Етикет: Англия

Може ли Борис Джонсън да бъде спрян

Прочетете повече „Може ли Борис Джонсън да бъде спрян“

Колко струва едно дете?

d182d18ad0b6d0bdd0be-d0b4d0b5d182d0b5d186d0b51

„Продай ми 10 деца. Давам по 80 хиляди лева за хлапе.“

Такива думи е чул отец Иван от Нови хан.

Тези страшни думи на пръв поглед може да ви се струват единствено скандални, но зад тях тои един огромен проблем, а именно – трафикът на хора.

Тази оферта я е отправил един англичанин.

Наглото предложение за милион вървяло с обещание децата да бъдат дадени за осиновяване от бездетни семейства в чужбина.

Класичекса схема. Класическо поведение.

„Чужденецът дойде с преводач, поиска да поговорим“, разказва за скандалната случка свещеникът благодетел, цитиран от „Телеграф“.

„Децата не са прасенца, за да ги продавам“, разгневил се отецът и отпратил наглия чужденец въпреки постоянната нужда от пари за приюта.

Големият проблем, който стои зад това предложение

Трафикът на хора и сексуалната екслпатация на деца стават все по-големи проблеми за съвременното бъгларско общесто.

За жалост, като много други големи проблеми, и на този не се обръща достатъчно внимание.

Оказва се, че България много активно участва в тези схеми и типично по български те са гнусни, изпълнени с много насилие и секс с малолетни.

Да, България е първенец в детската проституция.

Деца са карани дори от собствените си родители да проституират, а какво остава за англичанин дошъл буквално на пазар за деца в България.

Трафикът на хора – проблем, над който трябва да се замислим

500 от около 5000. Или едва около 10 на сто. Това е процентът на измъкнатите от канали за трафик на хора.

 Хора, на които животът им се е променил изцяло. Хора, които вече няма да са същите.

А това е поредният проблем, подминаван от масата. Поредният проблем, за който цъкаме, като слушаме, но забравяме за него след 2 минути. Поредният проблем, по който институциите не взимат категорично отношение. 

А разкриването на канал за трафик на хора и най-вече довеждането на разследването до успешен край – до осъдителни присъди, става все по-трудно. Основната причина е, че е необходимо съдействие от жертвата. И тя да се чувства именно жертва.

България все още е основно страна източник на трафикирани лица, но през последните години също е станала и страна на транзит и крайна точка на трафик на хора.

Да, приятели, не се успокоявайте, че трафикът на хора е просто поредната страшна статистика. Не си мислете, че го има само в големите държави или на филм. Всичко се случва под нашите носове. Тук – в нашата страна.

Сексуалната експлоатация е най-често срещаната форма на трафик, но в същото време расте броят на лицата – жертви на трудови злоупотреби. По данни на прокуратурата, броят на жертвите на трафик, които са били част от досъдебно производство, са средно 530 на година, като 86% от тях са жени. 77% са сексуално експлоатирани, а 12% са жертва на принудителен труд, най-малката част са жени, трафикирани, за да продават новородени деца. В статистиката присъстват и случаи на насилствена просия и джебчийство и жертви на трафик на органи.

Числата включват само лицата, които са дали съгласие да свидетелстват по такива случаи, което означава, че реалният брой на пострадалите е много по-висок.

Тенденция е и растящият брой екплоатирани мъже в секторите на земеделието и строителството.

България се отличава с големия си брой трафиканти, но и жертвите стават все повече.

Трафикираните от България лица се озовават най-често в Германия, Гърция, Холандия, Австрия, Франция, Кипър, Полша, Италия и Чехия. Сезонният трафик на хора също не е рядкост, като експертите посочват конкретния пример на изпращане на български работници да берат боровинки в Швеция. Броят на експлоатираните лице вътре в страната също е нараснал.

Плашещото е, че много от жертвите не смеят да свидетелстват, а въпросът е „Защо?“

Хората, експлоатирани от трафикантите рядко се измъкват от канала след собствени признания и рядко се обръщат към полицията. Разследващите в България разказват, че дори понякога колегите им в западноевропейски страни трябвало да обикалят и да общуват с едно момиче в продължение на 4-5 години, за да се отпусне то и да каже, че всъщност е жертва.

