Етикет: БКП

Проверяват за минало в ДС без допълнително съгласие. Лустрация кога?

144958709939923

Проверките за минало в бившите служби на комунистическия режим – Държавна сигурност и Военното разузнаване, ще се прави без съгласието на проверяваните лица, реши парламентът на първо четене в промени в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, съобщава Дневник. 

Според нас това е доста закъсняла поправка в закона, но хубавото е, че все пак вече я има.

Между първо и второ четене на закона ще бъде предложени. всички, които имат достъп до класифицирана информация или кандидатстват за работа, изискваща достъп до секретни данни, да бъдат проверявани от Комисията по досиетата.

Петът Славов от Реформаторския блок коментира решението по следния начин:

Така ще се прецени дали тези лица нямат зависимост, която поставя под риск тайните на държавата. Истината ще се знае, истината няма да бъде подменена, всеки ще може да я прочете и да си направи съответните изводи, да се знае какво се е вършило в комунистическата държава, как е било манипулирано общественото мнение, какви са механизмите на доносниците и защо тези механизми до ден днешен продължават да действат и да пречат на нормалното развитие на страната.

Друг от вносителите на промените е Методи Андреев от ГЕРБ. Той заяви, че смятат да обърнат процеса за проверка, като се водят от демократичния принцип, че човек не може да бъде репресиран, защото е бил част от тези репресивни служби. Според него онези, които не са се срамували от „тъмното минало“, трябвало да обяснят защо са сътрудничили на репресивните служби и добави:

Ние искаме да приложим лустрацията в оригиналния й вид, която не означава репресия, а осветяване на миналото.Между първо и второ четене смятаме да вкараме една нова постановка – оттук нататък всички предварителни проверки да се обявяват.

Парламентът разгледа и отхвърли още два законопроекта за досиетата.

От БСП предлагаха отмяна на закона и закриване на едноименната комисия, а дейността, свързана с документите от техните архиви да се предоставя на архивна агенция, наречена Институт за национална памет.

Андреев изчете откъс от речи на Тодор Живков, че ДС е клон на КГБ и част от атестация от досието на агент „Радулов“, за да докаже, че агентите не са вършили работа и пилеели държавни пари.

Веднага след Андреев от парламентарната трибуна депутатът от БСП Таско Ерменков призна, че той е оперативен работник Радулов. „Това, което направи уважаемия преди мен говорещ, е доказателство защо тази комисия трябва да бъде закрита“, каза той. Според него се вадят страници, които нямат връзка с цялостната кариера на служителите.

Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов каз, че „Военна информация“ още не е предала всичките си информационни единици и попита военния министър Николай Ненчев (РБ) защо.

С промените се разширяват категориите на проверявани лица, кандидатстващи за заемане на публични длъжности. Ако те бъдат приети, проверки ще минават и районни кметове, заместник- кметове, председатели на публичната администрация и съдебни заседатели.

Реакции на обществото

В интернет новината за тази промяна се прие радушно. Повечето хора бяха доволни и въпреки че са на мнение, че поправката е закъсняла, смятат, че все пак е една крачка към по-добро.

Други обаче са скиптични.

„Това няма да ни спаси от ченгетата. Лустрация е нужна.“ – пише един от потребителите, а друг заявява исторнично „С тези темпове съм оптимист, че към 2087-ма може и да пратим ДеСарите да копат на полето.“.

„Агентите на ДС са като АБПФК, стават все повече и повече.“ – завършва друг.

Закъсняла ли е тази поправка в закона? Има ли смисъл от лустрация или и това се забави във времето? Ще има ли наистина някакви резултати от това? 

Очакваме вашето мнение в коментарите.

Лъже ли църквата за смъртта на митрополит Кирил?

Българската православна църква влиза в новините по две причини.

Първата, и най-логичната, е когато на някой голям празник като Великден или Коледа, има служба и телевизиите нямат какво друго да отразяват, защото всички са във ваканция.

Втората причина са скандалите.

Да, около църквата в последните няколко години има толкова много проблеми, които станаха публично достояние, че вече хората се отчаяха и станаха още по-невярващи.

Оказа се, че състоянието на църквата е по-лошо и от това на държавата.

Секс скандали, убийства, заговори, поругаване на религията, неспазване на Божиите закони … това може би са само малка част от проблемите, които има и за които знаем.

През лятото на 2013 година станахме свидетели на още един съмнителен случай в църквата – смъртта на митрополит Кирил.  

Тогава, на 9-ти юли, покойният митрополит на Варна – Кирил,  бе намерен удавен в местността Траката. Или поне това е официалната версия за случилото се.

