Етикет: БНТ

Почина журналистът Димитър Цонев

Телевизионният водещ Димитър Цонев не можа да се възстанови от тежкия инсулт и издъхна в ранния следобед. Това потвърдиха  от БНТ.

Припомняме, че той бе приет в реанимацията на Военна болница на 14 август, след като получи масивен инсулт на връщане от почивка в Евксиноград, където са били заедно с дъщеря им Деси Цонева и внучето им. Водещият шофирал в продължение на около 300 км от Варна към София, когато спрял и казал, че му е лошо и го боли главата.

„Помислих, че е хипогликемия и му дадох малко захар“, разказа Мариана Цонева. Като тръгнали пак за София, вече тя шофирала, а той полегнал на задната седалка.

През цялото време обаче се оплаквал от силно главоболие и болки във врата. Именно тогава съпругата му помислила, че може да е нещо друго. Когато стигнали вкъщи, му станало още по-зле, изпотил се и тогава се обадили в болницата. Веднага го приели в реанимацията на Военна болница, където е и в момента.

Изследването на скенер във Военна болница установи, че Цонев е с хеморагичен инсулт.

Причината е спукване на една от няколко аневризми на кръвоносни съдове в мозъка. Още на следващия ден той премина емболизация – интервенционална терапия, при която спуканата аневризма се „затваря“ чрез специални платинени нишки, наречени койлове. Те се въвеждат по съдов път под ангиографски контрол. Целта бе да се овладее кръвоизливът.

Димитър Цонев е роден на 30 август 1959 година в град София. Син е на актьора Коста Цонев и Анахид Тачева. Завършва „право“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

В периода от 1986 до 1991 година е редактор в „Международна информация“ и в Балкански информационен пул в „София прес“. От 1991 до 2002 година е водещ „Новини“ по Канал 1 на Българската национална телевизия.

През 2002 година участва в конкурса, обявен от Съвета за електронни медии, за генерален директор на БНТ, но СЕМ избира Кирил Гоцев. Цонев обжалва пред Върховния административен съд, но петчленен състав на ВАС отхвърли окончателно жалбата.

От 1 октомври 2002 година е назначен за говорител на кабинета на Симеон Сакскобургготски, а след три години пиар на „БТК Груп“ след това отново се връща в БНТ и става заместник програмен директор и години наред е водещ на предаването „В Неделя с…“.

Работи в телевизия bTV Action, където е водещ на предаването 24/7. От Октомври 2012 година до март 2014 година Цонев и Цветанка Ризова водят предаването „Лице в лице“ по бТВ. От 17 март 2014 времетраенето на предаването се съкращава значително и Цонев, като външен продуцент, напуска бТВ. Цветанка Ризова остава титулярен водещ в предаването.

Цонев е женен за съпругата си Марияна и има две деца – момче и момиче.

Цонев загуби баща си, големият актьор Коста Цонев на 25-ти Януари 2012 година.

Къде е човечността? Шофьор на автобус отказа да качи инвалид

Какво ни става бе, хора!? Къде ни отиде човечността? Кога забравихме какво е да бъдем добри или най-малкото … нормални? 

Днес отново станахме свидетели колко циничен и озлобен е станал българинът. Как у него няма и грам милосърдие вече.

БНТ съобщи, че шофьор на автобус в София отказа да помогне на мъж в инвалидна количка, защото …. НЕ МУ ПЛАЩАТ ЗА ТОВА. 

Водачът на автобус № 72 не пожелал да спусна платформата за достъп на инвалиди и обяснил на възмутените пътници: Трябва да сляза и ръчно да направя това, не е мой проблем и, ако получавах достатъчно пари, можеше и да го направя“.

И гнусната случка не свършва дотук.

Заради отказаната помощ мъжът в инвалидната количка се качил, влачейки се, в автобуса, съдействие му оказали част от пътниците. 

php0shtoe_559x

Линия 72 е една от малкото частни в София. И явно това дава право на водача да действа както той си иска.

Нещо много централно ни е повреден чипът и май няма светлина в тунела за поправка.

Това да оставиш един безпомощен човек да се влачи на земята, само защото те мързи да слезеш е нещо ужасно. Такова хладнокръвие и такава студенина е страшно да наблюдаваш.

