Етикет: БНР

Медиите да напомнят на управляващите, че са длъжници на обществото

a0d55141f7497f7556e713b6de45068f
Уважаеми колеги, приятели днес почина журналистката Ирен Филева, едно от ярките имена на програма „Христо Ботев“ на БНР.

Тя е създател и водещ на съботното предаване „Клубът на журналистите“, председател на колегиалната Мрежа „Свободно слово“ и на синдикат „Свободно слово“ в Националното радио.

През 2012 година Ирен Филева получи наградата за цялостен принос на Асоциацията на европейските журналисти за авторското си предаване.

През 2009-а и 2013-а беше номинирана за Голямата награда за радиожурналистика „Сирак Скитник“. Тя беше сред несъгласните с не едно от ръководствата на БНР и активен защитник на словото и на демократичните стандарти.

svobodno-slovo-700x357

Публикуваме едно запомнящо се нейно интервю от март 2013 година.

Интервю на Елена Донкова:  За протестите, за Варна, за българските медии и тяхното отношение към слущващото се, за властта на радиото. Пред нашия онлайн микрофон застава радиоводещата Ирен Филева на „Клубът на журналистите“ по програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио.

Четири случая на самозапалване в страната за около месец. Пожарът, разгорял се у българския народ, ще бъде ли изгасен или ще продължава да се подклажда? Как смятате и защо? Къде да търсим отговор? В медиите? В държавата? В нас самите?

Разбира се, невинни няма. Очевидно, освен ниските доходи, и пълната липса на перспективи кара хората да посягат по този начин на живота си. Обявяването на национален траур също „подпомогна” този процес. В едно общество, в което никой на никого не може да помогне, в което управляващите не търсят решения, а популистки оправдания, а медиите са на лов за сензации, няма на какво да се разчита.
Корабът „България” ще успее ли да вдигне котва от пристанището във Варна? Именно там са най-масовите протести в страната. А и самозапалилият се Пламен Горанов стана символ на протестите за една по-добра кауза.

Във Варна ситуацията е по-особена поради пълната липса на медиен коректив. Нека не забравяме, че там преди няколко години журналисти подписаха декларация срещу граждани, които не приемат налагания силово лоби-бизнес модел, в която изложиха абсурдната теза, че няма да отразяват проявите им…
Част от тези колеги имат и партийно минало, което прави картината откровено сатирична. Участието на деца в партийни сгледи и седенки е граница, която никой не си е позволявал да прескочи в най-новата ни история. Най-омерзителното обаче е незнанието на обществото какво и защо се случва.

Няма как в едно нормално общество „добрите” икономически решения да бъдат „сочени” само от един субект, който за краткост се нарича ТИМ. Най-абсурдното е, че морската ни столица остана без плаж. Абсурдно е никой да не забелязва това. Не е възможно никой да не потърси причината за масовите пожари на крайбрежни заведения преди няколко години. И не на последно място, в града 15 000 човека работят за ТИМ. Не е сериозно да мислим, че тези хора не са подложени на натиск, заради заплатите, които получават.

Дори само тези няколко факта са достатъчни, за да направим извода, че никаква икономическа инициатива не е разрешена, отвъд предлаганите от бившия вече кмет и послушно одобрявани от общинските съветници решения. Няма как това да бъде наричано по друг начин, освен натиск.

И тъй като през годините никой не се постара да създаде истинска конкуренция, а имаше само натиск, картината в морската ни столица е повече от отчайваща. Единствената перспектива, която може да върне обществените отношения в рамките на нормалността, е да има истинско състезание за кмет. Но това зависи само и единствено от партиите, които да излъчат истински кандидати. Години наред варненци нямаха избор именно поради липсата на кандидати. Просто партиите бяха приели, че шансовете за успех там са само за посочения от икономически господстващите субекти кандидат. Затова и във Варна нищо не се случваше. Очевидно, това е вече нетърпимо за хората и никакви граждански обединения няма да им замажат очите, защото е видно за всички, кой стои зад тях.

Жертвоготовността на българина довежда ли до реални резултати или показаното досега е малко за властимащите в държавата? Мислите ли, че ще има вълна от самозапалване на български граждани?

Надявам се, че все пак на някого ще хрумне, че хората имат нужда да се обадят на някого. Един телефон поне е добре да бъде открит. Добре е медиите да напомнят на остатъчните управленски субекти, че са големи длъжници на обществото и е добре да помислят как да помагат на хората, които са живели твърде дълго в абсурдна среда.
Това не се отнася само до варненската управа, а до управата на всеки град. В последните години администрацията наруши баланса на механизмите, които са създадени, за да не се чувстват хората изоставени. Едничката цел на тази администрация беше да намира параграфите, които изключват все повече хора. И това се правеше по формални критерии, законни, но неморални.

Ако този баланс не бъде възстановен, нищо добро не предвиждам. Това, че някой е продал един декар земя, не значи, че е станал милионер, и не е причина да бъде изключван от системата. Преразпределението на доход е особено важно да бъде прозрачно. Инак се превръща в едно зловещо икономическо ГМО в полза на ножицата на разделение. И както всяка ножица има предел за разтваряне, след което се счупва, така и преразпределението стига до счупване.
По правилен начин ли бяха отразени протестите във Варна от медиите? Какво е да се отразяват протестите по радиото? Каква е властта към този момент на радиото като медиа?

Радиото се оказа особено важна медиа за хората, които се притесняват от камери. Аз лично съм изумена от липсата на медиен интерес към уникалните истории, които стоят зад този протест. От разговорите ми с много участници оставам с впечатлението, че има необясним страх тези истории да бъдат разказани. Хората отдавна не вярват на местните медии. Затова и обществените медии пратиха отразяващи от София. Това може би бяха единствените информационни пробиви.