Отстрани погледнато, може и да изглежда странно – защо момиче, принудено да проституира например, не го казва при първото питане на човек в униформа? И то не го прави, не само ако е под наблюдение, но и когато сутеньорът не е наблизо. Когато е съвсем само на улицата, а не затворено.

За специалистите това е лесно обяснимо – пленът, натискът, принудата все по-рядко са физически. Тъй като тогава рисковете за трафиканта са много по-големи.

Затова се набляга на психологическия натиск с който да се предотврати свидетелстването.

Често се среща и внушението, че трафикантът работи с полицията, че там са „негови хора“.

Всички статии на „Гласът на младите хора“ по темата може да четете тук:

„Легалната“ детска проституция

Жертвите на трафик нямат ИМЕНА!

Жертвите на трафик нямат ИМЕНА! (Част 2)

България – център на трафика на хора 

Трафик на хора: В капана на неясните обяви

 

 

 

The Times: Русия е слаба!

bd3ed2dc249247f79d1bdc3ffdfb5f1d

Спасителите още изваждаха телата на загиналите деца от руините на училището в Идлиб, когато самолетоносачът „Адмирал Кузнецов” и руският флот тръгваха да бомбардират още сирийски градове. Междувременно Москва помоли да зареди гориво в испанско пристанище, също като в доброто старо време. Е, вярно е, че после Кремъл отмени плановете си.  

Преди дни Русия публикува снимки на чисто новата си междуконтинентална балистична ракета, РС-28 Сармат, която според руското военно министерство може да заличи площ „с размерите на Тексас или Франция“. В случай че жителите на Ларедо или Лион станат параноични от това изказване, длъжни сме да посочим, че руснаците със същия успех можеха да кажат и „с размера на Испания“.

А посланието на Кремъл е: „Ние сме велика сила, ние сме страшни. Не ни игнорирайте”.

В миналото Съветският съюз беше суперсила, почти равна по статус на САЩ. Руснаците бяха топ производител на манган, а МиГ-овете им бяха известни по целия свят. Но да погледнем на ситуацията реално – те имаха МиГ-ове, но нямаха тоалетна хартия, фабриките им се разпадаха, а магазините им бяха празни. Но дойдеше ли 9-и май, всички предшественици на РС-28 бяха изкарвани пред Мавзолея на Ленин, за да могат неговите наследници да им отдадат почит и възхищение.

По времето на Екатерина Велика била разпространена легендата, че нейният любим министър Григорий Потьомкин издигнал идилично изглеждащи села от гипсокартон по маршрута й около руските провинции. Руснаците повярвали на този мит. Защото дори и ако нещо не съществува в действителност, има значение дали другите вярват, че то съществува.

Ето, флотът на Русия се отправя към Сирия, нейните самолети бомбардират сирийски градове, войниците й загиват в Украйна под маската на „сепаратисти“, политиците й плашат съседите си, а хакерите й проникват в американските електронни пощи. Не са ли това действия и възможности на една суперсила?

А и руснаците харчат доста за отбрана. През 2014 г., с падането на цените на петрола, почти всички пера в бюджета бяха значително съкратени – с изключение на военните. Путин обясни на народа си, че гледа на разходите за отбрана като на „локомотив, който ще издърпа напред различни индустрии: металургията, машиностроенето, химическата и радио-електрически индустрии, IT и телекомуникациите“.

Но истинската опасност за Западна Европа е в надценяването на противника, коментира The Times. Много хора там гледат на Русия и нейната политика като на история за успеха. Путин им изглежда като победител – мъж, който върна гордостта и честта на сънародниците си. Той е решителен. Умен. Хитър. Той върна Крим на руснаците, пое инициативата в Сирия и предизвиква възхищението на повечето руснаци. А европейците, вместо да го демонизират, трябва да правят бизнес с него повече или по-малко по условията му. Това се чува отвсякъде.

Руското правителство разработва грандиозни и скъпи програми, като създаването на новия супер танк Армата, чиято цена от 5 милиона долара доведе до рязък спад на поръчките от 2 300 на 250. Мощният самолетоносач „Адмирал Кузнецов”, завършен през 1991 г., е истинско механично бедствие със слаби двигатели и остаряла система за изстрелване. Самият факт, че един руски кораб се налага да зареди в пристанище на НАТО на път за страна, която съвсем не е далеч, говори много.

