Етикет: Биана-Гунчева

Убиват ни децата

Тази публикация ще бъде доста дълга. Може би донякъде и разбъркана, просто едно емоционално натрупване, което напира доста дълго време и просто изби под формата на думи, облечени в болка, гняв и огорчение. Има си и предистория, разбира се.

В момента не живея в България. Та много често срещам неразбиране (меко казано) от хора, които ме обвиняват за това каква съм, и какво и къде правя. Обвиненията, разбира се, са отправени не само лично към мен, а под общ знаменател към всички хора, които по една или друга причина в момента не се намират в родината си.

Както се досещате, всички негативни словоизлияния съм срещала само в социалните мрежи. Цялото това напъване и яростно щракане по клавиатурите — да оплюеш някого, да го обиждаш с най-различни имена и да му казваш: “аз съм прав, а ти не си, защото така!”, си е доста познат феномен в нашето “интернет общество”. Най-много се начетох на подобни изказвания след публикуване на едно видео с мое участие, което ще споделя в края на публикацията.

Та, нека това бъде обръщение към всички хора, които побързаха да нарекат мен и Теди (другият участник във видеото) “изроди”, “пошли”, “избягали”, “прости и страхливи овце”, пожелаха ни да се гръмнем, да не се връщаме никога в България, да умрем и т.н. Сигурна съм, че точно хората, към които коментарът ми е адресиран, няма да си направят труда да прочетат това докрай, но за всички останали, които ще си го, за всички хора, които бързат да правят дисекция на непознати, да им се нахвърлят като бесни и душевно осакатени зверове, и всички хора, които ни залепиха какви ли не определения на база клип, който просто заснехме за 20 минути, докато сме навън с приятели, та искам да ви попитам следното:

Като толкова много ви е писнало от “изменниците”, “предатели” и “небългари”, които са решили да “избягат” от България, не ви ли писна да убиват жените, мъжете и децата в скъпата ни родина? Не ви ли писна престъпници и рецидивисти да се разхождат спокойно по улиците? Не ви ли писна толкова любимите ви “истински българи” и “патриоти”, облечени в носии, да убиват наред, включително и своите собствени деца? Не ви ли писна малолетни и пияни “шофьори” без книжки да размазват децата ви по пешеходни пътеки? Не ви ли писна да ви управляват престъпници и тикви, чиито места са по затворите? Не ви ли писна да ви лъжат, че живеем в демокрация? Не ви ли писна да убиват и изнасилват баби и дядовци по селата, чиито имена никога няма да чуете по новините? Не ви ли писна за всяко неудобно престъпление в България да се намира удобен клошар за извършител? Не ви ли писна да оставяте за децата си едно подобие на държава, в която държавата отдавна липсва? Не ви ли писна само да плюете хората около вас, да мразите и да заклеймявате? Не ви ли писна да си мислите, че е голямо геройство да си гледате собствената которка и да не ви пука въобще за случващото се в държавата, за случващото се на пет метра от вас? Не ви ли писна да си повтаряте “това на мен няма да се случи”? Добре ли спите нощем, нямайки дете с увреждане, нямайки дете, което чака за трансплантация, нямайки дете, което системата е отписала, нямайки дете с рядко заболяване, което да спасявате чрез дарения, нямайки дете, за което да се молите да си отиде преди вас от страх, че няма да има кой да се грижи за него след смъртта ви? Защото това е държавата, на която не ѝ пука за децата ѝ. В много държави се краде, но в тази държава се краде нагло, убива се, набива се в лицата ни най-безцеремонно, и пак някои хора не вярват, че се крадяло. Погледнете палатите, в които живеят депутатите, чиито заплати плащате — наистина ли още има хора, които вярват, че те работят за вас? Че лъскавите им животи са осигурени от депутатската им заплата? Това е страната, в която мафията си има държава, а не обратното.