Най-абсурдното за мен остава това, че момчетата, организирали написването на „България“ на катедралния площад, са поканили медиите да снимат. Нещо повече, осигурили са им добра гледна точка от камбанарията на катедралата, но някак част от поканените не са счели това за важно.

Другият абсурд е, че идеята е била европейските градове да напишат по една буква, София да напише „България“, Пловдив – „мечтае“, а Варна целия надпис – „България мечтае“ като финал на една своеобразна мексиканска вълна. Но тъй като зад тези момчета очевидно никой не стои, стигнахме до абсурда „мечтае“ да изпадне. За да не може някоя партия да го използва в предизборната си кампания.

Ако разсъждаваме малко, ще открием два шокиращи факта. Първо, никой не разчита на медиите, и второ, отпадат столицата и Пловдив. Кой има полза от липсата на нещо позитивно на националния празник, едва ли си заслужава да коментираме. Най-изумителното от всичко обаче е, че това не стана новина. Напротив, споровете кой местен организатор е по-демократ и затова трябва да влезе през задния вход на властта беше водещ информационен сюжет. Кой има полза от това? Отговорът е обезсърчителен. Всяка партия има хора сред вождовете, на които разчита. Ще цитирам фраза от репортажа на Надежда Узунова за Панорама по БНТ – „С мълчанието си варненци казаха много повече.“.

Могат ли протестиращите да бъдат медиа? Защо отзвукът от Варна се заглуши и сякаш седмица след Траурен ден всичко си е постаро му? Какви бяха коментарите на другите медии за предаването в „Клубът на журналистите“ от миналата събота?

Тъжно е, че протестиращите се опитват да бъдат медиа на фона на многото медии. И ако медиите не искат да разказват достоверните истории на хората, какво точно разказват. Нелепо е случващото се да се вижда по-добре от София. А коментарите между медиите са още на равнището на едни провинциални отношения.

Продължаваме да сме в плен на тъпото клише – за конкуренцията само лошо или нищо. Както и да са конструирани редакционните политики, не бива те да изкривяват истината. Защото рано или късно тази истина ще ги затрупа. Никакви финанси не променят случващото се. Поне не би трябвало.
Шеста година вече „Клубът на журналистите” е част от програмата на Българското национално радио. Какво да очакваме занапред и какво ще пожелаете на Вашите слушатели?

На слушателите от години пожелавам едно и също – Бъдете свободни и го правете всеки ден. Защото ако не сме свободни и не отстояваме свободата си, няма кой друг да го направи. И ще се налага да разсъждаваме върху нечовешките проблеми за хора, които посягат към бензина и запалката. Тъй като само за това са им останали пари… и сили.
Ще продължим да разчитаме на гледната точка на младите и на тяхната критична мисъл. Досегашният модел на сътрудничество с факултетите по журналистика дадоха особено добри резултати. Най-важното е това да си остане територия за професионални спорове как да си върнем доверието на хората.
Реклами

Почина един от най-запомнящите се журналисти на БНР – Ирен Филева

980x551_1475822285

След продължително боледуване, снощи почина Ирен Филева, едно от ярките имена на програма „Христо Ботев“ на БНР, съобщават от националното ради.

Тя е създател и водещ на съботното предаване „Клубът на журналистите“, председател на колегиалната Мрежа „Свободно слово“ и на синдикат „Свободно слово“ в Националното радио.

През 2012 година Ирен Филева получи наградата за цялостен принос на Асоциацията на европейските журналисти за авторското си предаване.

През 2009-а и 2013-а беше номинирана за Голямата награда за радиожурналистика „Сирак Скитник“. Тя беше сред несъгласните с не едно от ръководствата на БНР и активен защитник на словото и на демократичните стандарти.

Александър Велев – ДИКТАТОРЪТ в БНР с ново возило

Честито ново возило, г-н Велев. Дето се вика, бонусите идват след добре свършената работа.

Докато другите медии пишат и говорят, в по-голямата част от деня, за президентските избори и скандалите между различните партии, ние днес ще поговорим за новото возило на директора на БНР и наложената от него диктатура в общественото радио. Тя се извършва с любезното съдействие на другарите от Съветът за електронни медии (СЕМ), политически и масонски организации.

Бедното обществено радио вози дебели задници в скъпи автомобили ..

Тенденцията в нашата бедна страна е управляващите да карат скъпи служебни автомобили, от които да ни се усмихват, докато ни засичат по пътищата.

Явно новият директор в  БНР е решил да не се цепи от колектива (за да не му го нацепи той) и си купува „Фолксваген Пасат“ в луксозно изпълнение на лизинг, съобщават от „Биволъ”.

 Това се случва в края на месец юли,  малко след като той уволни скандално водещата на „Неделя 150” и директор на програма „Хоризонт” Лили Маринкова, и прекрати „СЪботаж“ на Румен Леонидов.

Вижте още: Крепостта се превзема винаги отвътре

 Луксозното возило на стойност близо 70 хиляди лева стана съставна част от разходите на обществената медия. Месечната вноска е близо 1500 лв. с таксите за обслужване.

Според разкритията на „Биволъ” директорът на БНР изпълнява стратегията, в която той сам е записал, че ще бъде извършен „задълбочен анализ на разходите за издръжка във всичките им съставни части“.

Дейба, аз този анализ на разходите, господин директор.

Нека се върнем на диктатурата

Диктатурата е автократична форма на управление, при която властта е концентрирана в една личност (диктатор) или ограничена група от хора (партия, хунта, семейство и други).

Тъй като диктатурите обикновено не търсят широко обществено съгласие, те често разчитат на насилие и ограничаване на човешките права за запазване на властта си.

В повечето случаи това е свързано с премахване на независимостта на съдилищата, въвеждане на цензура върху средствата за масова информация, ограничаване на дейността на независимите от правителството организации.