От известно време насам руското правителство намира буфер в голям резервен фонд, който се образува от производството и продажбите на енергия, но сега и той пресъхва. В резултат на това разходите в други области биват жестоко орязвани. Например парите за здраве. Бременни жени в Москва чакат до шест седмици за ултразвук. Рентгенът и кръвните тестове се плащат от пациентите. Медици биват масово уволнявани.

Остават МиГ-овете и манганът. Познато, нали? А истинската опасност за европейците, както винаги, е в надценяването на противника.

Преди 30 години Михаил Горбачов осъзнава, че страната му не може да се конкурира със Запада в технологичните иновации и разходите за отбрана и ускори програмата за реформи. Това си беше чиста конкуренция. Случва се и в момента.

Не сме „за” кръстосване на шпаги и хвърляне на ръкавици. Но трябва да осъзнаем, че позицията на Русия е много по-слаба, отколкото изглежда.

Междувременно … 

Путин обяви, че Русия не планира да напада която и да било страна и не се меси в президентските избори в САЩ, заяви днес президентът Владимир Путин, цитиран от ТАСС и Ройтерс.

В своя реч Путин увери, че Русия не възнамерява да атакува когото и да било.

„Това е смешно, глупаво и немислимо“, подчерта той.

Руският президент обвини Запада, че преувеличава военната заплаха, която представлява страната му, за да оправдае увеличаването на собствените си военни разходи.

Русия не се меси в президентските избори в САЩ, каза Путин. „Към митичните, въображаеми проблеми се отнася и развихрилата се истерия, не мога да я нарека другояче, че Русия влияела на хода на настоящите избори за президент на САЩ“, заяви той.

 

„Нима наистина някой сериозно мисли, че Русия може с нещо да повлияе върху избора на американския народ?

Америка да не е някаква бананова република? Америка е велика държава“, каза още Путин и отрече твърденията, че Доналд Тръмп е негов фаворит в президентските избори в САЩ.

„Това са пълни глупости, това е просто средство от вътрешнополитическата борба, средство за манипулиране на общественото мнение в навечерието на президентските избори в САЩ“, заяви Путин.

Според него екстравагантното поведение на Тръмп е обмислен политически ход. „Г-н Тръмп е избрал този начин да достигне до сърцата на избирателите си. Той, разбира се, се държи екстравагантно, това всички го виждаме, но смятам, че това е обмислено“, смята той.

Той е на мнение, че световните проблеми трябва да се решават въз основа на международното право и устава на ООН. Руския президент обаче подчерта, че през последните месеци нищо в международните отношения не се променя към по-добро и заяви, че противоречията, свързани с преразпределянето на икономическата мощ и политическото влияние, само са се засилили.

„НАТО не се адаптира към новите условия“, отбеляза Путин. Той посочи, че алиансът, създаден по времето на Студената война, не се е променил оттогава.

„Терористичната заплаха в света нараства. Екстремистите са по-умни, по-силни и по-хитри от онези, които се заиграват с тях“, предупреди той. „Тероризмът може да се победи само чрез обединяване на усилията на всички държави. Днес има нужда от нещо като „план Маршал“ за възраждане на Близкия изток, каза Путин.

 

Държавният глава на Русия изрази съжаление, че Съединените щати са се постарали да провалят мирното споразумение за Сирия, което е договорил с американския си колега Барак Обама. Путин заяви, че му е трудно да работи със сегашната администрация на САЩ, защото тя не спазва никакви споразумения, включително за Сирия. Той каза, че е готов да работи с нов президент, когото и да избере американският народ, и е готов двамата да обсъдят всякакви проблеми.

Руският президент заяви, че Русия няма друг избор освен да прочисти, по думите му, „гнездото от терористи“ в сирийския град Алепо, въпреки че там има и цивилни. „За цивилните жертви в конфликти трябва да се скърби навсякъде, не само в Алепо“, каза Путин и повтори руските твърдения за убити цивилни в района на иракския град Мосул. „Камбаните трябва да бият за всички невинни жертви. Не само в Алепо“, заяви той.

