Етикет: Борба за свобода

ЗАЩОТО НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ, КОЕТО НЕ ГАСНЕ!

гасне

Били са черни, робски времена. Народът е превивал гръб под турския камшик.
Странно защо, точно от тези времена ни е останал израза – къща като прогимназия.

Най-голямата къща в селото не била чорбаджийската, а било училището. И селото се е управлявало от кмета, даскала и попа (в тоя ред). Защото гладният, неграмотен и поробен народ е знаел едно – без просвещение – няма свобода. И е давал мило и драго да изучи децата си – в повечето случаи в чужбина.

Сега са „други времена и друг простора“. Уж сме свободни, а членуваме във всякакви съюзи. Почти не остана наша армия за хранене, но храним доста чужда.

В тия времена образован народ не трябва на никого. Образованите хора мислят, задават неприятни въпроси, пък и искат отговори. Я си спомнете 1989 г., кой поведе тълпите (не Левски Спартак – той е от друг филм).

Прочетете повече „ЗАЩОТО НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ, КОЕТО НЕ ГАСНЕ!“

Помним ли „Вторият Батак“?

Юлска жега. Слънцето сипе отгоре огън. Огън пламти и отдолу, където къщите горят. Дори листо не трепва, тежка тишина се е разстлала над Гюнели махле. Тихо е. В църковния двор се стелят трупове – обезобразени, разчленени, разхвърляни във всички посоки. В храма, разрушен, почернен и осквернен, човешките тела са едно върху друго, на камари. Зловещата тишина мирише на смърт. Така изглежда селото, което години по-късно ще бъде определено с думите „разбунен мегдан” и „вековна мъка”.

svideteli_8206

Азмакът се влачи тежко, сигурно защото в него има повече кръв, отколкото вода. 2400 българи са зверски избити на този 14 юли. Кървавата трагедия се разиграва по време на Руско-турската война, когато селяни от девет села, сред които Радево, Любенец, Богданово, Сокол, Млекарево, Пет могили, Гледачево, Радне махле, се втурват по пътеките, понесли най-ценното, за да дирят спасение зад каменните зидове на храма в Любенова махала. Той не успява да ги опази, нито молитвите им, нито пендарите, златото, среброто и иконите. Съсичат ги. Варварски. С цялата ярост на губещите и озлобените. За 1013 от тях – жени, деца, пеленачета, старци и мъже в разцвета на силите си, смъртта настъпва в сакралното пространство на църквата, пред погледите на Исус и Богородица. Другите 1387 я намират в църковния двор и по прашните улици, които почервеняват от кръвта им. Историците определят драматичните събития от лятото на 1877-а с думите „втори Батак”.

За съжаление този факт не влиза в учебниците по история, за него рядко се говори извън района на Новозагорско и Радневско, където паметта за случилото се е жива и се предава от поколение на поколение. Може би причината е, че нямаме своя Вазов, защото едва ли без неговото ярко слово Батак щеше да е това, което е днес. Именно патриархът на българската литература превърна драмата му в непреходен български символ. И въпреки неудовлетвореността на мнозина от този край, свързана с подценяването и непознаването на тази драматична част от историята ни, по-значимото е, че хората тук знаят и помнят. Трагедията в Гюнели махле е изследвана от местните краеведи и историци и възпята от поетите. Всяка година на този ден жителите на селото и на общината полагат цветя и се прекланят пред паметта на онези 2400 българи, които не доживяха свободата и които преосветиха храма, носещ името на свети великомъченик Георги с кръвта си.

Прочетете повече „Помним ли „Вторият Батак“?“

Честит празник, БЪЛГАРИ!

bulgaria_karta

Автор : Симона Господинова

Какъв ден е трети март?
Обикновен ден от календара или значима дата?

В миналото това е била значима дата, която буди възхищение у всеки българин,
който има чувство за народност, за национална принадлежност. За огромно
съжаление, с напредване на времето, се наблюдава тъжна и драматична тенденция, изразяваща се в обезличаване на празника, в третирането му просто, като пореден почивен ден, в който много хора ще са свободни от изпълнението на задълженията си, на работното място. С напредване на времето се наблюдава и тенденция, в която младите хора отбелязват, с голямо вълнение и трепет, чужди празници, които им се струват модерни и интересни. Пример за такива празници са Хелуин и Св. Валентин, а все по- малко внимание се обръща на родните традиции. Това води до едно обезличаване на нашата нация! Такова обезличаване е пагубно, но то се корени в провежданата политика, във възпитанието на децата, на подрастващите, на младежите.

Прочетете повече „Честит празник, БЪЛГАРИ!“