Вижте още: Българите не одобряват уволнението на Лили Маринкова

Крайните форми на диктатура, стремяща се да контролира цялостно обществения и дори личния живот, се нарича тоталитаризъм.

Диктатурата в БНР определено има – тя се налага от Александър Велев с помощта на неговите приближени в радио колегията и хората на управленски постове.  

 

Това най-ясно си пролича, след като Велев отговори с официално писмо на инициативната група за връщането на Лили Маринкова в БНР и възстановяването й като водещ на “Неделя 150”.

От този отговор може да се направят следните изводи:

  • В отговора си Александър Велев се позовава на Закона за радио и телевизия, Кодекса на труда, Правилниците на БНР.  Въз основа на тях той обяснява защо е взел това решение. Само че той разчита на обществено невнимание, защото той в момента стои зад абсурда, че ако едно действие е законосъобразно, то заедно с това автоматично става оправдано (а) етично и (б) управленски.
  • В подписката за връщането на Лили Маринкова в ефир се включиха над 500 човека и медии. С начина, по който отказа да приеме исканията на тази група граждани, новият генерален директор на БНР се самоопределя като администратор, неглижиращ  диалога, обратната връзка и експертното мнение, задължителни в работата на  една обществена медия. Това, ако не е една своеобразна дикататура, здраве му кажете.
  • Такова уволнение и то на толкова водещо име в журналистиката  противоречи на  основни концепции за управление на обществена медия като БНР. В този случай новият Управителен съвет на обществената медия действа като придатък към Генералния директор. Такъв Управителен съвет очевидно е неспособен или не желае да изпълнява своята функция на коректив на управлението и политиките на нашето Обществено радио.
  • Най-големият показател за дикататурата на Велев е това, че независимо изследване на аудиторията на БНР показва, че само около 3% от слушателите одобряват уволнението на Лили Маринкова. А след като Маринкова не се връща в ефир, това означава, че  администрацията на обществената медия БНР се самоопределя извън реалните интереси на слушателя.
  • И последният и най-важен извод е, че Съветът за електронни медии (СЕМ) не реализира надзорните си функции, включващи гарантирането на свободата на словото, обективността и плурализма в обществената медия БНР. Светкавичното отстраняване от ефир на Лили Маринкова часове след встъпването на избрания от тях генерален директор, обявил на конкурса  концепцията си за  реформи без резки действия, застрашаващи журналистите и приемствеността в БНР, не обезпокои надзорниците. А това бе бърза и груба саморазправа  с един от най-популярните и утвърдени във времето български журналисти.

Вижте още: КОЙ ли налага цензура в БНР?

Политическата поръчка за отстраняване на Лили Маринкова е изпълнена. Алескандър Велев получи своя бонус – нов автомобил „за приноса си“ към плурализма и свободата на словото в БНР.

Автор: Веселин Диманов

 

 

Българите не одобряват уволнението на Лили Маринкова

Уволнението на Лили Маринкова от БНР определено не остави равнодушни дори хора, които по принцип не обръщат внимание на рокадите в медиите. 

Уволнението на Маринкова беше толкова нагло и очевадно поръчково, че нямаше как темата да се подмине лесно.

Въпреки че колегията не подкрепи известната журналистка и като цяло медиите не обърнаха голямо внимание на случая, обществото не позволи и този път да бъде излъгано.

Защото хората имат нужда от журналисти, на които да вярват. Журналисти, които търсят само истината, не ги е страх да задават неудобни въпроси и работят единствено и само в полза на народа.

Такъв журналист е Лили Маринкова.

И, за да не обвинят, че сме голословни ще представим последното проучване на социологическа агенция TNS по темата.

Резултатите са категорични: Българите не одобряват уволнението на Лили Маринкова

От проучването се разбира, че Българското национално радио се ползва с доверието на 53 процента от запитаните.

„Неделя 150“ е смятано за най-авторитетното публицистично предаване на БНР и е слушано в различна степен от над половината анкетирани;

И най-важното:

Уволнението на Лили Маринкова като водещ категорично не се одобрява – само 3 процента от запитаните са отговорили с „да“ на такъв въпрос.

Данните са от представително за пълнолетното население изследване на агенция TNS за нагласите към националните обществени медии.

Анкетирани са 900 души над 18 години чрез стандартизирано персонално интервю в домовете в периода 27 юни – 5 юли 2016.

Допитването е осъществено по собствена инициатива, без поръчител и финансирано от самата агенция, съобщава „Дневник“.

Данните категорично опровергават твърдения, приписвани на новото ръководство на БНР в лицето на Александър Велев, че „програма „Хоризонт“ е съсипана“, а „Неделя 150“ се нуждае от „преразглеждане и освежаване“.

„Неделя 150“ на БНР е познато и се следи в различна степен от поне половината българи.

Предаването се слуша често от 14 % от запитаните, рядко – от 41 %, а не се слуша от 45 %.

А въпросът „Съгласни ли сте със следните мнения за „Неделя 150“, получава отговори, които очертават предаването с ясно изразена репутация на обективна и независима журналистика, и е авторитет за слушателите си, независимо от честотата на слушане:

  • Най-авторитетното публицистично предаване на БНР – 82 % отговарят „Да“, 18 % -„Не“;

  • Предаването е символ на независима журналистика – 79 % „Да“, 21 % „Не“;

  • Предаването предлага обективен обзор на събитията през седмицата – 89 % „Да“, и 11 % „Не“.

Общественото мнение категорично не одобрява уволнението на Лили Маринкова от ефира на „Неделя 150“, а сред редовните слушатели процентът неодобрение гони 80. 

От всички запитани само 3 % са отговорили, че одобряват освобождаването на Лили Маринкова от БНР, 37 % не одобряват, а 60 % без мнение;

От всички слушатели на „Неделя 150“ – 3 % одобряват, 57 % не одобряват, 40 % без мнение;

От редовните слушатели на „Неделя 150“ – 5 % одобряват, 78 % не одобряват освобождаването й, 17 % без мнение.