Колко струва един човешки живот в България? Не струва и стотинка. Обезценен и принизен. Не ви ли писна да се съгласявате и да мълчите, водени от порива да “избутате” от днеска за утре? Не ви ли писна да наричате всеки човек, който не е съгласен с видимия упадък на държавата “мрънкащ” и “неблагодарен”. Вие за какво ще благодарите конкретно на държавата (не че ви е длъжна с нещо, нали??)? Може да сте успешни и добре обезпечени — не говоря за порива към личен успех и реализация, напротив! Не отричам, а силно уважавам всички интелигентни, трудещи се, можещи и искащи български хора. Разбира се, че всеки може да успее и в България, стига да се труди достатъчно. Говоря за обществото ни — за по-голямата картинка, зад стените на нашите “палати”, в които ни е най-комфортно да заспиваме нощем (защото поне имаме къде да спим).

Толкова много омраза, злост и низост, толкова разединение, в една толкова малка страна. Поне мислете за децата си, какво ще им оставите? Искате ли те да живеят в такава презряна среда, където няма грам гражданско общество? Добре ли ще спите нощем, знаейки че само от началото на 2018 г. в България вече над 20 жени са убити от техния интимен партньор или близък роднина? Да ви изброя ли имената им, които не сте чули по телевизията, защото никой не ги е споменал? Това, че не чувате (или не искате да чуете) как съседът ви бие жена си, не означава, че домашното насилие в България е мираж. Това, че детето ви не се прибира всеки ден разплакано от училище, не означава, че тормозът в училищата не съществува. Отново връщам към пенсионерите в по-малките и почти обезлюдени населени места в България, които не си живеят старините спокойно (доколкото спокойно може да живее един изоставен пенсионер в България), а биват пребивани, поругавани и убивани. Всички тези хора си приличат по едно — те са просто част от статистиката, а на държавата не ѝ пука за статистиката. А на вас пука ли ви?

Хората интересуват ли се от това, което се случва извън стените на собственото им съществуване? За какво сте оптимистични? С какво по-точно държавата прави крачки към по-доброто бъдеще? Колко още майки, деца, бащи, братя и сестри трябва да умрат нелепо, да неполучат справедливост, да бъдат забравени след максимум седмица писане на дописки и статуси във Фейсбук (ако въобще се чуе за тях), за да проумеем всички веднъж завинаги, че тази държава с всеки изминал ден се превръща в едно все по-разсипано, и мрачно място, което няма нищо общо с демократична държава? Ние не живеем в демокрация — нито сме “равни”, нито сме “свободни” и мисля, че няма нужда от примери за казаното. И това го казвам с болка, не с други чувства. А може би трябва да има малко повече гняв.

Хора, това не е държава. Убиват ни децата. И стига с това “на мен няма да ми се случи”.

Дано! Но се случва… на десетки семейства.

Всеки. Божи. Ден.

А вас очевидно тези неща не ви дразнят достатъчно, за вас това далеч не са сериозните проблеми, които си заслужават енергията и злобата ви. Най-големият ви проблем в случая съм аз, и всички хора, които сме решили да излезем извън България. Всеки има причина за своя избор и никой няма право да му пожелава да умре или да се застреля заради него.


П.П. И ако се чудите защо много млади хора никога няма да се върнат в родната майка България, прочетете коментарите под това видео, и ще разберете.

 

Автор: Биана Гунчева

Реклами

Оптимист съм за бъдещето на България – разговор с Мануела Малеева

Прочетете повече „Оптимист съм за бъдещето на България – разговор с Мануела Малеева“

Румяна Ченалова за “Яневагейт”: Истинността на записите няма да бъде проверена, защото главният прокурор е Сотир Цацаров, а него Бойко си го избра

Прочетете повече „Румяна Ченалова за “Яневагейт”: Истинността на записите няма да бъде проверена, защото главният прокурор е Сотир Цацаров, а него Бойко си го избра“

Няма премиер, няма прокуратура: „Службите са на Делян“ – разговор с Атанас Чобанов

Прочетете повече „Няма премиер, няма прокуратура: „Службите са на Делян“ – разговор с Атанас Чобанов“

Имало едно време една демократична държава… И не, това не е БЪЛГАРИЯ!