Още преди три години обаче много хора се усъмниха в тази версия.

За жалост обаче, както повече неща в държавата и родната ни журналистика, случаят много бързо се забрави и след погребението на митрополит Кирил никой не го интересуваше убит ли е той или се е удавил.

Темата бе върната в медийното пространство вчера, когато в ефира на Нова ТВ бившият предстоятел на храм-паметника „Александър Невски” архимандрит Дионисий заяви, че никога няма да повярва, че смъртта на митрополит Кирил е била от хипотермия.

2111079684

Дионисий припомни още: „В края на краищата всичко се опира до едни твърде материални неща – имоти, договори, пари, корупция, злоупотреби в църквата. И точно тя изгони митрополит Кирил от храма, защото вместо смирение организира фойерверки пред „Александър Невски” и то навръх Великден. Това се случи, защото в църквата още има няколко центъра, създадени от Политбюро на БКП.“

„Държавна сигурност като ведомство е приключило. Но хората от нея ги има. Причината е в БКП, а БКП може да се раздели и на две, и на четири, а в този парламент е и на 8. На всички бекграундът е оттам”, коментира Дионисий.

Разбира се, интервюто не предизвика голям обществен и медиен отзвук. Защо?

Ето това е въпросът!

Ние връщаме лентата и отново питаме:

Убит ли е митрополит Кирил?

Криминалните догадки около смъртта на варненския митрополит Кирил, водещи към мисълта, че той не се е удавил, каквато е официалната версия, а е бил убит, се множат и до днес.

Версията за убийство бе лансирана веднага след смъртта му през лятото на 2013, но медицинската експертиза я отхвърли. Медиците продъжлават да твърдят – той се е удавил.

Но как удавен човек няма да има нито една капка вода в белите дробове?

В последствие се оказа, че службите са предупреждавали Кирил за готвено покушение срещу него.

След като беше обявена тази информация вълна от нови свидетелства заляха медиите.

Най-напред в ефир се изказа единият от двамата претенденти за наследник на поста Варненски и Великопреславски митрополит – епископ Игнатий от Сливенската епархия Тогава той пред бТВ обяви категорично, че според него Кирил всъщност е бил убит. По думите му дядо Кирил усещал, че искат да го „премахнат“. Причината била, че „той беше този, който възпрепятства основно избирането на пловдивския митрополит Николай за патриарх“.

„Тези, които тласкаха дядо Николай към патриаршеството, стоят зад смъртта на Кирил. Става въпрос за олигарси, които са близки до Николай. Свързани са с ДС, управляващи и политици. Всичко е потулено“, говореше тогава Игнатий. В Светия синод според него не било тайна за никого, че покойният духовник е бил убит.

Не само Игнатий обаче говореше така категорично, че животът на митрополит Кирил е бил в опасност. Константин Тренчев заяви, че три седмици преди 9 юли митрополит Кирил му се е оплакал, че е заплашван с убийство от пловдивския владика Николай.

Приятели на покойния варненски митрополит Кирил, които са на ръководни постове в специалните служби, са го предупредили, че срещу него се подготвя покушение. Това пък разказа Христо Латинов, шеф на синдиката на свещенослужителите.

Той заяви, че е присъствал на „интересна среща“ между митрополита, Константин Тренчев и още един човек три седмици преди смъртта на Кирил. Третия присъстващ бил близък на Кирил. Той обаче настоял името му да не се обявява, тъй като имало опасност за живота му. В разговор с Латинов, след смъртта на Варненския митрополит, той споделил уплахата си, както и намеренията да напусне страната „до няколко дни“.

По време на срещата, която продължила четири часа, станало ясно още, че Старозагорският митрополит Галактион е тровен. Разкритието направил Кирил, базирайки се отново на „оперативна информация“ от службите.

Според него митрополит Кирил, който беше основен претендент за нов български патриарх, е трябвало да бъде отровен или по някакъв начин отстранен физически.

Другата заплаха за живота на Кирил от страна на Пловдивския митрополит Николай, огласена от Константин Тренчев, по думите на Латинов не се е възприемала като сериозна. „Той с усмивка каза, че дядо Николай в гнева си е отправил закана, че ще го отстрани от пътя си. Каза – млад е, още не е обръгнал, още му ври кръвта. Не я приемаше сериозно”, каза Латинов.

Борба за власт в църквата или разправия с ДС?

И изведнъж както медийното внимание беше насочено към случая, нещата се размиха.