Русия проявява сдържаност в Сирия, но може да изгуби търпение и да реагира на някои действия, предупреди Путин. „Не реагираме на нашите партньори по толкова груб начин. Всичко обаче си има граници. Може и да реагираме“, заяви той без повече подробности.

Източници на информация  NOVA и Vesti.bg

 

Тони Блеър категоричен: Трябва още едно гласуване за Brexit

618x3463

Бившият премиер на Великобритания Тони Блеър коментира, че на жителите на страната трябва да им бъде даден още един шанс да заявят позицията си трябва ли Обединеното кралство да напусне Европейския съюз или не.

Това може да се случи или чрез гласуване в парламента, или чрез избори, или чрез втори референдум, коментира Блеър пред BBC radio. „Ако стане ясно, че това е сделка, която не си заслужава или сделка, последствията, от които са много сериозни, хората могат да решат, че не искат това да се случи“, заяви той.

В началото на този месец британският министър на международната търговия Лиъм Фокс, заяви, че Великобритания има приоритет да постигне най-доброто споразумение за излизане на страната от Европейския съюз, а не да намери най-бързия път за напускане на Съюза.

Преговорите за напускането на ЕС в правителството текат, но не са публични като има различни възможни опции за Brexit.

Премиерът на страната Тереза Мей пък обяви, че до края на март 2017 година Обединеното кралство ще активира член 50 от Лисабонския договор за напускането на ЕС.

Както всички помним и самата Тереза Мей, също не е във възторг от решението

Британската икономика ще пострада от решението за напускане на EС, въпреки признаците в икономическите данни, че отражението няма да е толкова сериозно, колкото предвиждат някои“. Това заяви тя преди около месец

Вижте още: Недоволни от BREXIT: Британци искат да живеят в България

Предстоят ни трудни времена, заяви Мей. Тя се придружава от шефа на Банк ъв Ингланд Марк Карни и от министъра на финансите Филип Хамънд, който се обяви за фискален стимул за опазване на растежа.

Вижте още: По пътя на БРЕКЗИТ: Великобритания остава в ЕС – засега

Попитана за мнението й за нуждата от „фискален рестарт“ – термин, използван от Хамънд по време на негова визита в Китай през юли, Мей каза, че правителственият отговор още не е твърдо определен.

„Ще обмислим въпроса в зависимост от данните през есента.“

Очаква се Хамънд да разхлаби контрола на предшественика си Джордж Озбърн върху държавната кесия, коментира Ройтерс.

Вижте още: Има ли опасност за българите във Великобритания – разговор с Мария Спирова

Притесненията на Тереза Мей не са напразни, но и на самия Европейски съюз няма да му е лесно с напускането на Великобритания.

Вижте още: Какво може да се случи след Brexit & Тръмп?

Изминаха два месеца след гласуването за „Брекзит“, а днес изобщо не е по-ясно, отколкото тогава, как и Великобритания, и ЕС ще се справят с такова важно предизвикателство. Той като никога не е имало ясен сценарий за бъдещето на Великобритания в света след „Брекзит“, останалите 27 страни членки не са добре подготвени за последиците. Много от тези неща са свързани с дълбокия шок от вота, за който много хора се надяваха, че ще протече по друг начин.

Мрачната реалност обаче сега е съчетана с кухи лозунги.

Както е трудно да се преувеличава безразсъдството или откровеното невежество на тези, които обещаваха безболезнен „Брекзит“, така е трудно да бъде пренебрегнат фактът, че европейските партньори се объркват, когато стане дума за планиране на следващите стъпки на континента. С наближаването на лятната пауза тези пукнатини и пропуски излизат на преден план – както донякъде показа неформалната среща в понеделник между лидерите на Германия, Франция и Италия.

Целият анализ относно съдбата на ЕС и Великобритания, четете  ТУК.  

Гоу бак ту Ингланд, диар Лорд (ВИДЕО)

2111207602

Както знаете много отдавна стана ясно, че Динко Вълев и неговите поддръжници станаха известни извън границите на България.

