Етикет: Атанас Чобанов

“Биволъ” срещу държавата – битката за КТБ

 

zx620y348_2697154
Снимка: Надежда Чипева

 

“Биволъ” срещу държавата – битката за КТБ

Имаше неочакван обрат в позицията на президента Радев относно разсекретяването на стенограмата. Той заяви, че ще призове за нейното разсекретяване.

Това е твърде странна позиция, тъй като няма нужда да се призовава никого, защото съдът е постановил, че има основание да бъде публикуван този документ и президентът може еднолично да вземе решение да разсекрети този текст без никой да има право след това да го оспорва.

Какъв успех е това за “Биволъ”?



Това е един от успешните ни опити да вдигнем завесата върху знакови случаи в държавата, които за съжаление се пазят като държавна тайна, без да има основание за това.

Първият ни успешен опит беше с протокола от Агенция “Митници”, след проверката на фабриката на Мишо Бирата. Този протокол беше ключов документ, защото доказва, че премиерът Борисов е нарушил закона като е спрял митническа проверка. След две години дела, ние успяхме да получим копие от този протокол от вече покойния шеф на митниците тогава Вальо Танов, като осъдихме митниците на две инстанции. И тогава и сега адвокат ни е Марин Маринов. Искам да го поздравя за тези забележителни успехи.

Днес това, което се случва със стенограмата КТБ, е опит да се избяга по тъч линията, тъй като, ако президентът Радев трябва да получи съгласието на всичките 21 участника в срещата, както той заяви, че ги е потърсил, за да получи тяхното съгласие, това означава, че някои от тях може да не са съгласни да бъде публикувана стенограмата и той да си измие ръцете. Което не отменя факта, че съдебното решение го има, и ако то не бъде обжалвано в срок пред Върховния административен съд, ние ще направим всичко възможно то да бъде приложено, включително можем да отидем с изпълнителен лист в президентството, което ще бъде един невероятен куриоз.

Каква подкрепа намирате в медийното пространство?

Темата КТБ не може да бъде погребана.

Това, което наблюдавам е, че “Биволъ” е дума табу в големите медии – нищо не се казва, включително и медиите на Иво Прокопиев писаха (впоследствие се поправиха), че имало някакво съдебно решение, но не казват, че това е благодарение на нашите усилия да заведем дело, да го спечелим и да поддържаме темата актуална в общественото пространство.

Това означава, че сме неудобни и не трябва да ни се дава думата, защото ще сринем пиар акцията на Радев, който в днешното си интервю каза, че е за прозрачност, за борба с корупцията и разсекретяването на стенограмата.

Истината е, че ако не беше осъден, той едва ли щеше да реши изобщо да говори по този начин за този документ. Явно неговите пиари и юридически съветници са преценили, че ще бъде осъден и на втора инстанция и тогава ще стане голям резил.

Друго, което искам да подчертая, е че в съдебното решение има един момент, на който трябва да се обърне специално внимание – съдът дава възможност на президента да заличи части от стенограмата, които най-вероятно са изключително скандални. Тоест, предполага се, че може да бъде разсекретена частично – да не се публикува пълният текст, а да се заличат големи пасажи, и това ще бъде още един знак, че статуквото не иска да разкрива истината за КТБ – истината за българската банкова система, и за това, че е имало предложение тя да бъде спряна за известно време, за да може някои хора чрез т.нар. банковата ваканция да забогатеят неимоверно, а цялата икономика да бъде срината.

Ние допускаме, че в президентската институция активно обмислят, четат, и се питат: « кое да задраскаме, и кое да дадем ». Но ако това се случи, ние ще обжалваме отново в съда и ще поискаме конкретно тези заличени пасажи да бъдат обнародвани. Предстоят ни много интересни времена.

Къде е Делян Пеевски в стенограмата?



Пеевски има свой представител в лицето на Йордан Цонев – те са двамата законотворци, които работят заедно. Йордан Цонев присъства в качеството си на представител на ДПС. Самият Делян Пеевски не присъства.