Лошото е, че у нас това става нормална гледка. Лошото е, че и този случай ще се забрави.

Всички доакто четем тези редове ще цъкаме с език, ще се възмущаваме,ще търсим доброто … но утре отново няма да помним нищо. 

Българинът се превърна в един робот, който търси само печелба и се бори за оцеляване. Лошото е, че сме готови да потъпкаме всеки, който ни се изпречи на пътя.

Този инвалид не е по-добре от шофьора. На човека в иналидната количка не му плащат повече. Той просто иска да живее достойно, но това му се отказва,

Ние от „Гласът на младите хора“ апелираме този случай да бъде разнищен и шофьорът да понесе всичките последствия от действията си. 

php2dg49w_559x

Българите не одобряват уволнението на Лили Маринкова

Уволнението на Лили Маринкова от БНР определено не остави равнодушни дори хора, които по принцип не обръщат внимание на рокадите в медиите. 

Уволнението на Маринкова беше толкова нагло и очевадно поръчково, че нямаше как темата да се подмине лесно.

Въпреки че колегията не подкрепи известната журналистка и като цяло медиите не обърнаха голямо внимание на случая, обществото не позволи и този път да бъде излъгано.

Защото хората имат нужда от журналисти, на които да вярват. Журналисти, които търсят само истината, не ги е страх да задават неудобни въпроси и работят единствено и само в полза на народа.

Такъв журналист е Лили Маринкова.

И, за да не обвинят, че сме голословни ще представим последното проучване на социологическа агенция TNS по темата.

Резултатите са категорични: Българите не одобряват уволнението на Лили Маринкова

От проучването се разбира, че Българското национално радио се ползва с доверието на 53 процента от запитаните.

„Неделя 150“ е смятано за най-авторитетното публицистично предаване на БНР и е слушано в различна степен от над половината анкетирани;

И най-важното:

Уволнението на Лили Маринкова като водещ категорично не се одобрява – само 3 процента от запитаните са отговорили с „да“ на такъв въпрос.

Данните са от представително за пълнолетното население изследване на агенция TNS за нагласите към националните обществени медии.

Анкетирани са 900 души над 18 години чрез стандартизирано персонално интервю в домовете в периода 27 юни – 5 юли 2016.

Допитването е осъществено по собствена инициатива, без поръчител и финансирано от самата агенция, съобщава „Дневник“.

Данните категорично опровергават твърдения, приписвани на новото ръководство на БНР в лицето на Александър Велев, че „програма „Хоризонт“ е съсипана“, а „Неделя 150“ се нуждае от „преразглеждане и освежаване“.

„Неделя 150“ на БНР е познато и се следи в различна степен от поне половината българи.

Предаването се слуша често от 14 % от запитаните, рядко – от 41 %, а не се слуша от 45 %.

А въпросът „Съгласни ли сте със следните мнения за „Неделя 150“, получава отговори, които очертават предаването с ясно изразена репутация на обективна и независима журналистика, и е авторитет за слушателите си, независимо от честотата на слушане:

  • Най-авторитетното публицистично предаване на БНР – 82 % отговарят „Да“, 18 % -„Не“;

  • Предаването е символ на независима журналистика – 79 % „Да“, 21 % „Не“;

  • Предаването предлага обективен обзор на събитията през седмицата – 89 % „Да“, и 11 % „Не“.

Общественото мнение категорично не одобрява уволнението на Лили Маринкова от ефира на „Неделя 150“, а сред редовните слушатели процентът неодобрение гони 80. 

От всички запитани само 3 % са отговорили, че одобряват освобождаването на Лили Маринкова от БНР, 37 % не одобряват, а 60 % без мнение;

От всички слушатели на „Неделя 150“ – 3 % одобряват, 57 % не одобряват, 40 % без мнение;

От редовните слушатели на „Неделя 150“ – 5 % одобряват, 78 % не одобряват освобождаването й, 17 % без мнение.

Последиците от медийното мълчание по темата

Много интересни са данните от изследването, които показват всъщност колко от анкетираните изобщо са знаели, че Лили Маринкова е уволнена от БНР.

Медиите до така степен забулиха случая, че 75 на сто от анкетираните не са чували, че такова уволнение се е случило. 