В Англия Динко специално е звезда, а другарят му Перата не е по-малко популярен.

Вижте още: Браво на Динко – нашият герой в чужбина!

Затова може би не е никаква изненада, че шотландски антимюсюлмански активист е участвал в преследване на нелегални имигранти по българо-турската граница и е дарил на радикалната организация Българско народно опълчение „Шипка” екипировка.

За това съобщава в.”Дейли Рекърд”, а дори има и видеа, които илюстроват посещението на активиста (виж края на статията).

Кой е Джим Доусън?

Джим Доусън, борец срещу абортите и основател на организацията „Британия над всичко”, е публикувал серия от видеа, в които призовава съмишленици от Европа и Америка да помагат с дарения на паравоенните формирования у нас. По думите му браздата е ключова зона, която трябва да бъде защитена от „нашественици”, които искат да подчинят целия свят.

„По времето на дядо ми, тази земя е била под владението на османците, на мюсюлманите. Сега те се връщат. Помнете, че силите на исляма някога са стигнали до Виена”, припомня в едно от видеата Доусън, който е категоричен: „Това не е политика, това е битка между доброто и злото, черното и бялото. Битка за кръста. Битка за Христос”.

Кадрите показват маскирани мъже с военни униформи и знамена, като стилистиката им всъщност слабо се отличава от тази на някои от радикалните джихадистки организации.

Той призовава: „Ако можете, елате и тренирайте с тези хора, помогнете им. Ако сте твърде стар или не можете да напуснете работата си, изпратете им малко пари”. Радикалният активист посочва, че е донесъл камуфлажно облекло, бронежилетки, дронове, очила за нощно виждане.

По думите му активистите на БНО „Шипка” са „мъже и жени, предимно служили, които правят това в свободното си време, като са заплашени от всякакви рискове. Те са добри хора, които се нуждаят от вашата подкрепа”.

От БНО често агитират в социалните мрежи за промяна в държавното устройство и открито приветстват действията на доброволните отряди, които преследват и задържат нелегални имигранти в пограничните райони. Такива структури действат и в рамките на „Шипка“.

Като говорим за организации сме длъжни да припомним, че  прокуратурата все още не е решила дали има основания да иска прекратяването на две паравоенни организации -„Български воински съюз „Васил Левски“ и „Българско национално движение „Шипка“.

През юни от Българския хелзинкски комитет поискаха държавното обвинение да подаде иск по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) за прекратяването на двете националистически организации. В края на юли искането е пратено за разглеждане във Варна, защото седалището на двете организации се намира в града.

Припомняме, че специално тези две организации са познати както на медии, така и на общество

Двете организации бяха главни действащи участници при посрещането на руската прокремълска рокерска организация „Нощни вълци“ пред храм „Св. Александър Невски“ в края на юни.

Преди това те се изявиха и като организираха доброволни патрули по границата срещу мигранти.

Отделно при посрещането на „Нощните въци“ в Бургас, отново тези две организации създадоха смут, като биха граждани, които бяха против влизането на рокерите у нас.

Вижте още: Трябва ли да се закрият паравоенните организации?

Както своите български приятели, самият Доусън е свързан със скандали и в родината си. „Британия над всичко” стана известна с нахълтване в няколко джамии. Той е декларирал подкрепата си и за други радикали – забранена унгарска неонацистка организация. Името му е в списъка на 920-те най-опасни антиислямски активисти от 22 страни. Там компания му прави Андерш Брейвик, който излежава присъда заради смъртта на 69 души през 2011 г.

Българските радикали и друг път са получавали подкрепа от чужбина.

Бившият зам.-председател на германското движение ПЕГИДА Татяна Фестерлинг стана клиент на прокуратурата в родната си страна, след като заедно със свой колега холандец се включи в антиимигрантски патрул на границата с Турция.

Междувременно … 

Петър Низамов – Перата обяви във Фейсбук, че след концерта на Слави Трифонов в София се очаквали организирани нападения от мигранти срещу жени по подобие на тези в Кьолн, Хамбург, Стокхолм и Осло. Гражданските патрули трябвало да действат бързо, защото „милицията, няма да опази нашите жени и дъщери по директива от ЕС и ще толерира изнасилвачите“, обявява в призива си ловецът на мигранти.