Всички млъкнаха и само приближените до митрополит Кирил продължиха да се чудят какво е станало с него.

Дали проблемът е бил борбата за власт в църквата, която е прераснала в поръчкови убийства? Това няма да е първото подобно убийство в църквата, а и сигурно няма и да е последното. Оказва се, че схемите в Божия дом са по-големи отколкото в парламента.

А, ако не е това, възможно ли е митрополит Кирил да се е забъркал в различни финансови схеми с хора от мафията и ДС, които просто да са си уредили сметките със свещеника, по начин, по който само те си знаят?

При всички положения обаче смъртта на митрополит Кирил е всичко друго, но не и естествена. Никой обаче не се наема да се разрови по-надълбоко.

Явно много интереси са замесени в тази смърт. Явно митрополит Кирил е пречил на хора, на които е по-добре да не е заставал на пътя.

А ние се чудим: С това ли се занимава Българската православна църква?

Това ли е християнският пример, който ни дава?

Вместо в тези така бурни времена църквата да е институцията, на която хората да се опират, то тя се оказва много напред с материала в областта на корупцията и незаконните схеми.

Оказва се, че развратът във всичките му форми започва от църквата. А някои хора там търсят изцеление на греховете си.

Отдавна е ясно, че в България нищо не е както трябва!

Ние от „Гласът на младите хора“ ще продължим да следим темата.

Източник на информация: mediapool.bg

 

 

.

 

Концлагерът „Белене“: 65 години по-късно

Животът на много българи, които са отстоявали своите ценности след установяването на комунистическия режим у нас, се е променил неузнаваемо след 1944 година.

Концлагерът „Белене” е създаден на 27 април 1949 г. и той е главната причина животът на много българи никога да не е същия.

Общо за всички години на своето съществуване през така наречените лагери на смъртта, са минали около 285 хиляди души.

Най-тежко е на остров Персин. Казвали са му Втори обект.

Сега е – природен парк Персина. Никой не знае колко българи излизат живи от 86-те трудово-възпитателни общежития у нас по времето на социализма. Създаването им започва от 1945 г.

Там противниците на комунистическата диктатура са поставени да живеят при нечовешки условия – всекидневен физически труд, непосилни норми под постоянна въоръжена охрана. Натикани са в землянки и бараки, които сами изграждат с подръчни средства, като гладът е най-страшното нещо, на което са подложени.

До 1962 г., когато се закриват концлагерите, от там минават около стотици хиляди българи. Също така се знае, че дори след като официално е закрит „Белене“ е продължавал своята дейност. Например през 1985 г. на мястото на някогашния Втори обект на лагера „Белене” са изолирани над 500 български турци, арестувани за съпротива срещу насилственото преименуване, проведено от режима на БКП.

В смъртните актове на починалите пише, че са се самоубивали или са умирали от сърдечна недостатъчност.

След краха на комунистическия режим в България през 1989 г. „Белене” се превръща в място за памет на жертвите на лагерите по времето на управление на БКП. На 7 юни 1990 г. се провежда първото организирано поклонение на Втори обект на остров Персин по инициатива на Клуба на репресираните.

Това става традиция и всяка година от тогава до днес се прави поклонение в чест на всички жертви.

Тази година не е изключение. То се проведе днес от 11 часа като на него присъстваха президентът на Република България Росен Плевнелиев, министърът на отбраната Николай Ненчев, министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, евродепутати, областният управител на област Плевен Ралица Добрева.

Целта на организаторите на събитието е втори обект да не бъде място само за поклонение веднъж в годината, а през цялата година тук да се посрещат хора от страната и чужбина.

Защото историята трябва да се помни! Не само в един ден! Не само, когато е историческият повод, а всеки един отделен ден от нашето съществуване.

Източници: pametbg.com; btv.bg; belene.bg

Снимка: Първото поклонение на лагера „Белене” през юни 1990 г. | Фотограф: Георги Георгиев – Джони

Каракачанов – младият ДОНОСНИК на ДС

Вече близо година се занимавам активно да разглеждам досиетата на бивши Агенти на ДС. Трябва да ви кажа, че най-лоши са тези, които са вербувани на млади години.

Случаят с Красимир Каракачанов е същият. 

Той е бил вербуван за Агент на ДС на 23-годишна възраст, докато е бил студент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност история. По данни от досието му официално става част от апаратa на ДС на на 11 май 1989 г.. Вербовката се извършва в хотел „Родина”. Използван е по линия на „промакедонския национализъм” или т.нар Македонски въпрос. 