Преди да бъде проведена тази среща при президента е имало друга среща, която е проведена в БНБ. Тя е била между централните банкери, представители на големите банки в България, и политици – там е била предложена банкова ваканция, т.е. в продължение на няколко дни или седмици да не се извършват банкови преводи и тегления. Това за България би било равносилно на колапс за икономиката и разграбване на много апетитни активи, защото много фирми, които разчитат на банките, за да си вършат бизнеса, щяха да фалират.

Политическите представители, които според публикации в пресата, са искали това нещо, са от ДПС и ГЕРБ и това единомислие в тези две политически партии не бива да бъде разкривано и доказано документално. Това е проблемът на тази дискусия, провела се при президента – че от нея можем да си направим извода, че между Делян Пеевски и Бойко Борисов има синхрон.

Плевнелиев и КТБ



Моето мнение за Росен Плевнелиев не се е променило от момента, в който той подписа назначението на главния прокурор Сотир Цацаров, а беше призован да не го прави, тъй като имаше основателни съмнения, че Цацаров е извършил закононарушения с деклариране на имоти по симулативни цени, което е довело до ощетяване на хазната.

Това нещо беше пренебрегнато от Плевнелиев, той подписа и пое отговорност за назначаването на този човек, който в момента се явява “препъни камък” за съдебна реформа, и пази гърба на мафията, олицетворявана от Пеевски.

За мен той е един дълбоко нещастен и зависим човек, защото би искал навярно да остави име на реформатор и на достоен президент. За съжаление не успя да надскочи тези зависимости. Показателно е, че на няколко пъти Плевнелиев отказа да разсекрети и стенограмата КТБ, като последният път ние му дадохме шанс в последните дни на неговия мандат. Той имаше достатъчно време, за да се произнесе, но не го направи.

Интерво на Веселин Диманов

Реклами

Няма премиер, няма прокуратура: „Службите са на Делян“ – разговор с Атанас Чобанов

Прочетете повече „Няма премиер, няма прокуратура: „Службите са на Делян“ – разговор с Атанас Чобанов“

Атанас Чобанов: Цацаров трябва да бъде разследван и съден

Делото по аферата „Яневагейт“ бе спряно преди две седмици, тъй като разследващите не са могли да намерят неизвестния „шпионин“, записал разговорите между съдийките Владимира Янева, Румяна Ченалова и адвокат Момчил Мондешки. Другата причина за спирането се оказа главният редактор на сайта „Биволъ“ Атанас Чобанов, който не е бил открит, за да даде показания, съобщиха медиите преди няколко дни.

От последните публикации разбираме, че Чобанов най-накрая е бил открит по телефона и се е явил пред разследващите.

Въпреки сериозните критики към прокуратурата от страна на обществото, делото върви със много бавни темпове. Независимо от важните разкрития от тези записи засега оставки няма. Припомняме, че първите записи по „Яневагейт“ изтекоха в „Биволъ“ в края на октомври миналата година. Малко по-късно прокуратурата образува и делото за незаконно подслушване.

Решението за спиране на делото бе взето от наблюдаващия прокурор Димитър Петров отспециализираното звено „Антикорупция“. Той не е обяснил публично защо е спрял разследването, което се водеше само за незаконно подслушване, извършено от „неизвестен извършител“. Важно е да отбележим, че  делото „Яневагейт“ никога не е било водено за търговия с влияние, въпреки темата на разговорите, пише mediapool в последните си публикации по темата.

Делото „Яневагейт“ е един от казусите, който се следи много изкъсо от Европейската комисия.

Делян Пеевски засега остава единственият, който публично е осветен като разпитан. Но той далеч не бе единственият засегнат от скандала.

Затова се обърнахме за коментар към Атанас Чобанов гл. редактор на сайта за разследваща журналистика „Биволъ“.

********************

Как ще коментирате причината за спирането на делото Яневагейт?