По този повод Петър Низамов – Перата организира антиемигрантска акция в столицата. 

„Нали няма да допуснем нашите жени да бъдат изнасилвани по площадите“, продължава още националистическата провокация.

Припомняме, че  ловецът на мигранти познат вече в обществото като Перата стана известен от клип с граждански арест на нелегални имигранти на границата. Малко след това се оказа, че той е криминално проявен, близък до бандата на Рижите в Бургас.

Вижте още: Перата и компания готвят погром над бежанци след концерта на Слави Трифонов

Въпреки Brexit: Англия ще финансира български студенти

brexit

Британското правителство запазва финансирането за студенти от ЕС през следващата учебна година въпреки Брекзит и решението на страната да напусне Европейския съюз.

Българите ще кандидатстват по старите условия с пълно финансиране за целия период на обучение и през следващата година 2017-2018, се казва в съобщение за окончателното решение на властите на Острова.

Решението дава окончателен отговор на стотиците кандидати, за обучение във Великобритания и вече е предоставено в офисите на международния образователен проект Световно образование, съобщава Ирина Христова, координатор на Световно образование за България и управител на консултантска компания Интеграл.

Световно образование информира всички кандидати за учебната 2017-2018 година, че ще оперира с документи за финансиране към Британската агенция за студентско кредитиране и ще обработва българските кандидатури, както до момента.

С оглед конкурентност и успешен прием от Световно образование препоръчват ранна ориентация и избор на специалност и университет като напомнят, че сроковете за кандидатстване на Острова са съответно до 15 октомври 2016 г. за кандидатите за елитните Оксфорд, Кеймбридж и за медицинските специалности на Острова, и 15 януари 2017 година за всички останали университети и специалности. До тогава всеки кандидат трябва да е заявил своите намерения и да е подал документи за прием.

По данни на Световно образование през последните 5 години над 2200 българи годишно подават документи за обучение в британски университети, от които успешни кандидатури реализират между 1500 и 1800. Очакванията тази година са от минимум 30% ръст на кандидатите предвид запазеното финансиране.

„Международните студенти имат важен принос към британските университети, и ние искаме това да продължи“, се казва още в съобщението на правителството.

Всяка година Британската агенция за студентско кредитиране отпуска до 9000 паунда годишно на кандидат от ЕС, което покрива пълния размер на таксата и осигурява достъпа му до качеството на британското образование.

Кредитът се отпуска при преференциални условия и с възможност за отложено плащане едва след като кандидатът завърши и достигне определен годишен доход от трудовото си възнаграждение. По данни на Световно образование над 90% от българските кандидати ползват пълен размер на финансиране на висшето си образование във Великобритания.

Два месеца след BREXIT: ЕС се мъчи да съчетае визията с реалността

Изминаха два месеца след гласуването за „Брекзит“, а днес изобщо не е по-ясно, отколкото тогава, как и Великобритания, и ЕС ще се справят с такова важно предизвикателство. Той като никога не е имало ясен сценарий за бъдещето на Великобритания в света след „Брекзит“, останалите 27 страни членки не са добре подготвени за последиците. Много от тези неща са свързани с дълбокия шок от вота, за който много хора се надяваха, че ще протече по друг начин. Мрачната реалност обаче сега е съчетана с кухи лозунги.

Вижте още: Недоволни от BREXIT: Британци искат да живеят в България

Както е трудно да се преувеличава безразсъдството или откровеното невежество на тези, които обещаваха безболезнен „Брекзит“, така е трудно да бъде пренебрегнат фактът, че европейските партньори се объркват, когато стане дума за планиране на следващите стъпки на континента. С наближаването на лятната пауза тези пукнатини и пропуски излизат на преден план – както донякъде показа неформалната среща в понеделник между лидерите на Германия, Франция и Италия.