Това е въпросът за принадлежността на територията, населението и историческото наследство на Македония по време и след разпадането на Османската империя в края на 19 век и началото на 20 век. За първи път след промените 1945 публично Тодор Живков слага началото на нова линия по македонския въпрос на 11 март 1963 г.

karakadogan

Преди да ви запозная с Агентурното минало на Каракачанов, си представете следната ситуация: Вие сте младо момче на 22-25 години, като всеки един такъв човек, вие обичате да се забавлявате и взимате поне малкото от това, което комунистическият строй предлага. Естествено това го правите в компания, имате близки приятели, с които споделяте общи моменти, жени например и мисли дори. Един от тях обаче е вербуван Агент на ДС.

Знаете ли какво са правили Агентите на ДС и за какво са служили? 

Те са доносничили. Въпреки че в много от случаите в досиетата на Агентите няма информация за битови доноси  от сорта на: Кой какво казал, кой с коя е спал и кой колко пари прави или краде,  това е много невярна информация. Всичко са си казвали Агентите, нищо, че са имали точно определена сфера, в която са събирали и предавали информация.

Най-общо казано Агентурата и като цяло Агентите на ДС при комунизма са били най-важното средство за постигане на целите на държавата. По думите на Христо Христов, те са се явявали „щит и меч“ на Българската комунистическа партия (БКП).

Разбирате ли сега, от една страна колко е била жалка политиката на БКП, а от друга колко гадно да имате такъв „приятел“ във вашата компания. Агент на ДС.

Красимир Каракачанов Агент на ДС 

Уважаеми читатели, информацията в този материал е спестена в биографията на г-н Красимир Каракачанов лидер на ВМРО и съпредседател на Патриотичния фронт. Тя няма за цел да опетни името на Каракачанов, а да  послужи на читателите да добият представа относно някои зависимости в миналото на гореспоменатия депутат, който заедно с Валери Симеонов в последните няколко седмици усилено се опитва да дискредитира определена група граждани в България и чужбина.

d0bad180d0b0d181d0b8d0bcd0b8d180-d0bad0b0d180d0b0d0bad0b0d187d0b0d0bdd0bed0b2-d0b7d0bed0b2d0b5-d0b7d0b0-d0bed0b1d0b5d0b4d0b8d0bdd0b5d0

За първи път неговата принадлежност към Държавна сигурност стана известна през май 2006 г., малко след скандала с изваждането на досиетата на група журналисти от тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков. Разкриването му става в резултат на отговор на министър Петков на въпрос на журналиста Николай Бареков за общо 47 водещи политици и духовници. Съдържанието на документите за Каракачанов тогава не са огласени, цитирано от сайта Desebg.com в публикация на журналиста Христо Христов.

Официално той е огласен от комисията по досиетата през 2007 г. след извършена проверка на народните представители. 

Каракачанов е познат преди 1989 г. като Агент „Дончо“, а малко по-късно като Агент „Иван“. Той е роден на 25 март 1965 г. в град  Русе. Служил е в БНА през 1983 г. до 1985 г.

Завършва основното си образование в 15-то ЕСПУ „Адам Мижкевич“ – гр. София. От Биографичното му досие разбираме, че Каракачанов е  живял в ж.к Надежда, бл. 252, вх. Г, ет 7, апартамент 35. Произхожда от семейство на служещи. Отново според досието му като ученик Каракачанов е усвоявал с лекота преподавания материал и е участвал активно в дейността на ПИОНЕРСКАТА и КОНСОМОЛСКАТА организация. 

Още преди да е вербуван Красимир Каракачанов е проявявал задълбочен интерес към т.нар „македонски въпрос“, заедно с негов съученик Радослав Галев. Двамата ортаци посещават редовно КПК „Г. Делчев“, като Каракачанов дори е избран за зам.-председател на младежката секция. 

Първоначално е воден като кандидат агент под псевдонима Агент „Дончо“ (Красимир Каракачанов). Той е предложен от Лейтенант Новак Новев разузнават в отделение 03 към Шесто управление . В това си качество с него са осъществени 5 срещи, на които той е предал 4 донесения

Каракачанов официално предложен

В една от справките е посочено, че кандидат агентът има положително отношение към органите на ДС. Каракачанов е вербуван на 11 май 1989 г.. Вербовката се извършва в хотел „Родина”. 

Един от задължителните елементи на вербовката е лицата, които стават сътрудници на ДС да подписват доброволна декларация за това. Самата вербовка се извършва или на патриотична основа или на компрометираща основа. Забранено е на агентурата да се дават оскърбителни псевдоними.