Причината според мен е директива от Сотир Цацаров към шпицкомандата да се „опраска“ проверката. Не мога да го докажа, но се вписва в логиката на всички действия на прокуратурата по знакови казуси от голям обществен интерес. Всички данни за корупция и злоупотреба с власт по най-високите етажи на властта имат същата съдба.

Защо разследващите търсят неизвестния „шпионин“, записал разговорите между съдийките Владимира Янева, Румяна Ченалова и адвокат Момчил Мондешки, а не се говори за търговия с влияние или за извършени престъпления срещу правосъдието.

От записите стана ясно, че самият Цацаров трябва да бъде разследван за търговия с влияние и престъпления срещу правосъдието. Той обаче е ключов елемент в триадата на мафиотската власт, в която са още Пеевски и Буда. Няма как да бъде жертван. Отхвърлянето на законодателното предложение за независим антикоруцпионен прокурор, който да може да разследва дори и главния прокурор показва, че триадата контролира нужния брой депутати, за да се държи на власт.

Справедлово ли бе наказана Владимира Янева?

Не, трябваше да бъде уволнена от съдебната система.

Има ли зависимости в съдебната система и какви са те?

Има разбира се. Съдебната система и най-вече прокуратурата се контролират от Сараите. Описали сме много конкретни случаи на зависимости в нашите публикации на bivol.bg. Не мога да ги изброя всички по памет. Потърсете ги в сайта с ключова дума „съд“ или „съдебна система“.

Вие изпратихте специална петиция до Европейската комисия за включване в проверка по делото  „Яневагейт“, имали някакво развитие?

Имаме отговор, че петицията е получена и предадена на европрокурорите, които извършват мониторинга. Те могат да решат да разгледат и този случай в допълнение на вече селекционираните дела. Дали ще го направят ще стане ясно след съдебната ваканция.

Още по темата Яневагейт цитирана от Mediapool:

От изтеклите в сайт „Биволъ“ записи на разговори се чува как Владимира Янева обяснява на Ченалова, че премиерът Бойко Борисов наредил на главния прокурор да я „опраска“. После се чува, че Янева е пускала есемеси на Борисов, докато той бил на посещение в Брюксел, за да му обяснява, че не била нарушила закона и няма нужда да бъде отстранявана от съдебната система.

След есемеса на Янева се обадил „човекът на Борисов“ във ВСС Димитър Узунов, се разбира от записите. Целта му била да й каже, че „човекът от Брюксел“ ѝ казвал да не се притеснява, че всичко било само за пред медиите.

В крайна сметка в сагата е намесен и шефът на Етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров, който се бил видял лично с Янева. Съдийката разказва: „Виждаме се с Ясен. Ясен каза: „Бойко ми прати един от неговите най-близки хора да ми каже по никакъв начин тебе да не те закачаме!“

От шестия запис по „Яневагейт“ се разбира, че Цацаров е подготвял лобито си във ВСС за отстраняването на Владимира Янева. В аферата не става дума само за лобиране по върховете на властта, но и за подслушване на чужди посолства.

Цялата тази афера не впечатли нито премиера Бойко Борисов, нито главния прокурор. Първият обясни, че става дума за „две каки“, които си говорят, а Сотир Цацаров отдаде приказките на Янева на нейното притеснение, че е разследвана по делото „Червей“.

Интервю: Веселин Диманов
Информация по темата: Mediapool.bg

Мръсните пари захранват пеевщината и модела КОЙ

Интервю с Атанас Чобанов главен редактор на сайта за разследваща журналистика „Биволъ“. Техните разследвания разкриха връзката Пеевски-Доган-Борисов, пътят на контрабандните цигари от „Булгартабак“ за Близкия изток. Показаха и разледваха морския сарай на Ахмед Доган, намиращ се на бургаския нос Чукалята в парк Росенец, аферата „Яневагейт“, „Дюнигейт“ и извадиха на показ много други важни за обществото проблеми, в които са замесени политици, общественици и бизнесмени.

