Етикет: Боян Петров

За силата на духа -Догодина Боян Петров изкачва Еверест

655-402-boian-petrov

Измина точно месец от тежката катастрофа, в която алипинистът Боян Шетров и екологът Андрей Ковачев, бяха блъснати  от кола. 

Алпинистът, покорил 8 от 14-те осемхилядника в света, бе поставен в изкуствена кома, преди да бъде опериран от лекарите във ВМА.

Всички стискаха палци Петров да се възстанови, защото състоянието му наистина беше тежко. 

Обаче всички си и мислеха, че скоро той няма да започне да прави това, което най-ного обича.

Е, явно силата на духа е много по-голяма от страха и отчаянието.

Боян Петров обяви в ефира на bTV, че няма да променя плановете си за следващата година и възнамерява да изкачи най-високия връх в света – Еверест (8848 м).

„Никой не казва колко ще продължи възстановяването ми. Това са болки, особено тези в гръдния кош и ребрата, които трябва да си ги преживееш, да си ги изстрадаш. Два-три-пет месеца… Обаче аз някак си не искам да си отлагам плановете. За 2017 г. имам планове, които засега няма да ги отложа, за да ме държат в мотивирано състояние да почвам да се раздвижвам“, беше категоричен той. „Идва ми повечко, но това е животът – трудности, радости, пак трудности. Големи радости в живота няма без тъжните моменти. Така оценяваш щастието, когато си горе. Трябва да си минал и отдолу. Сега ми е интересно отново да се връщам в живота“, заяви Петров.

Освен катастрофата по-рано тази година, Петров на два пъти е успявал да пребори рака, през 2008 г. чупи крака си при експедиция в Алпите, а през 2013 г. преживява тежка катастрофа с мотор. В момента най-добрият български алпинист живее с диагноза диабет и въпреки това не спира да покорява нови върхове.

Колкото пъти съм оцелявал, всеки път ставам все по-корав за нови изкачвания. Ако си си счупил крака, набирай се с ръцете и си развивай горната част. Ако си си счупил ръката, нещо прави с краката. Това е схващането – отвътре да ти дойде активността, с която да продължиш да бъдеш човек“, обяснява Петров.

„През 2013 г., когато паднах с мотор, тогава това прекрати цялата експедиция и цял един проект за К2 (8611 м). Тази година на него първо, че не се качи никой, второ даже двама загинаха по време на изкачването. Все едно от горе ми казаха „Стой! Не тази година! Ще имаш втори шанс!“. И точно така се получи. 2014 г. отидох и го качих. Аз съм биолог. Господ е леко абстрактно понятие, не го наричам така, но се убедих, че много от изкачванията стават благодарение на някаква сила свише“, категоричен е той.

Петров заяви, че с екологът Андрей Ковачев са дали показания в Благоевград и са категорични, че трябва да настъпи промяна в пътя в Кресненското дефиле и да се възприеме т.нар. „Източна алтернатива“.

 

Реклами

Журналист съм, майко – до смърт

55b42bccd8ef086394874bf6880d8620_l

Ей, винаги ми е било странно как, за да се докажат пред някого, колегите журналисти забравят, че са хора. Буквално!

Понякога се плаша дали след време и аз ще започна да не виждам къде е тънката граница между това просто да си вършиш работата и чистото нечовешко търсене на сензация.

Определено лошите примери в родния ефир са много.

Като се започне от въпроси на репортери от сорта на „Как се чувствате?“, отправени към родител, който току-що е загубил детето си, и се стигне до директни изродщини, като това да накараш съученици на убито дете да седнат на пейката, на която е било наръгано.

Родните журналисти все тичат към пустата сензация. Лошото е, че не са на спортния принцип всичко да е честно и коректно.

Дъвчат една тема три дни. След това я захвърлят заради някакви техни логики и причини. Кого обаче са „сдъвкали“ през тези три дни, това не интересува тези труженици. Това са подробности, които те разчитат да бъдат забравени от българина, който се слави с къса памет.