Националистът Каракачанов е предавал информация до декември 1989 година. От направената справка на сайта Desebg.com, където е публикувано досието му разбираме, че той е подал към ДС 24 сведения по темата „македонски въпрос“.  

Каракачанов позитивен към ДС

Ето какво е докладвал Агент „Дончо“ по-късни Агент „Иван“: 

От номерацията на страниците в делото личи, че материалите в него са били пренареждани. 

Агент „Дончо“ (Красимир Каракачанов) е подал сведение на 08.02.1989 г. относно граждани на СФРЮ.  Името на човека е замаскирано, но от подадената информация става въпрос за човек, който Каракачанов е срещнал на вечеринка на Прилепска секция. От сведенията се разбира още, че въпросния човек е получил предупреждение да се пази. 

Агент „Дончо“ (Красимир Каракачанов) е подал сведения на 23.02.1989 г. относно издадена брошура на Ив. Александров, която е на тема „За ново мислене и нов подход по някои въпроси от българската история / против объркване на политиката на българския национален въпрос“. 

Сведение от 17.03.1989 г. относно обстановката на КПК „Гоце Делчев“ , в което споделя, че един негов приятел му е споделил, че за да може КПК „Гоце Делчев“ ефикасно да свърши своята народополезна дейност в структурата и организацията на сега съществуващите Културен дом „Вл. Поптомов“ и КПК „Г.Делчев“ е необходимо да се премахне изкуственото разделение на една и съща организация на две. 

Докладвал е още за проведена беседа в КПК „Г.Делчев“ на 21 март 1989 г. в кино „Македония“, където се е чествала 120 годишнината от рождението на Христо Матой деец от Вътрешната Македонско-одринска революционна организация.

Докладвал е и за провеждани беседи в КПК „Вл. Поптомов“ провели се в зала „Македония“ на 06.06.1989 г. в зала „Македония“, където темата е била докция за Тодор Александров. Каракачанов тогава докладва за интересен материал относно убийството на революционера. Засегнати са били дори връзки, които водят до връзка на ВМРО с БКП и задкулисните игри около подписването на нейния манифест.  

Докладва и за отчетно-изборно събрание на КПК“ Г. Делчев“ провело се на 27.06.1989 г. в зала „Македония“, където е избран нов клубен съвет от 49 души. Според сведенията Каракачанов е трябвало да предаде списък с хората участващи в този съвет. Интересното в тази задача, е че на мястото е имало и друг Агент от когото Агент „Иван“ е трябвало да получи информация за имената. 

На 10.07.1989 г. вече подвизаващ се под псевдоним „Иван“, Красимир Каракачанов е подал сведение, за обект на ОП „Провокатор“. От досието става ясно, че към средата на месец юни в София е пристигнало лице, което явно е било интересно за ДС. Въпросното лице е имало неприятности със Скопските специални служби. Лицето е било заплашвано да влезе в затвор „Идризово“ и че синовете му няма да има къде да работят. Лицето е организирало дейности свързани против Югославия, за отцепването и от Македония.

Агент „Иван“ (Красимир Каракачанов), е докладвал и създаването на Независимо македонско дружество „Илинден“. Цитирано от досието на Каракачанов прието от Новев на 21.11.1989 г.  

„На 19.11.1989 г. в Южен парк се е появила група от 20-30 души, които са обявили създаването на „Независимо македонско дружество““ Илинден“. По думите на Каракачанов се е говорело за борба за преустройство, за борба срещу корупцията.  Организацията е претендирала да обедини всички македонски преселници в България, като нейният председател ( името е скрито) е твърдял, че има 100 члена учредители в Пловдив, Варна, Благоевград и други места от Пиринска Македония.

Някои от документите са трудни за прочитане и информация по тях не може да се извади. Публикувам цялото досие, като документи се публикуват със заличени данни на т. нар. трети лица, съгласно изискванията на Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА. 

Ако се чудите още от къде някои политици имат пари, имоти и прочие, то тук е момента да ви светна, че Агентите на ДС са били възнаграждавани за свършената работа. Абсолютно е било задължително в досието на агента да бъде записван характерът на възнаграждението (пари или друго материално възнаграждение и защото то е давано – за ценно донесение, усърдна работа и др.

 Предлагам на г-н Каракачанов да излезе публично и да каже какво точно е получавал в замяна на доносите, които е подавал към Държавна сигурност. 