Вижте още: По пътя на БРЕКЗИТ: Великобритания остава в ЕС – засега

За срещата си с Ангела Меркел и Франсоа Оланд, целяща да прокара пътя към срещата на ЕС идния месец, италианският премиер Матео Ренци избра историческото място Вентотене край бреговете на Неапол. Там тримата лидери от ЕС отдадоха почит на гроба на Алтиеро Спинели – италиански антифашистки активист, който, докато е задържан през 1941 г., започва да пише манифест за федерация от европейски държави. Написан върху парчета цигарена хартия и скрит в тънка кутия, манифестът е изнесен от затвора и разпространен сред италианската съпротива. Той е смятан за един от основополагащите документи на европейското загърбване на конфронтацията и за единство.

Вижте още: Има ли опасност за българите във Великобритания – разговор с Мария Спирова

Тези символични жестове може би са били направени за разсейване на опасенията, че ЕС е с една опасна крачка по-близо до разпадането и резултатът от вота за „Брекзит“ трудно би изненадал. Сега обаче правителствата трябва да произведат не само картина на дипломатическа хореография, но и съдържание.

Веднага след британския вот на континента имаше призиви да се даде „нов тласък“ на ЕС и да се отправи „зов за събуждане“. Дори бе заявено, че с излизането на британците по-нататъшната интеграция ще бъде нещо по-лесно. Но няма да е толкова лесно. „Брекзит“ донесе повече, а не по-малко проблеми на ЕС – най-малкото защото целият процес на раздяла изцежда колективната енергия. Континентална Европа е разделена толкова, колкото бе и преди референдума. Франция и Италия могат да раждат идеи за финансови трансфери и амбициозни европейски инвестиционни планове за стимулиране на растежа, но вече го няма германското желание за това днес, каквото то бе преди британския вот.

Каквато и да е темата – антитероризъм, отбрана или миграция, 27-те страни от ЕС са напълно наясно, че трябва да покажат прагматизъм, а не възвишени идеали, ако искат да убедят ставащите все по-скептични гласоподаватели, че европейският проект може да роди нещо. С предстоящите ключови избори догодина във Франция и Германия и увеличаващия се натиск, упражняван от популистките движения, призивите за „повече“ Европа са осъдени да вървят срещу политическите препятствия, за чието облекчаване „Брекзит“ не допринесе с нищо.

Вижте още: Какво може да се случи след Brexit & Тръмп?

„По-добра“ Европа звучи като добър лозунг, но, както и други лозунги като „Да си върнем контрола“, никой не е в състояние да формулира точно какво означават те, нито как да ги преобразува във факти. Великобритания може би нямаше да гласува за „Брекзит“, ако имаше много ясна идея какво би искала той да означава. Но ЕС също се мъчи да съчетае визията с реалността.

Източник: CLubZ

Страховете на англичаните и самочувствието на българите

Hаскоро отново се разчу, че британците ще сложат още един ред тухли на стената, която отделя българина от британския трудов пазар. Не ни стига, че холандците не ни пускат в Шенген, сега няма да можем и да работим в Англия. Полека-лека съвсем ще ни изхвърлят от Европа, току-виж и визи ни въвели (както плахо предположи една моя приятелка, с която пътувах оня ден от София за Лондон).

Зад тези страхове стоят тривиални вътрешно-политически жестове във Великобритания. Правителството губи и без това не много високата си популярност, икономиката още не може да се възстанови, безработицата е висока, данъчните събирания – недостатъчни.

Освен това в момента британските консерватори управляват в коалиция, нещо, което не се е случвало от Втората световна война насам. Това ще рече, че управляващата партия е в слаба позиция. Популярността пък на харизматичния и ексцентричен кмет на Лондон, Борис Джонсън, засенчва все повече не особено вдъхновяващия министър-председател Дейвид Камерън.

Камерън на своя ред трябва да покаже мъжество и решителност пред по-традиционното крило на консерваторите. Това от своя страна ще рече, че той пак трябва да повиши глас на европейската интеграция. История, позната във всяка страна в Европа, включителни и в България.

На този фон какво по-логично от това вътрешният министър да каже няколко думи за това как ще затегне границата за чужда работна ръка. И да обяви план за това как ще върне 130 мерки от сферата на сигурността от ЕС обратно в британски ръце. А министър-председателят да заяви по типичния си неясен начин, че балансът на властите между Великобритания и ЕС трябва да се промени.