Вижте още: За журналистиката, Кристиан и болното ни общество

И по принцип номерът минава. Но винаги ще се намери някой трудолюбив колега, който да напомни на какво ниво е журналистиката у нас.

Вчера станахме свидетели на поредното безумно включване на репортер. Отново имахме показно как някои хора са забравили какво се учи в университета. Отново се погази там някакъв си смешен Етичен кодекс.

Нова телевизия излъчи репортаж, в който репортерката Екатерина Николова пита в захлас борещия се за живота си еколог Андрей Ковачев: „Можеш ли да кажеш как си и к’во се случи?“. Човекът е в критично състояние. Прегазен от кола. Лежи безжизнен и една мила госпожица иска да си говорят.

Идилия!

Но нека започнем отначало?

Преди два дни екологът Андрей Ковачев и алпинистът Боян Петров са работили по екологичен проект и са броели прегазените животни на главния път Е79, където трябва да мине автомагистрала „Струма“, когато около 11.20 часа били ударени от автомобил с италианска регистрация, управляван от 27-годишна румънка.

Пострадалите са работили извън пътя, на банкета, и са били със светлоотразителни жилетки в район, в който има ограничение на скоростта, заради укрепителни работи.

Първоначално Боян Петров и Андрей Ковачев бяха настанени в реанимацията на болницата в Благоевград, а по-късно през деня, бяха преместени във ВМА. И двамата бяха в много тежко състояние с опасност за живота.

Добрите новини са, че черепно-мозъчната травма на Петров не е нанесла тежки поражения, и прогнозите на лекарите за възстановяването и на двамата пациенти са добри.

По думите на лекарите Петров няма спомени за случилото се, тъй като в момента на инцидента е бил с гръб към колата и пътното платно. Андрей Ковачев си спомнял отделни сцени от случилото се.

Журналист в беда се познава

Да, за щастие в момента и двамата пострадали са контактни и се подобряват. Но точно в най-критичния момент, когато не се е знаело дали тези две души ще оцелеят, репортерката Екатерина Николова жадно е искала да разбере подробности.

Те дори в момента, когато и двамата са по-добре,  не могат да си спомнят какво точно им се е случило, а тя иска няколко минути след инцидента. Но момичето рейтинг гони, тука нещата не стават така. Щом пита – ще отговарят.

И да, може би да навираш микрофона си в лицето на обездвижен човек, привързан на носилка със счупени ребра и мозъчен оток, не е много приятно, ама хайде сега. Нещо българското общество много капризно стана. Не се е усетило момичето в първия момент. Може да ѝ се прости.

Дъното обаче се усети, когато тя не махна уреда си на труда, дори когато в отговор на безумния си въпрос получи нечленоразделната реч на пострадалия, че не си спомня нищо.

Това вече граничи с жестокост.

Този човек се бори за живота си, бе! Остави го да прави по-важната работа от това да отговаря на малоумни въпроси.

Вижте още: Тунелът на смъртта и късата памет на журналистите…

Аз само се чудя – репортеката, ако си мисли, че е свършила работата си добре, то има хора над нея. Редактори, дори по-опитни колеги.

Защо никой не спря това безумие да се появи в родния ефир?

Или логиката е – ШОУ ДА ИМА!

Ама това шоу дори не е интересно. Всеки нормално мислещ човек би се подразнил и погнусил от това нещо наречено журналистически материал.

Няма оправдание за такова поведение. Според мен няма и логична причина.

Налице е само липсата на такт и нормално отношение. За професионализъм дори не ми се говори.

Аз по-скоро бих завършил с питане:

И какво постигна, колежке, с този въпрос? Какво ново каза на аудиторията? Освен да притесниш близките на човека, постигна ли някаква друга цел?

И наистина, прочетете най-накрая тоя Етичен кодекс. Полезно четиво е. Особено за такъв тип “репортери”.

Автор: Любен Спасов

Един алпинист – Боян

Българският алпинист Боян Петров отново е повод за национална гордост.

Той изкачи осмия си осемхилядник – Нанга Парбат (8126 м).

