tertium non datur.[1]

[1] Лат. език – Няма трето положение – бел. прев.

Автор: Алекс Алексиев

Източник: bulgariaanalytica.org

Българино, по-добре да ти пука за „Брекзит“!

Днес Великобритания ще реши своята съдба и тази на Европейския съюз. Дългоочакваният референдум „За“ и „Против“ оставане на страната в ЕС може да се окаже най-важното събитие за тази година – както в географски, така и в политически спектър.

През последните два месеца много предварителни проучвания показват, че вотът е разделен наравно, така че сигурни прогнози за резултатите от референдума не могат да се направят дори ден преди неговото провеждане.

Как обаче „Брекзит“ засяга България?

Забелязваме, че хората в България са заинтересовани минимално от това, което се случва в България. Явно отново не осъзнаваме, колко е важно за нас Великобритания да остане в ЕС.

Но ние отново сме на принципа – „Не е наш проблем. Да се оправят!“. 

Сега ще ви представим част от анализа  на Института за европейски политики „Брекзит“ и България: последици и реакции“ с автор Ивайло Яйджиев, от който разбираме до каква степен днешното решение на британците е важно за нас.

А повярвайте ми, оказва се, че определено трябва да ни пука как ще гласуват на острова. 

Евентуално решение на Великобритания за излизане от ЕС ще има и за двустранните икономически отношения с България. Самият “Брекзит” почти сигурно ще доведе до излизане на страната от единния европейски пазар, тъй като копирането на т.нар. норвежки модел (в единния пазар, но извън ЕС) би било невъзможно без запазване на свободата на движение и търговските правила на Брюксел. Това ще доведе до нуждата от предоговаряне на търговските отношения между ЕС и Великобритания и връщането на тарифни и нетарифни бариери, независимо от ролята на Световната търговска организация. Допълнителен ефект ще дойде и от вероятната рецесия в самата Великобритания, която ще намали търсенето на стоки и услуги.

Последствията за България ще са значими, но ограничени, тъй като Великобритания е на 12-о място по износ сред търговските ни партньори (на обща стойност малко под 1 млрд. лв. за 2014 г.) и на 14-о място по търговски обмен. Общият износ за Обединеното кралство е около 2.2% от целия износ на България, така че “Брекзит” би имал ограничено отражения върху цялостното салдо, но е вероятно да създаде по-сериозни проблеми за определени сектори – като медикаменти и мебели.

Ще бъде ли застрашена миграцията?

Определено да! Доминиращата тема по време на кампанията в Обединеното кралство определено e имиграцията и е логично да се очаква значително ограничаване на свободата на движение в бъдеще.

Българите, които биха искали да живеят и работят във Великобритания в бъдеще, ще срещнат отново пречки, които ще са по-сериозни от тези между 2007 и 2014 г. Те ще се отразят особено на няколко групи. Първо, това ще е сериозен удар за сезонните работници на временни работни договори, за които Великобритания вероятно ще се окаже затворена врата. Второ, българските студенти в бъдеще вероятно ще бъдат изправени пред значително по-високи такси в британските университети. В момента българите могат да се възползват от почти същите условия като местните студенти, включително по-ниски такси и сравнително изгодни заеми за бакалавърски степени. Трето, това ще усложни и придвижването между двете държави, като за 2015 г. над 120 000 българи са посетили Великобритания, а над 250 000 британски туристи са дошли в България.

Определено трябва да ни пука за „Брекзит“

Евентуален “Брекзит” би имал сериозни последици за България, а София трябва да е готова да формулира активна позиция в следващите дни и месеци. От една страна, излизане на Великобритания ще има директни ефекти, сред които засилването на евроскептицизма в Европа, затрудняване на двустранните икономически отношения и значително ограничаване на свободата на движение и работа в бъдеще. От друга страна, “Брекзит” би се отразил дълбоко и на самия ЕС, създавайки условия за Европа на две скорости, променяйки баланса на силите в ключови области като икономика и външна политика и принуждавайки ЕС да се “рекалибрира” институционално – промени, които вещаят основно негативи за България.

Ние като гражданско общество трябва да заемем позиция, а не да сме апатични. Тпчно тази апатичност ни доведе до положението, което сме в момента. 

Да, това е решение и политика на Великобритания, но това решение много силно ше се отрази върху нас.

Ние обаче сме свикнали да не се интересуваме от нищо. Пуснали сме се по течението и просто чакаме да видим какво ще се случи.

Тревожно е, че и нашите политици не коментират достатъчно темата, което допълнително поражда у обществото апатия към темата.

А всъщност какво трябва да направим ние?

Първо, България трябва да е активна по основната тема на рефенредума – свободата на движение – и да отстоява позиция за омекотяване на бъдещите ограничения за достъп до пазара на труда във Великобритания за българи.

Второ, София трябва да даде ясни индикации, че би искала да е част от интеграционното “ядро” на ЕС, като например потърси присъединяване към европейския банков съюз. Трето, би било необходимо да вземе предвид продължаващия възход на евроскептицизма на континента при планирането на председателството на Съвета на ЕС, но и в политиката ни към Европа като цяло.

Забавната страна на нещата: F**k you, European Union!

Много известни личности във Великобритания изразиха мнение за случващото се в страната. Един от тях е и комика Джон Оливър.

Въпреки че живее в САЩ, самият Оливър е британец и е твърд привърженик на оставането на страната в Европейския съюз.

В последното издание на шоуто Джон Оливър покани в студиото камерен мъжки хор, който да представи Обединеното кралство на Европейския конкурс за най-добър химн.

Ето и цялото видео, в което мжое да видите предложението на Оливър:

Източник на информация: ClubZ

Целият анализ може да прочетете ТУК.