 

zx620y348_2697154

Атанас Чобанов е български журналист роден в гр. София. От 2010 година е главен редактор на сайта за разследваща журналистика Биволъ партньор на Wikileaks и OCCRP в България. Работи още като научен работник в CNRS, в лабораторията MODYCO.

13620016_1487502664609012_1103702026979311738_n

*********************

Какво е нивото на журналистиката в България?

Журналистиката у нас е в упадък като качество на материала, който се излъчва, и начинът, по който се информират хората. Задълбочаването по темите, над които журналистът трябва да бди, не е на ниво, а поддържането на баланса с властта и това тя да не скрива всичко, което е нелицеприятно като злоупотреби, корупция и т.н., също куца.

Журналистиката в България абдикира от функцията си да бъде „куче пазач“ и да налага теми, от които властта бяга. Навсякъде по света, ако има нещо, което властта не желае да бъде публично, то това действа като виагра на журналистите да работят именно върху това, а при нас действа като бром. Когато има сигнал отгоре, че не се желае да се работи по дадена тема, всички заспиват и забравят.

Дали има обажданя по телефона, СМС-и и изобщо някакви действия срещу главните редактори, оставям те да си кажат. Но има много свидетелства, че в България нещата стават по този начин. Ще дам пример: мога да цитирам американския посланик Джон Байърли, който казва, че журналисти са идвали и са се оплаквали, че Бойко Борисов плаща за позитивно отразяване и наказва за негативно.

Вие сте главен редактор на сайта за разледваща журналистика – „Биволъ“ от 6 години. Какъв е пътя на разследващия журналист и как може човек да се докаже в тази среда? Какво се изисква?

Разследващата журналистика има една особеност, че тя може да е справедлива, но не може да е неутрална. Тя е ангажирана.

Когато разследваме нещо, не го правим просто, за да покажем как стоят нещата и да има различни гледни точки, които трябва да уважаваме. Ние го правим, за да покажем гледната точка, която показва справедливостта в това, в което сме разследвали. Иначе за какво сме го направили?

Какво търсим с тези разследвания? Да покажем, че общественият договор е нарушен от институция или изобщо от някого. Разследващата журналистика заема позиция и това я прави партизанско занимание. За да бъде оправдана тази партизанщина, то тя трябва да бъде в обществен интерес. Ако видите материал, с претенции да е разследващ, в полза на някоя коорпорация или властта, каквито сме виждали за съжаление в България, това не е разследване, а поръчкови и пропагандни материали.

Стандартите за развитие на този вид журналистика са известни отдавна. Те се едни и същи от много години – да се събират доказателства, които да са неопровержими, документални, или да имаме минимум два източника. Информацията да бъде изчерпателна, подробна. Да няма празноти и да има голяма проверка на фактите.

Разследващата журналистика е мултидисциплинарен феномен, защото се налага все по-често журналистите да бъдат специалисти по теми, по които не са учили и за които нямат ценз, но те се самообразоват в хода на разследването, за да могат да отсеят достоверното от недостоверното. Задължително за разследващата журналистика е да се отдава дължимото на колегите, които са работили по дадена тема преди теб. Много рядко се случва да пишеш по тема, по която не е писал някой друг. Трябва много коректно да се цитират източниците от колегията.

Вашите разследвания са по теми, които в последно време не влизат в телевизионния ефир и много рядко са цитирани от други медии, въпреки че са защитени с доказателства. Според вас на какво се дължи това – страх, редакторска намеса?

Бих казал по-скоро, че наблюдавам периоди в отразяването на нашите теми. Има периоди, в които даже има свръх отразяване. Такъв беше случаят с Дюнигейт, когато всички медии се нахвърлиха на темата и я нищеха в продължение на седмици. По същия начин успяхме да наложим и темата Яневагейт.

Но това се дължи и на подхода, който ние изпозлваме – да пускаме информация на парче, за да видим как властта и институциите ще реагират, и съответно да докажем, че лъжат. Те се опитват да ни баламосат, че нещата не са такива, но следващата порция информация ги опровергава. Това е класически прийом, за да извадим информация от институциите, които не искат да говорят по принцип.

