Етикет: Батак

Помним ли „Вторият Батак“?

Юлска жега. Слънцето сипе отгоре огън. Огън пламти и отдолу, където къщите горят. Дори листо не трепва, тежка тишина се е разстлала над Гюнели махле. Тихо е. В църковния двор се стелят трупове – обезобразени, разчленени, разхвърляни във всички посоки. В храма, разрушен, почернен и осквернен, човешките тела са едно върху друго, на камари. Зловещата тишина мирише на смърт. Така изглежда селото, което години по-късно ще бъде определено с думите „разбунен мегдан” и „вековна мъка”.

svideteli_8206

Азмакът се влачи тежко, сигурно защото в него има повече кръв, отколкото вода. 2400 българи са зверски избити на този 14 юли. Кървавата трагедия се разиграва по време на Руско-турската война, когато селяни от девет села, сред които Радево, Любенец, Богданово, Сокол, Млекарево, Пет могили, Гледачево, Радне махле, се втурват по пътеките, понесли най-ценното, за да дирят спасение зад каменните зидове на храма в Любенова махала. Той не успява да ги опази, нито молитвите им, нито пендарите, златото, среброто и иконите. Съсичат ги. Варварски. С цялата ярост на губещите и озлобените. За 1013 от тях – жени, деца, пеленачета, старци и мъже в разцвета на силите си, смъртта настъпва в сакралното пространство на църквата, пред погледите на Исус и Богородица. Другите 1387 я намират в църковния двор и по прашните улици, които почервеняват от кръвта им. Историците определят драматичните събития от лятото на 1877-а с думите „втори Батак”.

За съжаление този факт не влиза в учебниците по история, за него рядко се говори извън района на Новозагорско и Радневско, където паметта за случилото се е жива и се предава от поколение на поколение. Може би причината е, че нямаме своя Вазов, защото едва ли без неговото ярко слово Батак щеше да е това, което е днес. Именно патриархът на българската литература превърна драмата му в непреходен български символ. И въпреки неудовлетвореността на мнозина от този край, свързана с подценяването и непознаването на тази драматична част от историята ни, по-значимото е, че хората тук знаят и помнят. Трагедията в Гюнели махле е изследвана от местните краеведи и историци и възпята от поетите. Всяка година на този ден жителите на селото и на общината полагат цветя и се прекланят пред паметта на онези 2400 българи, които не доживяха свободата и които преосветиха храма, носещ името на свети великомъченик Георги с кръвта си.

Прочетете повече „Помним ли „Вторият Батак“?“

ВЪЗПОМИНАНИЯ ОТ БАТАК

Потушаването на Априлското въстание с изключителна жестокост е от онези изключително драматични събития, които бележат едни от най-черните моменти във вековната българска история. Днес ще си припомним нечовешките и безпощадни събития от май 1876г. и историческите последствия от тази трагедия. Баташкото клане, един разказ на ужасите, представен такъв, какъвто завинаги трябва да остане в историята и народната ни памет. 

Изключително важната роля на Батак от стратегическа гледна точка е била именно да помещава складовете, осигуряващи оръжия и провизии на въстаниците в околните територии, както и да служи като блокаж на най-важните пътища, заставайки на пътя на турските войници да получат пратки с провизии. Имало един проблем – Батак трябвало да се защитава сам от турската армия. Рискът бил поет. След преждевременното избухване на Априлското въстание на 20 април 1876г., водачите на селото Петър Горанов и Стефан Трендафилов въстават срещу турската власт. С обши усилия българите успяват да отстранят част от турските власти, след което бива изпратена 5-хилядна професионална армия от башибозуци, водена от Ахмед ага Барутанлията.

 Част от по-нататъшните събития, описани по-добре и по-истинно от всеки друг, ни представя Захари Стоянов в своите „Записки по българските въстания“:

Прочетете повече „ВЪЗПОМИНАНИЯ ОТ БАТАК“