Биана Гунчева е родена в град Варна през 1995г. В момента изучава журналистика за втора година в Birmingham City University. Определя решението си да изучава журналистика като много комплексно, като водещ фактор продължават да бъдат принципите ѝ и решимостта да се бори срещу враговете на човешките права и свободи, срещу лъжата, апатията, цензурите и нелепостите, в които сме затънали до уши.

13231124_10206690012752883_3916869_n.jpg

 Основна ценност за нея е правото на всеки един човек да изразява своето мнение и да го разпространява свободно било то писмено, устно или под формата на изкуство.

Тези принципи не бива да бъдат нарушавани от каквито и да е фактори, а всеки човек, решил да се посвети на журналистическата професия, би трябвало да застане зад ясната позиция на независим и обективен журналист.

*******

#КОЙ клати демокрацията в България и защо още ни е страх да наречем нещата с истинските им имена и да признаем, че такова нещо като демокрация в родината ни няма?

Да започнем оттам, че се живеем по един доста ясно изразен модел на корпоративен и финансов капитализъм, в който играем единствено и само ролята на наблюдаващи, управлявани и ограбвани хориЦА. А да, също и на силно активни „граждани“ в социалните мрежи, силно осъдителни към всичко и особено критични към статии, подобна на тази, и общо взето „силни и вилни“, но дотам. В социалните мрежи.

А в реалния живот даже вече не се жегваме от нищо, само наблюдаваме с досада. И не, причината не е, че при нас нещата се случват много бавно. Напротив, случват се много  бързо и то точно пред очите ни, стига да имахме очи да ги видим. Но може ли да има очи изобщо едно сляпо стадо, за да види каквото и да е, и да се обърне срещу него? Защото точно в това сме се превърнали.

Да припомним, че демокрацията е пряко свързана с народовластието. Какъв народ и каква власт ни тресат и защо да се заблуждаваме, че на тия с властта им пука за интересите и начина на живот на хората от народа? Живеем по един неолиберален модел, наречете го псевдодемокрация, ако повече ви харесва, чрез който основните ценности в обществото са принизени до това, че „хората обслужват парите“. А капиталистите са косвеното правителство на бедни страни като България.

Да припомним, че свободата на словото е мерило на демокрацията в една държава. Каква свобода на словото? Такова животно в България не съществува.

Какъв е крайният резултат от нашата „демокрация“ към настоящия момент?

Много прост, и структурата е следната:

Започва от дълбоко вкоренена политическа мафия, псевдопатриоти, липса на идеали, ниски културни ценности, масова апатия и бездуховност, крах на образователната система, на съдебната също, неграмотност, безнаказани зверства, корупция, свободии;

Простира се до налагане на директни и индиректни цензури, контрол и окупация на медиите; за да достигне крайния ефект, който е катастрофален – белязан от масово отчаяние в обществото ни, безработица, емиграция, бедност, застаряващо население…

Живеем в една контролиранa манипулация. И какво правим ли? Ами, закостеняваме. Сиреч – нищо.

Според бат Бойко „България не е само на жълтите павета с 15-20 човека, които си мислят, че светът се върти около тях“. И тази, както и всички останали помии, които управляващите ни пробутват, остават някак си прекалено пренебрегвани. В шизофреници ли се превърнахме – да си мислим, че свинщините, които се разиграват, ще се видоизменят в нещо добре ухаещо? Защото такива фантасмагорични нелепости, са по-страшни и от безредиците и беззаконието, царуващи в България.

И това ще продължава. Докато дейното гражданско общество е само мираж. Докато олигарсите властват и продължават да живеят на гърба на онези, които имат наглостта да си мислят, че „светът се върти около тях“, някаква си шепа хора. Ще продължава, докато корупция, облечена във власт господства. Ще продължава, докато ние, като общество, продължаваме да купуваме това, което ни се пробутва от уважаемите господа депутати – мръсни, миризливи, изкривени и силно напудрени псевдоистини за реалността, в която сме затънали.