Автор: Веселин Диманов
Информация по темата е използвана от разследванията на Христо Христов журналист на Desebg.com
Тук може да прегледате официално досието на Агент „Иван“ (Красимир Каракачанов)

 

Да живеят БКП и другарят Тодор Живков

Комунистическата върхушка изкъпа народа с ядрени отрови, мълчи гузно и днес за престъплението си

Преди дни си спомнихме за 30- годишнината от аварията в „Чернобил“. Но днес също не трябва да останем безразлични към зловещия спомен за пролетния ядрен дъжд на първомайската манифестация за Деня на труда. Народът манифестираше безропотно и скандираше „Да живеят БКП и др. Тодор Живков“. А партията най-цинично го „поля“ с престъпно мълчание и убийствен радиоактивен дъжд.

Комунистът милионер

Коментар Васил Василев публикуван и цитиран от Faktor.bg

След взрива на атомната електроцентрала до Припят в СССР на 26-и април започва да се разнася радиация в цяла Европа. Толкова безшумно и невидимо, колкото е била и новината за ядрената катастрофа. За няколко дни радиационният облак е надвиснал и над България, сякаш за да съобщи за пореден път на българския народ, че измъкване от лапите СССР няма. За да покаже на страната ни, че не е нужно да я окупира отново. Въпреки опасностите Политбюро на БКП, както и голяма част от червените велможи в страната знаят за аварията, както и че радиационният облак вече е нахлул и у нас, крият истината, за да не компрометират

великата страна на Съветите

На Първи май 1986 г. БКП изкарват на манифестация за Деня на труда целият народ, за да се поклони пред портретите на вождовете – Димитър Благоев, Георги Димитров, Тодор Живков, както и на социалистически герои на труда. Тогава червените другари показаха колко струва животът на българите за тях – една безумна манифестация, каквито бяха и всички други. И днес, когато по-младите питат за този ритуал на загубеното време, възрастните им отговорят с ирония „охо, колко сме ходили, вие нищо не знаете“.

Бъдеще, зависимо от миналото на комунизма

„Обожествяването на друго човешко същество, независимо от неговите качества, е унизяващо предизвикателство спрямо собствената ми личност. Да признаеш и цениш качествата на едного или другиго е нещо в реда на нормалните човешки отношения, но да паднеш на колене пред същество, което, както казва народът, “майка е раждала”, и да скимтиш името му – това е не само унижение, но и отрицание на човешката ти същност, на личността ти, на характера ти, на всичко, което си ти. Това е някакъв вид смърт“, пише в своите „Задочни репортажи“ журналистът-дисидент Георги Марков по повод на манифестациите.

Първомайската от 1986 г. обаче остава като по-специална, тъй като е заредена освен с „народна любов“, и с пролетен радиационен дъжд от СССР. Като на всеки празник, след манифестация е най-нормално човек да отиде на пазар, да си купи зеленчуци за салатка. Това обаче са същите зеленчуци, които ги е валял ядреният дъжд. Простосмъртните българи пазаруват като за Първи май пред погледа на велможите, които мълчат и тайно ядат специални вносни храни и чисти води. За останалите – само български, за да не се появи и капка съмнение за кошмара в Припят, или просто, за да не се губи нито ден за родното производство.

Вторият радиационен пик

е в края на 1986 г., защото „народното стопанство“ не се съобразява с препоръките на експертите да изхвърли първия пролетен откос от зелените фуражи и плодове, и така радионуклидите попадат в месото и млякото, плодовете и зеленчуците в консервите. Чрез храните цезият в орга­низма на хората се увелича­ва силно, като на места достига стойности, по-високи дори от май 1986 г. Това е т.нар. втори Чернобил за България.

Осъдените за престъпно премълчаване на аварията в „Чернобил”

След 1990 г. екип от катедра „Атомна физика“ издава книгата „Истината за чернобилските замърсявания в България“. Изследванията показват, че сумарната радиоактивност, отложена през май 1986 г., е по-висока от стойностите през чист период, както следва – 90 до 1400 пъти в Северна България; 340 до 1700 пъти в Южна България, 1300 до 31 000 пъти в планинските райони. По степен на замърсяване (ако не броим Русия, Украйна и Белорус) България е на пето място в Европа след Швеция, Финландия, Австрия и Норвегия. По ефективна доза облъчване на населението за първата година, обаче, е на първо място на Стария континент – заради липсата на информация, оттам и на предпазни мерки.