Последиците от медийното мълчание по темата

Много интересни са данните от изследването, които показват всъщност колко от анкетираните изобщо са знаели, че Лили Маринкова е уволнена от БНР.

Медиите до така степен забулиха случая, че 75 на сто от анкетираните не са чували, че такова уволнение се е случило. 

Вижте още: Крепостта се превзема винаги отвътре

Високият процент „не съм чул“ показва – в негативен смисъл – как националните медии и в частност БНР информират по конкретен случай: освобождаване на водещ на предаване, което се слуша в различна степен от над половината население, оказва се, не е стигнало като информация до три четвърти от него.

Като цяло, каквито и да са причините и основанията за освобождаването на Лили Маринкова, резултатите от изследването показват, че слушателите на „Неделя 150“, а в по-широк смисъл,
общественото мнение като цяло, не подкрепят отстраняването й като журналист и водещ, е изводът на социолозите от TNS.

Важно е да се подчертае, че TNS е независима агенция, която редовно прави подобни собствени допитвания по актуални и значими социални теми по своя преценка. В България агенцията е цитирана често с редовните си проучвания на общественото мнение за Европейската комисия – Евробарометър.

А резултатите настина са показателни: Когато медиите решат да неглижират даден проблем или по-скоро им е наредено да го направят, обществото наистина може да бъде манипулирано и и дезинформирано.

Медиите станаха слуги на хора, които искат от нас да четем без да мислим и без да се интересуваме дали е истина.

А журналисти като Лили Маринкова постепенно да бъдат премахвани, за да не могат да се бъркат в теми, които същите тези хора, държащи българските медии, не искат да се разчуват.

Олигарсите пазаруват медии, а в България се размахват „медийни бухалки“

И докато проучването на TNS набира популярност и ни показва настроенията на българите, то журналистите от „Биволъ“ ни запознават с един много интересен доклад на Репортери без граници. 

В него Делян Пеевски и неговите „медийни бухалки“ са посочени като важен пример за овладяването на медиите от олигарси. Той дори е на първата страница на доклада, озаглавен „Медии: когато олигарсите пазаруват“, публикуван днес в сайта на световноизвестната правозащитна организация.

Нови медийни империи се появяват в Турция, Китай, Русия и Индия, често с благословията на политическата власт. Техните собственици упражняват стриктен контрол върху новините и мненията, поставяйки ги в услуга на властите. Докладът на Репортери без граници има амбицията да изследва механизмите на този феномен в световен мащаб.

Сред новите медийни императори има руски олигарси, арабски принцове и богати индийски индустриалци. В утвърдените демокрации интерес към медиите проявяват финансисти, както и бизнесмени натрупали богатство в областта на високите технологии. Пари и власт са общият знаменател в интереса на едните и другите да притежават медии. Резултатът е заплаха за свободата и независимостта на информацията.

Българската следа в доклада не е само Делян Пеевски. 

Докладът описва подробно и атаката, на която беше подложен Биволъ след като публикува разследвания за собствеността на Булгартабак и трафикът на контрабандни цигари в страни от Близкия изток.

Само за няколко години Биволъ изгради репутация на качествена разследваща медия с разкрития за българската и балканската олигархия – припомня РБГ. След като медията започва да публикува разследвания за Булгартабак през лятото и есента на 2015 г., собствениците и журналистите от сайта стават мишена на медийните бухалки на Пеевски, които печатат в продължение на седмици клеветнически и обидни материали за тях.

Опитът да се дискредитира медията и да се постави под съмнение мотивацията на журналистите стигна дотам, че екип на пеевската телевизия Канал 3 посети жилището на главния редактор Атанас Чобанов в Париж и притесни неговото семейство – припомня се в доклада.

Повече информация за доклада може да прочетете ТУК.

За съжаление изводът от проучването на TNS и доклада на Репортери без граници е, че медийна среда в момента, не само в България, а и в световен мащаб е хибридна,подвеждаща и лесно манипулируема.

Уж сме постоянно информирани и то вече от различни места, а накрая се оказва, че не знаем нищо.

У нас има повече „бухалки“ отколкото сериозна журналистика. А „медийните бухалки“ много често се материализират в реални такива.

Свободата на словото в мит. Поне засега.

От нас зависи това да се промени.

Източници на инфомрация: Дневник; Биволъ

 

Бай Ганьо вдига тост, че Веждито е министър…

Един приятел ми викаше преди време – „Положението вместо да се влошава, братле, става все по-зле”. Сега вече осъзнавам какво е имал точно предвид.

Една седмица мина от скандала в ефир между Георги Ангелов и Вежди Рашидов, който прерастна в „битова свада”, протести с искане на оставка, много обиди и други типични за нашите ширини байганьовщини.

Според мен, цялата тази дилема мирише много на опит за умишлено прикриване на друг скандал, който не само ще разтресе държавата, но и ще гръмне в ЕС, а това ще доведе до много оставки и червени бузки (по лицата на политиците, визирам Борисов).

Иначе казано: „В политиката нищо не става случайно. Ако нещо се е случило, значи така е било замислено“, мисъл на Франклин Рузвелт.

Оставка от  Вежди Рашидов все още няма, а може би няма и да я получим, не защото обществото греши, а защото така е било замислено

Какво имам предвид?

Имам предвид, че ни правят на глупаци и ни разиграват сценарий, който цели да измести важни теми, които свързват организараната престъпност с МВР и ВСС. Иначе казано използват методи и механизми познати на „Хибридната война” и най-вече информационната такава.

Целта е да изместят фокуса от важните за обществото новини и разкрития, като умишлено предизвикват скандали, на които всички медии и журналисти се връзват. Знаем, че българските медии търсят под вола теле, а скандалите са в основата на съществуването им (на повечето). Знаем също, че „сензации” и „битови свади” са винаги на първите страници не само по вестниците, а й на електронните медии (от скоро).

