Етикет: Бежанците са читави и дружелюбни

„Бежанците са читави и дружелюбни хора“

2111021258

По последната информация по 1000 души на седмица се местят в така наречените hot spots на различни гръцки острови или близо до Атина. Хора от самия лагер вече са били в такива hot spots и разказват, че там положението е по-лошо, отколкото в лагера. Това разказва Теодора Мусева пред „Дойче Веле“ в интервю на Александър Андреев.

На въпроса колко време прекара в Идомени и какво точно вършеше там,  Теодора споделя, че е прекарала около две седмици там.

„Работех за една доброволческа организация, която се казва Aid Delivery Mission. Това е група активисти, част от тях дори анархисти, които са се събрали спонтанно с идеята да готвят храна за бежанците в Идомени – доброволци със собствена мобилна кухня. Първо тръгнаха с един автобус от Холандия и постепенно ставаха все повече и повече. Сега в момента вече сме 70 души в една къща на около 2 километра от Идомени, но се обмисля преместване на групата в по-голяма сграда, защото в тази къща е доста тясно. Спим на смени, на дюшечета на пода или в палатки. Работим много, защото в лагера дневно има нужда от близо 9000 порции топла храна. Организацията вече се занимава с доста повече неща: разпределяне на дрехи, на играчки за децата, имаме информационен тим, който по цял ден се занимава със събиране на информация за законите, за правата и задълженията на тези хора, за нужните документи“.

019149480_30300

На въпрос какво е в момента положението в Идомени? Гръцките власти се опитват да опразнят лагера? Мусева споделя, че по 1000 души на седмица се местят в така наречените hot spots на различни гръцки острови или близо до Атина. Хора от самия лагер вече са били в такива hot spots и разказват, че там положението е по-лошо, отколкото в лагера. А положението в лагера е много лошо. Особено след като валя 13 дена без да спре и хората изобщо нямаха къде да си сушат дрехите. Всъщност, те тези мокри дрехи направо ги горят, а ние на следващия ден им раздаваме нови. Представете си го само: 4-5 месеца на палатка в такива условия – в кал, без никаква възможност да се изкъпеш или подсушиш, без възможност да отидеш до града, за да осигуриш поне за детето лекарство. Аз отсъствах една седмица от лагера и когато се върнах, всички доброволци бяха болни, кашляха. Та какво остава за хората в лагера.

„Положението е изключително хаотично! Хората, които ги местят в hot spots, просто идват и ги избират. А иначе има някакви програми, по които те могат, да кажем, да заминат за Европа. Има един скайп-номер, на който те трябвало да се обадят, за да си уговорят интервю на собствения език и после да бъдат преместени в някоя европейска страна – не по техен избор. Те през цялото време се опитваха да наберат този скайп-номер – и никога не успяваха. Така че започнаха да се съмняват дали това е истина, дали съществува такава програма.

В същото време при нас в къщата един екип от трима-четирима германци по цял ден звъни телефони и разпитва: какви документи им трябват, как ще ги транспортират, ще им бъдат ли осигурени билети, настаняване и т.н. Водят преговори по цял ден с властите в различни европейски страни – и пак трудно се оправят. Представям си, ако бежанците сами трябва да се оправят – никога няма да се справят! Ние отворихме там цяла палатка с информационни материали, листовки с превод на всички неща, които те трябва да знаят, за да заминат за някоя европейска страна или да се върнат в собствената си страна, за да избягат от този капан. Защото те са в капан“.

А какви всъщност са тези хора в лагера?

„Ами всякакви хора… Най-обикновени, най-вече сирийци. Интелигентни, дружелюбни, винаги настояват да седнеш в палатката им. Вечер след работа ходим в лагера, а те ни посрещат много радушно и винаги се обръщат към нас с „Приятели!“ Не е, като да нямат пари. Непрекъснато ни дават пари, за да им купуваме обувки или други работи, а ние все се дърпаме, „Не, не, няма нужда!” – защото знаем, че бягат от една ужасна ситуация“.

Млади – стари? Образовани – необразовани? Говорят ли чужди езици?

„Повечето не говорят английски, факт. Но изглеждат образовани, читави хора. Млади са повечето, но има и възрастни. Жени и деца, 4000 деца. Първото нещо, което ти прави впечатление там, е колко много деца има! И в какви лоши условия живеят. Иначе като професии – всякакви има. Журналисти, инженери, учители, строители, студенти, бизнесмени, компютърни експерти, счетоводители, водопроводчици, какви ли не. Това, което виждам в Идомени, изобщо не отговаря на образа на бежанците в българските медии, където са представяни като някакви необразовани насилници“.

Цитирано от „Дойче Веле“
Интервю на „Дойче Веле
Автор: Александър Андреев