Вижте още: Крепостта се превзема винаги отвътре

Високият процент „не съм чул“ показва – в негативен смисъл – как националните медии и в частност БНР информират по конкретен случай: освобождаване на водещ на предаване, което се слуша в различна степен от над половината население, оказва се, не е стигнало като информация до три четвърти от него.

Като цяло, каквито и да са причините и основанията за освобождаването на Лили Маринкова, резултатите от изследването показват, че слушателите на „Неделя 150“, а в по-широк смисъл,
общественото мнение като цяло, не подкрепят отстраняването й като журналист и водещ, е изводът на социолозите от TNS.

Важно е да се подчертае, че TNS е независима агенция, която редовно прави подобни собствени допитвания по актуални и значими социални теми по своя преценка. В България агенцията е цитирана често с редовните си проучвания на общественото мнение за Европейската комисия – Евробарометър.

А резултатите настина са показателни: Когато медиите решат да неглижират даден проблем или по-скоро им е наредено да го направят, обществото наистина може да бъде манипулирано и и дезинформирано.

Медиите станаха слуги на хора, които искат от нас да четем без да мислим и без да се интересуваме дали е истина.

А журналисти като Лили Маринкова постепенно да бъдат премахвани, за да не могат да се бъркат в теми, които същите тези хора, държащи българските медии, не искат да се разчуват.

Олигарсите пазаруват медии, а в България се размахват „медийни бухалки“

И докато проучването на TNS набира популярност и ни показва настроенията на българите, то журналистите от „Биволъ“ ни запознават с един много интересен доклад на Репортери без граници. 

В него Делян Пеевски и неговите „медийни бухалки“ са посочени като важен пример за овладяването на медиите от олигарси. Той дори е на първата страница на доклада, озаглавен „Медии: когато олигарсите пазаруват“, публикуван днес в сайта на световноизвестната правозащитна организация.

Нови медийни империи се появяват в Турция, Китай, Русия и Индия, често с благословията на политическата власт. Техните собственици упражняват стриктен контрол върху новините и мненията, поставяйки ги в услуга на властите. Докладът на Репортери без граници има амбицията да изследва механизмите на този феномен в световен мащаб.

Сред новите медийни императори има руски олигарси, арабски принцове и богати индийски индустриалци. В утвърдените демокрации интерес към медиите проявяват финансисти, както и бизнесмени натрупали богатство в областта на високите технологии. Пари и власт са общият знаменател в интереса на едните и другите да притежават медии. Резултатът е заплаха за свободата и независимостта на информацията.

Българската следа в доклада не е само Делян Пеевски. 

Докладът описва подробно и атаката, на която беше подложен Биволъ след като публикува разследвания за собствеността на Булгартабак и трафикът на контрабандни цигари в страни от Близкия изток.

Само за няколко години Биволъ изгради репутация на качествена разследваща медия с разкрития за българската и балканската олигархия – припомня РБГ. След като медията започва да публикува разследвания за Булгартабак през лятото и есента на 2015 г., собствениците и журналистите от сайта стават мишена на медийните бухалки на Пеевски, които печатат в продължение на седмици клеветнически и обидни материали за тях.

Опитът да се дискредитира медията и да се постави под съмнение мотивацията на журналистите стигна дотам, че екип на пеевската телевизия Канал 3 посети жилището на главния редактор Атанас Чобанов в Париж и притесни неговото семейство – припомня се в доклада.

Повече информация за доклада може да прочетете ТУК.

За съжаление изводът от проучването на TNS и доклада на Репортери без граници е, че медийна среда в момента, не само в България, а и в световен мащаб е хибридна,подвеждаща и лесно манипулируема.

Уж сме постоянно информирани и то вече от различни места, а накрая се оказва, че не знаем нищо.

У нас има повече „бухалки“ отколкото сериозна журналистика. А „медийните бухалки“ много често се материализират в реални такива.

Свободата на словото в мит. Поне засега.

От нас зависи това да се промени.

Източници на инфомрация: Дневник; Биволъ

 

Почина първият български телевизионен говорител Никола Филипов

Легендарното лице на БНТ Никола Филипов почина днес на 86 години, съобщи националната телевизия.
Той е първият телевизионен говорител в България, когото много хора помнят като Чичко Филипов.