Не на последно място искам да припомня, че МВР и ВСС изпращат официална информация, която потвърждава разследванията на „Биволъ“, че висши магистрати са присъствали на въпросното парти. Замислете се защо МВР и ВСС дават официална информация относно това събитие, което въпреки минималното медийно отразяване успя да достигне до много хора. Не трябваше ли тези официални данни да предизивкат скандал или най-малкото да има поискани оставки?

Можете да видите отговорите на институциите тук: МВР / ВСС  

Да не забравяме, че в седмицата от 27-ми юни до 3-ти юли България бе проверена от европейски прокорори по 6 дела.

Когато датите говорят …

Цялата дъндания започна след като водещият на „Денят започва с култура“ по БНТ Георги Ангелов  даде трибуна на скулптора проф. Велислав Минеков, арх. Дафина Барфончовска и художникът Владимир Руменов. Това се случи на 30.06.2016 година.

„Тримата критикуват новоприетият Закон за културното наследство, който отнема част от функциите на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и ги прехвърля на общински комисии на местно ниво”, цитирано от WEBCAFE.

Сега забележете –  на 04.07.2016 година министър Вежди Рашидов РЕШИ да използва БНТ за 3-минутно „задочно“ право на отговор, в което обвини Георги Ангелов в „услужлива помощ за предоставяне на екран на хора, които по презумпция обичат да плюят държавата“ и дори го посъветва „да не иронизира непрестанно държавата, на чиято ясла е и неговата заплата“, пише WEBCAFE в хронологична публикация отразяваща „скандала”.

На 5 юли, ръководството на БНТ излиза с официална позиция по спора, като заявява, че дебатът за спорния закон е отразяван многократно в ефира на „Денят започва с култура“  и то, с гледните точки на НИНКН, Столична община, Форум „Културно наследство“, Комисията по културата и медиите в Народното събрание, експерти и общественици.

Цели 4 дни след излъчването на въпросното предаване, Вежди Рашидов решава да търси право на отговор, който отговор не е изобщо типичен за Министър. Повярвайте, в парламента не са чак такива ИДИОТИ, че да си позволят такъв груб език срещу журналисти.

И друго – не смятате ли, че е странно, че на 4-ти юли скандалът не е толкова застъпен в медиита, а на 5-ти юли всичко толкова бързо ескалира и притъпи всяка една друга тема, независмо от проблемите, които засяга. 

Припомням, че Лили Маринкова беше уволнена скандално, а това предизвика също толкова голям скандал, но с една разлика. При Маринкова говорим за целенасочено уволнение, а тук имаме друга цел. Изместване на вниманието на аудиторията от други много по-важни теми.

Да се върнем на темата какво друго се случи на 05.07.2016 година?

Сайтът за разследваща журналистика „Биволъ” публикува официалното признание на МВР и ВСС, в което се посочва, че Георги Костов и Ясен Тодоров са били на купон при шефа на Кравата при това командировани от държавата. Не къде да е, а в Слънчев бряг.

Новината може да проверите (ТУК) https://bivol.bg/mvr-vss-pomorie.html

Както предполагам всички сте запознати и помните, че броени дни преди мафиотската вендета между Димитър Желязков – Митьо Очите и Божидар Кузмоанов – Божо Козела, ръководни фигури и магистрати в държавата са купонясвали в едно от заведенията за сочения за шеф на станалата международно известна мутренска бригада на Божидар Кузманов /по прякор Кравата или Козела/.

Според разкритията на „Биволъ” (преди официалното изявление на МВР и ВСС) е  ставало въпрос за Георги Костов и Ясен Тодоров, както и други държавни служители.

Те са били в компанията на бившия СИК-аджия и съдружник на Бай Миле – Пламен Петков, а охраната се е извършвала, според вътрешни източници на Биволъ, от прикрити полицаи и мутри едновременно.

Партито е било частно, като гореспоменатите се събират в ресторант-клуб „24“ в Поморие. Сбирката е по повод назначението на районния прокурор на Несебър Радост Бошнакова, която е отговорна да работи и да следи именно за противозаконната активност във взривоопасния район.

Т.нар. ( от Б.Борисов и Р. Бъчварова) „битова свада” се разигра на 8-ми юни тази година в Слънчев бряг и по точно пред ресторант “4 YOU”. Последваха масови медийни истерии и проверки от НАП, ДАНС и други такива подобия на институции.

Всички медии подминаха тази новина, която в други (цивилизовани) държави щеше мигновенно да доведе до оставки в МВР и ВСС, но тук цивилизацията ни е подминала.

Накрая само ще кажа, че всеки има право да мисли и пише това, което иска, но моята теза се базира на медийната среда и продажната журналистика.

Може и да бъркам, но темата с присъствието на главния секретар на МВР Георги Костов и шефа на етичната комисия Ясен Тодоров на купон организиран от престъпна група се превърна в ТАБУ за българските медии.

Имам един въпрос:  Ще се намери ли медия (освен първоизточника), която да се разрови по тези разкрития?

Оп, обърках се.  Идват избори, не може точно сега да се ровим.

И  пак ви връщам в началото на публикацията.

Вярвате ли, че в политкиката нещата се случват просто така?

Смятате ли, че Вежди Рашидов е луд дотолкова, че да си позволи да скача срещу БНТ? Само при мисълта, че идват президентски избори, това отпада моментално.

Истината е че медиите много бързо ни продават за жълти стотинки. Не за друго…

Автор: Веселин Диманов

 

 

 

 

 

 

 

Крепостта се превзема винаги отвътре

Днес на вашето внимание предлагаме интервю с Лили Маринкова, която наскоро беше неправомерно уволнена от БНР.