Ядрените облаци от СССР идват като поредния бич за държавата ни от съветските братя. Те са само едно от физическите олицетворения на радиоактивния дъжд, който 45 години не спира да вали в България. В момента също се намират „синоптици“ с леви убеждения, които ни плашат с него и искат да ни изведат на поредната облъчваща манифестация. Те обаче останаха без своите кукли на мъчението, с които по времето на Живков можеха да си играят до смърт. Народът видя в наследничката на БКП – БСП и в нейните разцепления милионерите и олигарсите, които още през 90-е години си осигуриха светло бъдеще, както и на своите деца, раздавайки си червени куфарчета. А къде останаха пролетариите, работещите хора, трудоваците, онеправданите, за които БКП-БСП непрекъснато пледира?

30 години по-късно: Чернобил все още „Зона на смъртта“

Провалът днес обаче е налице. 30 години след като изкъпа с радиационен дъжд БКП своите „рожби“, отрочето й БСП е паднала по гръб, объркано в безпътица. Грехът на тази червена клика е не само, че скри опасността от народа си през 1986 г,, но и че три десетилетия не намери сили да се извини и покае за престъплението.

Автор Васил Василе,  цитиран от Faktor.bg

 

Недей псува, а накарай другите да те псуват

Имам странното чувство, че наш Бойко Борисов ни управлява по комунистически модел, плануван малко преди падането на строя през 89-ата година. Абсурдната анти-ДЕМОКРАТИЧНА политика, която води и през двата си мандата, започва вече да ми идва в повече и взех да се чудя дали политиката му не е била предварително подготвена от жадните и без това за власт комунисти, които уж си отидоха след преврата 1989 г.

Дали обаче методите и механизмите на Борисов за управление са предварително начертани от Тодор Живков?

Рядко чуваме Борисов да говори за връзката и отношенията си с комунистическия диктатор Тодор Живков. Още по-голяма рядкост е Бойко да ни разказва за разговорите, които е водил с  Живков.

Но днес  явно е ден за признания…

Днес премиерът Бойко Борисов отново заговори за тясната си връзка с Тодор Живков. Той обяви в ефира на БНТ тази сутрин, че когато бившият комунистически лидер Тодор Живков е бил под домашен арест в началото на 90-те години, а Бойко Борисов го е охранявал, двамата са говорили и за природен газ.

„След като беше домашен арестант, Тодор Живков ми е споделял за това“, каза премиерът Борисов и допълни, че опити за проучвания са били правени и по времето на тоталитаризма, но били спрени.

Изказването му по темата е по повод започналото проучване за  нефт и газ в блока „Хан Аспарух“ в българската акватория на Черно море.

Това съвсем не е първия път, когато Уважаемият от всички народи и племенните съвети (Борисов) в световен мащаб, говори за Живковото време.

Малко факти от дълбините на Google:

„Царят ми казваше: „Бойко, не се ядосвай, а прави другите да се ядосват!“, а Тодор Живков: „Недей псува, а накарай другите да те псуват!“ В общи линии смисълът е един и същ, но в единия случай – с народния език на Тодор Живков, а в другия – с по-аристократичния език на царя“. Това казва Бойко Борисов в интервю от 2012 година, публикувано на сайта „Hotnews“.

По думите на Борисов разбираме, че той явно се води по препоръките на диктатора Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски.

Не мога да стигна Живков…

„Опитвам се да огрея навсякъде, такава ми е работата, но не мога да стигна Тодор Живков.“ Това заяви премиерът Бойко Борисов в предаването на Нова телевизия “Карбовски – директно” през 2010 година. Изказването му тогава, припомням за младите хора, бе след победа на футболния му депутатски отбор срещу италианските му колеги.

Карбовски тогава го попита дали не се чувства като Дядо Коледа, защото се опитва да огрее навсякъде, премиерът рече: “Това ми е работата, да огрявам навсякъде!”

За тези, които не помнят, през 2010 година в социалната мрежа „Фейсбук” имаше множество картинки, в които образът на ръководителя на Комунистическа България – Тодор Живков, се прелива в лика на днешния премиер.

Само 6 години след това, Борисов не е оприличаван на Живков, а на Пеевски, но това е друга тема.

Тогава, както и сега, Борисов обяви, , че е некоректно да бъде сравняван с Тато. „Некоректно е към Живков, разбирате ли?“ допълва Бойко Борисов.

Той затова и Пеевски емигрира, щото е некоректно да ви свързваме с него.

Борисов каза още, че „само една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков, и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава – би било огромен успех за всяко правителство”.

Любимото ми цитатче:

Б.Б:

„… аз мисля, че Живков направи максимума, за да се развива добре България и в същото време да няма такива тежки инциденти както в Чехия, в Унгария, да загинат хора…“. Това са думи на настоящия министър-председател на Република България, изтекли от телевизионна документация, заснета от „Совершенно секретно“ през 2008 година.