Дотолкова, че даже вече не се диша.

И ако все още не обръщате внимание на това, което хората с власт и пари в България правят, казват, изтъкват, дъвчат и натъртват, и не се замисляте защо го правят, чии интереси обслужват, и в името на чии интереси скъсват задните си части да се подчиняват, то тогава, честито! (Ин)директно и без особено напрежение те са успели да постигнат всичко, което жаждата за власт им диктува като светлина в жалките им и (из)гнили животи.

Демокрация, казвате? Да, ама не.

Имало едно време една демократична и правова държава… 
И не, вие не се намирате в нея.
И не защото сте емигрирали от същата, просто нейното име не е България.
И не, това не е приказка, защото всички знаем, че те завършват с щастлив край. А в този случай по-скоро можем да говорим за „край“, който е далеч от представата за „щастлив“.

Източник: doubleana.blogspot.bg

Автор: Биана Гунчева

 

Да кажем НЕ на расизма!

movies_american_history_x_edwa_2560x1600_1
Никой не избира какъв да се роди. Никой не избира своята националност. Никой не се ражда расист! Ако съдим хората по цвета на тяхната кожа, а не по същностните им характеристики, никога няма да се докоснем до тях самите. Ще достигнем само видимото, ще ги съдим по това как изглеждат, а не какво сърце носят. Какво послание носят. Колко любов носят…
Любовта няма цвят.
Приятелството няма цвят.
anti-racism
Всички ние се раждаме равни на тази земя, живеем под едно слънце, от един и същ биологичен вид сме. Нека не позволяваме на наложените предразсъдъци да попречат на реалната ни оценка за хората. Същността на човека не се крие във външния му вид. А не се ли крие красотата на света именно в разнообразието, което той ни предлага? Ако виждахме само проекция на нас самите навсякъде, ако всички до един изглеждахме еднакво, мислихме еднакво, действахме еднакво… Какво щеше да ни дава радост? Какво щеше да ни приканва да търсим? Да търсим какво? Себе си, все едно се гледаме в огледалото отново и отново и единственото, което откривамеда е… СЕБЕ СИ?

Прочетете повече „Да кажем НЕ на расизма!“

За всички нас

За онези, които вършат необмислени неща, и се опитват да си ги обяснят дълго след това.
Да съжаляваш е излишно и крайно погрешно, макар да се намираш в положение  безутешно.
бианагунчева
Онова, що има смисъл, е поуката безпогрешна, получена дори и след постъпка грешна.
Да, ние грешим, но това не ни прави по-лоши, всякога може да се случи нещо, което да ни съкруши.
Биваме съдени, гледани с насмешка,  дори и за всяка най-малка грешка.
Но кой се смее сега?
Човекът, който не е изпадал ни  в една беда? Или онзи, който ни веднъж не бе изпитал тъга?
Той, мисля си аз, ще да е нереален, защото истината е, че няма човек идеален.
Затова защо съдиш ме и ти с всички навред, та нали и аз съм човек, носещ своя мироглед…

Прочетете повече „За всички нас“

ВЪЗПОМИНАНИЯ ОТ БАТАК

Потушаването на Априлското въстание с изключителна жестокост е от онези изключително драматични събития, които бележат едни от най-черните моменти във вековната българска история. Днес ще си припомним нечовешките и безпощадни събития от май 1876г. и историческите последствия от тази трагедия. Баташкото клане, един разказ на ужасите, представен такъв, какъвто завинаги трябва да остане в историята и народната ни памет. 