Никола Филипов е роден през 1930 г. в София. Учи в Трета мъжка гимназия, а след това завършва ВИТИЗ, но вместо на сцената започва работа в новинарското студио на БНР. Всяка сутрин съобщава новините. След 7 години в БНР започва работа в националната телевизия.

Никола Филипов води първата информационна емисия новини в БНТ на 20 юли 1960 година. Тогава гръмнало осветлението и всичките стъкла се посипали върху главата му, както четял.

2111081897.jpg

Разбира се, аз бях толкова ошашавен, въобще не обърнах внимание, само издухах парчетата стъкло и продължих да чета. Всичко това в ефир, горе в телевизионната кула, на една масичка, която бяха взели от двореца на Борис Трети, на нея четяхме новините доста дълго време”, разказа преди време известният говорител.

Дебютът му като говорител обаче не остава в архивите на телевизията заради липсата на записваща техника.

Никола Филипов отдава 32 години от живота си на малкия екран. Чел е новини пред поколения българи. Той е и този, който съобщава за събитията от 10 ноември 1989 година и оставката на Тодор Живков.

Децата го наричат чичко Филипов заради участието му в детското предаване „Педя човек лакът брада“ заедно със Славка Рачева.

Пенсионира се през 1990 година.

2111081898.jpg

Обичаше често да казва: „Винаги съм имал много добро чувство към хората, винаги съм ги е уважавал и на всичките си ученици съм казвал едно и също: запомнете, зрителят за вас е като Бог„, припомнят от БНТ.

От „24 часа“ ни припомнят и последното интервю на Никола Филипов давано за български вестник. То излиза през декември 2014 г. в „Клуб 100“.
******

– Как сте, г-н Филипов?

– Слава богу, добре.

– Участвал сте в предаване на БНТ за 55-годишнината. Радва ли ви това внимание?

– Участието ми беше задочно, тъй като не присъствах в това предаване.

– Разбрах, че сте имали някакъв здравословен проблем.

– Не, никакъв проблем не съм имал. Просто не съм знаел. Така или иначе, това са неща, които са ми приятни. Нали знаете приказката „По-добре в устата, отколкото в краката“. Така че за мен е приятно хората да се занимават с мен, макар и задочно.

– С какво се занимавате, как минават дните ви?

– За съжаление обсегът на заниманията ми много се съкрати, тъй като пострада зрението ми. 30 години да ти свети прожектор в очите, накрая се плаща. Бях при акад. Петя Василева. Сложиха ми диагноза „професионално заболяване“. Така че не мога да чета. Това е най-лошото, което би могло да ми се случи. Освен да се преселя в отвъдния свят, другото най-лошо нещо е да не мога да чета, тъй като аз чета от 7-годишна възраст. Но какво да правя, човек трябва да живее някак.

– Какво правите, когато не можете да четете?

– Гледам, макар и условно казано, телевизия, но главно слушам радио.

– Верен ли сте на БНТ, нея ли гледате основно?

– Не, основно гледам Нова тв и Би Ти Ви.

– Харесва ли ви да има повече от една телевизия? Вие работехте в БНТ, когато тя беше единствената у нас.

– Идеята е добра, но реализацията е много посредствена. Като гледам, имам чувството, че едните правят телевизия контра на другата. Едните показват екшън, веднага другите показват същото. Филмите са под всякаква критика, основно американски бози и лимонади. Аз ги отбягвам. Имам си компакт плейър, така че, когато ми трябва да гледам нещо, слагам и си го гледам.

Привърженик съм на турските сериали, тъй като те са горе-долу човешки, нормални. Е, занимават се с посредствени теми. Любов е обикновено темата, но това е по-добре от нищо. Или поне е по-добре от филма, който гледах вчера. 60 минути филм, 40 минути от него автомобилни преследвания. Или бой на негри в тунел.

Когато режисьорът е посредствен и филмът е посредствен. За да не се види това, се снима на тъмен фон, картината е тъмна и иди разбери за какво става дума.

Брат ми ми диктува програмата на телевизията по телефона.

– Навремето искаше ли ви се да се занимавате и с нещо друго, освен с новини?

– Аз по принцип съм се занимавал с много работи. Така че телевизията запълни перфектно 30-те години, през които съм работил в нея. Трудно бих могъл да измисля с какво мога да се занимавам, освен да чета.

– Какво най-обичахте да четете?