Филмът се казва „Тодор Живков – титан на отминалата епоха“ и е с времетрайност  45 минути. Самата продукция поразява, дори за руските публицистични мащаби, със своята лъжливост и хвалебствен тон към бившия първи секретар на БКП.

Филмът е изграден посредством интервюта с близки до Живков лица – члена на Политбюро Григор Стоичков, внучката Евгения Живкова, зетя Иван Славков и дългогодишния московски наместник в София – Шарапов. Пространно е дадена думата и на самия Живков, който красноречиво оправдава своето регентство и се жалва от преследванията, на които „днес“ е подложено неговото семейство.

За жалост обаче филмът е изтрит, което отново ми мирише на цензурка.

Борисовата тоталитарната държава (настояща Майка България)

Накратко, работата на Борисов е да огрява навсякъде, дразни се, когато го сравняват с Тато, а също така и със свински опашки. Въпреки всичко се опитва да достигне постиженията на Живков и успява – налага цензура, диктатура и прави политика, близка до Живковата.

Целта му е да не се изнервя и псува, а да накара другите да го псуват. Това мисля, че най-много му се отдава. Там му е чарът, дет се вика.

 

Сега сериозно, от всичко, което писах дотук, може сами да си направите сметката, че в България демокрацията е само книжка, забутана в комунистическо шкафче в Министерски съвет.

Защото най-важното при тоталитарната държава е лидерът, знаете, #КОЙ „коли и беси“ в държавата. Целта на ГЕРБ е точно такава, каквато е била целта на БКП след 1945 година.

Проникването във всички държавни структури, подчиняването им, обезличаването на институциите, налагането на определен метод на работа, назначаването на партийни кадри и агенти на ДС, а резултатът е един: партия-държава или държава, изцяло ръководена и подчинена от една партия. На практика, в момента положението на страната е точно такова –  една партия управлява (държи юздите) в големите градове. Една е партията, която управлява и в парламента.

Накрая имам един въпрос: ако хипотетично Бойко Борисов, някой ден, но не сега, е под домашен арест и му се назначи служебна охрана, нея ли ще издигнем после за премиер?

За един преател питам…

 

 

 

Кървавата диря на СМЕРШ в България

Веднага след 9 септември 1944 г. в България се настанява една от най-зловещите служби на съветската репресивна машина – СМЕРШ. Много от кървавите й деяния в България обаче продължават да тънат в забрава. Коментарът е на Николай ЦЕКОВ, Дойче веле

12472325_1401847053174574_4393338829087662274_n
Фотограф: Веселин Диманов

Публикуваме без редакторска намеса.

Болшевишката революция от 1917 и последвалата гражданска война в Русия карат над 30 000 руснаци да напуснат родината си и да потърсят убежище в България. Правителството на Александър Стамболийски се съгласява да приеме белогвардейците на барон Врангел, както и хиляди представители на дворянството и интелигенцията. Подписаната спогодба предвижда установилите се трайно в България противници на болшевишкия режим да приемат българско гражданство.

През 30-те години на миналия век над 22 000 представители на „бялата емиграция“ успешно се интегрират в българското общество и допринасят за развитието на културата, науката и стопанството на Третото българско царство. Макар и с българско гражданство, мнозина от прогонените продължават да се надяват, че един ден ще могат да се върнат в родината си. „Бялата емиграция” създава свои културни организации и поддържа активни връзки с руската диаспора в Европа.

Прочетете повече „Кървавата диря на СМЕРШ в България“

17 години от смъртта на Тодор Живков

На днешния ден се навършват 17 години от смъртта на Тодор Живков. Той почина на 86 години. Живков, или както беше известен сред народа Тато и Бай Тошо, управлява България от 1954 г., когато става първи секретар на ЦК на БКП до 1989 г., когато е свален като председател на Държавния съвет на НРБ и генерален секретар на БКП.

t_zhivkov2

Тодор Живков е роден е на 7 септември 1911 г. в Правец. Има две деца – син Владимир и дъщеря Людмила (починала през 1981 г.). През 1928 г. е приет за член на БКМС. През 1932 г. постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. По същото време се включва в нелегалната дейност на Българската комунистическа партия.

През 1934 г. е уволнен след провали в Държавната печатница и в две акции на Софийската окръжна партийна организация, но скоро е възстановен на работа. От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци.

Прочетете повече „17 години от смъртта на Тодор Живков“