Изключително важната роля на Батак от стратегическа гледна точка е била именно да помещава складовете, осигуряващи оръжия и провизии на въстаниците в околните територии, както и да служи като блокаж на най-важните пътища, заставайки на пътя на турските войници да получат пратки с провизии. Имало един проблем – Батак трябвало да се защитава сам от турската армия. Рискът бил поет. След преждевременното избухване на Априлското въстание на 20 април 1876г., водачите на селото Петър Горанов и Стефан Трендафилов въстават срещу турската власт. С обши усилия българите успяват да отстранят част от турските власти, след което бива изпратена 5-хилядна професионална армия от башибозуци, водена от Ахмед ага Барутанлията.

 Част от по-нататъшните събития, описани по-добре и по-истинно от всеки друг, ни представя Захари Стоянов в своите „Записки по българските въстания“:

Прочетете повече „ВЪЗПОМИНАНИЯ ОТ БАТАК“

„Добър вечер уважаеми зрители, спите ли?“

unnamed

Аз не спя. Часът е доста след полунощ и не мога да заспя. А и не искам. Вместо това ми се пише за всичко, което ме тревожи и в момента ме държи доста по-будна, отколкото бих очаквала да съм по това време на денонощието.

Докато си работя по разни учебни проекти, решавам да си направя малка почивка, през която да си пусна централната емисия новини, тъй като, макар и да не се намирам в България в момента, не съм спряла да се интересувам от всичко, което се случва там.

След няколко минути вече чувствам очите си доста натежали и изпълнени с болка.

Централната емисия новини започва.

Нейната продължителност от приблизително 43 минути ме кара да се настаня удобно пред лаптопа. Не очаквам „розови“ новини, но не очаквам и че ще ми се плаче след 5 минути.

Всичко започва с разглеждането на обявената присъда от 11 години лишаване от свобода на човека, премазал 11 месечно бебе на тротоар в с. Крушевец на 11 септември 2014г. в 9 часа сутринта, след употребата на алкохол, дрога и в резултат на превишена скорост. Няма нужда да споменавам ужасяващите кадри на смазаната количка, която освен всичко останало, по време на целия процес е присъствала в съдебната зала като веществено доказателство.

Единственият коментар от убиеца на бебето е: „Ще обжалвам… Пуснете ме да мина.“

Една майка се моли детенцето и да намери мир и да получи покой, а един убиец се моли присъдата му да бъде намалена. Едно осемгодишно дете стои до покрусената си майка и изрича едвам доловимо „Недей да плачеш, мамо.“ 

Централната емисия новини продължава.

Прочетете повече „„Добър вечер уважаеми зрители, спите ли?““

Сърцето ми е в България

заглавнаснимкаБиана4

След едно доста дълго време, през което бях позабравила този блог и през което ежедневието и начинът ми на живот коренно се промениха, се връщам отново тук – към дълбоко личното, към силно българското и към всичко онова, което ужасно много ми липсва в момента.

България. Родното.
Истинското.
За мое съжаление или радост местоположението на тази публикация няма да е Варна, България, а Бирмингам, Великобритания.
Радост? 
Да, радвам се, че съм тук, че се запознах с хора от най-различни и невероятни места по света, радвам се, че трупам коренно различен и много полезен опит. Дойдох с най-оптимистичната нагласа, че животът ми тук ще допринесе за едно по-добро бъдеще и, че цялата промяна, с която се сблъсквам ще бъде едно безценно изживяване, от което съм имала нужда.
И това прави животът ми тук приятен и изпълнен с положителни емоции, не се чувствам като на заточение, дори не се чувствам чуждо на място, където никога преди това не съм била. Всеки ден се събуждам с мисълта, че това мое решение ми е коствало прекалено много, за да не го уважавам и, за да не извличам максимума от него.
Това е животът ми, той е пред мен и аз се чувствам щастлива от промяната.
Защо? Това въпреки всичко си остава чуждо място, прекалено далеч от моите корени и прекалено различно от „вкъщи“. Ако домът е там, където е сърцето, то това не е моят дом.
Сърцето ми е в България.

Прочетете повече „Сърцето ми е в България“