Така че, не винаги сме били натикани в ъгъла на игнорирането от страна на другите медии, просто в момента сме в един период, в който цитирането на наши разследвания е табу. Което табу беше пробито по най-глупавия начин от Петьо Блъсков и Фондация „Радостина Константинова“, когато отказаха да ни дадат наградата, за която бяхме номинирани, точно за темите табу. То пък се получи Ефектът Стрейзънд и навсякъде се разбра, че има такива теми, че са ни дали награда за тях, ама някой ни я е отнел. Това е парадоксът – когато се опитваш да потискаш една информация, за да не излиза, в един момент налягането се покачва и тя избива отнякъде.

Но наистина в момента сме в период, в който нямаме чуваемост, защото не следваме мейнстрийм новините. Ние следваме собствена адженда и темите, които развиваме не са тези, които наблюдаваме в големите медии. Дори се прави опит да се спускат теми, за да се заглушат нещата, които ние сме публикували, които са изключително скандални.

Може ли да дадем като пример и последната информация около празнуването на МВР заедно с представители на мафията?

Да, може. Висши магистрати, полицаи и главният секретар на МВР Георги Костов отиват на вечеря в заведението на Пламен Петков, който е началникът на Божо Кравата, който няколко дни по-късно прави кървавия екшън с Митьо Очите. Те отиват неслучайно там, а защото са поканени от един прокурор, който е в много близки отношения със собственика на заведението, който е един от босовете на организираната престъпност.

Това е много скандален случай. Трябва да се знае кой е бил там и защо. Ние имаме официален отговор и от МВР, и от ВСС, в който потвърждават, че Георги Костов е бил там, при това командирован. Ясен Тодоров, шеф на Етичната комисия е бил там, при това и той командирован. Но по това нещо се мълчи. И не само се мълчи, ами и излизат едни теми, които са претоплени манджи, неновини, които имат за цел да заглушат тази тема и на нея да не се обърне внимание. Всичко се прави с цел. Защото след време, ако попиташ главните редактори: „Защо не отразихте тайната вечеря в Поморие?“, те ще ти отвърнат „Ами имахме други теми!“. Това е стар трик, за да се насища медийното пространство с ненужна информация.

Не смятате ли, че обществото не реагира на журналистиката в последно време?

Има такъв момент. За съжаление имаме претръпване. Толкова много са разкритията за корупция и злоупотреби, а толкова малко действия има за предотвратяването им. Имаме едно премирение и едно такова балканско „Ние така ще си караме“. Няма го желанието да се борим с корупцията и да си оправим държавата.

Има воля да се скрием, да се наведем, да се снишим. Това обезверява хората, но резултатът е много трагичен – те си заминават. Емигрират е страни, където се чувстват по-добре материално и вероятно и духовно.

Има ли политически натиск към независимите журналисти?

Явно да. Свидетели сме на заплахи на журналисти, като последният случай с Вежди Рашидов например, който заплаши Георги Ангелов от БНТ. Уволнения като това на Лили Маринкова. Защо трябваше да я уволнят като журналист? Добре, новият директор не иска да работи с нея в екип като директор на „Хоризонт“, но защо изобщо се спря цялото предаване „Неделя 150“, точно няколко месеца преди изборите?

Това е чист политически ход, който ще има тежки последствия за нивото на медийната свобода в България. Политиците се изнервят, защото контролират съдебната система и всички органи, които могат да им навредят, но това, което няма как да контролират напълно е общественото мнение. И когато информацията за техните безобразия придобие публичност, това ги дразни.

Политически ход ли е оттеглянето на Делян Пеевски изчезна. Как може да тълкуваме това?

Да кажем, че временно е изчезнал. Той изчезна само физически, но моделът КОЙ все още го има. Докато има генератор на мръсни пари в тази държава, пеевщината и моделът КОЙ ще продължават да съществуват и да изкривяват медийната среда в България. И не само.