Потвърждението дойде от испанеца Феран Латоре, който днес атакува деветия по височина връх на планетата заедно с Петров и планинския водач от Шамони Елиас Милеру.

Латоре изпрати съобщение до хората, които поддържат профила му в Twitter, че вече се намира в Лагер 4 (7100 м). Върхът е бил изкачен около 15.30 часа местно време

Потвърждение от Петров все още няма, но каталунският сайт La Vanguardia, който следи много отблизо експедициите на Латоре, съобщи, че и тримата са пристигнали в Лагер 4 и сега почиват и се възстановяват, преди да слязат към базовия лагер утре.

Това е първата успешна експедиция на Нанга Парбат през този сезон.

Боян Петров изкачи осмия си осемхилядник и трети само през 2016 г.

Както писахме още през май месец, на 30 април българският алпинист Боян Петров изкачи  най-смъртоносния осемхилядник Анапурна (8091 м). Още тогава той се зарече, че няма да спре докато не стъпи на всички 14 осемхилядници като част от новия си проект „Българин на 14х8000“.

Вижте още: Историята на Боян Петров изкачил Анапурна (ОБЗОР)

Зоологът от природонаучния музей прибави Нанга Парбат към К2, Канчендзьонга, Манаслу, Макалу, Анапурна, Гашербрум I и Броуд Пик като част от същия този проект.

Всички негови изкачвания са без кислород и помощта на шерпи.

Петров е първият българин на Нанга Парбат след опитните Дойчин Боянов и Николай Петков, които също го изкачиха по маршрута на Кингсхофер на 8 юли 2006 г.

Днешната атака беше втора за Петров в настоящата му експедиция на Нанга Парбат. На 13 юли той направи неуспешен опит заедно с другия български алпинист в експедицията – Иван Томов.

Двамата хванаха последния ден преди времето да се влоши и снежна буря да спре опитите за изкачване за повече от седмица. Те достигнаха височина от 7825 метра, но влизане в грешен кулоар ги принуди да прекратят опита си само на 300 метра от върха.

Впоследствие се наложи Томов да прекрати експедицията сизаради височинна болест. Петров остана, за да изчака прозорец за втора атака.

По предложение на Латоре, той обедини сили с каталунеца и французина Милеру и в крана сметка тримата първи изкачиха опасния Нанга Парбат през този сезон.

За Латоре това е тринадесетият осемхилядник. Oстава му да изкачи единствено най-високия връх на планетата – Еверест (8848 м).

Изтночик: Дневник

 

Историята на Боян Петров изкачил Анапурна (ОБЗОР)

На 30-ти април българският алпинист Боян Петров изкачи  най-смъртоносния осемхилядник Анапурна (8091 м).

Изкачването на върха става 35 г, след като Христо Проданов стана първия българин покорил осемхилядник – Лхотце (8516 м).

Ние от „Гласът на младите хора“ решихме да обобщим самото изкачване на върха по дневниците на Боян Петров, които той води за „Дневник“.

Но нека започнем с това кой всъщност е Боян Петров? 

zx620_2728488

По професия Боян Петров е зоолог, който работи в Националния природонаучен музей в София.

На 20 май 2014 г. става първият българин, изкачил третия по височина връх в света Кангчендзьонга (8586 м), както и първия диабетик, изкачил се на такава височина и без кислород. На 23 юли се изкачва на Броуд Пик (8047м).

На 31 юли 2014 г. става първият българин, изкачил втория по височина връх в света К2 (8611м), което го прави и 35-тия човек, изкачил три осемхилядника за по-малко от 100 дни.

Двойното му изкачване – на Броуд Пик и К2 за 8 дни, е и световен рекорд.

Нормално след тези постижения дойде ред и за изкачването на връх Анапурна в Хималаите. 

Както при всяко изкачване на връх, така и тук се започва с пристигане в базовия лагер и доста предварителни аклиматизационни изкачвания по склоновете на силно заснежения и заледен връх.