Преди да я изгонят (меко казано), тя беше директор на програма „Хоризонт“.

Лили Маринкова е носител на множество награди, включително „Репортер на годината“, „Сирак Скитник за радиожурналистика“ както и на „Голямата награда на Българската медийна коалиция за цялостен принос към независимостта на медиите и утвърждаването на принципите на гражданското общество“.

Решението за нейното отстраняване дойде малко след като за нов генерален директор на радиото бе избран Александър Велев.

От разговора ни с нея ще разберете какви са причините за това решение на новия директор. Има ли цензура и нарушава ли се свободата на словото в радиото?

Както и КОЙ, и чии интереси стоят зад това скандално решение на новото ръководство. Има ли връзка уволнението на Маринкова с отказа на фондация „Радостина Константинова“ да връчи награда на „Биволъ“?

13494870_1475705272455418_6105993259843677549_n

**********

Как се чувства Лили Маринкова след БНР?

Случката е твърде скорошна, за да мога да споделя нещо конкретно. По-скоро това време мина в срещи с мои приятели, с хора от Факултета по журналистика и колеги журналисти, с които говорихме за ситуацията.  Когато дълги години си в една медия , развиваш чувството за дълг и когато си извън нея, времето вече тече  по друг начин.

Разкажете какво се случи.

През всички години, в които съм работила в „Хоризонт“ е имало сътресения. Почти задължително при всяко ново ръководство. Най-проблемно е било отношението към наследството. Но моят  случая е  недообмислен, рязък и твърде неучтив. Александър Велев е отсъствал от националното радио, а и от България 15 години. Наистина известно време е работил за БНР като кореспондент но определено беше в периферията на медийните проблеми. Очаквах, че ще бъде любопитен да чуе моя скромен анализ за проблемите на програмата. Вместо това, признавам, за огромна моя изненада, сложи пред мен заповед за моето уволнение и се разделихме.  Не помня вече с какви думи. Не мога да преценя, дали това бе само демонстрация на овластяване, или поет ангажимент за моето светкавично изгонване , тъй  като още на другия ден вратите на БНР бяха затворени за мен. Не мога да реша кое е по-лошо- да изпълниш политическа поръчка, за да се овластиш, или да всееш страх и попариш овреме бледите кълнове на евентуален протест.

 Разкажете ни за длъжността директор на програма „Хоризонт“.

Аз бях на този пост  една година, но другите 30 години  са ме научили ,че директният, уважителен, приятелски  контакт се предпочита пред високомерното администратиране.  Била съм,  и то доста  години, главен продуцент на програмата. През това време създадохме нови предавания, които се утвърдиха. Но определено да се ръководи „Хоризонт“ е трудно. Особено по време на финансови колизии. В тях беше и  генезисът на миналогодишните протести.

Защо според вас радио колегията не ви защити?

Подкрепиха ме независими, свободни личности. В същото време получих информации от дългогодишни колеги за ревизионни актове и други подобни, които  категорично  доказват  тежки нарушения в първия мандат н  А.В. Но не вярват, че както тогава и сега  те ще събудят разследващите органи. Опозицията за сета е в нелегалност.

Назначението на Александър Велев политическо ли е? Дали е с цел да се заглушат теми, които не трябва да стигат до обществото?

Какво друго може да бъде, след като СЕМ, по своята конфигурация, е политически орган.Без Лозанов СЕМ се превърна в брокерско дружество

Но  политическо е и спирането на „Неделя 150“. Да свалиш от ефир преди избори най-сериозното  обществено-политическо предаване е политически саботаж.

А това редно ли е да се случва в общественото радио?

Не е редно, но заглушаването на гласове  и предавания се превръща в традиция. А.В. не е първият, а както вървят нещата, няма да е и последният лъже Нерон, който ще се  експонира върху  руините на медийната свобода. Един Тартюф ,пресмятал 15 години  дивидента от новото овластяване. Една Коробочка заровена в   дрипавите си  мераци. Една синьо-червена креатура в перманентен поклон.

Настоящият директор журналист ли е? В свои стари изказвания той самият казва, че не иска повече да се занимава с радио и се насочва да прави политика, а сега заема този пост!

Дали е журналист? За някои това е морална категория. Свидетели сме как тази професия може да бъде и злина. Особено, когато се използва за овластяване.

Какво Ви е мнението за разследващата журналистика в България?

Не е високо, но за радост има бляскави изключения.

Има ли връзка с вашето уволнение и това, че многократно сте засягали темата за Булгартабак и Сараите на Доган във вашето предаване? 

Принципът е да не  заобикаляме никоя тема. Особено неудобните. . Не знам дали това е част от причината за уволнението ми, но скоро ще разберем.

Как?

Ако ефирът ги забрави. Вижте, крепостите се превземат отвътре. Журналистиката  все повече се превръща в обител на посредственост и  грандомания,  търгуваща с индулгенции без бандерол.

Със сигурност в управленския екип на „Хоризонт“ има хора, които доброволно са поели ангажимент да доносничат.

Когато отнеха наградата на „Биволъ“, точно за тези разследвания, целта беше тези теми да станат апокрифни и само в мрежата. Вие ги връщахте в ефира. Определено е възможно да сте била неудобна.

Мотивът на журито да не бъде награден „Биволът“ постави без всякакво съмнение, границата между допустимо и недопустимо, но и посочи кой и какво пари най-силно  властта. Доскоро общуването с овластените беше само мъчително, но вече е и опасно..

Смятате ли, че е правилно в комисията по култура и медии да има точно такива политически лица, вместо журналисти?

Те са функция на Народното събрание. Те са там.

Това нормално ли е според вас? По този начин не се ли налага политическо влияние над медиите?

СЕМ е политико-икономически  орган. А изборът на директор откровена инвестиция.