Тоест връзката Борисов-Пеевски-Доган не е по никакъв начин прекъсната?

Тя няма как да бъде прекъсната, защото тя е изконсумирана. Тоест те са „родили“ и не може да се откажат от общото си чедо, защото всеки държи другия с компромати за това как са си разделили „Булгатабак“ и са получили комисионни от по 10% за всеки. Поне според нашите проучвания нещата са станали така. Става въпрос за комисионни като част от сoбствеността и тази собственост генерира някакви печалби. Булгартабак беше генератор на мръсни пари, които идваха от контрабанда на цигари от Близкия изток. Става въпрос за около 200-300 милиона долара годишно.

Отношенията им не са приключили и няма как да приключат, според мен. Това, че Борисов се опитва да се разграничи от Пеевски, е само фасада. Пеевски може да се погрижи от чужбина да поддържа производството на контрабандни цигари и от Дубай.

Реформа в съдебната система на България може ли да доведе до промяна? Смятате ли, че тогава наистина службите да започнат да обръщат внимание на работата на журналистите?

Недостатъчно е само реформа според мен. Трябва и лустрация. Това е разликата с румънския модел. Там се извърши лустрация и затова успява независимата прокуратура. В България службите са дълбоко превзети от наследниците на ДС, които действат със същите методи. Не може да се отрече, че има млади хора, които са обучени да работят по други стандарти и искат да се реализират, и да се борят с престъпността, но над тях има едни чичковци, които са се реализирали в комунистически служби и продължават да работят под шапката на някой генерал, който държи компромати за политици и разпределя порциите в държавата.

Ако си мислите, че Доган прави това, сте в заблуда. Порциите се разпределят от няколко бивши полковници от ДС. Те имат влиянието да нареждат и на Доган, и на Бойко Борисов, защото държат за тях информация, която са придобили още в комунистическия режим.

Какво можете да кажете за Досието „Буда“? Вие първи писахте, че има втора папка по този случай.

Това е информация, която ние получихме заедно с документи, където пише, че е имало втора папка, по-малка като размер, която съдържала Досието „Буда“ от времето на ДС. Тоест Бойко Борисов е бил на отчет – дали като агент, или нещо друго – не знаем. Може да е било разработка. Нямаме представа. Но той е бил разработван по тази информация и ние мислим, че това нещо подлежи на проверка и трябва да имаме едно наум. Това обяснява много процеси. Изглежда, че Бойко Борисов е изключително зависим от проруските лобита. В правителството имаме едни министри, които са пронатовски, държат България да спазва ангажиментите си в Атлантическия съюз. И от друга страна имаме Борисов, който се огъва, не иска да дразни Русия.

България колко време не спря „Южен поток“? След като Путин каза, че го прекратява, България продължаваше да работи и да отчуждава земи. Какво значи това?

Тоест можем спокойно да кажем, че България е запазила зависимостта си от бившия Съветски съюз?

Абсолютно! Запазила е тази зависимост, особено икономическата такава е много дълбока. Знаете, че от 50 години откакто са вкарани тези тръби, в България 1 куб.м. газ не е влязъл от други държави.

За съжаление България има много мощни лобита, които се хранят от тази зависимост. Има корупционни пари, които текат от Русия към България и те опъват с 4-те копита да не се случи енергийната независимост на държавата.

Какво следва за „Биволъ“ оттук нататък?

Това, което сме започнали да правим, е една информационна система, която започва да дава резултати. В нея са съединени няколко регистъра – Търговският регистър, Регистърът на обществените поръчки, Регистър на Фонд Земеделие, и ще вкараме един регистър за интересните политически лица. Това е с цел, за да откриваме какво притежават те, в кои фирми имат участие, как се захранват тези фирми, и това е един много сериозен труд, но се опитваме да развиваме този подход, защото не само ни позволява да правим разкрития, но тази публичност много притеснява тези, които редят корупционните схеми. Те знаят, че могат лесно да изгреят на радара ни и няма да могат да предотвратят публичността.

Интервю на Веселин Диманов