Самият Боян разказва как първоначално те са минали много добре, като при едно от тях  той е видял и кулата от камъни, върху която е поставена паметна плоча с имената на Огнян Стойков и Милен Метков, които загиват при първото успешно българско изкачване на върха.

След няколко наистина успешни предварителни качвания, Петров бе готов още на 28-ми март да покори върха, но очакваше добри метеорологични условия, за да атакува осемхилядника. В този момент на върха бе започнало да вали сняг, но прогнозите бяха оптимистични.

На фона на всички добри показатели обаче на 29-ти март се появиха някои изненади, които за първи път поразклатиха малко положението.

При последното си изкачване през уикенда между лагер 1 и лагер 2 едва не е бил засегнат от изненадващ ледопад.

„Изчаках младия германец Йост да ме настигне, снимах го няколко пъти, сложих си раницата и тъкмо се обърнах към склона, когато от серака на 100 м над нас се откъсна огромна маса от над 10 кубика раздробен черен лед. Всичко това запълзя стремително точно към нас“, пише Петров в дневника си.

„И двамата с германеца скочихме към близкото скалисто ребро да се прикрием, но масите и блоковете (някои с размерите на половин крава) продължаваха да пълзят към нас. За късмет част се отклониха в един кулоар вляво от нас, а тези, които ни наближаваха, постепенно забавиха ход и спряха на метри от нас“, добавя той.

Въпреки това обаче Петров не се разколебава да изкачи върха и е в очакване това да се случи.

Защо не успя първата атака на Анапурна?

zx450y250_2744504

Както знаем Боян Петров успя да покори върха от втория път.

Неочаквано силният вятър е причината той и останалите алпинисти да се върнат от височина 7800 метра без успешно изкачване на връх Анапурна (8091 м).

Петров и останалите се надяваха на 16 април да има прозорец от хубаво време с вятър до 50 км/ч, но са били изненадани от студа и прекалено силният вятър.

„От постоянния вятър, който духаше само от запад започна да ми мръзне цялата дясна страна. Колкото и да бързах, започнах да се преохлаждам. Настигнах групата и разбрах, че се колебаят дали да продължат, защото имаха само около 200 метра въже. Вятърът беше станал доста силен (70-90 км/ч) и отвяваше и най-решителните мисли да продължаваме“, написа той в четвъртата част от дневника си за „Дневник“. 

„Последен поех надолу и след 200 метра по-надолу осъзнах, че сме били на около 800 метра хоризонтално от върха и на около 200 метра по-ниско. С изгрева на слънцето вятърът даже започна да се засилва и потвърди решението да слизаме“, описва Боян Петров. 

Въпреки неуспешната атака, алпинистите не се отказаха! Те чакаха да се отвори нов прозорец и бяха готови за атака!

 „Анапурна се оказа сериозен противник и няма да се даде толкова лесно. Борба ще има със сигурност“, написа написа тогава Петров. 

Успешното изкачване на Анапурна! 

zx450y250_2744507

След повече от седмица, в която трябваше да си починат от неуспешната първа атака, която за най-напредналите по маршрута спря на 7800 м., алпинистите тръгнаха отново.

През цялото това време вятърът на върха не спадна, като в последните дни редовно духаше с около 80 км/ч. Надеждите тогава бяха да се отвори прозорец за 30-ти април или 1-ви май.

„След 31 дни откакто сме в базовия лагер вече знам всичко, което ме интересува за маршрута към върха и усетих особеностите на местното време“ – написа тогава Петров. Всичко друго вече зависеше и от времето, и от късмета.

За щастие надеждите за 30-ти април се осъществиха! 

Точно на тази дата Боян Петров стъпи и на десетия по височина връх в света – Анапурна (8091 метра). Така Петров стана първият българин с изкачени шест осемхилядника, при това всичките доказани.

Но Боян не смята да спира дотук! 

Следващата цел пред Петров е връх Макалу (8481 м).

Зоологът от Природонаучния музей планира да стъпи на всички 14 осемхилядници като част от новия си проект „Българин на 14х8000“.