Как трябва да се промени БНР, за да бъде по-свободно и журналистите да се чувстват по-освободени да работят и да правят това, което искат?

То е ясно! Политическото влияние се запази. За съжаление, програмната независимост е фикция. Но зависи от волята на журналистите да се подчиняват на това или не. Журналистът има правото, но дали има куража да откаже дадена поръчка.

Прекърши ли се българската журналистиката под политичския натиск?

Понякога има доброволно поемане на робство.   Можеш да познаеш отдалече кой към коя политическа общност е . Всеки е предсказуем и всеки е  изчислен.

Загуба на посоки и цели- на това сме свидетели. Ние сме едно разсипано общество.

Бихте ли се върнали да работите в БНР?

Разбира се! От 30 години в БНР, аз съм била по-малко от една година директор на „Хоризонт“ и то в объркан и емоционален период. Аз съм журналист през всичките тези години и това е основното, което върша. Аз обичам тази професия! Бих правила пак предавания, с удоволствие. Това те прави свободен. Цял живот се питаме какво е да си свободен? Нашата трудна работа, която те заробва с много неща, взема цялото ти време. Но ти дава много свобода.

Каква е журналистиката за Вас и каква трябва да бъде по принцип?

Журналистиката трябва да те освобождава от страха. Тя да бъде критична и аргументирана. Да не бъде късогледа. Да не бъде забита в една посока. За съжаление, човек може само да се срамува от пропуснатите възможности. Да не се държи така, сякаш има цялото време на света. Нищо подобно. Всяка изява. Всяка публикация. Всеки момент е скъпоценен.

Интервюто взе: Веселин Диманов

Как да оцелееш в училище?

 

Тормоз в училище. Тема, която хем е постоянно в обществото, хем е пренебрегвана.

Тема, която ние от „Гласът на младите хора“  обаче няма да престанем да връщаме в дневния ред на проблемите за деня.

Лошо впечатление ни прави как много журналисти в Бъгария се захващат с тема или личност, и когато спре да им върши работа я оставят в забвение, някъде там в прашните чекмеджета на тяхната редакция.

Тъжно за нашата журналистика и съдбите, с които си играят журналистите.

Темата на този текст обаче е друга. Темата е за тормоза в училище и как на някои хора това се отразява дори години след гимназията.

Този текст ни показва как може да си на 30, с успешна кариера и семейство, но още да те гони призракът на подигравките от съучениците. 

Този текст събира спомени на хора от различни възрасти и градове, които разказват насилието от деца над деца.

Част от тях са представени с истинските си имена, други – с прозвищата, които използват в социалните мрежи.

Но както и да ги представим те са просто едни пораснали деца, които все още живеят с тормоза. Живеят все още със спомена и дори тези, които не искат да го признаят, знаят, че това скоро няма да се промени.

Затова ние се обявяваме против изказвания, че това е нормално развитие на децата.

Отказваме да повярваме, че това е в реда на нещата. Отказваме да се съгласим, че да свързваш училището със страх и притеснение е част от живота.

Време е да започнем да мислим за решението на този проблем. Време е да започне да ни пука! 

Вижте още: А вие убивали ли сте дете в училище?

******

 ТОРМОЗЪТ

„Около 3 години, от 4-ти до към края на 6-ти клас, бях обект на системен тормоз в училище, физически и вербален. Нашите разбраха, когато започнах да бягам от час, за да не се налага да го преживявам. За щастие, класната прояви разбиране, и не ме изключиха за отсъствия. След това, тя имаше доста срещи с другото момче, заплахи за изключване и т.н. Нищо от това не помогна. Всичко приключи отведнъж, след като един път побеснях, набих го и му напъхах гъбата за бърсане на дъската в устата. За нещастие, цялата история продължи твърде дълго, и почти до 20-годишна възраст имах проблеми със самочувствието и тревога от контакта с хора.

Даниел Александров

 

„Мен ме тормозеше момиче. Цял четвърти клас. Целият клас ме тормозеше с нея. Тя отключи някаква агресия в над 20 деца към мен. Беше ад. Мисля, че заради това бях доста агресивен тинейджър и на свой ред после тормозех съученици в гимназията. Тъмни времена, към които рядко се връщам, но с еднакъв ужас. Мисля, че децата, които ме тормозеха, бяха добри деца у дома, и ако родителите им са знаели, всичко щеше да спре.“

Оля идва
„Аз съм по-мургава и от доста малък град, няма да казвам какъв тормоз преживях. Върхът настъпи, когато бях на 8 г. В дискотеката на лагера, на който бяхме, едно дете, което беше отключило агресията на 20 и повече други деца, ми свали панталона заедно с долните гащи публично. В София е гадно, но хората са по-адекватни в тези ситуации. А в провинцията е ад, там всички мълчат – „да не се изложим пред хората“. … Помогна ми, че майка ми е пич, никога не си е мълчала и на родителските срещи викаше правдата.“

Поли Костова
„Понеже рязко надебелях след заболяване в 3-ти клас, автоматично се превърнах в нещо като чумава мишена за подигравки. Подкрепа отникъде не получавах. Накрая пребих виновника, но и до днес имам тежки проблеми със самочувствието. Споделих на нашите, но те не се трогнаха особено. Учителката ни беше много свястна жена, но макар да виждаше какво става, не можа нищо да направи. А младежът, който налиташе да ме бие и ме тормозеше по хиляди различни начини, беше и доста популярен. И понеже не му харесваше, че съм дебела и с оформени гърди, а съм едва 3-ти клас, настрои всички срещу мен. Цяла година не излизах навън да играя.