Това е, което в груби линии става в последните няколко седмици във Великобритания. И което у нас се интерпретира като заплаха, насочена към работливите българи (предизвикана най-вероятно от несъществуващото нашествие на български цигани на Острова).

Откак ЕС включи десет източноевропейски страни в клуба, все се намира някой, който да каже, че източноевропейците ще залеят богатия Запад, ще вземат работните места, ще се лекуват на гърба на данъкоплатеца и ще изсмукват помощи за безработни. В тази приказка има известно основание. Но в нея има и две съществени грешки. Първо, новите членки са и нов, макар и беден, пазар, те осигуряват приток на компетентна и по-евтина работна ръка, както и привлекателни възможности за изнасяне на производства в близки територии с по-ниски разходи. Имиграцията на работливи хора е добра новина за икономиката, както и за цените и качеството на услугите.

Тя има и образователен ефект и от двете страни на границата.

Второ, и не така очевидно, е, че който българин иска да замине за Великобритания, може да го направи. Не само това, но голямата вълна български имигранти замина още преди България дори да е станала член на Европейския съюз. На практика всеки, който си е наумил да работи във Великобритания, е успял да го направи, или през фирми, които го искат, или чрез статут на едноличен търговец (self-employed). Тези, които не са го направили, най-вероятно не са били сериозно решени да го направят.

 

Затова и решението на Франция да удвои броя на професиите, достъпни за българи, няма да отприщи вълна от фризьори, лекари и учители,  които ще тръгнат от Троян и Берковица за Лион и Страсбург. Европа е достатъчно отворена, а вътрешните й прегради са по-скоро допълнитени бюрократични затруднения, които в крайна сметка всеки би могъл да преодолее. Единственото, което френското (хубаво) решение и английското (лошо) намерение обслужват, са вътрешнополитически притеснения. И, разбира се, тормозят крехкото национално самочувствие на българина.

Чудя се, дали има някой, който би казал: „Аз искам да работя в Англия, мога да работя в Англия и ми стиска да замина, но тия гадове на границата не ме пуснаха и ми провалиха живота“. Има ли някой, който седи в Търново или в Сандански, защото някой го е спрял да работи в Англия?

Онова, което задържа хората там, където са, е нерешителността, страхът. Онези, които могат да го преодолеят, заминават. Идеята, че животът ми се провали заради другите, е класически сюжет, който открай време служи за оправдание на нерешителния. Шенген, както и британските ограничения и френската либерализация на трудовия пазар са много важни жестове.

Но те са жестове, не и сериозни практически прегради. Те са важни за чувството за равенство. Българинът е напълно прав да се гневи за това, че старите членове на ЕС разиграват България. Но този гняв е свързан единствено с чувството за достойнство, не и с някаква реална преграда.

Автор: Юлиан Попов

Сърцето ми е в България

заглавнаснимкаБиана4

След едно доста дълго време, през което бях позабравила този блог и през което ежедневието и начинът ми на живот коренно се промениха, се връщам отново тук – към дълбоко личното, към силно българското и към всичко онова, което ужасно много ми липсва в момента.

България. Родното.
Истинското.
За мое съжаление или радост местоположението на тази публикация няма да е Варна, България, а Бирмингам, Великобритания.
Радост? 
Да, радвам се, че съм тук, че се запознах с хора от най-различни и невероятни места по света, радвам се, че трупам коренно различен и много полезен опит. Дойдох с най-оптимистичната нагласа, че животът ми тук ще допринесе за едно по-добро бъдеще и, че цялата промяна, с която се сблъсквам ще бъде едно безценно изживяване, от което съм имала нужда.
И това прави животът ми тук приятен и изпълнен с положителни емоции, не се чувствам като на заточение, дори не се чувствам чуждо на място, където никога преди това не съм била. Всеки ден се събуждам с мисълта, че това мое решение ми е коствало прекалено много, за да не го уважавам и, за да не извличам максимума от него.
Това е животът ми, той е пред мен и аз се чувствам щастлива от промяната.
Защо? Това въпреки всичко си остава чуждо място, прекалено далеч от моите корени и прекалено различно от „вкъщи“. Ако домът е там, където е сърцето, то това не е моят дом.
Сърцето ми е в България.

Прочетете повече „Сърцето ми е в България“