– Всичко, което става за четене. Аз съм всеяден в това отношение. Когато не ми хареса, хвърлям книгата и не се занимавам повече с нея. И сега бих чел с удоволствие и Стефан Цвайг, и Александър Дюма.

– Намирате ли някой да ви чете от време на време?

– Не, радиото ми чете сега.

– Какво слушате по него?

– Всичко. Слушам предимно БНР. Другите са пълна скука.

– Днес има много музикални.

– Ама зависи какво. Аз например имам 40 опери, записани на компакт дискове, които си пускам да гледам.

– Пенсията стига ли ви? С каква пенсия живеете?

– Аз не пуша, не пия, така че парите ми стигат.

– След като сте работили толкова време в телевизията, не ви ли е по-висока пенсията?

– Ако ви кажа, че нямам представа колко ми е пенсията, не знам дали ще ми повярвате.

– Не бих ви повярвяла, как така нямате представа?

– Много просто. Аз имам влог в ДСК. Пенсията ми отива там. Още не бях пенсионер и всичките ми приходи отиваха в ДСК. Сега имам разплащателен влог. Те ми прибират пенсията, плащат ми сметките, затова нямам представа кое колко струва.

– Не теглите ли пари, за да пазарувате?

– Банкоматите са за това.

– Много съвременно живеете. Тежи ли ви нещо в момента?

– Това, което най-много ми тежи, е, че не мога да чета.

– Как възприемате съвременните новинари и тв водещи?

– Аз гледам определени телевизии, добре са хората, колегите работят добре. Не се превземат, работят спокойно, нормално. За другите не мога да говоря, защото не ги гледам.

– Кои са били най-трудните ви моменти, когато работехте?

– Когато не мога да свърша добре работа така, както аз я разбирам.

– Какво означава за вас добре свършена работа?

– За мен контактът със зрителя е много важен. Зрителите трябва да ме разбират, аз трябва да ги разбирам и уважавам. Това е основното ми кредо.

– Днес хората продължават ли да ви разпознават, спират ли ви?

– Непрекъснато.

– Какво ви казват?

– Чичко Филипов. Това е името, с което Слава Рачева ме кръсти и оттогава до ден-днешен то е онова, с което хората ме спират по пътя.

– Чувате ли се със Слава Рачева?

– По особени случаи – рожден ден, имен ден. На по-крупни събития.

– Ще ходите ли на тържество по случай 55-ия юбилей на БНТ?

– БНТ е тромав организъм. Ако се сетят, добре. Ако не се сетят, пак добре. Аз съм на 84 години, така че не се натискам да правя изяви заради слава или нещо от този род.

– С какво сте най-горд през всичките тези години?

– Най-много се гордея с това, че ми викат „чичко Филипов“ абсолютно всички. Трябва да ви кажа, че е като всенародно признание.

– Като медал е.

– Медали, слава богу, имам. Имам и звание „заслужил артист“, но нали ги отнеха. Медали, ордени имам.

– Кой ви помага вкъщи в домакинската работа, сам ли се справяте?

– Сам се справям и съм горд с това. Държа много на това да се справям сам. И тъй като зрението не ми пречи в това отношение, и си готвя сам, и си пазарувам сам, нямам проблеми.

– Къде живеете?

– В гарсониера в „Дружба“. В голямото 4-стайно жилище, което имах, сега живее малкият ми син. Големият ми е в Англия, където е и бившата ми съпруга. Той е 4-стаен апартамент в „Младост“. Когато се разведох, дадох това жилище на синовете си, тогава и двамата бяха тука. А на мен ми дадоха тази гарсониера, в която живея сега.

– С какво се занимават децата ви?

– Големият ми син е компютърен специалист, работи в Англия. Малкият засега е безработен.

– На вас не ви ли се иска да отидете в чужбина?

– Иска ми се, но нямам възможност. Не финансова. Просто за да отида, някой трябва да ме заведе.

– Съжалявате ли, че навремето не сте заминал в чужбина?

– Аз съм ходил по света толкова много. Стигнах дори до Тадж Махал. Бил съм там, влизал съм вътре. В Индия научих много неща. Ходил съм много по света, така че нямам чувството, че съм ограбен по отношение на контактите ми със света.

– Искал ли сте да оставате навън да живеете?

– Не, мястото ми за живеене е в България.