Весела Ангелова

 

Да отвърнеш на удара

 

„Мен ме тормезеха също. Накрая набих един, който не беше съвсем виновен, но той се заяде с мен и го отнесе, когато ми прекипя. Когато извикаха майка ми, тя им каза, че тя ме е научила. Не ми се кара, разбира се. Тормозът приключи.“

Маня Маняна

 
„Имаше едно момче – Иван, което ме спукваше от бой. Почти през ден бях в лекарския кабинет – я с разбита глава, я със сцепена устна. В един момент явно ми е причерняло и някак съм му разбил стола в главата, и оттогава не смееше да ме доближи. Но:

– нямам спомен как са реагирали нашите -и да съм си траел, при майка с висше по медицина е доста трудно да излъжеш, че си паднал по стълбите.

– въпросното момче се оказа системно пребивано от родителите си, до степен на гавра. Не знам каква адекватна реакция биха могли да имат те.“

Стоян Георгиев

 
„Аз дълго търпях едно момче, преди да го хвана, да го вдигна във въздуха и да строша прозореца с гърба му. Майка му ми се извини и плати щетите, а беше учителка в училището. Учете си уроците и учителите ще са на ваша страна“.
Лъчезар Томов

 

Майките

„Когато такива неща се случиха с моето дете в началното училище, учителката въобще не се заинтересува и по-скоро показваше, че не иска да бъде безпокоена по такива въпроси. Говорих с родителите. Една от тях беше разбрана и веднага взе мерки станалото да не се повтори и накара детето си да се извини. С други, обаче, не се получи така и се наложи да ги заплашвам, че ще създам сериозни проблеми. Така стана ясно, че учителите всъщност не повдигат въпрос при малтретирането на деца, които самите те не харесват. Стана ясно и това, че тези, които се застъпват и така нарушават учителския комфорт, трябва да бъдат наказани за това – по всевъзможни начини. А нещата можеха да бъдат други – ако учителите смятаха, че е тяхна работа да говорят с децата за случаите на насилие.

Лидия Стайкова

 

Ако сте стигнали до тук, дайте и на детето си да прочете тези спомени. Ако нямате дете, дайте го на племенниците си.

Разказите от първо лице връщат спомените за ученическите години и какво беше, когато самите ние бяхме деца. Повечето хора нямат ясен спомен, но има и такива, които не са забравили. Кои са били виновните, можело ли е нещо да се направи – тогава, сега, утре? На тези важни въпроси всеки – участник, свидетел, родител, институции, трябва честно да отговори. Защото докато не бъде повдигната  завесата над тази отбягвана тема, няма как да разберем къде всъщност е проблемът и да вървим към разрешаването му.

Децата нямат представа, че сте минали по същия път. Споделете горчивия си опит с тях. Сближете се и им дайте шанс те също да ви разкажат. Много е вероятно да има какво.

 

Източник: Дневник

Автор: Елисавета Белобрадова 

Интервюто на Любен Спасов и Веселин Диманов за БНР и предаването „Хоризонт до обед“ с Ирина Недева, по темата за тормоза в училище, можете да чуете ТУК.

ПОРЕДНА ГОРДОСТ! Българка е концертмайстор на Кралския театър в Мадрид

В последните няколко дни изкуството обединява българите като нация.

Първо в събота всички се гордеехме с Поли Генова и нейното страхотно представяне на Евровизия. Тя завърши на 4-то място и ни накара да имаме самочувствие, че можем да стоим достойно на европейската, а и световна сцена.

Всички българи бяхме зад Поли и вярвахме в нейния успех.

Българката, за която ще ви разкажем сега не е по-малък повод за нас да бъдем горди. 

Гергана Гергова – сигурно много от вас не знаят коя е тя, но точно това момче прославя България със своя талант и професионализъм.

Гергана е поканена за концертмайстор на прочутия Театро Реал в Мадрид. Така тя става поредният успешен български изпълнител в списъка с концертмайстори на престижни оркестри по целия свят.

Българката ще води оркестъра от месец септември до края на януари 2017-а, освен това има ангажименти през май и юни тази и следващата година. Заемането на лидерското място в мадридската Кралска опера ще съвпадне с отбелязването на 200-годишнината на театъра, което ще продължи до края на 2018 година.

Гергана започва музикалното си обучение при Благородна Танева в Плевен, след което учи при проф. Минчо Минчев и Андреас Райнер във Висшето училище „Фолкванг“ в Есен, Германия. Получава и магистърска степен по камерна музика в Академията „Ханс Айслер“ в Берлин.

Коя е Гергана Гергова?

Младата цигуларка има вече завидна биография, която включва работа с оркестри като Дуисбургската филхармония, Люцернския фестивален струнен оркестър, Мюнхенския радиооркестър, Оркестъра на Северногерманското радио – Хановер, Германската камерна филхармония – Бремен и др. Като камерен изпълнител изнася концерти с елитни музиканти като Кристиан Тецлаф, Даниел Хоуп, Албан Герхард, Ларс Фогт, Байба Скриде и мн. др.

През 2008 година Гергана Гергова сформира камерно трио заедно с пианиста Павлин Нешев и виолончелиста Томас Кауфман. Оттогава съставът изнася много концерти по международните сцени с голям успех. Записите им на музика от Маурицио Кагел донесоха на Трио „Имаж“ най-престижната музикална награда в Германия – ECHO Classic 2014. През 2015 година триото представи и премиерните записи на камерни творби от Ханс Зомер, а компактдискът вече има номинация за наградата на германската критика.

Гергана наистина е поредният пример за това колко много талантливи и можещи българи има по света. Тя е пример за това, че човек от България може да бъде сред най-добрите и да е достойна конкуренция на всички в тази област. 

Наистина българите трябва да имаме повече самочувствие, защото в последните няколко дни, примерите са ни такива, които ни поакзват, че ние без проблем можем да сме едни от най-добрите в музикалния свят на Европа.

Гордеем се, с успехите на нашите сънародници и се надяваме все по-често да чуваме за техните псотижения.

Интервюто с Гергана Гергова за БНР, можете да чуете ТУК.